Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
мл. с. АДРИАНА
АТАНАСОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Адриана Атанасова в. гр. д. № 4286 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
С решение № 27610
от 31.01.2019г., постановено по гр. д. № 79759/2015г. на СРС, ГО, 75-ти състав,
е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Р.З. и Р.И.З.
искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че последните дължат разделно
на „Т.С.“ ЕАД за имот с абонатен № 170367 сумите, както следва: С.Р.З., дължи
сумата от 1159,30 лв., представляваща
стойността на потребената топлинна енергия за периода
от м.01.2013год. до м.04.2015 год., ведно със законната лихва считано от
13.10.2015год. до окончателното плащане и сумата от
206,06 лв., представляваща лихва за забава за периода от 28.02.2013 год. до
24.09.2015 год., а Р.И.З., дължи сумата от 1159,30 лв., представляваща стойността на потребената топлинна енергия за периода от м.01.2013 год.
до м.04.2015 год., ведно със законната лихва считано от 13.10.2015 год. до
окончателното плащане и сумата от 206,06 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 28.02.2013 год. до 24.09.2015 год. Исковете на ищеца срещу С.Р.З. са
отхвърлени до пълния предявен размер на главницата за потребена
топлинна енергия от 1586,04 лв. за
периода м.01.2013 год. до м.04.2015
год.. Исковете
на ищеца срещу Р.И.З. са отхвърлени до пълния предявен размер на главницата за потребена топлинна енергия от 1586,04 лв. за периода м.01.2013 год. до м. 04.2015 год.
Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца, на
основание чл. 78, ал.1, вр. ал. 8 ГПК, сумата от 537,28 лв., представляваща сторените в настоящото производство
разноски съразмерно уважената част от исковете и сумата от 121,68 лева,
представляваща разноските по гр.д. № 61853/2015 год. по описа на СРС, 75 с-в, а ищецът „Т.С.“
ЕАД да заплати на С.Р.З. - на основание чл.
78, ал.3 от ГПК, сумата от 666,74 лв., представляваща сторените в исковото и
заповедното производство разноски, съразмерно с отхвърлената част от
претенциите и на Р.И.З. сумата
от 666,74 лева, представляваща сторените в исковото и заповедното производство
разноски, съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
Решението е постановено при участието на трето
лице - помагач „Т.с.“ ЕООД.
Срещу така постановеното съдебно
решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага съображения, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответниците са платили частично претендираната от дружеството сума, въпреки че изрично ищецът
не е признал този факт. Поддържа, че не е бил уведомен от съда за възраженията
и твърденията на ответниците, че е заплатена част от процесната
сума, въпреки че процесуален представител на дружеството се е явил в съдебното
заседание по делото. Сочи още, че представените
допълнителни фискални бонове не се отнасят за процесното
вземане, което не е било съобразено при изготвянето на заключение по
съдебно-счетоводната експертиза по делото. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените
искове, като му присъди направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответниците
С.Р.З. и Р.И.З., с който я оспорват. Излагат съображения, че е невярно твърдението
на ищеца, че първоинстанционният съд не е уведомил ищеца за възраженията на ответниците, тъй като „Т.С.“ ЕАД е получила определението
за доклад по делото, ведно с отговора на исковата молба, в който са релевирани
възраженията на ответниците. Оспорват, че фискалните бонове са представени в
открито съдебно заседание по делото, тъй като са представени единствено към момента
на депозиране на отговора на исковата молба. Твърдят, че същите са относими към процесния период и същото е било отчетено при изготвянето на
съдебно – счетоводната експертиза от вещото лице. Поддържат, че са неверни
доводите на ищеца, че първоинстанционното решение е неправилно поради факта, че
последният не е бил признал изрично плащането на част от сумите.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач на ищеца „Т.с.“
ЕООД.
Решението в частта, с която са
уважени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците
като собственици на процесния имот са клиенти на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден
имот – апартамент № 26, находящ се в гр. София, общ. *******,
като му дължат в условията на разделна отговорност сумата от общо 3584,20 лв.
при следните квоти: С.Р.З. – 1/2, а именно: 1 586, 03 лв. – главница, представляваща цена на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2013г. – 30.04.2015г., и 206,06
лв.- законна лихва за забава от 28.02.2013г. до 24.09.2015г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на сумата, а
Р.И.З. – 1/2,
а именно: 1 586, 04 лв. – главница, представляваща
цена на незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2013г. – 30.04.2015г., и
206,06 лв.- законна лихва за забава от 28.02.2013г. до 24.09.2015г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, до окончателното изплащане на сумата. Във връзка с
подадено на 13.10.2015г. заявление, по ч.гр.д. № 61853/2015 г. на СРС, 75
състав, е постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за дължимите суми,
срещу които в срока по чл. 414 ГПК ответниците са депозирали възражения. Ищецът
претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за
изпълнение, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците С.Р.З. и Р.И.З., са депозирали писмени отговори
на исковата молба с идентично съдържание. Поддържат, че исковата претенция е
неоснователна и недоказана. Излагат се твърдения, че ответниците са направили
плащания за част от сумите за процесния период, поради което и не дължат същите
като представят платежни нареждания в
тази връзка. Оспорват се представените като доказателства по делото счетоводни
извлечения от сметки, договора между СЕС и „Т.с.” ЕООД, протокола от ОС на
етажните собственици, извлеченията от сметки за разпределение на топлинна
енергия и договора между „Т.С.” ЕАД и „Т.С.” ЕООД. Молят съда да отхвърли
исковата претенция на ищеца.
На 13.10.2015г. „Т.С.“ ЕАД е
депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С.Р.З. и Р.И.З. за сумата 3172,07 лв. – главница, както и 412,13 лв.
– мораторна лихва за периода 28.02.2013г. – 24.09.2015г. В т.12 от заявлението
е пояснено, че длъжниците са ползвали доставена от
ищеца топлинна енергия за периода м.01.2013 г. – м.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, общ. *******, ап. 26, ет. 8, абонатен № 170367. Посочено е, че дължимите
суми са, както следва: за доставена, но неизплатена топлинна енергия: 3172,00 лв. - главница и 412,13 лв. лихва, а
за дялово разпределение: 0,07 лв. - главница и 0,00 лв. - лихва. Видно от т.13
от заявлението, сумите се претендират в условията на разделност
– С.Р.З. – 1/2 и Р.И.З. – 1/2.
С
разпореждане от 20.10.2015г. по ч. гр. д. № 61853/2015г. на СРС, 75 състав,
съдът е постановил исканата заповед за изпълнение срещу С.Р.З. за сумата от 1
586, 04 лв. – главница, представляваща
цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.01.2013г. – м.04.2015г., и
206,06 лв.- законна лихва за забава от 28.02.2013г. до 24.09.2015г., ведно със
законната лихва от 13.10.2015г. до окончателното изплащане на сумата и 213,56
лв. разноски по делото, а именно: 35,84 лв. държавна такса и 177,72 лв.
възнаграждение на юрисконсулт и срещу С.Р.З. за сумата от 1 586, 04 лв. – главница, представляваща цена на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2013г. – 30.04.2015г., и 206,06
лв.- законна лихва за забава от 28.02.2013г. до 24.09.2015г., ведно със
законната лихва от 13.10.2015г. до окончателното изплащане на сумата и 213,56
лв. разноски по делото, а именно: 35,84 лв. държавна такса и 177,72 лв.
възнаграждение на юрисконсулт.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е
депозирано възражение от длъжниците, с което оспорват
вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 415, ал.4 ГПК
ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Видно от представения протокол от
проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к.. „*******, етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.с.“ ЕООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 01.11.2000
г. е сключен договор № 121 между Техем сървисиз“ ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. София,
ж.к.. „*******, по силата на който дружеството се е задължило да достави и
монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна
енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и
индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45
дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера
за отчетния период.
Пред СРС е
ангажиран договор № У94/01.11.2007г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“
ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-02/03.02.2014г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
По делото е
представен и нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № 121, том V, рег. №
10246, дело № 746 от 2006г., съгласно който на 05.10.2006г. И.Н.С.е продала на С.Р.З.
и Р.И.З. апартамент № 26 на 8 етаж във вход „А”, намиращ се в гр. София, район
„Илинден”, ж.к. „*****.
По делото е
ангажиран още и Договор № 0004544/24.10.2000 г., сключен между „Т.С.” ЕАД и И.Н.С.,
съгласно който страните се съгласяват, че при наличие на договор за
разпределение на топлинна енергия, отчетена от топломера между отделните
потребители, сключен с „Т.с.” ЕООД таксообразуването
се извършва от „Т.С.” ЕАД на база предоставени данни от „Т.с.” ЕООД.
От
заключението на вещото лице инж. М.Т.по изслушаната пред СРС съдебно -
техническата експертиза се установява, че количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ
топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът се отчита ежемесечно по
електронен път чрез преносим „терминал“, с който се снемат показанията на
топлинната енергия в 0.00 часа на първо число на месеца. С оглед въведената
система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия е извършвано
от третото лице - помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда. При условията на сключения договор
третото лице - помагач е отчитало
отдадената топлинна енергия. Съгласно техническата експертизата за процесния
период по отношение на процесния имот е начислена топлинна енергия за отдадена сградна инсталация и за горещо битово водоснадбяване.
Вещото лице сочи, че в процесния имот през процесния период е имало монтирани 2 бр. отоплителни тела с
ИРРО и 1 бр.
водомер за топла вода в имота. За изчисляване на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация, е използвана инсталираната
мощност на отоплителната инсталация, каквито са изискванията на измененията на
Наредба 16-334 за топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, е разпределено
пропорционални на имотите по проект в сградната
инсталация. Топлинната енергия за горещо битово водоснабдяване е изчислена на
база показанията на наличния в имота водомер.
Пред СРС е изслушана и съдебно-счетоводната
експертиза, изготвена от вещото лице В.С., от чието заключение се установява,
че по фактури от процесния период ответникът е заплатил преди 13.10.2015г. –
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, сумата от общо 854,70 лв.,
като последното плащане по фактура е извършено на 28.07.2015г. След проверка в
отдел „Съдебни вземания към Правна дирекция“ и отдел ФСО на ищцовото
дружество вещото лице не е установило данни за плащания на процесните суми. По
данни от счетоводството на ищеца, след така извършените прихващания и плащания,
общото задължение на ответника за потребление на ТЕ за периода от м.01.2013г.
до м.04.2015г., е в размер 3172, 00 лв. Законната лихва върху главницата,
считано от датата на изпадане на ответника в забава до 24.09.2015г. възлиза на
424,99 лв. Съгласно заключението по експертизата ответникът има сума за връщане
от „Т.С.” ЕАД по изравнителни сметки в края на процесния период в размер на 1407,10
лв. Освен това според експертното
заключение ответниците дължат суми за топлинна енергия при съобразяване
извършените плащания и цитираните фактури в платежните нареждания, относими към процесния период, както и изравнителните
сметки за периода от м.01.2013 – м.04.2015г. , в размер на 2 318,59 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета
на делото е включен установителен иск, предявен от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, при направено възражения от длъжниците
в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок.
Целта на ищеца е да се установи със сила на присъдено нещо спрямо другата
страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
Съгласно
нормата на чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто
обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия
те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде
всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Страните не спорят
относно обстоятелството, че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот
при посочените от ищеца квоти и в това си качество са клиенти на топлинна
енергия. Доводи в тази насока не са релевирани от страните и във въззивното производство. Ето защо и с оглед разпоредбата на
чл.269 ГПК този въпрос е извън пределите на въззивния
контрол.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 –
чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването,
обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните
собственици на „Т.с.“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен представител на
етажните собственици. Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия
период.
В нормата на
чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост,
въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна
енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела
в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
За
установяване стойността на доставената до имота топлинна енергия по делото е
допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза. Експертното
заключение е изготвено въз основа на приложените по делото и допълнително
изискани от фирмата за топлинно счетоводно документи, въз основа на които вещото лице е дало
заключение относно реално потребената от ответника
топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел
VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на
топлинната енергия за имота през процесния период е извършено правилно,
съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. Съгласно
експертното заключение общият размер на дължимите суми за процесния период възлиза
на сумата от 3193, 35 лв. Съдът изцяло възприема експертното заключение, тъй
като същото е компетентно дадено, обстойно мотивирано и обосновано. Изводите на
вещото лице изцяло кореспондират с ангажираните по делото доказателства, като
не са представени такива, които да разколебават доказателствената
му стойност.
Неоснователно
е релевираното във въззивната жалба възражение от „Т.С.”
ЕАД, че ищецът не е бил уведомен от съда изрично за представените фискални
бонове от ответниците въпреки, че процесуален представител на дружеството се е
явил в първото по делото съдебно заседание и че за да бъдат ценени като
доказателства по делото следва да има изрично признание от ищеца за частично
погасяване на задължението посредством същите платежни нареждания. Видно от
депозираните от ответниците отговори на исковата молба същите са представили по
делото платежни нареждания отнасящи се до процесния период с отбелязани
основания за плащане – номера на фактури отнасящи се за периода м.01.2013г. –
м.04.2015г. С определение на съда от дата 26.02.2017г. е изготвен доклад по
делото на основание чл. 140 ГПК, в който е отбелязано, че ответниците твърдят,
че част от претендираните суми са заплатени и се
приемат като доказателства по делото представените с отговорите такива, като
същевременно на 06.03.2017г. ”Т.С.” ЕАД е получила призовка за явяване в
открито съдебно заседание на 18.05.2017г., заедно с която са й връчени и преписи
на отговорите на исковата молба на ответниците. В отговорите на исковата молба
подробно са описани номерата на фактурите, за които ответниците твърдят, че са
направени плащания за процесния период, като молят същите да се приемат като
доказателства по делото. Отделно от това, в първото по делото съдебно заседание
не се е явил процесуален представител на дружеството, въпреки че същото е било
редовно уведомено. Видно от депозираната преди първото съдебно заседание от „Т.С.”
ЕАД молба с вх. № 5074721/17.05.2017г. ищецът е оспорил отговорите на исковите
молби от ответниците и доказателствените искания,
които са направени от същите като ирелевантни за
спора. Не са наведени възражения по проекто- доклада
по делото от страна на „Т.С.” ЕАД, както и не са оспорени заключенията по
изготвените съдебно – техническа и съдебно- счетоводна експертизи.
Нещо повече,
представените от ответниците платежни нареждания не са били своевременно оспорени от ищеца, с оглед
на което същите са били приети като доказателство по делото. На следващо място
не е необходимо и изрично признание от страна на ищеца за извършено частично
погасяване на задължението за процесния период, за да бъде установено, че не се
дължи част от процесната сума с оглед на
представените платежни нареждания.
Неоснователно
се явява и възражението на жалбоподателя, че представените допълнителни
фискални бонове не се отнасят за процесното вземане,
което не е било съобразено при изготвянето на заключение по
съдебно-счетоводната експертиза по делото. В
тази връзка следва да се отбележи, че по делото са представени вносни бележки,
с които ответниците са превели по сметка на ищеца - “Топлофикация - София” ЕАД,
съответно на 12.02.2016г. сумата от 135,25 лв. по фактура № **********, на 08.01.2016г. сумата от 21,09
лв. по фактура № **********, на 10.12.2015г. сума в размер на 41,05 лв. по
фактура № **********, на 17.04.2015г. сума от 55,04 лв. по фактури № 7/728, № 7/3029
и № 7/903, на 02.07.2014г. сума от 150 лв. по фактура № **********- частично ,
на 28.07.2015г. сума от 107.99 лв. по фактура № ********** за м.08, фактура № **********
за м.09 и по фактура № ********** за м.10, на 28.07.2015г. сума от 96, 71 лв.
по фактури № ********** за м.05, по фактура № ********** за м.06, по фактура №**********
за м.07, на 22.10.2013г. сума от 500 лв.
за частично плащане по фактура № ********** от 31.07.2013г.
Съобразно
изготвената и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза вещото лице е
констатирало, че към процесния период са относими
следните плащания: сума от 150 лв., платена на 02.07.2014г. с основание плащане
по фактура № ********** – частично; сума от 107,99 лв., платена на 28.07.2015г.
с основание фактури м.08,09,10. 2014г.; сума от 96, 71 лв., платена на
28.07.2015г. с основание фактури м.05,06,07.2014г. и сума от 500 лв., платена
на 28.07.2015г. с основание - частично плащане по фактура №
**********-31.07.2013г. или общо сума в размер на 854, 70 лв., като всички
плащания са извършени преди 13.10.2015г. – датата на депозиране на заявлението
за изпълнение по чл. 410 ГПК. Съгласно заключението на вещото лице част от
извършените плащания от ответниците са били отнесени за погасяване на стари
задължения на ответниците за период извън процесния. В първото съдебно
заседание ищецът не е оспорил твърдението на ответниците, че сметката им е
заверена със сумите по гореописаните платежни нареждания и касови бонове,
поради което настоящият състав на съда приема за доказано, че за процесния
период ищецът е заплатил на "Т.С." ЕАД общо сумата от 854,70 лв. Съгласно заключението по експертизата ответникът
има сума за връщане от „Т.С.” ЕАД по изравнителни сметки в края на процесния
период в размер на 1407,10 лв., а законната лихва върху главницата, считано от
датата на изпадане на ответника в забава до 24.09.2015г. възлиза на 424,99 лв. В изготвеното заключение от вещото лице по съдебно –
счетоводната експертиза освен това се установява, че дължимите суми за топлинна
енергия при съобразяване извършените плащания и
цитираните фактури в платежните нареждания, относими
към процесния период, както и изравнителните сметки за периода от м.01.2013
– м.04.2015г. , са в размер на 2 318,59 лв. Съдът изцяло възприема експертното
заключение, тъй като същото е компетентно дадено, обстойно мотивирано и
обосновано. Изводите на вещото лице изцяло кореспондират с ангажираните по
делото доказателства, като не са представени такива, които да разколебават доказателствената му стойност.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че
съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко
еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може
да заяви кое от тях погасява. Или при липса на уговорка между страните за реда
на погасяване на задълженията, както е в конкретния случай, и ако са налице
условията по чл.76, ал.1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото
еднородни задължения погасява обвързва кредитора, в каквато насока са и
съображенията в т. 1 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Ето
защо, е без значение обстоятелството, че ищецът е осчетоводил част от
процесните плащания от ответниците като заплащане на стари задължения,
позовавайки се на чл. 32, ал. 2 от ОУ, каквито данни се съдържат в таблицата към
изслушаната ССчЕ. В тази връзка следва да се
отбележи, че подобно възражение за
прихващане не е въвеждано нито със заявлението по чл. 410 ГПК, нито с исковата
молба, поради което периоди, извън процесния, са извън предмета на спора.
Принципно по своето правно естество „прихващането” представлява упражняване на потестативно компенсаторно право. Но тъй като това
компенсаторно изявление е направено извънсъдебно, за да породи погасителният
ефект, към което е насочено едностранното волеизявление на „Т.С.” ЕАД, с което
упражнява потестативно право за погасяване на две
насрещни и еднородни парични задължения, следва да са били налице всички
материални предпоставки, уредени в разпоредбите на чл. 103 ЗЗД и чл. 104 ЗЗД.
Материалното изявление за прихващане по своята правна същност е способ за
погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях, когато
длъжникът има към своя кредитор насрещно вземане. Основна предпоставка за
надлежното упражняване на компенсационното волеизявление е двете задължения да
са ликвидни и изискуеми. За да бъде ликвидно едно вземане, то трябва да бъде
безспорно установено по своето основание и размер. Ищецът не е установил, че
паричното вземане, с което е извършил извънсъдебната компенсация, е било ликвидно.
Дори не са наведени фактически твърдения, от които да се изясни точно с кои вземания – по период и
размер, е извършвана тази извънсъдебна компенсация. Не съществува процесуална
пречка ищцовото дружество в съдебно заседание да
наведе като отбранително средство срещу твърдението на ответника, че му се е
дължало връщане на процесната сума след изравнителния
период, възражение за прихващане за погасяване на две изискуеми, еднородни и заместими задължения до размера на по-малкото от тях и в
случай че съдът установи, че предявеното материално право чрез възражение е
основателно, то ще се превърне в ликвидно и годно за компенсация. Но до края на
устните състезания в първата съдебна инстанция ищецът не е направил възражение
за прихващане на процесното вземане за предходни
периоди, поради което без да е установено, че насрещното вземане на ищеца, с
което е извършено материалното прихващане, съществува и е било ликвидно,
настоящата съдебна инстанция приема, че не е налице надлежно погасяване чрез
компенсация на задължението на ответника към ищеца със сумите заплатени от
ответника през процесния период. От друга страна, без да е предявено по съдебен
ред това възражение, ответникът не може да се защити, като оспорва твърдените
от ищеца вземания за предходни на процесния период.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част
следва да се потвърди.
По
разноските по производството:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се
дължат разноски. Въззивният съд е сезиран с претенция
за присъждане на сторени по водене на делото разноски от ответниците, поради
което се дължи служебно произнасяне по този въпрос. Имайки предвид направеното
възражение от страна на въззивника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, депозирането на един отговор на въззивната жалба
от двамата процесуални представители на ответниците и неявяването им в
откритото съдебно заседание, то на всеки от ответниците следва да се присъдят
по 300 лв. адвокатско възнаграждение, платими от въззивника.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27610 от 31.01.2019г.,
постановено по гр. д. № 79759/2015г. на СРС, ГО, 75-ти състав, в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която предявените
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***, срещу С.Р.З., ЕГН ********** и Р.И.З.,
ЕГН ********** и двамата с адрес: ***, искове с правно основание по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.86 ЗЗД са отхвърлени, срещу всеки от ответниците, както следва: за С.Р.З., ЕГН ********** иска до пълния
предявен размер от 1586,04 лв., стойността на доставена топлинна енергия за
периода м.01.2013г. – м.04.2015г. и за Р.И.З., ЕГН ********** иска до пълния
предявен размер от 1586,04 лв., стойността на доставена топлинна енергия за
периода м.01.2013г. – м.04.2015г.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* с адрес *** да заплати на С.Р.З., ЕГН **********, с адрес: ***
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв. – за адвокатско възнаграждение
и на Р.И.З., ЕГН **********, с адрес: ***
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв. – за адвокатско възнаграждение, сторени разноски
във въззивното производство.
Решението в
частта, с която са уважени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.