№ 18193
гр. София, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110173805 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на Е.С. е Е.С. „С.Д.Л.“, представлявана от
Т.Ф.У. – председател на управителния съвет, с адрес: ***********, срещу О. М.
Д. /с предишно име О. Д.Г. – Г., след служебна справка НБД Н/, с която е
предявен иск по чл.6, ал.1, т. 10, вр. чл. 51, ал. 1 и чл. 50 от ЗУЕС за заплащане
на сумата 4030,97 лева – незаплатена такса за разходи за управление и
поддръжка на общи част на комплекса и за извършване на ремонти и обновяване
за 2022 година; и сумата 5598,56 лева - незаплатена такса за разходи за
управление и поддръжка на общи част на комплекса и за извършване на
ремонти и обновяване за 2023 година, и двете за апартамент №137, с код по
архитектура D.1.5, находящ се в сградата на комплекс „С.Д.П.“ към Е.С. „С.Д.Л.“
с адрес: **********, ведно със законна лихва върху тези суми от 11.12.2024г. до
окончателното им изплащане.
В искова молба са изложени твърдения, че ответницата е в неизпълнение
на парично задължение за плащане на такса за поддръжка и управление на
етажната собственост, определена съгласно решенията на ОС на ЕС посочени в
искова молба, в качеството й на собственик на ап. №137 в сградата в режим на
ЕС.
Ответникът оспорва иска с доводи за липса на активна и пасивна
легитимация по спора; че ищецът не стопанисва, респ. управлява и поддържа
общите части на сградата, вр. че сградата е регистрирана като хотел, в т.ч.
качествено и в срок; не са взети валидно решенията на ОС, в т.ч. твърди
нищожност на същите като взети в противоречие с чл. 51 от ЗУЕС, на които се
позовава ищеца, в т.ч. оспорва наличието на взето решение за събиране на
вземанията; твърди, че не дължи разходи за общи части, тъй като пребивава на
адреса по-малко от 30 дни в годината; оспорва начисляването на ДДС върху
вземането.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
1
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не се твърди и не се доказва, че решенията на Е.С., съгласно които
ицщите претендират вноските, са оспорени от ответника или друг собственик в
преклузивния срок по реда по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. Инцидентен контрол за
законосъобразността на решението в настоящото производство е недопустим
поради предвидения специален ред.
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 115, том I, рег. № 683,
дело № 113/2016г. се установява, че на 06.04.2016г. отв. О. М. Д. е дарила ап.№
137 в комплекса „С.Д.Л.“ на своя син И.И.Л., като е запазила за себе си
пожизнено правото на ползване върху апартамента.
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 41, том I, рег. № 345,
дело № 36/2020г. се установява, че на 18.02.2020 г. титулярът на голото право на
собственост върху имота И.И.Л. е дарил същото обратно на отв. О. М. Д..
Изложеното дава основание на съда да приеме, че ответникът О. М. Д.
притежава качеството на етажен собственик през исковия период, съответно
пасивна материална легитимация по спора, чието е задължението за заплащане
на разноските за управление и поддръжка на сградата в режим на Е.С., както и за
извършване на ремонти и обновяване.
От протокол за проведено общо събрание на ЕС от 14.01.2022 г. се
установява по т. 3, че се определя размера на дължимите от всички собственици
годишни парични вноски за разходите за управлението и поддържането на
общите части на Комплекса и за извършване на ремонти и обновяване на общите
части на Комплекса, независимо от времето, през което собствениците са
ползвали самостоятелните си обекти, в размер на 18 евро за всеки кв.м. от
площта на съответния самостоятелен обект, считано от 01.01.2022 г. Видно от
протокол за проведено общо събрание на ЕС от 26.05.2023 г. по т. 3 е взето
решение за определяне на размера на дължимите от всички собственици
годишни парични вноски за разходите за управлението и поддържането на
общите части на Комплекса и за извършване на ремонти и обновяване на общите
части на Комплекса, независимо от времето, през което собствениците са
ползвали самостоятелните си обекти в размер на 25 евро за всеки кв.м. от
площта на съответния самостоятелен обект, считано от 01.01.2023 г.
Съдът счита, че доколкото ищецът сочи, че сградата се намира в
„комплекс“ „С.Д.Л.“, находяща се в *********, от техническа гледна точка е
възможно да изграден жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на пар.1,
т.3 от ДР на ЗУЕС, но не се твърди и не се доказва управлението да се
осъществява въз основа на договор между инвеститора и собствениците на
самостоятелни обекти, съгласно чл. 2 от ЗУЕС, с който собственик предоставя
на инвеститора правата си по управление на общите части. При това положение,
когато такъв не е сключен, приложим е общия режим на ЗУЕС за взимане на
решенията на общото събрание, респ.управлението е чрез общо събрание и
управителен съвет (управител).
Съдът констатира, че решенията на ОС на ЕС, на които се позовават
ищците, не определят конкретен размер на вноските за поддръжка и управление
на етажната собственост, както и за фонд „ремонт“, нито този размер е
определяем. Решенията касаят общ размер на дължимите за годината разноски за
управлението и поддържането на общите части на комплекса и за извършване на
ремонт и обновяване на общите части на комплекса. Този начин на определяне
на вноските обаче води до липса на индивидуализация на размера на отделните
вноски, каквато систематичното тълкуване на нормите на ЗУЕС налагат да бъде
2
приет. Аргумент за това е предвиденото различно предназначение – вж. пар.1
пар. 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС /ред. ДВ бр. 57/2011 г./, чл.50, ал. 3 от ЗУЕС,
различен начин на определяне и на набиране на вноските. Съдът отчита, че след
влизане в сила, решенията на общото събрание на етажната собственост са
задължителни за всички етажни собственици, включително и за тези, които са
гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно
ще станат етажни собственици или обитатели. Решенията на ОС на ЕС не
представляват договори или многостранни сделки, а са особен вид
многостранни актове, които обвързват Е.С., включително и новите собственици,
съгласно чл. 11, ал. 4 ЗУЕС. Те имат правна природа на извънсъдебно
изпълнително основание, в т.ч. при условието да са обективирани в писмена
форма по арг. от чл. 38,ал. 2 от ЗУЕС, и могат да послужат за ангажиране
отговорността на съсобственика, но само ако е редовен от външна страна
документ и удостоверява подлежащо на изпълнение парично вземане. Тъй като
вноските за поддръжка и управление на етажната собственост и тези за ремонт и
обновление на общите части представляват независими едно от друго вземания
на етажната собственост спрямо собствениците, ползвателите и обитателите на
обектите в сградата, то техните размери подлежат на отделно определяне от
общото събрание на Е.С., и като всяко парично вземане подлежи на
индивидуализация с вид/основание/размер. В случай, че от решението на ОС на
ЕС не е възможно да се установи конкретният размер на вноската, както е в
случая на всяка една от двете вноски – по чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС и по чл. 50, ал. 1
от ЗУЕС, съдът не може да замести вО.та на общото събрание, като определи
дължимия размер по своя преценка или чрез заключение на вещо лице. В този
смисъл е постановеното между страните Решение №3139/22.05.2025 г. по в.гр.
дело №7131/2024 г. по описа на СГС, постановено по иск за неплатени вноски за
предходни периоди, за които са взети решения с идентично съдържание, а
именно, че „(н)ормата на чл. 162 ГПК не намира приложение в този случай, тъй
като не се касае за липса на данни относно конкретния размер на установено по
основание вземане, а за липса на подлежащо на изпълнение решение на общото
събрание на Е.С.. Размерът на отделните вноски не може да бъде разграничен и
от ищеца в исковата му молба, доколкото не става въпрос за индивидуализация
на спорното право или за нередовност на исковата молба, а за неупражнено
правомощие на общото събрание.“ Ето защо съдът приема предявеният иск за
неоснователен, а като такъв подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът
трябва да заплати на ответника сторените съдебни разноски – сумата 1262,95 лв.
за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.С. в Е.С. комплекс „С.Д.Л.“, представлявани
от Т.Ф.У. – председател на управителния съвет, с адрес: **********, срещу О. М.
Д., с ЕГН:**********, с адрес: ***********, иск по чл.6, ал.1, т. 10, вр. чл. 51, ал.
1 и чл. 50 от ЗУЕС за заплащане на сумата 4030,97 лева – незаплатена такса за
разходи за управление и поддръжка на общи част на комплекса и за извършване
на ремонти и обновяване за 2022 година; и сумата 5598,56 лева - незаплатена
такса за разходи за управление и поддръжка на общи част на комплекса и за
извършване на ремонти и обновяване за 2023 година, и двете за апартамент
№137, с код по архитектура D.1.5, находящ се в сградата на комплекс „С.Д.П.“
към Е.С. „С.Д.Л.“ с адрес: **********, ведно със законна лихва върху тези суми
от 11.12.2024г. до окончателното им изплащане.
3
ОСЪЖДА Е.С. в Е.С. комплекс „С.Д.Л.“, представлявани от Т.Ф.У. –
председател на управителния съвет, с адрес: **********, да заплатят на О. М. Д.,
с ЕГН:**********, с адрес: ***********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сумата 1262,95 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4