Р Е Ш Е Н И Е
№ 120/26.2.2018г. 26.02.2018 година град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 06.02 2018 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Ир. П.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 2665 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба и уточнения, предявена от Д.А.Г. , В.Д.А., Г.А.Г., С.Р.П. и П.И.П. против П.И.П. и Д.И.П., с която се иска съдът да определи начина на разпределяне на ползването на незастроена част от дворно място, представляващо ПИ с идентификатор 87474.558.59, с площ 217 кв.м., находящо се в гр. Я., ул. «***»***, както и иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху дворното място, като бъдат задължени да възстановят съществуваща врата към северната част на дворното място/от към съседа И. С. И./, която да ползват за самостоятелен вход към двора, както и да възстановят съществувалия вход за жилището си от тази страна на сградата- северната, и да затворят входа на сградата от юг- към сутерена на жилищната сграда/уточнение на л. 146 от делото/.
В исковата молба и уточненията се посочва, че ищците и ответниците са съсобственици на самостоятелни жилища в многофамилна жилищна сграда, построена в процесното ПИ. Обща част за всички била незастроената част от дворното място. Между ищците нямало спорове и трудности при използване на двора, но такива се появили във взаимоотношенията им с наследодателя на ответниците, в последствие и с тях. Отношенията им били изключително усложнени, а с неоснователните си действия – застрояване на почти цялата празна част от двора, оспорване размера на притежаваните от ищците части от двора и др., пречели на ищците спокойно и необезпокоявано да упражняват правото си на собственост, за което се излагат и други съображения.
Иска се разпределение на ползването на незастроената част от дворното място, както и ответниците да бъдат осъдени да възстановят съществуваща врата към северната част на дворното място, която да ползват за самостоятелен вход, както и да възстановят съществувалия вход за жилището си от тази страна и да затворят входа от юг.
В законоустановения срок, ответниците, чрез назначенио особени представители са депозирали отговори на исковата молба, с които не се оспорва иска по чл. 32,ал.2 от ЗС.Оспорва се претенцията по чл. 109 ЗС, по изложени в отговорите съображения.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищците.
Ответникът Д.П. се представлява от назначен особен представител, чрез когото не оспорва иска за разпределение на ползването, а оспорва претенцията по чл. 109 ЗС.
Ответникът П.П. не се явява в .с.з. В депозирано писмено становище излага съображенията си във връзка с исковите претенции.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следното от фактическа страна:
По делото са приети документи установяващи правото на собственост на ищците по отношение на процесното дворно място, а именно:
Видно от НА №*** год. по силата на покупко – продажба А. Г.А. е придобил ½ ид.ч от дворно място, цялото с площ 491 кв.м., находящо се на ул.“***“ и ул.“***“.
Представен е и НА №*** г., видно от който А. Г.А. е продал на Е. К. П. и В. Т. С.63/430 ид.ч. от дворно място, находящо се на ул. „***“***, от които застроени 50 кв.м. и незастроени 13 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от сутеренния етаж на сградата.
Установява се от НА №*** год., че В. Т. С. е продал на Е. К. П. 31,50/430 ид.ч. от дворно място, находящо се на ул. „***“***, от които застроени 25 кв.м. и незастроени 6,50 кв.м., с право на ползване от северната част от дворното място, откъм съседа И. С. И. и с право на изход на ул. „***“заедно с 1/4 ид.ч. от сутеренния етаж на сградата.
С НА №*** год. А. Г.А. е дарил на синовете си Г.А.Г. и Д.А.Г. по 1/10 ид.ч. от дворно място, цялото с площ 430 кв.м.. съставляващо парцел *** в кв.*** , заедно с части от намиращата се в същото сграда.
С НА №*** год. Д. Т. П. е дарил на сина си Т. Д. Т. собственото си дворно място, застроено и незастроено – 31,50/430 ид.ч. от , с право на ползване от северната част откъм съседа И.С. И. и с право на изход от ул.“***“, цялото от 430 кв.м., съставляващо парцел *** , имот номер *** в кв. *** по плана на гр. Я.
