РЕШЕНИЕ
Гр.София,25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска
гр.д. № 2071 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
С
решение от 10.10.2019г., постановено по гр.д. № 58121/2018г. от Софийски
районен съд, ІІ ГО, 53 състав, е уважен за сумата от 5 000 лв. , ведно с лихва
и раноски, и е отхвърлен до пълния предявен размер от 10 000 лв. иск с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ предявен от В.С.Р.,
срещу ЗАД „ОЗК- З.“ за обезщетяване на
неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 04.01.2018 г.
В
отхвърлената част на иска решението е обжалвано от ищцата В.С.Р.,с оплаквания
за несправедливо занижен размер на обезщетението предвид получените травми.
Жалбоподателката моли съдебния акт в обжалваната част да бъде отменен и да се
постанови нов по същество, с който претенцията да бъде уважена изцяло.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
В
уважената част на иска решението е обжалвано от третото лице – помагач на
ответника Г.М.Г. с оплаквания за
незаконосъобразност по подробни изложени в жалбата съображения. По-конкретно жалбоподателят
поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал множество процесуални и
материалноправни нарушения – не му е връчил приложенията към исковата молба, с
което го е лишил от възможността за адекватна защита, не е открил производство
по оспорване на писмените доказателства, вкл. на протокола за ПТП, не е
преценил правилно свидетелските показания досежно мястото на злополуката и
нейния механизъм, както и участието на ищцата в нея, присъдил е несправедливо
високо обезщетение за действителните болки и страдания. Заявява искане за
спиране на въззивното производство на основание чл.229, ал.4 ГПК до приключване
на АНХД № 8663/2018г. на СРС, 16 състав. Жалбоподателят моли съдебния акт в
обжалваната част да бъде отменен и да се постнови нов по същетво, с което искът
да бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „ОЗК- З.“ не
оспорва жалбата на третото лице помагач, по отношение на жалбата на ищцата,
заявява становище за неоснователност и моли в отхвърлената част на иска
решението да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Във
въззивното производство доказателства при условията на чл.266 ГПК не са
ангажирани.
Въззивните
жалби са подадени от надлежни страни в законоустановения за обжалване срок, поради
което са процесуално допустими.
Решението е валидно и допустимо /
чл.266, предл.първо ГПК/.
Разгледани
по същество на посочените в тях основания / чл.269, предл.второ ГПК/ и при
съобразяване на становището на въззиваемото дружество, настоящият състав намира
жалбите на ищцата и на третото лице – помагач за частично основателни по
следните съображения:
Според
твърденията на ищцата в исковата молба на 04.01.2018 г. в гр. София пътувала в
автобус № 79, управляван от Г.М.Г..*** в посока от ул. „554-та“ към ул.
„526-та“, когато преминал през изкуствена неравност на пътя с несъобразена и
висока скорост, ищцата паднала в салона на автобуса и получила телесни
увреждания, имала болки и й било трудно да ходи, две от ребрата й били счупени,
посетила болница, назначена й е била
терапия, след лечението оплакванията й продължили, не излизала без придружител,
загубила апетит, отслабнала, нямала сили, лежала на легло. Претенцията е да й
се присъди обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпените неимуществени
вреди, получени в причинна връзка с инцидента.
Ответникът
и третото лице - помагач са оспорили иска.
Като
доказателство по делото е ангажиран констативен протокол за ПТПК-10/04.01.2018 г., въз основа на който първоинстанционният съд
е приел с оглед официалния му свидетелстващ характер, че на посочената от
ищцата дата около 05.10ч. в гр. София, автобус „Мерцедес- 0345Г“,
управляван от Г.М.Г.,*** в посока от ул. „554-та“ към ул. „526-та“ и в район №
7 се е осъществило ПТП в резултат от движение на автобуса със скорост,
несъобразена с релефа на пътя - автобусът е преминал през изкуствена неравност-
гърбица, което е станало причина трима от пътниците, вкл.ищцата, да пострадат. След
инцидента водачът не е останал на място и не е уведомил органите на МВР. По
повод на ПТП срещу водача Г.М.Г. е издадено Наказателно постановление,
което е обжалвано от Г. и делото понастоящем е висящо. В тази връзка от третото
лице – помагач е поискано спиране на делото на основание чл.229, т.4 ГПК, което
спиране е отказано от първоинстанционния съд с мотиви, че вината на водача на
автобуса може да се установи със средствата на гражданския процес. Констатациите
в протокола за ПТП са оспорени от третото лице – помагач и е поискано откриване
на производство по оспорване, което е отказано от съда с мотиви, че
констатациите за механизма на произшествието не представляват официален
документ и не се ползват с материална доказателствена сила.
По
делото е безспорно, че
към 04.01.2018 г. водачът на автобуса е бил валидно застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ при ответника -
полица № ВС/23/117002709055/20.10.2017 г., валидна до 19.10.2018 г.
За
механизма на произшествието в първоинстанционното производство са събрани
свидетелски показания и са приети заключения на авто-техническа експертизи.
Въз основа на същите първоинстанционният съд е приел, че ищцата е пътувала в
автобуса и по вина на водача му – управление с несъобразена скорост при
преминаване върху гърбица на пътя – е паднала и е получила травматични
увреждания. Решаващият съд не е дал вяра на показанията на св.Ш.по отношение на
това къде в автобуса е седяла ищцата; имало ли е пред нея седалка или обособени
дръжки или перила за хващане; къде е паднала ищцата, поради близката й връзка с
последната – съответно снаха и свекърва.
За установяване на травматичните
увреждания на ищцата и за претърпените от тях неимуществени вреди е прието
заключение на съдебно-медицинска експертиза. Според последното ищцата е
получила контузия в областта на гръдния кош със счупване на деветото ребро в
дясно; контузия в областта на гърба, кръста; с придружаващи увреждания -
световъртеж, увреждане на гръдните коренчета, увреждане на лумбосакралния
плексус. Три месеца след инцидента е установено счупено десето ребро в дясно.
Уврежданията са причинили временно разстройство на здравето, без опасност за
живота, с последваща временна неработоспособност 1,5 месеца- 2,5 месеца. Вещото
лице е посочило, че счупванията на ребрата заздравяват между 35- 45 дни, без
усложнения от хемо-пневмоторакс, с възстановителен период от 1,5 месеца- 2,5
месеца, възможно е за в бъдеще при натоварване и промени във времето ищцата да
усеща дискомфорт в местата на ударите. Изложено е, че придружаващите
заболявания на ищцата по косвен път могат да окажат влияние върху
продължителността на възстановителния процес. В
експертизата е заключено, че съгласно цялата медицинска документация по делото
няма данни за травматичен шок или увреждания, които водят до опасност за
живота. Въпреки това след причинения инцидент на пострадалата са причинени
физически болки от получените травми, както и емоционални страдания - страх и
нежелание да се вози в автобус,нарушение на съня и храненето, нарушена
работоспособност, трудно самообслужване и изпълнение на обичайните задължения в
бита, с постепенно намаляване на оплакванията в рамките на шест- седем месеца.
Според вещото лице ортопед-травматолог получените увреждания могат да се
получат в условията на процесното ПТП.
При
посочените данни първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за
неимуществени вреди по справедливост в размер на 5 000 лв. Върху обезщетението
е присъдена законна лихва от датата на злополуката 04.01.2018 г.
Решението
в частта, в която е прието, че ищцата на посочената дата е пътувала в автобус №
79 и е пострадала при пътно-транспортно произшествие по вина на валидно застрахован
при ответника по риска „гражданска отговорност“ водач, поради което
отговорността на застрахователя – ответник следва да се ангажира за
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, е законосъобразно и
настоящият състав припраща към мотивите му на основание чл.272 ГПК.
Неоснователен
е доводът на жалбоподателя – трето лице, че производството пред първата
инстанция е протекло при нарушение на съдопроизводствените правила поради
невръчване на писмените доказателства към исковата молба. Действително според
нормата на чл.131 ГПК съдът е длъжен да изпрати на ответника препис от исковата
молба и приложенията й. Същото правило е относимо и спрямо третото лице –
помагач. В конкретния случай липсват годни доказателства за това на третото
лицеда е изпратен, респ.то да е получило преписи от приложенията към исковата
молба. Налице е процесуално нарушение, което, обаче, в случая не е от
категоията на съществените, водещи до нарушено право на защита и опорочаващи
съдебното производство. В първото по делото открито съдебно заседание на
13.03.2019 г.третото лице е депозирало отговор на исковата молба и е оспорило
част от писмените доказателства по същество, а по отношение на други е заявило
становище за неотносимост към спора. Изнесеното в отговора на исковата молба
недвусмислено сочи, че още преди първото по делото заседание третото лице е
била запознато с приложенията към исковата молба и е оргнизирало
безпрепятствено защитата си. По този начин процесуалното нарушение е санирано.
Несонователен
е доводът на жалбоподателя – трето лице за незаконосъобразност на съдебния акт
поради това, че производството по делото не е спряно на основание чл.229, т.4 ГПК. По делото са налице данни за наличието на висящо производство по
оспорването по реда на ЗАНН на издаденото по повод на процесното събитие
наказателно постановление за извършено „нарушение“ на правилата на ЗДвП от
страна на третото лице – помагач - АНД № 8663/2018г. по описа на СРС, 16-ти
състав. Според жалбоподателя в производството по това дело ще се установи
вината на водача на автобуса като предпоставка за ангажиране на отговорността.
Според чл.300 ГПК задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, е присъдата на наказателния съд относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Решението по
нахд няма характеристиките на присъда по смисъл на чл.300 ГПК, поради което от
него не може да се направи релевантен извод за вината на водача на автобуса. В
този смисъл отказът на първоинстанционния съд да спре производството на
основание чл.229, т.4 ГПК – до влизане в сила на решението по нахд е
законосъобразен.
Неоснователен е доводът на
жалбоподателя – трето лице за това, че не е доказано ищцата да е пътувала в автобуса.
Този факт се установява безспорно от неоспорените показания на свидетелите.
С отговора на исковата молба третото
лице е оспорило констатациите в протокола за ПТП досежно механизма на
злополуката, но производство по оспорване на документа не е открито от
първоинстанционния съд. Този факт е ирелевантен, тъй като оспорването може да
се осъществи и без да е открито нарочно производство по оспорване. В решение № 227/12.02.2014г. по т.д. №
769/2012г.на I Т.О. на ВКС, е дадено тълкуване,
че протоколът за пътно транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ
има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Оспорване,
чрез опровергаването на съдържанието му
е допустимо, като оспорващата страна следва да установи твърденията си, които в случая касаят механизма на
ПТП. В разглеждания
казус не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се направи
релевантен извод за това, че отразеният в протокола механизъм е неверен. Въз
основа на непротиворечивите свидетелски показания, според които автобусът се е
движел с висока скорост, и на заключенията на автотехническите експертизи
законосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че виновен за злополуката е
водачът на автобус № 79 Г.М.Г.,
който не е съобразил скоростта с
наличието на изкуствена неравност по пътя и с поведението си е допуснал да
създаде рискова ситуация, при която няколко пътника, между които и ищцата, са
пострадали.
Неоснователен е доводът на
жалбоподателя – трепо лице за незаконосъобразност на решението поради това, че
първоинстанционният съд е ценил показанията на св.Х., които сочат друго
местонахождение на ищцата към момента на злополуката – в ж.к. Фондови жилища,
който комплекс се намира в противоположна посока на кв.Христо Ботев, което
показва, че ищцата не е пътувала в автобус № 79. Свидетелката е посочила, че тя
е слязла на бул.“Ботевградско шосе“, а ищцата на спирка ж.к. Фондови жилища. Доколкото комплексът се
намира в друга част на гр.София и не е по маршрута на автобус № 79 от кв.Христо
Ботев към центъра, то показанията на свидетелката са неточни. Тази неточност е
преодоляна от показанията на свидетелката Ш./ извън невъзприетата им от
първоинстанционния съд част / и съобразно протокола за ПТП, според които
автобусът се е движел в посока от кв.Христо Ботев към центъра на София.
Неоснователен
е доводът на жалбоподателя – трето лице за това, че свидетелските показания са
противоречиви досежно мястото, на което е била ищцата по време на движението –
на най-задната седалка или пред нея. Както бе посочено по-горе,
първоинстанционният съд не е дал вяра на показанията на св.Ш.за товакъде е
седяла ищцата, имало ли е пред нея седалка или обособени дръжки или
перила за хващане; къде е паднала. Другата свидетелка – Х. –сочи, че ищцата е
седнала на предпоследната седалка в автобуса в ляво. Показанията на Х. в тази
насока не са оспорени, поради което следва да се приеме, че ищцата е седяла на
предпоследната седалка в ляво. Същата свидетелка сочи още, че ищцата се е
изплъзнала от седалката и е паднала на пътеката до задната врата на автобуса.
По виждане на настоящия състав, обаче, меродавен е фактът на падането на ищцата
поради преминаването на автобуса с висока скорост през пътно препятствие. По
делото не са ангажирани никакви доказателства за съпричиняване на резултата от страна
на ищцата.
По
изложените съображения е налице валидно застрахован при ответника риск
„гражданска отговорност“, налице са вреди за ищцата – травматични увреждания,
виновен за злополуката е водачът на автобуса – претенцията е доказана по основание.
Натоящият състав намира, че присъденото
обезщетение от 5 000 лв. е занижено с оглед действителните болки и страдания на
ищцата. Последната в причинна връзка със станалото е получила контузия в
областта на гръдния кош със счупване на деветото ребро в дясно; контузия в
областта на гърба, кръста; с придружаващи увреждания - световъртеж, увреждане
на гръдните коренчета, увреждане на лумбосакралния плексус. Три месеца след
инцидента е установено счупено десето ребро в дясно.
Неоснователен
е доводът на жалбоподателя – трето лице за това, че тъй като счупването на
десетото ребро е установено три месеца след инцидента, то това ребро не е
счупено при разглежданата злополука. Според
заключението на съдебно-медицинската експертиза е възможно счупването да бъде
установено впоследствие.
Уврежданията
са причинили на ищцата временно разстройство на здравето, без опасност за
живота, с последваща временна неработоспособност 1,5 месеца- 2,5 месеца,
счупванията на ребрата заздравяват между 35- 45 дни, без усложнения от
хемо-пневмоторакс, с възстановителен период от 1,5 месеца- 2,5 месеца, възможно
е за в бъдеще при натоварване и промени във времето ищцата да усеща дискомфорт
в местата на ударите. Изложено е, че придружаващите заболявания на ищцата по
косвен път могат да окажат влияние върху продължителността на възстановителния
процес.
При
посочените данни първоинстанционният съд не е дооценил в пълен обем
неимуществените вреди на ищцата от самата травма и от нейните последици –
чупени са две ребра, заздравяването е било около месец и половина. На ищцата са
били причинени и емоционални страдания - страх и нежелание да се вози в
автобус, нарушение на съня и храненето, нарушена работоспособност, трудно
самообслужване и изпълнение на обичайните задължения в бита, с постепенно
намаляване на оплакванията в рамките на шест- седем месеца. При съобразяване на
вида и характера на травмите, времетраенето на болковия синдром, възрастта на
ищцата – около 50 годишна, страхът от ползване на автобус и останалите
негативни усещания, настоящият състав намира, че обезщетение от 7 000 лв.
справедливо ще обезщети ищцата.
Основателна
е жалбата на третото лице по отношение на претенцията на лихва за забава.
Първоинстанционният съд, мотивирайки се с разпоредбата на 84 ЗЗД, е присъдил
лихва за забава върху обезщетението от датата на злополуката 04.01.2018г.
Приетото е незаконосъобразно. Нормата на чл.84 ЗЗД е относима към лихвата за
забава, дължима от деликвента,
докато застрахователят дължи лихва за забава според нормите на чл.497, ал.1,
т.1 и т.2 КЗ. Така според чл.497, ал.1, т.1 КЗ застрахователят дължи лихва за
забава ако не е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: с изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.3, а според т.2 - от изтичането на срока по чл.496, ал.1 КЗ
освен в случаите, когато увреденото лице не
е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 КЗ. Според чл.496, ал.1 КЗ „Срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по редана чл.380 КЗ пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.“ В конкретния случай заявлението за
изплащане на обезщетение е депозирано от ищцата пред ответника на 16.04.2018г.
С писмо от 17.04.2018г. застрахователят е уведомил ищцата да окомплектова преписката с
представяне на банкова сметка. ***.05.2018г. застрахователя е уведомил ищцата,
че за претъпяното от нея във връзка с произшествието определя обезщетение в
размер на 3 000 лв. С оглед датата на това писмо следва да се приеме, че ищцата
е изпълнила указанията да представи банкова сметка ***тована. По делото липсват
данни сумата да е преведена на ищцата. Същевременно в исковата молба ищцата е
посочила, че определеното от застрахователя обезщетение не компенсира напълно
неимуществените й вреди, т.е. отказала е обезщетение в посочения размер. При
посочените данни настиящият състав намира, че с неприемането на определения
размер ищцата се е поставила в забава спрямо длъжника – застрахователя и
последният дължи лихва за забава само за периода от подаване на уведомлението
за настъпило събитие 16.04.2018г. до датата на определеното обезщетение от
застрахователя 21.05.2018 г. По изложените съображения решението в частта в която
е присъдена лихва от 04.01.2018 г. следва да бъде отменено.
По
изложените съображения жалбата на ищцата е частично основателна – решениетио в
частта, в която искът е отхвърлен от 5 000 лв. – до 7 000 лв. – за сумата от 2 000
лв. следва да бъде отменено. Следва да се постанови ново, с което на ищцата се
присъди допълнително обезщетение в размер на 2 000 лв. Следва да бъде отменено
решението и в частта, в която върху обезщетението е присъдена лихва от
04.01.2018 г. Следва да се постанови ново, с което върху обезщетението да се
присъди лихва за периода от 16.04.2018 г. до 21.05.2018 г.
Съобразно
изхода от спора пред въззивната инстанция разноските, сторени от страните
следва да останат така, както са направени.
Водим
от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
от 10.10.2019г., постановено по гр.д. № 58121/2018г. от Софийски районен съд,
ІІ ГО, 53 състав, в частта, в която
претенцията за обезщетение е отхвърлена над сумата от 5000 лв. до 7000 лв. – за
сумата от 2 000 лв. и в частта, в която върху
обезщетението е присъдена лихва от 04.01.2018г. до окончателно изплащане и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ ЗАД „ОЗК- З.“, ЕИК *******,
да заплати на В.С.Р., ЕГН **********, д о п ъ л н и
т е л н о 2 000 лв. / две хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, получени вследствие на ПТП, настъпило на
04.01.2018 г., в гр. София.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК- З.“, ЕИК ********, да заплати на В.С.Р.,
ЕГН **********, законната лихва върху цялото обезщетение от 7 000 лв. за
периода от 16.04.208г. до 21.05.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата част.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач Г.М.Г. с ЕГН:********** на
страната на ответника.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.