РЕШЕНИЕ
№44
гр. Враца, 07.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 18.01.2022г. /осемнадесети
януари две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в
присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия василева КАН дело №591 по описа на АдмС
– Враца за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от ЕТ “С.В.“ със седалище и
адрес на управление *** против РЕШЕНИЕ №260032/17.05.2021г., постановено по анд №86 по описа за 2021г.
на Районен съд Козлодуй, с което е потвърдено
издаденото против търговеца Наказателно
постановление №551208-F577024/14.12.2020г.
от Началник отдел „Оперативни дейности“ В.Търново, за налагане на имуществена санкция
в размер на 500лв., на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС за
нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
В жалбата не са изложени конкретни касационни основания за отмяна на атакуваното
решение като неправилно, но от текста на
същата може да се направи извода, че се претендира неправилно прилагане на материалния
закон. Изтъква се, че въззивният съд не е отчел липсата на дата и място на
извършеното нарушение в оспореното НП, което е формално основание за
определянето му като незаконосъобразно. Твърди се, че съдът не е обсъдил
възраженията на санкционирания търговец и не се е съобразил с
представените писмени доказателства –
фактура и стокова разписка. Освен това, съдът неправилно не е възприел
извършеното нарушение като маловажен случай и е приел, че не следва да се
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не се различава от
обикновените случаи на такива нарушения. Иска се решението да бъде отменено и да бъде постановено друго,
с което да бъде отменено изцяло наказателното
постановление.
Ответникът по касационната
жалба чрез пълномощника си юрисконсулт
В.А., в представена по делото писмена защита, оспорва същата
и заявява, че при постановяване на решението на Районния съд не са
допуснати нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Участващият в касационното
производство прокурор дава заключение, че жалбата следва да се отхвърли, тъй
като решението на Районния съд не страда
от пороци, правилно е установена фактическата обстановка и е приложен
материалният закон.
Настоящият съдебен състав,като взе
предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество,същата е неоснователна по следните съображения:
За да постанови съдебния си акт, въззивният
съд е приел, че АУАН е съставен и НП е издадено от компетентни органи, съдържат задължителните
реквизити и това е сторено в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Касационната
инстанция възприема изводите на първостепенния съд относно компетентносттта на
актосъставителя и административно-наказващия орган, както и относно
съдържанието на АУАН и НП. Изводът на съда, че нарушението като изпълнително
деяние и неговият автор са безспорно установени, е в съответствие със събраните доказателства. Аргументирано е
прието, че на нарушението е дадена правилната правна квалификация и е
приложена съответната санкционна норма. По принцип санкционирания търговец не спори,
че при проверката е установена разлика между касовата наличност и данните във фискалното устройство, като
твърдението, че това се дължи на
несвоевременното въвеждане на фактура, съставена непосредствено преди идването
на контролните органи, съдът възприема като защитна теза, още повече, че
обяснения в този смисъл не са дадени в
изготвения опис на паричните средства, въпреки възможността за това. Въззивният
съд е изследвал всички обстоятелства по делото, които характеризират деянието и
дееца – вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на
вредните последици, ако са настъпили такива, степента на обществена опасност, моралната
укоримост на извършеното, като е отчел и факта, че административнонаказващият
орган също е изследвал тези
обстоятелства и се е произнесъл, че конкретният случай не може да се приеме за маловажен. Безспорно е, че от
административното нарушение не са настъпили вредни последици, то не е предизвикало някакъв общественозначим
отрицателен ефект и реално застрашаване на обществените отношения, но с него е нарушена фискалната дисциплина и то
рефлектира върху сигурността на документооборота , които изводи на първостепенния съд се възприемат и от
касационната инстанция. Като е отчел
тези обстоятелства и е приел наказателното постановление за
законосъобразно, вследствие на което го е потвърдил, въззивният съд е
постановил правилен съдебен акт.
При
служебна проверка на решението относно неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, касационният състав не намира основания извън
посочените в касационната жалба, които да сочат на отмяната му. Съдебният акт е
постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно
прилагане на материалния закон.
При така изложените съображения оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против
него касационна жалба следва да бъде отхвърлена.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 вр.чл.218 от АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ №260032/17.05. 2021г., постановено
по анд №86 по описа на Районен съд Козлодуй
за 2021г., с което е потвърдено НП №551208-F577024/14.12.2020г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ –Велико Търново.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.