С НА №*** год. Т. Д. Т. и В. Т. С. са продали на И. П. П. следния недвижим имот – 63/215 ид.ч. от дворно място, цялото с площ 215 кв.м., на ул.“***“***, имот *** в кв.*-**, заедно със сутеренния етаж на масивна жилищна сграда от 53 кв.м.
Видно от приложеното удостоверение за наследници на Община Я., след смъртта си А. Г.А. е оставил следните законни наследници – В.Д.А. – съпруга, Г.А.Г. – син и Д.А.Г. – син.
С постановление от 12.09.2007 год. на ДСИ при ЯРС на С.Р.П. е възложена собствеността върху следния недвижим имот- 1/10 ид.ч. от ПИ с идентификатор 87374.558.59 с площ 215 кв.м., заедно с първи жилищен етаж на построената масивна жилищна сграда с площ 97 кв.м.
Видно от приложеното удостоверение за наследници от 25.09.2017 год., след смъртта си И. П. П. е оставил двама законни наследници – ответниците – П.И.П. и Д.И.П..
В подкрепа на твърденията си ищвите се представили тъжба до ЯРП от 26.10.2017 год., подадена от Е. И. Г. против П.И.П. за престъпление по чл. 144,ал.3 от НК, както и писма от Община Я. от 28.04.2017 год. и 30.01.2018 год., от които се установява, че по повод постъпила жалба относно незаконен строеж в процесното дворно място, служители на общината са извършили оглед и са констатирали, че от северната страна на жилищната сграда, към партерния етаж е изградена тухлена пристройка с размери – 7,60/1,90 м., за която липсват представени разрешение за строеж и одобрен проект.
По делото са събрани гласни доказателства.
В показанията си св. Г. – съпруга на ищеца Д.Г. посочва, че взаимоотношенията между страните не са нормални. Ответниците мислели, че са собственици на целия имот и не се съобразявали ,ч е там живеят още собственици.Пречели, преградили от южната страна мястото и никой не можел да влезе. Опъвали мрежа от към улица „***“. Свидетелката твърди, че си отворили вход от ул.“***“В момента входа от ул.“***“ бил отключен и можело да се минава от там, но това станало след намесата на общината. Преди това било оградено с мрежа до половината и нямало как да се влезе.П.П. ги заплашвал и имало подадена тъжба.Свидетелката я подала след заплахи. Пречели му, защото минавали покрай спалнята му, но сега било отворено.Имало често проблеми и с ищцата В.Д.. Заплашвал я, нападал я. С. и П. били съсобственици които купили етажа от Г.Г. – девер на свидетелката . Ищците С. и П. все още не били живели там, сега си ремонтирали етажа. Не знаела дали последните имали проблеми. Знаела за тяхното семейство- В., Г. и Д.. Г. не живеел там, но бил наследник на част от партера.Входа от улица „***“ бил направен преди 7-8 години. Преди от там си вкарвали колите. Сега била малка врата.Когато подали жалба за наличието на телена ограда, която им пречи да влязат от входа от ул. ***, вече го имало и другия вход.Той бил незаконен и трябвало да го махнат.От към северния вход имало незаконна постройка.
Св. Н. – съсед на страните посочва, че освен входа на ул.“***“ за двора имало и друг вход – дървена врата , от където влизали старите собственици. От там бил и входа за къщата. Това било преди 1972 – 1973 год. Останалите собственици тогава влизали от ул.“***“.Дървената врата била затворена преди 7-8 години. Отношенията между собствениците не били добри. П. не давал на останалите да минават покрай прозореца му. Само се карали. Сега от входа на ул.“***“ минавали всички, но П. бил недоволен. Той имал брат, който свидетелят мисли, че се казва Д. или Д., но той не живеел в тази къща. От много години го нямало и свидетелят не знаел къде е.Свидетелят не знаел кога е отворен входа от ул.“***“. Когато И. П. купил имота имало дървената вратичка.Не знаел кой я е затворил.На третия етаж живеела свидетелката, с която имали спорове. На втория етаж собствениците били нови, сега правели ремонт. Петьо вдигал гюрултия с работниците, но и те минавали през ул.“***“.
По искане на ищците по делото е била назначена съдебно – техническа експертиза, вещото лице по която след оглед , измервания и справка по плановете на имота в Община Я., констатирало, че площта на имота по КК е 217 кв.м.Застроената площ е общо 101, 70 кв.м, общо 101, 30 кв.м.- незастоена площ. Вещото лице посочва, че има извършено незаконно строителство, което представлява една стая и отворена врата за връзка със сутеренната част от ответниците , разположено между жилищната сграда и оградата на имота.
Вещото лице е дало два варианта за делба на имота. Първият вариант е съобразен с притежаваните от страните по делото ид.ч. е съобразен с пална на имота 1989 год., в който е заснет съществуващ вход откъм ул. „***“ и с отворена и изградена врана от към сутерена от северната страна на сградата. Варианта бил съобразен с искането на ищците. Втория вариант на разпределение на имота, съобразно притежаваните от страните ид.ч. бил съобразно със съществуващия вход за сутеренния етаж на сградата от южната терена и съществуващия вход към имота от ул.“***.
При изслушването си в с.з вещото лице е посочило, ч еи в дават варианта на разпределение правото на ползване е определило общо за ищците и общо за ответниците. Във втория вариант вещото лице се е съобразило със съществуващите в момента входове за двора и за сградата . Изградената незаконна постройка при първи вариант от разпределението попадала изцяло в мястото определено за ползване от ответниците. Във втори вариант вещото лице не било сигурно дали тази постройка попада.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС и чл. 109 ЗС.
По иска с правно основание чл. 32,ал.2 от ЗС:
С решението по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото или взето във вреда на общата вещ съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на имота и с оглед правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ. Самото искане за съдебна администрация е категорично указание, че такова мнозинство не може да се формира. Използваното в чл. 31, ал. 2 ЗС понятие "служене с общата вещ" означава прякото й използване съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда субстанцията й или да се накърняват свойствата й. Именно затова съдебната администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС се осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на вещта и съдът няма право да предписва или взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване.В последния смисъл е и трайната и безпротиворечива практика на съдилищата. При преценката си освен гореизложеното съдът отчете и следното – съобразно разясненията дадени в РЕШЕНИЕ № 164 ОТ 11.07.2014 Г. ПО ГР. Д. № 247/2014 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС - В производството по чл. 32,ал.2 ЗС, не могат да се разпореждат промени в съсобствената вещ, а начинът на ползване се определя съобразно фактическото положение, включително и когато то е създадено в резултат на извършено незаконно строителство. Защитата срещу последното, ако то съставлява неоснователно действие, което пречи на съсобственика да упражнява своето право, се осъществява по реда на чл. 109, ал. 1 ЗС. Евентуалната промяна, вследствие уважаване на негаторен иск, на фактическата обстановка, при която е разпределено ползването на общата вещ, може да послужи като основание за преразглеждане на определения начин на ползване.
Освен това в процесния казус следва да бъде отчетено и, че в Решение № 424 от 31.05.2011 г. по гр. д. № 881/2010 г. на І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е посочено, че разпределянето на общ дял е възможно при изразено съгласие за това от съсобствениците, които ще ползват този общ дял. Т.е., за да се предостави общ дял за ползване на двама съсобственици, е необходимо те изрично да са дали съгласието си за такъв начин на ползване, в противен случай определянето на общ дял за ползване е недопустимо.
С оглед на гореизложеното и като съобрази конкретиката на настоящия правен спор, съдът намира, че искането за разпределяне ползването на съсобственото между страните дворно място следва да бъде отхвърлено, предвид следното:
Страните не спорят, а и се установява от приложените писмени доказателства, че са съсобственици, при определени в съответните титули за собственост ид.ч./като за част от ищците и за ответниците правото на собственост е придобито и по наследяване./Безспорно се установява още, че в имота има изградена незаконна постройка, която се ползва от ответниците и която съобразно приложените от Община Я. писма е с размери 7,60/1,90 м или 14, 44 кв.м. Предвид големия брой съсобственици и малкия размер на незастроената част от дворното място вещото лице при изработване вариантите за разпределение е определило общ дял за ползване от всички ищци , както и общ дял за ползване от всички ответници.
Нито един от предложените два варианта в процесния случай не може да бъде одобрен. На първо място следва да бъде посочено, че вариант едно не е съобразен със съществуващото в дворното място фактическо положение. Както беше посочено и от самото вещо лице той е съобразен с искането на ищците, което предвид цитираната по-горе практика на ВКС е недопустимо, т.к. би довело до промяна до съществуващото фактическо състояние и необходимостта от извършване на преустройства. Този вариант изобщо не предвижда възможност ответниците да имат достъп до двора на имота , през нито един от съществуващите входове към монета, т.е. нито на ул.“***“, нито на ул.“***“, а по този начин ги препятства изобщо да влизат и в жилищната сграда. Втория предложен вариант отново не може да бъде ободрен, т.к. въпреки, че няма да доведе до промяна в съществуващото фактическо положение, както се посочи по-горе поставянето на общ дял е допустимо само при изрично изранено желание от съсобствениците , които ще ползват този общ дял. Дори и в процесния случай да бъде прието, че ищците са изразили такова желание, то никой от двамата ответниците не е посочил да желае при разпределението да ползва дял общ с другия от тях.Освен това съобразно РЕШЕНИЕ № 181 ОТ 13.10.2015 Г. ПО ГР. Д. № 1826/2015 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС – когато един от съсобствениците застрои част от съсобствения имот, без в негова полза да е учредено право на строеж и съответно ползва построеното /какъвто е настоящия казус/, това обстоятелство следва да бъде взето предвид при разрешаване на спора за ползването на дворното място. При възможност в дела , който се отрежда за ползване от този съсобственик следва да се включи застоената от него част от имота.
В процесния случай следва да се вземе предвид, че изградената незаконна постройка надхвърля по размер собственическите права на двамата ответници по отношение незастроената част от дворното място, както и предвид размерите й в нито един от двата варианта за разпределение не може да попадне в отредена за тяхно ползване част.Както беше посочено по-горе, в случай че с изграждането и ползването на тази постройка са осъществени неоснователни действия, които пречат на останалите съсобственици да упражняват спокойно собственическите си права, защитата следва да бъде по реда на чл. 109 ЗС.
В обобщение на гореизложеното, съдът приема, че иска като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.109 от ЗС:
Съгласно цитираната разпоредба собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява правото си на собственост. Тъй като иска предвижда защита на правото на собственост, ищецът по него следва да докаже, че е собственик на недвижимия имот, върху който се твърди, че ответниците с действията си пречат за пълноценното упражняване на правото на собственост. Искът предоставя правна защита на правото на собственост или на ограниченото вещно право, произтичащо от него срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост. Не е необходимо това действие да накърнява владението, достатъчно е само да ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение. Ответник по тази негаторна претенция е всяко лице, което и без да е владелец на вещта нарушава правото на собственост на ищеца.
В процесния случай ищците твърдят ответниците да накърняват необезпокояваното упражняване на правото им на собственост върху дворното място на имота, като – са застроили празна част от двора, с което им пречат да я ползват /в ИМ липсва петитум по отношение на извършеното строителство/, ползват неограничено другата част от двора, като преди време го преградили, но мрежата била махната, отказват да участват в разходите за общите части на двора, спират водата от централния за сградата водомер, приемат много гости, които вдигат много шум, П.П. обижда В.А., с което и пречи да седне и ползва двора нормално. Искането на ищците е да бъдат задължени ответниците да възстановят съществуваща врата към северната част на дворното място/от към съседа И. С. И./, която да ползват за самостоятелен вход към двора, както и да възстановят съществувалия вход за жилището си от тази страна на сградата- северната, и да затворят входа на сградата от юг- към сутерена на жилищната сграда.
Предвид гореизложеното и характера на защитата, която дава разпоредбата на чл.109 от ЗС, съдът намира иска за неоснователен по отношение на ответника Д.П.. От събраните по делото доказателства се установи безспорно, че този ответник, въпреки, че е съсобственик по отношение на част от сградата и дворното място от години не пребивава в имота- св. Н. е категоричен , че този ответник не живее в къщата от години, а св. Г. в показанията си твърди част от ищците да имат проблеми с ответниците, но в показанията си никъде не посочва конкретни такива с ответника Д.П.. По тези съображения искът спрямо Д. П. следва да бъде отхвърлен, т.к. като същия не обитават имота и е обективно невъзможно да създават пречки за пълноценното упражняване правото на собственост от ищците по отношение на дворното място.
По гореизложените съображения иска се явява неоснователен и по отношение на ищците – Г.Г., който също безспорно се установи от показанията на свидетелите, че не живее в имота, както и по отношение на ищците П.П. и С.П., които въпреки, че се установи по делото да са собственици на част от сградата и двора , също безспорно се установи, че не живеят в имота. По отношение на тримата посочени ищци не се установява от събраните доказателства да са осъществени от ответника Д. П. или П. П. действия, респ. бездействия, които да пречат на спокойното упражняване правото на собственост върху дворното място. Св. Г. посочва, че не знае С. и П. да имат проблеми, както и че Г. не живее там, но се води собственик на част от партера по наследство. Освен гореизложеното съдът взе предвид, че св. Г., също живуща в имота посочва, че изградената ограда от мрежа е премахната, както и че всички съсобственици минават през входа на ул. ***/в този смисъл са и показанията на св. Н./. Установява се още от показанията на свидетелите, че е налице недобро отношение на ответника П. по отношение на ищцата В.Д., свидетелката Г., както и към дъщерята на свидетелката /вкл. към работници , които са правили ремонт в къщата- св. Н./. Въпреки изложеното съдът приема, че отправянето на обидни думи към една от ищците, свидетелката и нейни роднини, като форма на осъществени неоснователни действия не кореспондира с вида на търсената защита- да се задължат ответниците да затворят сега съществуващия вход към жилището си, да отворят друг вход към двора и към жилищната сграда, който да ползват.
С оглед на гореизложеното иска като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.А.Г., ЕГН ********** , В.Д.А., **********, Г.А.Г.,ЕГН **********, С.Р.П., ЕГН ********** и П.И.П., ЕГН ********** против П.И.П., ЕГН ********** и Д.И.П., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 32,ал.2 от ЗС, да се определи начина на разпределяне на ползването на незастроена част от дворно място, представляващо ПИ с идентификатор 87474.558.59, с площ 217 кв.м., находящо се в гр. Я., ул. «***»***.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.А.Г., ЕГН ********** , В.Д.А., **********, Г.А.Г.,ЕГН **********, С.Р.П., ЕГН ********** и П.И.П., ЕГН ********** против П.И.П., ЕГН ********** и Д.И.П., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху дворното място, като бъдат задължени да възстановят съществуваща врата към северната част на дворното място/от към съседа И. С. И./, която да ползват за самостоятелен вход към двора, както и да възстановят съществувалия вход за жилището си от тази страна на сградата- северната, и да затворят входа на сградата от юг- към сутерена на жилищната сграда.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: