Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр. Карлово, 04.12.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет
и трети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов
с
участието на секретаря Снежанка Данчева, като разгледа НАХД № 584 по описа на
Карловски районен съд за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 236
от 19.08.2020г. на Директор н.О.д.п.б.н.х. ***, с което на Ф. „Ш.“ с ЕИК**** със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от А. A=А. с ЕГН ********** , на осн. чл.471а,
ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /в сила към момента на
извършване на деянието/ е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.137, ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/.
Наказателното постановление се атакува
като неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се явява представител
- А. A=А., и се представлява от процесуален представител – адв. Г.П., който
поддържа и развива жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована,
се представлява от юрисконсулт Цеца Б., която моли наказателното постановление
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Оспорва размера на
разноските и претендира разноски.
Съдът въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния
7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното
физическо лице/, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи
следното:
По постъпил сигнал в ****П. била
организирана проверка на обект, находящ се на територията на „***“ ЕАД гр.С.в който
били отглеждани кучета и котки. Проверката била извършена в рамките на 3 дни –
28.05.2020г., 29.05.2020г. и 02.06.2020г., като в нея участвали служители на ****П.,
включително и св. И.Г.А. и св.А.Х.И. и РУП К.– св. К.Г.М..
При тези проверки било установено, че действително на територията на „***“ ЕАД
гр.С.има обект - бившия кучкарник на дружеството, в който
има кучета и котки, като те били отглеждани от Ф. „Ш.“. Това обстоятелство не
било оспорено от А. A=А. – представител на фондацията. На 02.06.2020г.
свидетелите И.А., А.И. и К.М., подпомагани от А.А. преброили и проверили животните
намиращи се в обекта, като било установено, че са 152 кучета
и 30 котки. За установено при проверката били съставени констативни протоколи и
акт за възбрана № 00001/29.05.2020г.
При проверката служителите на ****установили
и, че обекта не е регистриран съгласно изискванията на ЗВмД и за това на 05.06.2020
г. св. И.А.
в присъствието на свидетелите А.И. и К.М. и на представител на Ф.
„Ш.“ - А. A=А., съставила АУАН № 0001539/05.06.2020 г. на Ф. „Ш.“ с ЕИК**** в
който било описано, че при извършената физическа и документална проверки на 28.05.2020г.,
29.05.2020г. и проверка по идентификация и по видове животни на 02.06.2020г. в
гр.С.на територията на „***“ ЕАД, е установен животновъден обект /кучкарник/, в
който се отглеждат голям брой животни - кучета и котки, като при проверката по
идентификация към 02.06.2020г. броят им е 152 бр. кучета и 30 бр. котки, като
няма извършена регистрация на обекта по чл.137 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност във връзка с чл.51, ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност.
Било прието, че е нарушен чл.137, ал.1, във
вр. с чл.51, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. АУАН бил връчен
на представител на Ф. „Ш.“ - А. A=А.. В
законовия срок постъпило възражение от А. A=А. срещу
съставения АУАН.
Въпреки това, въз основа на съставения
АУАН било издадено процесното наказателно постановление, с
което, при идентично описани с акта обстоятелства по нарушението, дата и място
на извършването му, както и данни за извършителя, на Ф. „Ш.“ с ЕИК**** на осн.
чл.471а, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /в сила към момента
на извършване на деянието/ е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.137, ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/.
Така изложената фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени
доказателства -НП, АУАН, Писмо
от Изп. Директор на „***“ ЕАД гр.С., Заповед № РД – 11-1111
от 27.05.2020 г. на Изпълнителен директор на БАБХ, констативни
протоколи, акт за възбрана № 00001/29.05.2020г., Заповед
№ №ОСПД № 1694 от 30.06.2020 г. на Изпълнителен директор на БАБХ, разписки за
връчване, длъжностна характеристика и
свидетелските показания на свидетелите И.А., А.И. и К.М..
Относно приложението на процесуалните
правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административно-наказващия
орган следва от разпоредбата на чл.472, ал.2, вр. ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, а тази на актосъставителя – от разпоредбата на
чл.472, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, в качеството му на
доктор по ветеринарна медицина. При съставянето на АУАН и при издаването на НП
не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно-наказателното производство по налагане на
наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са
и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
По отношение на правилността на
наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата
доказателствена съвкупност се установяват достатъчно данни за извършено деяние,
с което Ф. „Ш.“ с ЕИК**** със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от А. A=А. с ЕГН ********** е нарушила разпоредбата на чл.137,
ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, тъй като към 02.06.2020г. в гр.С.,
в стопанисван животновъден обект отглеждат 152 бр. кучета и 30 бр. котки, като
няма извършена регистрация на обекта по чл.137 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност.
