Р Е Ш Е Н И Е
№ 185
06.06.2023
г.,
гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд- Стара Загора, в открито съдебно заседание на петнадесети май през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена А.ова
изслуша докладваното от
съдия
КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №730 по описа на съда за 2022 г.
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 и ал. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на „ЕС
ЕМ Рентакар“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Хрищени,
Област Стара Агора, представлявано от Управителя С.Г.Г., чрез адвокат А. ***,
против Заповед №22-0271-000227 от 28.09.2022 г., издадена от временно
преназначен на длъжността Началник на РУ - Харманли към ОД на МВР- Хасково
служител /Пл. Д. П./, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - „прекратяване на регистрация на ППС“ за срок от шест месеца до една година – 181 дни.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за
постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при
несъобразяване с целта на закона. Навеждат се съображения за липса на
компетентност на административния орган издал оспорената заповед. По същество
се твърди, че в случая не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на
собственика на ППС, доколкото той не е предоставил, преотстъпил, разрешил или допуснал
управлението на собствения му автомобил на неправоспособен водач, а напротив:
на законно основание е отдал под наем автомобила на правоспособен водач – лице
различно от това, установено в хода на полицейската проверка. В този смисъл се
твърди, че не са налице основанията за налагане на ПАМ по смисъла на чл. 171,
т. 2а, б. „а“ от ЗДвП спрямо дружеството жалбоподател. От съда се иска отмяна
на заповед №22-0271-000227 от 28.09.2022 г., както и присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат.
Жалбоподателят, редовно и
своевременно призован в съдебно заседание, не се явява и не се представлява. С
постъпила по делото писмена молба от адвокат Д.Д., редовно преупълномощен от
пълномощника на жалбоподателя, се поддържат първоначално направените искания за
отмяна на административния акт.
Ответникът по делото - временно преназначеният
на длъжността началник на РУ - Харманли към ОД на МВР- Хасково служител /Пл. Д.
П./, редовно и своевременно призован не се явява и не се представлява, не взема
становище по основателността на жалбата.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със заповед №22-0271-000227 от 28.09.2022 г., издадена от временно преназначен
на длъжността началник на РУ - Харманли към ОД на МВР- Хасково /Пл. Д. П./ /л. 39/ на „ЕС ЕМ Рентакар“ ЕООД била наложена ПАМ – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца до една година, а именно за
181 дни. Заповедта била издадена на основание и чл. 171, т. 2а, б. „а“ от
ЗДвП, като в нея било посочено, че бил
издаден акт за установяване на административно нарушение сер. GA/70391. Установено
било, че на 21.09.2022 г. в 23,45 часа, в гр. Харманли, по ул. „Сакар Планина“
до кръстовището с бул. „България“, лицето С.Г.Г., ЕГН **********, като
собственик/управител на „ЕС ЕМ Рентакар“ ЕООД и собственик на лек автомобил Хонда Джаз с рег. №***
предоставил за ползване и на разположение собственият си автомобил на лицето А.Б.А.,
ЕГН**********, който не притежавал СУМПС/отнето по административен ред.
Оспорената понастоящем заповед №22-0271-000227 от
28.09.2022 г., с която била наложена и процесната ПАМ, била връчена на представляващия „ЕС ЕМ Рентакар“ ЕООД – С.Г.
на 14.10.2022 г., като същевременно жалбата срещу нея била депозирана пред АдмС-Стара
Загора на 27.10.2022 г.
По делото са приети като доказателства, част от документите, съставляващи административната преписка по издаване
на заповедта, а именно: заверено копие на оспорения административен акт, ведно
с доказателства за връчването му. Представено е и незаверено копие от заповед
№8121К-6829 от 25.07.2022 г. на Министъра на вътрешните работи на Република
България, с която старши инспектор Пл. Д. П. – началник на група „Охранителна
полиция“ към РУ-Харманли при ОД на МВР-Хасково е временно преназначен за срок
от една година на ръководната длъжност началник I степен
на РУ-Харманли при ОД на МВР-Хасково със специфично наименование „главен
инспектор“, считано от датата на встъпване в длъжност. Въпреки своевременно
извършеното разпределение на доказателствената тежест в съдебното производство и
неколкократно отправените от Съда указания за представяне на доказателства, по
делото не бе представена пълната административна преписка в т. ч. и съставения
АУАН във връзка с установеното от полицейските органи нарушение на ЗДвП. Не
бяха представени и доказателства относно материалната и териториална
компетентност на издателя на административния акт.
При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът приема следното:
По допустимостта – жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт. Съдът приема, че жалбата е подадена в
законоустановения за това срок пред местно компетентния
административен съд, като липсват други основания по смисъла на чл. 159 от АПК.
Разгледана по съществото си тя е основателна по следните съображения:
На основание чл. 168, ал. 1 от АПК, Съдът е длъжен служебно да осъществи цялостен съдебен контрол върху
законосъобразността на индивидуалния административен акт.
Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от ЗАНН. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на съответната норма, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН, като съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното.
Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание
е наложената с обжалваната заповед мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП/, са
инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на
определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват
репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения,
като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел
постигане на определен правен резултат. Законът регламентира прилагането на ПАМ
по чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП и при управление на пътно превозно средство без
притежание на свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, като законодателното
решение за налагане на ПАМ на собственика на ППС, чието превозно средство е управлявано
от друго лице, непритежаващо съответното СУМПС /както е в ангажираната, в конкретния случай хипотеза/, се
свързва с неправомерно поведение на собственика на ППС за това, че е
предоставил, преотстъпил, разрешил, допуснал и т. н.
управлението на притежавания от него автомобил от неправоспособен водач. Волеизявлението
за налагане на ПАМ се обективира в мотивирана заповед, като във всички случаи,
длъжностното лице, което издава заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, следва да е оправомощено за
това, съгласно изричното изискване на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл.
168, ал. 1 АПК, Съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа
на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК. Независимо дали жалбоподателят е релевирал доводи за нищожността на
акта, Съдът е длъжен, спазвайки
принципа на служебното начало, да установи дали актът е валиден или поради наличие на конкретни
предпоставки следва
да бъде прогласена
неговата нищожност, с оглед установените факти и приложените доказателства от страната,
носеща доказателствената тежест. Изпълнението на това негово задължение се
дължи при всеки случай на допустимо оспорване.
Съобразно възможните
пороци на административните актове /чл.
146, т. 1 - т. 5
от АПК/ се обуславят следните изводи: 1. всяка некомпетентност винаги е
основание за нищожност на акта; 2. порокът във формата е основание за
нищожност, когато неспазването й води до недействителност на акта, приравнява
се на липса на форма въобще, а оттам - и на липса на волеизявление; 3.
допуснатите съществени нарушения на административно-производствените правила,
довели до липса на волеизявление (липса на кворум), когато са повлияли или биха
могли да повлияят върху съдържанието на акта, както и когато, ако не бяха
допуснати, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред
административния орган въпрос, са предпоставка за обявяване нищожността на
акта; 4. основание за нищожността на акта е и липсата на законова опора, тоест
липсата на приложима по време, място и лица материално-правна норма при издаването на
конкретния административен акт; пълна липса на предпоставките, визирани в
хипотезата на приложимата материалноправна норма; актът е изцяло лишен от
законово основание; актът със същото съдържание не може да бъде издаден въз
основа на никакъв закон, от нито един орган; 5. при превратно упражняване на
власт. На последно място е изискването за съответствие с целта на закона, което
е такова по чл.
146, т. 5 от АПК, като несъответствието на административния акт с целта на
закона обуславя нищожност само тогава, когато преследваната с него цел е
различна от законоустановената и не би могла да се постигне с никакъв акт.
Въз основа на приетите по делото доказателства, Съдът формира извода, че в
случая атакуваната заповед следва да се приема за издадена от
некомпетентен административен орган.
Съгласно чл.
172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл.
171, т. 2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Ръководителят на определената от Министъра служба за контрол е компетентен да приложи ПАМ по чл.
171, т. 2а от ЗДвП и тази му компетентност е пряко следствие от
служебната функция на ръководител на контролната служба и на посоченото в
закона. Компетентност да издава индивидуален административен акт, с който да
прилага ПАМ по чл.
171, т. 2а от ЗДвП, имат и оправомощени от ръководителя на службата
за контрол длъжностни лица. Налице е изрично предвидена в закона възможност за
делегиране на правомощия от ръководителя на службата за контрол на длъжностни
лица от службата. За да е валидно делегирането, е необходимо да е извършено в
писмена форма.
В
конкретният случай, независимо от дадените от Съда указания, по делото, от
страна на ответника не се представи нито заповед на Министъра на вътрешните
работи, с която се определят службите за контрол по смисъла на чл. 172, ал. 1
от ЗДвП /вероятно упоменатата в ЗПАМ заповед с №1253з-21 от 14.01.2022 г./,
нито заповедта за определянето на Пл. Д. П. за ВПД на РУ-Харманли. Представеното
копие на заповед №8121К-6829 от 25.07.2022 г. на Министъра на вътрешните работи
на Република България не е надлежно заверено и в този смисъл не може да се
приеме от Съда като годно доказателство относно фактите, които удостоверява. Във всички случаи, когато
компетентността на издателя на акта не произтича пряко от закона, а почива на
друго обстоятелство, то следва да бъде установено в производството пред съда по надлежния процесуален ред,
чрез представяне на
надлежни
доказателства за валидно оправомощаване. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че това в случая
категорично не е изпълнено от страна на административния
орган, издал акта, въпреки нееднократно дадените му изрични указания за това, като по
делото де факто не е представена каквато и да е заповед или някакъв друг акт, с
които да се установи и докаже валидното оправомощаване на конкретният издател на жаления административен
акт. Още повече, не бе доказан дори и фактът, че към 28.09.2022 г. – датата на
издаване на ЗПАМ старши инспектор Пл. Д. П. е заемал длъжността Началник на
РУ-Харманли при ОД на МВР-Хасково, в което си качество при наличието на
съответна оправомощаваща заповед би могъл да бъде ръководител на служба за
контрол по смисъла на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП.
Предвид изложеното по-горе
по отношение доказването на компетентността на административния орган, Съдът извежда извода, че
оспореният административен акт де
факто е издаден от некомпетентен орган - временно преназначения на длъжността началник на РУ -
Харманли към ОД на МВР- Хасково /Пл. Д. П./, за когото по надлежен ред не се доказа да са били делегирани правомощия
по реда на чл.
172, ал. 1, във връзка с чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Издаденият от некомпетентен
орган индивидуален административен акт винаги е нищожен, тъй като държавата не
е предоставила валидна власт на органа да я ангажира и да създава по валиден начин права и
задължения за правните субекти относно въпроса – предмет на издадения акт. Ето защо следва да се обяви нищожността на заповед №22-0271-000227 от 28.09.2022 г., издадена от
временно преназначения на длъжността началник на РУ - Харманли към ОД на МВР-
Хасково служител.
С оглед
така очертания изход на администартивно-правния спор ответникът по делото следва да бъде осъден
да заплати направените и своевременно поискани от жалбоподателя разноски, надлежно поискани, които се доказват в
размер на 50.00 лева, заплатена ДТ и 1000.00
лева заплатено възнаграждение за един адвокат, предвид липсата и на възражение
за прекомерността на същото.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, предложение
първо от АПК
и чл. 143, ал. 1 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед №22-0271-000227 от
28.09.2022 г., издадена от временно преназначения на длъжността началник на РУ
- Харманли към ОД на МВР- Хасково /Пл. Д. П./, с която на основание чл. 171, т.
2а, б. „а“ от ЗДвП, на „ЕС ЕМ Рентакар“ ЕООД е наложена принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрация на
ППС“ за срок от шест месеца до една
година – 181 дни.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Хасково да заплати на „ЕС ЕМ Рентакар“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление с. Хрищени, Област Стара Загора, представлявано
от Управителя С.Г. разноски по делото в размер на 1050.00 лв.
Решението, на осн. чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
Административен съдия: