Р Е Ш Е Н И Е
№ 1177
гр. Пловдив, 21 юни 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на тридесети май, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Д. Й., като разгледа административно дело №276 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
“РОС ТЕКСТ 21” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ЕИК *********, представлявано от адвокат Б.З.- пълномощник, обжалва Ревизионен акт (РА) с №Р-16001622001243-091-001 от 21.09.2022г., издаден от С. А. Г.- началник на сектор в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), възложила ревизията; и Ц. С. Дж.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №610 от 12.12.2022г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на жалбоподателя е определена отговорност по чл.177, ал.1 и ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер на 43 688,14 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер на 5 077,00 лв. за периода от 29.04.2021г. до 30.11.2021г., за задължения на “РОС-ТЕКСТИЛ“ ООД (считано от 25.08.2021г. ЕООД), ЕИК *********.
Претендира се отмяна изцяло на акта поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък на направените разноски (лист 605) и доказателства, че същите са действително направени (листи 606-607).
Ответникът- директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, представляван от юрисконсулт К.С.- пълномощник (лист 285, 286), изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На 05.06.2023г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№12096 (листи 609-611) от юрисконсулт С., подкрепяща изразеното становище и поддържаща заявената претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №Р-16001622001243-020-001 от 14.03.2022г. (листи 277-278) на С. А. Г.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, е възложена ревизия на жалбоподателя за установяване на отговорност по чл.177 от ЗДДС за задължения по ДДС на “РОС-ТЕКСТИЛ“ ЕООД, ЕИК *********, за извършени доставки, документирани с общо 35 броя фактури, издадени в периода 29.04.2021г. – 08.11.2021, изчерпателно изброени в заповедта, по които фактури е приспаднат данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 46 561,42 лв. “РОС-ТЕКСТИЛ“ ЕООД има дължим и невнесен ДДС по СД (справки-декларации) за периода от м.04/2021г. до м.11/2021г, както и задължения за ЗОВ (задължителни осигурителни вноски. За ревизиращи органи са определени Ц. С. Дж.- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и Л.С.Б.- старши инспектор по приходите. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 16.03.2022г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 183, 184, 275). Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) с №Р-160016222001243-020-002 от 15.06.2022г. (листи 168-169) на С. А. Г.- началник на сектор при ТД- Пловдив на НАП, срокът на ревизията е продължен до 15.07.2022г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 09.08.2022г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 170).
Ревизионният доклад (РД) с №Р-16001622001243-092-001 (листи 67-82) е съставен на 26.07.2022г., респективно в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, и получен по електронна поща от жалбоподателя на 27.07.2022г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (листи 83-85). Против съставения РД постъпва възражение с Вх.№17756 от 12.09.2022г. (лист 56).
Ревизионният акт (листи 33-39), предмет на настоящето производство, е издаден на 21.09.2022г. и получен по електронна поща от жалбоподателя на 21.09.2022г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 41).
Посочените по-горе ЗВР с №Р-16001622001243-020-001 от 14.03.2022г.; ЗИЗВР с №Р-160016222001243-020-002 от 15.06.2022г.; РД с №Р-16001622001243-092-001 от 26.07.2022г.; както и РА с №Р-16001622001243-091-001 от 21.09.2022г. са приети по делото като електронни файлове, записани върху оптичен диск (CD, лист 3).
Освен това, при служебно извършена проверка на записаните върху оптичния диск файлове, посредством софтуерен продукт Adobe Acrobat Reader, настоящият състав на съда констатира наличието на валидни електронни подписи по отношение на С. А. Г. за периода 01.12.2021г. – 01.12.2022г. (лист 613); по отношение на Ц. С. Дж. за периода 18.04.2022г. – 18.04.2023г. (лист 612); както и по отношение на Л.С.Б. за периода от 04.08.2021г. до 04.02022г. (лист 614).
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира ревизионното производство за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
По делото е прието заверено копие на Заповед №РД-09-1 от 03.01.2017г. (листи 10-12) на директор на ТД- Пловдив на НАП, с която заповед на С. А. Г. и на заместващия я при отсъствие П.И.Л.(и обратно) е делегирано правомощието да издава заповеди за възлагане на ревизии. Прието е заверено копие на Заповед №РД-09-849 от 10.05.2021г. (лист 15) на директор на ТД- Пловдив на НАП, с която заповед на С. А. Г. и на заместващата я при отсъствие Г.П.Й.(и обратно) е делегирано правомощието да издава заповеди за възлагане на ревизии, считано от 10.05.2021г.
Прието е заверено копие на Заповед №РД-09-2515 от 29.11.2021г. (листи 4-7) на директора на ТД- Пловдив на НАП, с която заповед Ц. С. Дж. е определена за длъжностно лице, което да изпълнява функциите на ръководител на екип в Отдел “Ревизии“, Дирекция “Контрол“ при ТД- Пловдив на НАП, считано от 01.12.2021г.
Посочените делегиране на правомощия, определяне на заместващ орган, както и определяне на ръководител на ревизионен екип, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което процесният РА се явява издаден от компетентни за целта органи.
В тази връзка следва да се посочи, че според Тълкувателно решение (ТР) №5 от 13.12.2016г. по Тълкувателно дело №10/2016г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия, Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013г. редакция на чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл.118, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП (Закон за Националната агенция за приходите), не е нищожен.
В рамките на ревизията е прието за установено, че “РОС ТЕКСТ 21” ЕООД е вписано в Търговския регистър (ТР) при Агенцията по вписванията на 19.04.2021г., като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е Х.Ю.М., ЕГН **********. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 29.04.2021г. на основание чл.100, ал.1 от ЗДДС. Прието е за установено, че жалбоподателят декларира основна дейност по КИД 2008 с код 14.14- Производство на долно облекло. Прието е за установено, че свързани лица с Х.Ю.М. са: “ТИЕНЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, управител; “САЛДРАЙ“ ЕООД, ЕИК *********, управител; ЕТ “САЛДРАЙ – Х.М.“ ЕИК *********, собственик.
Прието е за установено, че Х.Ю.М. е в законен брак със С.Б.М., ЕГН **********, и е баща на А.Х.М., ЕГН ********** (дъщеря) и Ю.Х.М., ЕГН ********** (син).
Прието е за установено, че считано от 25.08.2021г. едноличен собственик на капитала на “РОС-ТЕКСТИЛ“ ЕООД е Ю.Х.М., който е син на едноличния собственик на капитала и управител на “РОС ТЕКСТ 21” ЕООД Х.Ю.М..
Прието е за установено, че Ю.Х.М.и Х.Ю.М. са с един и същ постоянен адрес и адрес за кореспонденция: гр. ***
Като доказателство по делото е прието копие на нотариално заверено пълномощно от 14.01.2016г. (лист 131-132), от А.Х.М. и Ю.Х.М., в качеството им на управители на “РОС-ТЕКСТИЛ“ ООД, по силата на което Х.Ю.М. има правата да извършва всякакви правни и фактически действия от името и за сметка на “РОС-ТЕКСТИЛ“ ООД.
Извършена е проверка по отношение на получени доставки на стоки за периода м.04-10.2021г. с доставчик “РОС-ТЕКСТИЛ“ ООД и последващо разпореждане със същите, за което е съставен нарочен Протокол №П-16001621203958-073-001 от 16.02.2022г. (листи 109-114) и са събрани множество доказателства (листи 115-146), надлежно присъединени към настоящата ревизионна преписка с нарочен Протокол с №Р-16001622001243-ППД-001 от 13.07.2022г. (листи 89-90).
По преписката е налично Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) с №П-1600162103958-040-001 от 30.11.2021г. (листи 92-93), адресирано до Х.Ю.М., представляващ “РОС ТЕКСТ 21” ЕООД, както и доказателства (листи 94-108), вероятно представени в отговор на посоченото искане.
В отговор на ИПДПОЗЛ с №Р-16001622001243-040-001 от 16.03.2022г. (листи 179-181), като приложение към Обяснение с Вх.№5965 от 24.03.2022г. (лист 193, 194) на А.Г.Д., ЕГН **********, едноличен собственик на капитала и управител на “ФИНАРТ“ ЕООД, ЕИК *********, упълномощено лице (листи 195-196), по преписката постъпват множество документи (листи 197-274), между които заверени копия на фактури, издадени към жалбоподателя от “РОС-ТЕКСТИЛ“ ООД в периода 29.04.2021г. – 08.11.2021г., извлечения от счетоводните записвания да дружеството жалбоподател, заверени копия на фактури, издадени от жалбоподателя към трети лица, както и др.
Според посоченото обяснение, издадените от “РОС-ТЕКСТИЛ“ ЕООД фактури към жалбоподателя са отразени в съответния месец на издаване на фактурите и е ползвано право на приспадане на данъчен кредит по доставките в същия период. Няма сключен договор, на основание на което да са издавани фактурите; няма приемо-предавателни протоколи; складови разписки; експедиционни листи; кантарни бележки; пътни листове; товарителници, тъй като адресът на извършваната дейност и на двете фирми е на едно и също място. Лицето, което е извършило предаването на фактурираните от “РОС-ТЕКСТИЛ“ (Е)ООД към “РОС ТЕКСТ 21” ЕООД продукция е Ю.Х.М., ЕГН **********, а лицето, което е приело е Х.Ю.М., ЕГН **********. Място на приемо/предаване на същите е ул. “Александър Стамболийски“ №85 (гр. Асеновград). Всички фактури, издадени от “РОС-ТЕКСТИЛ“ ЕООД са (платени) в брой, за което се представят касови бележки. Само фактури с №590 (от 29.04.2021г., лист 145, 146, 274) и №662 (от 31.08.2021г., лист 227) са (платени) по банков път, за които все още не е осъществено плащане…
До “РОС-ТЕКСТИЛ“ ЕООД е изпратено Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица (ИПДСПОТЛ) с №Р-16001622001243-041-001 от 07.06.2022г. (листи 173-175), получено по електронна поща на 08.06.2022г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 177), но до съставяне на процесния РД (26.07.2022г.) не е получен отговор.
Въз основа на събраните в рамките на ревизията доказателства, ревизорите приемат за установено, че жалбоподателят е получател по доставки, за които са издадени общо 35 броя фактури от “РОС-ТЕКСТИЛ“ (Е)ООД, в периода 29.04.2021г. – 08.11.2021г., изчерпателно изброени в нарочна таблица в РД (листи 70а-71), а именно: №590 от 29.04.2021г. (лист 145, 146, 274), с данъчна основа (ДО) в общ размер на 19 965,20 лв. и ДДС общ размер на 3 939,04 лв.; №591 от 04.05.2021г. (лист 273), с ДО в размер на 5 664,00 лв. и ДДС в размер на 1 13280 лв.; №592 от 05.04.2021г. (лист 116, 272), с ДО в размер на 4 416,00 лв. и ДДС в размер на 883,20 лв.; №593 от 10.05.2021г. (лист 115, 271), с ДО в размер на 3 770,60 лв. и ДДС в размер на 754,12 лв.; №608 от 17.05.2021г. (лист 119, 270), с ДО в размер на 1 156,00 лв. и ДДС в размер на 231,20 лв.; №613 от 18.05.2021г. (лист 108, 269), с ДО в размер на 2 880,00 лв. и ДДС в размер на 576,00 лв.; №619 от 25.05.2021г. (лист 117, 268), с ДО в общ размер на 5 274,00 лв. и ДДС в общ размер на 1 054,80 лв.; №624 от 01.06.2021г. (лист 118, 267), с ДО в общ размер на 6 521,50 лв. и ДДС в общ размер на 1 304,30 лв.; №626 от 07.06.2021г. (лист 127, 266), с ДО в общ размер на 6 960,00 лв. и ДДС в общ размер на 1 392,00 лв.; №627 от 09.06.2021г. (лист 139, 265), с ДО в размер на 316,80 лв. и ДДС в размер на 63,36 лв.; №629 от 18.06.2021г. (лист 141, 264), с ДО в общ размер на 7 555,00 лв. и ДДС в общ размер на 1 511,00 лв.; №630 от 19.06.2021г. (лист 123, 263), с ДО в размер на 7 700,00 лв. и ДДС в размер на 1 540,00 лв.; №631 от 21.06.2021г. (лист 144, 262), с ДО в общ размер на 7 165,00 лв. и ДДС в общ размер на 1 433,00 лв.; №634 от 23.06.2021г. (лист 120, 261) с ДО в общ размер на 6 450,00 лв. и ДДС в общ размер на 1 290,00 лв.; №635 от 28.06.2021г. (лист 122, 260), с ДО в общ размер на 7 644,00 лв. и ДДС в общ размер на 1 528,80 лв.; №637 от 29.06.2021г. (лист 142, 259), с ДО в общ размер на 8 267,00 лв. и ДДС в общ размер на 1 653,40 лв.; №638 от 30.06.2021г. (лист 107, 258), с ДО в общ размер на 8 017,00 лв. и ДДС в общ размер на 1 603,40 лв.; №639 от 06.07.2021г. (лист 94, 257), с ДО в размер на 5 110,00 лв. и ДДС в размер на 1 022,00 лв.; №641 от 12.07.2021г. (лист 143, 256), с ДО в размер на 5 562,00 лв. и ДДС в размер на 1 112,40 лв.; №643 от 14.07.2021г. (лист 124, 125, 126, 255), с ДО в размер на 3 080,00 лв. и ДДС в размер на 616,00 лв.; №644 от 19.07.2021г. (лист 140, 254), с ДО в размер на 8 176,00 лв. и ДДС в размер на 1 635,20 лв.; №645 от 26.07.2021г. (лист 253), с ДО в общ размер на 7 436,50 лв. и ДДС в общ размер на 1 487,30 лв.; №648 от 31.07.2021г. (лист 252), с ДО в размер на 5 362,50 лв. и ДДС в размер на 1 072,50 лв.; №649 от 02.08.2021г. (лист 251), с ДО в общ размер на 7 977,00 лв. и ДДС в общ размер на 1 595,40 лв.; №657 от 16.08.2021г. (лист 228), с ДО в общ размер на 7 922,00 лв. и ДДС в общ размер на 1 584,40 лв.; №660 от 30.08.2021г. (лист 227а), с ДО в размер на 8 211,00 лв. и ДДС в размер на 1 642,20 лв.; №662 от 31.08.2021г. (лист 227), с ДО в общ размер на 16 877,00 лв. и ДДС в общ размер на 3 375,40 лв.; №666 от 18.09.2021г. (лист 226), с ДО в размер на 5 925,00 лв. и ДДС в размер на 1 185,00 лв.; №667 от 28.09.2021г. (лист 225), с ДО в размер на 6 132,00 лв. и ДДС в размер на 1 226,40 лв.; №669 от 28.09.2021г. (лист 224), с ДО в размер на 4 830,00 лв. и ДДС в размер на 966,00 лв.; №670 от 30.09.2021г. (лист 223), с ДО в размер на 4 785,00 лв. и ДДС в размер на 957,00 лв.; №672 от 04.10.2021г. (лист 222), с ДО в общ размер на 5 543,00 лв. и ДДС в общ размер на 1 108,60 лв.; №676 от 25.10.2021г. (лист 220), с ДО в общ размер на 6 605,00 лв. и ДДС в общ размер на 1 321,00 лв.; №681 от 28.10.2021г. (лист 221), с ДО в общ размер на 6 797,00 лв. и ДДС в общ размер на 1 359,40 лв.; №683 от 08.11.2021г. (лист 219), с ДО в общ размер на 7 024,00 лв. и ДДС в общ размер на 1 404,80 лв.
Предмет на всички доставки са “стоки- текстилни изделия“ (дамски, детски и мъжки дрехи- тениски, плувни шорти, панталони, блузи, суитшъри и други дрехи).
Прието е за установено, че от жалбоподателя по процесните фактури е приспаднат данъчен кредит в общ размер от 46 561,42 лв., по фактури и данъчни периоди, изчерпателно изброени в нарочна таблица в РД (листи 73-74).
Прието е за установено, че всички фактури са платени в брой, за което са издадени фискални бонове, с изключение на фактури №590 от 29.04.2021г. и №662 от 31.08.2021г., с обща ДО в размер на 43 887,04 лв. До съставяне на РД (26.07.2022г.) по преписката не са представени доказателства за направено плащане по тези две фактури.
При извършена проверка в ИБ (информационна база) на НАП- Дневници покупки, ревизорите приемат за установено, че “РОС ТЕКСТ 21” ЕООД е включило в дневниците за покупките и в СД за месеците 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10 и 11 на 2021г. издадените от “РОС-ТЕКСТИЛ“ (Е)ООД фактури и е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в пълен размер (общо 46 561,42 лв.).
Прието е за установено, че “РОС ТЕКСТ 21” ЕООД продава на трети лица стоките, придобити по процесните фактури, издадени му от “РОС-ТЕКСТИЛ“ ЕООД, за която констатация са изготвени нарочни таблици в РД (лист 75, 77), а по делото са приети заверени копия на фактури (листи 209-218), както следва: №1 от 29.04.2021г. (лист 209а), с ДО в общ размер на 21 072,50 лв., ДДС в общ размер на 4 214,50 лв., издадена към “СПОРТ-ДЕПО“ АД, ЕИК *********; №14 от 15.06.2021г. (лист 213а), с ДО в общ размер 21 164,00 лв., ДДС в общ размер на 4 232,80 лв., издадена към “СПОРТ-ДЕПО“ АД; №17 от 25.06.2021г. (лист 214а), с ДО в общ размер на 21 983,00 лв., ДДС в общ размер на 4 396,60 лв., издадена към “СПОРТ-ДЕПО“ АД; №18 от 05.07.2021г. (лист 215), с ДО в общ размер на 11 646,50 лв., ДДС в общ размер на 2 329,30 лв., издадена към “СПОРТ-ДЕПО“ АД; №20 от 19.07.2021г. (лист 215а), с ДО в общ размер на 13 700,00 лв., ДДС в общ размер на 2 740,00 лв., издадена към “СПОРТ-ДЕПО“ АД; №24 от 30.08.2021г. (лист 216а), с ДО в общ размер на 26 280,00 лв., ДДС в общ размер на 5 256,00 лв., издадена към “СПОРТ-ДЕПО“ АД; №26 от 29.09.2021г. (лист 217), с ДО в общ размер на 12 810,00 лв., ДДС в общ размер на 2 562,00 лв., издадена към “СПОРТ-ДЕПО“ АД; №32 от 05.11.2021г. (лист 218а), с ДО в общ размер на 11 105,00 лв., ДДС в общ размер на 2 221,00 лв., издадена към “ЖИАН“ ЕООД, ЕИК *********; №36 от 22.11.2021г. (неприложена по делото), с ДО в размер на 14 081,00 лв., ДДС в размер на 2 816,20 лв., издадена към “СПОРТ-ДЕПО“ АД; №37 от 25.11.2021г. (неприложена по делото), с ДО в размер на 14 700,00 лв., ДДС в размер на 2 940,00 лв., издадена към “ХИМИПЛАСТ ДИО“ ООД, ЕИК *********.
При извършена проверка в информационния масив на НАП и данъчната сметка на “РОС-ТЕКСТИЛ“ (Е)ООД е прието за установено, че са декларирани резултати “ДДС за внасяне“ по периоди от месец 04.2021г. до месец 11.2021г. и са подадени СД (неприложени по делото) за тези периоди, изчерпателно посочени в нарочна таблица в РД (лист 77а), както и в нарочна таблица в РА (лист 34).
Съответно, за периода м.04.2021г. е подадена СД с Вх.№********** от 13.05.2021г. с “ДДС за внасяне“ от 35 067,54 лв., който не е внесен; за периода м.05.2021г. е подадена СД с Вх.№16004708809 от 14.06.2021г. с “ДДС за внасяне“ от 32 360,26 лв., който не е внесен; за периода м.06.2021г. е подадена СД с Вх.№16004733300 от 13.07.2021г. с “ДДС за внасяне“ от 14 328,32 лв., който не е внесен; за периода м.07.2021г. е подадена СД с Вх.№16004762219 от 12.08.2021г. с “ДДС за внасяне“ от 7 683,74 лв., който не е внесен; за периода м.08.2021г. е подадена СД с Вх.№16004803329 от 14.09.2021г. с “ДДС за внасяне“ от 6 629,65 лв., който не е внесен; за периода м.09.2021г. е подадена СД с Вх.№16004828488 от 13.10.2021г. с “ДДС за внасяне“ от 4 233,13 лв., който не е внесен; за периода м.10.2021г. е подадена СД с Вх.№16004858701 от 12.11.2021г. с “ДДС за внасяне“ от 4 452,01 лв., който не е внесен; за периода м.11.2021г. е подадена СД с Вх.№22022020304 от 13.12.2021г. с “ДДС за внасяне“ от 200,54 лв., който не е внесен.
Декларираният данък обаче не е внесен към момента (26.07.2022г.). Декларираният и невнесен ДДС е по периоди, както следва: месец 04.2021г. – 35 067,54 лв.; месец 05.2021г. – 32 360,26 лв.; месец 06.2021г. – 14 328,32 лв.; месец 07.2021г. – 7 683,74 лв.; месец 08.2021г. – 6 629,65 лв.; месец 09.2021г. – 4 233,13 лв.; месец 10.2021г. – 4 452,01 лв.; месец 11.2021г. – 200,54 лв.
Като приложение към писмо с Изх.№С220022-178-0013468 от 07.06.2022г. (лист 148) на А.С.- публичен изпълнител в ТД- София на НАП, по преписката постъпват множество писмени доказателства (листи 149-162) от изпълнително дело №*********/2019г. по описа на ТД- София на НАП, образувано срещу “РОС-ТЕКСТИЛ“ (Е)ООД.
Съгласно 6 броя разпореждане за присъединяване (листи 149-155) на публични изпълнители А.С. и С.С., по изпълнителното дело са присъединени задълженията на “РОС-ТЕКСТИЛ“ (Е)ООД по цитираните по-горе СД за периодите от месец 04.2021г. до месец 11.2021г., както следва: с Разпореждане за присъединяване Изх.№С220022-105-0024930 от 31.01.2022г. (лист 149, 305) са присъединени задълженията на “РОС-ТЕКСТИЛ“ (Е)ООД по СД с Вх.№22022020304 от 13.12.2021г. в размер на 200,54 лв.; с Разпореждане за присъединяване Изх.№С210022-105-0410254 от 03.12.2021г. (лист 150, 308) са присъединени задълженията на “РОС-ТЕКСТИЛ“ (Е)ООД по СД с Вх.№16004858701 от 12.11.2021г. в размер на 4 452,01 лв.; с Разпореждане за присъединяване Изх.№С210016-105-0383426 от 10.11.2021г. (лист 151, 314) са присъединени задълженията на “РОС-ТЕКСТИЛ“ (Е)ООД по СД с Вх.№16004828488 от 13.10.2021г. в размер на от 4 233,13 лв., както и по СД с Вх.№16004803329 от 14.09.2021г. в размер на 6 629,65 лв.; с Разпореждане за присъединяване Изх.№С210016-105-0314214 от 13.09.2021г. (листи 152-153, 319-320) са присъединени задълженията на “РОС-ТЕКСТИЛ“ (Е)ООД по СД с Вх.№16004733300 от 13.07.2021г. в размер на 14 328,32 лв., както и по СД с Вх.№16004762219 от 12.08.2021г. в размер на 7 683,74 лв.; с Разпореждане за присъединяване Изх.№С210016-105-0229923 от 14.07.2021г. (листи 153а-154, 322) са присъединени задълженията на “РОС-ТЕКСТИЛ“ (Е)ООД по СД с Вх.№16004708809 от 14.06.2021г. в размер на 32 360,26 лв.; а с Разпореждане за присъединяване Изх.№С210016-105-0170972 от 07.06.2021г. (листи 154а-155, 324) са присъединени задълженията на “РОС-ТЕКСТИЛ“ (Е)ООД по СД с Вх.№********** от 13.05.2021г. в размер на 35 067,54 лв.
Освен това, видно от нарочна справка за общите задължения на “РОС-ТЕКСТИЛ“ ЕООД към 21.09.2022г. (листи 43-54), посочените задължения по подадените СД за процесните периоди не са заплатени и към 21.09.2022г.
Съответно, ревизорите приемат за установено наличието на предпоставките по чл.177 от ЗДДС за определяне на отговорност на жалбоподателя за невнесен ДДС от “РОС-ТЕКСТИЛ“ (Е)ООД по периоди и в размери, както следва: за месец 04.2021г. в размер на 3 939,04 лв.; за месец 05.2021г. в размер на 4 632,12 лв.; за месец 06.2021г. в размер на 13 319,26 лв.; за месец 07.2021г. в размер на 6 945,40 лв.; за месец 08.2021г. в размер на 6 629,65 лв.; за месец 09.2021г. в размер на 4 233,13 лв.; за месец 10.2021г. в размер на 3 789,00 лв.; за месец 11.2021г. в размер на 200,54 лв. Върху посочените суми са определени и законни лихви до 21.09.2022г., за което е изготвен лихвен лист (лист 55).
Освен посоченото до тук, за нуждите на съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) с вещо лице М.Р.Ш. и задачи, подробно формулирани в нарочна (лист 571) молба от процесуалния представител на жалбоподателя. Заключението на вещото лице Ш. (листи 599-603) е прието неоспорено от страните и същото кореспондира с останалите по делото доказателства, но по същество не допринася за изясняване на спора.
Също така, по молба по реда на чл.192 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във връзка с §2 от ДР на ДОПК, на процесуалния представител на жалбоподателя (лист 287), по делото са приети заверени копия на общо 203 документа (листи 298-570) по изпълнително дело №*********/2019г. на ТД- София на НАП, образувано срещу “РОС-ТЕКСТИЛ“ ЕООД.
Спорът между страните е концентриран върху обстоятелството правилно и законосъобразно ли е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл.177 от ЗДДС, респективно налице ли е знание у жалбоподателя, че дължимият ДДС не е внесен и доказано ли е това от ревизорите по реда на чл.117 – 120 от ДОПК.
Правната уредба на разглеждания по делото спор се съдържа в приложението на разпоредбите на чл.177 от ЗДДС. Съгласно чл.177, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице - получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността по ал.1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл.117 - 120 от ДОПК. В нормата на чл.177, ал.2 от ЗДДС са дадени две възможни хипотези по отношение на знанието –регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен. В съдебната практика (израз на която е Решение №6322/24.04.2019г. по административно дело №13411/2018г. на ВАС, Първо отделение) се приема, че за обосноваване на наличие на “знание" по смисъла на чл.177, ал.2 от ЗДДС е необходимо да бъдат установени обективни обстоятелства, които да сочат, че действителните отношение между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношение между доставчик и получател по доставката. Нормите на чл.177, ал.3 от ЗДДС установяват, че за целите на ал.2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. дължимият данък по ал.1 да не е ефективно внесен като резултат за данъчен период, от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и 2. - облагаемата доставка да е привидна, да заобикаля закона или да е на цена, която значително се отличава от пазарната. В случаите по чл.177, ал.1 и ал.2 от ЗДДС отговорността се реализира по отношение на лицето, пряк получател по доставката, по която не е внесен дължимият данък, а когато събирането е неуспешно, отговорността може да бъде реализирана по отношение на всеки следващ получател по реда на доставките.
В случая се касае за отговорност на пряк получател по реда на доставките, какъвто се явява жалбоподателят. Тази отговорност е особен вид солидарна отговорност на регистрирано по ЗДДС лице - получател по доставката за невнесен данък добавена стойност от друго лице по веригата, доколкото е ползвано право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Отговорността възниква при кумулативно наличие на следните законово определени предпоставки: лицето, чиято отговорност се ангажира да има качеството получател по облагаема доставка; да е ползвало данъчен кредит пряко или косвено свързан с доставката; дължимият ДДС да не е внесен в бюджета като резултат за съответния период и лицето да знаело или да е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен съгласно чл.177, ал.2 от ЗДДС. Тежестта да се докаже наличието на всеки един елемент от фактическия състав на чл.177 от ЗДДС е изцяло върху данъчната администрация. От своя страна, разпоредбата на чл.177, ал.6 от ЗДДС предвижда принцип на субсидиарност при реализиране на отговорността - първоначално отговорността се реализира по отношение на прекия получател по доставката, по която не е внесен дължимият данък, а когато събирането е неуспешно, по отношение на който и да е от следващите получатели от поредицата доставки. Това означава, че приходната администрация е длъжна първо да насочи претенцията си към лицето, пряк получател по доставка и едва след това, към други лица, за които са възникнали условията за носене на отговорност. Задължително условие за реализиране на солидарната отговорност е относно доставката, в която всяко лице участва, да са налице условията на чл.177, ал.1, съответно на ал.2 от ЗДДС. Следва да се посочи, че това правило се прилага съответно и спрямо предходните доставчици, съгласно чл.177, ал.7 от ЗДДС.
При така дадената нормативна регламентация следва извод, че отговорността по чл.177 от ЗДДС възниква при наличието на няколко материалноправни предпоставки, а именно: 1. Ревизираното лице да е регистрирано по ЗДДС лице - получател по облагаема доставка; 2. Да е осъществена облагаема доставка, по която доставчикът е издал фактура с посочен на отделен ред ДДС, който ДДС доставчикът е длъжен да внесе в бюджета; 3. Дължимият данък не е внесен от доставчика; 4. Получателят по облагаемата доставка да е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, пряко или косвено свързан с невнесения данък и 5. Получателят да е знаел или да е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен.
Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно, като липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав, възпрепятства възможността да бъде реализира отговорността по чл.177, ал.1, във връзка с ал.2 от ЗДДС.
В случая, определените с оспорения РА задължения на “РОС ТЕКСТ 21” се основават на наличието на хипотезата на чл.177, ал.2, пр. първо от ЗДДС- реализиране на отговорността, когато ревизираното лице, получател по облагаеми доставки е знаело, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик.
Наличието на първите две от посочените по-горе материалноправни предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл.177, ал.1 от ЗДДС не е спорно между страните, а се установява и от събраните по делото доказателства. Дружеството жалбоподател е регистрирано по ЗДДС лице през периода на осъществяване на процесните доставки, като “РОС ТЕКСТ 21” ЕООД е “получател“ по смисъла на чл.11, ал.2 от ЗДДС на облагаеми доставки (по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС) по общо 35 броя фактури, издадени от “РОС-ТЕКСТИЛ“ (Е)ООД през периода от 29.04.2021г. до 08.11.2021г. Съответно, “РОС-ТЕКСТИЛ“ (Е)ООД е доставчик по облагаеми доставки по смисъла на чл.11, ал.1 от ЗДДС по процесните фактури. Същите са приобщени към ревизионната преписка, приети са като доказателства по делото и между страните не се спори, че документират реално осъществени облагаеми доставки, както и че съдържат законоустановените реквизити, включително посочен на отделен ред ДДС.
Наличието на третата материалноправна предпоставка за реализиране на отговорността по чл.177, ал.1 от ЗДДС- дължимият ДДС да не е внесен от доставчика, също е доказано, предвид наличната по делото и неоспорена от жалбоподателя нарочна справка за общите задължения на “РОС-ТЕКСТИЛ“ (Е)ООД към 21.09.2022г. (листи 43-54).
Връзката между невнесения данък и приспаднатия данъчен кредит, какъвто е смисълът на законовото изискване, ще е налице, когато е налице поредица от облагаеми доставки с предмет същата стока или услуга, независимо дали е в същия, изменен или в преработен вид. За да се счита за осъществена тази материалноправна предпоставка по чл.177, ал.1 от ЗДДС, достатъчно е да е налице пряка или косвена причинно-следствена връзка между дължимия и невнесен данък и приспаднатия данъчен кредит. В случая “РОС ТЕКСТ 21” ЕООД, като получател по облагаеми доставки, фактурирани с процесните фактури, издадени му от доставчика “РОС-ТЕКСТИЛ“ (Е)ООД в периода от 29.04.2021г. до 08.11.2021г., отразява същите в дневника за покупки, съответно тези покупки са участвали при формиране на резултата в подадената СД по ЗДДС за съответния период. Дружеството жалбоподател, като регистрирано по ЗДДС лице и получател по облагаемите доставки, упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. С оглед на изложеното, настоящият състав на съда приема за доказано, че правото на приспадане на данъчен кредит, ползвано от “РОС ТЕКСТ 21” ЕООД за процесните периоди и доставки, е свързано пряко с дължимия и невнесен от “РОС-ТЕКСТИЛ“ (Е)ООД данък за данъчните периоди от месец 04.2021г. до месец 11.2021г., поради което е изпълнена и четвъртата материалноправна предпоставка за отговорността по чл.177, ал.1 от ЗДДС.
В случая, реализираната отговорност с оспорения РА, на основание чл.177, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя “РОС ТЕКСТ 21” ЕООД за ДДС по доставки, изпълнени от “РОС-ТЕКСТИЛ“ (Е)ООД, от фактическа и правна страна е обоснована с наличието на хипотезата на чл.177, ал.2, пр. първо от ЗДДС- ревизираното лице, получател по облагаеми доставки, е знаело, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик. За разлика от втората хипотеза по чл.177, ал.2, пр. второ от ЗДДС (ревизираното лице, получател по облагаеми доставки, е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик), за наличието на която хипотеза законът въвежда презумпция, че лицето е било длъжно да знае, ако едновременно са изпълнени регламентираните в чл.177, ал.3, т.1 и т.2 от ЗДДС условия, то за случаите на знание по чл.177, ал.2, пр. първо от ЗДДС няма нормативно разписани и посочени условия, при които това знание ще се счита за установено. Касае се за всякакви факти и обстоятелства, че на лицето е било известно или че на лицето не е възможно да не е било известно обстоятелството, че данъкът няма да бъде внесен. Ето защо, при реализиране на отговорността по чл.177, ал.1, във връзка с ал.2, пр. първо от ЗДДС, фактът, че ревизираното лице – получател по облагаеми доставки, е знаело, че данъкът няма да бъде внесен от неговия доставчик, подлежи на доказване, като в тежест на органите по приходите е да установят и докажат факта на знание на получателя, че доставчикът му няма да внесе дължимия ДДС. В точка 59. и точка 61 от Решение по обединени дела С-439/04 и С-440/04 на Съда на Европейския съюз (СЕС) се подчертава, че въз основа на обективни фактори се извършва преценка относно това дали данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че със своята покупка, е участвало в сделка, свързана с измамно избягване на ДДС. Обстоятелството, че данъчно задълженото лице е действало добросъвестно и е предприело всяка разумна мярка в рамките на собствените си възможности, е важна предпоставка за решаване на въпроса следва ли лицето да бъде държано отговорно. Следователно, наличието на знание следва логически да се изведе от определени обективни факти от действителността, които взети заедно указват, при липса на друго логично обяснение, на наличие на такова субективно отношение към неплатеното чуждо задължение, като се отчитат всички фактори, касаещи наличието на грижа на добър търговец към собствените работи, знанието и добросъвестността на лицето, чиято отговорност се ангажира по този ред. Релевантният момент за установяване на знание, че данъкът от “РОС-ТЕКСТИЛ“ (Е)ООД няма да бъде внесен е към момента, към който “РОС-ТЕКСТИЛ“ (Е)ООД издава фактурите. В настоящия случай, при условията на пълно доказване, следва да се установи, че представляващият “РОС ТЕКСТ 21” ЕООД в процесния период е знаел, че по издадените фактури от “РОС-ТЕКСТИЛ“ (Е)ООД данъкът не ще бъде внесен от “РОС-ТЕКСТИЛ“ (Е)ООД.
Обстоятелствата, преценени от ревизиращите органи в тяхната съвкупност, сочат наличие на знание в дружеството получател, установено чрез фигурата на неговия управител и едноличен собственик на капитала, че данъкът няма да бъде внесен от страна на доставчика. В този смисъл, правилно изяснените обстоятелства, касаещи родствените отношения (баща, син, дъщеря) между едноличния собственик на капитала и управител на “РОС ТЕКСТ 21” ЕООД (Х.Ю.М.) ЕООД и едноличен собственик на капитала и управител на “РОС-ТЕКСТИЛ“ (Е)ООД (Ю.Х.М., считано от 25.08.2021г., а до тази дата управители са Ю.Х.М.и А.Х.М.), сочи на знание в получателя. Безспорно сделките, за които са издадени процесните фактури, са сключени между свързани лица по смисъла на §1, т.3, б.“м“ от ДР на ДОПК. Наличието на такава връзка между управителите на двете дружества /получател и доставчик/ обосновава с абсолютна степен на сигурност знанието от страна на получателя, че дължимият ДДС няма да бъде внесен. Този извод е потвърден и с изясненото обстоятелство, че приемането и предаването на стоките по процесните фактури е направено от Ю.Х.М.(за “получател“) и Х.Ю.М. (за “доставчик“), като и двете дружества имат един и същ адрес на мястото на извършваната дейност.
Следователно, обоснован е изводът на ревизорите, че управлението на двете дружества се осъществява физически лица, намиращи се в преки родствени връзки, което сочи наличие на знание у получателя за поведението на неговия доставчик и е индиция за знание за невъзможността да бъде внесен дължимият ДДС.
Доказателствата по делото позволяват формиране на извод, че действителните отношенията между двете търговски дружества надхвърлят рамките на обичайните делови отношения между доставчик и получател по доставка, поради което установените обстоятелства обосновават извод за наличие на хипотезата на чл.177, ал.2, пр. първо от ЗДДС, като може да се приеме, че дружеството жалбоподател е взело всички мерки по смисъла на точка 33. от Решение по дело С-384/04 на СЕС, за да избегне тази отговорност. В този смисъл е и трайната съдебна практика, израз на която са Решение №4779/18.04.2017г. по дело №1163/2016г. на ВАС, Първо отделение, както и Решение №5588/04.05.2017г. по дело №8260/2016г. на ВАС, Първо отделение.
Доказателствата по делото подкрепят изложените от органите по приходите обстоятелства, че двете дружества са свързани лица по смисъла на §1, т.3, б.“м“ от ДР на ДОПК, поради което между тях съществуват по-особени и близки отношения (всъщност родствени), надхвърлящи нормалните отношения доставчик – получател, което обосновава знанието у получателя по доставките, че дължимият данък няма да бъде внесен от доставчика му. Задължение за внасяне на ДДС по една облагаема доставка на стоки и/или услуги е на доставчика, който се явява като посредник между задълженото лице за данъка (получателя по доставката) и държавата. В отклонение от това правило и за предотвратяване на злоупотреби разпоредбата на чл.177, ал.1 от ЗДДС регламентира именно разглежданата солидарна отговорност на регистрирано лице - получател по облагаема доставка за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото първият е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Законовите предпоставки, за да се ангажира тази солидарна отговорност на жалбоподателят, са обстоятелството, че дължимият ДДС не е ефективно внесен за данъчния период от предходен доставчик по облагаемата доставка. Основателно е ангажирана солидарната отговорност на дружеството жалбоподател и поради наличието на безспорни доказателства, че същото е знаело, че данъкът няма да бъде внесен. Това обстоятелство в случая е безспорно доказано и не е оборено по никакъв начин от жалбоподателя.
Правилно и в съответствие с принципа за пропорционалност е определен размерът на отговорността на жалбоподателя по реда на чл.177 от ЗДДС в общ размер на 43 688,14 лв., която сума не е целият размер на начисления от доставчика ДДС по процесните 35 броя фактури в общ размер на 46 561,42 лв.
Най-сетне, обхватът на солидарната отговорност по чл.177, от ЗДДС, включва и задълженията за лихви за забава върху дължимия и невнесен данък от друго лице, съгласно Тълкувателно решение №4 от 10.05.2022г. на ВАС по т.д.№2/2020г., ОСС, I и II колегии, докладвано от съдиите Бисер Цветков и Мадлен Петрова.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира оспорения по делото РА за валиден и законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и не следва да бъде уважена.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната администрация, съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата (48 765,14 лв.) и в минимален размер, определен по реда на чл.8, ал.1, респективно по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “РОС ТЕКСТ 21” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ЕИК *********, против Ревизионен акт с №Р-16001622001243-091-001 от 21.09.2022г., издаден от С. А. Г.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, възложила ревизията; и Ц. С. Дж.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №610 от 12.12.2022г. на директора на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя е определена отговорност по чл.177, ал.1 и ал.2 от ЗДДС в общ размер на 43 688,14 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер на 5 077,00 лв. за периода от 29.04.2021г. до 30.11.2021г., за задължения на “РОС-ТЕКСТИЛ“ ООД (считано от 25.08.2021г. ЕООД), ЕИК *********.
ОСЪЖДА “РОС ТЕКСТ 21” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ЕИК *********, да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК/БУЛСТАТ *********, сумата от 4 551,21 (четири хиляди петстотин петдесет и едно цяло и двадесет и една стотни) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/