Р Е Ш Е Н
И Е
Номер……
Година 2018 Град
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На двадесет и осми февруари Година две хиляди и осемнадесета
В публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР:
ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 221 по
описа за 2018 г.
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на „М.“ЕООД против НП № 03-007528 от 29.03.2017 г. на
Директора на Дирекция Инспекция по труда - Варна, с което за нарушение по чл.62
ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ, на осн.чл.416 ал.5 от КТ, на „М.“ЕООД е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 5000 лева.
Жалбата е процесуално допустима, подадена
в срока на обжалване от процесуално легитимирана страна и е приета от съда за
разглеждане.
С жалбата се иска отмяна на НП. Били
допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи датата на административното
нарушение. Договорът не бил трудов, а
граждански, като на лицето било възложено да извърши определена работа и
договорът бил регламентиран в ЗЗД. При условията на евентуалност въззивната
страна моли намаляване размера на наказанието.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована,
се представлява от адв. М., която поддържа жалбата и по съществото на делото
пледира отмяна на НП. Проверяваното лица извършвало действия по граждански
договор. Касаело се за краткотрайна услуга , изразяваща се в почистване при
възникване на конкретна необходимост.
Въззиваемата страна се представлява от ю.к. Ошавкова, която
изразява становище НП да бъде потвърдено. Било налице трудово
правоотношение и нарушението било
безспорно доказано. В съдебно заседание се представил трудов договор за м.
февруари, който не съответствал на гражданския договор, а от самата декларация
на лицето ставало ясно наличието на признаци на трудово правоотношение.
В хода на съдебното производство съдът установи от
фактическа страна следното:
На 22.02.2017 г. била извършена проверка в на „М.“ЕООД, при
която се установило, че лицето МЕг. извършвала дейност по почистване в обекта,
стопанисван от дружеството – склад за варива и керамика в гр.Варна,
ул.„Тролейна“ 10а. Тя попълнила декларация
в която посочила, че работи за „М.“ЕООД от м октомври 2016г. като
хигиенист, с работно време от 10ч. до 16.30 ч., без сключен трудов договор, за
25 лв. на ден. В т.10 от декларацията „други обстоятелства, декларирани от
лицето“, М. Г. написала „почистване на склад и офис помещения идвам минимум 2
пъти в месеца на повикване“
За нарушение по чл. 62 ал.1 от КТ -
допускане до работа на лице без писмен трудов договор, на 22.03.2017 г. бил
съставен АУАН и започнало настоящото административно-наказателно
производство.
На 05.04.2017 г. по препоръка на ОИТ бил сключен трудов
договор с М.Г., с посочено работно време – два часа на ден и основно месечно
трудово възнаграждение 117.50 лв. В последствие този договор бил прекратен.
Обектът представлявал склад с палети и основното почистване
ставало възможно едва при разместване на
палетите.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава
от събраните и изготвени по реда на НПК доказателства и доказателствени
средства.
Показанията на св.З. съдът кредитира изцяло като конкретни,
подробни, логични и непротиворечащи на
останалите доказателства по делото. Такива са и показанията на св. П, поради
което съдът също ги цени.
Писмените доказателства са събрани по реда на НПК. Съдът
кредитира АУАН, протокола за проверка, заповед за компетентност, декларация по
чл. 402 от КТ , трудов, граждански договор и др.
Съдът, с оглед становището на въззивника и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи.
При провеждане на АНП не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Описани са съставомерните признаци и относимите
към тях факти - престиране на труд, работно време, работна заплата, работно
място. Посочени са и дата и място на нарушението, направена е съответната
правна квалификация и обстоятелствената част на НП кореспондира с
диспозитивната.
АУАН и НП са съставени от компетентни лица, видно от
приложената по делото заповед .
Не се констатират
сочените от въззивната страна процесуални нарушения. Става ясно и коя е датата
на нарушението, което е установено в деня на извършването му – 22.02.2017 г.
Датата 22.03.2017 г. , посочен а най – горе в ляво и най-долу в дясно на АУАН е
датата на съставяне на АУАН и датата на връчването му на нарушителя.
Едномесечният срок за произнасяне на АНО тече от датата на образуване на
административно-наказателното производство, а то следва да се счита образувано
от датата на съставяне на АУАН, а не от датата на установяване на нарушението,
било то със, или без съставяне на
констативен протокол. Именно поради това и законът предвижда тримесечен срок за съставяне на
АУАН,считано от датата на установяване на нарушението.
Съдът обаче намира, че материалният закон е приложен
неправилно. Дружеството е наказано за нарушение, което не е доказано да е
извършено. Вярно е, че лицето М. Г. е декларирала работно време, работно място
и трудово възнаграждение – 25 лв. на ден., но при оценка на тази декларация следва
да се има предвид, че такава именно е нейната форма и тя предполага деклараторите да попълнят
съответните графи. В т.10 „ други обстоятелства“, М.Г. е описала факти, които
напълно кореспондират с показанията на
св. Н.П, а именно, че ходи „минимум два пъти в месеца на повикване“. За
да е налице трудово правоотношение не е достатъчно да се констатира наличие на
заплащане, нито наличие на място и време, където се дължи резултата. С оглед
целта му, гражданският договор също може да има изисквания към време и място
на престацията, както и заплащане за
същата. За да е налице трудово правоотношение. От показанията на св.П става
ясно, че лицето е получавало 25 лв. на ден, но само когато бъде повикано и че
декларираните от Г. време, място и заплащане на почистването са относими само
към дните, в които е била повикана. Това се потвърждава от посоченото в т. 10 от декларацията. То не се
оборва и от показанията на св. З., която единствено описва какво е декларирало
лицето. Изводът за недоказаност на наличието на трудово правоотношение не се
оборва и от приложеният поделото трудов
договор от 05.04.2017 г., който според показанията на св.П бил сключен по
препоръка на ДИТ-Варна. Приложената сметка за изплатени суми също е изцяло в
подкрепа на показанията на св.П, като е видно , че за м.февруари на М.Г. са
платени 50лв. по граждански договор. Тази сметка е в подкрепа и на декларацията
на М. Г., в която се сочи, че получава 25 лв. на ден, но почиства минимум два пъти
в месеца на повикване.
Налагането
на наказание, за нарушение, което не е
безспорно доказано да е извършено, е неправилно приложение на материалния закон
и налага отмяна на НП.
Водим от горното , съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03-007528 от 29.03.2017 г.
на Директора на Дирекция Инспекция по труда - Варна, с което за нарушение по
чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ, на осн.чл.416 ал.5 от КТ, на „М.“ЕООД е наложено
наказание имуществена санкция в размер на 5000 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд-Варна по реда на АПК
в 14 дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: