Р Е Ш Е Н И Е
№ 598 /17.8.2020г..
гр.Пазарджик
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Пазарджик, VІ
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юли, две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при секретаря Тодорка Стойнова,
като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 1040, по
описа на съда за 2019 г., намери за установено следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/ и е образувано по жалба на
Б.И. ***, против Заповед № 1189/26.08.2019г. на кмета на община Велинград, с
която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ Сграда с
идентификатор 10450.503.997.4, с площ от 122 кв.м. с предназначение „Сграда за
обществено хранене,“, находяща се в УПИ VІ-за парк", кв. 393, по плана на
гр. Велинград. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена в
нарушение на законността. Прави се искане за отмяната й. Твърди, че е налице
правен интерес от оспорване, тъй като е извършил строеж въз основа на Решение №
87/26.04.2001г. на Общински съвет Велинград, с което му е отстъпено право на
строеж. В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат
М., който поддържа жалбата, както и искането по същество за отмяна на
оспорената заповед, претендира разноски по представен списък.
Ответната
страна - Кмет на Община Велинград, се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител – адвокат С., която оспорва допустимостта на жабата,
алтернативно изразява становище за нейната неоснователност, прави искане за
отхвърляне на оспорването по съображения, развити в депозирана по делото писмена
защита.
Жалбата
е допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу
акт, подлежащ на пряк съдебен контрол. Б.И.Б. е засегнат от оспорената заповед.
Той е адресат на издаден административен акт – Решение № 87/26.04.2001г. на Общински
съвет Велинград, с което му се отстъпва право на строеж за срок от 3 години
върху петно с площ 40 кв.м., находящо се в парц.VІ, кв. 393, по плана на
Велинград/парк Клептуза./ Издадена е скица – виза, в която е цитирано като
правно основание решението на Общински съвет Велинград, като се разрешава
проучване и проектиране на временен търговски обект – Бистро Клептуза с площ 40
кв.м. Представен е проект, който е одобрен от архитект Енев на 27.06.2001г. За
ползването на строежа на Бистро-Клептуза положително становище е дадено от ВКТВ
ЕООД Велинград от 06.06.2001г., Районна служба за пожарна и аварийна
безопасност Велинград от 11.06.2001г. Хигиенно –Епидемиологична инспекция
Пазарджик е отговорила на молба № 350/05.06.2001г.
, като е адресирала съгласието си с изх. № 400/08.06.2001г. до Б.И. ***,
съгласуването си за обект Бистро-Клептуза в гр. Велинград, парцел VІ За Парк,
квартал 393. Коментираните документи са аргумент в подкрепа на твърдението, че
жалбоподателят Б.Б. е извършил строеж, съставляваща 40 кв. метра по решението
на общински съвет, който в последващото си съществуване в размер на 122 кв.м е
предмет на оспорената заповед. Това му дава основание за защита на правните
интереси, засегнати с процесната заповед.
Тя разпорежда да се премахне Бистро-Клептуза, като същото по документи е
изградено въз основа на издаденото на Б.Б. Решение № 87/2001г. на Общински
съвет Велинград. С оглед на гореизложеното съдът счита, че е налице правен
интерес от оспорване на заповедта от страна на Б.Б..
Видно от
разписка на длъжностни лица при Община Велинград(л. 24) заповедта е съобщена
чрез залепване на входната врата на обекта и уведомяването е извършено по реда
на § 4 от ДР на ЗУТ на 27.08.2019г.
Жалбата
на Б.Б. е депозирана в деловодството на Община Велинград на 10.09.2019г.(входящ
номер № 94-0086457 от 10.09.2019г.), тоест в преклузивния 14-дневен срок по чл.
149, ал. 1 от АПК.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, включително тези в
административната преписка, на доводите и възраженията на страните и като
извърши служебна проверка за законосъобразност, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Административното
производство е започнало във връзка с контрола за законосъобразност
осъществяван от Окръжна прокуратура Пазарджик за незаконни строежи в УПИ VІ За
Парк, кв. 393 по плана на гр. Велинград.
Проверката
е приключила с изготвянето на Констативен акт № 10 от 24.07.2019 година /л. 14/
на длъжностни лица при Община Велинград. По делото са представени длъжностните
им характеристики, видно от които същите изпълняват служебните си задължения.
Според отразеното в Констативния акт строежът представлява сграда с
идентификатор 10450.503.997.4, с площ 122 кв.м., с предназначение „Сграда за
обществено хранене“, находяща се в УПИ VІ, кв. 393, по плана на гр. Велинград,
като същият е обозначен „Бистро-Клептуза“, с ползвател „КББ-Комерс“ЕООД.
Сградата се намира в ПИ 10450.503.997, собственост на Община Велинград, като
няма данни за собственост. Посочено е, че строителството е от неизвестен
извършител. Няма представени строителни документи. В констативния акт е описано
подробно изпълнението на строежа, като са посочени размери/етажи/описание.
Присъстват окомерна скица и снимки. Като установени нарушения в протокола е
посочено, че строежът е изпълнен без разрешение за строеж в нарушение по чл.
148, ал. 1 от ЗУТ.
За
констативния акт е изпратено Уведомяване до „ККБ-Комерс“ЕООД и „Атамана
56“ЕООД, както и уведомяване по реда на § 4 от ДР на ЗУТ. Съставен е протокол
от 12.08.2019г., че в 14-дневния срок не са постъпили възражения срещу
Констативния акт.
Основавайки
се на констатациите в гореописания протокол, административният орган е издал
оспорената Заповед № 1189/26.08.2019г., с която е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж, представляващ Сграда с идентификатор 10450.503.997.4, с площ
от 122 кв.м. с предназначение „Сграда за обществено хранене,“, находяща се в
УПИ VІ-за парк", кв. 393, по плана на гр. Велинград, извършен без
изискващите се строителни книжа.
Заповедта
е съобщена по реда на § 4 от ДР на ЗУТ на 27.08.2019г.
По
делото са събрани гласни доказателства – разпитани са Д. Д. Ш. и Б.И.Ч.. Същите
са длъжностни лица при Община Велинград и са извършили проверката за незаконно
строителство. Д.Ш. посочват данни за имота, където е изграден строежа, описват
въпросния строеж. Съпоставя, че е издадено разрешение за поставяне през 2003г.
за 30 кв. м, а сега установеното е 132 кв.м. Същата посочва, че строежът е
изграден през 2015г. в този си вид, тай като има предходни заповеди. Б.Ч. описва,
че сградата е северно от горното езеро, като няма изискуемите документи.
Установено е ползването на обекта, чрез касов бон, но на служителите е било
разпоредено да не дават информация и подписват книжа. Поради тази причина
констативният акт е обявен чрез залепване.
По
уважено доказателствено искане на двете страни е допусната съдебно-техническа
експертиза. След анализ на приложените по делото документи, оглед на място и
извършване на справки вещото лице посочва, че процесната сграда попада в имот
пл. № 5972, УПИ VІ-за парк, кв. 393, по действащия регулационен план на гр.
Велинград, одобрен с Решение № 292/04.10.2005г. на Общински съвет Велинград.
Имотът е предвиден за парк. Сградата не е нанесена по действащия застроителен
план на гр. Велинград, приет с Решение № 405/09.12.2013г. Сградата не присъства
и по предходния застроителен план на гр. Велинград от 1983г. Не се откриват
строителни документи и няма издадено разрешение за строеж на процесната сграда.
Вещото лице посочва издадени три разрешения за поставяне на преместваемо
съоръжение от 2001, 2002 и 2003г. на ЕТ“БИБ-62“Б.Б.. Изготвен е архитектурен
проект за обект Бистро-Клептуза с площ 40 кв.м., който е одобрен
27.06.2001г.(същият е част от административната преписка). Вещото лице посочва,
че процесната сграда няма характеристиките на преместваем обект, а на строеж по
смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като е надземна постройка, с масивни
основи, на два етажа – сграда за обществено хранене. Сградата е отразена в КККР
с идентификатор 10450.503.997.4, с площ 122 кв.м., с предназначение „Сграда за
обществено хранене“. Същата попада в имот с идентификатор 10450.503.997,
публична общинска собственост, с НТП „Обществен селищен парк, градина“. Вещото
лице посочва, че регулационният план от 1983г. и регулационният план, одобрен с
Решение № 292/04.10.2005г. на Общински съвет Велинград, предвижда за имот VІ,
кв. 393, в който е процесната сграда, за „Парк“. Съгласно Интегрирания план за
градско възстановяване и развитие на гр. Велинград и ОУП на гр. Велинград за
2014г. за същия имот е отредено предназначение „За Парк“ и попада в
устройствана зона ОК/курортна/ и територия за обществени озеленени площи.
При тези
фактически установявания, съдът прави следните правни изводи:
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 225а от ЗУТ орган – кмет на
община Велинград.
Спазена
е формата на издаване - писмена. Същата съдържа мотиви, изложение на фактите и
обстоятелствата, послужили за издаване на акта.
При
постановяването й не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Настоящият
съдебен състав счита, че обектът, предмет на процесната заповед, установен като
незаконен и чието премахване се разпорежда, е индивидуализиран в диспозитива на
същата.
Съдът
счита, че е налице правилно приложение на материалния закон. Заповедта по чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ е издадена при спазване на регламентираното производство,
като обстоятелствата по ал. 2 са установени с констативен акт на служители от
общинска администрация.
Процесната
постройка е "строеж"по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Според
характеристиките й, тя е от V-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5,
б."в" от ЗУТ. Местоположението, характеристиките и размерите на
строежа не са спорни по делото. Извършеният строеж е без разрешение, поради
което е незаконен и подлежи на премахване. Издаването на разрешение за строеж е
задължително за всеки обект, който представлява строеж по смисъла на закона,
респективно липсата на този документ го квалифицира като незаконно изграден,
поради което подлежи на премахване.
Разпоредбата
на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ предвижда, че строеж или част от него е
незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж. Липсата на разрешение за строеж е достатъчен факт за
квалифициране на строежа като незаконен. Разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ
императивно установява, че строежите могат да се извършват само ако са
разрешени съгласно този закон, като разпоредбите регламентират реда, по който
става това.
С оглед
на така установеното, щом строежът е незаконен, подлежи на премахване, което е
разпоредено с процесната заповед и това е и нейната цел – недопускане на
незаконно строителство. Целта на ЗУТ като специален закон за контрол върху
строителството и въведената с този закон нетърпимост към незаконното
строителство обвързва органа със задължението да разпореди премахването на
незаконния строеж, от което следва, че тази законова цел не би могла да бъде
постигната по друг, по-благоприятен за извършителя, начин, поради което с
издаването на процесната заповед не се нарушава принципа на съразмерност /чл. 6
от АПК/.
Строежът
е посочен като реализиран в този си вид и размер през 2015г. Тъй като не е
реализиран във времевия период по § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ или § 16 от ПР на
ЗУТ, поради което и същите са неприложими. Жалбоподателят не е възразил срещу
така посочената в констативния акт година 2015г. При тези установявания за
времето на изграждане на строежа не са приложими нормите на § 16 от ПР на ЗУТ и
§ 127 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, касаещи търпимостта
на строежи.
Дори и
да се приеме, че обектът е изграден след юни 2001г., то той също не е допустим по § 127 от ПЗР
на ЗИД на ЗУТ или § 16 от ПР на ЗУТ, предвид на предназначението на имота, в
който е изграден(За парк), и предвид характеристиките си на строеж, а не на
преместваем обект.
От
гореизложеното съдът обосновава своите изводи за законосъобразност на
процесната заповед, като постановена от компетентен орган, в предвидената от
закона форма и съдържание, при спазване на администативнопроизводствените
правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на
закона, поради което подадената против нея жалба ще следва да се отхвърли.
При този
изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3-4 от АПК и своевременно
направено искане от процесуалния представител на ответната страна,
жалбоподателят следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна адвокатско
възнаграждение в размер на 720 /седемстотин и двадесет/ лева за настоящата
инстанция, и 150 лева разноски за вещо лице.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на Б.И. ***, против Заповед № 1189/26.08.2019г. на кмета на община
Велинград, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ
Сграда с идентификатор 10450.503.997.4, с площ от 122 кв.м. с предназначение
„Сграда за обществено хранене,“, находяща се в УПИ VІ-за парк", кв. 393,
по плана на гр. Велинград.
ОСЪЖДА
Б.И. *** да заплати на Община Велинград сумата от 870 /осемстотин и седемдесет/
лева, представляваща разноски по делото пред първа инстанция.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
РАЗПОРЕЖДАНЕ № 1903 от 15.02.2021г., по адм. дело №
12682/2020г. на ВАС- Второ отделение:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Б. И. Б. с вх.
№ 14807 от 15.10.2020 г., против решение № 598/ 17.08.2020 г. постановено по
адм. дело № 1040/2019 г. по описа на Административен съд - Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №
12682/2020 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна
жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд в седемдневен срок
от съобщаването му.