Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 11.11.2021 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Лиана Тенекева, като
разгледа докладваното от съдията Йорданова гр. д. № 392 по описа за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод подаден иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от А. С.
В.“ ЕАД ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д-р П. Д.“
№ 25 срещу Д.А.Б. ЕГН ********** *** за установяване на съществуване на вземане
в размер на 400,00 лева главница по Договор за паричен заем № 269769 от
05.02.2019 г., 40,95 лева договорна лихва за периода от 07.03.2019 г. до
05.09.2019 г., 132,63 лева обезщетение за забава за периода 06.09.2019 г. до
29.01.2021 г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че по силата на договор за паричен заем
№ 269769 от 05.09.2019 г., сключен между „Сити кеш“ ООД и Д.Б., на ответника е
отпусната сумата от 400 лева Срокът на действието на договора е бил 7 месеца,
като е уговорено договорно
възнаграждение в размер на 67,65 лева.. Ответникът не е заплатил нито една вноска
по заема. На 04.03.2020 г. по силата на приложение № 1 към Договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 24.09.2019 г., вземането спрямо Б. е прехвърлено
на „А. С. В.“ ЕАД.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, не взема становище
по иска.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните писмени доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 415 ГПК, който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването
му, което се доказва от приложеното ч.гр.д. № 134/2021 г. по описа на ИРС, по
което срещу ответника е издадена Заповед № 260091/02.02.2021 г. за изпълнение
по чл.410 ГПК за сума в размер на 400,00 лева главница по Договор за паричен
заем № 269769 от 05.02.2019 г., 40,95 лева договорна лихва за периода от
07.03.2019 г. до 05.09.2019 г., 132,63 лева обезщетение за забава за периода
06.09.2019 г. до 29.01.2021 г. и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 29.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок е постъпило писмено
възражение от ответника срещу заповедта за изпълнение.
По
делото е представен договор за паричен заем № 269769 от 05.09.2019 г., сключен
между „Сити кеш“ ООД и Д.Б., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя
парична сума от 400 лева, която е следвало да бъде върната на 7 погасителни
вноски – 2 х 13,35 лева и 5 х 88,19 лева, при годишен лихвен процент на
разходите 48,91 %, като общият на всички плащания е 467,65 лева.
От
представения по делото рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 24.09.2019
г. се установява, че „Сити кеш“ ООД е прехвърлило на „А. С. В.та“ ООД свои
вземания, които са индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от
договора. Към договора за цесия е приложено и извлечение от приложение № 1, в
което е описано вземане спрямо К. И. В.по договор № 269769, чийто остатък за
главница е 400 лева, а за лихва – 40,95 лева.
Представено
е и потвърждение за сключена цесия, съставено от представляващия „Сити кеш“ ООД,
както и уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането, което е получено
лично от Д.Б..
От правна страна:
В
производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си
срещу него. Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на
твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите,
въз основа на които претендира изпълнение от ответника – в случая валидно облигационно отношение между „Сити кеш“ ООД и Д.Б. по договор за предоставяне на паричен потребителски заем;
валиден договор за цесия, с който е прехвърлено процесното вземане от; получено
уведомяване от цедента за извършената цесия. В тежест на ответника е да докаже
изпълнение на задължението си за връщане на получената в заем сума.
По отношение на иска по чл. 422, ал.1
вр. чл. 79
ЗЗД съдът приема следното:
Сключеният договор между страните договор е за паричен
заем, като същият съдържа всички съществени клаузи - размер на заема и валута,
в която се предоставя, срок на издължаване, възнаградителна лихва, съответно
размер на закъснителните лихви, санкциониращи длъжника при просрочие на
уговореното от страните издължаване на заема, както и на неустойката при
неизпълнение на поетото задължение за обезпечаване на заема.
По делото не се спори, че ищецът, който е небанкова
финансова институция, е предоставил заемната сума, за което обстоятелство
договорът служи за разписка /чл.3 от него/. Същевременно ответникът не е оспорил
твърдението, изложено в исковата молба, че плащане по договора не е постъпило.
Не е представил и доказателства за извършено плащане, което е обстоятелство е
разпределено в негова доказателствена тежест с доклада по делото.
В
хода на производството бе доказано и обстоятелството, че носител
на вземането към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение е „А. С. В.“ ЕАД. Частното правоприемство е настъпило по силата на
договор за цесия, по който ищецът е цесионер, а заемодателят по договора -
цедент. Доказано е също изискуемото от закона съобщаване на прехвърленото
вземане на длъжника, осъществено чрез „Български пощи“ от страна на цесионера
по силата на изрично упълномощаване за това от цедента. По този начин,
изпълнена се явява и разпоредбата на чл. 99, ал.4
ЗЗД, съгласно която
прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, като
практиката приема еднозначно, че това съобщаване може да се изпълни и от
цесионера, ако е бил упълномощен за това от цедента, както е в настоящия
случай. Това означава, че цесията е породила своето действие по отношение на
ответника в производството.
Предвид изложеното, съдът счете, че исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79
ЗЗД се явяват основателни
и доказани, поради което и съдът следва да признае съществуването на вземането
на ищеца.
По отношение на иска по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД съдът приема следното:
Основателността на главния иск обосновава
основателност и на акцесорния иск за закъснителни лихви върху главницата,
считано от изпадане на длъжника в забава – 06.09.2019г., обусловено от
настъпилия падеж за плащане на процесната сума, до датата на подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение –29.01.2021 г. Изчислено с помощта на
лихвен калкулатор задължението за законна лихва за забава възлиза на 62,96 лева,
като в този
случай искът следва да бъде отхвърлен до пълния му предявен размер от 132,63
лева.
По разноските:
При този изход на спора по делото, в съответствие с
чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422, респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство – заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ищецът
претендира разноски в размер на 300 лева – по 25,00 лева държавна такса за
заповедното и исковото производство, 50 лева юрисконсултстко възнаграждение в
заповедното и 200 лева в исковото производство. Предвид фактическата и правна
сложност на делото съдът приема, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство в размер на 100 лева. В този смисъл на
ответника следва да бъде възложена сумата от 200 лева разноски.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.А.Б. ЕГН ********** *** дължи на „А.
С. В.” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.
„П. Д.” № 25, офис сграда Л., ет.2, офис 4 сумата от 400,00
лв. /четиристотин лева/ главница по Договор за паричен заем № 269769 от
05.02.2019 г., 40,95 лв. /четиридесет лева и деветдесет и пет стотинки/
договорна лихва за периода от 07.03.2019 г. до 05.09.2019 г., 62,96 лв.
/шестдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/ - обезщетение за забава за периода 06.09.2019 г.
до 29.01.2021 г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 29.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава
за разликата над 62,96 лева до пълния предявен размер от 132,63 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК Д.А.Б. ЕГН ********** *** да заплати на
„А. С. В.” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в
гр.С., бул. „П. Д.” № 25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, сумата
от 200,00 лв. /двеста лева/ разноски в заповедното и в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/