РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., IV-„В“
състав в откритото съдебно заседание на 04.02.2021 г. в състав:
Председател: Елена Иванова
Членове: Златка Чолева
Димитър
Ковачев
при секретар Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 11979/ 2020 г,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Г.С. чрез адвокат А.
срещу Решение № 67464 от 12.03.2020г., постановено по гр. д. № 22600/2016г. по описа
на Софийски районен съд, 90 с-в с което са отхвърлени, предявените от
жалбоподателя срещу Г.С. искове по чл. 124 ГПК във връзка с чл. 537 ТЗ и иск по
чл. 55 ЗЗД за признаване за установено, че за ответника не съществува вземане
по запис на заповед от 21.09.2006г., издаден за сумата от 12000,00 лева, по
който има издаден изпълнителен лист от 2007г и образувано изпълнително дело
161/2008г. на ЧСИ Р. М.и за връщане на платените в полза на взискателя по
изпълнението суми.
С жалбата моли решението да бъде отменено и да се уважат
исковете.
Изложени са оплаквания за нарушение на материалния
закон, нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Правят се оплаквания
за липса на обсъждане на събраните доказателства, за нарушаване правилата на
формалната логика, опитните правила и правната теория. Конкретно се сочи, че са
допуснати нарушения във връзка с доклада по чл. 146 - липсвало отделяне на
спорното от безспорното, разпределение на доказателствената тежест, указания до
страните за кои от твърдените факти не сочат доказателства.
Не посочва факти, които е твърдял и за които СРС да е
приел, че не са доказани без да е посочил на ищеца, че не сочи доказателства.
Оспорват се изводите на СРС за липса на две дати на
издаване на Записа на заповед и за ненарушен абстрактен характер чрез добавяне
на банкова сметка, ***, както и че издателя е ясно индивидуализиран, а
дописванията след подписа на издателя не влияят на действителността на ценната
книга.
Не е постъпил отговор на жалбата.
При проверка по чл. 269 ГПК СГС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав в
изискуемата писмена форма и реквизити и по допустими искови претенции.
По отношение неговата правилност СГС е ограничен до
оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
От фактическа страна по делото няма спор, че между
страните е бил подписан договор за заем на парична сума в размер на 12000,00
лева.
Установява се, че срещу ищеца е образувано изпълнително
дело 161/2008г. по описа на ЧСИ Р. М.въз
основа на изпълнителен лист издаден по запис на заповед за сумата от
12000,00 лева. По изпълнителното дело са постъпвали и постъпват суми по запор
на сметки.
Ищецът е
депозирал няколко молби по делото за
вдигане на запори и за прекратяването му след което е предявил настоящите
искове.
Ищецът последователно е поддържал в исковата молба и
нейните четири уточнения, че между страните съществуват само отношения по договор
за заем, като твърденията му са, че не е
имало никакви договорки той да се обезпечава със запис на заповед, а подписването на такъв е резултат от
подвеждане на ищеца да го подпише чрез поставянето на документа между
екземплярите на договора за заем.
Тези твърдения отричат да е налице връзка между записа
на заповед и каузално отношение договор за заем. По делото няма и доказателства
за такава връзка поради което изводите на СРС, че записът на заповед обезпечава
представения с исковата молба договор за заем са необосновани и неправилни.
Това обаче не се е отразило на правилността на крайните
изводи на СРС за неоснователност на претенциите.
Недоказани са твърденията на ищеца за въвеждането му в
заблуждение да подпише запис на заповед чрез поставяне на документа между
другите документи при подписване на договора за заем.
Няма никакви доказателства документа да е бил поставян
между други документи и то умишлено от ответника. Самият договор се състои от
един лист. Видно от него е бил съставен в два екземпляра. Дори да се приеме, че
записът на заповед е бил между тези два екземпляра, то е недостоверно твърдението,
че ищецът не разбрал, че подписва запис на заповед. При общо три документа от
по един лист е нелогично да не е разбрал какво подписва.
Още повече, че менителничния ефект е именован запис на
заповед с големи главни печатни букви
при това потъмнени.
Отделно ищецът не е оспорвал собственоръчното
изписване на трите му имена и полагането на подпис за „платец“ в документа запис на заповед,
нито пък собственоръчното изписване и подписване на текста, удостоверяващ, че
записа на заповед му е бил предявен за плащане. Тези действия на ищецът
изключват твърдението му, че не е разбрал какво подписва. Няма твърдения в исковата
молба, че не е разбирал правните последиците
на записа на заповед като сделка.
Неоснователни са твърденията за порок във формата и
реквизитите на менителничния ефект.СГС споделя напълно изводите на СРС в тази
насока. Следва да се отбележи, че доводът на въззивника, че записът на заповед
е недействителен, защото не му бил отделно представен за подпис и не разбрал,
че го подписва (бил поставен между други документи) не е такъв за
недействителност (нищожност поради липса на реквизити), каквото е оплакването,
а е за унищожаемост и по изложените по-горе съображения не се споделя и от СГС.
Не са налице две различни дати на издаване на
менителничния ефект.
Два пъти е посочен падежа, но предвид еднаквостта на
двете посочени дати записът не опорочен на това основание.
Неоснователно е оплакването, че не е индивидуализиран
ясно издателя. Ищецът е изписал трите си имена и се е подписал в качеството на
„платец“ по менителничния ефект, тоест на издател, тъй като платец е лицето
което трябва да плати – чл. 455, т. 3 от ТЗ, което при запис на заповед е
издателят-Решение
№ 1414 от 29.10.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2264/2002 г., II т. о. Решение
№ 35 от 14.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 574/2019 г., I т. о., ТК.
В текста на ценната книга няма условие за възникване
на задължението за заплащане на сума
пари.
Посочването на банкова сметка ***ване на задължението
за плащане, а само е начин на изпълнението му и по никакъв начин не нарушава
абстрактния характер на сделката. Съгласно ТР 4/2013г. т. 4д добавки които не
нарушават безусловния характер на задължението не водят до недействителен
ефект.
Аргументите свързани с място на плащане не водят до
недействителност на записа на заповед по изрична разпоредба на чл. 536, ал. 1
във връзка с ал. 3 от ТЗ.
Оплакванията свързани с договор за заем и кой получил
и се задължил да връща пари по заем са ирелевантни с оглед изложените твърдения
в исковата молба, че няма връзка между заема и записа на заповед.
Поради неоснователността на иска за недействителност
на менителничния ефект се явява неоснователен и иска за връщане на суми събрани
в хода на изпълнителното дело. Отделно във връзка с оплакванията за
нарастването на дълга следва да се посочи, че ищецът е имал възможност да се
защитава срещу отделните действия на съдебния изпълнител, но не го е направил, сумите
са събрани въз основа на изпълнителен титул издаден по валидно изпълнително
основание и не са недължими и не подлежат на връщане.
По разноските:
При този изход на делото страните нямат право на
разноски-въззиваемия не е правил такива.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 67464 от 12.03.2020г.,
постановено по гр. д. № 22600/2016г. по описа на Софийски районен съд, 90 с-в с
което са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу Г.С. искове по чл. 124 ГПК във връзка с чл. 537 ТЗ и иск по чл. 55 ЗЗД за признаване за установено, че
за ответника не съществува вземане по запис на заповед от 21.09.2006г., издаден
за сумата от 12000,00 лева, по който има издаден изпълнителен лист от 2007г и
образувано изпълнително дело 161/2008г. на ЧСИ Р. М.и за връщане на платените в
полза на взискателя по изпълнението суми.
Решението подлежи на обжалване пред върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател : Членове : 1. 2.