Решение по дело №3653/2011 на Районен съд - Велико Търново

  Р Е Ш Е Н И Е 

                        №          от 10.04.2012г., гр. В. Търново

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на девети март две хиляди и дванадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев

 

при секретаря П.П., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №3653/2011г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С.П.Р. и Н.И.Р.. Ищците твърдят, че по силата на договор за дарение от 1969г. са носители на правото на собственост на недвижим имот, намиращ се в гр. В. Търново, *****, представляващ имот *****, ***** по ПУП на гр. В. Търново, който по кадастралната карта и кадастралните регистри на града, одобрени със Заповед № РД-18-86/19.09.2008г. на ИД на АГКК, представлява поземлен имот с идентификатор *****. Навеждат се твърдения, че ответникът е собственик на съседния недвижим имот представляващ улица с идентификатор *****. Ищците твърдят, че при изготвяне на кадастралната карта на гр. В. Търново погрешно е нанесена кадастралната граница между двата имота, като същата не съвпада със съществуващата и утвърдена граница съгласно действащия и приложен регулационен план на гр. В. Търново от 1971г., която е била и границата, при която имотът е бил придобит от техните праводатели по силата на договор за покупко-продажба от 1957г. Изтъква се, че ответникът оспорва правото на собственост на ищците относно частта от поземления им имот, заключена между северозападната граница на имот с идентификатор ***** и уличната регулационна линия по предходно действащия кадастрален план, поради което се отправя искане до съда да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че е налице грешка в кадастралната карта на гр. В. Търново, одобрена със Заповед № РД-18-86/19.09.2008г. на ИД на АГКК, като вярната граница между имотите с идентификатори ***** и ***** е тази по уличната регулационна линия по предходно действащия кадастрален план на гр. В. Търново от 1971 г., с оглед обстоятелството, че към момента на влизане в сила на кадастралната карта на гр. В. Търново ищците са били собственици на частта от поземлен имот с идентификатор *****, заключена между северозападната граница на имот с идентификатор ***** и уличната регулационна линия по предходно действащия кадастрален план на града от 1971г. Налице е и претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът Община Велико Търново, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва предявения иск като заема становище, че кадастрална граница между двата имота правилно е отразена в кадастралната карта на гр. В. Търново съгласно правата им на собственост. Излага съображения, че със заповед на кмета на Община Велико Търново от 1995г. е извършено частично изменение на регулационния план на гр. В. Търново относно *****, която има непосредствено отчуждително действие. Изтъква се, че със заповедта е променена уличната регулация, в резултат на което е одобрено намалено отстояние от 5 метра на имот *****. С оглед на това счита, че спорната част от имот с идентификатор ***** представлява публична общинска собственост и част от улица, поради което исковата претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Налице е и претенция за присъждане на направените по делото разноски.  

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск по чл. 53, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 29.01.1957г. ***** и ***** сключили договор за покупко-продажба, за което е съставен нотариален акт*******., по силата на който придобили правото на собственост спрямо недвижим имот намиращ се в гр. В. Търново, ***** /*****/, представляващ застроено дворно място с площ *******по плана на гр. Търново. Във връзка с премахване на построената в имота паянтова постройка и изграждане на нейно място на двуетажна жилищна сграда, на 15.09.1969г. е издадена виза за проектиране със скица по имотната му граница, в която са определени параметрите на застрояването. На 19.11.1969г. ****и *****сключили договор за дарение с ищците, обективиран в нотариален акт******, по силата на който им прехвърлили 2/3 идеални части от правото на собственост относно горепосочения имот, представляващ дворище с планоснимачен ***** по кадастрални план на гр. Търново. На 06.02.1974г. в полза на ищците е съставен констативен нотариален акт******., с които те са признати за собственици на 1/3 идеална част от дворното място с планоснимачен *****, ***** по кадастрални план на гр. Търново с обща площ от 150 кв. м. както и на втория етаж от новопостроената в него жилищна сграда. На същата дата в полза на праводателите на ищците е съставен констативен нотарилен акт******., с който те са признати за собственици на 2/3 идеална част от дворното място с планоснимачен *****, ***** по кадастрални план на гр. Търново както и на първия етаж от новопостроената в него жилищна сграда. Със заповед*******. на кмета на Община Велико Търново е одобрено частично изменение на регулационния план на гр. В. Търново за ***** във връзка със създаването на парцели IV, V и VI, за които са отредени съответно имоти с*******. След смъртта на ******на 12.06.2001г., същата оставила за свои наследници по закон съпруга си ******и дъщеря си С.Р.. На 30.06.2006г. *****сключил договор за дарение с дъщеря си, обективиран в нотариален акт******., чрез който й прехвърлил притежаваните от него идеални части от поземлен имот *****, ***** по ПУП на гр. В. Търново и целия първи етаж от построената в него жилищна сграда. От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че относно процесните имоти на страните са действали кадастрални планове от 1907г., от 1971г., от 1999г. и кадастрална карта от 2008г. При извършения оглед на място на имота на ищците е установена двуетажна жилищна сграда с гараж, достъпът до която се осъществява директно от улицата. Границата между двата имота преминава по западната фасада на сградата като няма друга ясно видима граница, която да ги отделя един от друг. Вещото лице е установило че, съгласно кадастралния и регулационен план на града от 1907г., който е действал до 1971г., имотът на ищците е представлявал парцел *****, ***** като части от него са попаднали в уличната регулация на улиците преминаващи източно и западно от него, а границата между процесните имоти е преминавала по западната улична регулация на парцел *****. Съгласно кадастралния план от 1971г. действал до 1999г., имотът на ищците е с планоснимачен *****, има излаз само от запад на улица като западната му имотна граница съвпада с уличната регулация. Констатирано е, че съгласно плана от 1971г. границата между процесните имоти отново е преминавала по уличната регулация, както и че е налице невъзможност да се определи дали някоя от границите на имота по плана от 1907г. отговаря на тези по плана от 1971г. От заключението на експертизата е видно, че по плана на града от 1999г. действал до 2008г., имотът на ищците отново е с планоснимачен ***** и има излаз от запад на улица, но западната му имотна граница вече несъвпада с уличната регулация като границата между процесните имоти преминава по западната имотна граница на имот с планоснимачен *****. Установено е, че площта на спорната част от имот с идентификатор ***** е 6 кв. м., че същата представлява улица както и че тя се е обособила в резултат от промяната в кадастралната граница между процесните имоти извършена с плана от 1999г., при положение че уличната регулация по този план съвпада с уличната регулация по плана от 1971г. Кадастралната граница между имотите е съществувала в горепосочения вид от приемането на плана през 1999г. до одобряването на кадастралната карта на гр. В. Търново през 2008г. От доказателствата по делото е установено, че съгласно одобрената със Заповед № РД-18-86/19.09.2008 г. на ИД на АГКК кадастрална карта на гр. В. Търново, процесните имоти са с идентификатори ***** и *****, като границата между тях минава по западната фасада на жилищната сграда в имот с идентификатор *****. С оглед разликата в границите на имотите, на 01.03.2011г. е подадено заявление от С.Р. свързано с наличието на непълноти и грешки в кадастралната карта. Във връзка с това е образувана преписка в СГКК – гр. В. Търново, в хода на която е извършено трасиране на регулационната граница между имотите и е съставена скица-проект за изменение на кададстралната карта с граница съответстваща на тази по ПУП на гр. В. Търново от 1971г. Поради отказа на ответника да подпише съставения ***** за непълноти и грешки, с решение от *******на Началника на СГКК – гр. В. Търново е отказано да се издаде заповед по чл. 54, ал. 1 от ЗКИР за промяна на имотната граница между процесните имоти.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Налице е правен интерес от предявения установителен иск тъй между страните е налице спор за материално право свързан с местонахождението на границата между процесните имоти.

По делото безспорно е установено, че при изготвяне на кадастралната карта на гр. В. Търново, кадастралната граница между процесните имоти с идентификатори ***** и ***** е грешно нанесена, като същата не съвпада със съществуващата и утвърдена граница, съгласно приложения регулационен и кадастрален план на гр. В. Търново от 1971г. По делото е установено, че след приемането на регулационния план от 1907г. по отношение на имота на ищците не са извършвани други регулационни промени като западната му граница е преминавала по уличната регулация. В същата насока е и издадената през 1969г. въз основа на действащия към момента регулационен план виза за проектиране със скица на имота на ищците, в която ясно е посочено, че западната граница на жилищната сграда, която следва да се построи следва да съвпада с уличната регулация. След приемане на регулационния план от 1971г. западната имотна граница на процесния имот отново е съвпадала с уличната регулация. Извършената регулационна промяна в плана съгласно заповедта на кмета на Община Велико Търново от 1995г. е ирелевантна в разглеждания случай, тъй като с нея не е засегнат имотът на ищците, а само някои от съседните на него имоти с*******. След приемане на регулационния план от 1999г., обаче по отношение на западната имотна граница на имота на ищците е допусната грешка. Границата е отразена по фасадата на построената в имота след 1971г. сграда без да е взета предвид предходната граница съвпадаща с уличната регулация и то при положение, че уличната регулация е останала непроменена както е била още по плана от 1971г. С оглед на това е липсвало и основание за отчуждаване на части от имота на ищците. Обстоятелството, че същите не са спазили визата за проектиране при изграждане на новата жилищна постройка в имота си и по-конкретно на нейната западна граница, с оглед осигуряване на подход към гаража им, по никакъв начин не е довело до изгубване на правото им на собственост спрямо частта от имота, която е останала незастроена въпреки предвижданията. Следва да бъде посочено, че планът от 1999г. относно западната имотна граница на имота на ищците е останал неприложен по аргумент от чл. 32 и 33 от ЗТСУ /отм./, тъй като по делото липсват доказателства придадената част към улицата да е била заета по законния ред или за нея да е било изплатено дължимото обезщетение на собствениците. Не са налице и доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 182а от ЗТСУ /отм./ и пар. 6 от ЗУТ, поради което и отчуждителното действие на плана от 1999г. се е прекратило за имота на ищците. С оглед на това, последните са запазили правото си на собственост спрямо него в старите му кадастрални граници по плана от 1971г., а отразените в плана от 1999г. кадастрални граници не са станали имотни граници. При изготвяне на плана от 1999г. по безспорен начин е установена по-голяма от допустимата разлика между приложената на място граница на имота на ищците и отразената такава в плана от 1971г. При това положение, ответникът е следвало да изпълни изискванията на чл. 182, ал. 1 от ЗТСУ /отм./, за да може приложената на място граница да стане окончателна. По делото липсват и доказателства в тази насока, поради което доводите на ответника за нанасяне на спорната част от имот с идентификатор ***** към уличното пространство се явяват необосновани. От гореизложеното се достига до извода, че след като планът от 1999г. не е бил приложен спрямо западната имотна граница на имота на ищците, като основа за изготвяне на кадастралната карта относно нея е следвало да бъде използвана границата отразена в приложения регулационен план от 1971г. Вместо това, допуснатата грешка в плана от 1999г. автоматично е пренесена и в изготвената кадастралната карта на гр. В. Търново. Последните отразяват съвсем друго положение и форма на процесната граница в сравнение формата и положението й по плановете от 1907г. и от 1971г. като по делото не са представени доказателства, които да обосноват увеличаването на площта на имот ***** за сметка на *****. От гореизложеното се достига до извода, че предявеният установителен иск се явява основателен и доказан, защото е налице грешка в одобрената със Заповед №РД-18-86/19.09.2008г. на ИД на АГКК кадастралната карта на гр. В. Търново, относно имотната граница между имоти с идентификатори ***** и *****, като вярната имотна граница е тази минаваща по уличната регулационна линия очертана с червен контур на комбинирана скица – приложение №5 от заключението на съдебно-техническата експертиза, като частта оцветена със жълт цвят на същата скица, с площ от 6 кв. м., принадлежи към имот с идентификатор *****, а не към имот с идентификатор *****.

При този изход на делото, претенцията на ответника за присъждане на разноски се явява неоснователна като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, същият следва да заплати на ищците сумата от 559 лв., представляващи направените по делото разноски за държавни такси, адвокатско възнаграждение и възнаграждения за вещо лице.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:

 

 

Приема за установено по отношение на Община Велико Търново, по иска с правно основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР на С.П.Р. с ЕГН: ********** и Н.И.Р. с ЕГН: **********, че в кадастралната карта на гр. В. Търново, одобрена със Заповед № РД-18-86/19.09.2008г. на ИД на АГКК е допусната грешка относно имотната граница между имоти с идентификатори ***** и *****, като вярната имотна граница между двата имота минава по уличната регулационна линия очертана с червен контур на комбинирана скица – приложение №5 от заключението на съдебно-техническата експертиза, както и че към момента на одобряване на кадастралната карта на гр. В. Търново, С.П.Р. и Н.И.Р. са били собственици на частта от имот с идентификатор ***** с площ от 6 кв. м., оцветена със жълт цвят, която е заключена между уличната регулационна линия очертана с червен контур и западната имотна граница на имот с идентификатор ***** очертана с черен контур на комбинирана скица – приложение №5 от заключението на съдебно-техническата експертиза.

Комбинирана скица – приложение №5 от заключението на съдебно-техническата експертиза, която е приподписана от съда, представлява неразделна част от съдебното решение.

Осъжда Община Велико Търново, представлявана от кмета Даниел Димитров Панов, да заплати на С.П.Р. с ЕГН: ********** *** и Н.И.Р. с ЕГН: ********** ***, сумата от 559 лв. /петстотин петдесет и девет лева/, представляващи направени по делото разноски.

На основание чл. 52, ал. 1 от ЗКИР, след влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на СГКК – гр. В. Търново.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: