РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 438
Силистра, 31.03.2025 г.
Административният съд - Силистра - VII състав, в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ЖАНЕТ БОРОВА | |
| като разгледа докладваното от съдията Жанет Борова административно дело № 48 по описа за 2025 година на Административен съд - Силистра, за да се произнесе, взе предвид следното: | ||
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата и е образувано по жалба от М. Н. Х. с [ЕГН] и постоянен адрес: обл. Силистра, общ. Силистра, [населено място], [улица], против Заповед № № 25-1886-000010/27.01.2025 г. на Началник сектор към ОДМВР – Силистра за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б.“б“ от Закона за движението по пътищата – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят релевира възражения за неправилност и незаконосъобразност на заповедта, тъй като е издадена при липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди, че оспореният акт е засегнат от пороци по чл. 146, т.1-т.5 АПК, включително и при неспазена форма, тъй като е издаден при отсъствие на условията от чл.5 ал.1 от Наредба № 1 / 19. 07. 2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, за извършване изобщо за проверка от процесния вид. Твърди се липса на мотиви относно част от предмета на административното производство, както и че същото е приключило при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая (арг.чл.35 АПК), довело до съществено нарушение на административнопроизводствени правила.
Твърди се и противоречие с материалноправните разпоредби, тъй като, според жалбоподателя, той не е извършил нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ ЗДвП, поради което и няма основание за прилагането на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1,6. „б“ от ЗДвП. Излагат се доводи, свързани с липсата на установена по надлежния ред употреба на наркотични вещества и техни аналози. Акцентира се на обстоятелството, че жалбоподателят по собствено желание се е подложил на медицинско изследване за следи от наркотични вещества в организма му, чиито резултати били отрицателни, включително относно наличието на бензодиазепини. Тъй като не е отказал проверка и е дал проба за химико-токсикологично лабораторно изследване, извършеният полеви тест не е годно доказателствено средство за установяване на нарушение на чл. 5, ал. 3, пр.2 от ЗДвП, респективно – за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1,6. „б“ от ЗДвП.
По изложените причини счита, че ответният орган е следвало да изчака резултата от химико-токсикологичното лабораторно изследване, след което да формира законосъобразно извод за наличие/липса на нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП - управление на МПС след употреба на наркотични вещества, което не е сторил, с което бил нарушил закона.
Отделно от изложеното, жалбоподателят се позовава на допуснато нарушение на принципа на съразмерност съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и чл. 6, ал. 5 от АПК при издаване на оспорената заповед, поради което претендира същата да бъде отменена и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице, адресат на този акт, който има правен интерес от оспорването му по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК, съдържа необходимите форма и реквизити и е насоча срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, пред компетентния съд, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК, на административния орган следва да се укаже, че е необходимо да установи съществуването на посочените в оспорения акт фактически основания, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му, включително спазване на регламентацията от Наредба № 1 / 2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози при издаване на Талон за медицинско изследване по образец, съгласно Приложение №1 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 / 2017 год.
Жалбоподателят носи тежестта да докаже собствените си твърдения и да установи фактите, на които основава своите искания или възражения – чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Жалбата е подадена съгласно правилото от чл.152 ал. 1 АПК и при изпращането ѝ в съда ответният орган е приложил административната преписка, като по допускането на събраните по нея доказателства съдът ще се произнесе в първото заседание – чл. 171, ал. 5 от АПК.
Във връзка с гореизложеното и на осн. чл. 154, ал. 1, чл.157, ал. 1 и чл. 163 АПК, СсАС
Р А З П О Р Е Д И :
НАСРОЧВА съдебно заседание за 29. 04. 2025 год. от 10.30 часа, за която дата да се призоват страните:
Жалбоподател: М. Н. Х. с [ЕГН] и постоянен адрес: обл. Силистра, общ. Силистра, [населено място], [улица];
Ответник по жалбата: началникът на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Силистра при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра.
ПРЕПИСИ от настоящото разпореждане да се връчат на страните по реда на чл.138, вр. с чл.137 АПК, като ответният административен орган има право на писмен отговор и посочване на доказателства в 14-дневен срок от съобщаването.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните най-късно в насроченото съдебно заседание да посочат и да представят нови доказателства, съобразно указанията по чл. 163, ал. 3 и чл. 170 АПК, съдържащи се в мотивите на настоящото определение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на оспорване.
| Съдия: | |