Р Е Ш Е
Н И Е
№ …./…….02.2019г.,
гр. Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на тридесети януари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Дарина Баева,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1517 по описа за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно
основание чл. 694 от ТЗ от „Консорциум Реми
Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Д-р
Железкова“ №42, вх.Б, ет.1, офис №1, представлявано от изп.директор Р.Х.срещу „МОССТРОЙ - ВАРНА“ АД /в несъстоятелност/, с
участието на синдика на „МОССТРОЙ - ВАРНА“
АД /в несъстоятелност/ Р.С., встъпил в длъжност на 06.12.2017г. Като трето
лице-помагач на страната на ответника е конституирано по реда на чл.218 от ГПК „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК, дружество, учредено и регистрирано в
Република Маршалови острови, под фирмен №47367, със седалище и адрес на
управление ул. „Димокриту” №15, Комплекс Панеретос Елиана, Офис
№104, ПК 4041, Лимасол, Кипър, представлявано от М.К.П., действащо чрез
адв.К.Г..
Отправеното
към съда искане е да се приеме за установено на основание чл.694 от ТЗ
съществуването на вземане на ищеца от ответното дружество в размер на
132 934,62 лв., представляващи дължима договорна неустойка по чл.14.3 от
сключен между страните договор за строителство от 12.12.2011г., както и вземане
в размер на 25867,01 лв. мораторни лихви върху главницата за периода от
24.07.2015г. до 22.06.2017г.
Твърди се, че с молба по чл.685 ал.1 ТЗ №21261/20.07.2017г. ищецът „Консорциум Реми Груп" АД в р.1 т.2 е
предявил вземанията си за договорни неустойки по ф-ра №**********/17.12.2014 г.
на обща стойност от 400 000 лв. по прекратения от възложителя
„Мосстрой-Варна" АД договор за строителство, сключен на 12.12.2011г.,
включващи и неустойка от 10% /компенсаторна/ за обезщетение за вреди поради
накърняване негативния интерес на кредитора, като разлика между неполучената в
цялост престация и дължимото до края на договора изпълнение, предявено е и
вземане за мораторни лихви върху главницата по ф-ра №**********/17.12.2014г.
Тези вземания са включени в списъка на неприетите вземания, поради което
„Консорциум Реми Груп" АД е депозирал възражение вх. №23194/14.08.2017г.,
прието за разглеждане от съда. С уточнителна
молба вх.№ 25314/11.09.2017г., кредиторът „Консорциум Реми Груп" АД е
конкретизирал вземанията си по основание и размер, като в т.нар. „втора
група" е пояснил, че се касае за неустойка в размер 132 934,62 лв.,
дължима от възложителя „Мосстрой-Варна" АД по чл.14.3 от договора за
строителство, т.е. за компенсаторна неустойка от 10% върху разликата между
общата стойност на възложените с основния договор, както и с допълнителни
споразумения №2 и №3 СМР от една страна и стойността на извършените СМР до
момента на прекратяването на договора от друга, и сума в размер на 49 913,24
лв. мораторни лихви върху тази главница.
С постановеното определение от 23.10.2017г.
по реда на чл.692 ал.З ТЗ съдът по несъстоятелността е оставил без уважение
възражението на ищеца под №23194/14.08.2017г., уточнено в хода на разглеждането
му с молба вх.№25314/11.09.2017г., както по отношение на претенцията му за
главницата от 132 934,62 лв., основана на отговорността на възложителя-длъжник
за недобросъвестно причинено разваляне на договора за строителство, така и
обусловената претенция за начислени мораторни лихви за периода от 24.07.2015г.
до 22.06.2017г. по ф-ра №**********/17.12.2014г. от 49 913.24 лв., включена в
общата сума от 77 833.77 лв.
С
изложеното се обосновава правния интерес на ищеца „Консорциум Реми Груп"
АД от предявяване на настоящия положителен установителен иск. Ищецът е активно
процесуално легитимиран да предяви иска с правно основание чл.694 ал.2 т.1 ТЗ
за установяване на вземанията си срещу длъжника. Исковата молба е депозирана в
рамките на преклузивния срок по чл.694 ал.6 ТЗ, поради което исковите претенции
са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По отношение на предявеното вземане в исковата молба се
твърди, че произтича от следните факти и обстоятелства:
Между
„Консорциум Реми Груп" АД като изпълнител и „Мосстрой-Варна" АД като
възложител бил сключен договор за строителство от 12.11.2011г. за обект
„Омега" - жилищна сграда, находяща се в УПИ II - 163, кв. 25 по ПРЗ на
к.к. „Зл. Пясъци" гр. Варна за извършване на всички необходими СМР за довършителни строителни и монтажни работи на
обектите, поименно посочени в чл.1.2 от договора. С клаузите на
чл.1.3 и чл.1.4 било договорено, че възлагането ще се осъществява въз основа на
съгласувани и съвместно подписани 10-дневни задания във вид на приложение към
договора. Като основание за съгласуване и уточняване на 10-дневните задания
страните са посочили Приложение №1 - количествено-стойностна сметка на
посочените в чл.1.2 обекти. Уговорено е, че окончателната стойност на СМР ще се
уточнява поетапно при съгласуване на
десетдневните задания в съответствие с действително извършените количества и
видове СМР, доказани и приети с двустранни протоколи, подписани от
страните без възражения, успоредно със съставяне на протоколите и актовете по
ЗУТ и Наредба №3/31.07.2007г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството. В чл.2.1. и чл.2.2. страните са посочили както примерните обеми
на възложените строителни работи по обекти „А", „В", „С" и „D", описани
в Приложение №1, така и примерната стойност от 1 920 000 лева. Със сключено на
12.01.2012г. на осн. чл.1.5.5 във връзка с чл.1.5 допълнително споразумение №1
към същия договор е възложен на ищеца и Етап II „Груб строеж на корпус „Н"
от същия комплекс „Омега" на приблизителна стойност от 400 209,57 лв.
съгласно Приложение №1 - количествено-стойностна сметка към същото допълнително
споразумение. Със следващо Допълнително споразумение №2/22.02.2012г. е
възложено извършването на всички необходими строителни и монтажни работи на
обектите: Части от Етап IV, както и част от Етап III -
изграждане на част „Конструктивна" на корпуси „Е", „F", „G" - хотелска част и част „Архитектура" на същите
корпуси в комплекс „Омега" на стойност 1 000 000 лв. съгласно Приложение
№№1, 2 и З към споразумението. Между страните по договора е подписано и
Допълнително споразумение №3/19.03.2012г. за възлагане изпълнението на част IV:
Подобект - изграждане на вертикална планировка за обект комплекс
„Омега" - „Жилищна сграда" на стойност от 500 000 лева. И в трите
допълнителни споразумение в §2 е уговорено, че окончателната стойност на СМР ще
се уточнява поетапно при съгласуване на 10-дневните
задания. Твърди се, че общо възложените строително-монтажни
работи по основния договор за строителство и трите допълнителни споразумения
към него са на стойност 3 820 000 лева, от които ищецът е изпълнил и съответно
актувал СМР по основния договор за 775 225,24 лв., по допълнително споразумение
№2 - за 781 181,52 лв. и по допълнително споразумение №3 - за 228 864,80 лева.
Твърди се, че тези СМР са приети без забележки от възложителя с подписани от
него приемо-предавателни протоколи, сметки обр.22 и актове обр.19, както и
такива, изготвени от изпълнителя и намиращи се в държане на възложителя, но
невърнати подписани, както до датата на прекратяване на договора от него с
едностранно предизвестие, така и след това до изготвянето на акт обр.10 за
строежа на 11.12.2012 година. От тази дата се твърди, че изпълнените работа
следва да се считат приети от възложителя, тъй като се считат в негова
фактическа власт.
Процесното
вземане от 132 934,62 лв. се претендира като компенсаторна неустойка от 10%
върху разликата, представляваща стойността на останалите неизпълнени, поради
развалянето на договора от възложителя, но договорени за изпълнение СМР. Сочи
се, че възложителят не е изпълнил
договорното си задължение да възлага всички СМР по основния
договор и тези по допълнителните споразумения с 10-дневни задания, което съставлява необходимото на изпълнителя
съдействие и е възпрепятствало и своевременното отчитане на извършената работа,
тъй като според чл.4.1 от договора изпълненият обем СМР се отчита също на всеки
10-дневен период с констативни протоколи, съставени и подписани съгласно
чл.3.5-3.8 от договора, а според чл.2.1 окончателната стойност е следвало да се
уточнява поетапно също при съгласуване на десетдневните задания. Възложителят
не е предоставял на изпълнителя 10-дневни задания, като впоследствие е отказал
и да приема и подписва сметки обр.22 и актове обр.19 за извършените строителни
работи, съответно да ги заплаща своевременно. Възложителят
„Мосстрой-Варна" АД е обосновавал отказа си да заплати извършените СМР с
клаузата на §5 от Допълнително споразумение №5 от 08.06.2012г., което поставя
продължаването на СМР съгласно §7 на същото споразумение след 15.07.2012 г. в
зависимост от сбъдване на условието, визирано в §7, а именно: подписване на
следващо споразумение №6, каквото не е подписано по вина на възложителя. С
писмо №07-261/27.07.2012г. ищецът е уведомил длъжника чрез справка-анализ за
необходимостта от последващо финансиране с проект за анекс за изпълнение на
ангажимента за подписване на Акт обр.15 и ориентировъчен график за финансиране
на работите. С писмо №07-261-2 от същата дата ищецът е поискал от възложителя
да изготви график за извършване на работите от други изпълнители, на които в нарушение на договорните клаузи е
възложил строителство в същия обект, препятстващи изпълнението от ищеца на
договорените СМР в срок и в пълен обем. В тази връзка ищецът се е позовал на
нарушение на чл.1.1 от договора и е заявил, че считано от
27.07.2012г. разваля поради неизпълнение споразумение №5/08.06.2012г., с което
възложителят се е съгласил за изпълнение на строително-монтажни работи на
обекта и след 15.07.2012г., т.е. по време на действащата строителна забрана от
15.05.2012 г. до 01.10.2012г. съгласно заповед на Кмета на Община-Варна, при
условие на подписване на допълнително споразумение за дофинансиране за
закупуване на материали и други свързани със строителството консумативи, което не е изпълнено. Твърди се, че в
§7 от споразумение №5/08.06.2012г. е уговорена нова престация, чието неизпълнение
е породило правото на изпълнителя да развали споразумението.
Твърди
се също, че възложителят е неизправна страна по договора поради отказа да
приеме извършената работа и заплати
дължимото на изпълнителя възнаграждение за нея, въпреки многократно отправяните
нотариални покани. Поради това с нотариална покана, връчена на
длъжника на 12.09.2016г., изпълнителят му е представил изготвената от него обща
инвойс фактура №********** за извършени и актувани СМР на стойност 384 688,50
лв. с ДДС по сметки №№34, 38, 39, 40, 41,42 и 43., подлежащи на плащане. Със
следваща нотариална покана на длъжника е връчена и данъчна фактура
№**********/04.10.2016г., но плащане отново не е последвало.
В евентуалност, ако не се приемат за
основателни доводите за настъпило разваляне на допълнително споразумение №5, се
сочи клаузата на §5 от споразумението, според която възложителят след
01.06.2012г. е възложил изпълнение на строителните работи за конкретен обект
/тяло/ и актуване след пълното му завършване, в период на строителна
забрана/продължаваща до 01.10.2012г./ в нарушение клаузите на т.5.3 и т.5.4 от
договора от 12.12.2011 г., както и в нарушение на действащата заповед на Кмета
на гр. Варна. Дори при наличието на споразумение за извършване на тези
действия, същите по характера си се явяват неправомерни, поради което
възложителят не може да черпи права от неправомерното си поведение и да изисква
от ищеца пълно изпълнение по обекти /тела/, което също се явява неправомерно, и
то под угрозата на административни санкции за изпълнителя. Това означава, че възложителят не е имал
право да изисква изпълнение според §5 от споразумение №5/08.06.2012г.
в периода на забраната от 15.05.2012г. до 01.10.2012г., а изпълнителят не му е
дължал такова изпълнение, тъй като същото е било обективно невъзможно. Именно
затова в договора от 12.12.2011г. страните по него са предвидили за такива
случаи съгласно чл.5.3 удължаване на срока за изпълнение или възможността по
чл.5.4 за едностранно прекратяване на договора, поради което, макар и поетапно,
изпълнението от страна на ищеца следва да се счита за надлежно. Длъжникът се
явява недобросъвестна страна и поради това не е могъл да упражни правото по
чл.66 ЗЗД.
Въз основа на изложените факти се твърди в
исковата молба, че за длъжника, като неизправна по договора страна, нарушила
задълженията си по чл.1.1, чл.1.3, чл.2.1, чл.4.1, чл.5.1, чл.5.4, чл.6.1,
чл.8.16 и чл.9.1 от договора, не е възникнало субективното му потестативно право
по чл.87 ал.1 ЗЗД да развали договора за строителство от 12.12.2011г. с
едностранно предизвестие. В допълнение се твърди, че дори да се приеме
възложителят за изправна страна, не е могъл да постигне конститутивния ефект на
развалянето, поради това, че
писменото му предупреждение за разваляне от 31.10.2012г. не е съобразено с
крайния срок на заповедта за спиране на строителството в периода от
15.05.2012г. до 01.10.2012г. и чл.14.2 от договора. Възложителят се позовава на
договорно неизпълнение от страна на изпълнителя единствено с неспазване
клаузата на §5 от Допълнително споразумение №5/08.06.2012г. Поетото с тази
клауза задължение се твърди, че обективно
не е могло да бъде изпълнено за краткото време след отпадане на
забраната за строителство в рамките на 30-дневен срок до 01.11.2012г., както и
до 16.11.2012г., от която дата договорът е развален. Въз основа на изложеното
се твърди, че изпълнителят е бил добросъвестна страна по договора, поради което
като е прекратил договорната връзка занапред, считано от 16.11.2012г. с
волеизявление по см. на чл.87 ал.1 ЗЗД, възложителят е лишил ищеца от
възможността да изпълни в пълен обем договорените СМР, поради което му дължи
обезщетение най-малко в размер на уговорената в чл.14.3 компенсаторна неустойка
от 10% върху разликата между общата стойност /без ДДС/ на възложените СМР и
стойността /без ДДС/ на извършените до момента на прекратяването на договора
СМР.
В допълнителната искова молба се поддържат твърденията за
неизпълнение на поетите с процесния договор задължения от страна на възложителя
съобразно твърденията в ИМ.
С писмения си
отговор ответникът „МОССТРОЙ-ВАРНА" АД изразява становище за неоснователност на иска. Твърди се в отговора, че
неизправна страна е изпълнителят поради допуснати неточности в нарушение клаузите
на договора, поради което възложителят е отправил изявление за разваляне с
писмо от 30.10.2012г. Излага се също, че изпълнителят не е отправил до
възложителя покана за приемане на някое от телата в комплекса, а само на
отделни СМР. Сочи се също, че СМР по сметки 32 до 39 не са приети от
възложителя поради констатирани нарушения на реда по отчитането им.
В срока по
чл. 367, ал. 1 от ГПК третото лице – помагач
„ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ" ИНК изразява становище за
неоснователност на предявения иск въз основа на твърдение, че договорът за
строителство от 12.12.2011г., на който ищецът основава претенцията си, е бил
надлежно развален на 16.11.2012г. по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД от възложителя
поради виновно неизпълнение на задълженията на строителя, който към датата на
изявлението за разваляне е бил в значителна забава да изпълни и предаде по
установения ред възложените СМР
Синдикът на „Мосстрой-Варна" АД е представил писмено становище за неоснователност на
иска, в което сочи, че дори да бъдат установени в настоящото производство
твърдяните от ищеца факти, а именно качеството на ищеца като изправна страна по
договора, неизпълнение на договорни задължения от страна на ответното
дружество, разваляне на договора с изявление на ответника от 16.12.2012г.,
неизпълнени от ищеца СМР, които са били възложени на договорно основание, това
би довело до извод за неоснователност на иска, тъй като при установено
неизпълнение на договорно задължение от ответника изявлението за разваляне не
би произвело конститутивен ефект, като в този случай договорът би продължил да
обвързва страните и съответно не би се породило правото да се претендира
неустойка, предвидена като дължима в случай на настъпило разваляне. Освен
изложеното се твърди, че ответното дружество е изправна страна по основния
договор и допълнителното споразумение
С
допълнителните отговори ответните дружества и синдикът на „МОССТРОЙ-ВАРНА" АД /в н./ поддържат
възраженията в отговорите на ИМ.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложената по делото преписка
от т.д.№1260/16г. на ВОС с определение от 16.10.2017г. е оставено без уважение възражение
вх.№23194 от 14.08.2017г. срещу неприето от синдика на „Мосстрой-Варна"
АД, гр. Варна /в открито производство по несъстоятелност/ вземане на „Консорциум
Реми Груп" АД, предявено в срока по чл.685 ал.1 ТЗ, за неустойка в размер
132 934,62 лв., дължима от възложителя „Мосстрой-Варна" АД по чл.14.3 от
договора за строителство, т.е. за компенсаторна неустойка от 10% върху
разликата между общата стойност на възложените с основния договор, както и с
допълнителни споразумения №2 и №3 СМР от една страна и стойността на
извършените СМР до момента на прекратяването на договора от друга, и сума в
размер на 49 913,24 лв. мораторни лихви
върху тази главница.
С определение от
16.10.2017г. е оставено без уважение възражение №23194 от
14.08.2017г. на кредитора „Консорциум Реми Груп" АД срещу включване в
списъка на неприетите вземания на част от предявените вземания, вкл. 132 934,62
лв., представляващи начислена компенсаторна неустойка за пропуснати ползи по
чл.14.3 от договора за виновно прекратяване на договора в размер на 10% от
неизпълнените СМР, останали невъзложени неправомерно за същия строителен обект
на трети лица до сборен обем от 3 725 094. Настоящият иск е предявен
в срока по чл.694, ал.1 ТЗ от легитимирано лице, по отношение на вземане, което
може да бъде предмет на съдебно установяване в рамките на настоящото
производство.
Съгласно разпоредбата
на чл. 685, ал.2 ТЗ, при предявяване на
вземанията кредиторът следва да посочи основанието и размера на вземането,
привилегиите и обезпеченията му. При изготвяне на списъка на приетите вземания
синдикът посочва кредитора, размера, основанието на вземането, привилегиите и
обезпеченията, датата на предявяването им. В разпоредбите на чл.690 – 694 от ТЗ
е регламентирано правото на кредитора да направи писмено възражение пред съда
срещу прието или неприето от синдика вземане и впоследствие правото да предяви
иск за установяване несъществуване на прието вземане или съществуването на
неприето вземане относно неговото основание или размер, както и във връзка с
привилегиите и обезпеченията.
По
предявения иск с правно основание чл.694,
ал.3 във вр. с ал.1 ТЗ в тежест на ищцовата страна е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на предпоставките
за възникване и дължимост на процесното предявено от ответното дружество
вземане.
Следните
факти са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване: сключването между страните на договор за строителство от 12.11.2011
г. за обект „Омега", както и на допълнителни споразумения №1, 2, 3 и 5,
размера на общо договорените СМР по основния договор и допълнителните
споразумения на стойност 3 820 000 лв.
Спорни са въпросите
дали процесният договор е развален при наличие на предпоставките за това и
съответно като последица от това дали се дължи уговорената в т.14.3 от договора
неустойка.
Видно
от представения по делото договор за СМР от 12.12.2011г., въз основа на който е
възникнало между страните процесното облигационно правоотношение, договорено е
между страните, че неизправната страна, по чиято вина е прекратен договора,
дължи на другата страна неустойка в размер на 10% върху разликата между общата
стойност /без ДДС/ на възложените СМР, за които е подписано допълнително
приложение по т.1.3 с уточнени параметри н възложените работи и техните цени, и
стойността на извършените до момента на прекратяването СМР. Съгласно т.1.3 от
договора възлагането на описаните по-долу строителни и монтажни работи ще се
осъществява въз основа на съгласувани и съвместно подписани задания, които ще
бъдат съставени със срок на изпълнение на СМР 10 дни, като всяко задание ще
бъде във вид на приложение към договора.
С
допълнително споразумение №1 от 12.01.2012г. е възложено извършването на СМР по
Етап II - груб строеж на корпус Н от комплекс „Омега“ с
приблизителна стойност 400 209,57 лв. без ДДС. С допълнително споразумение
№2 от 22.02.2012г. е възложено извършването на СМР: част от Етап IV –
подобект изграждане на подпорна стена, част от Етап IV –
изграждане на част „Конструктивна“ – басейн – чашка и пространство под басейна,
част от Етап III – изграждане на част „Конструктивна“ и част „Архитектура“ на хотелска част с
приблизителна стойност 1 000 000 лв. без ДДС с приложени
количествено-стойностни сметки. С допълнително споразумение №3 от 19.03.2012г.
е възложено извършването на СМР: част от Етап IV –
подобект изграждане на вертикална планировка с приблизителна стойност 500 000
лв. без ДДС.
С
допълнително споразумение №5 от 08.06.2012г. страните са постигнали съгласие
относно размера на заплатените аванси, стойността на изпълнените и приети
работи, размера на частично изпълнените работи. Договорено е също в пар.5 от
споразумението, че считано от 01.06.2012г. се прекратява практиката на
предоставяне и приемане на междинни актове за изпълнени строителни работи,
извършени на различни участъци, като последващото СМР ще бъде за конкретен
обект /тяло/, предварително съгласувано от възложителя и ще се отрази в акт за
извършени СМР само след пълното му завършване и готовност за приемане.
Претенцията за компенсаторна неустойка, основана на чл. 14.3 от договора като обезщетение за вреди, понесени от изпълнителя в резултат на прекратяване на договора, предпоставя доказване на елементите от фактическия състав, а именно наличието на процесното облигационно правоотношение, уговорка за дължимост на неустойка в такъв размер, дължима при прекратяване на договора, както и изправността на страната, упражнила правото си на разваляне и неизпълнение на задълженията на другата страна по договора. Претенцията се изчислява на база на оставащите възложени, но неизвършени СМР поради прекратяване на договора, а не върху СМР, които се твърдят като извършени, но незаплатени и съответно вземанията за тяхната цена се претендират като възнаграждение за извършени СМР по действащ договор за строителство.
При липсата на спор относно възникването на облигационно правоотношение между страните, което се установява и от представените писмени доказателства, на доказване подлежат предпоставките за разваляне на договора и отправянето на писмено предизвестие, предвидени в чл.14.2 от договора като основание за дължимост на претендираната неустойка. Както е посочено по-горе, изпълнението на договорните задължения от страна на ищеца – изпълнител е предвидено да се осъществява въз основа на съгласувани и съвместно подписани задания, съставяни със срок на изпълнение на СМР 10 дни. Приложените по делото споразумения №1 – 3 представляват именно такива задания, с които се възлага извършването на отделни етапи от общо договорените СМР.
С допълнително споразумение №5 от 08.06.2012г. страните са постигнали съгласие относно размера на заплатените аванси, стойността на изпълнените и приети работи, размера на частично изпълнените работи, като в тази част споразумението обективира насрещни признания от съконтрагентите. Съгласно пар.5 от споразумението е договорено да се прекрати практиката за междинно приемане на изпълнените работи, като последващите СМР ще бъдат приемани само след пълното им завършване и готовност за приемане. Твърди се от ищцовата страна, че споразумение №5 е развалено от изпълнителя поради неизпълнение задължението на възложителя по пар.7 да сключат допълнителен анекс за уточняване на аванса, необходим за продължаване на строителните работи.
Представено е към исковата молба уведомление от 27.07.2012г., отправено от изпълнителя към възложителя, с което се сочи неизпълнение на СМР от други изпълнители и се прави изявление за разваляне на доп. споразумение №5 поради неизпълнение задълженията на възложителя по основния договор и по самото споразумение. Като доказателство за получаване на това уведомление от възложителя, което представлява условие за пораждане правните последици на развалянето, по делото са ангажирани свидетелските показания на В. Л., гл.счетоводител на ищцовото дружество, от които се установява, че тя лично е предала на г-жа Л.уведомлението за прекратяване на доп.споразумение №5.
От друга страна, в уведомлението липсва конкретизация на задълженията, поети със споразумението, чието неизпълнение си твърди и на които се позовава изпълнителят като основание за разваляне на доп.споразумение. С исковата молба се сочи, че основание за разваляне е неизпълнението на пар.7 от споразумението, предвиждащ сключване на допълнителен анекс за уточняване размера на необходимия аванс. Видно от текста на пар.7 не е предвиден срок за сключване на доп.анекс, поради което и не може да се приеме, че възложителят е изпаднал в забава за изпълнение на това задължение. Освен това е предвидено с този доп.анекс да се уточни размера на необходимия аванс, а не да се възлага извършването на нови дейности, поради което несключването му не би могло да се възприеме като пречка за довършване на работата, доколкото и от текста на споразумението е явно наличието на все още неусвоени суми по предоставения от възложителя аванс. В уведомлението е посочено също, че е налице неизпълнение на задължения по основния договор, но доколкото изявлението е за разваляне на доп.споразумение, неизпълнение по основния договор, дори да би било конкретизирано и доказано, следва да се приеме за неотносимо. С оглед на изложеното не се установява фактическия състав на разваляне поради неизпълнение, поради което задълженията на страните по договора следва да се разглеждат, както са изменени съобразно клаузите на споразумение №5.
Видно от представената по делото кореспонденция изпълнителят е продължил да съставя отделни междинни протоколи и да ги представя на възложителя за приемане. Съобразно клаузата на цитирания пар.5 това представлява изпълнение на части, което кредиторът – възложител не е задължен да приеме съобразно разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. Поради липсата на надлежно изпълнение кредиторът не е изпаднал в забава по отношение на задължението си за приемане на извършена работа и последващо заплащане.
От обективираните в споразумение №5 факти се установява, че към този момент изпълнителят е бил в забава – към датата на сключване 08.06.2012г. вече е бил изтекъл първоначално уговорения краен срок за изпълнение, като част от протоколираните работи са частично извършени, както и приетите работи не са достигнали обема, достатъчен за усвояване на целия получен вече аванс. Същевременно, въпреки наличието на неизпълнение в срок към този момент възложителят не е предприел действия за упражняване на правото си да развали договора, като страните са договорили строителството да продължи след 15.07.2012г. Последвалите това споразумение покани от страна на възложителя през периода м.08 – м.10.2012г. за довършване на някое от възложените за строителство тела, с оглед и наличието на неусвоен аванс, което е установено в споразумение №5, води до извода за неизпълнение на задълженията на изпълнителя по договора надлежно и в срок. От нотариалните покани, отправени през същия период от изпълнителя към възложителя, се установява, че е предлагано за приемане само частично изпълнение в противоречие с пар. 5 от споразумението, което, както е посочено по-горе, не съставлява надлежно изпълнение. Твърдението на ищеца, че през периода на строителна забрана срокът по договора не тече, е неоснователно, доколкото видно от пар.8 на споразумението изпълнителят е поел пълна материална и административна отговорност за възможни наказателни актове поради извършване на строителни работи през този период, който е конкретизиран с дати – от 05.05 до 15.10.2011г. Изричният текст на тази клауза не дава основание за тълкуване в смисъла, твърдян от ищеца.
Същевременно липсва основание тази клауза да бъде приета за нищожна, тъй като на първо място в нея не се съдържа договореност между страните, че работата ще продължи през периода на забрана, тя представлява декларация за поемане на отговорност от страна на изпълнителя при евентуални санкции, в случай, че такива бъдат наложени. Не е налице основание да се приемат за нищожни и разпоредбите на пар.5 и пар.7, в които също липсва уговорка между страните строителните дейности да се извършват през периода на забрана. Формулировката в пар.7 „след 15.07.2012г.“ не води до такъв извод, тъй като работите биха могли да продължат и след изтичането й. Не са налице данни да се счита, че довършителните работи не биха могли да се осъществят през период от месец и половина, тоест до момента на разваляне на договора, като се има предвид предвидения в първоначалния договор срок за извършване на всички СМР – общо 6 месеца.
В допълнение следва да се отбележи, че моментът на отправяне на уведомлението за разваляне е извън периода на строителната забрана, както и че даденият допълнителен срок от 15 дни не би могъл да се приеме за недостатъчен, имайки предвид и изтеклия значителен период от първоначално предвидената крайна дата за завършване, както и от момента на сключване на доп.споразумение №5 на 08.06.2012г.
С оглед така установеното наличие на предпоставките за разваляне, следва да се приеме, че отправеното от изправната страна уведомление за разваляне, чието получаване от насрещната страна не се оспорва и същевременно е удостоверено в съставения на 16.11.2012г. констативен протокол, е произвело действие. Този извод води до неоснователност на претенцията на изпълнителя, по чиято вина е развален договора, за заплащане на неустойка по чл.14.3 от договора, дължима от неизправната на изправната страна.
Освен
изложеното следва да се отбележи, че дори при извод за ненастъпило разваляне на
договора от страна на възложителя липсва основание за дължимост на
претендираната неустойка, която би се дължала само при успешно проведено
доказване, че договорът е развален по инициатива на изпълнителя поради вина на
възложителя. Такова доказване не е проведено в настоящото производство, като се
има предвид, че дори да би било доказано евентуално разваляне на доп.споразумение №5,
за което са наведени твърдения от ищеца и което не беше установено в хода на
производството, то не би могло да доведе до разваляне на основния договор.
Въз
основа на горното се налага извод за неоснователност на претенцията за
заплащане на неустойка по чл.14.3 от договора за СМР, поради което не може да
бъде обоснована и претенцията за мораторна лихва с оглед на акцесорния й
характер.
По изложените
съображения съдът намира за неоснователен предявения иск с правно основание
чл.694, ал.3 ТЗ за установяване съществуването
на вземане на ищеца от ответното дружество в размер на 132 934,62 лв.,
представляващи компенсаторна неустойка по чл.14.3 от сключен между страните
договор за строителство от 12.12.2011г., както и вземане в размер на 25867,01
лв. мораторни лихви върху главницата за периода от 24.07.2015г. до 22.06.2017г.,
представляваща предявени в срока по чл.685 ал.1 ТЗ неприети вземания, поради което същият следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на спора и
съгласно разпоредбата на чл.694, ал.7 от ТЗ ищецът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда дължимата за производството по отхвърления оценяем иск държавна такса в размер на 1 735,23 лева, изчислена на
осн. чл.694, ал.7 от ТЗ вр. чл.1 от ТДТССГПК.
Съобразно изхода
от спора разноски се следват в полза на ответниците, но с оглед липсата на
отправено към съда искане в този смисъл не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“Д-р
Железкова“ №42, вх.Б, ет.1, офис 1, представлявано от изп.директор Р.Х.иск с правно основание чл. 694 от ТЗ за установяване по отношение на длъжника „МОССТРОЙ-ВАРНА"
АД, ЕИК ********* /в открито производство по несъстоятелност/ при участието на
пост. синдик Р.С. съществуването на предявени
в срока по чл.685 ал.1 ТЗ неприети вземания на
ищеца от ответното дружество в размер на 132 934,62 лв., представляващи компенсаторна
неустойка по чл.14.3 от сключен между страните договор за строителство от
12.12.2011г., както и в размер на 25 867,01 лв. мораторна лихва върху
главницата за периода от 24.07.2015г. до 22.06.2017г.
ОСЪЖДА „КОНСОРЦИУМ РЕМИ
ГРУП" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул.“Д-р Железкова“ №42, вх.Б, ет.1, офис 1, представлявано от изп.директор Р.Х.ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 1 735,23 лв. /хиляда
седемстотин тридесет и пет лева и 23 ст./, представляваща дължимата за производството държавна такса, на основание чл.694,
ал.7 от ТЗ.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач „ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК, дружество, учредено и
регистрирано в Република Маршалови острови, под фирмен №47367, със седалище и
адрес на управление ул. „Димокриту” №15, Комплекс Панеретос
Елиана, Офис №104, ПК 4041, Лимасол, Кипър, представлявано от М.К.П., на страната на
ответника „МОССТРОЙ-ВАРНА" АД /в открито производство по несъстоятелност/,
на основание чл.219, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: