Решение по дело №32/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 16
Дата: 7 февруари 2020 г.
Съдия: Поля Стоянова Данкова
Дело: 20194300900032
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 26 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                            гр. Ловеч,07.02.2020  г.

 

      Ловешкият  окръжен съд                  гражданска   колегия       в        

  публично  заседание на петнадесети януари  двехиляди и двадесета  

  година    в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ДАНКОВА

 

   при секретаря  Цветомира Баева                                и в присъствието на

   прокурора                                            като разгледа докладваното от

   съдията ДАНКОВА                                                    т.д. N 32 по описа

   за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :

 

            Производство по чл. 367 и сл. от ГПК

 

Постъпила е искова молба  №2218/25.03.2019 г. от Е.М.И..Исковата молба е подадена против ЗАД „ДБ.Ж.и з." ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.. ****, район И., жк „Д.", бул. „Г.М.Д." № ***, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж.С.К. - заедно от поне двама изп. директори, с основание чл. 432 от КЗ и цена на иска: 250 000.00 /двеста и петдесет хиляди/ лева неимуществени вреди.В исковата молба се сочи,че е заведен облигационен осъдителен иск, с решение по който да бъде осъден ЗАД „ДБ.Ж.и з." ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.С.. ****, район И., жк „Д.", бул. „Г.М.Д." № 1, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Живко Стойков К.- заедно от поне двама изп.директори, да заплати на доверителя й обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, получени в резултат на ПТП, настъпило на 30.09.2016 r, около 20.40 часа, на околовръстен път 11-35, при км.44+418, в резултат на което била причинена смъртта на Т. Е.И., ЕГН **********,***, в следствие на противоправното поведение на Г.С.Г. ЕГН **********, водач на лек автомобил марка „Мерцедес ****" с per. № OB **** AT.Изтъква се, че на посочените дата и час Г.С.Г., движейки се в посока гр.Троян, при управление на собственият си лек автомобил „Мерцедес ****" с per. № OB **** АТ, нарушил правилата за движение - чл.20, ал.2, изречение 2 от ЗДвП - въпреки като водач на посочения лек автомобил да намали скоростта и в случай на необходимост да спре при възникване на опасност за движението- наличие на пешеходци на пътното платно, не спрял и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Е.И., като Г.С.Г. е избягал от местопроизшествието, и в следствие на така описаното ПТП настъпила смъртта на Т. Е.И., ЕГН **********,***.Твърди се,че лек автомобил марка „Мерцедес Ц***" с рег. № ОВ **** АТ, собственост на Г.С.Г. ЕГН ********** е имал при ответното дружество валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност", съгласно полица № BG/30/***** с период на валидност от 31.08.2016 г. до 30.08.2017 год. и към момента на настъпване на процесното ПТП полицата е била действаща. Сочи се, че е постановена присъда № 1/04.01.2018г. по НОХД 530/2017 по описа на Окръжен съд – Ловеч по реда на съкратеното съдебно следствие и Г.С.Г. е признат за виновен в и на основание чл.343, ал.З , предл. 5 във вр. с ал.1,б „в" във с чл.342, ал.1 , предл. 3 от НК , във вр. с чл.54 от НК при смекчаващи вината обстоятелства го осъдил на 3 години лишаване от свобода. Изтъква се, че пострадалият Т. Е.И., ЕГН **********,*** бил дете, здраво и жизнено. Пострадалият оставил наследници – Е.М.И. ЕГН ********** – баща и Ц.Г.С. – майка.Изтъква,че Т. Е.И. живеел с брат си М.Е. и сестра си Ф.Е.И. при баща им Е.М.И.. Посочва, че майката Ц.Г.С. напуснала семейството и избягала с друг мъж в Гърция веднага след раждането на дъщеря си Ф., и за трите деца в последните три години се е грижел и грижи единствено и само бащата Е.М.И.. Твърди, че две години и половина децата не са се чували с майката и тя не ги е търсила нито по телефон, нито реално. Заявява, че между бащата и децата била изградена особена връзка на взаимна обич, привързаност и подкрепа. Сочи, че като най-голям от децата, Т. бил негова опора,надеждата и с него имал най-близка и силна връзка, и загубата на първородния син обърнала живота на ищеца по необратим начин. Изтъква, че изживява тежко загубата на своя син и от така неочакваната смърт на наследодателя си и изживява и до края на живота си ще търпи големи душевни болки и страдания. Твърди, че до момента на завеждане на настоящата искова молба ответникът е отказал да обезщети финансово доверителя й за преживените от него болки и страдания, поради което у него се е породил правния интерес за предявяване на настоящия по съдебен ред.Моли съдът да бъдат призовани с ответника и след като се убеди, че исковете им са основателни и доказани да постанови решение, с което:Да осъди ЗАД „ДБ.Ж.и здраве" за сумата от 250 000.00 /двеста и петдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него болки и страдания в следствие на претърпяно на 30.09.2016 г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на увреждането – 30.09.2016г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат на смъртта на сина му Т. Е.И., ЕГН **********,***, настъпила в резултат на ПТП на 30.09.2016 г.

            Постъпил е отговор с вх. № 3094/30.04.2019 г. на искова молба от Застрахователно Акционерно Дружество „ДБ: Ж.З. АД, ЕИК *****, като ответник, със седалище и адрес на управление: гр. С.., бул. „Г. М. Димитров" № 1, чрез пълномощника си юриск. К.И. *** иска за допустим, макар и неоснователен и няма пречка да бъде разгледан от съда. По основателността на иска, с настоящия отговор на основание чл. 367 от ГПК и в рамките на законоустановения двуседмичен срок, оспорва предявения иск с правно основание чл. 432, an. 1 от КЗ (нов) като неоснователен и моли съда да постанови съдебно решение, с което да го отхвърли изцяло. Моли също съда да отхвърли и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по съображения за неоснователност на главния иск. Твърди, че липсва на родителска грижа и отношение на претендиращия обезщетение към собственото му дете, оставено при описаните обстоятелства на пътно-транспортното произшествие с риск за живота му. По тези съображения намира, че ищецът сам е поставил в опасност живота и здравето на детето си, като по този начин е допринесъл за настъпване на ПТП и вредоносните последици от него, неупражнявайки родителски контрол и грижа, каквито е бил задължен да осигурява по закон. Ответникът оспорва и началната дата, от която се претендира лихва за забава при основателност и доказаност на главната претенция. Счита, че лихва не следва да се присъжда от датата на ПТП – 30.09.2016г., предвид разпоредбата на чл. 429 ал.З от Кодекса за застраховането. Счита, че застрахователят дължи лихва от датата на уведомяването или от датата на предявяване на застрахователната претенция, която от двете е по-ранна. Предявява обратен иск към водача Г.С.Г., който моли да бъде уважен и подробно мотивира претенцията си .

Постъпила е допълнителна искова молба вх. № 3741/27.05.2019 г. от Е.М.И.,Ищецът, предвид становището на ответното дружество, и това, че същото не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и дружеството към датата на процесното ПТП, моли съда да отдели за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото, наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" между ответника и делинквента към момента на процесното ПТП - 30.09.2016 г., полица № BG/30/*****, валидна от 31/08/2016 г. до 30/08/2017 г.Противопоставя се и не е съгласен с изразеното твърдение от представителя на ответното дружество, че предявените от ищеца искове са неоснователни, поради това че водачът Г.С.Г. на лек автомобил марка и модел „Мерцедес Ц *** ЦДИ", с per. № ОВ****АТ не носи отговорност за настъпване на процесното ПТП.Възразява срещу наведените от ответното дружество твърдения, че предявеният от ищеца иск е неоснователен и поради липсата на вреди – болки и страдания от смъртта на детето и пространно обосновава тезата, че баща е бил  единствен родител се стараел да замести липсващата майчина подкрепа и грижите му за сина му заемат централно място в неговото ежедневие. Сочи, че при определяне размерът на дължимото застрахователно обезщетение съдът следва да съобрази съдебната практика и конкретната икономическа обстановка в страната като цяло към момента на ПТП – като отправна точка при определянето на обществено приемливите като справедливи размери на обезщетения от съответното естество към датата на ПТП. В този смисъл счита, че размерът на търсеното обезщетение е съобразен както с принципа за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така и с константната съдебна практика по сходни казуси.Противопоставя се на възраженията за съпричиняване както по отношение на ищеца, че не е полагал дължимата грижа за сина си, така и по отношение на поведението на починалия Т. И.. Счита, че тези твърдения са абсолютно безпочвени и неподкрепени с никакви доказателства. Изтъква, че без съмнение ще изпитва болка и ще скърби до края на дните си, и тази болка никога няма да отшуми, тъй като за човешкия живот няма еквивалент. Моралните му страдания, претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще го съпътстват през целия живот.Поддържа иска за присъждане на законна лихва върху претендиралата главница. Счита, че за акцесорния иск за присъждане на законна лихва, следва да намерят приложение законовите положения, намерили отражение в съдебната практика, която е категорична, че двата иска са обективно съединени, т.е. ако съдът уважи главния, следва да уважи и акцесорния

