Решение по дело №5509/2013 на Софийски градски съд

Номер на акта: 18337
Дата: 17 ноември 2014 г. (в сила от 17 ноември 2014 г.)
Съдия: Елена Тодорова Иванова
Дело: 20131100105509
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2013 г.

Съдържание на акта

                                             РЕШЕНИЕ

 

                                                       гр.С., 17.11.2014 г.

 

                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 11 състав в публичното заседа-ние на двадесет и осми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.И.

                                                                                                        ЧЛЕНОВЕ:

при секретаря М.Д. и в присъствието на прокурора ............................ като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5 509 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              При условията на обективно и субективно съединяване са предявени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

              В исковата молба на В.С.Г.,*** с уточненията и изме-ненията на същата, се твърди, че по сключен между нея и ответника „У.И.К.” ЕАД договор за строеж от 18.04.2008 г. относно апартамент № 8 и подземно паркомясто № 32, които обекти е следвало да се изградят в жилищната сграда на ул.”П.П.” № 2-4 в гр.С., местност „Ц.Б. ІІІ” /подробно индивидуали-зирани в молбата/, е заплатила на последния сумата 56 000 евро, равняваща се на 109 526, 48 лева, представляваща три вноски от определеното възнаграждение по сделката. Под-държа се и че поради това, че съконтрагентът й не е започнал строителството в определе-ния срок: 03.10.2008 г., нито е завършил същото в уговорения такъв – до 30.10.2009 г., ищ-цата с нот.покана рег.№ 25022/23.07.2010 г. по описа на нотариус А.Ч., връчена на „У.И.К.” ЕАД на 29.07.2010 г., е дала срок за започване на строителството с указание, че ако в същия строителят не предприеме действия по из-пълнение на договора, ищцата-възложител ще счита последният за развален, като в съща-та покана В.Г. е поискала – в случай на разваляне на договора, това дружество да й върне платеното възнаграждение по сделката от 56 000 евро, заедно със законната лихва, което не е било направено. Сочи се и че след извършена справка в Търговския ре-гистър ищцата е установила, че съконтрагентът й се е преобразувал чрез отделяне на две нови дружества: „У.И.К.” ЕАД, поело правата за строителството по процесния договор, и „Е.К.” ЕАД, и тъй като това преобразуване е настъ-пило след развалянето на договора за строеж на основание чл.263л ТЗ участниците в раз-делянето отговарят солидарно за задълженията на реорганизираното дружество.

              Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците „У. И. К. ЕАД и „У.И.К.” ЕАД да й заплатят солидарно сума-та 109 526,48 лева, представляваща стойността на престираното от нея на отпаднало осно-вание възнаграждение по разваления договор за строителство от 18.04.2008 г. и допълни-телно споразумение № 1/17.07.2009 г., заедно със законната лихва върху тази сума от за-веждането на исковата молба до окончателното й заплащане и направените по делото раз-носки, както и сумата 30 264,84 лева – лихва за забава върху търсената главница за време-то от 14.08.2010 г. до 18.04.2013 г.  

              В проведеното на 28.10.2014 г. съдебно заседание процесуалният представител на ищцата е заявил искане за постановяване на неприсъствено решение по делото.

             Ответниците – „У.И.К.” ЕАД и „У.И.К.” ЕАД, гр.С. не са подали писмени отговори; не са изпратили представители и не взели становища по предявените искове.

              Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и твърденията на ищцата, приема, че са налице установените в разпоредбите на чл.238, ал.1 ГПК и чл.239 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение.

              На ответниците са връчени съобщения по чл.367, ал.1 ГПК, в които са им указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Същите не са депозирали писмени отговори по делото и не са се явили – чрез процесуален представител в първото заседание по него, без да са направили искане за разглеждането му в тяхно отсъствие. От друга страна: от анализа на посочените в иско-вата молба обстоятелства и представените в производството доказателства, в т.ч. и изслу-шаната СТЕ на в.л.П.Я., допълнително споразумение № 1 от 17.07.2009 г. към договор за строеж от 18.04.2008 г. и нот.покана рег.№ 25022/23.07.2010 г. по описа на но-тариус А.Ч., рег.№ 310 на Нот.камара, връчена на изп.директор Н.Б.Н. на 28.07.2010 г., съдебният състав намира, че заявените при условията на солидарност искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД – за връщане на получе-ната по развалената сделка от 18.04.2008 г. част от уговореното възнаграждение, поради отпадане на основанието за нейното престиране, и чл.86, ал.1 ЗЗД – за заплащане на лихва за забава за периода от 14.08.2010 г. до 17.04.2013 г. вкл. са вероятно основателни съот-ветно за сумите: 109 526,48 лева и 30 234,40 лева – последната определена при условията на чл.162 ГПК, съобразно лихвените проценти на БНБ за периода.

              Предвид изложеното предявеният иск относно главното вземане следва да бъде уважен изцяло, а акцесорният такъв – за сумата от 30 234,40 лева, като в останалата му част до пълния заявен размер от 30 264,84 лева – отхвърлен, като неоснователен и недока-зан.             

              Съобразно изхода на спора двамата ответници следва да заплатят солидарно на ищцата и законната лихва върху присъдената като главница сума, считано от 18.04.2013 г. датата на подаване на исковата молба, до окончателното й заплащане, както и на осно-вание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски за държавна такса и СТЕ в размер на 5 890,37 лева.

              На ищцата не се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като съ-щата не е представила доказателства за договорен размер на последното и неговото запла-щане /в приложените в производството 3 бр. пълномощни липсват данни относно визира-ните обстоятелства, а други доказателства в тази насока в производството не са ангажира-ни/, а на възстановяване по разглеждания ред от ГПК подлежат само действително запла-тените разходи за адвокатско възнаграждение, в какъвто смисъл са и разясненията, дадени в т.1 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

              Водим от горното, Съдът

 

                                                                   Р    Е    Ш    И:

 

              ОСЪЖДА „У.И.К.” ЕАД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: гр.С., район „К. С.”, ул.”А. Б.” № **, вх.”*”, ет.*, ап. *, представлявано от Н.Б.Н. и „У.И.К.” ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр.С., район „К. С.”, ул. „А. Б.” № *, ет.* ап.*, представлявано от Н.Б.Н. да ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на В.С.Г. ***, с ЕГН ********** и съдебен адрес:***, офис 3 – адв.Г.Х., сумите: 109 526,48 лева /сто и девет хиляди петстотин двадесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/ по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, заедно със законната лихва, считано от 18.04.2013 г. до окончателното заплащане на сумата; 5 890,37 лева /пет хиляди осемстотин и деветдесет лева и тридесет и седем стотинки/ – разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК, как-то и 30 234,40 лева /тридесет хиляди двеста тридесет и четири лева и четиридесет стотин-ки/ – по иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от 14.08.2010 г. до 17.04.2013 г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86, ал.1 ЗЗД в останалата му част до пълния предявен размер от 30 264,84 лева, като неоснователен и недоказан.   

 

              На основание чл.239, ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.

 

              Да се връчат преписи от решението на страните – в изпълнение на изискването на чл.240, ал.1 ГПК.

 

 

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: