№ 728
гр. Варна, 13.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско
дело № 20253100500195 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:07 часа се явиха:
След спазване разпоредбите на чл. 142, ал 1 ГПК.
Въззивната страна Д. К. Т., редовно уведомена от предходно с.з., явява се лично,
представлява се от адв. П. Н., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна Т. Б. Г., редовно и уведомен на основание чл. 56, ал. 2 ГПК, не
се явява и не се представлява.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ –
ВАРНА, редовно уведомена на основание чл.56, ал 2 ГПК, не изпраща представител.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по:
1 . въззивна жалба вх. № 60170/24.07.2024г. от Д. К. Т., ЕГН ********** срещу
Решение № 2551/05.07.2024 г., постановено по гр.д. № 20243110103359 по описа за 2024г. на
ВРС, 48 с-в, В ЧАСТТА на постановения режим на личен контакт, и
2 . въззивна жалба вх. № 65472/19.08.2024г. от Т. Б. Г., ЕГН ********** срещу
Решение № 2551/05.07.2024 г., постановено по гр.д. № 20243110103359 по описа за 2024г. на
1
ВРС, 48 с-в, В ЧАСТИТЕ на постановения режим на личен контакт, на издръжката и по иска
с правно основание чл. 127а от СК.
А/ Във въззивна жалба вх. № 60170/24.07.2024г. е изложено становище за
неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи
се, че детето е на много ниска възраст и режимът на вземане от дома на майката следва да
бъде съобразен с неговите лични потребности. То е още бебе, има изграден режим на
хранене и спане, вкл. в следобедните часове, поради което е най-добре майката да го предаде
на бащата след събуждане, тоалет и закуска, като детето става рано и няма пречка в 08:30 ч.
то да е готово за предаване, така до 13:30 ч. бащата има възможност да изведе детето на
разходка, да участва в негово хранене, повиване и т.н., но е най-добре за детето то да бъде
върнато преди следобедния сън на майка си. Следва да се има предвид, че бащата не е
свикнал с гледането на малко дете и не познава нито нуждите на детето, нито все още е
изградил връзка с него. Предстои му адаптивен период, в който трябва да изгради нови
навици и да натрупа нови умения свързани с грижите по отглеждането на малко дете. В
следствие на тежки минали събития доверието между родителите следва постепенно да се
възстанови. Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в посочената
част и да постанови ново, с което да определи режим на лични контакти на бащата Т. Б. Г.,
ЕГН **********, с детето С. Т. Г., ЕГН **********, както следва: До навършване на четири
годишна възраст да взема детето от дома на майката всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 08:30 ч. до 13:30 ч. без преспиване, като взема и връща детето от дома по
местоживеене, на Коледа - 25 декември, Нова година - 1 януари, Великден - неделя, на
рождения ден на детето - 19 декември и на рождения ден на бащата - 4 юли - в часовете от
17:00 ч. до 19:30 ч. като взема и връща детето от дома по местоживеене; След навършване на
четири годишна възраст както следва: бащата да взема детето от дома на майката по
местоживеене всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 ч. в съботния ден, с
преспиване до 18:00 ч. в неделния ден, всяка четна година от 10:00 ч. на 24 декември с
преспиване, както на 25-ти, така и на 26-ти декември, на 6 януари и неделята на Великден, а
всяка нечетна година от 10:00 ч. на 31 декември с преспиване, както на 1 януари, така и на 2
януари, на 16 април и Велики понеделник, със задължението след осъществяване режима на
лични отношения бащата да връща детето в 18:00 ч. в дома на майката по местоживеене,
както и двадесет дни (вместо един месец) през лятото, когато майката не ползва редовен
платен годишен отпуск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК НЕ е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата.
Б/ Във въззивна жалба вх. № 65472/19.08.2024г. е изложено становище за
неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи
се, че с оглед малката възраст на детето, бащата е съгласен да го взема с преспиване при себе
си, едва когато вече детето не е на кърма и има изградени навици, като счита, че след
навършване на 2-годишна възраст, може да се осъществи този режим, без да има каквито и
да било затруднения за изпълняването му. Така ще може и детето по бързо да се адаптира
2
към своят баща и няма да настъпи родителско отчуждение. Моли седмиците, в които бащата
може да осъществява режима на лични контакти с детето да бъдат определени като
четни/нечетни седмици от календарната година. По отношение на издръжката не се събраха
доказателства, че доверителят ми не заплаща издръжка от момента на фактическата раздяла
на родителите. Напротив в съдебно заседание, както и ищцата, така и ответникът
потвърдиха, че издръжка в размер на 350 лева се изплаща ежемесечно. По иска по чл. 127,
ал. 2 от СК ищцовата страна не представи никакви доказателства за необходимост детето да
пътува извън пределите на страната. Не беше и доказано, че е искано съгласие от бащата,
детето да пътува извън пределите на страната и, че същия е отказал. Въззивникът моли
съдът да отмени първоинстанционното решение в посочените части и да постанови ново, с
което: 1. да бъде определен режим на лични контакти на бащата Т. Г. с детето С. Г., както
следва: - до навършване на 2/две/ годишната му възраст, както следва: да взема детето от
дома на майката като всяка четна събота и неделя от годината от 10:00 ч. до 17:00 ч., без
преспиване, като взема и връща детето от дома по местоживеене, на Коледа -25 декември,
Нова година -1 януари Великден- неделя, на рождения ден на детето 19 -декември и на
рождения ден на бащата - 4 юли - в часовете от 16:00 ч. до 19:00 ч. като взема и връща
детето от дама по местоживеене. - след навършване на 2/две/ годишната му възраст, както
следва: бащата да взема детето от дома на майката по местоживеене, всяка четна събота и
неделя от годината от 10:00 ч. в съботния ден, с преспиване до 18:00 ч. в неделния ден, всяка
четна година от 10:00 ч. на 24 декември с преспиване както на 25, така и на 26 декември, на
6 януари и неделята на Великден, а всяка нечетна година от 10:00 ч. на 31 декември с
преспиване като на 1 януари, така и на 2 януари, на 16 април и Велики понеделник, със
задължението след осъществяване режима на лични отношения, бащата да връща детето в
18:00 ч. в дома на майката по местоживеене, като и един месец през лятото, когато майката
не ползва редовен платен годишен отпуск. 2. Да бъде осъден бащата да заплаща месечна
издръжка в размер на 350 лева, считано от датата на влизане в сила на Решението, на
основание чл. 143 от СК. 3. Да бъде отхвърлен иска за заплащане на издръжка за минало
време, на основание чл. 149 вр. с чл. 143 от СК. 4. Да бъдат отхвърлени исковете за даване
на разрешение, заместващо съгласието на бащата Т. Г., за издаване на задграничен паспорт
на детето С. Г. и за пътуване на детето извън пределите на страната, придружавано от
майката Д. Т..
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който се оспорва ВЖ като неоснователна. По отношение на режима на личен контакт
излага доводи, аналогични на тези в собствената си въззивна жалба. По отношение на
издръжката сочи, че липсва спор, че размера на издръжката следва да бъде 350 лв. От друга
страна няма основание ответникът да иска да бъде осъден, считано от датата на влизане в
сила на съдебното решение, тъй като дори и да бъде осъден от датата на исковата молба,
принудителното събиране на задължението би могло да се осъществи само ако то не е било
погасено. Детето не следва да бъде лишено от правна зашита по отношение на издръжката
си за минал период от време. Неоснователно е и искането съдът да не допуска детето да не
напуска пределите на страната и да няма международен паспорт, тъй като това не е в
3
интерес на собственото му дете. В интерес на детето е да пътува свободно с цел почивки,
екскурзии и с двамата си родители, да опознава нови държави, култури, да учи чужди думи
и езици. Цитира съдебна практика.
АДВ. Н.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам депозираната
въззивна жалба, оспорвам отговора. Тъй като твърдим, че подходящ режим за детето до
навършване на 4-годишна възраст е без преспиване и към момента се осъществява такъв
режим. Моля да ни се допусне един свидетел, който да разкаже за ежедневието на детето, за
това как протича режима на лични отношения, за доказване, че това е адекватният режим на
детето.
СЪДЪТ намира, че следва да остави без уважение искането за разпит на свидетел,
доколкото не се твърдят нови факти от значение за изхода на спора за режима на лични
отношения на бащата и детето, а касаят изпълнението на самия режим понастоящем, с оглед
на което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на един свидетел за установяване
ежедневния режим на детето.
АДВ. Н.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалния представител на
въззивницата списък с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Н.: Моля да уважите въззивната жалба и определите поискания от нас режим
4
на лични отношения, а именно детето да се взема без преспиване до 4-годишна възраст.
Мисля, че предложеният от нас режим след 4-годишна възраст е адекватен с оглед
отношенията между страните, състоянието на детето и възможността то да бъде отглеждано
от двамата родители. Към настоящия момент режимът без преспиване е този, който трябва
да бъде осъществяван, тъй като по делото се доказа, че родителите са били във фактическа
раздяла още по време на бременността. Отношенията са им били много лоши, въпреки това
майката не пречи бащата да вижда детето. Бащата взема и връща детето в уречените часове.
Той не живее в гр. Варна, а пътува от София за да изпълнява режима. Обикновено връща
детето, защото няма сигурна среда, в която да бъде оставено с преспиване. Освен това,
детето му е първо и той няма навици за отглеждане продължително време на малко дете.
ВЪЗЗИВНИЦАТА: С оглед възрастта на детето – на година и половина, бащата все
още няма нужната изградена връзка с детето, за да може да се грижи за него. Той не може да
се справя с режима на детето – спане, хранене. Опитвам се да помагам, но не винаги се
получава. В момента се съгласихме, че е най-добре за детето, че този режим е подходящ,
защото детето се изнервя и започват поведенчески промени. Детето започва да пищи, когато
го взема баща му, не иска да се качва в колата, плаче за мен. Когато го връща също пищи и
не иска да се отделя от мен, страх го е, че ще се отдели от мен.
Предлагах много пъти аз да присъствам на срещите с бащата и го правихме за
известен период, но бащата отказа да го правим след това. Тогава имаше значително
подобрение в поведението на детето.
В момента се съгласихме, че е най-спокойно детето – то спи два пъти на ден. Спи
преди обяд от 10 до 11 часа при мен. Аз казвам когато се събуди и той го взема в 11 часа и го
връща в 3, когато пак трябва да си легне. Не съм сигурна, че детето го разпознава на 100 %.
Той е много малък и не е живял с баща си и няма как да направи тази връзка на тази възраст.
Аз не преча на създаване на тази връзка, смятам че това е полезно за детето. Смятам обаче,
че трябва да се създаде във времето плавно, с постепенно увеличаване на часовете, защото
сега му създаваме стрес.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:17 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5