Решение по дело №1765/2018 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

10.05.2019г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд

състав

На

03.04.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Мариана Гунчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Р. Делчева

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдия Гунчева

Гр.д.

дело номер

1765

по описа за

2018

година.

            Производството е по чл. 200 от КТ.

            Предявена е искова молба от Р.К.П. от гр.Кърджали, в която сочи, че към м.02.2018г. работила като санитар в МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“ АД гр.Кърджали. На 26.02.2018г., към 13.00 часа , след приключване на работното време и тръгвайки да се прибира по обичайния си път, по тротоара на бул. „Беломорски“ се подхлъзнала и паднала. Времето било студено с обилен снеговалеж. Вследствие на падането си счупила крака. Била приета в ортопедичното отделение на болницата  на 26.02.2018г. с диагноза: закрито счупване на подбедрица /бималеонарно счупване на костите на подбедрицата на ляв крак. Наложило се оперативно лечение, при което било извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Била изписана на 14.03.2018г..

            Сочи, че инцидентът бил регистриран в НОИ-ТП гр.Кърджали, което с Разпореждане № 5104-08-4/06.03.2018г. приело злополуката за трудова по смисъла на чл. 55, ал.2 от КСО.

            Вследствие на инцидента търпяла и понастоящем продължавала да търпи силни болки и страдания, както от счупване на костите на левия крак при падането , така и по време на  и след оперативния период, а впоследствие и през процеса на възстановяване , който продължавал и понастоящем. Освен това й се наложило отново , на два пъти  / от 26.04.2018г. до 03.05.2018г. и от 11.07.2018г. до 18.07.2018г./ да постъпва в болницата, в отделението по физикална и рехабилитационна медицина. На 12.11.2018г. отново постъпила в болницата, този път за отстраняване на имплантирани метални тела от костта , което отново и причинило болки и неудобства.

            Съгласно чл. 200 от КТ работодателят отговарял имуществено за вредите, причинили временна нетрудоспособност , вследствие на трудовата злополука, с оглед на което моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 30 000 лева, ведно със законна лихва за забава и направените по делото разноски.

            Ответникът МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“ АД гр.Кърджали оспорва иска по основание и размер.

            Третото лице- помагач на страната на ответника Община Кърджали също оспорва иска по основание и размер.

            Съдът, за да се произнесе, съобрази следното:

            От декларация за трудова злополука и разпореждане №5104-08-4 от 06.03.2018г. на НОИ, ТП-Кърджали се установява, че на основание чл. 60, ал.1 от КСО , декларираната злополука с вх. № 5101-08-5 от 01.03.2018г. , станала на 26.02.2018г. с Р.К.П. , е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал.2 от КСО. Прието е, че след свършване на смяната и придвижвайки се към дома си по заледен тротоар, пострадалата се подхлъзва , пада и счупва кост на лява подбедрица. Разпореждането като необжалвано от осигурителя и заинтересованото лице влязло в сила на 20.03.2018г..

            По делото не се спори , че към датата на злополуката ищцата е работела в ответното дружество като санитарка.

От представените епикризи се установява, че ищцата на два пъти  / от 26.04.2018г. до 03.05.2018г. и от 11.07.2018г. до 18.07.2018г./ е постъпвала в болницата, в отделението по физикална и рехабилитационна медицина.

            От заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие на падането, на ищцата било причинено счупване на големия и на малкия пищял на лявата подбедрица, което наложило болнично и оперативно лечение  наблюдение. През месец ноември 2018г. метална остеосинтеза е премахната оперативно, с което оздравителния процес по отношение на трайното затруднение движението на левия крак се смятал за завършил.  Настоящото състояние на пострадалата давало основание да се приеме, че се касае за забавено оздравяване. Възможно е и за по-продължителен период при натоварване, продължително ходене, при продължителен изправен стоеж, да изпитва болки със все по-малък интезитет.

            От показанията на св. П.Т.П. – съпруг на ищцата се установява, че след падането, когато жена му била приета в болницата, била в такова състояние ,че не можела да помръдне.В началото пролежала около две седмици. Крака бил гипсиран, подут , изпитвала силни болки и страдания.  След това около шест месеца въобще не можела да движи крака и да стъпне на него. Крака й посинявал и се налагало всички грижи за вода, храна , тоалетна да поеме той и това се правило вътре в стаята. Болките я съпътствали денонощно. В началото й изписали някакви лекарства против съсирек и някакви за стомах. В момента продължавала да изпитва болки. Инцидента станал в района на болницата.

            При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното:

            Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал.1 от КТ, съгласно която разпоредба работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, като работодателят отговаря независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Съгласно константната съдебна практика признаването на професионалния характер на злополуката е от изключителната компетентност на органите на експертизата по работоспособността. По делото се установи , че с Разпореждане № 5104-08-4/06.03.2018г. на НОИ, ТП-Кърджали злополуката е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал.2 от КСО. Ответникът не е обжалвал разпореждането на административния орган да приеме злополуката за трудова , поради което същото е влязло в законна сила. Разпоредбата на чл. 58 КСО придава задължителна доказателствена сила на костатациите, изложени в протокола за разследване на злополуката, а съгласно чл. 17, ал.2 от ГПК, съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на администравните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.  Ответникът е бил страна в производството по чл. 60 от КСО, бил е уведомен за решението и не е подал жалба. Следователно , налице е влязъл в сила административна акт, който е задължителен за съда. Същият има двойствен характер - от една страна  има характер на индивидуален административен акт относно наличието на настъпило увреждане, а от друга - официален удостоверителен документ за установените в него факти, в това число и за наличието на причинна връзка като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя.

Задължението на работодателя за обезвреда  по чл. 200 от КТ възниква независимо от това дали той, или негов орган или друг негов работник е виновен за увреждането. Законът презюмира, че то е вследствие от неизпълнение на задължението на работодателя по чл.275, ал.1 от КТ  да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Именно затова в негова тежест се поражда задължение за обезвреда на настъпилите вреди, независимо от вината му.  За основателността на иска е достатъчно  да се докаже наличието на трудово правоотношение, през времетраенето на което да е настъпила трудовата злополука, надлежно установена по съответния ред и причинени във връзка със същата вреди на работника. Работодателят отговаря имуществено пред пострадалия работник или служител за всички действително претърпени имуществени и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането /т. 6 от Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС/. По делото се установи , че вследствие на инцидента ищцата е търпяла и към момента търпи силни болки и страдания, както от самото счупване на костите на левия крак при падането, по време на  и след оперативния период  и проведената двукратна рехабилитация, така и при отстраняването на металните пластини, а впоследствие и в процеса на възстановяване. Видно от СМЕ  ищцата не се възстановила напълно, като продължава да търпи болки в глезена. Наблюдават се умерени отоци на меките тъкани и травмираните части, както и хирургични  белези. Вещото лице сочи на забавено оздравяване на пациента. Изразява предположение , че занапред било възможно да продължава да изпитва болки и страдания при продължително ходене и натоварване, както и при промяна на времето.  Поради невъзможност ищцата да изпълнява трудовите си задължения, тя е била прегледана от ТЕЛК за продължаване периода на временна нетрудоспособност.

С оглед на изложеното, съдът намира, че иска за присъждане на обезщетение за претърпените от ищцата вреди вследствие на настъпилата трудова злополука, е основателен, но завишен по размер. Конкретният размер на дължимото обезщетение следва да бъде определен по справедливост, с оглед на силата , интезитета и продължителността на търпените болки и страдания, а също така и съобразявайки константната съдебна практика, като преценявайки  конкретните факти по делото, съдът намира , че следва да бъде определен в размер на сумата от 4 500.00 лева. Този размер на обезщетението съдът преценява, че съответства на установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост и ще възмезди доколкото е възможно неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното увреждане. Прочие, в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер от 30 000 лева , искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Следва върху сумата от 4 500.00 лева да се присъди и законна лихва, считано от 26.02.2018г. до окончателното й изплащане.

При този изход на делото , следва ответникът да заплати на ищцата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част от иска в размер на сумата от 225.00 лева , а по сметка на КРС – държавна такса върху присъдената сума в размер на 180.00 лева , както и направените бюджетни разноски за вещо лице в размер на 262.08 лева.

Водим от изложеното, съдът

 

 

                                                           Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСЪЖДА   МБАЛ“Д-р Ат.Дафовски“ АД гр.Кърджали , с ЕИК ***, гр.Кърджали , *** ДА ЗАПЛАТИ  на Р.К.П. с ЕГН ********** *** сумата от 4 500.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 200 от КТ за настъпила на 26.02.2018г. в гр.Кърджали трудова злополука , призната за такава с разпореждане №5104-08-4 от 06.03.2018г. на НОИ, ТП-Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 26.02.2018г. до окончателното й изплащане , както и направените по делото разноски от 225.00 лева за адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ  иска в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер от 30 000 лева.

 

ОСЪЖДА   МБАЛ“Д-р Ат.Дафовски“ АД гр.Кърджали , с ЕИК ***, гр.Кърджали , *** ДА ЗАПЛАТИ  по сметка на КРС държавна такса върху присъдената сума в размер на 180.00 лева , както и направените бюджетни разноски за вещо лице в размер на 262.08 лева.

 

Решението е постановено при участието на третото лице- помагач на страната на ответника Община Кърджали.

 

            Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                       Районен съдия: