Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 377
гр. ВРАЦА, 02.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в
публичното заседание на 08.11.2019 г., в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар ГАЛИНА ЕМИЛОВА като разгледа
докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 612 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на А.Н.Г. *** чрез пълномощника й адв.Г.П., против Решение №
215/28.08.2019 г.по гр.д.№ 221/2019 г. на Районен съд-Мездра.
В жалбата се
поддържа, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния
закон, в разрез с доказателствата по делото и при допуснати съществени
процесуални нарушения. Изразява се съгласие с изводите на първоинстанционния
съд, че е налице изменение на обстоятелствата, което налага промяна в режима на
упражняване на родителските права спрямо малолетното дете на страните, но не и
съгласие с изводите, че тази промяна следва да бъде осъществена чрез
предоставяне родителските права на бащата. Навеждат се доводи, че не е налице
влошаване на жилищните условия при майката, нито подобряване на условията на
живот при бащата; че не е налице фактическа невъзможност на майката да
упражнява родителските права, нито е
влошен родителския й авторитет; че майката не създава пречки за осъществяване
режима на лични отношения с бащата и не е налице отчуждаване на детето; че и
двамата родители имат добри материални възможности и еднакви родителски
качества. В жалбата се изтъква, че
районният съд се е позовал на практика на ВКС, според която при равни други
критерии относно упражняването на родителските права, следва да се вземе
предвид по-добрата психологическа среда, в която ще се отглежда детето, но не е
обосновал защо психологическата среда в семейството на бащата ще е по-добра.
Навеждат се доводи за допуснати от районния съд процесуални нарушения при
анализа на събраните по делото гласни доказателства, което е довело и до
необоснованост на съдебния акт. Посочва се, че е допуснато грубо процесуално
нарушение и на разпоредбите на чл.59, ал.9 вр. ал.6 СК вр. чл.15 ЗЗД, изразяващо
се в неизслушване на детето, което е навършило 12 години. Жалбоподателката моли
за отмяна на обжалваното решение, уважаване на предявения от нея иск и
отхвърляне на предявения от ответника насрещен иск. Иска да й бъдат присъдени
направените пред двете съдебни инстанции разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Н.Х.Д., чрез
пълномощника му адв.С.К., в който жалбата се оспорва като неоснователна.
Навеждат се доводи, че от събраните по делото доказателства е установено, че е
налице промяна в обстоятелствата, изразяваща се в следното: майката е отишла да
живее в с.*** с друг мъж и двамата имат родено друго дете; в новото семейство
на майката няма добри условия за отглеждането, възпитанието и обучението на
детето от гледна точка на социална и семейна среда и достъп до училище. Изтъква
се, че в дома на бащата са налице всички необходими условия и удобства за
отглеждането и възпитанието на детето, както и че той притежава необходимите
морални и възпитателски качества. Въззиваемият намира, че е извършена цялостна
и пълна преценка на събраните по делото доказателства. Моли обжалваното решение
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При
извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се
произнесе по правилността на обжалваното решение, настоящият съдебен състав взе
предвид следното:
Районен
съд-Мездра е сезиран с искова молба на А.Н.Г. ***, с която е предявен иск
против Н.Х.Д. *** за изменение режима на лични контакти между ответника и
малолетното дете на страните А.Н.Д., определен с Решение № 12/20.04.2012 г. по
гр.д.№ 419/2012 г. на РС-Мездра, като бъде определен нов режим, включващ право
на бащата да вижда и взема детето всяка първа и трета седмица от месеца от
19:00 часа в петък до 19:00 часа в неделя, както и по един месец през лятото,
който да не съвпада с годишния отпуск на майката, а по отношение на
новогодишните и коледните празници вземането на детето да бъде определено на ротационен
принцип. Предявен е и иск за увеличение на месечната издръжка, присъдена с
Решение № 12/20.04.2012 г. по гр.д.№ 419/2012 г. на РС-Мездра, от 70,00 лева до
минималния дължим размер към настоящия момент.
В исковата
молба се твърди, че страните са имали сключен граждански брак, от който имат
родено едно дете - А.Н.Д.. С Решение № 12/20.04.2012 г. на РС-Мездра бракът
между двамата е прекратен и е одобрено споразумение, по силата на което
родителските права са били предоставени на майката, а на бащата е определен
режим на лични отношения, включващ право да взема детето всяка първа и трета
седмица от месеца. Твърди се, че с
нарастването възрастта на детето така определеният режим на лични отношения
вече не е удачен, тъй като то не успява да изгради трайни навици и поведение.
Посочва се също, че досегашният режим влияе и на учебния процес на детето,
поради липсата на координация между двамата родители. Според ищцата, детето е
привързано повече към нея и с оглед пола и възрастта си има нужда от съветите и
присъствието на майката. Изтъква се, че
по настоящия адрес на майката детето има обособена собствена стая с всички
необходими условия. Посочва се, че А. има и по-малка сестра, към която е много
привързана.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от
ответника Н.Х.Д., който оспорва предявените искове. Признава обстоятелството,
че бракът между страните е прекратен и със съдебното решение е определен
посочения от ищцата разширен режим на лични отношения. Изтъква, че в интерес на
детето е да се вижда еднакво често и с двамата родители и исканото ограничение
би довело до влошаване качеството на живота на А.. Оспорва твърденията на
ищцата, че досегашният режим води до неловки ситуации и влошаване успеха в
училище на детето, като посочва, че успехът на детето е отличен. Развива
подробни теоретични съображения относно критериите, с които следва да бъде
съобразен режима на лични отношения.
Н.Х.Д.
предявява и насрещен иск против А.Н.Г. за изменение на определените с Решение №
12/20.04.2012 г. по гр.д.№ 419/2012 г. на РС-Мездра мерки относно упражняването
на родителските права, като иска да му бъде предоставено упражняването на
родителските права спрямо малолетното дете А., да бъде определен режим на лични
отношения на детето с майката А.Г., да бъде осъдена майката А.Г. да заплаща
месечна издръжка за детето в размер на 140,00 лева.
Ищецът по
насрещния иск твърди, че са налице предпоставки за изменение на родителските
права, тъй като ответницата по иска от 4 години е заживяла в с.*** *** с друг
мъж, като отглежда там и детето А.. Навежда доводи, че в това населено място
няма добри условия за отглеждането, възпитанието и обучението на детето, както
и подходяща социална среда, поради обезлюдяването на селото и обитаването му
предимно от възрастни хора и роми. Твърди, че в къщи детето е принудено да се грижи за
малката си едноутробна сестра, както и за цялото домакинство. Посочва, че
мъжът, с когото майката А.Г. живее на съпружески начала, употребява системно
алкохол и влияе отрицателно върху развитието на детето, както и че по думите на
детето многократно е удрял майка й. Твърди, че детето е манипулирано и
заплашвано от ответницата, че ако отиде да живее при баща си няма да вижда
малката си сестричка. Ищецът излага съображения, че А. е свикнала с него и с
дома му още от бебе; че в жилището има всички необходими удобства за нейното
отглеждане и възпитание; че може да разчита на помощта на своята съпруга и на
майка си при отглеждането на детето; че притежава необходимите морални и
възпитателски качества; че има добри доходи и работи по служебно
правоотношение; че в гр.Мездра А. ще има подходяща социална среда за развитието
си.
Постъпил е
отговор на насрещния иск от А.Г., в който оспорва твърденията на ищеца, че
детето е принуждавано да се грижи за малката си сестра и за цялото домакинство,
както и че мъжът, с когото живее, я е удрял пред детето и употребява системно
алкохол.
В подкрепа
на твърденията си страните са ангажирали писмени и гласни доказателства. След
като обсъди събраните пред двете съдебни инстанции доказателства, настоящият
съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не се спори, че са имали сключен граждански брак, по време на който -
на 31.10.2007 г. е родено детето А.Н.Д..
Безспорно е и обстоятелството, че бракът на страните е прекратен по
взаимно съгласие с Решение № 12/20.04.2012 г. по гр.д.№ 419/2012 г. на
РС-Мездра. С този съдебен акт е утвърдено постигнато между страните
споразумение по чл.51 СК, по силата на което упражняването на родителските права по
отношение на А.Н.Д. се предоставя на майката А.Н., а на бащата Н.Д. се определя
режим на лични отношения с детето, включващ правото му да го вижда и взема
всяка първа и трета седмица от месеца, от неделя - 19:00 часа до неделя 19:00
часа, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен
отпуск на майката. По силата на одобреното от съда споразумение бащата Н.Д. се
задължава да заплаща на детето А.Н.Д., чрез нейния законен представител майката
А.Н., месечна издръжка в размер на 70,00 лева, считано от 01.05.2012 г.
Не се спори,
а и от приетия пред районния съд социален доклад на Дирекция "Социално
подпомагане"-Мездра се установява, че към настоящия момент бащата има
сключен нов граждански брак с Г.Д., а майката А.Г. е в ново съжителство с Н.А.,
от което има родено друго дете.
В социалния
доклад е отразено, че бащата Н.Д. и съпругата му живеят в гр.Мездра в негово
собствено жилище, представляващо къща на два етажа, на първия от които живеят
родителите на Н., а на втория - той и съпругата му. Етажът се състои от три стаи, баня и тоалетна,
като за детето е осигурена детска стая и достатъчно лично пространство.
Жилището е водоснабдено, електрифицирано и газифицирано, с много добри
хигиенно-битови условия. Майката А.Г. и съжителстващият с нея мъж живеят в с.***
*** в къща на два етажа. На първия етаж има кухня, хол, баня и тоалетна, а на
втория етаж има четири стаи. За детето А. е обособена самостоятелна детска стая,
обзаведена според нуждите й. Жилището е водоснабдено и електрифицирано, като
през зимния период се отоплява на локално парно на твърдо гориво. Хигиенно-битовите
условия в жилището са много добри.
От
приложените по делото удостоверения за доходите на страните, както и от
социалния доклад, се установява, че бащата Н.Д. работи на постоянен трудов
договор при РСРБЗН-Мездра със средно месечно брутно трудово възнаграждение за
периода м.04.2018 г. - м.03.2019 г. в
размер на 1244,41 лева., а майката А.Г. също работи по трудов договор с месечно
брутно трудово възнаграждение в размер на 730,52 лева, но от м.юли.2018 г. е в
отпуск по майчинство. В социалния доклад е отразено, че съпругата на бащата Г.Д.
е управител на три магазина за пиротехнически изделия, а съжителстващият с
майката мъж Н.А. работи на частни начала в сферата на дърводобива.
Към
настоящия момент детето А. е ученичка в *** клас в ***, гр.***. Завършила е
успешно учебната 2018/2019 г. с грамота за отличен успех. От представеното пред
настоящата съдебна инстанция писмо изх.№ 41/07.11.2019 г. от ***, гр.***,
съдържащо извлечение от дневника на VІ клас с оценките на А.Д.,е видно, че в
периода 16.09.2019 г.-31.10.2019 г. детето продължава да има отличен успех. Безспорно
е обстоятелството, че детето тренира художествена гимнастика.
На основание
чл.59, ал.9 вр. ал.6 СК, въззивният съд извърши изслушване на родителите.
Майката А.Г.
изразява становище, че режимът на лични отношения трябва да бъде сменен не
поради промяна на отношение на детето към родителите, а поради порастването на
детето и неудобството, което изпитва от постоянната смяна на домовете. Мнението
на майката е, че тази непрекъсната смяна не се отразява добре на изграждането
на личността на подрастващото дете. А.Г. заявява, че детето е привързано и към
двамата си родители и се чувства добре при всеки от тях, но счита, че за него е
по-добре да бъде при майка си, тъй като е момиче и започват да изникват
въпроси, свързани с дамския пубертет. Майката обяснява, че в дома й има всичко,
което е необходимо за спокойното израстване на едно дете, че А. има собствена
стая, че къщата има голям двор със забавления за децата. А.Г. посочва, че има
още едно детенце на година и половина, към което А. е много привързана.
Признава, че в с.*** *** социалната среда на А. не е така голяма, както в гр.***,
но твърди, че и в селото има деца, с които А. общува и играе. Счита, че А. има
добри отношения с мъжа й Н., разговаря спокойно с него и дори когато има
някакъв проблем и е уплашена отива да
сподели първо с него притесненията си. Майката заявява, че никога не е
ограничава контактите на детето с баща му и няма да пречи на виждането им и
занапред, но счита, че е в интерес на детето да бъде преустановено местенето му
от единия в другия дом.
Бащата Н.Д.
изразява становище, че детето не изпитва затруднения, тъй като са минали 8
години от развода на родителите, вече е голяма и може да се обслужва сама за
повечето неща. Бащата счита, че по изникващите въпроси във връзка с
порастването на детето помощ може да оказва и неговата съпруга, към която детето
е много привързано. Заявява, че по много от въпросите, които се пораждат, и
самият той говори открито с детето. Н.Д. счита, че и в неговия дом има всичко,
което е необходимо за отглеждането на детето, има обособена собствена стая, с
компютър и бюро. Посочва, че приятелите на детето са в града и си ходят на
гости, а в селото няма социална среда, тъй като е обезлюдено и малкото останали
хора са предимно възрастни и от ромски произход. Според бащата, през зимата има
изключителни затруднения в транспортния достъп от с.*** *** до гр.Мездра. Детето
е насочвано от родителите си, а и самото то желае след VІІ клас да продължи
образованието се в гр.Враца, което ще породи допълнителни затруднения, тъй като
от селото до областния град няма пряк достъп.
На основание
чл.15, ал.1 ЗЗДет вр. чл.59, ал.9 вр. ал.6 СК въззивният съд извърши изслушване
на детето А.Д. в присъствието на социален работник Н.К.. Детето обяснява, че е
на 12 години и е ученичка в *** клас в ***, гр.***. Споделя, че има много
приятели в училище, както и че се занимава с художествена гимнастика и има
много медали. Разказва, че живее в едновременно гр.*** и в с.*** ***, като
едната седмица е на село, а другата - в града. В гр.*** живее при баща си, кака
си, баба и дядо, като обяснява, че "кака" е нейната мащеха, с която
се разбира добре и си говорят на всякакви теми. В с.*** *** живее с майка си,
сестра си и чичо Н., който е съпруг на майка й и с когото също се разбира доста
добре. Заявява, че най-много обича сестра си.
А. разказва, че в седмиците, когато е на село, пътува с автобус до
училище, но това не й пречи, тъй като е свикнала, а и след като майка й започне
работа ще я кара с колата до гр.***. Обяснява, че има повече приятели в гр.***,
но и на село има приятели, а също и в съседното с.*** има съученички от нейния
клас, които идват в къщата им, скачат на батута в двора и си играят със сестра
й. А. споделя, че след седми клас иска
да учи в гр.Враца. Заявява, че повече иска да живее при майка си, тъй като
сестра й е там и иска да бъде по-дълго време с нея.
Мнението на
социалния работник Н.К. е, че от обясненията на детето е видно, че то се
чувства спокойно и при двамата родители, и няма индикации да има напрежение в
семейството на майката или на бащата. Мнението на социалния работник е, че
върху детето не е упражнявано влияние или манипулация.
По делото са
събрани и гласни доказателства, като показанията на свидетелите могат условно
да бъдат разделени в две групи:
От
показанията на доведените от ищцата свидетели М.А., И.Н., М.В. и св.Н.Г. се
установява, че детето А. се чувства много спокойно в дома на майка си в с.*** ***.
Свидетелите установяват, че в дома на А.Г. и мъжът, с когото тя живее на
семейни начала, има много добри битови условия, а детето има собствена стая,
която е обзаведена много добре. От показанията на св.В. се установява, че в
двора на къщата има нов батут и басейн и децата се забавляват. Свидетелите
установяват, че А. и Н. се грижат много добре за А., не й се карат и не правят
разлика между нея и роденото от съжителството им дете. Свидетелят Н.
установява, че детето много обича малката си сестричка и много се забавлява с
нея. Същият свидетел установява, че А. се разбира много добре с майка си и й
помага в домакинството, но не защото някой я кара, а защото самата тя има
желание. Според свидетелите на ищцата, А. има добри отношения с мъжа, с когото
майка й живее. Свидетелят Н. определя отношенията между А. и Н. като приятелски
и има впечатления, че детето не изпитва страх и притеснения от мъжа на майка си
и дори споделя с него. Свидетелката В. също счита, че А. споделя повече с Н.,
отколкото с майка си. Свидетелите заявяват, че в селото няма много деца и
повечето са от ромски произход, но А. все пак има две-три приятелчета, с които
играе. Установяват, че в селото има два магазина, едно бистро и детска площадка
с люлка. От показанията им се установява, че има подсигурен ученически автобус
от с.*** *** до гр.***, а когато има проблем с автобуса до гр.*** я карат майка
й, Н. или някой човек от селото - напр.св.Н. и св.В.. Когато се налага А. да
закъснее с прибирането заради тренировките си по художествена гимнастика, майка
й или Н. *** и я прибират. Свидетелите установяват, че няма пряк транспорт от
с.*** *** до гр.Враца.
От
показанията на доведените от ответника свидетели Г.Д., И.А., Й.Ц. и Н.В. се установява, че детето се
чувства много добре в дома на баща си в гр.Мездра, където е родено и отгледано.
От показанията им се установява, че детето има собствена стая, която е
обзаведена с всички удобства - легло, компютър, телевизор. Свидетелката Г.Д.,
която е съпруга на ответника, заявява, че отношенията между нея и А. са приятелски,
че детето споделя с нея и двете много разговарят, дори и на теми, свързани със
съзряването й като жена. В тази част показанията на тази свидетелка се
подкрепят от показанията на свидетелите А. и Ц., чиито впечатления са, че между
А. и съпругата на баща й има много добри взаимоотношения и двете си споделят
много неща. От показанията на всички свидетели се установява, че при
отглеждането на детето бащата разчита не само на своята съпруга, която полага
всички необходими грижи, но и на своите родители, които живеят в същия дом и
бабата е полагала грижи за детето още от самото му раждане. Свидетелите
установяват, че детето има приятели в гр.***, с които си играе и си ходят на
гости. Посещава училище в гр.***, като през времето, в което е в дома на баща
си, на училище я водят и я прибират баща й, съпругата му или баба й. Според
свидетелите, в града детето има повече възможности за допълнително обучение, за
извънкласни занимания и за развлечения, както и по-лесен достъп до гр.Враца.
Според св.Ц. и св.В., село *** *** е със затихващи функции, през лятото е добре
и има деца, но през зимата достъпът до там е много труден.
Съдът дава
вяра на показанията на двете групи свидетели, тъй като се основават на
непосредствени впечатления относно условията, в които се отглежда детето в дома
на всеки от родителите, и относно отношенията в семейството.
Противоречие
с показанията на ищцовите свидетели е налице в показанията на свидетелката Г.Д.,
която установява, че е имало случай, в който детето е споделило пред нея, че не
е спало, защото майка му и чичо Н. са се карали цялата нощ, както и че е имало
друг случай, в който е споделило, че по време на вечеря чичо Н. се е скарал на
майка й, ударил я е и тя е паднала от стола, при което той е започнал да я
души. Настоящият съдебен състав намира, че в тази част показанията на св.Д. не
могат да бъдат възприети безрезервно, тъй като не са основани на непосредствени
впечатления. Показанията на свидетелката в тази част не се подкрепят от
останалите събрани доказателства и по-конкретно от обясненията на детето при
изслушването му пред съда. Освен това следва да бъдат отчетени семейните
отношения на свидетелката и ответника и произтичащата от това заинтересованост
от изхода на делото. Единствено в показанията на св.В. се съдържат твърдения,
че мъжът, с когото майката съжителства, се напива и прави конфликти, което е
довело и до проблеми с неговия баща и това е причината да се установят с ищцата
да живеят в с.*** ***. Тези показания обаче са лишени от конкретика относно
поведението на съжителстващият с ищцата мъж през последните години и
отношението му към детето А..
В
противоречие с показанията на свидетелите на ответника са показанията на
разпитания пред въззивната инстанция св.Н.Г., който е баща на ищцата.
Свидетелят твърди, че след развода грижите за детето в гр.Мездра са били поети
основно от бабата на детето, а не от ответника, тъй като той е работил на
смени. Според свидетеля е имало случаи, в които бащата повишава тон и извиква
името на детето, при което то се вцепенява. Свидетелят твърди, че е имало
случаи, в които е отивал да вземе детето, при което е констатирал, че то не е
добре хигиенизирано. Настоящият съдебен състав не дава вяра на показанията на
свидетеля Г. в тази им част, поради близката му родствена връзка с ищцата и
произтичащата от това заинтересованост от изхода на делото. При преценката на
показанията в тази им част съдът отчита и това, че самата ищца не излага
твърдения за липсата на грижи за детето от страна на бащата или за негови недобри
родителски качества. Освен това в тази част показанията на свидетеля не се подкрепят от останалите събрани по
делото доказателства.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени
са първоначален и насрещен иск с правно основание чл. чл.51, ал.4 вр. 59, ал. 9 СК за изменение
на утвърденото с Решение № 12/20.04.2012 г. по гр. д. № 419/2012 г. по описа на
РС – гр. Мездра споразумение по чл.51 СК в частта относно упражняването на
родителските права по отношение на детето А.Н.Д., местоживеенето на детето,
режима на лични отношения и издръжката на детето.
При произнасяне по въпроса на кого от
родителите се предоставя упражняването на родителските права, съдът изхожда
преди всичко от интересите на детето. Съгласно чл. чл.
59, ал. 4 СК съдът решава въпросите по чл.
59, ал. 2 СК, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на
децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента
грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата
към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица
– близки на родителите, социално обкръжение и материални възможности.
Легално определение на понятието
"най-добър интерес на детето" се съдържа в § 1,
т. 5 от ДР на ЗЗДт. Определението включва изброяването на сходни критерии,
като посочените в чл.
59, ал. 4 СК. Така ЗЗДт сочи, че следва да се преценят желанията и
чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности;
възрастта, пола и миналото му; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да
се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата и др. Изброяването на критериите както в СК, така и в ЗЗДт не е
изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на детето се извършва
от съда след обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат
отношение към развитието и благосъстоянието на детето.
За да бъде основателен иск с правно основание
чл.51, ал.4 вр. чл.59, ал.9 СК е необходимо да бъде установено наличие на
съществено изменение на обстоятелствата, при които са постановени
първоначалните мерки. Съобразно задължителната съдебна практика, залегнала в ППВС
№ 1/1974 г., чиито разрешения са актуални и при действието на СК от 2009 г.,
промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките
относно упражняването на родителските права спрямо ненавършилото пълнолетие
дете е налице когато са изменени обстоятелствата, които са взети предвид при
определяне на първоначалните мерки; когато измененията произтичат от изгубили
смисъл мерки по упражняване на родителските права или когато на практика
марките са променени. Новите обстоятелства могат да имат различна проявна
форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или
моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението,
до жилищните или битовите условия, например, но не само: влошаване на условията
при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителски права, или
пък подобряване на условията на живот при другия родител, изпадане в
невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права,
загубване на родителски авторитет или фактическа невъзможност на родителя да се
справи с детето и т. н. Изменението на обстоятелствата може да се изразява още
в нововъзникнали права или задължения на
родителя по повод задължително спазване на определени мерки, отчуждаване на
детето по вина отглеждащия родител спрямо другия или обратно, пречки на
родителя, при когото е детето за осъществяване на лични отношения с другия
родител, невръщане на детето след осъществяване на лични отношения с родителя,
на когото не са предоставени родителските права и неизпълнение на мерките и
неосигуряване на лични грижи по отношение на детето. Съдът във всеки случай е
длъжен да обсъди начина, по който обстоятелствата се отразяват на положението
на детето и на ефективността на мерките.
В
случая с бракоразводното решение между страните е утвърдено споразумение по
чл.51, ал.1 СК, по силата на което родителските права спрямо малолетното дете са предоставени на майката, на бащата е определен разширен режим на лични отношения
с детето, включващ правото му да го вижда и взема всяка първа и трета седмица
от месеца, от неделя - 19:00 часа до неделя 19:00 часа, както и един месец през
лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката; бащата е осъден
да заплаща месечна издръжка в размер на 70,00 лева.
От събраните по делото доказателства се
установи, че към настоящия момент е налице изменение на обстоятелствата в
сравнение с 2012 г., когато е постановено бракоразводното решение и е утвърдено
споразумението между страните, изразяващо се в следното: към онзи момент детето
е било на 4 години, а в момента е на 12 години и посещава училище; към момента
на развода и двамата родители са живеели в едно населено място, а от около 2
години живеят в различни населени места; всеки от родителите е създал ново
семейство, като от новото съжителство на майката е родено и още едно дете.
Установи се също, че през този период от
време при спазване на установените със споразумението мерки и двамата родители
са полагали равни грижи и са задоволявали всички потребности на детето, което е
силно емоционално привързано и към двамата. От социалния доклад и гласните
доказателства е видно, че и двамата родители притежават висок родителски
капацитет и отговорност за детето. И двамата родители са в добро здравословно
състояние и работят, като към настоящия момент майката е в отпуск за отглеждане
на малко дете. И двамата родители разполагат с жилища, в които има обособени
самостоятелни стаи за детето, обзаведени с всичко, което е необходимо за
отглеждането и задоволяването на нуждите му. И двамата родители могат да
разчитат на чужда помощ при отглеждането на детето - майката А.Г. може да
разчита на помощта на мъжа, с когото живее на съпружески начала, а бащата Н.Д.
може да разчита на помощта на своята съпруга, както и на родителите си, които
живеят в същата къща. От събраните по делото гласни доказателства, както и от
обясненията на самото дете А., се установява, че то е в много добри
взаимоотношения с новите партньори на родителите си, споделя с тях своите
проблеми и разчита на помощта им. От събраните доказателства относно социалната
среда може да бъде направен извод, че в извънучебно време детето има
възможности за повече социални контакти, когато е при баща си в гр.***, но не е
лишено от възможност за такива и при престоя си при майката в с.*** ***.
От гореизложеното следва, че изменението на
обстоятелствата в сравнение с положението към момента на утвърждаване на
споразумението между страните по чл.51, ал.1 СК, не налага изменение на същото
в частта му относно упражняването на родителските права. По делото не се
установява влошаване на положението на детето при майката, която упражнява
родителските права по силата на споразумението. Не се установява фактическа
невъзможност на майката да упражнява родителските права или влошаване на
родителския й капацитет, нито наличие на отчуждаване между нея и детето. Не е
налице и влошаване на жилищните условия и материалните й възможности. Липсват
каквито и да са данни майката да възпрепятства контактите на детето с бащата и
да го настройва отрицателно. Както бе посочено по-горе в мотивите, съдът приема
за недоказани твърденията на бащата Н.Д. за оказвана принуда на А. да се грижи
за малката си едноутробна сестра и за цялото домакинство, както и за системна
употреба на алкохол и оказвано физическо насилие върху майката от
съжителстващия с нея мъж, които да оказват отрицателно влияние върху развитието
на детето. Напротив, от събраните по делото доказателства, както и от
впечатленията на социалния работник, е видно, че детето се чувства много
спокойно при майка си. При изслушването му пред съда детето не споделя да има
тревоги и притеснения, свързани с мъжа на майка си, а тъкмо напротив - заявява,
че се разбира много добре с него. Не се установяват и обстоятелства, с които
положението на детето би се подобрило съществено ако родителските права се
предоставят на бащата. Единственото облекчение, което детето би изпитало в
случай, че местоживеенето му е при бащата, е свързано с отпадането на
необходимостта от ежедневно пътуване от училището в гр.*** до с.*** ***.
Разстоянието между двете населени места обаче не е толкова голямо /около 15
км/, че това обстоятелство да представлява дотолкова съществен фактор, който
може да повлияе върху мерките относно упражняването на родителските права. От
събраните доказателства се установи, че между двете населени места има осигурен
ученически превоз, както и че майката и мъжът й имат автомобили и при нужда
могат да закарат или да приберат детето. Изложените съображения, че детето има
намерение да учи в гр.Враца след *** клас касаят бъдещо събитие, което
евентуално би настъпило след около 2 години, поради към настоящия момент същото
не може да бъде взето предвид при разрешаването на спора относно родителските
права.
Настоящият съдебен състав намира, че при
установените еднакви родителски и възпитателски качества на двамата родители,
при равните полагани до момента грижи и отношение към детето, при силно изразеното желание и на двамата родители
да се грижат за детето и безспорната привързаност на същото към всеки от тях, разрешаването
на спора в най-добър интерес на детето изисква съобразяване с неговите желания
и чувства, както и с физическите, психическите и емоционалните му потребности
съобразно повелята на § 1,
т. 5 от ДР на ЗЗДт. При изслушването й пред съда А. заявява, че предпочита
да живее при своята майка, тъй като там живее и нейната сестричка и тя иска да
бъде повече време с нея. Силната емоционалната привързаност на детето към
едноутробната му сестра е изключително съществен фактор, който не следва да
бъде пренебрегван поради битови съображения. Освен това съдът намира, че с
оглед възрастта и пола на А., в нейн интерес е да остане да живее при майката,
която може да оказва по адекватни грижи за физическите и психическите й
потребности.
От друга страна, фактът, че детето вече ходи
на училище за разлика от 2012 г., когато е утвърдено споразумението между
страните, представлява такова изменение на обстоятелствата, което налага
изменение на утвърдения с бракоразводното решение режим на лични отношения между бащата и
детето. Това е така, защото според досегашния режим бащата може да взема детето
при себе си по две седмици през месеца, т.е. и през делнични дни, когато то
трябва да посещава училище. Това очевидно не е в интерес на детето, тъй като то
всяка седмица трябва да пренася учебниците, учебните си помагала и дрехи от
един дом в друг, което пречи на изграждане на устойчиви поведенчески навици. С
оглед на това следва да бъде определен нов, но също така разширен, режим на
лични отношения между бащата и детето, при който техните контакти да са
концентрирани в неприсъствени дни - през време, когато детето не е на училище,
а именно: бащата да взема детето в 18:00
часа на всеки първи, трети и пети петък от месеца /когато съответният месец има
и пети петък/ до 18:00 часа в неделя на
същата седмица - с преспиване, както и през първите пет дни на пролетната
ваканция на детето, а също и четиридесет дни през лятната му ваканция по време,
което не съвпада с платения годишен отпуск на майката. В случай, че родителите
не постигнат съгласие за провеждане на официалните празници и личните празници
на детето, те следва да спазват следния режим: През нечетните години бащата да
взема детето по време на следните официални празници: Трети март, Гергьовден,
Деня на съединението и Коледа, както и на рождения му ден, а през четните
години да взема детето по време на следните официални празници: Великден, Първи
май, Двадесет и четвърти май, Деня на независимостта и Нова година.
Следва да се отбележи, че при изрично
споразумение между родителите, в интерес на детето ще е то да има контакти с
бащата и в дни, извън изложения по-горе режим, в които случаи родителите следва
да се съобразят с изложеното по-горе, че това не следва да възпрепятства, а да
спомага за нормалното обучение на детето в училище.
С оглед резултата по спора за упражняването
на родителските права, съдът следва да се произнесе и по предявения от майката А.Г.
иск за увеличение на определената със споразумението издръжка на детето. От
присъждане на предходната издръжка до настоящия момент са изминали повече от 7
години, през който период наред с възрастта на детето са нараснали и неговите
нужди от за храна, облекло, учебници, учебни помагала и пр. По делото няма
данни какви са били финансовите възможности на родителите към момента на
сключване на споразумението, за да се прецени налице ли е промяна в тази
насока. През този период обаче е налице значително нарастване на минималната
работна заплата за страната - от 270,00 лева към м.04.2012 г. до 560,00 лева
през 2019 г. При това положение определената със споразумението издръжка от
70,00 лева е в противоречие с
императивната разпоредба на чл.142, ал.2 СК, според която минималната издръжка
на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Към настоящия момент минималният размер на издръжката е в размер на 140,00
лева, поради което размерът на дължимата от бащата издръжка следва да бъде
увеличен от 70,00 лева на 140,00 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба - 20.02.2019 г. до
настъпването на законова причина за изменението или прекратяването й, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска.
При възприетата от въззивния съд
основателност на предявените от майката А.Г. искове, предявеният от бащата Н.Д.
насрещен иск се явяват неоснователен и недоказан.
В обобщение на всичко изложено, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде
отменено изцяло и вместо него следва да бъде постановено решение, с което да се допусне изменение
на утвърденото с Решение № 12/20.04.2012 г. по гр. д. № 419/2012 г. по описа на
РС – гр. Мездра споразумение по чл.51 СК в частта относно режима на лични
отношения между бащата и детето и в частта относно издръжката.
Предвид крайния изход на делото, на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът Н.Д. дължи и следва да бъде осъден да заплати на
ищцата А.Г. претендираните и направени от нея разноски пред двете съдебни
инстанции за заплащане на държавни такси и адвокатски възнаграждения в общ
размер от 945,00 лева, включващ: платена държавна такса в първоинстанционното
производство от 30,00 лева, заплатено адвокатско възнаграждение за първата
инстанция от 300,00 лева, платена държавна такса във въззивното производство от
115,00 лева, заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция от
500,00 лева.
Ответникът Н.Д. следва да бъде осъден да
заплати и държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 201,60 лева.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 215/28.08.2019 г. по гр.д.№ 221/2019 г. на
Районен съд-Мездра и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
на основание чл.51, ал.4 вр. чл.59,
ал.9 СК утвърденото с Решение № 12/20.04.2012 г. по гр.д.№ 419/2012 г. на
Районен съд-Мездра споразумение по
чл.51, ал.1 СК в частта относно режима на лични отношения между бащата Н.Х.Д. и
детето А.Н.Д. и в частта относно издръжката на малолетното дете А.Н.Д., като:
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения между бащата
Н.Х.Д. и детето А.Н.Д., включващ право на бащата да взема детето с преспиване в
18:00 часа на всеки първи, трети и пети петък от месеца /когато съответният
месец има и пети петък/ до 18:00 часа в
неделя на същата седмица, както и през първите пет дни на пролетната ваканция
на детето, а също и четиридесет дни през лятната му ваканция по време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на майката.
В случай, че родителите не постигнат съгласие
за провеждане на официалните празници и личните празници на детето, те следва
да спазват следния режим: През нечетните години бащата да взема детето по време
на следните официални празници: Трети март, Гергьовден, Деня на съединението и
Коледа, както и на рождения му ден, а през четните години да взема детето по
време на следните официални празници: Великден, Първи май, Двадесет и четвърти
май, Деня на независимостта и Нова година.
ИЗМЕНЯ размера на
месечната издръжка, която Н.Х.Д., с ЕГН **********, следва да заплаща на детето А.Н.Д., с ЕГН **********,
лично и със съгласието на нейната майка и законен представител А.Н.Г., с ЕГН **********,
като я УВЕЛИЧАВА от 70,00 лева на
140,00 лева, считано от датата на предявяване на иска - 20.02.2019 г. до
настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Н.Х.Д. насрещен иск с
правно основание чл.51, ал.4 вр. чл.59, ал.9 СК.
ОСЪЖДА
Н.Х.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.Г., с ЕГН **********
и адрес: ***, сумата 945,00 лева, представляваща деловодни разноски за двете
съдебни инстанции.
ОСЪЖДА
Н.Х.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса върху присъдената
издръжка в размер на 201,60 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........