Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 431

28.06.2022 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Мария Койнова

Прокурор: Валентина Радева - Ранчева

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №3 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Изпълнителна Агенция по лозата и виното (ИАЛВ) – гр.С., подадена чрез процесуален представител, против Решение №173/29.10.2021 г., постановено по АНД №753/2021 г. по описа на Районен съд – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно. Сочи се, че наказателното постановление било отменено с мотив, че АУАН №ТЗ-14-2/15.04.2021 г. бил съставен срещу Н.А.К. в качеството на управител на „Нови Сакар“ ЕООД с ЕИК *********, от което следвал извод, че е съставен срещу физическо лице. Следвайки реквизитите, които трябва да съдържа един акт за установяване на нарушение, определени в чл.42 от ЗАНН, актосъставителят изписал следните данни: „Н.А.К., на ** години, с ЕГН: **********, в качеството на управител на „Нови Сакар“ ЕООД …“, имайки предвид, че субект на акта било юридическото лице, чрез своя представител – управителя Н.К., вписан като такъв в Търговския регистър. По-надолу в текста на АУАН актосъставителят продължавал с текста: „… за това, че управителят на „Нови Сакар“ ЕООД господин К. с подаване на преписката…“, което отново показвало, че актосъставителят установил нарушение, извършено от юридическото лице, а не от физическото лице. Текстът на чл.42, ал.1 от ЗАНН не съдържал данни, които следва да бъдат посочени, в случай, че актът се съставя срещу ЮЛ, единствено били посочени такива, отнасящи се за ФЛ. Това бил законодателен пропуск. Изхождайки от тази логика, актосъставителят изписал данните по т.6 на цитираната разпоредба, съотнасяйки ги към управителя на дружеството, но в качеството му на представител на ЮЛ, а не като ФЛ. Предвид изложеното и имайки предвид действителната воля на актосъставителя, административнонаказващият орган постановил наказателно постановление срещу ЮЛ. От друга страна, не следвало да се приема, че изписването на данните на управителя на фирмата било равнозначно на ФЛ, тъй като ЮЛ изразявало своята воля именно чрез представителя си, в случая управителя на „Нови Сакар“ ЕООД. Формиране волята на юридическото лице ставало чрез неговите законни представители, тя се замествала от волята на представляващото го лице. За разлика от физическото лице, което можело самостоятелно да формира воля, то юридическото лице можело да формира такава единствено чрез законните си представители, които действат от името и за сметка на ЮЛ. На следващо място, фактът, че в наказателното постановление е определено наказание „имуществена санкция“, а не „глоба“, също безспорно доказвал, че АУАН и НП били насочени срещу ЮЛ, а не срещу ФЛ. Сочи се, че ако административнонаказващият орган имал намерение да наказва  ФЛ, то следвало да наложи глоба в съответния размер, а не имуществена санкция. Съгласно чл.206 от ЗВСН, за нарушение на чл.26, ал.6 от същия закон, каквото било извършено от „Нови Сакар“ ЕООД, била предвидена имуществена санкция в размер от 2000 до 10000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци, и глоба в размер от 500 до 1000 лв. – за физическите лица. Следователно, ако административнонаказващият орган е намерил за основателно да накаже ФЛ, следвало да определи глоба в размер от 500 до 1000 лв., а не минимума за имуществена санкция в размер на 2000 лв., какъвто размер при глобата в случая въобще нямало предвиден в закона. Относно определяне датата на извършеното нарушение се излагат доводите, че Актът за установяване на нарушението бил съставен на 15.04.2021 г., но на 18.02.2021 г. актосъставителят установил нарушението и нарушителя с подаване от управителя Н.К. на Уведомление за извършено засаждане по издадено разрешение от преобразувани права с вх.№05-09-332/18.02.2021 г. Служителите на ИАЛВ нямали задължението да следят служебно за началото и края на извършено засаждане, като узнавали за това единствено чрез подаване на съответното лице, на което му е вменено това като задължение с разпоредбата на чл.26, ал.6 от ЗВСН. Същите факти били отразени и в Наказателното постановление. Претендира се отмяна на решението на районния съд.

Ответникът по касационната жалба, „Нови Сакар“ ЕООД, с.В., общ.Л., в представен чрез пълномощник писмен отговор и в съдебно заседание моли решението на районния съд да бъде потвърдено.  

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното Решение №173/29.10.2021 г., постановено по АНД №753/2021 г., Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление №РД-09-4/02.06.2021 г., издадено от Изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция по лозата и виното, с което за нарушение на чл.26, ал.6 от Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН) и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.206, във връзка с чл.26, ал.6 от ЗВСН, на „Нови Сакар“ ЕООД, с ЕИК *********, управител Н.А.К., със седалище и адрес на управление с.В., общ.Л., обл.Х., вписано в Лозарския регистър като гроздо- и винопроизводител с УИН ********, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. и е осъдил Изпълнителна агенция по лозата и виното да заплати на „Нови Сакар“ ЕООД сума в размер на 450 лв., представляваща направени по делото разноски за възнаграждение за адвокат.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление се констатират процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Приел е, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение не са спазени изискванията, визирани в разпоредбата на чл.42, т.3 от ЗАНН, доколкото липсва точно и ясно посочване на дата и мястото на извършване на нарушението. Като отделно и самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт съдът е приел това, че АУАН е съставен на Н.А.К., в качеството на управител на „Нови Сакар“ ЕООД, т.е. същият е привлечен към административнонаказателна отговорност за нарушение, чийто субект е производителят, докато с НП е санкционирано дружеството „Нови Сакар“ ЕООД. Съдът е посочил, че подобно разминаване в субекта на нарушението, визиран в АУАН и НП, винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила, от категорията, накърняващи правото на защита на наказаното лице.

Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Изводите на районния съд за отмяна на наказателното постановление са правилни и обосновани, същите не противоречат на събраните по делото доказателства.

Изцяло се споделя извода на районния съд, че в хода на административнонаказателната процедура са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи незаконосъобразност на наказателното постановление.

В НП е посочено, че на 15.04.2021 г. служители на ТЗ на ИАЛВ – гр.Хасково констатират, че „Нови Сакар“ ЕООД, управител Н.А.К., с подаване на Уведомление за извършено засаждане по издадено разрешение от преобразувани права с вх.№05-09-332/18.02.2021 г., е заявено приключване на дейност по засаждане на лозя от дружеството през 2018 година. Засаждането е извършено с издадено Разрешение от преобразувани права №336/30.07.2018 г. с валидност за засаждане до 31.07.2018 г. Датите на започване и приключване на засаждането са описани в колони 10 и 11 в Таблица с описание на засадените имоти, която е неразделна част от Уведомлението. При така заявените дати за край на засаждане (31.07.2018 г.) e видно, че от датата на приключване на засаждането до датата на подаване на уведомление за неговия край (18.02.2021 г.) са изминали 2 години 6 месеца и 18 дни. Посочено е, че с това „Нови Сакар“ ЕООД е нарушило чл.26, ал.6 от ЗВСН, тъй като не е подадено своевременно заявление за приключване на засаждането в 30-дневен срок. Посочено е също, че предвид гореизложеното, не е извършена проверка за измерване на засадените имоти в съответствие с разпоредбите на чл.26, ал.8 от ЗВСН и Лозарския регистър не е актуализиран със засадените площи.

Съгласно чл.26, ал.6 от ЗВСН, в срок до 30 дни от приключване на засаждането на определена площ производителят подава в съответното териториално звено на ИАЛВ заявление за край на засаждането по образец, утвърден по реда на чл.2, ал.7. Видно е от текста на разпоредбата, че изпълнението на самото задължение е обвързано с конкретен срок – до 30 дни от приключване на засаждането на определена площ. Обосновано районният съд е приел, че при съставянето на АУАН не са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42, т.3 от ЗАНН, доколкото липсва точно и ясно посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, съответно в НП не се твърди на коя от посочените в същото няколко дати е извършено нарушението, квалифицирано по чл.26, ал.6 от ЗВСН. В този смисъл не са посочени всички факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Датата на извършване е съставомерен признак на административното нарушение, относно който следва да има ясни твърдения, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице, както и за обезпечаване преценката на съда по същество в рамките на осъществения контрол за законосъобразност, и затова тя следва не само да се сочи безпротиворечиво в АУАН и в НП, но и да е правилно определена от наказващия орган. Точното и недвусмислено посочване на датата и мястото на извършване на нарушението е абсолютно необходим реквизит на АУАН, съответно на НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, поради което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на наказателното постановление и води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение е наказано по административноправен ред. Следва да се посочи, че предвид правораздавателния характер на наказателните постановления, тези реквизити не могат да бъдат  извличани по пътя на формалната или правна логика.

Така допуснатите нарушения са достатъчни, за да бъде отменено наказателното постановление, без да е необходимо да се разглежда по същество изпълнението на останалите материални и процесуални изисквания за ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицето. 

Споделя се от касационната инстанция и заключението на районния съд за разминаване на субекта, установен като извършител с АУАН, и този, по отношение на който е издаден санкционния акт. Изложените в касационната жалба доводи и цитати от АУАН и НП не водят до различен от направения извод. Безспорно в текста на АУАН се съдържа твърдение, че същият е съставен против Н.А.К., а не против представляваното от същия юридическо лице, при което е недопустимо по пътя на  тълкуването да се изяснява какво точно е имал предвид актосъставителят с посочването на това лице. 

Касационните доводи не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, основателна по чл.63д, ал.1 от ЗАНН е претенцията на ответника за присъждане в негова полза на направените по делото разноски, платими от касатора, в размер на 350 лв. – възнаграждение на един адвокат, договорено с Договор за правна защита и съдействие от 16.12.2021 г. и заплатено по банков път с платежно нареждане.   

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №173/29.10.2021 г., постановено по АНД №753/2021 г. по описа на Районен съд – Хасково.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по лозата и виното, гр.С., бул.„***, да заплати на „Нови Сакар“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.В., общ.Л., обл.Х., разноски по делото в размер на 350 (триста и петдесет) лева.

Решението е окончателно.

    

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                    2.