Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 25.07.2016 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на двадесет и девети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря С.М., като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 389/2016 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л.А.В., с ЕГН- **********,*** чрез пълномощника
адв. П.П. от ПАК против Наказателно постановление № ЗМВР- 86/08.12.2015 г.,
издадено от Началника на РУ- Септември при ОД на МВР- Пазарджик, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.64 ал.4 от ЗМВР на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР му е наложена глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, поради допуснати съществени
процесуални нарушения и че вмененото нарушение не е извършено, като се иска
неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява в последното
съдебно заседание лично, като изразява становище, че не е пречил на бутането, а
самите служители му били казали „да си разтуря сам, за да не разтурят те“ и
затова бил на покрива на постройката, като полицаите не са му разпореждали да
слезе от там и не са му съставяли разпореждане. Изразява и твърдение, че не му
е съставян АУАН на 25.11.2015 г., т.к. на тази дата не е ходил в ПУ в гр.
Белово, а е бил в гр. Пазарджик. В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и излага подробни доводи в подкрепа на
искането за отмяна на НП като незаконосъобразно и относно основателността на
жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща законовия представител,
които оспорва жалбата, сочи доказателства и излага обосновани доводи за
законосъобразност на НП, издадено в пълно съответствие с относимите материално
правни и процесуални разпоредби и моли същото да бъде потвърдено, а жалбата
отхвърлена като неоснователна, мотивирайки неоснователността на посочените от
жалбоподателя възражения.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на
процесуалния представител на жалбоподателя и на въззиваемата страна и прецени
събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
С писмо до Началника на РУ- Септември при ОД на МВР- Пазарджик Кметът на
Община Белово поискал да бъде оказано съдействие от страна на полицията на
служители при общината да изпълнят задълженията си по принудително премахване
на незаконен строеж в с. Голямо Белово, обл. Пазарджик- едноетажна сграда и
двуетажна сграда по КККР на гр. Белово, построени в имот собственост на Община
Белово, в изпълнение на издадена от Кмета на Община Белово Заповед №
197/16.07.2015 г. Постройките се ползвали и обитавали от Л.В.. Исканото
съдействие било за дата 24.11.2015 г. от 10,00 часа. Началникът на РУ-
Септември разпоредил на трима служители от Участък Белово при РУ- Септември-
свидетелите В.И., А.Л. и И. Г., да отидат на посоченото място и да окажат
необходимото съдействие на общинските служители. Пристигайки в с. Голямо
Белово, при въпросните постройки, които се установило, че се ползвали и
обитавали от жалбоподателя, полицейските служители заварили тълпа от хора
/около 30 човека/, които били образували жива верига пред сградата и пречели на
фирмата-изпълнител- „ВиК- Белово” да пристъпи към събаряне на незаконния
строеж. Осигурената техника не можела да стигне до сградата, не само заради
събралото се множество, което не допускало служителите до сградата, но и поради
това, че пред сградата били паркирани и два автомобила- единият на едно от
лицата, възпрепятстващи достъпа- П. В., а другият на единия от синовете на
жалбоподателя- Р. В.. Св. Л. и св. И. попитали присъстващите хора чии са
автомобилите, но не получили отговор. След извършената справка в ОДЧ била установена
собствеността на двата автомобила. П. В. се намирал пред незаконната постройка
и след няколко устни разпореждания от страна на полицаите да премести
автомобила си, той го преместил встрани и се върнал при хората, образуващи жива
верига. Жалбоподателят също се намирал сред хората, които стояли пред
постройката. След като полицейските служители установили, че собственика на
непреместения автомобил е сина на жалбоподателя В., разпоредили на последния да
го премести. Той обаче им заявил, че нямал ключове и че автомобилът е на сина
му, който бил в чужбина. Поради тази причина, полицаите повикали за съдействие
автомобил на пътна помощ, за да премести колата. Едновременно с това, те преценили
ситуацията като усложнена, поради редица обстоятелства- постройките се намирали
край главния път Белово- Юндола и насъбралите се хора пречели на движението по
пътя, като едновременно с това съществувала реална опасност за техния живот и
здраве, както и за живота и здравето и на участниците в движението. Отделно от
това осигурената тежка техника от фирмата-изпълнител също представлявала
заплаха за събралите се хора. Всичко това принудило изпратените полицейски
служители да поискат съдействие от колегите си от РУ- Септември. Разбирайки за
настъпилото усложнение, свидетелите Л.П.- началник на Участък Полиция- Белово и
Б.Б.- началник група „ОП“ при РУ- Септември също се отзовали и отишли на место.
През това време пристигнал и автомобилът на пътна помощ. Едва тогава
жалбоподателят се качил в автомобила на сина си и го преместил, като се върнал
при хората, които стояли пред незаконния строеж. Св. Л. и св. И. изрично
направили устно разпореждане на събралите се хора да се отместят встрани и да
осигурят свободен достъп на служителите, които трябвало да съборят незаконния
строеж. По-голямата част от хората се отместили, но осем човека не изпълнили
тези разпореждания и останали на място пред сградата, продължавайки да образуват
жива верига, а жалбоподателят В. се качил на покрива на въпросната постройка. Полицейските
служители няколко пъти устно разпоредили на В. да слезе от покрива на
посттройката и да не пречи на общинските служители да изпълнят заповедта на
кмета. Той обаче категорично им заявил, че няма да слезе и няма да изпълни
разпореждането им. Дори окуражавал хората, които били пред постройката, като им
казвал да останат на място и им обещавал, че дори и да им бъдат съставени
актове от полицаите, той ще заплати наложените им глоби. Поради
обстоятелството, че нито жалбоподателят, нито останалите хора, които стоели
пред постройката, изпълнили полицейските разпореждания, св. Б. и св. П.
разпоредили на св. И. и св. Л. да изготвят писмени разпореждания в горния
смисъл за всеки един от хората намиращи се пред постройката, както и на
жалбоподателя. Всеки един от тях изрично бил повикан от свидетелите Л. и И. за
съставяне на писмено разпореждане. Св. Л. използвала момент, в който жалбоподателят
бил слязъл от покрива на посторойката и го извикала, като му съставила писмено
разпореждане на полицейски орган в негово присъствие и това на св. И., с което му
разпоредила да не възпрепятства принудителното изпълнение на въпросната заповед
на Кмета на Община Белово за премахване на незаконния строеж. Жалбоподателят Л.В.
след като се запознал с разпореждането, отказал да го подпише и да получи
екземпляр от същото. Той отказал да изпълни полицейското разпореждане и отново
се качил на покрива на сградата. Непрекъснатото нарастване на напрежението
между Л.В., неговите адвокати, които също били на место както и близките му
поддръжници- от една страна и служителите на Община Белово- от друга,
категоричният отказ на хората да се отместят, останалите хора, които били на
мястото отстрани, усложнената обстановка по осигуряването на безпрепятственото
движение по гл. път и задължението им да опазят обществения ред, както и
опасността за живота и здравето и на жалбоподателя и на останалите хора пред
незаконния строеж, не позволявали на полицаите да съставят АУАН на нарушителите,
които отказвали да изпълнят полицейското разпореждане. Поради тази причина
всеки един от тях бил поканен изрично устно от полицейските служители на
следващия ден да се яви в Полицейския участък в гр. Белово, за да му бъде
съставен акт. Жалбоподателят Л.В. също бил поканен изрично от св. Л. и св. И..
На следващия ден той се явил в участъка, където св. И. му съставил АУАН с бл. №
974973/25.11.2015 г. в негово присъствие и в присъствието на св. Л., за това,
че е отказал да изпълни полицейското разпореждане. Жалбоподателят отказал да
подпише акта и отказът му бил оформен с подписа на св. Л..
Въз основа на акта било издадено и атакуваното НП. То било връчено лично на
жалбоподателя В. на 06.02.2016 г., а жалбата против същото била депозирана от
пълномощника му по пощата на 11.02.2016 г., видно от пощенското клеймо на
приложения по делото пощенски плик /л.11 от делото/, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, свидетелските показания и
веществените доказателствени средства.
Съдът кредитира изцяло
събраните писмени доказателства, както и показанията на свидетелите А.Л., В.И.,
И. Г., Л.П. и Б.Б., които по съществото си са достоверни, тъй като не влизат в противоречие помежду си и със събраните писмени
доказателства, взаимно се допълват и образуват една логическа цялост.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Ц. Н..
На първо място св. Н. е в близки приятелски отношения с жалбоподателя, но също
и в ангажименти по политическа линия. В този смисъл тя е пряко заинтересована
от изхода на това административно производство. Това обстоятелство е достатъчно,
за да дискретидира показанията на този свидетел и да мотивира съдът да не дава
вяра на същите, но едновременно с това не убягна от вниманието на съда, че св. Н.
даде от една страна лаконични показания относно важни факти и обстоятелства
свързани с инкриминираното нарушение на жалбоподателя, а от друга- беше
обстоятелствена и подробна, когато излагаше твърдения в защита на лансираната
от жалбоподателя версия на случилото се. Но нейните показания са и сами по себе
си противоречиви. Така например свидетелката твърди, че В. се намирал на
покрива на сградата, изпълнявайки разпореждания на общинските служители, за да
„сваля покъщнина” и едновременно с това, че нямало как да е пречел, докато е
бил на покрива. Сочи също, че тя и другите хора стоели на 1-2 метра до сградата
и че техниката се намирала на 10-15 метра от същата, като по този начин никой
от хората не бил пречел на събарянето и на техниката. От друга страна
показанията на св. Н., че полицейските органи не са издавали нито устни, нито
писмени разпореждания към жалбоподателя да не възпрепятства изпълнеието на
заповедта на кмета, че тя и другите хора не били на главния път пред сградата и
не са пречели и на движението по гл. път, както и че никой от полицаите не й е
разпореждал да се отмести, че постройката не е била оградена с ограничетиелна
лента, се опровергаха по категоричен начин от показанията на свидетелите Л., И., Г., П. и Б., които категорично заявиха, че на
жалбоподателя са отправени и устни разпореждания, дори по няколко пъти и от
всеки един от тях, както и че му е издадено писмено такова по надлежния ред,
който категорично отказал да го изпълни и се качил отново на покрива на
незаконния строеж, както и че когато са пристигнали ясно личало, че незаконния
строеж е бил ограден с лента, която била на земята потъпкана от насъбралите се
хора и че опитите да бъде поставена от общински служител отново се оказали
безуспешни. Съдът изцяло кредитира
показанията на тези свидетели, като последователни и логични. Независимо, че са в служебна връзка с АНО, т.к. са полицейски служители, те
нямат никакъв личен мотив да уличават жалбоподателя, като му приписват
поведение или нарушение, което не е извършил. В подкрепа на техните показания
са и събраните писмени доказателства по делото, а също и веществените доказателствени
средства- видеоклипове (видеозаписи), възпроизведени в съдебно заседание,
предоставени на СД-носители от две телевизонни медии.
С оглед характера на настоящото съдебно производство,
съобразно жалбата, а и от гледна точка естеството на констатираното нарушение,
съдът приоритетно счита, че в рамките на собствените си правомощия е взел
необходимите и възможни мерки за разкриването на обективната истина.
Същевременно е осигурил и достатъчна възможност на всяка от страните да защити
и обоснове позицията си по делото.
Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата
доводи, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно
законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, в
случая от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е
винаги инстанция по същество- чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са
приложени процесуалния и материалния закон, независимо от основанията, посочени
от жалбоподателя- аргумент от чл.314 ал.1 от НПК
във вр. с чл.84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът ex officio констатира, че АУАН и НП са
съставени от компетентни органи. Проведеното против жалбоподателя
административно-наказателно производство е започнало със съставяне на АУАН в
съответствие с разпоредбите на ЗАНН. Нарушителят е бил надлежно поканен от
полицейския орган да се яви на следващия ден след констатиране на нарушението
за съставяне на АУАН. Нарушителят се е явил в сградата на Участък Полиция
Белово, където АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност
в негово присъствие и в присъствието на свидетел. Тези обстоятелства се
установяват от приложените по административно-наказателната преписка писмени
доказателства, както и от събраните писмени и гласни такива в съдебното
производство- Длъжностна характеристика за длъжността „младши полицейски
инспектор“, Дневник за приемане на граждани от ПИ /млПИ/ и показанията на
свидетелите Л., И. и Г.. В този смисъл направеното възражение в жалбата, че
актосъставителят не е компетентен да съставя АУАН следва да се приеме са
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.267 ал.1 от ЗМВР: „АУАН се съставят от органите на МВР”.
Безспорно по делото е, че актосъставителят св. И. е орган на МВР, след като към
24.-25.11.2015 г. е заемал длъжността „мл. полицейски инспектор“ в УП- Белово
към РУ- Септември при ОД на МВР- Пазарджик. Неоснователно е и възражението, че
АУАН не е връчван на жалбоподателя. Безспорно от цитираните писмени и гласни
доказателства се установи, че жалбоподателят се е явил на 25.11.2015 г. в УП-
Белово и в негово присъствие му е бил съставен акта и връчен, като той е
отказал да подпише и получи екземпляр от същия, което е негово право. Отказът
да подпише АУАН е бил оформен по предвидения в закона ред в присъствието на
свидетел и удостоверен с подписа на същия (виж АУАН, Дневник за приемане на
граждани от ПИ /мл. ПИ/ на лист 96 от делото и показанията на свидетелите Л., И.
и Г.). Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя, че последният не е ходил на 25.11.2015 г. в сградата на ПУ и не му
е съставян в негово присъствие АУАН и не му е връчван, подкрепени от
показанията на св. Н. и анализ на писмените доказателства в посока, че е налице
разминаване между последователността на записаните посещения на лицата в
дневника и последователността на номерата на АУАН, които са им съставяни,
съответно номерата, с които са били регистрирани тези актове. Следва да се
отбележи, че в каква последователност са се явили лицата, дали поотделно,
заедно или един след друг, а от тук и регистрирането на техните посещения,
както и поредността на съставянето на актовете са не относими обстоятелства и
не биха могли да внесат съмнение относно достоверността на датата на съставяне
на АУАН и спазването на законовия ред относно неговото съставяне и връчване. Посочените обстоятелства са надлежно отразени в акта
и се установяват и от гласните доказателства, в лицето на разпитаните по делото
свидетели Л., И. и Г.. Св. Л. се явява свидетел при отказа на жалбоподателя да
подпише акта, както и да му бъде връчен препис от него. И св. Г. потвърждава,
че актът е бил съставен на жалбоподателя в негово присъствие, бил му е
предявен, но той обаче категорично е отказал да го подпише и да получи
екземпляр от него. Възприетата от съда фактическа обстановка намира опора не
само в събраните гласни доказателства по делото, но и в писмените такива,
каквито се явяват и Докладна записка с рег. № 340р-1797/17.02.2016 г. и
Докладна записка с рег. № 340р- 8362/27.11.2015 г. / на л.12 и л.14 от делото/.
В посочените Докладни записки надлежно са описани кога е констатирано
нарушението, къде, от кого, какво е административното нарушение, съответно
съставените актове и подробно е описан характера на случая.
На следващо място съдът установи, че АУАН съдържа
необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН
и е надлежно предявен по реда на чл.43 ал.1 от ЗАНН.
Налице е съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението. Тук
е мястото да се посочи, че на жалбоподателя освен устно разпореждане от
полицейските органи на ясен и разбираем език, направено му да се отмести и да
не пречи на общинските служители да изпълнят заповедта на кмета на общината, му
е разпоредено и писмено да стори това и то по съответния ред. Той се е запознал
със същото, след което е отказал да го подпише и да получи екземпляр от него,
което безспорно се установява от показанията на свидетелите Л., И., Г., Б. и П.,
както и от приложеното по делото заверено копие на разпорежането (л.16). В този
смисъл напълно неоснователно е направеното възражение от процесуалния
представител на жалбоподателя В., че разпореждане на последния не е било
връчено, както и АУАН и едва с връчването на НП той разбрал за вмененото му
нарушение.
По-нататък съдът служебно установи, че НП също е
издадено от компетентен орган / виж Заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г. на
министъра на вътрешните работи на лист 13 от делото/, отговаря на изискванията
на чл.57 от ЗАНН
и е надлежно връчено по реда на чл.58 ал.1 от ЗАНН.
Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на
жалбоподателя В. нарушение в НП, а и в АУАН е индивидуализирано в степен,
позволяваща му напълно да разбере в какво се изразява самото административно
нарушение, поради което съдът счита, че не е накърнено правото му на защита-
ясно е описано нарушението- не само с цифри, при правилно определена законова
разпоредба, но освен това и по недвусмислен и конкретен начин е отразено и
словесно описание на нарушението- какво е следвало да направи нарушителя и в
какво се изразява неизпълнението му, посочено е дата и място на извършване.
Описанието в АУАН и НП на извършеното нарушение и
обстоятелствата, свързани с него е достатъчно изчерпателно, ясно и конкретно,
поради което позволява индивидуализацията му като изпълнително деяние и като
административно нарушение- такова по чл.64 ал.4 от ЗМВР. Не са налице
твърдените от процесуалния представител на жалбоподателя процесуални нарушения,
довели до неяснота, относно вмененото административно нарушение и до нарушаване
правото му на защита. В случая, материализираното в АУАН, идентично възприето и
в НП, кореспондира с релевантните елементи от фактическия състав на вмененото
нарушение- издадено писмено полицейско разпореждане /което е станало в
присъствие на нарушителя/ от униформен полицай- св. А.Л. на длъжност „младши инспектор“
в РУ- Септември при ОД на МВР- Пазарджик- безспорно полицейски орган, а не без
значение е, че преди това няколкократно са били отправяни и ясни устни
разпореждания от полицейския служител и от другите полицаи към жалбоподателя в
смисъла отразен и в писменото разпореждане, с възпроизвеждането на поведението
на лицето на 24.11.2015 г. около 13,40 часа в с. Голямо Белово, на ул. „Юндола“
в 01.20 часа, а именно че му е било разпоредено писмено да не възпрепятства
принудителното изпълнение на Заповед № 197/2015 г. на Кмета на Община Белово за
премахване на незаконен строеж на двуетажна сграда № 2 с идентификатор
03592-5282 по КККР на гр. Белово, землище Белово, местност „Св. Петка“ не е
изпълнил същото, ясно е посочено какво е било разпореждането на орган на МВР,
направено в изпълнение на функциите му, което жалбоподателят е нарушил. От
друга страна, непосочването в описателната част на АУАН и в НП поименно на
лицето- полицейски орган, дало разпореждането, е несъществено, тъй като
правнозначимо е качеството на субекта, а не неговата персонификация, поради
което последното, нито е било необходимо с оглед индивидуализацията на
нарушението, нито препятства същата. Жалбоподателят е бил добре запознат с
издаденото против него полицейско разпореждане, което той не е изпълнил и за
което му е съставен този акт. Достатъчно е посочването на изпълнителното
деяние- неизпълнение на въпросното полицейско разпореждане. Не е необходимо да
се посочва как точно нарушителят не го е изпълнил ( а това стана ясно от
показанията на свидетелите разпитани пред съда), след като ясно е посочено, че
разпореждането се изразява в това да не възпрепятства изпълнението на заповедта
на кмета. Всички действия, осъществени от жалбоподателя, които по съществото си
представляват „възпрепятстване“ (качавне на покрива на незаконната постройка и
отказ да слезе от там, не осигуряване на достъп до сградата, стоене
непосредствено пред постройката и др.п.) реализират неизпълнението на
полицейското разпореждане. Само за
пълнота съдът счита, че следва да коментира показанията на св. Н. в частта, в
която тя посочи, че жалбоподателят стоял на покрива по разпореждане на
общинските служители, „за да изнася
покъщнинаната си”, като житейски абсурдни. Общоизвестно е, че думата
„покъщнина” в българския език означава „обзавеждането на един дом, мебелировка и
домакински вещи”. Няма как тези вещи да се намират на покрива на една стопанска
постройка, дори на каквато и да е постройка.
По-натътък, липсва и противоречие между фактическите
обстоятелства и изведената правна квалификация на нарушението, тъй като
приетите за установени факти изцяло кореспондират и покриват обективните
признаци на деянието, във формата на действие, санкционирано от
административно-наказателния състав на чл.257 ал.1 от ЗМВР. Издаденото полицейско разпореждане съгласно нормата на чл.64 ал.4 от ЗМВР
е задължително и неспазването му се санкционира по реда на чл.257 ал.1 от същия
закон. В конкретния случай безспорно се установи, че нарушението по чл.64 ал.4 от ЗМВР
е извършено от жалбоподателя на 24.11.2015 г. около 13,40 часа.
Тук следва да се отбележи, че към момента на деянието
е била в сила редакцията на чл.64 от ЗМВР
след изменението на закона, публикувано в ДВ бр.14 от 20.02.2015 г., според
която „Разпорежданията на полицейските
органи до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това
е необходимо за изпълнение на възложените им функции, следва да бъдат издавани
писмено, а при невъзможност да се издадат писмено, разпорежданията могат да се
издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които
се отнасят“. В настоящия случай, въпреки че са били отправени устни
разпореждания и въпреки затруднението, с оглед неотложността на предприетите
действия по опазване безопасността на преминаващите по главния път пътни
превозни средства, създалата се конфликтна ситуация между страните по спора,
полицейският орган е издал и изрично писмено разпореждане.
От събраните по делото доказателства се доказва по
безспорен начин, че наказаното лице, не е изпълнило даденото писмено
разпореждане да не възпрепятства принудителното изпълнение на заповедта на
Кмета на Община Белово за премахване на незаконния строеж на полицейски орган- А.Л.
на длъжност „младши инспектор“ към РУ-Септември при ОД на МВР- Пазарджик,
направено в изпълнение на функциите му по опазване на обществения ред и по
време на оказване на съдействие на служителите при Община Белово по
разпореждане на Началника на РУ- Септември, с което е нарушило чл.64 ал.4 от ЗМВР,
с оглед на което правилно е била ангажирана административно-наказателната му
отговорност по чл.257 ал.1 от ЗМВР. По несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е бил
адресат на писмено (а и на устно) отправено разпореждане от полицейски
служител, което същият има правомощие да направи по смисъла на ЗМВР. Отправеното
разпореждане няма унизителен характер и не предписва действия, които да унижат
личността на адресата или да предписва действия, които да застрашават здравето
и физическата цялост на жалбоподателя. Само такива действия според съда могат
да бъдат причина за отказ да бъдат изпълнени полицейски разпореждания. В този
смисъл е неоснователно възражението, както и доводите на процесуалния
представител на жалбоподателя, ангажирани с доказателства, че на жалбоподателят
В. не била представена заповедта на кмета, че се изтъквало, че същата била
обжалвана пред АдС- Пазарджик и др.под., които са мотивирали същият да остане
на покрива на постройката, която е следвало да се събори. Във всички случаи
извън посочените по-горе от съда, полицейските разпореждания са задължителни за
гражданите, след като са отправени от полицейски служител при и по повод
осъществяване на функциите му. При издадено по надлежния законов ред и от
компетентен полицейски орган разпореждане с конкретно съдържание, което не
съставлява очевидно за лицето престъпление или нарушение, същото следва да се
изпълни незабавно. Неизпълнението на такова разпореждане влече като последица
налагане на административно наказание по реда на чл.257 ал.1 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на
чл.257 ал.1 от ЗМВР: „Който не изпълни
разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако
извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лева.“
На съдебното следствие се установи, че е налице редовно издадено от компетентен
полицейски орган разпореждане, с конкретно съдържание, което не е изпълнено от
адресата. В конкретния случай е доказано извършеното от наказаното лице
нарушение на чл.64 ал.4 от ЗМВР, което подлежи на санкциониране по чл.257 ал.1
от ЗМВР, която норма е и приложената. За констатираното нарушение на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба малко над минималния
размер, а именно 150 лева.
При определяне размера
на наказанието, АНО е спазил изискванията на чл.27 от ЗАНН и е съобразил целите
на наказанието, които са определени в чл.12 от ЗАНН. Отчетени са както тежестта
на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи обстоятелства, а така също и обществената опасност на този вид
нарушение. Административното наказание се определя за всеки конкретен случай в
рамките, посочени в правната норма, съобразени с извършеното деяние от
нарушителя. Това означава, че всяко наказание трябва да бъде определено
конкретно и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, които са го довели до извършване
на нарушението. Както вече бе коментирано, безспорно е установено от
доказателствата по делото, че жалбоподателят е извършил виновно действие, което
по смисъла на чл.6 от ЗАНН е административно нарушение. При определяне на
наказанието е отчетено смекчаващото вината обстоятелство, а именно че
нарушението на жалбоподателя е за първи път. Отчетена е и завишената степен на
обществена опасност на конкретното деяние-
грубо нарушение на изискването за изпълнение на дадени от контролен орган
задължителни разпореждания, като е взето предвид и кръга на засегнатите
интереси, значимостта на конкретно увредените отношения с конкретното деяние (нарушаване
обществения ред). Следва да се отбележи, че обществените отношения, които
регулира ЗМВР са от особена обществена важност.
Съдът намира, че така определеното наказание по чл.257
ал.1 от ЗМВР е правилно определено от АНО и с него ще се изпълнят целите на
наказанието, а именно да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения ред и по този начин да се въздейства възпитателно и предупредително
и върху останалите граждани, каквато е изричната воля на чл.12 от ЗАНН.
Само за пълнота следва да се посочи, че констатираното
нарушение на разпоредба от ЗМВР не следва да бъде квалифицирано като маловажен
случай, предвид обстоятелствата, при които е извършено и не може да се счете,
че това нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи от съответния вид. С факта на издаденото НП
следва извода, че органът е извършил такава преценка, приемайки, че конкретното
нарушение не покрива условията за маловажност по смисъла на закона.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а
жалбата на Л.В.- оставена без уважение
като неоснователна.
Поради всичко казано до тук, мотивиран от изложените съображения и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Пазарджишкият Районен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № ЗМВР- 86/08.12.2015 г., издадено от Началника на РУ- Септември
при ОД на МВР- Пазарджик, с което на Л.А.В., с ЕГН- **********,***
за нарушение на чл.64 ал.4 от ЗМВР на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР му е
наложена глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, като законосъобразно.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: