№ 2110
гр. С., 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110114254 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Б. против „С. с искане
да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 22000 лева - главница - --неплатена стойност по Договор № 113197-1 от
25.10.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2013 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски в размер на 1244 лева, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 08.10.2013г. на основание заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13853/2013г., СРС, 59 състав, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20138590400313 по описа на ЧСИ С. и изпълнително дело №
20188400400518 по описа на ЧСИ М..
Ищецът твърди, че ответникът подал срещу него заявление за издаване на заповед за
изпълнение, въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 13853/2013г. на
СРС, а заповед била издадена на 27.06.2013г. Твърди, че заявлението за издаване на заповед
за изпълнение било нищожно, тъй като между страните имало сключено валидно
арбитражно споразумение, закрепено в чл. 11.2 от Договор № 113197-1/25.10.2012г., по
силата на което всички спорове между страните следва да се разглеждат пред Арбитражния
съд на Българската търговско-промишлена палата, а също така и поради липса на надлежна
индивидуализация на вземането по основание и размер. Нищожността на заявлението
влечала след себе си и нищожност на издадената въз основа него заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13853/201 Зг., СРС и изпълнителния лист, издаден въз основа на
нея.
Ищецът твърди, че вземането било погасено по давност. Посочва, че въз основа на
заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 13853/2013г., СРС, 59 с-в, и
1
издаденият въз основа на нея изпълнителен лист, кредиторът „С. е образувал изпълнително
дело № 20138590400313 по описа на ЧСИ С. срещу ищеца по настоящото дело. Посоченото
изпълнително дело е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК с постановление на
ЧСИ Стефанова от дата 15.06.2018г., поради непредприемане на изпълнителни действия в
продължение на две години (перемпция). Посочва, че последното валидно изпълнително
действие по делото, прекъсващо давността, е извършено на 29.03.2013г., евентуално - на
01.09.2014г. Поради това счита, че вземането, за което е издаден изпълнителен лист, е
погасено по давност като периодично задължение в 3-годишен давностен срок, считано от
датата на последното валидно изпълнително действие. Посочва, че въз основа на процесния
изпълнителен лист ищецът е образувал ново изпълнително дело № 20188400400518 по описа
на ЧСИ М.. Моли съда да признае несъществуването на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва иска за погасяване на вземането по давност като неоснователен и недоказан.
Оспорва и твърдяната нищожност на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В тази връзка
посочва, че арбитражната клауза е относителна процесуална предпоставка за допустимост
на иска, за която съдът не следи служебно, а единствено по възражение на ответника в
срока за отговор на исковата молба. Посочва, че в срока за отговор длъжникът не е възразил
срещу компетентността на съда, поради което и твърдението на ищеца, че е налице
нищожност на заповедта за изпълнение е неоснователно. Оспорва твърденията на ищеца, че
вземането е погасено по давност поради неизвършване на изпълнителни действия, като
посочва, че по изп.дело № 518/2018г. по описа на ЧСИ М. са извършвани множество
изпълнителни действия като запори, възбрани, събирани са парични суми, извършвано е
разпределение, с всяко от което е прекъсната давността. Моли да се отхвърли изцяло
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
Настоящото производство е образувано след отмяна на неприсъствено решение №
20058703, постановено в открито съдебно заседание на 01.03.2021г. по гр.д. № 32959/2020г.
на СРС, 177 състав. Неприсъственото решение на 177 състав е отменено с Решение № 393 от
28.02.2022г. на СГС, IV-В въззивен състав, постановено по гр.д. № 8785/2021г.
След това уточнение, съдът изложи следните доводи по съществото на спора:
По иска с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал, 1 ГПК:
В тежест на ищеца по така предявения иск е да установи фактите, на които основава
възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземането, настъпили след издаване на заповедта за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.13853/2013г., СРС, 59 с-в.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
настъпването на обстоятелства, които са основание за спиране или прекъсване на давността.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
2
основана своите искания или възражения.
Видно от материалите по ч.гр.д. № 13853/2013г. на СРС, 59 състав, същото е било
образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от „С. на 29.03.2013г. срещу „Б.. Видно от делото, въз основа на така депозираното
заявление, на 27.06.2013г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, с която е разпоредил длъжникът „Б. да заплати на кредитора „С. сумата от
22 000 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва от 29.03.2013г. до
изплащане на вземането и разноски по делото в размер на 1244 лева. В заповедта за
изпълнение изрично е посочено, че вземането произтича от Договор за изработка № 113197-
1 от 25.10.2012г.
Видно от приложения към настоящата искова молба Договор № 113197-1 от
25.10.2012г., сключен между „Б. и „С., във връзка с който е била издадена процесната
заповед за изпълнение, в т. XI „Арбитраж”, т. 11.2 – при липса на съгласие между страните
относно имуществените спорове, произтичащи от изпълнението/неизпълнение на договора,
ще се решават от Арбитражния съд при БТПП.
Видно от съобщението до длъжника, с което на същия е изпратена издадената по
делото заповед за изпълнение /л. 24 от заповедното дело/, съдът с разпореждане от
31.07.2013г. е приложил разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК. Видно от отбелязването върху
гърба на заповедта за изпълнение /л. 23 – гръб/, съдът е приел, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила на 15.08.2013г. е и постановил издаването на изпълнителен лист.
Видно от отбелязването върху заповедта за изпълнение, въз основа на нея на
08.10.2013г. е бил издадена изпълнителен лист за присъдените суми в полза на заявителя
„С.. Върху заповедта е удостоверено и получаването на изпълнителния лист от кредитора на
дата 10.10.2013г.
Видно от материалите по ч.гр.д. № 2045/2014г. на СГС, с Определение № 9685 от
28.04.2014г. съдът е оставил без уважение възражението на „Б. против заповедта за
изпълнение, издадена по гр.д. № 13853/2013г. на СРС, 59 състав на основание чл. 423, т. 1
ГПК. Видно от печата на СРС, поставен върху самото възражение, същото е депозирано в
съда на 22.11.2013г.. СГС е оставил без уважение молбата на „Б. за спиране на
производството по изпълнително дело № 20138590400313. За да остави без уважение
възражението на „Б., СГС е приел, че заповедният съд законосъобразно е приложил
разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК относно връчването на длъжника на издадената по делото
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а неучастието на длъжника в производството по чл.
410 ГПК се дължи на негово бездействие, доколкото не е посочил коректен адрес в
Търговския регистър и не е осигурил наличието на свои представители на регистрирания
адрес.
До тук коментираните писмени доказателства съдът кредитира изцяло, като
изведените по-горе факти относно издаването на заповедта за изпълнение, съответно
изпълнителен лист въз основа на нея, както и относно развитото производство пред СГС във
връзка с подаденото възражение срещу заповедта, не са спорни между страните.
3
Видно от приложените към исковата молба по настоящото дело писмени
доказателства, които съдът кредитира, като неоспорени от ответника, и в частност от
приложения изпълнителен лист от 08.10.2013г. /л. 10 от делото/ и постановление за
прекратяване на изпълнително дело № 20138590400313 /л. 11 от делото/, през 2013г. пред
ЧСИ С. рег. № 859 с район на действие – СГС, и въз основа на издадения по гр.д. №
13853/2013г. на СРС изпълнителен лист по заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, е било
образувано посоченото изпълнително дело още през 2013г. С Постановление на ЧСИ от
15.06.2018г. изпълнителното дело е било прекратено поради настъпила перемпция, като
ЧСИ е посочил, че последното извършено изпълнително действие е с дата 01.09.2014г.
Видно от приобщените материали по изпълнително дело № 20188400400518 на ЧСИ
М. с рег. № 840 с район на СГС, въз основа на постъпила молба от „С. от дата 11.07.2018г.
/л. 1-2 от изп.дело/ пред ЧСИ е било образувано посоченото изпълнително дело въз основа
на процесния изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 13853/2013г. на СРС, 59 състав.
Видно от запорно съобщение от ЧСИ до „С. от дата 05.09.2018г. /л. 12 от изп.д./ и от
писмо от банката до ЧСИ /л. 15 от изп.дело/ върху банковите сметки, открити в „С. с
титуляр длъжника, е бил наложен запор.
Видно от молба от 26.11.2019г. на „С. чрез адв. К. /л. 26 от изп.дело/, на посочената
дата от негова страна е отправено искане до ЧСИ по изпълнително дело № 20188400400518
да бъдат предприети действия по извършване на опис на движими вещи на адреса на
длъжника.
Видно от призовка за принудително изпълнение /л. 31 от изп.дело/ на 26.11.2019г.,
ЧСИ е изпратило призовката до „Б., в която длъжникът е уведомен за дата – 30.01.2020г., на
която ще се извърши опис на движими вещи. Видно от отбелязването върху разписката за
получаване на призовката за принудително изпълнение /екземпляр на л. 38-гръб от
изп.дело/, същата е получена от представител на длъжника на 10.12.2019г.
Видно от Разпределение на постъпила сума по изп.д. № 20188400400518 /л. 41 от
изп.дело/, във връзка с постъпила сума в размер на 1000 лева по наложен запор на банкова
сметка, ЧСИ е погасил задължения във връзка с изпълнителния лист, издаден по гр.д. №
13853/2013г.
Видно от Постановление на ЧСИ М. от 23.04.2021г. /л. 58 от изп.дело/ изпълнително
дело № 20188400400518 е било прекратено въз основа на молба на „Б. и във връзка с
постановеното по гр.д. № 32959/2020г. на СРС, 177 състав неприсъствено решение.
Видно от Решение № 153 от 07.07.2021г. /л. 86-87 от изп.дело/ на СГС, II-E състав,
постановено по ч.гр.д. № 8225/2021г., съдът е оставил без уважение жалбата на „С. срещу
постановлението за прекратяване на изпълнителното дело на ЧСИ М..
Разглежданите до тук документи съдът кредитира изцяло, като същите не се оспорват
от страните.
Останалите писмени доказателства, представляващи част от изпълнително дело №
20188400400518 съдът не обсъжда, доколкото не ги намира за релевантни към предмета на
4
настоящото производство.
При така установените факти, съдът направи следните правни изводи:
На първо място, възражението на ищеца във връзка с издадената заповед за
изпълнение и възраженията за незаконосъобразното й издаване поради липса на изложени
всички релевантни факти в подаденото заявление, е ирелевантно, като същото би имало
значение в евентуално образувано исково производство при подадено в срок възражение
срещу заповедта за изпълнение /каквото възражение, подадено в срок, не е налице/. Все пак
съдът ще обърне внимание, че видно от съдържанието на заявлението, в него са изложени
всички относими факти и обстоятелства, които са послужили за издаване на заповедта за
изпълнение, като основните такива са отразени и в самата заповед.
Съдът не счита за основателно и възражението на ищеца за нищожност на издадената
по гр.д. № 13853/2013г. на СРС, 59 състав заповед за изпълнение и съответно издадения въз
основа на нея изпълнителен лист поради наличието на арбитражна клауза в договора, във
връзка с който е била издадена заповедта. Наличието на арбитражна клауза не следва да
ограничава правото на взискателя да търси вземането си по реда на заповедното
производство, в случаите, когато се налице основанията за това. В тази насока върховният
съд е имал възможност да се произнесе и в този смисъл са: Определение № 585 от
21.07.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 457/2011 г., I т. о., ТК; Определение № 938 от 25.11.2011 г.
на ВКС по ч. т. д. № 874/2011 г., II т. о., ТК; Определение 802 от 1911.2013 г. по ч.т.д.
3240/2013 г. на ВКС, I ТО; Определение 64 от 01.02.2017 г. по т.д. 1040/2016 г. на ВКС, II
ТО. Действително, в посочените определения е разглеждан въпроса относно родовата
компетентност на исковия съд в производство по предявен установителен иск след издаване
на заповед за изпълнение в заповедно производство при налична арбитражна клауза. Всички
те, обаче, касаят именно искови производства, инициирани след издадени заповеди за
изпълнение и то именно при наличие на арбитражна клауза, като въпросът за нищожност
или недопустимост на заповедта за изпълнение в тази хипотеза не е поставен на дневен ред.
Настоящият състав споделя виждането на ответника в настоящото производство, че
арбитражното споразумение е относителна процесуална предпоставка да допустимост на
иск, за която съдът не следи служебно, а съобразява споразумението единствено, ако
ответникът се позове на него. В случая, подобно възражение не е направено от страна на
длъжника, включително и в подаденото от него възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, което освен това е депозирано и след изтичане на законоустановения към него
момент срок.
Що се отнася до възражението за изтекла давност, съдът намира следното:
На първо място, видно от заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист по гр.д. № 13853/2013г. на СРС, 59 състав, същите касаят главница в
размер на 22 000 лева – неплатено задължение по Договор за изработка и разноски по
самото заповедно производство в размер на 1244 лева. По отношение и на двете вземания
/главница и разноски/ приложима е общата петгодишна погасителна давност /по аргумент на
чл. 110, вр. чл. 111 ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл. 116 ЗЗД – „Давността се прекъсва в
5
следните хипотези: б.”а” - с признаване на вземането от длъжника; б. „б” - с предявяване на
иск или възражение или на искане за почване на помирително производство. Ако искът или
възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени,
давността не се смята прекъсната; б. „в” - с предприемане на действия за принудително
изпълнение“. Съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД – от прекъсването на давността започва да тече
нова давност.
Видно от Договор № 113197-1 от 25.10.2012г., сключен между страните, и
Констативен протокол от 30.11.2012г., срокът за изпълнение на СМР е бил до 01.12.2012г.
/т. IV, 4.1/, като за извършените СМР е бил съставен визирания протокол. Видно от фактура
№ 1445 от 13.12.2012г., същата е била издадена от „С. именно във връзка с извършените по
договора СМР. Т.е., най-ранната дата, на която следва да бъде прието, че вземането на „С. е
станало изискуемо е датата 30.11.2012г. или 13.12.2012г. и от този момент е започнала да
тече погасителна давност.
Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, същата е подадена на
29.03.2013г., с което давността е прекъсната. Видно от материалите по заповедното
производство, заповедта за изпълнение е била издадена на 27.03.2013г., а изпълнителният
лист въз основа на нея на 08.10.2013г. От датата 08.10.2013г. е започнала да тече и
давността за присъдените с изпълнителния лист разноски. Видно от отбелязването върху
заповедта за изпълнение, изпълнителният лист е получен от кредитора на 10.10.2013г.
Следващото действие, предприето от страна на кредитора за принудително събиране
на вземането, което е довело до прекъсване на давността, е образуването на изпълнително
дело № 201338590400313 пред ЧСИ С.. Видно от номера на изпълнителното дело, същото е
образувано през 2013г., като най-ранната дата, на която това е могло да стане, е 10.10.2013г.,
когато изпълнителният лист е бил получен от кредитора и на която дата кредиторът най-
рано е могъл да подаде молба до ЧСИ за образуване на изпълнително дело. Най-късната
дата, на която е могло да бъде подадена молбата за образуване на изпълнително дело пред
ЧСИ е 31.12.2013г. - последния ден от годината. И към двете дати – 10.10.2013г. и
31.12.2013г. погасителната петгодишна давност по отношение на вземането по издадения
изпълнителен лист не е била изтекла, спрямо датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Видно от постановлението за прекратяване на изпълнителното дело, ЧСИ изрично е
посочил, че последното изпълнително действие по принудително събиране по това
изпълнително дело е с дата 01.09.2014г. Т.е., следващото безспорно прекъсване на давността
е на посочената дата, т.е. преди да е изтекла погасителната петгодишна давност спрямо
датата на предходното прекъсване /10.10.2013г. или 31.12.2013г./.
За пълнота съдът ще посочи, че тази петгодишна погасителна давност не е изтекла и
за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
29.03.2013г. до последното изпълнително действие за принудително събиране по
изпълнителното дело от дата 01.09.2014г.
6
Тук съдът ще посочи и нещо друго. Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д.
№ 2/2013г., в което върховният съд изрично се е поизнесъл относно обстоятелствата,
водещи до прекъсване на погасителната давност, като са дали друг прочит на същите,
обявявайки за изгубило сила Постановление № 3/1980г. на Пленума на ВС, има действие
именно от визираната дата. Т.е., до тази дата, обаче, се прилага тълкуването, дадени от ВС
именно в Постановление № 3/1980г., съгласно което - след образуването на изпълнително
дело, при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира. Т.е., това
правило, отнесено към настоящия казус, води до извод, че с образуването на изпълнително
дело № 201338590400313, което както беше посочено по-горе, е станало най-рано на
10.10.2013г. и най-късно на 31.12.2013г. /най-ранната и най-късната дата, на която
кредиторът е могъл да сезира ЧСИ за образуване на изпълнително дело/, давността е спряла
да тече и не е текла най-рано до постановяване на ТР № 2/2015г., т.е. до 26.06.2015г.
При това положение, най-дългият период от време, в който е текла погасителна
давност, е периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 29.03.2013г. до датата 31.12.2013г., когато най-късно е могло да бъде
образувано изпълнителното дело. В този период е изтекъл погасителна давност в размер на
9 месеца и 2 дни. В разглежданата хипотеза, давността е започнала да тече отново, считано
от 26.06.2015г., когато са започнали да се прилагат новите правила според ТР № 2/2015г.
Считано от тази дата до датата 11.07.2018г., когато е била подадена молба за образуване на
ново изпълнително дело, и давността е прекъсната отново, са изтекли още 3 години, и 15
дни. Т.е., общата погасителна давност, която е изтекла от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до 11.07.2018г., когато отново е била прекъсната /без
да се включва периода, в който давност не е текла поради нейното спиране, докато е било
образувано изпълнително дело/, е общо 3 години, 9 месеца и 17 дни. Т.е., към дата
11.07.2018г. не са били изтекли 5 години, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Следващото прекъсване на давността е станало с подаването на молба за образуване
на ново изпълнително дело № 20188400400518 пред ЧСИ М., което е станало на дата
11.07.2018г., като в нея кредиторът изрично е посочил способ за събиране на вземанията –
запор върху МПС и активи, включително движими вещи. Нещо повече, петгодишната
погасителна давност не е била изтекла към дата 11.07.2018г. и спрямо датата 10.10.2013г.,
когато най-рано е могло да бъде образувано предходното изпълнително дело. Тази 5-
годишната давност не е била изтекла към дата 11.07.2018г. и спрямо датата 08.10.2013г.,
когато е бил издаден изпълнителния лист, и спрямо датата 01.09.2014г., когато е било
извършено последното изпълнително действие по принудително събиране на вземането по
предходното изпълнително дело.
Следващото безспорно прекъсване на давността е станало на дата 26.11.2019г.,
когато взискателя е подал молба до ЧСИ за предприемане на действия по извършване на
опис на движими вещи на адреса на длъжника /л. 26 от изп.дело/. И това прекъсване е
настъпило преди да изтече 5-годишната давност спрямо датата 11.07.2018г., когато е била
7
подадена молба за образуване на новото изпълнително дело. От датата 26.11.2019г. е
започнала да тече нова 5-годишна погасителна давност, като към настоящия момент същата
не е изтекла /ще изтече на 26.11.2024г./.
С оглед на изложеното, съдът счита за неоснователно и възражението на ищеца за
изтекла давност по отношение на вземанията по издадения изпълнителен лист по
процесното заповедно производство.
С оглед на изложеното, съдът намира иска по чл. 439 ГПК, вр. чл. 124 ГПК за
неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът.
Същият доказва следните разноски – 4000 лева – адвокатско възнаграждение, платено
в брой /виж договор за правна услуга - л. 40-41 от делото/.
Съгласно ТР № 6/06.11.2013г. на ВКС – направените от молителя в производство по
отмяна на влязло в сила съдебно решение, разноски, когато молбата е уважена, се присъждат
с решението по съществото на спора.
В производството по гр.д. № 8785/2021г. на СГС, в което е отменено постановеното
от 177 състав неприсъственото решение, молителят /ответник по настоящото производство/
е сторил следните разноски: 465 лева – ДТ и 30 лева – депозит за свидетел В., 5 лева за
издаване на изпълнителен лист и 1200 лева адвокатски хонорар, платен в брой /виж Договор
за правна услуга – л. 77 от делото/.
Видно от отбелязването в протокола от открито съдебно заседание по гр.д. №
8785/2021г. на СГС, внесения от „С. депозит за свидетел В. не е изплащан на свидетелката
/същата се е отказала от изплащане на възнаграждение/, поради което този депозит не следва
да бъде възлаган в тежест на ищеца по настоящото дело. Няма пречка при поискване
внесения от „С. депозит за свидетелката П. да бъде освободен и възстановен.
От страна на ищеца по настоящото дело не е направено възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца по настоящото дело, респективно от
молителя по делото пред СГС по отмяна на неприсъственото решение, поради което съдът
не дължи мотиви в тази насока. При все това, ще посочи, че с оглед защитавания правен
интерес, заплатеното адвокатско възнаграждение както и по настоящото дело, така и по гр.д.
№ 8785/2021г. на СГС, не е прекомерно.
С оглед на това, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
4000 лева – разноски сторени по настоящото дело и сумата от 1670 лева – разноски, сторени
по гр.д. № 8785/2021г. на СГС.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ предявения „Б. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., жк. „В. против „С. с ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С., жк. „М., иск с
правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал, 1 ГПК за признаване на установено в
отношенията между страните, че „Б. не дължи на „С. сумата от 22 000 лева /двадесет и две
хиляди лева/ - главница - неплатена стойност по Договор № 113197-1 от 25.10.2012г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2013 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и разноски в размер на 1244 лева /хиляда двеста четиридесет и четири
лева/, за които суми е издаден изпълнителен лист от 08.10.2013г. на основание заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13853/2013г., СРС, 59 състав, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 20138590400313 по описа на ЧСИ С. и изпълнително дело
№ 20188400400518 по описа на ЧСИ М..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Б. с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., жк. „В. да заплати на „С. с ЕИК . със седалище и адрес на
управление: гр. С., жк. „М. сумата от 4000 лева /четири хиляди лева/ – разноски сторени по
гр.д. № 14254/2022г. на СРС, 61 състав и сумата от 1670 лева /хиляда шестстотин и
седемдесет лева/ – разноски, сторени по гр.д. № 8785/2021г. на СГС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9