№ 131
гр. Разград , 06.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на осми март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Въззивно гражданско дело №
20213300500034 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Л. С. В., ЕГН**********, подадена чрез процесуален представител по
пълномощие – адв. Д.Д. срещу Решение № 49/ 27. ХІ.2020г. по гр.д.№361/2020г. на КРС в частта, с която по реда
и в условията на чл.241 ГПК съдът е разсрочил плащането на установеното на осн. чл.124 ГПК и по реда на
чл.415 ГПК вземане на „КЕПИТЪЛ ИНВЕСТИНГ ГРУП“ЕООД, ЕИК203078611, г.София, за което в
производство по чгрд №233/2020 на КРС дружеството се е снабдило със Заповед по чл.410 ГПК за изпълнение
на парично задължение в размер на 10 500,00лв.
Твърдейки, че определеният от съда „погасителен план“, касаещ размера на разсрочените плащания,
не съобразява действителните й финансови затруднения, респ. възможност за реалното им изпълнение, моли за
отмяна на решението в тази му част и за постановяване на ново такова, с което съдът да съобрази предложения
с жалбата размер и периодичност на вноските.
В с.з, чрез проц. си представител по пълномощие-ад.Д., въззивницата поддържа жалбата си.
С депозиран в срока на чл.263 ГПК отговор, насрещната страна оспорва основателността на жалбата
. При редовност в призоваването, въззиваемият не се явява и не изпраща представител в насроченото по делото
с.з
Жалбата е допустимо подадена в срок и от легитимираща интерес от обжалването страна. Предмет на
жалбата е само частта на посоченото първоинстанционно решение относно начина на изпълнението му, а именно
дали да бъде разсрочено изпълнението. В останалата му част, с която КРС е уважил предявените срещу
жалбоподателката установителни искове решението не е обжалвано и е влязло в сила.
В обжалваната си част решението е с характер на определение. Същото е валидно и допустимо
постановено по своевременно въведено в срок за отговор искане на ответника по иска за разсрочване на
вменяваните му в отговорност парични задължения.
Правното основание за разсрочване на изпълнението се съдържа в разпоредбата на чл. 241 ГПК.
Съгласно този текст предпоставките за допускане разсрочване на изпълнението са обстоятелства относно
финансовото състояние на молителя.
1
КРС е приел, че искането е процесуално допустимо и го е уважил, след като е осъществил преценка на
доходите на ответника и липсата на друго имущество и позовавайки се на чл. 446, ал. 1, т. 2 ГПК е определил и
размера на срока на разсрочването.
По принцип отлагането на изпълнителната сила е възможно само за осъдителни решения, а искът по чл.
422, ал. 1 ГПК по изрично разпореждане на закона е установителен. Същевременно независимо от това, че тази
претенция е установителна, кредиторът се ползва от изпълнително основание - издадената заповед за изпълнение
на парично задължение, поради което няма пречка при постановяване на решението си съдът да отсрочи или
разсрочи изпълнението. Нещо повече, да се отрече това право, би означавало да се ограничат признати от закона
права на ответника само по волята на ищеца, който е предпочел пътя на заповедното производство.
Според предвиденото в т.14 на Тълкувателно решение № 4/18.VI.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на Върховния касационен съд, чл. 241, ал. 1 ГПК намира приложение в исковото производство по чл. 415,
ал. 1, респ. чл. 422 ГПК при уважаване на иска за установяване на вземането. е приложим и когато съдът уважава
установителен иск за вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. В мотивите към решението е посочено,
че основанията, на които се отсрочва или разсрочва изпълнението (имотно състояние, здравословно състояние и
др.), могат да са налице по отношение на всеки длъжник, независимо от вида на производството, по което същият
е осъден.
Въззивната съдебна инстанция приема, че съдът има право да постанови разсрочване на всички суми,
които подлежат на изпълнение въз основа на постановеното решение по чл. 422 ГПК, в това число разноските,
направени в заповедното и исковото производство, за които при уважаване на исковата претенция съдът
постановява осъдителен диспозитив. Аргумент за това може да бъде почерпен и от цитираното тълкувателно
решение, в т.14 от което е посочено, че ответникът по установителен иск по чл. 422 ГПК не може да бъде
поставен в по-неблагоприятно положение от ответник, срещу когото е уважен осъдителен иск за същото вземане,
доколкото заповедното производство е факултативно и поставено на разположение на кредитора по негов избор, а
правата по чл. 241 ГПК са на длъжника и същите не могат да бъдат обусловени от волята на кредитора относно
избрания от него ред на защита. Предвид на това, доколкото и при решение по предявен осъдителен иск
ответникът има право на разсрочване на всички суми, които подлежат на изпълнение въз основа на решение, с
такова право разполага и ответникът по предявен иск по чл. 422 ГПК.
Първоинстанционният съд е обосновал извод за наличие на визираните в чл.241 ГПК предпоставки на
основание, ангажираните от въззивницата доказателства за затрудненото й финансово състояние. В случая, пред
първоинстанционния съд въззивницата е представила доказателства, удостоверяващи значителната й
финансова обремененост и настъпването на събития, довели до унищожаване на заложената за изработка
продукция и затрудняващи реализацията на доход от дейността й като ЗП. Доколкото решението не е обжалвано
от ищеца и предвид забраната на чл. 271, ал. 1, изр. второ от ГПК за влошаване на положението на
жалбоподателя, то преценката за наличие на визираните в чл.241 ГПК предпоставки е извън правомощията на
настоящата съдебна инстанция.
Разгледана по същество частната жалба е основателна, доколкото, търсейки обективен критерий за размер
и период на разсроченото плащане, първоинстанционният съд е приложил по аналогия разпоредба, касаеща
изпълнителното производство. Отсрочването и разсрочването на вземанията са действия, които решаващия по
иска съд дължи едновременно с постановяването на решението си по същество и при съблюдаване на
диспозитивното начало по чл. 6 ГПК. Обективираната в разпоредбата на чл. 454, ал. 1 от ГПК процесуална
възможност е уредена в правомощие на съдебен изпълнител и като специален способ за спиране на
принудителното изпълнение, а не за доброволно такова, към каквото по социалното си предназначение е насочена
разпоредбата на чл.241 ГПК. С цитираното по горе ТР се приема, че разпоредбата на чл. 454 ГПК не е аргумент
за неприложимост на чл. 241 ГПК в исковото производство по чл. 415, ал. 1, вр. Чл. 422 ГПК поради наличие на
друг ред за защита, тъй като спирането на изпълнението от съдебния изпълнител се постановява при различни
2
предпоставки - необходимо е длъжникът доброволно да внесе част от вземанията по изпълнителния лист. (в този
см. вж. и Определение № 817 от 18.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6073/2015 г., IV г. о., ГК)
Доколкото по приложението на чл.241 ГПК е възможна аналогия, то тя е свързана с предвиденото в
чл.446 ГПК относно гарантирания несеквестируем доход на длъжника, който възлиза в размера на действащата
за страната мин. раб. заплата от 650,00лв.
Въззивницата е в трудоспособна възраст, позволяваща реализиране на трудови доходи в размера на
минималното за страната възнаграждение. Не твърди и не доказва наличие на задължения по закон към свои
низходящи. Заявява възможност за погасяване на вземанията на месечни вноски, в размер на 1/2 от определените
ѝ такива с първоинстанционното решение, в частта му с характер на определение по чл.241 ГПК.
Така установените факти водят до извод за основателност на молбата за разсрочване на изпълнението на
месечни вноски, не по-големи от 600 лв., т. к. не се установяват обстоятелства, извън обективно преценените от
законодателя в чл. 446 ГПК, които да налагат защита и на секвестируемата част от получаваните от ответницата
трудови доходи. Процесното вземане е поето в задължение до договор за услуга, предоставена на въззивницта във
връзка с осъществяваната от нея търговска дейност, което определя спора като търговски. Поради, което и по арг.
на чл.280, ал.3 , т.1, предл.I ГПК определението на РОС е окончателно и не подлежи на обжалване.
По така изложените мотиви, РОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Решение № 49/ 27. ХІ.2020г. по гр.д.№361/2020г. на КРС в частта, с характер на постановено по реда
и в условията на чл.241 ГПК определение г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
РАЗСРОЧВА по искане на Л. С. В., ЕГН********** изпълнението на съдебно установеното с вл. в
сила Решение № 49/ 27. ХІ.2020г. по гр.д.№361/2020г. на КРС вземане като сумите бъдат изплащани на равни
месечни вноски, всяка в размер на 600,00лв. и с падеж на пето число първата вноска – един месец от датата на
влизане в сила на настоящото определение, постановено по реда на чл. 241, ал.1 ГПК, заедно със законната лихва
за забава върху неплатената част от задълженията, дължима от влизане в сила на определението до окончателното
им погасяване.
Определението на РОС е окончателно и по арг. на чл.280, ал.3 , т.1, предл.I ГПК не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3