МОТИВИ по НОХД № 182/2017 год. на Районен съд гр. Раднево
Районна прокуратура гр. Раднево е внесла обвинителен акт по Бързо производство № 136/2017 г., по описа на РУ
Раднево при ОД МВР Стара Загора, против И.Г.И. за
извършени престъпления както следва:
че
на 16.05.2017г. в гр. Раднево, общ. Раднево, управлявал МПС - лек автомобил
марка „*****” с рег. № *****, след употреба на наркотични вещества –
метамфетамин и амфетамин, установено по надлежния ред с техническо средство дрегер DrugCheck 3000 ARJL-0133, реф. № 8325554, съгласно
Наредба № 30/2001 г. за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства на МВР, Министерство на
здравеопазването и Министерство на правосъдието– престъпление чл. 343б, ал. 3 от
НК, както и че на 16.05.2017г. в гр.Раднево,
общ.Раднево, без надлежно разрешително държал в лек
автомобил марка „*****” с рег № ***** високо рисково наркотично вещество -
съгласно приложение №1 към чл.3, ал.2 от ЗКНВП, а именно: 0,0876 грама метамфетамин, със съдържание на активен наркотично
действащ компонент - метамфетамин 21,0 %, /тегловни процента/ на
стойност 2,19лв. установено по надлежния ред с протокол за физико-химическа
експертиза № 203/17.05.2017 г. на БНТЛ при ОД на МВР гр.Ст.Загора, /съгл.ПМС №23/1998 год. на МС/, като случаят е маловажен – чл.
354а, ал.5 вр. с ал. 3, т. 1 от НК
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура
гр. Раднево поддържа повдигнатото обвинение, тъй като счита, че е доказано по
безспорен начин, че подсъдимият е осъществил престъпленията, които са му
вменени в отговорност. Предлага на подсъдимият И. за престъплението по чл.343б,
ал.3 от НК да му бъдат наложени наказания както следва: „лишаване от свобода” в
размер на една година, изпълнението, на което да бъде отложено с изпитателен
срок от три години, „глоба” в размер на 500 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 12 месеца, а за извършеното престъпление по чл.354а,
ал.5, вр. с ал.3, т.1 от НК, да му бъде наложено наказание „глоба” в размер на
300 лв., а след което на подсъдимия да бъде определено едно общо най-тежко
наказание съобразно правилата на чл.23 от НК. Пледира да бъде наложено и наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.
Защитникът моли съда да признае подсъдимият за невинен по
повдигнатото му обвинение да е извършил престъпление с правна квалификация по
чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3, т.1 от НК, поради това, не са намерени факти,
които по един безспорен начин да установяват извършването на това престъпление.
Моли съда да признае същият за виновен в извършване на престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК и да го освободи от наказателна отговорност, като му наложни административно
наказание „глоба” в минимален размер, след което на същия да бъде наложено и
наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца.
Подсъдимият се признава за виновен за
извършване на престъплението по чл.343б, ал.2 от НК, като се счита за невиновен
в извършване на престъплението по чл.354а, л.5, вр. с ал.3, т.1 от НК и моли да
бъде оправдан.
Съдът, след като анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият И.Г.И. е роден на *** *** с постоянен
адрес и адрес за призоваване адрес гр.Раднево, бул. „****” №**, вх.*, ет.*,
ап.**, българин, български гражданин, средно образование, месторабота в рудник
„Трояново 1”
с. Трояново, осъждан – реабилитиран по право, ЕГН **********.
На 16.05.2017 г., около 11.30часа, полицейските служители – свидетелят А.В.
– мл.автоконтрольор при РУ Раднево и колегите му свидетелят Ж.К. и И.Д.–
полицаи при РУ Раднево извършвали обход по маршрута си, когато свидетелят В.
забелязал, че водачът на лек автомобил марка „****“, модел „****“ с рег.№ *****,
който излизал от пресечката на ул. „****№23, е без предпазен колан и решил да
му извърши проверка. Подал на водача звуков сигнал, за да му обърне внимание и
след това му подал с ръка сигнал да спре. Поискал документи за проверка и
лицето ги предоставило. От тях свидетелят В. установил, че водач на автомобила
е лицето И.Г.И. ЕГН ********** ***.
При проверката И. изглеждал притеснен, на свидетелят К. му направило
впечатление, че очите на И. били „мътни”, и затова свидетелят В. го попитал
дали е употребил алкохол или други упойващи вещества. Подсъдимият И.
първоначално отрекъл. Свидетелят В. поканил подсъдимият И. да му бъде извършен
тест с техническо средство за употреба на наркотични вещества и той се
съгласил. Свидетелят В. му обяснил подробно, какво представлява теста и
пристъпил към извършването му. Тестът бил извършен с DrugCheck 3000 ARJL-0133,
който отчел положителен резултат за амфетамин и метамфетамин. Показанието било
предявено на подсъдимият И. и тогава той заявил пред полицаите, че не
употребявал системно наркотици но предишната вечер е решил да пробва. Свидетелят
В. издал на подсъдимият И. талон за медицинско изследване и му съставил АУАН
серия „Г“ №794578 от 16.05.2017г., които бил подписан без възражения от водача.
След което, с оглед положителния резултат на теста, полицейските служители
пристъпили към проверка на автомобила – собственост на подсъдимият И.И.. При проверката, свидетелят Ж.К. открил в
задния джоб на предна дясна седалка затворено с цип кожено портмоне, в което
било поставено пликче с клипс система, съдържащо бяло кристалообразно вещество.
Подсъдимият И. заявил, че не знае на кого е това пликче с веществото. На място
била извикана група от РУ Раднево и било извършено по неотложност действие по
разследването претърсване и изземване в лекия автомобил. Било иззето ПВЦ пликче
с клипс система с размери 5см. х 3,5см. съдържащо бяло кристалообразно
вещество. След това било извършено претърсване и изземване в жилището обитавано
от И., но там не били намерени предмети и вещества забранени от закона. Извършените
действия са одобрени от съдия при РС Раднево. Подсъдимият И. ***, където
отказал да даде кръв за химически анализ.
Иззетото вещество от автомобила на подсъдимият
И. е било изследвано по назначена и
изготвена физико-химическа експертиза.
От
заключението на вещото лице по същата експертиза с № 203/17.05.2017 г.
на БНТЛ при ОД на МВР гр.Ст.Загора
е видно, че бялото кристалообразно вещество представлява: 0,0876 грама метамфетамин, със съдържание на активен наркотично
действащ компонент - метамфетамин 21,0 %,
Метамфетаминът се намира в
Списък 1 на чл. 3, ал. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотици включващо “Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”. Представлява
наркотично средство, няма легална употреба, пазар и производство и е под
контрол съгласно на Единната конвенция на ООН за психотропните вещества,
ратифицирана от Р България, както и съгласно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите.
Изследвана е и опаковката,
в която е било поставено наркотичното вещество, но видно от протокол №21 за
извършена дактилоскопна експертиза, не са открити дактилоскопни следи по
повърхността му.
Действайки по гореизложения начин подсъдимият И. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343б ал.3 от НК и чл. 354а, ал.5 вр. с ал. 3, т. 1 от НК.
Така изложената фактическа обстановка съдът
прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на
подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт по обвинението по чл.343б, ал.3 от НК, а именно: показанията на свидетелите А.П.В. и Ж. Колев К., както и от
събрания в хода на разследването доказателствен
материал – уведомително писмо
№327000-2403/06.05.2017г. /л.1/, протокол за претърсване и изземване /л.2-3/,
фотоалбум /л.4-л.10/, протокол за претърсване и изземване /л.10-л.11/,
определение №88/17.05.2017г. по ЧНД №169/2017г. на РС гр. Раднево /л.13/,
определение №87/17.05.2017г. по ЧНД №168/2017г. на РС гр. Раднево /л.14/,
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества /л.16/, талон за медицинско изследване /л17/, протокол за медицинско
изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество /л.18/, АУАН
бл.№794578/16.05.2017г. /л.19/, справка за нарушител водач на И.Г.И. /л.20/,
справка в централната база – КАТ по рег. Номер /л.21/, доклад за установен факт
и предприето действие /л.22/, протокол
УРИ 327р-4191-1706/2016г. /л.23/, заповед № 8121з-394/21.04.2016г. на
МВР /л.24/, протокол за оценка на наркотични вещества /л.26/, постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение /л.29/, протокол за
разпит на обвиняем И.Г.И. /л.30/, справка за съдимост №226/19.05.2017г. на РС
гр. Раднево /л.31/, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимият И.Г.И. /л.32/, характеристична справка на И.Г.И.
/л.36/, протокол за разпит на свидетел А.П.В. /л.37- л.38, протокол за разпит
на свидетел Ж.Т.К. /л.39/, протокол за извършена физико-химична експертиза
/л.41-л.43/, протокол №21 за извършена дактолоскопна експертиза /л.45-л.47,
справка за съдимост № 232/29.05.2017г. на РС гр. Раднево, график на
диспечерските смени за 2017г. на „****” ЕАД и справка за нарушител с изх.
№327-000-2821/07.06.2017г. на РУ гр. Раднево.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Така
изложената и приета за установена фактическа обстановка, мотивират настоящия
съдебен състав да приеме, че със своите действия подсъдимият И. е осъществил на
първо място описаното в пункт първи от обвинителния акт деяние, а именно
подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Подсъдимият И. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, а именно че на 16.05.2017г. в гр. Раднево, общ.Раднево, управлявал
МПС - лек автомобил марка „*****“ с рег № *****, след употреба на наркотични
вещества – метамфетамин и амфетамин, установено по надлежния ред с техническо
средство дрегер DrugCheck 3000 ARJL-0133, реф. № 8325554, съгласно
Наредба № 30/2001 г. за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства на МВР, Министерство на
здравеопазването и Министерство на правосъдието – престъпление чл. 343б, ал. 3 от НК.
За изпълване състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК е необходимо установения вид вещество да попада сред тези, които се
квалифицират като наркотични. Следователно в случая самият факт на употребата
на наркотично вещество следва да е установен по несъмнен начин и то само с
предвидените от закона средства. Без съмнение е, че надлежният ред за
установяване употребата на наркотично вещество е този по Наредба № 30/2001 г. и
в случая тези специалните правила са изцяло съобразени. По делото е доказано по
несъмнен начин, че подсъдимият е дал положителна проба за наркотични вещества –
амфетамин и метамфетамин още при извършването на полевия тест. Наличието на
наркотични вещества е установено по надлежния ред, регламентиран в Наредба №
30/ 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на МПС, а именно с техническо средство - „Дрегер
Драг чек 3000”
/Dreger Drug Test 3000/, с фабричен № ARJI - 0113. Амфетаминът и метамфетаминът са
високорискови наркотични вещества, по смисъла на чл. 3, ал.1, т.1 и ал. 2 от
Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр.
Приложение № 1 - Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за
обществено здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарна медицина” към чл. 3, т.1 от Наредба за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични. На подсъдимия
е издаден талон за медицинско изследване, но не му е взета кръвна проба, като
същият е отказал такава. С оглед изложеното, установен без съмнение в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд, е фактът на употреба от страна
на подсъдимия на наркотично вещество.
За да бъде осъществено деянието, криминализирано
в разпоредбата на чл. 343б, ал. 3 НК, е необходимо деецът освен да е употребил
наркотично вещество, още да е управлявал моторно превозно средство, което е и
следващата кумулативно предвидена предпоставка за съставомерността на неговото
поведение.
По делото бе безспорно установено от
показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели - полицейски
служители, цитирани по-горе, кореспондиращи изцяло с направеното от подсъдимия
самопризнание, че именно И.Г.И. е лицето управлявало процесния лек автомобил
марка „****”, модел „****, с peг. № ***** на инкриминираната дата.
От субективна страна подсъдимият е
извършил деянието виновно при условията на единствено възможната в случая форма
на умисъла, във вид - пряк умисъл, тъй като И. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, знаел е, че не бива да управлява МПС след употреба на
наркотичното вещество /амфетамин и метамфетамин/, което бил употребил, но
въпреки това е управлявал автомобила, с което е целял настъпването на
общественоопасните последици от своето деяние.
Следователно се налага извод, че подсъдимият
И. е осъществил и от обективна и от субективна страна състава на престъплението
по чл.343б, ал.3 от НК.
По отношение на
повдигнатото с обвинителния акт обвинение И. да е осъществил от обективна и
субективна страна в условията на реална съвкупност с деянието по чл.343б, ал.3
от НК и съставът на престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1, настоящият
съдебен състав намира следното: по повдигнатото по пункт втори от обвинителния
акт обвинение:
Съдът намира, че с описаното в пункт
втори от обвинителния акт деяние подсъдимият е осъществил състава на
престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК.
От обективна страна по делото
безпротиворечиво е установен характерът на цялото количество наркотично
вещество, държано от подсъдимия, а именно –метамфетамин. Метамфетаминът няма
легална употреба, пазар и производство, като е поставен под забрана, съгласно
Списък I и Списък IV на Единната конвенция за упойващите вещества от 1961 г., ратифицирана от Р
България, и Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите (обн. ДВ,
бр. 30/1999 г.), като е включен в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 -
"Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве,
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина". При това положение безспорно следва да се
приеме, че подсъдимият е осъществил държането по отношение на високорисково
наркотично вещество по смисъла на чл. 354а, ал. 5 НК.
Това деяние се потвърди от приетата в
съдебно заседание от 08.06.2017г. съдебно физико - химична експертиза.
На първо
място следва да бъдат обсъдени показанията на свидетелите Ж.Т.К. и А.П.В.. Това
са полицейските служители, които са извършили проверката на подсъдимия.
Свидетелят
Ж.Т.К. в съдебно заседание проведено на 05.06.2017г. заявява „При извършването на проверката на автомобила
на предна дясната седалка до шофьора, отзад в джобчето намерих едно портмоненце
кожено. Като го отворих забелязах бяло пликче с клик система. Вътре имаше бял
прах и тогава го попитах на кого е това. Същият ми отговори, че не е негово, и
че не сяда от дясно, а е шофьор.”
Свидетелят А.П.В. в
проведеното съдебно заседание на 05.06.2017 г. също заявява „Извършихме му проверка на автомобила и
колегата Ж.Т.К. откри в задния джоб на седалката бяло кристалообразно вещество.
Попитахме го, какво е това и той каза, че не знае, и че не е негово”.
Същият в проведеното
съдебно заседание заяви, че подсъдимият И.Г.И. има брат близнак, че колата
която управлява е също „*****”, но сив на цвят.
Съдът
кредитира с доверие свидетелските показания на полицейските служители Атанасов
и К., като последователни и непротиворечащи помежду си.
По
делото беше и разпитан в качеството си на свидетел Радостин Г.И. – брат близнак
на подсъдимия И.Г.И..
Същият
заявява, „Не използвам само моят
автомобил. По-често използвам автомобила на брат си, защото ходя на работа с
него, като карам и колеги с него. Използвам автомобила на брат си, за да ходя с
него на работа защото на работа има бариера и не мога да мина с моят автомобил,
тъй като нямам талон, а брат ми има издаден талон – специален пропуск и с него
мога да минавам. И двамата работим Рудник „Трояново 1”.
Мисля, че на 14 или 15.05
управлявах автомобила на брат си. С него ходих на работа.”
„Ние сме в различни смени
с него. Той е в „А” смяна, а аз съм в „Б” смяна”
Съдът
изиска и приобщи по делото като доказателство график на диспечерските смени в „****”
ЕАД за периода от 13.05.2017г. до 16.05.2017г. включително. От същото се
установи, че действително на 15/16. 03.2017г. същият е бил на работа.
Съдът кредитира
с доверие показанията дадени от брат му на подсъдимия И.И., по отношение на
обстоятелството, че и той използва автомобила, и че е ходи често с него на
работа. Категорично се установи също, че в автомобила се возят често повече
хора. Това се установи от показанията и на свидетелите Г. и С.. Това
обстоятелство обаче не влияе върху осъществения състав на престъплението по чл.354 а, ал.5 във връзка с ал.3 т.1 от НК
- а именно:
Съдът намира, че
е налице държане по смисъла на НК – тъй като от момента, в който подсъдимия е
осъществил трайна фактическа власт върху автомобила, където се е намирало
наркотичното вещество е осъществил всъщност и държането на същото. Държане е
налице от момента на придобиването и този момент подсъдимия е започнал реализирането
на изпълнителното деяние. В случая под държането следва да се разбира не в
житейския смисъл на думата „държане”, „държи”,
„държи, стиска в ръцете си”, а в правен аспект. А именно - установяване и
упражняване на трайна фактическа власт върху вещ. Т.е. от момента в който
подсъдимият е установил своя власт над високорисковите наркотични вещества, той
вече ги държи. Освен това законът не предвижда, че за държането се изисква
същото да е реализирано в по продължителен период и да е непрекъснато. Т.е. в случая
не е предвиден срок за т.нар. борба на мотиви, през който срок деянието е
несъставомерно, респ. ненаказуемо. В разглеждания казус подсъдимият е държал
високорискови наркотични вещества.
Освен това
съдът счита, че с оглед на обстоятелството, че се касае за държане в правен
смисъл на думата е без значение къде точно е намерено наркотичното вещество – в
самия подсъдим, в негова дреха, в помещение обитавано от него или автомобил
управляван от него. В случая наркотичното вещество е намерено в лек автомобил,
управляван от подсъдимия и негова собственост, а от показанията на свидетеля В.
се установява, че никога не е виждал друг да управлява този автомобил. Дори да
приемем, че автомобила е бил управляван от друг, то факта, че водача е
установено да управлява със същото наркотично вещество в кръвта, както и това, че
е било поставено зад предна дясна седалка – т.е. на място удобно за боравене от
водача дори в движение, то съдът не приема тезата на защитата, че веществото е
поставено там от друго лице. Съдът не приема тезата на подсъдимия, че не е
знаел за наличието на това вещество в колата и че навярно същото е било
поставено там при ползването на колата от неговия брат близнак. И двамата братя
не отричат, че все пак преимуществено колата се ползва от подсъдимия.
Показанията на
свидетелката С. са всъщност ирелевантни, тъй като касаят периода около 24 май-
т.е. след извършването на деянието-16.05.2017г.
Доколкото по делото не се установи подсъдимият да е държал
високорисковото наркотично вещество въз основа на разрешително - лицензия за
това, издадена при реда и условията на ЗКНВП, то следва да се приеме, че е
осъществил държането незаконно, в нарушение на установения за това ред и без
надлежно разрешение.
От обективна страна безспорно се установи, че на 16.05.2017
г., в гр. Раднево, без надлежно разрешително, съгласно чл.73, ал.1 и ал.2 и
чл.30 и чл.31 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП) и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на
дейностите по чл.73 ал.1 от ЗКНВП, държал високорисково наркотично вещество по
смисъла на чл.3, т.1 и т.2, вр. Списък 1 „Растения и вещества с висока степен
на риска за обществено здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина" от Наредбата
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/, а
именно: метамфетамин 21.0 % с нетно тегло – 0.0876 грама на
стойност 2.19 лева, съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
Подсъдимият е държал в себе си наркотично вещество - метамфетамин тегло – 0.0876 грама, като
пряко е упражнявал фактическа власт върху наркотика, които се е намирал в
автомобила, управляван от него на процесната дата.
От субективна страна подсъдимият е
извършил деянието при форма на вината пряк умисъл по чл. 11, ал. 2 от НК.
Съзнавал е общественоопасния характер на деянието (знаел е, че държаното от
него вещество е метамфетамин), предвиждал е неговите общественоопасни последици
(че държаното вещество е наркотично, както и че държанието му е забранено от
закона, тъй като е вредно за здравето), но е имал за цел противозаконно да
държи наркотичното вещество, с което е реализиран и волевият елемент на вината.
Съдът намира, че извършеното от
подсъдимия следва да се подведе под състава на престъплението по чл. 354а, ал.
5, вр. ал. 3, т. 1 НК, тъй като деянието представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 93, т. 9 НК. Този извод следва от вида, количеството и
сравнително ниската стойност за вида на държаните наркотични вещества.
Конкретното съдържание на активния компонент в наркотичното вещество принципно
няма значение за възникването на съответната наказателна отговорност, но следва
да се отчете с оглед на обществената опасност на деянието.
Върховната съдебна инстанция е
последователна в своите решения, че следва да се преценят в кумулативна
даденост както фактите относно обществената опасност на деянието, проектирана в
неговите времеви и пространствени елементи, в реализирания механизъм, в
индивидуализиращите инкриминирания предмет белези (вид, количество, стойност,
активнодействащ компонент и пр.), но също и в липсата или незначителността на
вредните последици, в мотивите и подбудите на дееца, в социалното отражение на
деянието и не на последно място - в данните за личността на дееца.
В случая по делото се установи, че
подсъдимият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на глава VIII от НК към датата на извършване на деянието, същият е млад човек
без регистрирани противообществени прояви, поради което съдът прие, че се касае
за инцидентен случай, който е преосмислен от извършителя. С оглед на
изложеното, следва да се приеме, че се касае за случай с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид.
Настоящият състав прие, че не са налице
основанията за приложението на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като се касае за
престъпление засягащо изключително важни обществени отношения, свързани с
общественото здраве, а подсъдимият не е установено да е наркотично зависим,
така, че не може да се приеме, че деянието му е продиктувано от психическа
необходимост от набавяне на упойващо вещество. Действително, количеството на
веществото е малко, а подсъдимият е с чисто съдебно минало, но в случая е
приложен привилегированият състав на ал. 5 от чл. 354а НК, в който е уредена
хипотезата на маловажни случаи на такива деяния. Следва да се отбележи също и
че стойността на активното вещество в случая е висока, макар и самото вещество
да не е в голямо количество, а именно с нетно тегло – 0.0876 грама метемфетамин -21.% , на стойност 2.19
лева.
Съдът намира, че от субективна страна, подсъдимият И. е
извършил деянията с ясното съзнание за обществено-опасния им характер и техните
последици, като искал настъпването им, т.е. при пряк умисъл като форма на
вината.
Предвид на изложените обстоятелства, съдът квалифицира
деянията, призна подсъдимия за виновен и го осъди.
При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимия
и за двете престъпления, настоящата инстанция не откри отегчаващи вината
обстоятелства, а чистото съдебно минало и младежката възраст, добрите
характеристични данни, подсъдимият работи на постоянен трудов договор, прецени
като смекчаващи вината обстоятелства и му наложи наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства от една година лишаване от свобода за
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК и глоба в размер на 500 лева, както и
глоба в размер на 300 лева за престъплението по чл.354а, ал.5 във вр.ал.3, т.1
от НК.
Наказанието лишаване от свобода отложи с изпитателен срок
от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Въз основа императивното правило на закона бе наложено и
кумулативно изискуемото наказание „лишаване от право да управлява МПС”, на основание чл. 343г, от НК вр. чл.
37, ал.1, т.7 от НК, като същото бе наложено за срок от една година.
На основание чл.23 ал.1 от НК наложи
на подсъдимия общо най-тежко наказание една
година лишаване от свобода, както и глоба в
размер на 500 лева.
Като взе предвид,
че определеното общо най-тежко наказание е до три години лишаване от свобода и
подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за извършено престъпление от
общ характер, настоящата инстанция прецени, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително
изпълнението на наказанието, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК
отложи изпълнението му за срок от три години от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.23 ал.3 от НК съдът присъедини към така
наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода определената глоба в
размер на петстотин лева, която да заплати в
полза на държавата по сметка на съдебната власт.
Съдът намира, че така наложените наказания са справедливи,
съответстват на обществената опасност на деянието и дееца и чрез тях ще бъдат
постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
На основание чл.53 ал.2 б. „а” от НК настоящият състав отне
в полза на държавата приложените по делото веществени доказателства – метамфетамин – 0,0671 грама, (останало
след анализа при извършване на физико-химическата експертиза) – на съхранение в
РУП-Раднево да се унищожи при условията и реда на ЗКНВП след минаване нуждата
от него, тест "DrugCheck
3000", с референтен номер 8325554 и номер върху теста ARJl- 0113 и 1 бр.
ПВЦ пликче с клипс система с размери 5 см.х3,5 см. /приложени
по делото/, след минаване нуждата от тях да бъдат унищожени.
При този изход на процеса на основание чл.189 ал.3 от НПК
осъди подсъдимия И.Г.И. да заплати по сметка на ОД на МВР – Стара Загора сумата
от 120.07 лева, представляваща направените в хода на досъдебното производство
разноски.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си в
този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :