Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./26.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи май две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря И.В., след като разгледа г. д. №
263/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Провадия,
с правно основание чл. 30, във вр. чл. 29, т. 8 и чл. 28, във вр. с чл. 4, ал.
1, т. 2 и чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за закрила на детето, за прекратяване на
настаняването на малолетния И.С.И., ЕГН **********, в професионалното приемно
семейство на Е.Д.Т., ЕГН ********** и настаняване на детето в семейството на
неговите баба и дядо по майчина линия – Ю.С.М., ЕГН ********** и И.И.Ю., ЕГН **********,
за срок от три години, считано от датата на влизане на решението в сила.
В молбата се посочва, че със заповед № ЗД/Д-В-048/21.02.2020 г. на
директора на ДСП – Варна е прекратено настаняването на детето в професионалното
приемно семейство на Е.Д.Т. /мярка за закрила, постановена с решение № 5967/27.12.2019
г. по г. д. № 10902/2019 г. на РС – Варна, със срок до 15.01.2021 г./ поради
обстоятелството, че майката на детето е в ниска възраст, не е подготвена да
изпълнява отговорно ролята си на родител и е лишена от подкрепата на своята майка
и биологичния баща на детето. Твърди се, че детето е с един известен родител –
неговата майка С.И.И., ЕГН **********, която към датата на раждане на детето е
била непълнолетна и към този момент не са били налице положителни нагласи и
възможности за отглеждане на детето в биологичното му семейство. По време на
настаняването в приемното семейство майката е посещавала детето, но същата все
още е непълнолетна и според социалните работници не притежава капацитета да
полага грижи за детето, предвид неговото здравословно състояние. Детето е
лекувано в болнично заведение, където му е поставена диагноза: „други
автоимунни хемолитични анемии” и придружаващи заболявания: „токсичен хепатит,
чернодробна недостатъчност”. Бабата и дядото на детето по майчина линия живеят
в собствено жилище. Бабата е безработна, а дядото работи по трудово
правоотношение. Моли съда да постанови решение в този смисъл.
В съдебно заседание
Дирекция “Социално подпомагане” – Провадия, представлявана от социален работник
Д.Ж., поддържа молбата и моли същата да бъде уважена.
Назначеният
от съда процесуален представител на детето адвокат Г.Н. пледира за уважаване на
разглежданата молба.
Назначеният
от съда процесуален представител на непълнолетната майка адвокат К.Г. пледира
за уважаване на разглежданата молба.
Изслушана е Ю.М. /баба на детето по майчина линия/, която изразява желание да се грижи за детето.
Изслушан е И.Ю. /дядо на детето по майчина линия/, който изразява желание да се грижи за детето.
Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства: заповед № ЗД/Д-В-048/21.02.2020 г.
на ДСП - Варна; удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане
№ 970/05.06.2019 г. на Община Варна; декларации за съгласие/несъгласие по чл.
24, ал. 3 ППЗЗДт от И.Ю. и Ю.М.; решение № 5967/27.12.2019 г. по г. д. №
10902/2019 г. на РС - Варна, се установява, че малолетният И.С.И. е роден на *** г., като в
удостоверението за раждане на детето е вписан само един родител – неговата
майка С.И.И.. И. е бил настанен по съдебен ред в професионалното приемно семейство
на Е.Д.Т. с решение № 5967/27.12.2019 г. по г. д. № 10902/2019 г. на РС
- Варна за срок от една
година. Още преди постановяване на горепосоченото решение бабата и дядото на
детето по майчина линия са подали на 09.12.2019 г. декларации по чл. 24, ал. 3 ППЗЗДт, в които са декларирали
съгласието си за настаняване на детето в семейството им. С оглед на това и предвид обстоятелствата, че единственият
известен родител на детето е непълнолетен и се намира в трайна невъзможност да
го отглежда, то е настанено в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия по административен ред.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Подадено е искане с
правно основание чл. 30, във вр. чл. 29, т. 8 и чл. 28, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл.
25, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за закрила
на детето.
От събраните по делото
доказателства се установява, че майката на детето, която е единственият
известен родител, е непълнолетна и понастоящем. Същата няма нужния родителски
капацитет, възможност и подкрепа да се справи с родителската отговорност по отглеждане
и възпитание на детето, което, предвид ниската възраст и здравословно
състояние, изисква още по – засилена грижа и внимание. Това е наложило по
отношение на детето И. да бъде предприета първоначално спешна мярка за закрила,
като същото е настанено в професионално приемно семейство, а след подавана не
декларациите за съгласие – тази мярка да бъде променена с друга и детето да
бъде настанено в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия. Така
установените обстоятелства обосновават извода за наличието на основания за
прекратяването на извършеното настаняване по реда на чл. 30, във вр. чл. 29, т.
8 от ЗЗДт.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗЗДт, всяко дете има право на
закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и
на защита на неговите права и интереси.
Съобразно разпоредбата
на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДт настаняването на детето извън неговото семейство се
предприема като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности в
семейството, като основанията за предприемане на такава мярка са изчерпателно
изброени в чл. 25, ал. 1 от ЗЗДт. В разглеждания случай, констатациите на директора на
Дирекция „Социално подпомагане” - Варна, обективирани в заповед № ЗД/Д-В-048/21.02.2020 г., както и тези
на социалните работници в социален доклад № СЛ/Д-В/1352-025/21.02.2020 г. и
социален доклад от 19.02.2020 г., обосноват извода на решаващия състав на съда,
че по отношение на детето е необходимо да бъде предприета мярката за закрила,
посочена в исковата молба.
Изхождайки от
регламентираните в нормата на чл. 3 от ЗЗДт принципи на закрила, както и от
установената по делото необходимост от грижи, които не се осигуряват от
родителите, съдът приема, че в разглеждания случай по отношение на детето са
налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДт. Съобразявайки
поредността по чл. 28, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗДт, съдът приема, че в
конкретния случай детето има роднини, които имат желание и възможност да се
грижат за него, и при които то да бъде настанено. Ето защо, съдът приема, че
предлаганата от ДСП – Провадия мярка за закрила по смисъла на чл. 4, ал.
1, т. 2, предл. първо от ЗЗДт, а именно: настаняване в семейството на неговите
баба и дядо по майчина линия, е в интерес на детето, поради което са налице
предпоставките за положително произнасяне по искането.
Ето защо
молбата на ДСП - Провадия се явява основателна и като такава следва да бъде
уважена.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето И.С.И., ЕГН **********, в професионалното приемно семейство
на Е.Д.Т., ЕГН **********, на основание чл. 30, вр. с чл. 29, т. 8 от ЗЗДт.
НАСТАНЯВА детето И.С.И., ЕГН **********, в семейството на
неговите баба и дядо по майчина линия – Ю.С.М., ЕГН ********** и И.И.Ю., ЕГН **********,
за срок от три години, считано от датата на влизане на решението в сила, на
основание чл. 28, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
едноседмичен срок от връчването му на всяка от страните.
След влизане в сила на решението препис от същото да се
изпрати на Дирекция “Социално подпомагане” – Провадия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: