Р Е Ш Е Н И Е № 269
град Шумен, 03.12.2019 г.
Шуменският окръжен съд, в закрито заседание
на трети декември, през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: М. Маринов
Членове: 1. Р. Хаджииванова
2. мл.с.С. Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова в.гр.д. № 443 по
описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.435, ал.2, т.2 ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 07478/21.10.2019 г. на Ю.Р.А., адвокат при *, срещу действия на ЧСИ, с рег. № *по изп. д. № 2011*0400405, изразяващи се в насочване на изпълнението върху несеквестируемо вземане от НБПП, за оказана правна помощ по реда на ЗПП, чрез превод на сумата 500лв. на 07.08.2019 г. по наложен запор на вземането му от НБПП. Жалбоподателят излага, че във връзка с положен труд, като адвокат оказващ правна помощ по ЗПП му е определено възнаграждение по ДП № 9/2019 г. Цялата сума в размер на 500лв. /дори без да се приспаднат дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски/, била преведена от НБПП по сметка на ЧСИ. На 03.10.2019 г. подал заявление до ЧСИ посочената сума да му бъде върната, като несеквестируема, но получил отказ от ЧСИ. Счита, че запорът на посочената сума изпълнен в нарушение на закона и тълкуванията, залегнали в ТР по т.д. № 2/2013г.. Предвид изложеното моли съдът да отмени насочването на изпълнението върху посочената сума, представляваща възнаграждение за положен труд, като несеквестируема и укаже на ЧСИ същата да му бъде върната. Претендира и заплащане на разноски за настоящото производство.
В срока
по чл.436, ал.3 ГПК кредиторът „Макроадванс” АД гр. С.не е депозирал писмени
възражения и не е изразил становище по жалбата.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, съгласно чл.436, ал.3 ГПК, в които взема становище по недопустимост на жалбата, а по същество за нейната неоснователност.
Жалбата е
депозирана в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, против подлежащо
на обжалване действие на ЧСИ, поради което е допустима.
Приложеното
изп.д.№ 2011*0400405, по описа на ЧСИ с рег. № *, с район на действие ШОС, е образувано
по молба на “УниКредит Булбанк” АД, гр. С., срещу солидарните длъжници Ю.Р.А. и
В.Д.А., въз основа на изпълнителен лист от 23.08.2010 г. по гр. д. № 3009/2011
г. на ШРС, за сумата от 1002,45 евро, представляваща главница по договор за
кредитна карта, сумата от 303,12 евро, договорна лихва за посочения период,
ведно със законната лихва, както и разноски по делото 310,99 лева. На 28.11.2011 г.
на длъжниците по изпълнителното дело са връчени покани за доброволно
изпълнение. По молба на взискателя от 08.09.2014 г. /л.230/ за принудително
събиране на вземането, съдебният изпълнител е наложил запор на вземането на
длъжника, което същият получава от Националното бюро за правна помощ в
качеството му на адвокат, с постановление от 12.09.2014 г.. Изпратено е запорно
съобщение изх. № 6341/16.09.2014 г., получено на 18.09.2014 г. от НБПП. На 13.11.2014 г. НБПП е изпратило писмо до ЧСИ, че към този момент адв. А.
няма вземания въз основа на предоставени отчети за оказана правна помощ. Посочено
е също, че адв. А. е вписан в Националния регистър за правна помощ, воден при
НБПП, но заплащането, което адвоката получава от НБПП не е с постоянен
характер, може да бъде само бъдещо, тъй като не може предварително да се каже
кога адвокатът ще бъде назначен за повереник, защитник или особен представител
на лице, на което му е предоставена правна помощ по реда на ЗПП.
Междувременно, с
молба от 07.07.2015 г. е конституиран като взискател по делото „Макроадванс” АД
гр. С., на основание чл.429, ал.1 ГПК, по силата на договор за цесия от
22.06.2015 г., с който цедента и взискател „Уникредит Булбанк” АД е прехвърлил
на „Макроадванс” АД гр. С., изцяло вземането си от длъжниците по настоящото
дело /л.313/.
Видно от
представеното с жалбата писмо от НБПП изх.№ 14-05-90/01.08.2019 г. до ЧСИ, е
уведомен последният, че въз основа на взето решение № 71/28.03.2019 г. на НБПП
да се превежда цялата сума по наложените запори на възнагражденията на
адвокатите за оказване на правна помощ, без да се съобразяват дължимите данъци
и задължителни осигурителни вноски, тъй като бюрото не разполага с информация
за останалите доходи на адвоката и не е възможно да изчисли несеквестируемият
доход по чл.446 ГПК. Съгласно приетото в ТР № 2/2013 г. на ОСГТК ВКС тази
информация следва да се събере от ЧСИ, след уведомяване от третото задължено
лице за произхода на средствата, които са постъпили при него. Прилага се и
становище от КЧСИ от 07.01.2019 г. до НБПП, че възнагражденията които се
изплащат на адвокатите, оказващи правна помощ по реда на ЗПП не подадали в
хипотезата на чл.446 ГПК. С платежно нареждане от 25.07.2019 г. Националното
бюро за правна помощ е превело по сметката на ЧСИ сумата 500 лв., като
основание за плащането е посочено - запор по изп.д.№ 2011*0400405 /л.432/. С
платежно нареждане от 20.08.2019 г., от сметката на ЧСИ е извършен превод до
взискателя „Маркоадванс” АД на сумата в размер на 453,21лв..
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: Предмет
на настоящото производство е жалба, срещу действие на ЧСИ по изп. д. № 2011*0400405,
по описа на ЧСИ с рег. № *,с район на действие ШОС, изразяващи се в насочване
на изпълнението върху несеквестируемо вземане на длъжника от НБПП
–възнаграждение за оказана правна помощ по реда на ЗПП, въз основа на наложен
запор /запорно съобщение до НБПП от 16.09.2014г./. Ето защо жалбата се явява
допустима съгласно чл.435, ал.2 т.2 ГПК /ТР
№ 2/26.06.2015 по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.1/.
Принципът, установен в чл.133 ЗЗД и чл.442 ГПК е за секвестируемост на цялото имущество на длъжника, но от този принцип законът предвижда изключения /чл.444,чл.446, чл.446а ГПК/. Защитата важи за всяко физическо лице. Във всички случаи на несеквестируемост законът има за цел длъжникът и неговото семейство да разполагат с една определена част от вещите и вземанията си, която задоволява основните човешки потребности.
Обхватът на запора за удовлетворяване на
парично вземане е твърде широк – изпълнението може да се насочи върху трудовото
възнаграждение на длъжника или върху друго, каквото и да е възнаграждение за
труд, както и върху пенсията му. От това произтича, че след като
вземането на длъжника е парично възнаграждение за труд, няма законова забрана
да се насочи изпълнението върху него, но при съответно съобразяване
разпоредбите относно секвестируемостта по чл.446 от ГПК. При преценката дали
сумата, върху която е насочено изпълнението е секвестируема, следва да се
изхожда от това какъв е произходът на паричните средства – такива за положен
труд /без значение формата на тяхното плащане -в брой или по банков път/. Какъв
е секвестируемият размер на възнаграждението на длъжника следва да определи
органът, натоварен с принудителното изпълнение, въз основа на събраните на
основание чл.431, ал.3 ГПК данни за семейното и материалното му състояние.
Съдебният изпълнител със запорното съобщение по чл.450, ал.3 ГПК следва да уведоми третото задължено
лице в какъв размер следва да се правят удръжки от възнаграждението на
длъжника, тоест какъв е секвестируемия му размер.
В случая следва да се съобрази характера на
вземането за положен труд от адвоката, оказващ правна помощ по ЗПП, доколкото
същото не е постоянно, нито по размер, нито е за определен период. Не се касае
за месечни постъпления с предварително установен размер, поради което и предварително
не може да бъде установен секвестируемият, съответно несеквестируемият им размер.
Настоящата
инстанция не споделя приложеното становище на Камарата на ЧСИ, че
възнаграждението на адвоката, оказващ правна помощ по реда на ЗПП не е
възнаграждение за труд. Според чл.36, ал.1 ЗА адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд. Правната помощ по реда на ЗПП се осъществява от
адвокати и се финансира от държавата /чл.2 ЗПП/, като целта е да се гарантира
равен достъп на лицата до правосъдие. Правната помощ, чрез процесуално представителство,
се предоставя на лица, за които е задължителна адвокатска защита или същите не
разполагат със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, желаят да
имат адвокат и интересите на правосъдието изискват това /чл.23 ЗПП/. Следователно,
осъществявайки процесуално представителство по реда на ЗПП адвокатът, вписан в НБПП
полага труд и полученото възнаграждение е такова за положен труд. Нещо повече,
за получените възнаграждения самоосигуряващите се лица /каквито са
адвокатите/ са задължени да внасят текущо през годината авансово осигурителни
вноски върху избран месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния
и по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определени
със Закона за бюджета на ДОО за съответната година, както и да подават
осигурителни декларации. Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се
лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за
2019 г. е в размер на 560 лв., а максималният 3000лв..
В съдебната практика няма спор, че трудовото възнаграждение и въобще всяко възнаграждение за труд, както и пенсията са частично секвестируеми, т.е. наложеният запор върху тях обхваща само секвестируемата част / чл.446 от ГПК, ТР № 2/26.06.2015 по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.1,3,13/. Размерът на удръжките, които могат да се правят е установен в процесуалния закон. Съгласно чл.446, ал.1 ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, чиито размер е под минималната работна заплата. С оглед данните по делото, постъпилата сума въз основа на наложения запор до НБПП за м.08.2019г. е в размер на 500 лв. - под МРЗ установена за страната /560лв./, т.е. е изцяло несеквестируема и върху нея не може да се допуска принудително изпълнение.
Предвид изложеното съдът намира, че
обжалваното действие по насочване на изпълнението върху вземане на длъжника за
положен труд следва да бъде отменено, поради нейната несеквестируемост, като
същата следва да бъде върната на длъжника.
С оглед изхода на спора, в тежест на
взискателя следва да се възложат направените от жалбоподателя деловодни
разноски в размер на 25 лв. – държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА действие на ЧСИ по изп.д. № 2011*0400405 по описа на ЧСИ с рег. № *, с район на действие ШОС – насочване на изпълнението върху несеквестируемо вземане на длъжника Ю.Р.А., за възнаграждение за оказана правна помощ по реда на ЗПП, определено от НБПП, чрез превод на сумата в размер на 500 лв. от 08.08.2019 г. по наложен запор от 12.09.2014 г..
ОСЪЖДА „Макроадванс” АД, с
ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. С., р-н ..., представлявано от В.Г.С.,
да заплати на Ю.Р.А., ЕГН ********** с адрес на адвокатска кантора гр. Ш...разноски
по делото в размер на 25 лв. – държавна такса.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.