РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Търговище, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА
при участието на секретаря Св. Ст. П.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело №
20243530101194 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 121а, ал. 4 от КТ за
заплащане на сумата от 124 911.67лв., както и евентуален с правно основание
чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на същата сума.
Ищецът Г. И. П. твърди в исковата си молба, че на 9.11.2022 г. сключил
трудов договор с ответното търговско дружество „Ефо Линия“ ЕООД, по
силата на който се задължил да престира труд като „шофьор на товарен
автомобил /международни превози/“ , а ответникът да му заплаща трудово
възнаграждение в размер на 710 лв. Твърди, че основната дейност на
ответника е международен транспорт, за чужда сметка като подизпълнител на
белгийски спедитор, който фигурира като такъв във всички негови CMR /
ЧМР - международни товарителници /. Всички превозвани от ищеца товари са
осигурявани на ответника от тази белгийска фирма. Счита, че фактически
престирал труд при ответника при т.н. „двойна езда“ / в тира винаги има по
двама водачи едновременно, единия шофира, другия стои в кабината до него/
като „международен шофьор на товарен камион / тир/ , управлявайки
съчленено превозно средство / с ремарке , респ. полуремарке/ превозвайки
товари над 15 тона. С микробус ответникът транспортирал ищеца и колегите
му от България до паркинга за тировете на отв. в гр. Брюксел, К. Белгия ,
откъдето обикновено последният се качвал на тир на отв. и започвал период на
ежедневно, постоянно и непрекъснато шофиране и пребиваване в камиона за
периоди от по 3 - 7 непрекъснати месеца.
По изключение, ако тира се намирал на друго място, ищецът бил
транспортиран от паркинга в гр. Брюксел, Белгия със собствен на ответника
1
лек автомобил „Дачия“ до мястото, където се намира тира. По време на тези
многомесечни периоди на шофиране ищецът и колегата му на практика
живеели в камиона , вкл. шофирали , нощували , готвели , хранели , къпели,
чакали / товарене, респ. разтоварване , по граници и т.н./ . Т.е ищецът
непрекъснато и постоянно живеел в тира през тези 3-7 месеци. С микробус от
паркинга в гр. Брюксел, Белгия до България ответника връщал ищеца и
колегите му в България, след приключване на съответния период на
шофиране. След кратка почивка, всичко започнало отново.
В приложената справка за осигурителен доход, извънсъдебно
ответникът признал пред органите на НАП, подавайки Декларации образец 1
по чл. 4, ал. 1 от НАРЕДБА № Н-13 ОТ 17 ДЕКЕМВРИ 2019 Г. ЗА
СЪДЪРЖАНИЕТО, СРОКОВЕТЕ, НАЧИНА И РЕДА ЗА ПОДАВАНЕ И
СЪХРАНЕНИЕ НА ДАННИ ОТ РАБОТОДАТЕЛИТЕ, ОСИГУРИТЕЛИТЕ ЗА
ОСИГУРЕНИТЕ ПРИ ТЯХ ЛИЦА, КАКТО И ОТ САМООСИГУРЯВАЩИТЕ
СЕ ЛИЦА , че ищецът е отработил при него общо 4000 часа, за което му е
начислил общо възнаграждения от 19 232,03 лв. през процесния период
1.9.2021г. - 1.9.2024 г.
Ответникът декларирал извънсъдебно пред НАП с уведомление по чл.
62, ал. 3 от Кодекса на труда, че е сключил трудов договор с ищеца на
9.11.2022 г. и го е прекратил на 5.8.2024 г.
На практика обаче ищеца никога не е бил уведомяван нито писмено ,
нито устно, че е уволнен, поради което трудовият договор на практика не е
прекратен.
Счита че, съгласно приложено „Ръководство“ изпратено му по негово
изрично
запитване № 325285 към „Вашата Европа“
/https://europa.eu/youreurope/advice/index bg.htm#shortcut-0 / , изготвено от 65
независими юристи - специалисти в областта на правото на ЕС и на отделните
държави - членки има право на следните заплащания:
10.1 възнаграждение за работно време /bezoldiging arbeidstijd/ в размер
на 12.2105 евро/ час / на основание чл. 7 от белгийски Колективен трудов
договор от 27 януари 2005 г. / CAO van 27 januari 2005 (74.050) (K.B.
24/09/2006 - B.S. 28/11/2006) във вр. с т. 2.1.1.5, стр. 4 от Колективен трудов
договор от 19 октомври 2017 г. /CAO van 19 oktober 2017 (143.004) (KB
13/06/2018- BS 13/07/2018)/, / стр. 14 от ръководството/ , тъй като е управлявал
съчленено превозно средство / с ремарке или полуремарке/ от една страна , а
от друга тира и ремаркето са били с полезен товар над 15 т.
10.2 Бонус в края на годината / Eindejaarspremieв/ в размер на минимум
2500 евро годишно , респ. съразмерно за отработените месеци на основание
чл. 7 от белгийски Колективен трудов договор от 20 октомври 2016 г. /CAO
van 20 oktober 2016 (138.105) (K.B.30/08/2017 - B.S. 28/09/2017)/ стр. 7 от
ръководството/. Този бонус се изплаща от „Социален фонд за пътния
транспорт и логистика" на К. Белгия според чл. 6 от горецитирания КТД, в
който всеки работодател прави съответните вноски. Но според чл. 121а, ал. 4
КТ работодателят следва да осигури „най-малко същите минимални условия
2
на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи
същата или сходна работа в приемащата държава“, поради което считам , че е
длъжен да плати този бонус на ищеца за да осигури тези условия.
10.3 „Периодите на разположение“ /Beschikbaarheidstijd/ се заплащат в
размер на 99% от съответната часова ставка -чл.7.2 от Колективен трудов
договор от 27 януари 2005 г /CAO van 27 januari 2005 (74.050) (K.B.
24/09/2006 - B.S. 28/11/2006), стр. 14 от ръководството. А според чл. 7.4 от
същия заплащането му в неделя и официални празници, е равно на 150% от
дължимата сума по чл. 7.2. Според чл. 3.2.1 се презумира, че тези периоди са
по 96 часа месечно.
10.4 Добавка за присъствие /ARAB-vergoeding/ по чл. 5 от Колективен
трудов договор от 19 ноември 2015 г /CAO van 19 november 2015 (131.219)
(K.B. 15/07/2016 - B.S. 23/09/2016)/ , стр. 17 от ръководството е в размер на
1,2910 евро/ час за всеки "присъствен час", което според чл. 6 означава всеки
час кормуване и/или всеки час наличност.
10.5 Фиксирана дневна надбавка/ /Forfaitaire verblijfsvergoeding / по чл.
2 от Колективен трудов договор от 19 ноември 2015 г. /CAO van 19 november
2015 (131.219) (K.B.15/07/2016 - B.S. 23/09/2016)/, стр. 21 от ръководството е в
размер на 36.1265 евро на всеки 24 часа се дължи на работници , които по
необходимост , вземат ежедневната си и/или седмична почивка по чл. 8 от
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 561/2006 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТА от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, извън
мястото им на пребиваване или извън работното им място по трудов договор.
Според чл. 4 от същия КТД в случай на постоянно пребиваване / vast
verblijf / в Белгия или в чужбина, обезщетението по член 2 е допълнено с
допълнителна компенсация от 9,8220 евро. Според същия член , „постоянно
пребиваване" има когато работника , по необходимост , не извършва никаква
работа между два ежедневни периода на почивка или между всекидневна и
седмична почивка, както е предвидено в Регламент № 561/06 на ЕС от 15 юни
2006 г., взети извън местоживеенето му или извън работното място,
предвидено в неговия трудов договор.
Поради това моли съда да осъди ответното дружество да му заплати
сумата от 1000лв., представляваща разлика между паричната равностойност
на престирания от ищеца труд, изчислена на минималните ставки на К.Белгия
от една страна, и платено му от ответника трудово възнаграждение от друга
страна за процесния период от 19.01.2021г. – 01.09.2024г. В условия на
евентуалност моли съда да осъди ответника да му заплати същата сума, с
която ответникът се е обогатил за негова сметка, спестявайки си описаните
по-гора разходи, на осн. чл.59 от ЗЗД. Претендира разноски. В съдебно
заседание на осн. чл.214 от ГПК искът е увеличен от 1000лв. на 124 911.67лв.,
съобразно заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза.
Ответното дружество оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че
с трудов договор № 297/09.11.2022 г. ищецът е назначен в ответното
3
дружество на длъжността „шофьор, товарен автомобил (международни
превози)“, считано от 10.11.2022г., с основно трудово възнаграждение в размер
на 710.00 лв., изменено с допълнително споразумение на 933.00 лв., считано
от 01.01.2024г. Въз основа на подадена молба за напускане от 05.09.2024 г.
трудовото правоотношение между процесиите страни е прекратено, считано
от 05.09.2024 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ (по взаимно съгласие на
страните), за което е издадена заповед № служителя срещу подпис на
05.09.2024 г. С оглед на горното, поддържа становище, че периодът на
действие на трудовото правоотношение между страните е 10.11.2022 г.-
05.09.2024 г., като изложените от ищеца твърдения за непрекратен трудов
договор, респ. за подадена декларация в НАП за прекратен трудов договор на
05.08.2024 г., се явяват изцяло неоснователни. Предвид на това, че на
началната дата от посочения в исковата молба процесен период (01.09.2021г.-
01.09.2024г.) между страните изобщо не е съществувало трудово
правоотношение, поддържа, че в разглеждания случай за начална дата от
процесния период следва да бъде приета датата на постъпване на работа от
служителя, съгласно сключения трудов договор- 10.11.2022 г.
Оспорва изцяло предявения на основание чл. 121а от КТ главен иск,
респ. предявения при условията на евентуалност иск по чл. 59 от ЗЗД. Счита,
че в процесния случай е налице приложимост на разпоредбата на чл.121 от
КТ, а не на чл.121а от КТ, като излага подробни съображения и счита, че в
процесния случай дължимите от работодателя трудови възнаграждения и
командировъчни пари изцяло следва да се определят, съобразно договореното
в индивидуалния трудов договор и издадените заповеди за командировки.
Доколкото същите се явяват изплатени от работодателя изцяло и в срок, то
претенциите на ищеца следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни. В
съдебно заседание процесуалните му представители поддържат отговора.
Претендират разноски.
Съдът след преценка поотделно и в съвкупност на представените
по делото писмени доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна: Между страните е съществувало трудово
правоотношение по два трудови договора. Първият в периода 01.09.2021г. –
април 2022г., за който липсват писмени доказателства и вторият в периода
09.11.2022г. – 05.09.2024г. С договор № 297/09.11.2022 г. ищецът е назначен в
ответното дружество на длъжността „шофьор, товарен автомобил
(международни превози)“, считано от 10.11.2022г., с основно трудово
възнаграждение в размер на 710.00 лв., изменено с допълнително
споразумение на 933.00 лв., считано от 01.01.2024г. Въз основа на подадена
молба за напускане от 05.09.2024 г. трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено, считано от 05.09.2024 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ (по
взаимно съгласие на страните), за което е издадена заповед № 297/05.09.2024г.
връчена срещу подпис на ищеца на същата дата. Ищецът изпълнявал
длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“, като
превозвал товари, от и до страни от ЕС
Като писмени доказателства по делото са приобщени копия от фишове
за заплати на ищеца, копия от командировъчни заповеди, молби за отпуски.
4
От показанията на св.Ф. И. и обясненията на страните, преценени по
реда на чл. 172 и 176 от ГПК, може да се приеме, че ищецът е превозвал
товари, с тежкотоварен автомобил на ответника, между страни от ЕС-Белгия,
Франция, Германия, Холандия и Испания. Курсовете започвали и
приключвали от гр.Брюксел - Белгия, като траели до три месечен цикъл на
шофиране, през който шофьорите битували в превозното средство. Ответното
дружество действало като превозвач, а основно превозните договори били
сключени с белгийска фирма спедитор – „SAN DERAX“, „Жан Дерайх“ или
„Ян Дерайх“. Ответното дружество, ползвало паркинг в гр. Брюксел, където
домували камионите. Ищецът Г. шофирал тирове с ремаркета, т.е. съчленени
превозни средства. Превозваните товари били на други фирми, а не на „Ефо
Линия“. Не му е известно дали курсовете на Г. са били осъществявани при
условията на „каботаж“.
Посочените гласни доказателствени средства, преценявани, в
съвкупност, с писмените доказателства, включително и приетите електронни
документи, не установяват, че ответното дружество е имало „база“ в гр.
Брюксел, която да е негова собственост или сочения спедитор, нито, че там се
извършва обслужване на превозни средства, собственост на ответника.
От заключението на назначената ССчЕ се установи, че разликата между
паричната равностойност на престираният от ищеца труд, изчислена по
минималните ставки на К.Белгия от една страна, и платеното му от ответника
трудово възнаграждение от друга страна за процесния период се определя
общо на брутна сума 124 911.67лв./сто двадесет и четири хиляди деветстотин
и единадесет 0.67/, която сума е формирана от следните пера: -
възнаграждение за работно време в размер на 12.2105евро/час - 66 246.45лв.,
като формирането на сумата представлява разликата между възнаграждение,
изчислено съобразно приложен колективен трудов договор 82916.98лв.,
изчислени по мин.ставка за Белгия и облагаемия доход т.е платеното
възнаграждение от България 16 670.54лв. - бонус в края на годината
пропорционално изчислен на положения от ищеца труд за съответната година
и съобразно глава IV от колективния трудов договор- 7 620.53лв.
- шофьорът не прекарва дневната и междуседмична почивка там,
където живее, пребивава или работи, се дължи обезщетение от 45.9485 евро на
денонощие - по заповеди за командировка 568 дни в командировка
/568*45.9485евро=26 098.74евро/, с левова равностойност 51 044.69 лева.
За процесния период платените трудови възнаграждения в нетен размер
са 12921,90лв.
Общият дължим размер на командировъчните пари съгласно
издадените заповеди за командировки е 92 682.50лв./деветдесет и две хиляди
шестстотин осемдесет и два 0.50/. Платените суми за командировки по така
издадените заповеди са в общ размер на 92 712.90лв„ които са в повече от
дължимите, но това се дължи на факта, че работодателя е плащал и бонуси
като начина на плащане е бил по банков път.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
достигна до следните изводи: Предявеният главен иск по чл.121а, ал.4 от КТ,
5
е процесуално допустим. Разгледан по същество е основателен и доказан по
следните съображения : От събраните по делото доказателства, безспорно се
установява, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното
дружество, като е заемал длъжност „шофьор товарен автомобил/
международни превози” през процесния период 01.09.2021г. – 01.09.24г., като
отношенията им се уреждат от сключения трудов договор на български език.
Безспорно от представените по делото доказателства се установява, че
в периода, ищецът е управлявал повереното му превозно средство и е полагал
труд извън територията на Република България на територията на различни
държави – членки на ЕС Безспорно се установява също, че е командирован в
държави - членки на ЕС за период по-дълъг от 30 календарни дни, поради
което е следвало да бъде третиран при същите условия на работа, установени
за работниците и служителите в приемащата държава. Не е спорно между
страните и че по време на командировките си, ищецът е извършвал транспорт
на чужди за ответника товари, както и че всички товари, които превозвал били
предоставяни на ответното дружество от спедитори в Белгия и Холандия.
Ответникът не оспорва, че е в договорни отношения със спедитори в Белгия и
Холандия.
Това води до промяна на мястото на изпълнение на работата на Г. П., за
сметка на работодателя си и под негово ръководство, въз основа на договор
сключен между работодателя и ползвателя на услугите, поради което и му се
следва трудовото възнаграждение предвидено за същата или сходна работа,
установено в приемащата държава.
Съдът счита за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
командироването на ищеца в редица държави от ЕС за международен превоз
на товари не представлявало командировка по смисъла на чл.121а, ал.1 от КТ,
тъй като в приложното поле на сочената разпоредба не попадало
командироването на служители, които осъществявали в редица други държави
само и единствено работа за своя работодател, без по повод на тази работа да
се налага да пребивават и работят на територията на предприятието на
получателя на услугата, предоставяна в рамките на търговската дейност на
работодателя и по договор между работодателя и неговия контрагент.
В рамките на процесния период от 01.09.2021г. – 01.09.2024г. ищецът е
бил командирован общо 568 дни да осъществява международен превоз на
товари в държави от ЕС, включително и Кралство Белгия, като целият
извършван от него превоз е изцяло на товари, предоставяни основно от
белгийско или холандско дружество, между което дружество и ответното е
налице договор за предоставяне на услуги. Действително, предмет на този
договор е превозна услуга, за която обаче изцяло е престирания във връзка с
командировъчната заповед труд от страна на Г. П.. В база от Брюксел -
Кралство Белгия са започвали изходящите превози осъществявани от ищеца,
съответно там е слизал при приключване на курсовете си ищеца Г. П. ( с малки
изключения).
Съобразявайки целта на сочената разпоредба-да се избегне
възможността работниците полагащи на практика труд в държава, различна от
6
държавата на работодателя им, да бъдат третирани при по-неблагоприятни
условия от работниците, изпълняваща същата или сходна работа в
приемащата държава, съответно тълкувайки мотивите /т.4/ и постановките на
директива 97/71/ЕО, счита, че от приложното поле на директивата/чл.1/,
съответно от разпоредбата на чл.121а, ал.1, т.1 от КТ, не следва да бъде
изключен разглеждания случай. През процесния период, командироването на
ищеца е изцяло с оглед осъществяване транспортните услуги за белгийско или
холандско дружество ( според обясненията по чл.176 от ГПК на управителя),
не и ответното такова и в случая приложение следва да намери и Директива
96/71 ЕО относно командироването на работници в рамките на
предоставянето на транснационалното предоставяне на услуги в сектора на
автомобилния транспорт.
Според нормата на чл. 121а, ал. 1, т. 1, б.“а“ КТ командироване на
работници или служители, в рамките на предоставяне на услуги е налице,
когато български работодател командирова работник или служител на
територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава –
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или
на Конфедерация Швейцария, за своя сметка и под свое ръководство въз
основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите.
Според § 13 от ДР на ЗИДКТ /ДВ бр.105/2016г./, с закона се въвеждат
изискванията на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на
предоставянето на услуги (ОВ, L 18/1 от 21 януари 1997 г.). Съгласно
множество решения на Съда на Европейските общности по преюдициални
запитвания/С-815/19; С-428/19 и др./, разпоредбите на директивата се
прилагат и при транснационалното предоставяне на услуги в автомобилния
транспорт. Както се посочи ответното дружество осъществява транспортни
услуги – превоз на товари, на територията, на държави – членки на
Европейския съюз, държави – страни по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария, като е
командировало ищеца, в тези страни, като работник, под негово ръководство и
за негова сметка въз основа на договори между него и товародателите, в
случая спедитора.
Това изключва основателност на ответното твърдение за неприложение
на разпоредбата на чл. 121а от КТ, при командироването на ищеца, поради
това, че нямало приемаща държава, той, не извършвал каботаж. Срок на
командироване, като предпоставка за прилагане, не съдържа нито
разпоредбата на чл. 121а от КТ, нито посочената директива, а приемаща
държава като словосъчетание от разпоредбата на чл. 121а, ал. 4 от КТ, първо
има отношение към друга хипотеза на основната, уреждаща изпращането на
работници /чл. 121а, ал. 2 КТ/, което е различно от командироване по ал. 1, и
второ, не следва да се тълкува стеснително, при условие, че услугата се
предоставя в множество държави, в която и връзка следва да се разбира като
задължение за осигуряване на условия на работа и заплащане като на
мястото/местата където тя (услугата) се предоставя. И без посочените
решения, не може да се приеме неприложимост на чл. 121а от КТ, за
7
работниците в международния транспорт, даже и само заради това, че
изпълнението задълженията на превозвача по договор за превоз представлява
предоставяне на услуга, като нормата и тези на Директивата, не изискват
сключване на някакъв особен договор. Действително, в случая предвид
предоставянето на услугата, в множество държави, при липса и на
допълнително писмено споразумение по чл. 2 от Наредба за условията и реда
за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги, прилагане ставките, за условията на труд и
възнагражденията, в Белгия може да се обоснове, с ползването на паркинг
там, от ответника и избора на кредитора/чл. 131 ЗЗД/.
Неоснователно е и възражението, че на ищеца не се следва
минималната ставка за работна заплата, установена в Кралство Белгия, тъй
като видно от събраните по делото доказателства, ищецът изпълнявал най-
малко трудовите си функции в Белгия.
Разпоредбата на чл.121а, ал.4 от КТ не поставя изискване за
осигуряване на минимални условия на работа, каквито са установени за
работниците или служителите, изпълняващи същата или сходна работа в
държавата, където лицето най-дълго изпълнява трудовите си функции, а в
приемащата държава.
По изложените съображения, съдът приема, че предявения иск по
чл.121а от КТ се явява основателен и следва да се уважи в пълния
претендиран размер от 124911.67лв., представляващи разлика между
дължимите на ищеца възнаграждения за периода на трудовото му
правоотношение, съизмерими с минималните по КТД, които са обявени за
общо задължителни по смисъла на Директива 96/71/ЕО, за Кралство Белгия и
получените от работодателя.
При този изход на спора по главния иск, не се налага произнасяне по
предявения евентуален такъв, с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. На
отделно основание по този иск следва да се има предвид и задължителното за
съдилищата тълкуване, обективирано в Постановление на Пленума на
Върховния съд № 1/28.05.1979г., с което е изяснено, че искът по чл.59, ал.1
ЗЗД е субсидиарен - той е на разположение на неоснователно обеднелия само
в тези случаи, когато той не може и не е могъл да се защити с друг иск /чл.59
ал.2 ЗЗД/. В настоящия случай страните са били в трудово правоотношение, по
силата на което ищецът има качеството на работник и специалния ред за
защита на правата на ищеца изключва приложението на субсидиарния иск по
чл.59 ал.1 ЗЗД.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати по
сметка на РС Търговище, сумата от 4996.47 лева, представляваща държавна
такса по иска с правно основание чл. 121а, ал. 4 от КТ, както и сумата от
200лв. възнаграждение за вещо лице, определено от бюджета на съда.
Правото на разноски е признато от закона имуществено право за
възмездяване на страната за разноските по извършените процесуалните
действия и за защита по иницииран срещу нея съдебен процес. Всяка една от
8
страните, извършва процесуални действия, по които заплаща разноски,
включително и за защита от адвокат.
И двете страни са претендирали разноски, като са представили и
доказателства за направени такива, както следва: Ищеца – 6900лв., ответното
дружество – 800лв.
В случая са предявени главен и евентуален иск, като съдът е уважил
само главния иск по чл.121а, ал.4 от КТ. Независимо от това пълномощниците
на страните са осъществели процесуално представителство и за двата иска. В
приложените договори за правна защита и съдействие на страните не е
посочено как се разпределя сумата между исковете. Предвид това съдът
приема, че е поравно.
Предвид това и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски
в размер на 3450лв., съразмерно уважения главен иск.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК на ответното дружество се дължат разноски
в размер на 400лв., за оказана защита по неразгледания евентуален иск по
чл.59 от ЗЗД.
След прихващане на двете задължения до размера на по-малкото от тях
на ищеца се дължат разноски по компенсация в размер на 3050лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ефо Линия“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление гр.*, ул.* № *, представлявано от И. Е. Дж. и Е. А. А., да
заплати на Г. И. П. с ЕГН-********** от гр.Ш., със съдебен адрес гр.Ш., пл.О.
№ *, ет.*, чрез адв.Н. Т. И., сумата от 124 911.67лв., представляваща разлика
между получено и дължимо трудово възнаграждение при командироване в
рамките на предоставянето на услуги за периода от 01.09.2021г. до
01.09.2024г., на основание чл.121а, ал. 4 от КТ, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 02.09.2024г., до окончателното плащане на
задължението, както и сумата от 3050лв., представляваща разноски по
компенсация на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Ефо Линия“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление гр.Т., ул. № *, представлявано от И. Е. Д. и Е. А. А., да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Търговище,
сумата от 4996.47 лева, представляваща държавна такса, по уважения иск,
както и сумата от 200лв. възнаграждение за вещо лице, на осн.чл.78, ал.6 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен
съд – Търговище в двуседмичен срок, от връчването му на страните, на осн.
чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
9
10