Решение по адм. дело №190/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, образувано по жалбата на „Пътстрой-С“ ЕООД ЕИК205005206 против Ревизионен акт №Р-16002423006395-091-001/30.10.2024г., издаден от Т. И. К. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Н. И. П. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията в частта му за установени задължения за ДДС /отказано право на данъчен кредит/ за данъчен период м.06.2022г, изменена с Решение №19/21.01.2025г на директор Дирекция „ОДОП“ град Пловдив като размера на задълженията е намален от 135 500лв на 62 027.28лв, а лихвите от 23 328.49лв на 22 473.31лв.

РА е връчен на 06.11.2024г /лист 46, том І/, а жалбата против него е подадена на 15.11.2024г в рамките на 14-дневния срок за обжалването му пред Директора на ОДОП Пловдив. Преписката е постъпила при Решаващия орган на 25.11.2025г / лист 26, том І/, поради което Решение №19/21.01.2025г е постановено на 56-тия ден, в рамките на 60-дневния преклузивен срок за произнасяне. Решението е връчено на 29.01.2025г с указания за правото на обжалване в 14-дневен срок, а жалбата до съда е подадена от РЛ на 12.02.2025г – последния ден от преклузивния срок и против РА в изменената му част, поради което е допустима.

Ревизионното производство срещу жалбоподателя е образувано със Заповед за възлагане на ревизия от 31.10.2023г, издадена от Началник сектор при ТД на НАП Пловдив, компетентен по силата на Заповед №РД-09-1525/31.08.2023г /лист 16, том І/ на Директора на ТД на НАП Пловдив. Със Заповедта за възлагане на ревизия е определено да бъде извършена от Н. П.- главен инспектор по приходите като ръководител на екипа и главен инспектор по приходите С. С. А., които са подписали съставения на 03.10.2024г ревизионен доклад. Предмет на ревизията са задължения за ДДС за периода от 01.08.2020г до 30.09.2023г. Ревизионното производство е започнало на 05.12.2023г, когато е връчена ЗВР от 31.10.2023г по реда на чл.32 от ДОПК, но преди да изтече 3-месеччния срок за нейното приключване, ревизионното производство е спряно на 22.02.2024г, поради заболяване на управителя на РЛ на основание чл.34 ал.1 т.1 от ДОПК до 13.03.2024г. Считано от 14.03.2024г и до 08.04.2024г ревизията отново е спряна по искане на управителя на същото основание – заболяване по представен болничен лист. На 08.04.2024г управителят подава молба за спиране за срок от три месеца, която като първа по ред на това основание е уважена и ревизията отново е спряна, считано от 19.04.2024г до 19.07.2024г, когато производството е възобновено и е определен срок за приключването му до 25.07.2024г / колкото са дните, оставащи от три месечния първоначален срок/. На 24.07.2024г със ЗИЗВР срокът е удължен с един месец до 26.08.2024г, а със ЗИВР от 22.08.2024г е удължен с още един месец /общо два месеца/ до 20.09.2024г, в който ревизионното производство е приключило – не са извършвани действия по ревизията, а РД е издадена на 03.10.2024г и подписан от органите по приходите, извършили ревизията. Връчен е на 07.10.2024г на електронния адрес на дружеството. РА е издаден на 30.10.2024г, след изтичане на срока за възражения като е обжалван в частта му за установено задължение за ДДС за внасяне в размер на 135 500лв и лихви в размер на 23 328.49лв – непризнато право на данъчен кредит по фактура № 1/30.06.2022 г. на стойност 677 500,00 лв. и ДДС 135 500,00лв и КИ № 8/05.01.2023 на стойност (-) 367 363,60 лв. и ДДС (-) 73 472,72 лв за данъчен период 06.2022г, издадени от доставчик „Алфа финанс проект - ЕС“ ЕООД с ЕИК ********* с предмет на доставката „услуга“.

С решението на Директора на ОДОП Пловдив РА е изменен в обжалваната му част за установено задължение за внасяне за ДДС в размер на 135 500лв главница за данъчен период 06.2022г като размера на главницата е намален на 62 027.28лв, а лихвите съответно от 23 328.49лв на 22 473.31лв. Решаващият орган е приел, че фактура № 1/30.06.2022г, издадена от „Алфа финанс проект-ЕС“ ЕООД, за която РЛ претендира да е документ, удостоверяващ правото му на данъчен кредит е с непълно съдържание – не отговарящо на изискванията на чл.114 ал.1 т.9, т.10 и т.11 от ЗДДС, поради което и не е документа, който се изисква от чл. 71 ал.1 т.1 от същия закон като се позовава на чл. 178, б. „а“ от Директива 2006/ 112/ЕО и на Решение на Съда на ЕС от 08.05.2013 г. по дело С-271/2012 - т. 32, според което правото на приспадане може да бъде отказано, ако фактурите не са достатъчно точни и пълни, възпрепятствайки контрола за правилното събиране на данъка. Относно възраженията за издаденото КИ № 8/05.01.2023 г. към фактура №1/30.06.2022 г. от „Алфа финанс проект - ЕС“ ЕООД на „Пътстрой - С“ ЕООД на стойност (-) 367 363,60 лв. и ДДС (-) 73 472,72 лв., което ревизираното дружество е отразило в отчетния регистър по ЗДДС - дневник за покупките, за периода м.01.2023г.: Тъй като същото е неразривно свързано със спорната фактура, то и горните аргументи са валидни изцяло и за този документ. Липсват документи, които да доказват причините за неговото издаване и същото се явява издадено без основание. Същевременно обаче, с това КИ не се сторнира цялата фактура, т.е. не се анулира/разваля доставката, а само се намалява стойността и ДДС по същата, но без да са налице доказателства за основанието, породило това намаляване. Остава спорът за самата доставка. В тази връзка аргументите за липсата на реално осъществена доставка, са валидни и относно процесното кредитно известие. Поради тази причина възраженията в жалбата относно кредитното известие са основателни само в частта, в която се спори, че стойността и ДДС по него следва да се вземат предвид, като се намали резултатът за м.01.2023г. Поради кредитното известие, размерът на реално приспаднатия данъчен кредит по спорната фактура следва да се намали компенсирано от 135 500,00 лв. на 62 027,28 лв. Самите ревизиращи органи са посочили, че КИ е издадено без основание, като правилно са начислили лихви общо в размер на 22 400,73 лв. върху сумата на ДДС по фактурата за периода от упражняването на правото на данъчен кредит до този на отразяването на КИ в дневника за покупките, съответно за остатъка - до момента на издаване на РА, но не са извършили реално промяна на отразените данни в дневника за покупките за периода м.01.2023 г. в посока на увеличение, съответно на резултата по СД по ЗДДС в посока на намаление. Това е противоречие между мотивната част на РД/РА и размера на определените задължения в табл. 1 за периода м.01.2023 г. Предвид това, за посочения период -01.2023г резултатът от ДДС за внасяне в размер на 84 560,67 лв. следва да бъде намален на ДДС за внасяне в размер на 11 087,95 лв. Тъй като данъкът подлежи на приспадане от установения ДДС за възстановяване за периода м.11.2022 г. в размер на 90 450,82 лв. начислените лихви в размер на 855,18 лв. за периода м.01.2023 г. също подлежат на отмяна. За периода м.06.2022 г. следва да се потвърди размерът на установените задължения за внасяне 135 718,52 лв., ведно с определените лихви 22 400,73 лв. При тези мотиви решаващия орган е изменил РА като е намалил размера на отказания данъчен кредит за м.06.2022г от 135 500лв на 62 027.28лв, а лихвите от 23 328.40лв на 22 473.31лв.

Мотивите в РА и в Решението относно липса на доказателства за реално извършена доставка на услуга са следните: Установено е, че от своя страна „Пътстрой - С“ ЕООД е издало на „Алфа финанс проект- ЕС“ ЕООД следните фактури и КИ: фактура № **********/30.09.2022г. с предмет аванс по договор, на стойност 159 335,00 лв. и ДДС 31 867,00лв.; КИ № **********/31.10.2022г. с предмет анекс към договор, на стойност (-) 18 911,40 лв. и ДДС (-) 3 782,27 лв.; КИ **********/31.10.2022 г. с предмет авансово плащане, на стойност (-)18 911,40 лв. и ДДС (-) 3 782,27 лв. Поради издадените фактури и КИ от двете дружества ревизиращите органи са извършили насрещна проверка на „Алфа финанс проект - ЕС“ ЕООД. Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) № П-16002424031257-040-001 от 16.02.2024г. е изпратено на декларираните електронни адреси на „Алфа финанс проект-ЕС“ ЕООД, не е активирана електронна препратка за връчването му. Извършени са две посещения на адреса за кореспонденция, като не е намерен представител на дружеството. ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Не са постъпили документи във връзка с искането. При извършена служебна справка в ИС на НАП, ПП „ИС Контрол“ ревизиращите органи са констатирали, че на „Алфа финанс проект - ЕС“ ЕООД са извършени две ревизионни производства, приключили както следва: с влязъл в сила РА №Р-16002422006587-091-001/29.05.2023г. с обхват: ДДС за периода от 01.06.2022 г. до 31.10.2022 ., който съвпада с периода по настоящия РА, и РА № Р-16002423006821-091-001/18.07.2024 г. с обхват: ДДС за периода от 01.11.2022 г. до 31.12.2022 г. и ДДС за периода от 01.12.2021 г. до 31.05.2022., също влязъл в сила. Документите по двете ревизионно производства на „Алфа финанс проект –ЕС“ ЕООД са присъединени за целите на настоящата ревизия, която има за предмет отново същите фактури за доставки между дружествата. В хода на двете извършени му ревизии „Алфа финанс проект –ЕС“ ЕООД не е представило първични счетоводни документи и счетоводни регистри, поради което и ревизионните производства са проведени по реда и на основание чл.122 от ДОПК. Органите по приходите са се позовали на следните факти: не представяне на търговска и счетоводна документация от „Алфа финанс проект –ЕС“ ЕООД; регистриран ЕКФП с дистанционна връзка с НАП на 11.08.2021г. за обект - къща за гости в с. Змейово, общ. Стара Загора; за 7 лица са изпратени уведомления по чл.62 от КТ към НАП, като 5 от тях на длъжност машинист пътно-строителни машини, но от направените им насрещни проверки само едно лице е потвърдило, че е работила за дружеството като общ работник, а един от петимата, за които е подадено уведомление, че са наети като машинисти на пътно строителни машини е заявил, че никога не е работил за това дружество. Останалите лица не са отговорили на органите по приходите. Всички договори, за които е подадено уведомление по чл.62 от КТ са прекратени към 30.08.2022г. В резултат на констатираното, прието е, че „Алфа финанс проект - ЕС“ ЕООД не доказва наличие на трудова обезпеченост за извършване на строителство на пътища. Не са подавани ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2021г. и 2022г. В дневник за продажбите към подадени СД по ЗДДС е отразена фактура № 1/30.06.2022 г. на стойност 677 500,00 лв. и ДДС 135 500,00 лв. с предмет на доставката услуга, издадена на „Пътстрой - С“ ЕООД. В хода на ревизионните производства на „Алфа финанс проект - ЕС“ ЕООД са извършени насрещни проверки на „Пътстрой - С“ ЕООД относно издадените му фактури от първото, както и относно издадените документи от последното на „Алфа финанс проект- ЕС“ ЕООД. „Пътстрой – С“ ЕООД не е предоставило исканите документи и доказателства действителни търговски взаимоотношения между двете дружества. Поради това, при ревизията на „Алфа финанс проект – ЕС“ ЕООД е заключено, че не може да се установи информация за дейността на дружеството, неговата кадрова и материална обезпеченост за осъществяване на фактурираната доставка към „Пътстрой - С“ ЕООД, дата и място на данъчното събитие, начисляване на ДДС в счетоводството, предходни доставчици, договори, анекси, плащания по доставките, счетоводно отразяване на разходи и приходи във връзка с проверяваните фактури. Поради не представяне на счетоводни документи не може да бъде потвърдено извършването на дейност от дружеството, но начисленият ДДС по фактура № 1/30.06.2022 г. в размер на 135 500,00 лв. е дължим на основание чл. 85 от ЗДДС. В хода на настоящото ревизионно производство е извършено посещение в офиса на „Пътстрой - С“ ЕООД, при което са предоставени фактура и КИ с доставчик „Алфа финанс проект – ЕС“ ЕООД – процесната фактура № 1/30.06.2022 г. с предмет на доставката „аванс по договор“ и КИ № 8/05.01.2023 г. към фактура № 1/30.06.2022 г. с предмет „услуга по договор“ с данъчна основа (-) 367 363,60 лв. и ДДС (-) 73 472,72 лв. „Пътстрой - С“ ЕООД не предоставя договор, сключен с „Алфа финанс проект - ЕС“ ЕООД, от който да се установи предметът на доставката. Не са предоставени анекси към договора, за да се установи причината за издаването на КИ от посоченото дружество. При преглед на извлеченията от банковите сметки на „Пътстрой – С“ ЕООД се констатира, че за ревизирания период не е извършвало банкови преводи/плащания към „Алфа финанс проект – ЕС“ ЕООД, нито пък последното е възстановявало обратно средства във връзка с КИ № 8/05.01.2023 г. При преглед на банкови документи е установено, че по банкова сметка на „Пътстрой- С“ ЕООД в „Интернешънъл асет банк“ АД са получени преводи от банкова сметка на „Алфа финанс проект – ЕС“ ЕООД на 20.07.2022 г. – 99 950,00 лв., 20.07.2022 г. – 14 890,00лв, на 21.07.2022 г. – 208 800,00 лв. или общо 323 640,00 лв., но поради не представянето на документи и счетоводни регистри сумите не могат да бъдат обвързани с конкретни документи. Прието е, че не са налице основания за издаването от страна на „Алфа финанс проект – ЕС“ ЕООД на фактура № 1/30.06.2022 г, тъй като дружеството не доказва техническа, материална и кадрова обезпеченост за извършване на каквато и да е сделка. Не са налице разплащания между двете дружества. „Алфа финанс проект - ЕС“ ЕООД няма основание за издаването на КИ № **********/05.01.2023г., поради което с него се сторнира само част от сумата по фактурата от 30.06.2022г, издадена на РЛ. С това заявява, че няма настъпило данъчно събитие.

В отговор на конкретните доводи на РЛ, изложени в жалбата против РА за налични доказателствени факти относно реалността на доставката по процесната фактура, Директорът на ОДОП е приел следното в решението: Освен тази фактура с несъответно на чл.114 от ЗДДС съдържание, не са представени каквито и да било доказателства за реално доставена услуга, поради което необосновани се явяват твърденията за връзка между изследваната фактура и взаимоотношенията на „Пътстрой - С“ ЕООД с „Кънстракшън енд рипеър“ ЕООД, като възложител за изпълнение на СМР, които РЛ е извършило, чрез „Алфа финанс проект – ЕС“ ЕООД като подизпълнител. Действително, взаимоотношенията с това дружество са описани и изследвани в РД, но не е установена никаква връзка със спорната фактура, издадена от „Алфа финанс проект - ЕС“ ЕООД на ревизираното лице. Дори от данни и присъединени доказателства е видно, че самото „Алфа финанс проект - ЕС“ ЕООД има преки взаимоотношения с „Кънстракшън енд рипеър“ ЕООД за същия период от време, като е издало фактури и протоколи за извършени СМР на последното, поради което се обезсмисля опосредстването на тези взаимоотношения от „Пътстрой - С“ ЕООД. Още повече, че предмет на спор между последното и възложителя му е именно завишаването и „надписването“ на обемите и стойностите на действително свършените СМР. Следва също да се съобрази и че удостоверяването на реално изпълнена доставка на услуга е свързано с наличието на доказателства, установяващи потенциалната възможност за осъществяването й и други, сочещи прякото й реализиране. Първият вид доказателства са свързани с наличието на трудов ресурс. Подадените уведомления по Кодекса от труда и декларации не доказват реално наемане на лица по трудов договор, защото фактически при проверките на лицата във връзка с ревизионните производства на дружеството, за които се сочи да са наети като машинисти на пътно-строителна техника, несе потвърждава полагането на труд. Самият представляващ на „Кънстракшън енд рипеър“ ЕООД сочи, че според специалистите на дружеството и направените от тях замервания, работните дейности са се извършвали след работно време и то от строителни работници на пътно-строителни компании „Би би ес“ и „Трейс“. Освен това, физическото изпълнение е извършено фактически през м.август и с голямо закъснение, а фактурата, издадена от „Алфа финанс проект - ЕС“ ЕООД е от по-ранен период – м.06.2022 г., т.е. следва да е за услуга от по-ранен момент. При ревизията на „Пътстрой – С“ ЕООД, както и при ревизионните производства на „Алфа финанс проект - ЕС“ ЕООД, не се констатират никакви данни и документи за брой работници, които да са положили труд, нито се идентифицират такива лица в хода на ревизията. Липсват данни за наличие на разполагаема техника, с която да са изпълнявани строителни услуги от рода на процесните, в случай че изобщо се приеме, че видът е сходен с този на последващите доставки от ревизираното лице към неговия възложител.

С жалбата си до съда РЛ твърди, че материалния закон е приложен неправилно при изменение на размера на данъчния кредит за м.06.2022г само с размера на ДДС по КИ от 01.2023г. Дружеството е коригирало целия ползван данъчен кредит за м.06.2022г, поради което е следвало РА в частта му за установено задължение за ДДС за м.06.2022г да бъде изцяло отменен. Фактура № **********/30.06.2022г с начислен ДДС в размер на 135 500лв. е отразена в дневника за покупки на РЛ за м.62022г, като е приспаднат данъчния кредит по същата фактура. От доставчика „Алфа финанс-проект ЕС“ ЕООД е издадено КИ №**********/05.01.2023г с данъчно основа с отрицателен знак -367 363.60лв и ДДС -73 472.72лв. Това КИ е отразено в дневника за покупки на РЛ за м.01.2023г. С РА не се признава данъчният кредит по фактурата за м.06.2023г за сумата от 135 500лв / размера на ДДС /. След решението на Директора на дирекция „ОДОП“ е извършено намаление на дължимия размер на ДДС за внасяне като от сумата 135 500лв е изваден размера на ДДС по КИ -73 472.72лв. С отразяването на КИ с отрицателен знак в дневника за покупки е намален общият размер на приспаднатия данъчен кредит за м.01.2023г. С увеличаване на задълженията за месец 06.2022г със сумата от 135 500лв, съгласно РА – таблица 1, и оставянето на резултата за м.01.2023г, така както е деклариран с включеното КИ в него, води до необосновано и неправилно увеличение на задълженията за ДДС. Според таблица 1 към РА за месец 01.2023г ДДС за внасяне е в размер на 84 560.67лв. като е приспадната сумата от 77 643.74лв, която е от процедура по приспадане, започнала от м.11.2022г. Съгласно констатациите е следвало при разчитането да се елиминира КИ от 01.2023г и така резултата за м.01.2023г би бил 11 088.95лв ДДС за внасяне / 84 560.67лв – 73 472.72лв. =11 088.95лв/. Но това води до промени в разчитането за останалите ревизирани периоди. Твърди се, че трудовите договори, сключени от Алфа финанс проект-ЕС ЕООД с общите работници за времето от 19.07.2022г до 30.08.2022г, а на машинистите от 18.07.2022г до 30.08.2022г доказват кадрова обезпеченост на доставчика относно изпълнение на услугата, за която е издадена процесната фактура. В РА на Алфа финанс проект –ЕС ЕООД са установени задължения за ЗОВ на работниците, изчислени според минималния осигурителен доход за машинисти на пътно строителни машини тоест прието е, че доставчика има назначени по трудов договор лица и то на длъжност, която предполага възможност за изпълнение на услугата. Справката за общите задължения на „Алфа финанс проект-ЕС“ ЕООД съдържа деклариран авансов данък за изплатени извън трудови възнаграждения, като за 07.-09.2022г са в размер на 1923лв, а за м.04.-м.-6.2022г в размер на 359.26лв тоест има косвени доказателства за изпълнение на услугата по спорната фактура. С РА на актовете е установено, че той има кадрова обезпеченост. Пак от присъединените производства е установено, че Алфа финанс проект-ЕС ЕООД е издало фактури за продажби и към Кънстракшън енд рипеър ЕООД в периода на м.6.2022г и 07.2022г. Освен това машинистите на Алфа финанс проект –ЕС ЕООД не са изпълнявали дейности по престиране на услуги по издадените фактури на Кънстракшън енд рипеър ЕООД и на Конкордия ЕООД, съгласно обясненията по извършени им насрещни проверки. Следователно работниците на Алфа финанс проект –ЕС ЕООД са били свободни да извършват услугата, фактурирана на РЛ. Твърди се, че в РД е посочено съдържание на фактурата, което е невярно – тя е с основание услуга по договор, а не аванс по договор, а доставчика е извършвал плащания към РЛ. Кънстракшън енд рипеър ЕООД е дало обяснения, фактури и актове обр.19, които имат значение към реалността на доставката по фактурата от 30.06.2022г. С договор от 03.05.2021г Кънстракшън енд рипеър ЕООД е възложил на РЛ да извърши СМР – асфалтиране на спортна площадка на СУ „Христо Ботев“ – 7 ОУ. Представя се фактура №**********/29.06.2022г с данъчна основа 678 035.55лв и ДДС 135 607.00лв с предмет СМР съгласно акт СМР от 29.06.2022г с доставчик РЛ. Тази фактура е платена частично от Кънстракшън енд рипеър ЕООД – 135 607.11лв на 08.07.2022г и 98 600лв на 07.11.2022г. или общо 232 428.80лв и ДДС 46 485.76лв. Дневник за асфалтови работи не е разплатен, защото не е приет и подписан от възложителя Кънстракшън енд рипеър ЕООД, по чиито изчисления е съставен Акт 19 за СМР на обект от 30.08.2022г със стойност на СМР 93 063.50лв и ДДС 18 612.70лв. Между РЛ като изпълнител и Кънстракшън енд рипеър ЕООД като възложител е налице спор относно обема на извършените СМР, поради което и РЛ е издало КИ с данъчна основа 447 041.38лв и ДДС 89408.28 или общо 536 449.66лв тоест за разликата между фактура №10000000057/29.06.2022г и получените плащания от получателя и възложител на СМР. Възложителят е дал писмени обяснения, че СМ са изпълнени в м.08.2022г, когато Алфа финанс проект –ЕС ЕООД все още има назначени по трудов договор лица, а за същия месец са налице товарителници за превоз на асфалт от базата на „Щрабаг“ ЕАД до обекта на Пътстрой –С ЕООД в Стара Загора – 7мо ОУ/СУ Х. Б.. Следователно Алфа финанс проект –ЕС ЕООД, чрез работниците си е изпълнявал СМР на обект като подизпълнител на РЛ. След намаляване на платените СМР от възложителя /Кънстракшън енд рипеър ЕООД/ от своя страна и РЛ е намалило сумите, които дължи към подизпълнителя Алфа финанс спроект –ЕС ЕООД, с което се обяснява издадените от РЛ към подизпълнителя фактура и КИ. От съда се иска отмяна на РА в частта му изменена с Решението на Директора на дирекция ОДОП Пловдив с присъждане на разноските по делото.

Ответника Директора на ОДОП Пловдив иска от съда жалбата да бъде отхвърлена като се поддържат доводите по решението. Твърди се, че КИ №10…01/01.09.2025г с посочен издател Алфа финанс проект –ЕС ЕООД е съставено за целите на процеса и вещото лице се позовава на него, но в протокол, съставен от РЛ е вписано, че не е възможен контакт с Алфа финанс проект –ЕС, за да бъде издадено КИ и за останалата сума по фактурата от 06.2022г, но това е противоречие, обясняващо се единствено със съставянето на КИ за целите на съдебното производство. В протокол №1 от 01.09.2025г предоставен на вещото лице е направено признание на неизгоден за РЛ факт, че по издадената фактура от 30.06.2022г няма извършено плащане или извършена доставка. Следователно към момента на упражняване на правото на данъчен кредит не е осъществено данъчно събитие – доставката на фактурираната услуга. Въпреки това ответникът счита, че и Протокол №1/09.2025г е съставен за целите на съдебното производство. ВЛ не е потвърдило, че тези два документа КИ и Протокол от 01.09.2025г са обосновани, защото не се установява отразяването на КИ в дневник за покупки на РЛ, поради това, че срокът за подаване на СД е до 14.09.2025г и не е настъпил, но и невъзможността за контакт с Алфа финанс проект –ЕС ЕООД, за да издаде същото КИ за останалата сума по фактурата от 30.09.2022г сочи, че представеното КИ №10---01/01.09.2025г е документ с невярно съдържание. Признанието на РЛ, че услугата не е извършена в данъчния период, за който се отнася процесната фактура означава, че приспадането на ДДС по нея е без основание и е неправомерно упражняване на право на данъчен кредит, което не е възникнало. РЛ не е коригирало главницата на приспаднатия ДДС по фактурата в месечен период 09.2025г, още повече, че РЛ е имало възможност да стори това много пъти преди този данъчен период, но не го е сторило, което навежда и на извод за препятстване събирането на данъчните задължения по процесния РА. Претендират се разноските по делото.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

РА е издаден от компетентни органи – възложилият ревизията Началник сектор, който е определен от компетентната ТД на НАП и от ръководителя на ревизията, и при правилно приложение на ЗДДС.

На първо място следва да се посочи, че представения по делото Протокол №1/01.01.2025г, подписан от управителя на РЛ съдържа признание на основния спорен факт, а именно – няма извършено плащане или извършена доставка по фактура №**********/30.06.202г с предмет на доставката „услуга по договор“ и данъчна основа 677 500лв, съответно начислен ДДС -135 500лв. Съдът приема, че това признание е съответно на логичния извод, който следва дори само от описаното в жалбата до съда и до ответника – отношенията са между Кънстракшън енд рипеър ЕООД и РЛ, а последното е получило фактура от 30.06.2022г от Алфа финанс проект –ЕС ЕООД, чрез действия които са данъчна измама – нито фактурата има съдържанието по чл. 114 ал.1 т.9 и т.10 от ЗДДС, защото услугата е родово понятие, но каква точно услуга, дори СМР не е написано, нито договор е представен, нито е посочена дата на плащане. Фактурата сама по себе си има съдържание, което изключва определянето й като документ по чл.71 от ЗДДС. На следващо място сумата по фактурата от 29.06.2022, която РЛ е издало на Кънстракшън енд рипеър ЕООД за възложените му СМР е изключително близка по данъчна основа и размер на ДДС с фактурата от следващия ден – 30.06.2022г, по която РЛ е получател. Процесната с получател РЛ от 30.06.2022г е на стойност 677 500лв / данъчна основа/, а издадената от РЛ към възложителя му от предходния ден 29.06.2022г е с данъчна основа 678 035.55лв. Размера на ДДС за приспадане е съответно 135 500лв, а за внасяне е 135 607.11лв. РЛ е получател по фактура от 30.06.2022г и издател на фактура от 29.06.2022г или след като РЛ издава фактура на 29.06.2022г, по която дължи ДДС в размер на 135 607.11лв, на следващия ден 30.06.2022г получава от Алфа финанс проект –ЕС ЕООД фактура за неизвестно каква услуга с данъчна основа, чийто размер да осигури право на данъчен кредит за сумата от 135 500лв ДДС. Това е много ясен пример за данъчна измама, защото освен едната фактура от 30.06.2022г, няма нито едно друго доказателство за каквито и да било доставки на услуги, дори за причини за такива доставки между РЛ и Алфа финанс проект –ЕС ЕООД при това само от доводите в жалбата на РЛ. Съставянето на данъчен документ с невярно съдържание може да се възприеме като част от данъчна измама, съгласно т. 49 от решението на СЕС по дело С-285/09г. При извършваните на Алфа финанс проект –ЕС ЕООД ревизии е било невъзможно да бъде открит законен представител на РЛ, нито е установено изобщо издателя на процесната фактура да е оставил следи от дейност, различни от регистрирано ЕКФП в къща за гости в село Змейово като за него едно лице е потвърдило да е работило като общ работник. Изложеното от самия жалбоподател, обсъдено съвместно с писменото му признание от 01.09.2025г, обяснява и защо липсва основание по смисъла на чл. 115 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС за издаване на КИ към фактурата от 30.09.2022г. – няма договор, който да се разваля, нито услуга, чиято данъчна основа да се променя. На основание чл.85 от ЗДДС данъкът е дължим, когато е посочен във фактурата или в известие, независимо от това, че тя няма съдържанието, необходимо за упражняване на данъчен кредит.

По правния въпрос за кой данъчен период е следвало да се коригира размера на ДДС за внасяне, поради КИ от 01.2023г, което е признато от ответника като документ, изискващ корекция на непризнатия данъчен кредит, съдът намира следното: На първо място положението на жалбоподателя не може да се влошава, включително и в хода на задължителното производство по обжалване на РА по административен ред. КИ не е издадено при условията на чл. 115 от ЗДДС, но в РА/РД е прието, че размера на ползвания през месец 07.2022г данъчен кредит в размер на 135 500лв е намален, чрез КИ до размера на разликата от 62 027.28лв, поради което и лихвата е изчислена върху 135 500лв за времето от 15.07.2022г до 15.02.2023г, а върху разликата от 62 027.28лв от 15.02.2023г до 31.10.2024г. Въпреки това в Таблица 1 към РА за м.01.2023г не е извършена съответната корекция, което противоречие не може да отстранявано във вреда на жалбоподателя. По тази причина и поради обжалване на РА в частта му за данъчен период м.06.2023г с диспозитива на решението е извършено изменение на РА за данъчен период м.06.2023г като размера на отказания данъчен кредит е намален до разликата между ДДС по фактурата от 06.2022г и ДДС по КИ от 01.2023г. или до реално приспадания размер на ДДС по фактурата, но това приспадане е извършено от РЛ през м.01.2023г. Ето защо в мотивите на стр.13, абзац последен е посочено, че приспаднатия през м.06.2022г размер на ДДС от 135 500лв следва да се намали до реално приспаднатия ДДС от 62 027.28лв по тази фактура в полза на жалбоподателя тоест неправомерното приспадане след 01.2023г да се счита за сумата от 62 027.29лв., както е сторено в мотивите към РА и размера на лихвите. За да се постигне това ответникът в мотивите е посочил, че следва да се коригира резултата на ДДС за внасяне за месец 01.2023г от 84 560.67лв. като от него се извади се сумата по КИ от 73 472.72лв. Разликата между 84 560.67лв и сумата на ДДС по КИ от 73 472.72лв е равна на 11 087.95лв – общата сума на данъка, който е изискуем за м.01.2023г, които да бъдат приспаднати от сумата на ДДС за възстановяване от м.11.2022г, която е в размер на -90 450.82лв, но жалбоподателят счита това за незаконосъобразно. Резултатът за данъчния период е разликата между сумата на данъка, който е изискуем и сумата на данъчен кредит, за който е упражнено право на приспадане. Съгласно Таблица 1 към РА изискуемия данък е бил в размер на 84 560.67лв, а след корекцията е в размер на 11 087.95лв, а упражненото право на приспадане за същия период е равен на 77 643.74лв / -90 450.82лв за 11.2022г минус 12 807.08лв приспаднат през 12.2022г/., при което се получава резултат на данък за възстановяване за м.01.2023г /с отрицателен знак/ от 66 555.79лв. При намаляване размера на данъка за възстановяване за м.11 2022г със сумата на изискуемия данък за м.01.2023г от 11 087.95лв се получава резултат на данък за възстановяване от 79 362.87лв., от които обаче трябва да се извади и сумата на приспадания ДДС за м.12.2022г от 12 807.08лв, при което ДДС за възстановяване за м.1.2023г ще бъде в размер на -66 555.79лв. Следователно изчисленията показват, че чл. 88 от ЗДДС е приложен правилно – ако от сумата на изискуемия данък за м.01.2023г се извади сумата на данъка за приспадане за 01.2023г от 77 643.74лв се получава резултат от -66 555.79лв. / данък за възстановяване/. До същия резултат се стига и ако от сумата на данъка за възстановяване за м.11 2022г се извади сумата на данъка за внасяне за м.01.2023г и след това сумата на приспадания данък за м.12.2022г – 90 450.82лв минус 11 087.95лв минус 12 807.08лв. С това се дава отговор на всички доводи на жалбоподателя, който сочи на неоснователност на жалбата.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Пътстрой –С“ ЕООД ЕИК ********* против РА №Р-16002423006395-091-001/30.10.2024г, издаден от ТД на НАП –Пловдив в частта му, изменена с Решение №19/21.01.2025г на Директор дирекция „ОДОП“ Пловдив относно отказан данъчен кредит за данъчен период м.06.2022г и м.01.2023г в размер на 62 027.28лв и лихви в размер на 22 473.31лв.

ОСЪЖДА „Пътстрой –С“ ЕООД ЕИК ********* да заплати на Национална агенция за приходите сумата 7410лв /седем хиляди четиристотин и десет/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.