Съгласно § 1, т.36 от Допълнителните
разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност - "Животновъден
обект" е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или
настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории. Ето
защо и доколкото в обекта в гр.С., стопанисван от Ф. „Ш.“ са се отглеждали общо
152 бр. кучета и 30 бр. котки, то същото място съставлява „животновъден обект“
по смисъла на чл.137, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност,
независимо от другото, включително дори „основно“ предназначение на обекта –
жилищно, стопанско и др.
Също така, съгласно чл.176, ал.1 от ЗВмД - Собствениците на
обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел
търговия, на пансиони, изолатори и приюти за животни ги регистрират по реда на
чл.137, като към заявлението прилагат и удостоверение за завършен курс по
защита и хуманно отношение към животните. Т.е. обекта на Ф. „Ш.“ в който се
отглеждали общо 152 бр. кучета и 30 бр. котки подлежи на регистрация
по реда на чл.137 от ЗВмД. Че тези животни се отглеждат от
Ф. „Ш.“ не се спори дори и от жалбоподателя, като в жалбата срещу НП,
признавайки това обстоятелство, се акцентира върху това, че животните се отглеждат
хуманно и при добри условия и, че обекта им не е приют, не е развъдник, не се
извършва търговия с животните, а те се отглеждат като домашни любимци.
Също така съдът намери, че в случая не
се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива
една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.137, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност,
отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното
нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобно деяние, като конкретни обществено опасни
последици не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен
случай. Още повече в случая се констатира значителен брой животни.
При разглеждане въпроса за
съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението се констатира,
че съгласно разпоредбата на чл.471а, ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност /действащ към момента на установяване на нарушението/ – приложим в
случая, предвид липсата на друга специална санкционна норма, за нарушение на
чл.137, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност извършено
от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 500
до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 20 000 лв. Необходимо е да
се посочи, че в НП наказанието е наложено на осн. чл.471а, ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, но съотносимата норма е чл.471а,
ал.2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, като въпреки наличието на
тази техническа грешка, която според съда не представлява съществено
процесуално нарушение, наказанието е правилно определено по вид и по размер - имуществена
санкция в размер на 500 лева.
Следва да се посочи, че към настоящият
момент разпоредбата на чл.471а от Закона за ветеринарномедицинската дейност е
променена, като наказанията – глобата и имуществената санкция и по ал.1 и по
ал.2 са увеличени, като съответно по ал.1 се налага глоба от 1000
до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 8000 лв., а по ал.2 се
налага
имуществена санкция от 5000 до 8000 лв., а при повторно нарушение - от 8000 до
15 000 лв.
Към момента на установяване на нарушението
разпоредбата
на чл.471а от ЗВмД гласи: ал.1 - За други нарушения на този закон, както и на
актове по прилагането му се налага глоба от 150 до 1000 лв., ако не е предвидено
по-тежко наказание и ал.2 - Когато нарушението
по ал.1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага
имуществена санкция от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до
20 000 лв.
В случая правилно е приложен закона действащ
към момента на установяване на нарушението, тъй като той се явява и по-благоприятен
и определената имуществена санкция е в минимален
размер, а именно – 500 лева. При
проверката от съда относно начина на определяне размера на административното
наказание, при съобразяване установеното по административно-наказателната
преписка, се налага заключение, че същият размер е определен законосъобразно и
правилно. Както вече бе посочено, в случая се касае за значителен брой животни,
отглеждани в животновъден обект, който не е регистриран. Същевременно за
животните са полагани грижи, като тези обстоятелства налагат заключение за една
невисока степен на обществена опасност на конкретното деяние, ето защо и съдът
намери, че правилно е индивидуализиран размера на административното наказание –
имуществена санкция в минимален размер за нарушението на чл.137, ал.1 от Закона
за ветеринарномедицинската дейност.
При този изход на спора, на основание
чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с
чл. 37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.27е от
НЗПП право да получи направените разноски има въззиваемата страна. Съдът, като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, намира, че
справедливият размерът, който следва да се присъди е 80 лв.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р
Е Ш
И :
1.ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
236 от 19.08.2020г. на Директор н.О.д.п.б.н.х. ***, с което на Ф. „Ш.“ с ЕИК****
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. A=А. с ЕГН **********,
на осн. чл.471а, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /в сила към
момента на извършване на деянието/ е наложено административно наказание –
имуществена
санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.137, ал.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/.
2. ОСЪЖДА Ф. „Ш.“ с ЕИК****
със седалище и адрес на управление ***, да заплати н.О.д.п.б.н.х. ***
направените по делото разноски в размер на 80.00 (осемдесет) лева.
3.Решението подлежи на обжалване в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд- П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.