Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 85, 25.02.2020 година , град Т.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд-Т. седми състав
На десети февруари две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Боряна Петрова
Секретар:
Михаил Пенчев
Като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№ 1794 по описа за 2019 г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по предявен положителен
установителен иск с правно основание чл. 124 и сл. от ГПК във вр.
с чл. 79,ал.1 от ЗС.
Ищците твърдят в исковата молба, че са
собственици по силата на давностно владение на
недвижим имот, находящ се в м.”Ч. ” в землището на
гр.Т. , представляващ имот с идентификатор 73626.150.1000 с площ от 746 кв.м., с предназначение земеделска земя,
при съседи : 73626.151.814; 73626.150.999; 73626.150.998. Твърдят, че владението
върху имота са получили въз основа на договор за покупко-продажба, като от
тогава, го владеят спокойно и непрекъснато. Имотът е записан като земя общинска собственост. С оглед на това за тях е
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск против Община Т. , в
който да установят, че са придобили собствеността върху имота.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът
упражни правото си на отговор. С отговора си излага становище за
неоснователност на предявения иск. Твърди, че процесния
имот е предоставен за ползване с ПМС №
26/1987г. и придобиването на собствеността следва да се реализира по реда на §4
от ЗСПЗЗ при условията на §4а, §4б, §4д и §4з от ЗСПЗЗ. Имотът е записан в
разписния лист към плана на М. Д. М. ов и Б. А. С. ,
които като ползватели могат да го придобият по описания ред. Навеждат възражение, че ищците не могат да
придобият имота по силата на придобивната давност
относно процесния имот.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното Удостоверение за
дан. оценка на имота № **********/23.07.2019 г., изд. от Община Т. се установява, че същият е с площ 746 кв.м. и
е с дан.оценка от 72.50 лв., като имотът е отразен и съгл.представената Скица №
15-649287/18.07.2019 г., изд. от СГКК гр.Т. като имот с идентификатор 73626.150.1000 по
КК/2005г. на гр.Т. , при съседи: 73626.151.814; 73626.150.999; 73626.150.998.
От заключението по назначената и приета
по делото съдебно техническа експертиза се установява, че имотът е с идентификатор 73626.150.1000. Идентичен е с
поземлен имот № 998 по стария кадастрален план на града от 1990 година. По този
план, в разписния лист имотът е записан на М. Д. М. ов и Б. А. С. .
От показанията на свидетелите К. Т. и Т.
Т. , съседи на ищците се установява, че те владеят имота от 1990 година. От
тогава до сега никой не е имал претенции към него. Владението им не е било
прекъсвано и нарушавано.
От приложения към делото кадастрален регистър към плана
на новообразуваните имоти в местността „Ч. “, кадастрален район 150 на гр.Т. ,
е видно, че процесния имот е земеделска земя по § 4
от ЗСПЗЗ. Записан е като общински имот, частна общинска собственост.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
За да се установи дали ищците са придобил
собствеността върху процесния имот въз основа на давностно владение, като оригинерен
придобивен способ, следва да се изясни статута на
същия, предвид различните ограничения на придобиването на имоти въз основа на давностно владение, установени в законите действали през процесния период. Безспорно по делото е, че имотът
представлява земеделска земя, правото на ползване върху която е било предоставено
на други лица- М. Д. М. ов и Б. А. С. .
Факт, който не се оспорва от ищците. Те твърдят, че са закупили имота именно от
тези лица, ползватели на имота. Поради това следва да се приеме, като безспорен
факта, че имотът подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а именно, по реда
на §4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Доколкото е установено, че в имота е съществувала
и постройка за сезонно ползване, то единствената възможност за придобиване на
вещно право на собственост, но в полза на ползвателите, а не на ищците е била по реда на административната
процедура по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ,
т.е., чрез трансформиране на правото на ползване в право на собственост, като ползвателите
е следвало за подадат заявление в ОСЗ гр.Т. в преклузивния срок
по §4а, ал.6 от ПЗР ЗСПЗЗ – до 31.01.1998г., преди да го отчуждят на ищците. Тъй
като това не е сторено или поне не са представени доказателства в тази посока,
то ищците не са могли да придобият права по отношение на имота от техните прехвърлители, тъй като той е бил собствен на ответната
община.
По отношение на правопораждото
твърдение на ищците за придобиване на имота по давност, съдът приема същото за
неоснователно. От събраните по делото гласни доказателства е безспорно
установено, че ищците владеят имота от 1990 г., като към този момент вече е
била налице ограничението по чл. 86,ал., от ЗС/ред Д.В., бр. 31 от 17 април
1990г./, съобразно която придобиването по давност на вещи, които са държавна
или общинска собственост, е изключено. Придобивна
давност в полза на ищците би могло да е започнала да тече с последващото
законодателно изменение на ЗС-ДВ, бр. 33 от 1996 г., в сила от 1.06.1996 г., но
с § 1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността - редакция ДВ бр. 105/2011 г., придобивната
давност спрямо имоти, частна общинска и държавна собственост, е спряла да тече
до 31 декември 2014 г. На следващо място, с разпоредбата на чл. 5,ал.2 от
ЗВСВОНИ/Д.в., бр.107 от 1997г./ е заличена с обратна сила изтеклата вече придобивна давност за имоти, собствеността върху които
подлежи на възстановяване но реда на ЗСПЗЗ, т.е., придобиването на собственост
на оригинерно основание върху имоти, подлежащи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ е изключено, с влизане в сила на посочената
разпоредба на 22.11.1997г., / в този смисъл Решение № 57 от 14.09.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 82/2010 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК
и имащо задължителен характер за настоящата инстанция/.С оглед на изложеното,
съдът приема, че не са налице предпоставките по чл. 79,ал.1 от ЗС, за
придобиване на собствеността върху процесния имот в
полза на ищците на оригинерно основание-изтекла в тяхна
полза придобивна давност. Изложеното води до извод
за неоснователност на предявения иск и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
Ответникът не е претендирал разноски в
настоящия процес, поради което такива не следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ж.С.Я. ЕГН **********
и С.И.Я. ЕГН ********** ***, съдебен адрес *** А, адв.
С.С. ***, представлявана от кмета Д. Д. , положителен
установителен иск за собственост върху имот с площ от 746 кв.м., находящ
се в м.“Ч. “ в землището на гр.Т. , съставляващ имот с идентификатор 73626.150.1000
по КК/2005г. на гр.Т. , при съседи: 73626.151.814; 73626.150.999; 73626.150.998,
въз основа на изтекла в полза на ищеца придобивна
давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, на осн. чл.
124,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд- Т.
.
Съдия: