Р Е ШЕ Н И Е
№
гр.София, 08.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
РАДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ЖЕЛЯЗКОВА ЦВЕТАНКА
БЕНИНА
като
разгледа докладваното от съдия Желязкова ч.
гр. дело № 10 192 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по жалба на длъжниците „И.“ ООД /в
несъстоятелност/ и Т.Й.С. срещу извършеното от ЧСИ М.Ц., рег. № 840 в КЧСИ разпределение по
изпълнително дело № 20178400400908, предявено на 21.06.2019 година.
В жалбата се
твърди, че съдебният изпълнител неправилно е включил в извършеното
разпределение вземането на взискателя „И.“ АД
(универсален правоприемник на ТБ „В.“ ЕАД), за което е образувано изпълнително
дело № 20198400400478 по описа на ЧСИ Ц.. Жалбоподателите сочат, че
изпълнително дело № 20198400400478 е било първоначално образувано под №
20178380404335 по описа на ЧСИ М.Б., след което, по изрична молба на взискателя, е било прехвърлено за продължаване на
изпълнителните действия при ЧСИ Ц., при която е образувано под № 20198400400478,
като вземането по него впоследствие е включено в оспорваното разпределение по изп. дело № 20178400400908. Твърди се, че към момента на
извършване на разпределението и на присъединяването на взискателя,
прехвърленото дело е било перемирано, поради което
вземането, за събиране на което същото е било образувано под № 20198400400478
по описа на ЧСИ Ц., неправилно и незаконосъобразно е включено за съразмерно
удовлетворяване при извършеното разпределение. С тези твърдения молят съда да
отмени изготвеното от ЧСИ Ц. по изп. дело №
20178400400908 разпределение.
Взискателят
по делото заема становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.
Твърди, че по образуваните срещу длъжниците изпълнителни дела са предприемани
редовно съответните изпълнителни действия, поради което перемпция
не е настъпила.
В мотивите си по
отношение на подадените жалби съдебният изпълнител поддържа, че жалбата е
неоснователна. Сочи, че предприетите изпълнителни действия по изп. дело № 20178380404335 по описа на ЧСИ М.Б., в това
число и присъединяването на взискателя по изп. дело № 20178400400908, са действия, прекъснали
течащата погасителна давност, по смисъла на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа, че и по
новообразуваното изп. дело № 20198400400478 са били
предприемани действия, поради което делото не е перемирано.
След
като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните, съдът
намира следното от фактическа страна:
Изпълнителното производство по изп. дело № 20178400400908 е образувано по молба на ТБ „В.“ ЕАД
(универсален праводател на „И.“ АД) въз основа
на изпълнителен лист от 12.07.2017 г., издаден по ч. гр. дело № 41310/2017 г.
по описа на СРС, 69 с-в, с който са установени ликвидни и изискуеми задължения
на „И.“ ООД, Т.Й.С. и В.Д.С. на стойност от 1 133 869,58 евро, представляваща
част от просрочена главница по договор за банков кредит № 1064-07/21.12.2007 г.
и допълнителни споразумения към него, 11 636,57 евро наказателна лихва за периода от
01.06.2017 г. до 22.06.2017 г. и 44 858,35 лева – разноски в заповедното
производство. Направено е искане, наред с вземането, да бъдат събрани и
разноски за юрисконсултско възнаграждение за
образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело в размер на
100 лева.
В отправената до
ЧСИ Ц. молба взискателят е възложил на ЧСИ да проучи
имущественото състояние на длъжниците, като изрично е посочил способите за
изпълнение върху недвижими имоти, тяхна собственост, ипотекирани в полза на
банката, сред които и офис № 5,
находящ се във вход „Б“ в жилищната сграда – блок № 1 с офиси и аптека,
изградена върху УПИ IV – 112, кв. 9, разположен
на две нива, с обща разгъната застроена площ от 138,92 кв. м.,
със застроена площ на първо ниво от 42,30 кв. м., разположено в сутерена на
сградата, на кота – 2,80 метра, състоящо се от зала,
сервизно помещение и вътрешна стълба, при съседи: коридор, подземен паркинг,
вход „В“ и улица, и със застроена площ
на второ ниво от 96,62 кв. м.,
разположено на кота 0,00 метра, състоящо се от зала,
кабинет, сервизно помещение и вътрешна стълба, при съседи: улица, стълбищна клетка, надземен паркинг и вход „В“, заедно с 5,00 % идеални части от общите
части на вход „Б“ и 2,67 % идеални
части от правото на строеж на сградата, изградена в УПИ IV – 112, кв. 9.
Изпълнително
дело № 20178380404335 при ЧСИ М.Б. е образувано на 16.06.2017 г. по вземане на взискателя „Търговска банка „В.“ ЕАД срещу длъжниците „И.“ ООД, Т.Й.С. и В.Д.С.. Видно от приложените
копия от делото, съдебният изпълнител е наложил възбрана върху собствени на
длъжниците недвижими имоти на 16.06.2017 г., вписана на същата дата в Имотен регистър
при Агенция по вписванията; наложени са запори върху банковите сметки на
длъжниците в „Уникредит Булбанк“ АД, „Обединена
българска банка“ АД, „Юробанк България“ АД и „Тексим банк“ АД; изпратени са покани за доброволно изпълнение до
всеки от длъжниците, получени на 26.06.2017 година. На 19.07.2017 г. взискателят е отправил молба до ЧСИ Б.да му бъде издадено
удостоверение по реда на чл. 456 от ГПК, за целите на присъединяване по
изпълнително дело № 637 от 2017 г. по описа на ЧСИ Ц., рег. № 840 на КЧСИ. Тук
следва да се отбележи, че издаденото от ЧСИ Б.удостоверение по реда на чл. 456
от ГПК е представено по изпълнително дело № 908/2017 г. по описа на ЧСИ Ц., а
не по посоченото в молбата по чл. 456 от ГПК изп.
дело № 637/2017 година. Въпреки това, настоящият състав е склонен да приеме, че
в молбата за издаване на удостоверението за целите на присъединяването, е
допусната очевидна фактическа грешка, доколкото взискателят
в действителност е имал правен интерес да се присъедини тъкмо по изп. дело № 908/2017 г. по описа на ЧСИ Ц., като в
издаденото удостоверение по реда на чл. 456 от ГПК ЧСИ Б.е вписал същото да
послужи, където е необходимо, а не е посочил конкретен номер на дело.
С молба вх. №
11743/12.10.2017 г. взискателят „Търговска банка „В.“
ЕАД е поискал от ЧСИ Ц. да присъедини към изпълнително дело № 20178400400908 вземането му по изпълнителен лист от
13.08.2013 г. по гр. дело № 24465/2013 г. по описа на РС- София, за което е
образувано изпълнително дело № 20178380404335 при ЧСИ М.Б., рег. № 838 в КЧСИ.
Към молбата е представено удостоверение по реда на чл. 456 от ГПК, от което е
видно, че общият размер на вземането му срещу длъжниците по изпълнителното дело
№ 20178380404335 е в размер на 825 328,66 лева, като задължението произтича от
същия договор за банков кредит № 1064-07/21.12.2007 г. и допълнителните
споразумения, сключени към него, но
обхваща
различен период от време. По делото се намира и постановление от 18.10.2017 г.,
с което ЧСИ Ц. се е произнесла по депозираната молба и е присъединила взискателя „ТБ „В.“ ЕАД по изп.
дело № 20178400400908 за удостовереното от ЧСИ Б.вземане по изп.
дело № 20178380404335. Длъжниците по изпълнителното
дело са уведомени по реда на ГПК за извършеното присъединяване през 2017 година
На 23.05.2019 г.
по изп. дело № 908/2017 г. е постъпила молба от длъжниците „И.“ ООД и Т.С., с която искат от ЧСИ с
постановление да прекрати производството по изп. дело
20198400400478, тъй като по изп. дело №
20178380404335 по описа на ЧСИ Б.и по новообразуваното изп.
дело 20198400400478 по описа на ЧСИ Ц. в продължение на две години не са били
извършвани изпълнителни действия, поради което е настъпила перемпция,
по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С разпореждане от 27.05.2019 г., ЧСИ е отказал да прекрати производството.
От представените
документи към молбата, по която е образувано изпълнително дело № 908/2017 г. по
описа на ЧСИ Ц. се установява, че на 04.03.2009 г. длъжникът „И.“ ООД е учредил
договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, съставляващ офис № 5, находящ се във вход „Б“ в
жилищната сграда – блок № 1 с офиси и аптека, изградена върху УПИ IV – 112, кв.
9, в полза на взискателя „ТБ „В.“ ЕАД, за
обезпечаване на вземанията му по договора за банков кредит. Ипотеката е вписана
под вх. рег. № 6762/ 04.03.2009 година. Ипотеката е подновена с вписване рег. №
9668/26.02.2019 г., вх. рег. № 9753/26.02.2019 г., том 009, акт № 184/2019 г.
при Служба по вписванията.
С Постановление
за налагане на възбрана от 18.10.2017 г. на ЧСИ М.Ц. е наложена възбрана върху
гореописания имот в полза на „ТБ „В.“ ЕАД /„И.“ АД/, която възбрана е вписана
на 18.10.2017 г., под № 244, т. 18, дело № 49215/2017 г. в Служба по
вписванията – гр. София.
Видно от книжата
по изпълнителното дело, присъединен взискател по
делото е „Б.п.“ ООД, ЕИК: ********, представил удостоверение към молба от
31.01.2019 г. /л. 850 по делото/, с вземане, в общ размер на 780 628,90
лева; Адвокатско дружество „П.и П.“, представил удостоверение към молба от
18.07.2018 г. /т. II по делото/, с вземане срещу „И.“ ООД /н./, в общ размер на
119 990,23 лева. Присъединен по реда на чл. 459 от ГПК е взискателят „С.С.Р.“ ООД, тъй
като по делото са налице данни, че кредиторът е наложил възбрана върху
продадения недвижим имот офис № 5 по изпълнителното дело. Присъединен по право
взискател е Национална агенция за приходите, видно от приложени в т. III от делото
справки за публични задължения, с вземане от длъжника Т.С. в общ размер на
162 304,37 лева, от длъжника В.С. в общ размер на 167 481,49 лева, и
от длъжника „И.“ ООД в общ размер на 149 572,69 лева. Присъединен по право
кредитор е и Столична община, Дирекция „Общински приходи“, съгласно
удостоверение изх. № ДСЦ19-ДИ11-331/1/15.04.2019 г. за сумата от 2690,19 лева -
данък недвижим имот и 3977,67 лева - такса битов отпадък.
На 18.10.2017 г.
е изготвена покана за доброволно изпълнение, отправена до длъжниците, връчена
при отказ на „И.“ ООД и Т.Й.С. на 25.10.2017 г., а на В.Д.С. – на 10.11.2017 г. по реда на чл. 41,
ал. 2 от ГПК. С отправената покана за доброволно изпълнение, съдебният
изпълнител поканил длъжниците да заплатят на взискателя
„ТБ „В.“ ЕАД (понастоящем „И.“ АД) по изпълнително дело № 20178400400908
задължение, в общ размер на 2 418 487,21 лева, която сума включва и сумата
от 516 лева разноски по изпълнителното дело, 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение за защита по изп. дело, и 60 451,67 лева - такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
С отправената до
длъжниците покана за доброволно изпълнение от 18.10.2017 г., ЧСИ ги е уведомил,
че има наложена възбрана върху изчерпателно изброени собствени им недвижими
имоти, като е посочил и датата за извършване на опис и оценка на възбранените
имоти, а именно: 17.11.2017 г., в 10.00 часа. Опис и оценка на недвижимото
имущество на длъжниците, измежду което и гореописания Офис № 5, са извършени на
28.11.2017 г., поради липса на съдействие от страна на длъжниците при
извършване на първоначално насрочения опис. Първоначално определената оценка от
назначено за целта вещо лице е оспорена от страна на длъжниците, с оглед на
което съдебният изпълнител е назначил посоченото от тях вещо лице за извършване
на повторно заключение, след което е насрочило публична продан на гореописания
Офис № 5, на цена, средноаритметична от двете определени оценки.
Публичната продан на имота е обявена за
нестанала, поради липса на постъпили наддавателни
предложения, поради което съдебният изпълнител е насрочил при спазване на
разпоредбите на ГПК още пет публични продани, като на
шестата по ред публична продан, проведена в периода 02.04.2019 г. – 02.05.2019
г., за купувач на имота е обявен взискателят „И.“ АД
за сумата от 203 760 лева, видно от протокол за обявяване на постъпилите
наддавателни предложения и купувач от 03.05.2019 година.
Като
констатирала, че цената на продадения недвижим имот няма да е достатъчна за
погасяване на задълженията на длъжниците към взискателите, ЧСИ Ц. изготвила разпределение, предявено на
страните по изпълнителното дело на 21.06.2019 година.
Съгласно
приложеното по делото разпределение, по реда на чл. 136, ал. 1 т. 1 ЗЗД, за
удовлетворяване на вземания за направени от взискателя разноски по приложения
изпълнителен способ, във връзка с продадения имот, е заделена сумата от 6 133
лева, като в началната част на разпределението съдебният изпълнител е посочил,
че разноските с привилегия по чл. 136, ал. 1 т. 1 ЗЗД са в общ размер на 6815
лева и се състоят от такса по т. 10 ТТРЗЧСИ в размер на 18 лева с ДДС, такса
опис, в размер на 6133 лева, административни такси в размер на 62 лева,
възнаграждение за оценител за първоначална и актуализирана оценка в размер на
350 лева, 36 лева такса по т.13 от ТТРЗЧСИ, 216 лева за 9 бр. уведомления за
предявяване на разпределение.
По втори ред
съдебният изпълнител е разпределил сумата от 2690,19 лева за удовлетворяване на
вземането на Столична община, ОП Средец/Триадица, както и такса по т. 26
ТТРЗЧСИ за пълното събиране на вземането на Столична община, в размер на 282,81
лева.
В трети ред
съдебният изпълнител е разпределил за съразмерно удовлетворяване остатъка от
постъплението в размер на 194 654 лева, от които: 69 320 лева за държавни
такси и разноски по двата изпълнителни листа на ипотекарния
кредитор „И.“ АД; съразмерно разпределени суми за погасяване на наказателна
лихва по изпълнителните листове, съответно: 16 176,43 лева по изпълнителен
лист от 12.07.2017 г. и 109 157,57 лева по изпълнителен лист от 13.08.2013
г., като е посочил, че такса по т. 26 не се дължи при приспадане на таксата по
т. 20 по ТТРЗЧСИ.
Така извършеното
разпределение е предявено на страните по делото на 21.06.2019 г., като в срока
по чл. 462, ал. 2 ГПК е постъпила настоящата жалба от страна на длъжниците „И.“ ООД /н./ и Т.С. срещу разпределението.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е
депозирана от лице с правен интерес в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт.
Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
възприетото с Тълкувателно решение № 6/2017 от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС,
Съдът не е ограничен от наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност, а
дължи цялостна проверка и следва да вземе собствено становище по предмета на
производството по чл. 463, вр. чл. 278 от ГПК. Въпреки това, предметът на
проверката на така изготвеното разпределение поначало не следва да включва
произнасяне по спорове по чл. 435, ал. 2, т. 6, вр. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. За тези спорове в закона е предвиден отделен ред за разглеждане, в рамките
на самостоятелно производство, уредени са и различни срокове, в които да се
упражнят правата по повдигането им пред съда.
Въпреки това,
както по-горе бе отбелязано, върху разпореждането, с което ЧСИ е отказал да
прекрати производството по образуваното пред него изп. дело № 478/2019 г.,
липсва отбелязване да е връчено на длъжниците, от който момент да започва да
тече срокът по чл. 436 от ГПК за упражняване на правото им да отнесат спора до
компетентния съд. Поради това, в случая моментът, считано от който същите биха
могли да упражнят правото си по чл. 435 от ГПК е моментът на предявяване на
разпределението. С оглед изложеното, настоящият състав следва да се произнесе
по същество по спора по чл. 435, ал. 2, т. 6, вр. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Съдът намира за
неоснователни доводите на жалбоподателите за настъпила перемпция по изп. дело № 4335/2017 г. по описа на ЧСИ Б., преобразувано
в изп. дело № 478/2019 г. по описа на ЧСИ Ц..
От книжата по
делото се установява, че взискателят по изп. дело № 4335/2017 г. по описа на ЧСИ Б.въз основа на изпълнителен
лист от 13.08.2013 г. по ч. гр. дело 24465/2013 г. по описа на СРС „ТБ „В.“ ЕАД /“И.“ АД/ се е присъединил по изп. дело № 908/2017 г. по описа на ЧСИ Ц. за това вземане
още на 18.10.2017 г., като до този момент по образуваното през 16.06.2017 г. изп. дело № 4335/2017 г. по описа на ЧСИ Б.са предприемани
съответни за събиране на вземането изпълнителни способи.
Следователно,
фактически е ирелевантно дали са били налице
основания за перемция на изп.
дело № 4335/2017 г. по описа на ЧСИ Б., доколкото вземането, включено в
разпределението, което се оспорва от длъжника в конкретния случай е вземане,
което е включено в предметния обхват на изпълнително дело № 908/2017 г. по
описа на ЧСИ Ц. от 2017 г. на самостоятелно основание.
За пълнота,
следва да се отбележи следното:
Нормата на
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК свързва прекратяването на изпълнителното
производство с факта на непоискано извършване на изпълнителни действия за
период от две години. Тъй като принудителното изпълнение предпоставя
възможност за въздействие върху правната сфера на длъжника, поддържането на
това състояние е оправдано, доколкото се явява средство за реализация на изпълняемото право. Нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК придава
самостоятелно значение на изтеклия двугодишен срок – погасява правото на взискателя да изисква от съдебния изпълнител предприемане
на изпълнителни действия в рамките на инициираното изпълнително производство,
както и възможността съдебният изпълнител да предприеме действия, ангажиращи
правната сфера на длъжника. Отчитайки колизията на интереси в производството по
принудително изпълнение, законът отрича значението на реално изтеклия период от
време, когато взискателят предприеме необходимите
действия за реализация на предписан от закона изпълнителен способ. В т. 10 от
ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са посочени
неизчерпателно действията, които водят до прекъсване на давността в рамките
на
образувано принудително изпълнение - предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Процесуалният
закон регламентира реда за присъединяване на кредитори в рамките на висящо
производство – чл. 456 и сл. от ГПК. Кредиторът е свободен да прецени дали да
образува самостоятелно изпълнително производство или да се присъедини към
висящо вече изпълнително производство. Предвидена е и възможност за паралелно
развитие на изпълнителни дела.
Следва
да се посочи, че ГПК не предвижда възможност за присъединяване на едно изпълнително
дело към друго. Според чл. 456 ГПК възможно е към вече образувано изпълнително
дело да се присъедини друг кредитор на същия длъжник или като представи
изпълнителния лист, който притежава срещу длъжника, или, ако по този
изпълнителен лист е образувано друго изпълнително производство, като представи
удостоверение от съответния съдебен изпълнител за размера на дълга. Дори когато
различните изпълнителни производства са образувани при един и същ съдебен
изпълнител, законът не предвижда възможност за обединяването им, а само за
присъединяване на взискателя по едното производство към другото.
Както
бе посочено, по делото се установява, че взискателят
„ТБ „В.“ ЕАД /„И.“ АД/, е поискал и събиране по изпълнително дело 20178400400908
и на вземането си по изпълнителния лист от 13.08.2017 г. още с постановление на
ЧСИ Ц. от 18.10.2017 г., т.е преди изпълнително дело 335/2017 г. на ЧСИ Б.да
бъде прехвърлено на ЧСИ Ц. под номер 478/2019 г. за продължаване на
изпълнителните действия.
От
момента на постановлението от 18.10.2017 година на ЧСИ Ц. за присъединяване на взискателя „И.“ АД по изп. дело №
908/2017 година за вземането по ИЛ от 13.08.2014 г. (реално не е налице
присъединяване, тъй като за събиране се предявява нови вземане но на същия
взискател срещу същите длъжници), както се установява и от книжата по изп. дело
№ 908/2017 г., взискателят „И.“ АД е проявявал
процесуална активност, като системно е отправял искания за осъществяване на
изпълнителни действия в рамките на предвиден от закона изпълнителен способ –
извършване на оценка и насрочване на публична продан на недвижим имот, поискал
е налагане на обезпечителни мерки по делото. В този смисъл, не може да се
възприеме твърдението, че е налице бездействие на взискателя и то за период от
две години. Поради това, не може да се обоснове изводът за настъпила перемпция
по преобразуваното в изп. дело № 478/2019 г. по описа на ЧСИ Ц. дело. С оглед
гореизложеното, обжалваното разпределение по изп. дело № 908/2017 г. по описа
на ЧСИ Ц., се явява законосъобразно и не следва да бъде изменяно.
В
самата жалба също не са посочени конкретни други периоди, в които да се твърди
наличието на бездействие.
Както
по-горе вече бе посочено по-горе, Съдът, разглеждащ жалбата по чл. 463 от ГПК,
е инстанция по същество и не е обвързан от посочените в жалбата пороци на
обжалвания акт, но в предметния обхват на жалбата, поради което следва да
извърши самостоятелна преценка по законосъобразността на обжалвания акт относно
включване в разпределението на следните суми по изпълнителен лист от 13.08.2013
г. по ч. гр. дело 24 465/2013 г. по описа на СРС, 120 състав - сумите от
24 461,67 лева – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и сумата
от 109 157, 57 лева – част от присъдената наказателна лихва.
В
началната част на разпределението, съдебният изпълнител е определил по реда на
чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД да бъде заделена сума в общ размер на 6815 лева,
която се състои от: такса по т. 10
ТТРЗЧСИ в размер на 18 лева с ДДС, такса опис, в размер на 6133 лева,
административни такси в размер на 62 лева, възнаграждение за оценител за
първоначална и актуализирана оценка в размер на 350 лева, 36 лева такса по т.
13 ТТРЗЧСИ, 216 лева за 9 бр. уведомления за предявяване на разпределение. Въпреки
това, в същинската част на разпределението, съдебният изпълнител е заделил по
първи ред единствено сумата от 6133 лева, вместо първоначално посочената 6815
лева.
Съдът,
при извършване на преценката си за законосъобразност в производството по
обжалване на разпределението, е обвързан от принципната забрана за влошаване
положението на жалбоподателя със съдебния акт по жалбата, поради което не
следва да изменя акта в тази му част, тъй като това би довело до негативни
последици за жалбоподателя, при липса на подадени други жалби срещу акта на
съдебния изпълнител, а това влиза в противоречие със замисъла на уреденото
право за обжалване на неизгоден за страната акт. Поради това разпределението
следва да бъде потвърдено в тази му част.
Настоящият
състав намира за правилно разпределението, в частта, в която съдебният
изпълнител е включил в реда на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД задължения за данък
за продадения недвижим имот към Столична община, в размер на 2690,19 лева
/включително и лихви/. Въпреки това, съдебният изпълнител неправилно е начислил
в този ред сумата в размер на 282,81 лева - такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за
събиране на вземането на общината. Тази сума би следвало да се удовлетвори в т. 1, но по същество това не
променя резултата на разпределението.
По
изложените съображения обжалваното разпределение следва да бъде изцяло
потвърдено.
С
оглед на гореизложеното Съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 7492/26.06.2019 г. по описа
на частен съдебен изпълнител М.Ц. по изпълнително дело № 20178400400908 на длъжниците „И.“
/в несъстоятелност/, ЕИК ******** и Т.Й.С., ЕГН **********, съдебен адрес:г*** адв. И. Ш. срещу разпределение по изпълнително дело №
20178400400908 от 21.06.2019 година.
Решението може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на
страните.
Решението да се
връчи освен на жалбоподателя, и на всички взискатели
по изпълнителното дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.