П Р И С Ъ Д А
№
гр. Бургас, 09.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА
КОЛЕГИЯ, ХІІІ състав в публично заседание на девети февруари през две
хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : С. МУТАФЧИЕВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ
: Ц.Г.
Я.Д.
при участието на секретаря Теменуга Т.,
в присъствието на прокурора Г. П., като разгледа
докладваното от съдия Мутафчиев н.о.х.д
№ 4306 по описа на БРС за 2009 г., въз основа на закона и събраните по
делото доказателства :
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимата А.Г.Г., родена на *** ***, с постоянен адрес ***, българска гражданка, неграмотна, неомъжена, неосъждана,
безработна, ЕГН – **********, за НЕВИНОВНА
в това, че на 20.07.2009 г. в гр. Бургас, ул.”Александровска”, ресторант
„Макдоналдс”, като съизвършител в съучастие с непълнолетната, но разбираща
свойството и значението на деянието си и можеща да ръководи постъпките си К.М.Ч., ЕГН – **********, действаща
също като съизвършител, отнела чужди движими вещи – сумата от 480 лева, 400
евро с левова равностойност към деня на деянието 782,33 лева, 20 шведски крони
с левова равностойност към деня на деянието 3,62 лева, и 1 брой медальон –
имитация на злато на стойност 25.00 лева, всичко на обща стойност от 1290,95
лева от владението на шведската гражданка Ш.С., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.304
от НПК Я ОПРАВДАВА по ПОВДИГНАТОТО Й
ОБВИНЕНИЕ по чл.194, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 НК.
ПРИЗНАВА подсъдимата К.М.Ч., родена на *** ***, живуща ***, с ромски произход, българска
гражданка, с начално образование, учаща в СОУ „Христо Ботев” гр. Камено,
понастоящем в шести клас, неработеща, несемейна, с ЕГН **********,
за ВИНОВНА в това, че на 20.07.2009
г. в гр. Бургас, ул.”Александровска”, ресторант „Макдоналдс”, като
непълнолетна, но разбираща свойството и значението на деянието си и можеща да
ръководи постъпките си, отнела чужди движими вещи – сумата от 480 лева, 400
евро с левова равностойност към деня на деянието 782,33 лева, 20 шведски крони
с левова равностойност към деня на деянието 3,62 лева, и 1 брой медальон –
имитация на злато на стойност 25.00 лева, всичко на обща стойност от 1290,95
лева от владението на шведската гражданка Ш.С., без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл. 194, ал.1, вр.
чл.63, ал.1, т.3, вр. чл.54, вр.
чл.36 от НК я ОСЪЖДА на „лишаване от
свобода” за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА,
като на основание чл.66, ал.1, вр. чл.69, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното
наказание с изпитателен срок от ЕДНА
ГОДИНА, като на основание чл.304 от НПК Я ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНОВНА и Я ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото й обвинение по чл.194,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК да е извършила деянието в съучастие като съизвършители с
А.Г.Г., ЕГН – **********.
На основание чл.189, ал.3 НПК ОСЪЖДА подсъдимата К.М.Ч., със снета
по-горе самоличност, да заплати в полза на държавата по сметка
***ките по делото в размер на 83,20 (
осемдесет и три лева и двадесет стотинки ) лева.
На основание
чл.112, ал.1 от НПК веществено доказателство диск „Verbatim”, формат DVD-R със запис от 20.07.2009 г. от охранителните камери в ресторант
„Макдоналдс”, находящ се в гр. Бургас, ул. „Александровска”, след влизане на
присъдата в сила да се върне на Ивелина Росенова Желязкова, ЕГН
– **********,***, к-с „Изгрев”, бл.55, вх.К, ет.4.
Присъдата подлежи
на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок от обявяването й пред Бургаски
окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Стоян Мутафчиев
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.
Ц. Г.
2. Я. Д.
МОТИВИ към присъда №
246/09.02.2010 г. по Н.О.Х.Д. 4306/ 2009 г. по описа
на БРС, НК, ХІІІ наказателен състав
Бургаска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт по обвинението на А.Г.Г.,
ЕГН – **********, и К.М.Ч., ЕГН – **********, за това, че на 20.07.2009 г. в гр. Бургас,
ул. „Александровска”, ресторант „Макдоналдс”,
в съучастие като съизвършителки, като Ч. е била
непълнолетна, но е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла
да ръководи постъпките си, са отнели чужди движими вещи – сумата от 480 лева,
400 евро с левова равностойност 782,33 лева, 20 шведски крони на стойност 3,62
лева и 1 брой медальон – имитация на злато, на стойност 1290,95 лева от
владението на шведската гражданка Ш.С. без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят – престъпление по чл.194, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК за
подсъдимата Г. и престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63,
ал.1, т.3 от НК за подсъдимата Ч..
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка и правна квалификация на деянието. Счита, че са събрани
безспорни и достатъчно доказателства, доказващи, че подсъдимите А.Г. и К.Ч. *** в заведение „Макдоналдс”, в съучастие са отнели от шведската гражданка Ш.С.
портмоне с наличните в него парична сума и вещи, подробно описани в
обвинителния акт. Изтъква в подкрепа на обвинението показанията на свидетелите С.,
Т. и С., като обясненията на подсъдимата Ч. следва да се ценят като защитна
теза и да не се кредитират.
Относно
индивидуализацията на наказателната отговорност предлага на съда да постанови
присъда, с която признае подсъдимите за виновни, като справедливо за
подсъдимата Ч. би било наказание в рамките на 6 месеца „лишаване от свобода”, с
приложение на чл. 66 НК и определяне на изпитателен
срок от три години, тъй като е непълнолетна, а за подсъдимата Г. наказание 1
година и 6 месеца „лишаване от свобода”, което да бъде отложено за изпитателен
срок от 4 години на основание чл. 66 от НК.
Защитникът на
подсъдимите пледира за оправдателна присъда. При анализ на доказателствата
извежда различна фактическа обстановка от тази, посочена в обвинителния акт, от
която според него следва, че подсъдимата А.Г. е
невинна, тъй като не е знаела за действията, извършвани в заведението от
подсъдимата Ч. и е научила за тях впоследствие, след като полицията посещава
дома й в гр. Камено, а подсъдимата Ч. е извършила престъпление, но то е с
правна квалификация чл.207 от НК, поради което следва
да й бъде наложено наказание по чл.63, ал.1, т.5 от НК. Моли съда да постанови
присъда в този смисъл.
Подсъдимата К.Ч. дава подробни обяснения в съдебно заседание като
посочва, че подсъдимата Г. не е знаела какво върши тя, а собствените си
действия квалифицира като свързани с намиране на загубена вещ, а не на
противозаконно отнемане на същата. В последната си дума моли съда да не я
наказва, тъй като не е извършила кражба.
По отношение на
подсъдимата А.Г. съдебното производство се развива без
нейно участие на основание чл.269, ал.3, т.3, б.”В” от НПК.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 НПК, намира за
установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимата К.М.Ч. е родена на *** ***, живуща ***,
с ромски произход, българска гражданка, с начално образование, учаща в СОУ
„Христо Ботев” гр. Камено, понастоящем в шести клас, не работи, несемейна, неосъждана, ЕГН – **********.
От справка,
изготвена от инспектор при Детска педагогическа стая към ІV
РУ на МВР – Бургас се установява, че подсъдимата Ч. произхожда от семейство,
принадлежащо към т.нар. „турско-циганска” миноретна
общност. Изгражда се в условията на хипопротекция.
Посочва, че е склонна към извършване на кражби, като това става в съучастие с
други по-големи криминално проявени. Първоначалната й регистрация в ДПС при ІV РУ на МВР – Бургас е през 2009 г. за извършена джебчийска кражба по ЗМ 542/2009 г. по описа на
управлението.
Според справката
спрямо девиантното поведение на дъщеря си майката
проявява безкритичност – липсва й санкциониращ подход в хода на взаимодействие.
Ежедневието й се провокира от ситуации, утвърждаващи престъпни модели на
поведение.
Подсъдимата А.Г.Г. е родена на *** ***, понастоящем
живуща ***, Кралство Испания, българска гражданка, неграмотна, неомъжена, неосъждана, безработна, ЕГН – **********.
На 20.07.2009 г.
около 16.30 часа шведската гражданка Ш.С., заедно с
трите си дъщери, съпругата на брат й и българската й приятелка Ц.Д. ***, където са излезли да пазаруват, и влизат в
заведение „Макдоналдс”, находящо се в гр. Бургас на
ул. „Александровска”, за да се нахранят. В
заведението има много хора. Св. Д. и пострадалата Ш.С.
се нареждат на касите, за да поръчат храна и напитки. След като плаща дължимата
сума св. С. прибира
портмонето си – кожено, кафяво на цвят, със златист цип, на който
има златиста плочка, с надпис МЕХХ, в чантата си и затваря ципа. Св. Д. взема
част от поръчката и цялата компания сяда на две съседни маси близо до стълбите
в заведението, водещи за втория етаж. Чакат да бъдат приготвени хамбургерите,
които са си поръчали, говорят си и ядат картофи. Дамските чанти на св. С. и на
най-голямата й дъщеря са сложени на облегалката на стола на последната. Св. С.
има видимост към чантите. Докато седят на масата, св. тя отваря чантата си, за
да вземе лекарства за дъщеря си, тъй като последната не се чувства добре, след
което отново я затваря. Малко след това дъщерята на св. С. отваря чантата на
майка си, взема малка чантичка отвътре и отново я затваря. Св. С. обсъжда с
дъщеря си красиво момиче на бара и гледат бебе с баща му в същата посока. В
този момент подсъдимата Ч. отваря чантата на св. С. и взема от нея портмонето.
Кратко време след това св. С. се обръща и вижда, че чантата й е отворена. На
половин метър от чантата си вижда двама души, които са с гръб към нея, поради
което не може да прецени пола им, ноприема, че едната
е жена, защото има черна дамска чанта. Впоследствие се установява, че това са
подсъдимите Г. и Ч.. Снахата на св. С. й казва, че те
двете не са консумирали нищо. Св. С. поглежда към чантата си и вижда, че
портмонето й липсва. Подсъдимата Ч. се притеснява, че е взела портфейла и казва
на подсъдимата Г. да си тръгват, но не и казва, че е взела портфейла. Двете
излизат от заведението и тръгват към ЖП гара Бургас, след което свиват по
странични улички по посока Автогара Запад в гр. Бургас. Подсъдимата Ч. взема
парите и висулката от портфейла, без да я види подсъдимата Г., завива портфейла
във вестник и го изхвърля в контейнер на ул. „Гладстон”
в гр. Бургас. Прибират се в гр. Камено в къщата на подсъдимата Г., където е
отседнала на гости подсъдимата Ч., като последната скрива парите в шкаф за
дрехи.
След като
установява липсата на портфейла си св. С. и св. Д. напускат заведението, но не
припознават никого, след което св. Д. се обажда в полицията. Към момента на
отнемането в портфейла има сумата от 480 български лева, 400 евро, 20 шведски
крони, общо три кредитни карти, включително кредитна карта „Американ експрес” –
златна, карта за зареждане с бензин, СИМ карта за телефон, шофьорска книжка,
бонус карти от различни магазини, 1 брой висулка медальон, без синджир, с
декорация с камъчета, като капка.
Св. С. и св. Д.
отиват в І РУ на МВР – Бургас, където ги посреща инспектор „Криминална полиция”
св. С.С., като св. Д. превежда не много сполучливо от
английски казаното от св. С..
След като разбира
за какво се касае, свидетелите С. и Т. отиват в заведението „Макдоналдс” и изискват записите от охранителните камери. От
тях виждат къде е седяла пострадалата, нейната компания и подсъдимите. Не се
вижда кой отнема портфейла от чантата на пострадалата, но се вижда как първо
заведението напускат подсъдимите, а минута – две по-късно пострадалата и
нейната приятелка Д..
Предприемат се издирвателни мероприятия и след установяване на
подсъдимите, те са отведени в І РУ на МВР – Бургас, където започват разговори с
тях. Подсъдимата К.Ч. казва, че тя е взела портфейла и
завежда св. С. и служител от сектор „Криминална полиция” на мястото, където е
изхвърлила портфейла – контейнер на ъгъла на ул. „Гладстон”
и ул. „Александър Стамболийски” в гр. Бургас до Младежкия дом. В него двамата
служители на реда намират увит във вестник портфейла на пострадалата, а вътре в
него намират следните вещи – 1 бр. шведска шофьорска
книжка на името на Ш.С., 1 бр. кредитна карта American Express, 1 бр. кредитна
карта VISA, 1 бр. кредитна
карта Master Carol, 1 бр. карта
Coop Meolmera на името на пострадалата, 1 бр. карта STATOIL
на името на Ш.С., 1
бр. карта Nordea Visa на името на Ш.С., 1 бр. карта
CLUB на името на Ш.С. и други вещи сред които е и СИМ карта. Със съставянето на протокола
за оглед на местопроизшествието и свързаното с него изземване на вещи започва
досъдебното производство.
След това св. С. и С.,
заедно с полицаи от РУ на МВР – гр. Камено отиват в дома на А.Г.,
където с протокол за доброволно предаване подсъдимата К.Ч.
предава 10 бр. банкноти от 200 лева, 4 броя банкноти
от 10 лева, 1 брой банкнота от 20 шведски крони, 1 брой банкнота от 10 евро и
висулка от жълт метал с капковидна форма с камъчета
по нея. Полицаите не извършват претърсване и изземване, защото домакините ги
държат в едно антре.
От представеното по
делото заключение на съдебно-оценъчната експертиза се установява, че медальонът
е от жълт и бял метал с прозрачни камъчета по средата с тегло 2,73 грама,
камъните са шлифовано стъкло с добър фасет, но без
ювелирна стойност. Медальонът е изработен от бижутерийна сплав, но без всякакво
съдържание на благородни метали злато и сребро, поради което той няма стойност
като ювелирно изделие. Стойността като бижутерийно изделие е 25 лева.
Установява се, че
обменният курс на еврото спрямо лева в деня на деянието е 1,95583 лева за едно
евро и 1,809730 лева за 10 шведски крони.
С разписка от
21.07.2009 г. пострадалата Ш.С. получава от
разследващия полицай портфейла си, ведно с намерените в него вещи и предадените
от подсъдимата Ч. парични суми и медальон.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена от следните събрани по делото
доказателствени материали : обясненията на подсъдимата
Ч. ( частично ),
показанията на свидетелите Н.С.С. ( частично ), П.Д.Т., С.С. ( частично ), Ш.С.,
приобщени към доказателствения материал на основание чл.281,
ал.1, т.3 от НПК, Ц.Д.Д.,
приобщени към доказателствения материал на основание чл.281,
ал.3, вр. чл.281,
ал.1, т.5 от НПК, заключението на назначената по
делото съдебно-оценъчна експертиза, справка за съдимост на подсъдимите, справка
от инспектор при Детска педагогическа стая при ІV на
МВР – Бургас за подсъдимата К.Ч., протокол за оглед на местопроизшествието – л.
30-31 от досъдебното производство, протокол от съдебно заседание, в който е
извършен оглед на вещественото доказателство – диск “Verbatim”, формат DVD
– R със запис от
охранителните камери в ресторант „Макдоналдс”,
протокол за доброволно предаване от 21.07.2009 г., разписка от същата дата за
получени вещи от пострадалата Ш.С., удостоверение №
150/08.02.2010 г., издадено от директор на СОУ „Христо Ботев” – гр. Камено.
При анализа на доказателствените средства съдът намира
следното :
За установяване
фактите от предмета на доказване съдът не се позова на заключението на вещото
лице по назначената в хода на досъдебното производство дактилоскопна
експертиза, доколкото то не допринася за изясняване на съпричастността на
подсъдимите в извършване на деянието.
Съдът не кредитира
и показанията на майката на подсъдимата Ч., доколкото тя не възпроизвежда
възприятия за фактите от предмета на доказване, а и изложеното от нея пред съда
не спомага по никакъв начин за установяване на личностновата
характеристика на нейната дъщеря и за емоционалната среда и битови условия, в
които тя живее.
Обвинителната теза
се основава преимуществено на показанията на пострадалата, поради което
настоящият състав намира, че същите следва да бъдат разгледани по-обстойно.
Показанията на
пострадалата са последователни, вътрешно безпротиворечиви,
в достатъчна степен конкретни и се потвърждават от останалия събран по делото
доказателствен материал. Този извод е верен поради следното :
Обстоятелството, че
дамската чанта на пострадалата е била затворена и в това състояние е била
закачена на облегалката на стола на дъщеря й в заведението, се потвърждава от
показанията на свидетелката Д.. Пострадалата С. описва
детайлно както собствените си действия в заведението, така и кой и защо е
отварял чантата й, какво е вземал от нея и в какво състояние се е намирала
вещта след това. Чантата е била отваряна, за да бъдат извадени от нея лекарства
за дъщерята на пострадалата, което кореспондира с изложеното от св. Д., че
малко преди да влязат в заведението са закупили медикаменти. Свидетелката С.
изключително конкретно описва съдържанието на портфейла като вещите,
индивидуализирани от нея, са отразени в протокола за оглед и иззети заедно с
портфейла от мястото, където е бил изхвърлен той от подсъдимата Ч..
Съдът не възприема
въведеното от св. С. в разпита му съмнение, че предвид склонността на чуждите
граждани да преувеличават размера на отнетото им имущество с цел
застрахователни измами, декларираната за отнета парична сума в лева и
чуждестранна валута от пострадалата е завишена и неточна, защото подсъдимата Ч.
е предала значително по-малка сума с протокола за доброволно предаване.
Последното обстоятелство не може да служи за доказателство, че е отнета
по-малка сума от декларираната от пострадалата. Логично е последната да има
яснота за наличните й парични средства, още повече че малко време преди
кражбата тя е боравила с парични знаци, като е закупувала лекарства и храна и
напитки в самото заведение, а и целта на разходката й в центъра на гр. Бургас е
била пазаруване, т.е. има съзнание за финансовите си възможности към този
момент. Успоредно с това обаче е нормално при разпита си пострадалата да не си
служи с категорични изрази за размера на паричната сума, като обяснение за това
е както стресът от кражбата и непредвидимостта на нейното настъпване, така и
желанието на свидетелката да предотврати настъпването на по-големи вреди за нея
с оглед вероятността извършителят да използва кредитните й карти и
съсредоточаването на психическите и физическите й усилия в тази насока.
Предвид изложеното
съдът намира, че не са налице обстоятелства, разколебаващи достоверността на
показанията на пострадалата и същите следва да бъдат кредитирани в тяхната
цялост.
По отношенията на
обясненията на подсъдимата Ч. :
Те са както
средство за защита, така и доказателствено средство, чиято истинност и
достоверност следва да бъдат проверени. За съда възниква задължението да ги
прецени внимателно и задълбочено успоредно с показанията на останалите
свидетели, с другите доказателства и със собствената логичност и вътрешна
убедителност на обясненията. Последните, дадени от подсъдимата Ч., се
потвърждават от останалия по делото доказателствена материал,
а именно, че тя е в заведението „Макдоналдс” заедно с
подсъдимата Г., че взема портфейла на пострадалата, че впоследствие изважда от
същия и прибира в себе си пари от различна валута и медальон, че изхвърля
портфейла, увит във вестник в контейнер за смет, като за тези си действия не
съобщава на подсъдимата Г., че предава на полицаите намиращата се у нея парична
сума и медальон.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимата досежно два факта от
предмета на доказване – по какъв начин е придобила фактическата власт върху
портфейла и какво е било неговото съдържание. По категоричен начин се установи
по делото, че портфейлът се е намирал в чантата на пострадалата, а не на пода в
заведението. Наивно звучат обясненията, че подсъдимата е намерила вещта именно
там. Дори и това да е така, моралните и законови норми изискват от нея друг вид
поведение, и то не е предприетото от нея – отдалечаване безмълвно от мястото
заедно с вещта. Подобни действия могат да бъдат тълкувани само по един начин –
че извършващият ги желае да присвои вещта, т.е. да я третира като своя и да се
разпорежда с нея безпрепятствено.
По категоричен
начин се установи и размерът на съдържащата се в портфейла сума., поради което
съдът намира обясненията на подсъдимата в тази й част за защитна теза. Това, че
не е извършено претърсване и изземване в къщата на подсъдимата Г., а полицаите
са се задоволили само да приемат предадената им доброволно от подсъдимата Ч.
парична сума и медальон, по никакъв начин не доказва размера на отнетата
парична сума. Самата подсъдима заявява, че не е харчила никакви пари от тези,
които е взела от портфейла. Налага се изводът, че тя не е предала цялата сума
на полицаите, което за съставомерността на деянието е
без значение, защото то е довършено в момента на отнемането на портфейла, респективно
намиращите се в него вещи и парична сума и установяване собствена фактическа
власт върху тях от страна на дееца.
По отношение на т.нар. „обяснения” на подсъдимите, дадени
пред свидетелите Н.С., П.Т. и С.С. :
Съдът може да
кредитира обясненията на подсъдимите, само ако те са дадени устно и
непосредствено пред него – аргумент от чл.115, ал.1 от НПК. Процесуално
недопустимо е да се изграждат изводи въз основа на показания на лице, дадени от
него в качеството му на свидетел в хода на досъдебното производство, преди да
придобие качеството на обвиняем, дори и в тях по същество да се съдържат
самопризнания – аргумент от чл.118, ал.1, т.1 от НПК и Решение № 108 от 9.03.1998 г. на ВКС по н. д. № 806/1997 г., II
н. о. На още по-силно
основание не следва да се ценят обяснения, дадени от лице не в хода на
започнало наказателно производство и не по правилата на НПК, защото не може да
се гарантира, че те са дадени доброволно и отразяват свободно формираната му и
действителна воля. В потвърждение на този извод е обстоятелството, че
подсъдимата Ч., макар и непълнолетна, е дала „обяснения” без
да присъства представител на Детска педагогическа стая, а подсъдимата Г.
- само в присъствието на написалия ги св. С., макар да е неграмотна – л.8 от досъдебното производство.
Такива „обяснения”
не следва да бъдат ценени дори и те да са въведени в процеса опосредено – чрез разпит на лицата, пред които са дадени.
Същите биха има ли стойност на насочващи разследването, но не и на доказателство
сами по себе си за съпричастност на дадено лице в извършването на престъпление.
Ето защо
показанията на тримата свидетели не следва да бъдат ценени в частта им, в която
се излага пред съда, че подсъдимите са направили самопризнания с определено съдържание.
Съдът не кредитира
и показанията на свидетеля С. в частта им, в която се сочи, че подсъдимата Г. е
предала парите и медальона на полицаите в дома й в гр. Камено, а впоследствие е
уточнено да се запише, че са предадени от подсъдимата Ч., поради което нейното
име е вписано в протокола за доброволно предаване. Това противоречи както на
обясненията на подсъдимата Ч., които съдът цени в тази им част, така и на
писмените доказателства по делото, а именно протокол за доброволно предаване –
лист 40 от досъдебното производство, в който е отразено, че свидетелят е
получил описаните вещи доброволно от подсъдимата К.Ч.,
която е признала пред него, че „ги е откраднала”.
Съдебният състав
намира за необходимо да отбележи, че личността на подсъдимия никога не се
включва в предмета на доказване по т.1 на чл.102 НПК,
т.е. дали е извършено престъпление и участието на подсъдимия в него. Макар за
подсъдимата Г. да има данни, че се занимава с джебчийски
кражби, това съвсем не означава, че същото лице е извършило и престъплението,
което му се вменява с обвинителния акт.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Подсъдимата А.Г.Г. не е осъществила от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.194,
ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК. Този извод е верен поради следното :
По делото липсват
каквито и да е доказателства за съпричастност на Г. в отнемането на портфейла
от чантата на пострадалата С.. Безспорно се
установява, че фактическата власт върху портфейла и намиращите се в него вещи и
парични е отнета от подсъдимата Ч.. При кражбата изпълнителното деяние се изразява в прякото
отнемане на вещта - прекъсване на чуждото владение
без съгласието на владелеца и установяване на трайно владение за себе си. Не може едно лице да бъде съизвършител, щом не участвува в изпълнителното деяние ( в случая отнемането ), и нито предварителният сговор,
нито разпределението на ролите, нито
присъствието на местопрестъплението могат да го превърнат в такъв – аргумент от т. 5 на ТР № 54/89 г. на
ОСНК на ВС.
Когато две лица предварително разпределят ролите си, така че
само единият да отнеме вещта
и да установи фактическа власт върху нея, а другият
само да пази
и охранява този, който извършва престъплението, за да не бъде
разкрит, първият ще бъде извършител,
а вторият помагач. По делото липсват доказателства
обаче подсъдимата Г. да е осъществила точно такива действия, а и тя не е знаела
за извършеното от посъдимата Ч., а е разбрала за
деянието впоследствие, т.е. липсва общност на умисъла между двете.
Действията на
подсъдимата Г. не биха могли да бъдат преценени и като вещно или лично
укривателство, защото липсват доказателства тя да е взела каквато и да е част
от отнетата парична сума, нито пък с действията си се е опитала да прикрие
подсъдимата Ч..
Ето защо съдът
призна подсъдимата Г. за невиновна и я оправда по
повдигнатото й обвинение.
Подсъдимата К.М.Ч. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.194, ал.1 от НК, тъй като е прекъснала владението на св. Ш.С. върху портфейла и намиращите се в него парични суми и
медальон без нейно съгласие и е установила собствено владение. Съдът намира, че
от доказателствата по делото безспорно се установи, че подсъдимата Ч. е отнела
посочените в обвинителния акт сума пари в различна валута и бижу, които са се
намирали в портфейла на пострадалата, от чантата й, като за съставомерността
на деянието е без значението дали чантата е била затворена или не.
Съдът намира
аргументът на защитата, че е налице извършено престъпление, но то следва да се
квалифицира като такова по чл.207, ал.1 от НК, за неоснователен. Предмет на посоченото престъпление
е изгубена движима вещ, по отношение на която владелецът се е лишил от владението.
Според задължителната съдебна практика - Постановление № 6 от
26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г.,
Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.) забравените вещи в заведения не са загубени вещи. В тези случаи лицето, което е забравило вещта, не е прекъснало владението си, тъй като не
е лишено от възможността да упражни фактическа власт върху нея.
Отнемането
на такава вещ с намерение да бъде присвоена
е кражба.
Ето защо дори и да
се приеме тезата на защитата, че подсъдимата Ч. е действала с убеждението, че
намира чужда движима вещ на пода в заведението, отново ще е налице осъществен
състав на престъплението кражба, защото вещта не е загубена и тя действа с
намерение да я присвои. Налице е пряк умисъл за отнемане на намиращите се в портфейла
вещи - сумата от 480 лева, 400 евро с левова равностойност 782,33 лева, 20
шведски крони на стойност 3,62 лева и 1 брой медальон – имитация на злато,
доколкото той е вещ, чието предназначение е да служи за съхранение на вещи,
които могат да бъдат предмет на кражба, и с намерението да се отнеме тази вещ
се цели да се отнеме и съдържащото се в нея.
Макар и
непълнолетна подсъдимата Ч. е разбирала свойството и значението на извършеното
и е могла да ръководи постъпките си, тъй като и преди е засягала обществените
отношения, свързани със собствеността, поради което се налага безспорният
извод, че е съзнавала неправомерния характер на поведението си и затова е
решила да прикрие следите от извършването му с изхвърлянето на портфейла в
контейнера за смет.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За извършено
престъпление по чл.194, ал.1 от
НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до осем години, но предвид
факта, че подсъдимата Ч. е непълнолетна максималният размер на наказанието се
редуцира до три години – чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Съгласно чл. 39, ал.1 от НК,
минималната продължителност на наказанието “лишаване от свобода” е 3 месеца,
т.е. на подсъдимата Ч. следва да се определи и наложи наказание “лишаване от
свобода” в границите от 3 месеца до 3 години. При определяне размера на
наказанието съдът взе предвид следното :
Деянието е
извършено с изключителна ловкост, без притеснения от страна на подсъдимата, че
може да бъде забелязана от посетителите в заведението, или от собственика на
вещта, което е индиция, че подобен тип поведение е
по-скоро обичайна, а не изолирана проява в живота на Ч., макар и до този момент
да не е осъждана. Този извод се потвърждава и от справката, изготвена от
инспектор при Детска педагогическа стая към ІV РУ на
МВР, в която е отразено, че първоначалната й регистрация в ДПС е през 2009 г.
за извършена джебчийска кражба по ЗМ 542/2009 г. по
описа на управлението и че ежедневието й се провокира от ситуации, утвърждаващи
престъпни модели на поведение.
От друга страна,
процесуалното поведение на подсъдимата беше добросъвестно и насочено към
изясняване на обективната истина. С оглед ниската обществена опасност на
подсъдимата и на деянието, защото независимо, че размерът на отнетата сума е
висок, част от нея, макар и по-малка, както и медальонът са възстановени, при
това със съдействието на подсъдимата, и не са настъпили други вредни последици
от деянието за пострадалата, извън невъзстановената част от сумата, наказание
„лишаване от свобода” за срок от четири месеца се явява справедливо.
Към настоящия момент подсъдимата Ч. посещава
училище, което е условие за нейното превъзпитание към спазване на установения в
страната правов ред, поради което тя не следва да се откъсва от тази среда и в
този смисъл определеното наказание не следва да се изтърпява ефективно. Предвид
факта, че подсъдимата е непълнолетна, то изпитателният срок следва да бъде
определен в рамките от една до три години на основание чл.69, ал.1 от НК, като
неговата продължителност следва да бъде една година. Според настоящия съдебен
състав фактът на осъждането е достатъчен, за да въздейства превъзпитаващо на
подсъдимата, поради което и определи минимален размер на изпитателния срок.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед
постановената осъдителна присъда по отношение на подсъдимата Ч. на основание
чл. 189, ал.3 от НПК, тя следва да заплати в полза на държавата по сметка ***
нея част от направените разноски по делото в размер на 83,20 лева, като
останалата част от 83,20 лева до пълния размер на направените по делото
разноски следва да остане за сметка ***.190, ал.1 от НПК, тъй като съдът призна
подсъдимата А.Г.Г. за невиновна.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
На основание чл.112, ал.1 от НПК вещественото
доказателство по делото диск “Verbatim”, формат DVD – R, със запис от 20.07.2009 г. от охранителните камери в
ресторант „Макдоналдс”, находящ се в гр. Бургас, ул.
„Александровска” следва да се върне на Ивелина Росенова Желязкова, ЕГН **********.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
( съдия С. Мутафчиев )
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:
Секретар: Теменуга Тишева