ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 552
гр. Перник , 28.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500117 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.258 и
сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***
ЧРЕЗ процесуалния си представител юрк. П. Б.
ПРОТИВ: Решение № 260461 от 13.11.2020 г., постановено по гр. дело № 08355
/2019 г. по описа на Районен съд – Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва в частите, в които са
отхвърлени предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД искове за сумата от 280
лв., представляваща такса ангажимент, за сумата от 7 579.20 лв., представляваща договорна
лихва за периода 05.01.2018г. – 05.08.2022г., както и за сумата от 1 396.80 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 06.02.2018г. – 30.07.2019г., като се моли
същото да бъде отменено в обжалваните части.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на извода на
първоинстанционния съд относно констатираната от него недействителност на процесния
договор, която съдът обосновал с липсата на яснота относно включеното в годишния
процент разходи, като е приел, че без реалното му посочване се стигало до заобикаляне на
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Въззивникът счита, че неправилно съдът е приел, че
посочената в договора обща сума за плащане и годишният процент разходи от 39,11% не
отговаряли на действително договорените, като невключването на претендираната
застрахователна премия в годишния процент разходи опорочавала неговия размер в степен,
обуславяща недействителност на целия договор за заем. Посочва, че в процесния договор се
съдържала подробна информация съобразно императивните изисквания на ЗПК, което
изключвало недействителността на договора поради нарушаване нормата на чл.11, ал.1, т.10
1
ЗПК. Във въззивната жалба се твърди, че е неправилна тезата на първоинстанционния съд,
според която посредством договора за застраховка се целяло увеличаване размера на
кредита, тъй като в случая сключването на договор за застраховка не било предпоставка за
отпускане на кредита и размерът на застрахователната премия не следвало да бъде
включван в размера на годишния процент разходи, като така не се оскъпявал и кредита.
Съгласно посоченото в жалбата, неоснователно съдът е отхвърлил и исковата претенция за
заплащане на такса в размер на 280 лв. за администриране искането на длъжника за
предоставяне на заем, която, като договорена доброволно от страните, следвало да се дължи.
Въззивникът счита за неправилен и извода на съда, че с процесния договор била нарушена
императивната норма на чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК. Посочва, че в договора и в погасителния
план към него се съдържали всички изискуеми от закона реквизити, с подробна информация
за размера на всеки от тях, като дори и да се приемело, че липсва подробна разбивка на
всяка погасителна вноска, то при наличието на фиксиран лихвен процент в процесния
договор, липсата на тази информация не би могла да обуслови недействителност на целия
договор за заем. Твърди, че макар и да нямало отделен документ, представляващ
погасителен план, в съдържанието на договора била поместена цялата се изискуема
информация по чл. 11, ал.1 ЗПК. Въззивникът е изложил доводи, че неправилно
първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло иска за договорна лихва, като дори и да се
приемело, че такава може да се претендира само до момента на обявяване предсрочна
изискуемост на кредита, е следвало съдът да редуцира нейния размер, а не да я отхвърля
изцяло.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна
е подала отговор на въззивната жалба. Със същия моли да бъде отхвърлена изцяло
въззивната жалба, като неоснователна и да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Излагат се доводи, че същото е постановено при съобразяване на разпоредбите на ЗПК,
съгласно които при недействителност на договор за кредит, потребителят следва да върне
само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други разходи по кредита. От
посочения в договора годишен процент на разходите в размер на 39,11% не ставало ясно по
какъв начин същият се отразявал в размера на погасителните вноски и какви разходи са
включени в него. Според въззиваемия първоинстанционният съд правилно е приел, че при
сключването на договора за кредит е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, което
водело до недействителност на същия, тъй като размерът на годишния процент на разходите
не бил конкретно отразен и липсвало ясно посочване на начина на формирането му.
Същевремнно в отговора на въззивната жалба посочва, че съдът е направил правилен извод,
приемайки, че направените от въззиваемия вноски по кредита, както и сумата от 280 лв. -
такса ангажимент, следвало да бъдат приспаднати от главницата по договора за кредит, а
сумите, представляващи възнаградителна лихва и лихва за забава правилно съдът определил
като недължими с оглед недействителността на договора за кредит.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията
за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба и в отговора страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващи се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена
тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд
не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи
служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС/.
2
С въззивната жалба и в отговора страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266, ал. 2
ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно
тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на
чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.07.2021г. от
10.00 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на определението.
ПРИЗОВАВАНЕТО да се извърши по телефон или електронен адрес, с УКАЗАНИЕ
към страните, че явяването им в съдебно заседание не е задължително, а становище по хода
на делото и съществото на спора могат да изразят с писмена молба, с препис за насрещната
страна и прилагането на списък по чл. 80 от ГПК
За удостоверяване на призоваването да се състави протокол, а при невъзможност за
призоваване по телефон или електронен адрес, същото да бъде извършено по общия ред.
Съдът УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се
смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
до бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
запазят имиджа и тайните си;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото;
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
3
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор на
Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
обективирания в него доклад по делото, а на въззивника и препис от подадения отговор на
въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4