Подаден е допълнителен отговор на допълнителна искова молба с вх. № 4906/15.07.2019 год. от „Застрахователно Акционерно Дружество ДБ: Ж.З.” АД-С.., в който не възразява да се приеме за безспорно и ненуждаещо се от доказване на обстоятелството, че е налице валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на л. а. Мерцедес Ц *** с per. № OB **** АТ по силата на Застрахователна полица № BG/30/*****, с период на валидност 31.08.2016 г. до 30.08.2017 г., сключена със „ЗАД ДБ: Ж.З." АД към датата на ПТП - 30.09.2016 г.Предвид наличието на влязла в сила на 01.04.2019 г. осъдителна присъда по отношение на застрахования водач дружеството ответникът не оспорва обстоятелствата, които по силата на разпоредбата на чл. 300 ГПК са задължителни за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието.Поддържа, че искът на Е.М.И. е неоснователен и недоказан, поради липса на реално претърпяна вреда от него в резултат на процесното ПТП, както и поради приноса на ищеца за настъпване на ПТП и вредоносните последици от него.Противопоставя се на искането да се приемат за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ПТП е причинено от застрахования в дружеството водач Г.С.Г., неговата вина, настъпилия вредоносен резултат – причинената смърт на Т. Е.И., както и наличието на причинна връзка между вредата и деянието. Навежда доводи, че безспорно е прието в съдебната практика, че обезщетението за неимуществени вреди не може да служи като средство за неоснователно обогатяване и като източник на доходи за правоимащите. Изразява становище, че сумата от 250 000 лв. е несъразмерно висока на стандарта на живот на ищеца, на икономическите условия на живот в страната като цяло и в частност на населеното място, където живее същия, както и че тя не кореспондира и със съдебната и застрахователна практика по аналогични случаи за процесния период.Поддържа всички свои процесуални и доказателствени искания, направени с първоначалния отговор на исковата молба, вкл. и искането за конституиране на трето лице помагач с оглед принципа за процесуална икономия.

 В хода на производството Е.И. е починал на 22.06.2019 г. и като страни-ищци на основание чл. 227 от ГПК са конституирани неговите законни наследници Ц.Г.С., като майка и законен представител на малолетното дете Ф.Е.И. и М.Е.И., със съгласието на майка си и законен представител Ц.Г.С..

В съдебно заседание ищците редовно, призовани се явяват лично и с проц.представител Дончева. Заявяват, че поддържат иска и молят да бъде уважен. В подробни писмени бележки от20.01.2020 г.се навеждат конкретни доводи по основателност на иска. Моли предявения иск да бъде уважен като основателен и доказан и в подробни писмени бележки доразвива позицията си.

 ЗАД-„ДБ”Добро и здраве”-АД – С.. се представлява от юрисконсулт И.. Тя  изразява становище, че предявения иск е неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен изцяло. Обсъжда подробно липса на родителска грижа от бащата към децата и съпричиняване от пострадалия, като подробно  възпроизвежда гласните доказателства по делото. В алтернатива  при основателност на иска моли да бъде уважен не в пълния размер от 250000 лева, който размер счита,че е неоснователно завишен.Изтъква се, че иска за присъждане на лихва по чл. 360 от КЗ също е неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание на 31.10.2019 г. настоящата инстанция е приела за безспорно установено по делото съществуването на валидно застрахователно правоотношение по полица № BG/30/***** при „Застрахователно акционерно дружество ДБ: Ж.З.” АД - С.. с период на действие 31.08.2016 г. до 30.08.2017 година на името на собственика на лекия автомобил Г.С.Г., ЕГН **********,  с адрес ***. С цитираното определение е прието за безспорно установено по делото извършване на деянието по чл. 343, ал. 3, пр. 5, във вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 543 от НК, неговата противоправност и виновност на дееца Г.С.Г. ЕГН **********, като водач на лек автомобил марка „Мерцедес ****" с per. № OB **** AT, установени по Присъда № 1/04.01.2018 г. по НОХД № 530/2017 година по описа на Окръжен съд – Ловеч.

Третото лице помагач на ответника е конституиран на основание чл. 219,ал.1 от ГПК . Г.Г. се явява лично и с проц.представител адв. Гецов. Заявява, че не е видял децата и не е разбрал, че е блъснал човек. Посочва,че е звъннал на тел.112 и е съобщил, че блъснал сърна .

   От представените писмени доказателства заверено копие от удостоверение за наследници на Т. Е.И. изх. № 153/04.12.2018 год. от кметство с. Х., Ловешка област, декларация за материално и гражданско състояние от Е.М.И.; заверено копие от уведомление от „Застрахователно акционерно дружество ДБ: Ж.З.” АД изх. № 149/11.01.2019 год.; писмо от Дирекция „Социално подпомагане” – Л. изх. № СЛ/D-ОВ/42-111/22.07.2019 год.; писмо от Дирекция „Социално подпомагане” – Л. изх. № СЛ/Д-ОВ-106/29.07.2019 год.; писмо от Дирекция „Социално подпомагане” – М. изх. № ПР/Д-М/157-001/09.08.2019 год.; писмо от Дирекция „Социално подпомагане” – Л. изх. № ПР/Д-ОВ/101-001/26.08.2019 год. и № 1101-11-00-755/2608.2019 г.; писмо от Дирекция „Социално подпомагане” – Д. М. изх. № ПР/Д-ОВ/100-002/19.08.2019 год.; писмо от Дирекция „Социално подпомагане” – К. изх. № ПР/Д-ЕН-К/27-001/03.09.2019 год.; писмо от Дирекция „Социално подпомагане” – К.изх. № ПР/Д-ЕН-К/28-001/02.10.2019 год.; Социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане” – К. изх. № ПР/Д-ЕН-К/31-001/14.10.2019 год.; писмо от Дирекция „Социално подпомагане” – Л. изх. № ПР/Д-ОВ/123-002/17.10.2019 год.; Социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане” – Л. изх. № ПР/Д-ОВ/123-001/17.10.2019 година,НОХД. № 530/2017 година по описа на ОС – Ловеч,копия на: уведомление вх. № 1830/02.10.2017 г.; пълномощно нот.заверено на 26.09.2017 г. П.Ц.П.–Нотариус в район РС-грд С.. рег. № 533 на Нотариална камара; извлечение от ТР  от 07.10.2017 г. за „Ч. ф.” ООД гр. С..; уведомление вх. № 1837/02.10.2017 година,заключение вх. № 7956/21.11.2019 г. по съдебномедицинската и автотехническа експертиза, изготвена от д-р М.Г. и инж. Н.К.,писмо № 3933/06.12.2019 г. и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение № 3331/18.12.2018 г.Писмо с Вх. № 4021/12.12.2019 г. на НАП–Монтана; Писмо с Вх. № 3933/06.12.2019 г. на НАП–Ловеч; Писмо Изх. № 1101-26-00-1113 - 1/ 17.12.2019 г. на Агенция „Социално подпомагане”; Социален доклад № 4123/20.12.2019 г. на Агенция „Социално подпомагане”– Ловеч за детето Т. Е.И.; Писмена молба с Вх. № 391/15.01.2020 г. от адв. В. К.,от обясненията на страните, свидетелските показания на  Л.М.Й., Д. С. И., В.Я.Б., от заключението по комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза  №7956/21.11.2019 г. ,от становището на представителите на страните, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка съдът приема за установени следните фактически данни:

Постановена е влязла в законна на сила на 01.04.2019 г. присъда № 1/04.01.2018г. по НОХД 530/2017г. на Окръжен съд - Ловеч , с която Г.С.Г. е признат за виновен в това, че на 30.09.2016 г., около 20.40 часа, на околовръстен път 11-35, при км.44+418 движейки се в посока гр.Троян при управление на личен автомобил „Мерцедес ****" с per. № ОВ **** АТ негова собственост, нарушил правилата за движение - чл.20, ал.2 изр. 2 от ЗДвП- въпреки задължението си като водач на „Мерцедес ****" с per. № ОВ **** АТ да намали скоростта и в случай на необходимост да спре при възникване опасност за движението- наличие на пешеходци на пътното платно, не спрял и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Е.И. ЕГН **********,***, като Г.С.Г. е избягал от местопроизшествието. С цитираният съдебен акт Г.Г. е осъден на основание чл.343, ал.З , предл. 5 във вр. с ал.1,б „в" във с чл.342, ал.1 , предл. 3 от НК , във вр. с чл.54 от НК при смекчаващи вината обстоятелства на 3 години лишаване от свобода. С протоколно определение от 31.10.2019 г. съдът е приел за безспорно установени по делото обстоятелствата относно извършване на деянието по чл. 343, ал. 3, пр. 5, във вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 543 от НК, неговата противоправност и виновност на дееца Г.С.Г. ЕГН **********, като водач на лек автомобил марка „Мерцедес ****" с per. № OB **** AT, установени по Присъда № 1/04.01.2018 г. по НОХД № 530/2017 година по описа на Окръжен съд – Ловеч.

Е.М.И. е баща на  пострадалия Т. Е.И./ в соц. доклад е посочено, че е припознал децата/, а след смъртта на ищеца на основание чл. 227 от ГПК в процеса са встъпили неговите наследници - М.Е.И. и Ф.Е.И. .Е.М.И. е баща на три деца- Т. Е., М.Е. и Ф.Е.,видно от справките по Наредба №14/2009 г. Първоначално те живеели във Владиня, но се преместили в с.Х. ,Ловешка област. Към  март  2016 г. баща се установил в с.Х.,Ловешка област заедно с децата. Майката на децата Ц.Г. е напуснала семейното жилище през август 2015 г. и заминала за Кипър с друг мъж, като две години и половина не контактувала с децата.Бащата се грижел сам за децата, като живеели в необитаема  къща без ток и вода,без мебели, а той не работел и злоупотребявал с алкохол. На 23.03.2016 г. е постъпил сигнал от Т. Е.,че е жертва на физическо насилие от страна на трето лице. Т. Е.И. съобщил, че майката ги е изоставила, а двамата братя се редуват да се грижат за сестра си Ф. и не ходят редовно на училище. Детето Т. Е. помолило за подкрепа и на 30.03.2016 г. е открита преписка в ДСП-Ловеч- социален доклад от 15.04.2016 г. на ДСП-Ловеч, социален доклад от 28.07.2016 г. на ДСП-Ловеч,съдебно решение от 14.12.2016 г.  по в.гр.д. 538/2016 г. на ЛОС, съдебно решение №333/17.10.2016 г. по гр.д. 1573/2016г. В хода на процедурите по настаняване на децата Т. И. починал, а М.Е. и Ф.Е. били настанени в Центрове за настаняване от семеен тип на деца и малолетни за различни срокове. Към момента на произнасяне на настоящата инстанция М.Е. все още е настанен в такава обществена институция, а спрямо Ф.Е. не е било изпълнено съдебно решение от 16.11.2016 г. по гр.д №1575/2016 г. на ЛРС поради създадени от бащата пречки/ довели до образуване на наказателно производство-преписка №744/2017 г. на РП-Ловеч/. Понастоящем детето Ф.Е. живее с майка си Ц.Г. ***. В социалния доклад по отворения случай на детето Т. Е. от 28.07.2016 г. социалните органи са посочили, че бащата е делегирал  отговорност на Т. относно най-малкото дете, демонстрирал е емоционална привързаност към детето, но имал манипулативно и неискрено поведение, не оказал съдействие в психологическата и социална работа по случая и се посочва, че  няма възможност да задоволява потребностите на детето на необходимото ниво и не е  осигурявал сигурна битова среда за децата.

           Пътнотранспортното произшествие възникнало на 30.09.16 г. около 16,55 часа в участък Н-35-ОП Ловеч-Троян км 44+418. М.Е.И. и Т. Е.И. се движели на собствен ход, а  Г.С.Г. управлявал  лек автомобил "Мерцедес", модел "****", с per. № OB *****.Водачът нарушил задълженията си по ЗДП да намали скоростта и в случай на необходимост да спре при възникнала опасност за движението - наличие на пешеходци на пътното платно, не спрял и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Е.И., ЕГН **********,***, като Г.С.Г. е избягал от местопроизшествието .

Предвид приключването на наказателното производство по реда на съкратеното съдебно следствие и възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия Т.Е., съдът е допуснал и изслушал комплексна съдебно-автотехническа и медицинска експертиза, която приема за обоснована и професионално мотивирана и съобразява фактическите и правни изводи по делото с нея.

Установява се, че пътния участък в района на пътно-транспортното произшествие е прав с низходящ наклон след излизане от тунел. Пътното платно е с ширина 14,20 м, разделено на три ленти за движение-лявата лента -6,75 м за движение на МПС към гр. Ловеч, средната лента - 3,55 м - за движение на МПС към гр. Троян,средната лента е разделена от дясната с непрекъсната осова линия-М1. Двете страни на асфалтовото покритие от платното са ограничени със затревени банкети. Левият банкет е измерен с ширина 1,40 м, а десният с ширина 1,10 м. От двете страни банкетите са ограничени с мантинели.Западно от десния банкет и мантинела има низходящ скат, обрасъл с трева и храсти.На 65,0 0 м преди Ор.1, върху десния банкет е намерен пътен знак А27-"Кръстовище без предимство отдясно", а под него пътен знак В26-"Забранено движението със скорост по - висока от обозначената - 50 км/ч".

           На 30.09.2016 год. по път II-35-Плевен-Троян, при км 44+418 в посока Троян, след тунела са се движели двамата пешеходци.- пострадалият Т. Е.И. и по-малкият му брат М.Е.И. ***. През деня те посетили съда в гр.Ловеч, за участие в съдебно заседание заедно с баща си. Те се намирали в дясната пътна лента, като М.Е. бил от външната страна, към мантинелата, а Т.  Е. от страната към автомобилите. След тях попътно се движел с автомобила си - "Мерцедес"- 220 Д, с per. № OB ***** - Г.С.Г.. При настигане на двамата пешеходци, водачът не предприел спиране или отклоняване на автомобила, поради което настъпил удар с предна дясна част на автомобила в задната част на тялото на Т. Е.. От заключението на съдебно-автотехническата и медицинска експертиза се доказва, че ударът първоначално е с предна броня, дясна част, преден десен фар. Впоследствие тялото на момчето е подето от автомобила, качило се е на преден капак, достигнало е предно стъкло с глава, като го счупва, а по капака и калника са останали следи- вдлъбнато и протрито без нарушаване на лаковото покритие.В механизма на удара се конкретизира,че автомобилът е продължил постъпателното си движение напред като тялото получило ударен импулс и кинетична енергия придобило скоростта на автомобила и се преобърнало надясно.При падане тялото е ударено от дясно странично огледало, което е със счупено стъкло и излязло от корпуса, а същевременно този удар е завъртял тялото на пострадалия веднъж по надлъжната му ос по часовникниковата стрелка  и втори път по вертикала прекарана през центъра на тежестта на тялото. Като краен резултат трупът е отхвърлен и паднал встрани в храстите по гръб и с крака към пътя, както е намерен и описан в огледния протокол. От съдебно-медицинската експертиза съдът прави извод, че по тялото на Т. Е. е констатирано изтичане на кръв от ушите, масивни охлузвания по гърба, рана в областта на дясно стъпало, счупване на черепни кости, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, разкъсване на дясната мозъчна хемисфера, кръв в мозъчното стомахче, малки разкъсвания на слезката и черния дроб. Следователно  непосредствена причина за смъртта на Т. Е. е тежката черепно мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепните кости, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, размачкване на мозъчното вещество в дясната мозъчна хемисфера, повреди несъвместими с живота. Настъпилата смърт е била бърза и неизбежна и се намира в причинно-следствена връзка с травматични увреждания от пътно транспортното произшествие. Механизмът на причиняване на телесните увреждания на пострадалия е свързан с блъскане в областта на гърба, при което са се получили описаните травматични охлузвания в гърба и седалището, подхвърляне на тялото и удряне в областта на главата с твърд тъп предмет.

   От събраните писмени доказателства може да се направи извод,че конкретната причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие  е поведението на водача Г.Г., тъй като не е управлявал автомобила с пълна концентрация на вниманието и е могъл да възприеме пешеходците, тяхната посока на движение на светлините на фаровете си минимум от 70-75 м,да ги заобиколи или да предприеме спиране при наличие на насрещно движещ се автомобил. От друга страна съдът приема, че движението на децата по посока на движение на автомобилите едно до друго плюс разстояние м/у тях 0,15-0,25 м определя проекционното петно в/у пътя с ширина около 0,85-0,95 метра  или те са се движели на разстояние от десния край на асфалта на 0,15-0,25 метра. Следователно поведението на Т.Е. също е допринесло за възникване на деянието.

    В съдебно заседание на 31.10.2019 г. е прието за безспорно установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по полица № BG/30/***** при ответника на името на собственика на лек автомобил марка „Мерцедес ****" с per. № OB **** AT Г.С.Г.. Е.И.  е подал заявление за изплащане на застрахователно обезщетение вх. № 3331/17.12.2018г. до застрахователното дружество ответник, като му е отказано изплащане на обезщетение.

    Ловешкият окръжен съд съобрази фактическите обстоятелства-основание на исковете по искова молба и счита,че е сезиран с активно субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането от двамата ищци против „Застрахователно акционерно дружество „ДБ: Ж.З.” да заплати на Ц.Г.С. като майка и законен представител на Ф.И. и на М.И., на основание чл. 28,ал.2 от ГПК със съгласието на майка си и законен представител Ц.С. сумата 250 000.00 /двеста и петдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от болки и страдания от Е.И. – техен баща в резултат на смъртта на сина му Т. Е.И., настъпила в резултат на ПТП на 30.09.2016 г, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на увреждането – 30.09.2016г. до окончателното й изплащане. Ловешки окръжен съд намира,че предявеният иск по чл. 432 от КЗ е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Съдът намира,че в хода на производството се установява възникване на пътнотранспортно произшествие на 30.09.2016 г., при което около 20.40 часа, на околовръстен път 11-35, при км.44+418 Г.Г., движейки се в посока гр.Троян при управление на личен автомобил „Мерцедес ****" с per. № ОВ **** АТ негова собственост, нарушил правилата за движение - чл.20, ал.2 изр. 2 от ЗДвП- въпреки задължението си като водач на „Мерцедес ****" с per. № ОВ **** АТ да намали скоростта и в случай на необходимост да спре при възникване опасност за движението- наличие на пешеходци на пътното платно, не спрял и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Е.И., като водача е избягал от местопроизшествието. От представените документи и събрани доказателства се установява, че е осъществено противоправно деяние на 30.09.2016 г., от което е причинена смъртта на Т. Е.. Съдът намира, че не се доказва по категоричен и безспорен начин твърдението на ищците, че е имало тясна, близка връзка между Т. Е. и неговия баща Е.И.. Съдът намира,че от представените писмени доказателства е видно ,че към март 2016 г. детето Т. Е. е сезирало компетентните органи за проблеми на телефон 112.Детето е посочило, че се редуват с брат си да гледат детето Ф., не ходят редовно на училище, както и че е подложено на физическо насилие от момче на име Дилян И..Последвало е  откриване на преписка от ДСП-ДЗД-Ловеч относно децата Т. Е., Ф.Е. и М.Е.. Касае се до период, предшестващ възникването на пътнотранспортното произшествие, в който органите за социално подпомагане са описали в социалните си доклади –социален доклад към 15.04.2016 г.,социален доклад от 28.07.2016 г. че бащата демонстрира емоц.близост с децата, но същевременно е делегирал на Т. Е. отговорността за отглеждане на малкото дете Ф. и това е допускало отсъствие от училище. Посочено е, че бащата няма познания и изградени умения за отговорно отношение към образователния процес. За периода от април до юни въпреки работата с бащата Е.И. той не е оказал съдействие на социалните работници ,а като следствие от алкохолна зависимост има манипулативно и неискрено поведение. Уточнено е,/а съдът го приема за доказано то тези писмени документи именно към процесния период/че бащата не осигурява постоянство в изразяването на емоционална топлота с детето. Бащата не е осигурявал и защита на детето Т. Е., което е наложило да поиска такава на тел. 112 по повод саморазправа с него от друго дете, което го провесило от мост и хвърляло два пъти в реката. За настоящата инстанция от значение за изводите относно липсата на родителска отговорност, близка емоционална връзка и бащинска грижа, е и констатацията на социалните работници към юни 2016 г. , че бащата „В емоционално отношение демонстрира разбиране, привързаност и позитивно отношение към детето, но по никакъв начин действията му не отговарят на думите. Е.И. не подпомага и не стимулира интелектуалното развитие на Т.”. Такива данни се съдържат и в цитираните съдебни актове- съдебно решение от 13.01.2017 г. по гр.д. №571/16 г. на ЛОС ,съдебно решение по в.гр.д. №538 /2016 г. на ЛОС, съдебно решение от 17.10.2016 г. по гр.д. №1573/2016 г. относно липсата на елементарни условия за отглеждане на децата- настаняването на децата с бащата в необитаема къща, без електричество, подова настилка, без мебели и храна. Не се опровергава извода на съда, че бащата Е.И. не е поддържал близка емоционална връзка с детето и не му е осигурявал ежедневните грижи за нормално отглеждане и от изслушаните гласни доказателства. Свидетелските показания на Д.И. и В.Б. не намират опора в другите събрани писмени доказателства.Св. показания на В.Б. съдът не кредитира и предвид факта, че живее в друго населено място и рядко е виждала Т.Е.- посочва, че веднъж Е. и Т. са и идвали на гости.  Съдът не възприема показанията на св. Л.Й. като достоверни в частта, касаеща близката връзка между баща и син, тъй като свидителя няма непосредствени впечатления”През това време най-вероятно Е. се е грижил за децата,незнам, защото аз съм в единия края на селото, те са в другия край на селото.”/к.ц./. Настоящата инстанция приема, че присъждането на обезщетение за неимуществени вреди на баща, произтичащи от смъртта на сина му не се следва безусловно, а се преценява за всеки конкретен случай. Тази преценка в казуса се базира на фактическите данни относно реалните отношения на детето Т. Е. и бащата Е.И., доказателствата установяващи отчуждение между тях, неглижирането на родителските отговорности на родителя Е.И. към Т. Е.,липсата на подкрепа и топлота  от бащата към детето, както и липсата на условия за нормалното отглеждане на детето, които бащата е следвало да осигури.  Тези обстоятелства съдът преценява като индикация, че бащата не е изградил емоционална връзка с детето и след смъртта на Т. Е. искането за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователно. Следователно предявеният главен иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането против „Застрахователно акционерно дружество ДБ: Ж.З.” АД, - гр. С.. да заплати на Ц.Г.С. като майка и законен представител на Ф.И. и на М.И., със съгласието на майка си и законен представител Ц.С. сумата 250 000 лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от болки и страдания от Е.И. – техен баща в следствие на пътно-транспортно-произшествие на 30.09.2016 г. ПТП - представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат на смъртта на сина му Т. Е.И., настъпила в резултат на ПТП на 30.09.2016 г. е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Предвид отхвърлянето на главния иск по чл. 432 от КЗ е неоснователен и недоказан акцесорния иск за присъждане на основание чл. 86 от ЗЗД на  законната лихва върху сумата 250000 лева, начиная от датата на увреждането–30.09.2016г. до окончателното изплащане.

Ловешки окръжен съд намира,че активно субективно и обективно съединените искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД предявени от Ц.Г.С. като майка и законен представител на Ф.И. и на М.И., със съгласието на майка си и законен представител Ц.С. против „Застрахователно акционерно дружество „Д***: Ж.З.” АД, - гр. С.. да заплати сумата 250 000 лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от болки и страдания от Е.И. – техен баща,п. на 22.06.2019 г. вследствие смъртта на сина му Т. Е.И., настъпила в резултат на ПТП на 30.09.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата 250000 лева, начиная от датата на увреждането–30.09.2016г. до окончателното изплащане са неоснователни и недоказани  и следва да бъдат отхвърлени.

         При този изход от процеса ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на дружеството-ответник на основание чл. 78,ал.3 и ал.8 от ГПК във връзка с чл.25 ,ал.1 и ал.2 от Наредба  за заплащането на правната помощ /с оглед материалния интерес/съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 1490 лева, от които - 1000 лева възнаграждение за вещи лица,450 лева-юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция,30 лева –депозит за свидетел и 10 лева-такса за съдебни удостоверения. Третото лице помагач не е направило искане за присъждане на разноски в процесаи такива не следва да бъдат обсъждани за него.

Водим от изложеното съдът

 

                         Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни  и недоказани, активно субективно и обективно съединените искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, предявени от  Ц.Г.С.,ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***  като майка и законен представител на Ф.Е.И., ЕГН**********,*** и настоящ адрес ***  и от М.Е.И.,ЕГН **********, постоянен адрес *** със съгласието на майка си и законен представител Ц.С. противЗастрахователно Акционерно Дружество „ДБ: Ж.З. АД, ЕИК *****,със седалище и адрес на управление: гр. С.., бул. „Г. М. Д." № ** за заплащане на сумата 250 000 лева, представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от Е.И. – техен баща,п. на 22.06.2019 г. вследствие на пътно-транспортно-произшествие на 30.09.2016 г., причинило смъртта на сина му Т. Е.И.,ЕГН **********, п. на 30.09.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на увреждането–30.09.2016г. до окончателното изплащане.

                 ОСЪЖДА Ц.Г.С., като майка и законен представител на Ф.Е.И., и М.Е.И., със съгласието на майка си и законен представител Ц.С. да заплатят на Застрахователно Акционерно Дружество „ДБ: Ж.З. АД-С.. съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 1490 лева-/хиляда четиристотин и деветдесет лева/.

              Решението е постановено при участие на третото лице помагач на ответника Г.С.Г., ЕГН ********** ***.

Решението е обжалваемо в двуседмичен срок от съобщение, че е изготвено ведно с мотивите пред Апелативен съд- гр. Велико Търново.

 

 

 

 

                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: