О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Сливен, 10.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в закрито заседание на десети май, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
Като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 97/2022 г. по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от Т.К.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Б.Д., подадена с посочено в същата правно основание чл. 128, ал. 2 от АПК, с която се моли съда да установи по отношение на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Сливен, че изпълнителната погасителна давност по наложените му наказания с НП № 2980/06 от 07.06.2006г. на Началник група в сектор Пътна полиция към ОД на МВР гр.Бургас, НП № 1471/06 от 21.06.2006г. на Началника на РУП на ОД на МВР-Ловеч, НП № 1711/06 от 17.10.2006г на Началника на РУ на ОД на МВР- Ямбол и НП № 140938/06 от 01.11.2006г. на Началник АНД-СДП е изтекла към м.12.2020г., както и в 2 годишен срок до издаването на Заповед №20-0804-001153 от 31.12.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР гр.Сливен ищецът не е извършил друго нарушение и точките са възстановени автоматично.
С разпореждане от 12.04.2022 г. исковата молба е оставена без движение, като на ищеца е указано да посочи изрично дали има образувано изпълнително производство и дали вече са предприети действия по принудително събиране на вземанията, както и да посочи надлежен ответник. В изпълнение на Разпореждането на съда, от страна на ищеца е депозирана молба с вх. № СД-01-01-1805/09.05.2022, в която изрично е посочено, че има образувано изпълнително производство по наложените му глоби, а по отношение на отнетите контролни точки е издадена Заповед № РД 20-0804-001153/31.12.2020 г. от Началник сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР гр.Сливен.
При съобразяване със заявеното и преценка на относимите правни норми настоящата съдебна инстанция намира, че исковата молба е недопустима, при следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 128, ал. 2 от АПК, всеки може да предяви иск за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес и не разполага с друг ред за защита. Тази разпоредба е способ за защита на правата и законните интереси на правните субекти, а регламентираният с нея установителен иск е субсидиарен - допустим е тогава, когато е налице спор за съществуването на административно право или правоотношение, който спор поражда правния интерес от търсената съдебна защита, и когато не съществува друг ред за съдебна защита. В процесния случай съдебният състав намира, че липсва както първата, така и втората изискуема предпоставка за допустимост на иска.
На първо място, както от данните в исковата молба, така и от наведените твърдения не се установява въобще искане за установяване съществуването или несъществуването на административно право или правоотношение.
Посочените от Т.Т. вземания са по чл. 209, ал. 2 т. 5 от ДОПК - влезли в сила наказателни постановления, и се събират по реда на ДОПК от публичните изпълнители при НАП /чл. 163, ал. 1 и 3 ДОПК/. Съгласно твърденията на ищецът изпълнително производство е образувано. В случая, когато има образувано изпълнително дело, компетентен във връзка с всички действия по принудителното събиране на държавните вземания е публичния изпълнител, на когото е възложено събирането. Следователно събирането на глобите не е административно право на сектор "Пътна полиция", а нормативната уредба регламентира способи за принудително изпълнение на ликвидно и изискуемо публично вземане.
Тъй като специалният закон - ДОПК предвижда друг, по-облекчен ред за установяване недължимост на тези задължения поради погасяването им по давност, то ищецът разполага с друг ред на защита, а именно с правната възможност по чл. 173, ал. 1 от ДОПК - да поиска от компетентния орган отписването им като погасени по давност. Съгласно установената съдебна практика /определение по адм. д. № 2229/2017 г. по описа на ВАС, седмо отделение; определение по адм. д. № 5046/2018 г. по описа на ВС, първо отделение и определение по адм. д. № 11880/2018 г. по описа на ВАС, осмо отделение/ мълчаливият или изричен отказ на компетентният орган да извърши поискано отписване на задължения по давност подлежи на административен и последващ съдебен контрол по реда на чл. 152 във вр. с чл. 155 и 156 от ДОПК.
На следващо място от приложеното към исковата молба Решение № 131/07.06.2021 г., постановено по адм.дело № 178/2021 г. по описа на АС - Сливен се установява, че същото е образувано по жалба от Т.К.Т. срещу Заповед за прилагане на принудителни административни мерки /ЗППАМ/ № 20-0804-001153 от 31.12.2020 г., издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП са наложени: Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на водач и Изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. В мотивите на постановено решение е прието, че : с НП № 2980/06 от 07.06.2006 г. на Началник Група в Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Бургас, на оспорващия Т., за нарушение по ЗДвП е наложена глоба и на основание Наредба № І-139 на МВР се отнемат 10 контролни точки. Същото е влязло в сила на 07.07.2006 г., когато е изтекъл 7-дневният срок за обжалване на НП, считано от датата на връчването му, с оглед нормата на чл. 64, б. „б” във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН; с НП № 1471/06 от 21.06.2006 г. на Началника на РУП към ОД на МВР– Ловеч, на Т., за нарушения по ЗДвП са наложени глоби и на основание Наредба № І-139 на МВР се отнемат 16 контролни точки. НП е влязло в сила на 07.11.2006 г., когато е изтекъл 7-дневният срок за обжалване на НП, считано от датата на връчването му, с оглед нормата на чл. 64, б. „б” във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН; с НП № 1711/06 от 17.10.2006 г. на Началника на РУ към ОД на МВР– Ямбол, на Т., за нарушение по ЗДвП е наложена глоба и на основание Наредба № І-139 на МВР се отнемат 4 контролни точки - влязло в сила на 03.02.2007 г.; с НП № 140938 от 01.11.2006 г. по описа на СДВР, на Т., за нарушение по ЗДвП е наложена глоба и на основание Наредба № І-139 на МВР се отнемат 10 контролни точки, влязло в сила на 11.07.2007 г. С оглед установеното съдът е приел, че въз основа на четири броя НП, влезли в сила в периода от 07.07.2006 г. до 11.07.2007 г., на оспорващия са отнети всички контролни точки и следователно същият е загубил придобитата правоспособност. С влязлото в сила Решение № 131/07.06.2021 г., постановено по адм.дело № 178/2021 г. по описа на АС – Сливен е отхвърлена жалбата на Т.К.Т., ЕГН **********, подадена срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-001153 от 31.12.2020 г., издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, В ЧАСТТА, в която на Т.К.Т., на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният установителен иск е недопустим, тъй като за ищеца съществува друг способ за защита, упоменат в настоящият съдебен акт, поради което липсва и правен интерес от предявяване на такъв иск. А по отношение на второто искане е налице влязъл в сила съдебен акт. Съгласно чл. 299, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим в административния процес на основание чл. 144 от АПК, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда /чл. 299, ал. 2 от ГПК/. Последица от разрешаването на делото с влязло в сила съдебно решение е, че ново произнасяне на съд между същите страни и на същото основание е недопустимо. Силата на пресъдено нещо е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на спора по същество, за наличието на която съдът следи служебно.
За пълнота, следва да се отбележи, че предявените искове срещу сектор "Пътна полиция" към ОДМВР-Сливен са недопустими и поради насочването им срещу ненадлежен ответник, тъй като Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Сливен не е юридическо лице и не би могъл да бъде надлежен ответник по такива искове, в случай, че не бяха налице изтъкнатите по-горе пречки за тяхната допустимост.
Абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на предявените искове е наличието на правен интерес у този, който ги предявява, за което съдът следи служебно.
При горните съображения настоящият съдебен състав приема, че предявеният по чл. 128, ал. 2 от АПК иск е недопустим за разглеждане, поради липсата на визираните в него предпоставки и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото – прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 130 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на Т.К.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Б.Д., подадена с правно основание чл. 128 ал. 2 от АПК, с която се моли съда да установи по отношение на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Сливен, че изпълнителната погасителна давност по наложените му наказания с НП № 2980/06 от 07.06.2006г. на Началник група в сектор Пътна полиция към ОД на МВР гр.Бургас, НП № 1471/06 от 21.06.2006г. на Началника на РУП на ОД на МВР-Ловеч, НП № 1711/06 от 17.10.2006г на Началника на РУ на ОД на МВР- Ямбол и НП № 140938/06 от 01.11.2006г. на Началник АНД-СДП е изтекла към м.12.2020г.,както и в 2 годишен срок до издаването на Заповед №20-0804-001153 от 31.12.2020г. на Началник сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР гр.Сливен ищецът не е извършил друго нарушение и точките са възстановени автоматично, като НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 97/2022 година по описа на
Административен съд Сливен.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 7 – дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: