М О Т И В И
към Присъда № 260038 от 25.03.2021
г. по НЧХД № 562/2020 г. на СлРС
изготвени на 13.04.2021 год.
Тъжителят Д.С.Г. е предявил
обвинение срещу подсъдимата М.И.Т. за извършено от нея престъпление по чл. 182,
ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В с.з. тъжителят, редовно призован,
се явява лично и с повереник, който поддържа обвинението срещу подс. Т., така
както е повдигнато, като го счита за доказано по безспорен и несъмнен начин.
Пледира съда да признае за виновна подс. Т. по повдигнатото й обвинение, да й
бъде наложено наказание „Пробация“, включващо двете задължителни пробационни
мерки за срок от една година, като периодичността на мярката „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ да бъде два пъти седмично и наказание „Глоба“ в
размер на 5000,00 лева, както и да им бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В с.з. подсъдимата М.И.Т., редовно
призована се явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава за виновна,
но дава подробни обяснения по предявеното й обвинение. Моли съда да постанови
присъда, с която да я признае за невиновна. Защитникът на подсъдимата моли съда
да признае подс. Т. за невиновна по повдигнатото срещу нея обвинение, като
излага подробни съображения за това, както и да им бъдат присъдени направените
по делото разноски.
По делото не е приет за съвместно
разглеждане граждански иск.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подс. Т. и тъжителят Г. сключили
граждански брак на 26.07.2014 год. и имат едно малолетно дете – С.Г..
Отношенията между съпрузите са влошили, като през 2019 год. в СлРС били
образувани четири граждански дела по ЗЗДН.
На 04.01.2019 год. подс. Т.
(Г.) подала молба по ЗЗДН срещу тъжителя Г., по повод на която било образувано гр.
д. № 53/2019 год. по описа на СлРС. В молбата било посочено, че на
29.12.2018 год. тъжителят Г. е взел малолетното дете и не го е върнал в
уговорения час, нито в следващите дни и молителката нямала информация за
местонахождението на двамата, като за това било сигнализирано в полицията. По
цитираното гражданско дело била издадена Заповед за незабавна защита от
10.01.2019 год., съгласно която тъжителят Г. се задължавал да се въздържа от
извършването на домашно насилие спрямо подс. Т. (Г.) забранявало му се да
приближава подс. Т. (Г.) на разстояние по - малко от 20 метра, както и жилището
й, местоработата й, както и останалите места за социални контакти и отдих, като
бил определен срок до издаване на заповед за защита или влизане в сила на отказ
за издаване на такава по гражданското дело. На 22.01.2019 год.
малолетната С.Г., чрез нейната майка и законен представител подс. Т. (Г.)
подала молба по ЗЗДН срещу тъжителя Г., по повод на която било образувано гр.
д. № 281/2019 год. по описа на СлРС. С Определение № 259/23.01.2019 год.
цитираното гражданско дело било съединено с гр. д. № 53/2019 год. по
описа на СлРС. По гр.д. № 53/2019 год. по описа на СлРС била издадена Заповед
за незабавна защита от 24.01.2019 год., съгласно която тъжителят Г. се
задължавал да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо малолетното
дете, забранявало му се да приближава детето на разстояние по - малко от 100 метра, както и
жилището й, детската градина на детето, както и останалите места за социални
контакти и отдих. С Решение № 646/05.06.2019 год. по гр.д. № 53/2019 год. по
описа на СлРС била отхвърлена молбата на подс. Т. (Г.) и на С.Г., действащата
чрез нейната майка и законен представител за защита от домашно насилие спрямо
нея и детето актове на домашно насилие извършени в периода от 29.12.2018 год. -
31.12.2018 год., в периода 01.01 - 04.01.2019 год. и 07.01.2019 год. в гр.
Сливен. Решението било обжалвано и потвърдено с Решение № 172/04.10.2019 год.
по в.гр.д. № 471/2019 год. по описа на СлОС.
По време на производството по гр.д.
№ 53/2019 год. по описа на СлРС в Административен съд - Варна било образувано адм.д.
№ 448/2019 год. С Решение №
1502/18.07.2019 год. по цитираното административно дело била отменена по жалба
на С.Г., действаща чрез законния си представител подс. Т., промяна на адресната
регистрация в гр. Варна извършена на 21.01.2019 год. В решението било посочено,
че промяната на адресната регистрация от гр. Сливен на гр. Варна на детето е
извършена въз основа на подадено заявление за постоянен и настоящ адрес на
21.01.2019 год. от името на С.Г. и била подписана от единия родител – Д.С.Г.,
като е констатирано, че извършената промяна единствено по заявление на бащата,
но без удостоверено и доказано съгласие на майката, е в противоречие с
разпоредбите на ЗГР и подлежи на отмяна. В обстоятелствената част на решението
било посочено още, че в с.з. по ч.гр.д. № 53/2019 год. по описа на СлРС,
проведено на 29.01.2019 год. процесуалният представител на Д.Г. е направил
възражение за местна подсъдност на делото по ЗЗДН, като е представил
удостоверения за постоянен и настоящ адрес ***, издадени на 21.01.2019 год.
На 04.02.2019 год. в Районен
съд - Варна било образувано гр.д. № 1709/2019 год. по описа на съда по подадена
молба от малолетното дете С.Г., чрез нейния баща и законен представител
тъжителя Г. срещу подс. Т. (Г.). С Определение № 3713/20.03.2019 год. делото
било прекратено и изпратено по подсъдност на СлРС. В СлРС било образувано гр.д.
№ 2179/2019 год. по описа на съда, като било отхвърлено искането за
издаване на заповед за незабавна защита. С Решение № 834/19.07.2019 год. по
посоченото гражданско дело е отхвърлена молбата на С.Г., действаща чрез своя
баща и законен представител тъжителят Г., с която моли да се установи, че подс.
Т. (Г.) е осъществила акт на домашно насилие спрямо детето на 25.01.2019 год. и
на 29.01.2019 год., като неоснователна. В решението било отразено, че видно от
представената докладна записка от 4-то РПУ на СДВР на 25.01.2019 год. в
изпълнение на издадена на подс. Т. заповед за незабавна защита бил посетен
апартамента на тъжителя Г. *** и там бил установен неговият баща, като подс. Т.
взела детето си.
На 28.02.2019 год. от името
на подс. Т. (Г.) и от името на малолетното дете, чрез неговата майка и законен
представител била подадена молба по ЗЗДН срещу тъжителя Г., по повод на която
било образувано гр. д. № 1109/2019 год. по описа на СлРС. В молбата било
посочено, че на 29.01.2019 год. от тъжителя Г. било извършено психическо и
емоционално насилие срещу подс. Т. (Г.) и на същата дата било извършено
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права на
малолетното дете. По цитираното гражданско дело била издадена Заповед за незабавна
защита от 01.03.2019 год., съгласно която тъжителят Г. се задължавал да се
въздържа от извършването на домашно насилие спрямо подс. Т. (Г.) и малолетното
дете, забранявало му се да ги приближава на разстояние по - малко от 100 метра, както и
жилището им, детската градина на детето, както и останалите места за социални
контакти и отдих. С Решение № 556/17.05.2019 год. по гр.д. № 1109/2019 год. по
описа на СлРС била отхвърлена подадената молба от подс. Т. (Г.) и от С.Г.,
действащата чрез нейната майка и законен представител за защита срещу упражнено
спрямо нея, в присъствието на детето и спрямо детето на 29.01.2019 год. в гр.
Сливен, домашно насилие. Решението било обжалвано и потвърдено с Решение №
104/26.06.2019 год. по в.гр.д. № 304/2019 год. по описа на СлОС.
Тъжителят Г. подал в СлРС искова
молба, с която бил предявен иск за развод и било образувано гр.д. №
1095/2019 год. по описа на СлРС. На 29.03.2019 год. по гр.д. №
1095/2019 год. по описа на СлРС на основание чл. 323 от ГПК били определени
привременни мерки, като упражняването на родителските права спрямо малолетното
дете били предоставени на майката подс. Т., определено било местоживеенето на
детето при майката подс. Т. *** и бил определен на бащата тъжителя Г.
задължителен режим на лични контакти с детето, както следва: на 30.03.2019 год.
– събота от 10,00 часа до 12,00 часа, в присъствието на майката, като срещата
да се осъществи в гр. Сливен, а след това всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 10,00 часа до 14,00 часа на съботния ден и от 10,00 часа до 14,00
часа на неделния ден без приспиване, като срещите се осъществяват в гр. Сливен
в присъствието на майката, както и е задължена майката да предостави възможност
и за допълнителен контакт на бащата с детето чрез телефонен разговор (на
стационарен или мобилен телефон), с продължителност до десет минути, в делнични
дни два пъти седмично, в часовия интервал от 18,00 часа до 20,30 часа.
Постановените привременни мерки имали действие, считано от датата на
постановяването им до приключване на производството по делото с влязло в сила
съдебно решение.
Подс. Т. и малолетното дете живеели
в гр. Сливен при родителите на подсъдимата. Тъжителят Г. не уведомил подс. Т.,***
на 06.04.2019 год. (първа събота на месеца) за да осъществи режима на
лични контакти с детето. Въпреки това детето било приготвено и чакали дали
тъжителят Г. ще дойде да го вземе. Подс. Т. не знаела, че тъжителят Г. бил в
града, не била търсена и от полицейски служители. Същевременно на 06.04.2019
год. тъжителят Г. подал заявление в РУ – Сливен, в което посочил, че на същата
дата посетил гр. Сливен за да осъществи контакт с детето си, многократно се
опитвал да се свърже по телефона със съпругата си, но тя не отговорила на
обажданията.
През м.май 2019 год. в с. Еленово,
общ. Нова Загора бил организиран Фолклорен събор „Еленово“ 2019 и малолетното
дете С.Г. била заявила участие в събора, като изпълнител с народно пеене, като
участието й било записано под № 13 за събота 04 май в 12,00 часа на втора
сцена. На 03.05.2019 год. тъжителят Г. говорил с детето по телефона и бил
уведомен за участието му в събора. На 04.05.2019 год. (първа събота на
месеца) от 10,00 часа до 11,30 часа пред РУ – Сливен се състояла срещата между
тъжителя Г. и детето, в присъствието на подс. Т., като отново бил уведомен за
участието на детето в събора, като срещата му с детето щяла да бъде по –
кратка, защото трябвало да пътуват, на което тъжителят се съгласил и се
разделили. Подс. Т. и детето се прибрали в дома си за да облече детето носията,
когато по телефона се обадил дежурен полицай, който уведомил подс. Т., че
тъжителят Г. подал сигнал, защото имало среща, но тя била по – кратка. Тогава
подс. Т., заедно с детето и нейните родители отишли до РУ – Сливен за да дадат
обяснения, в резултат на което детето не могло да участва в събора.
В РУ - Сливен било образувано ДП №
585/2019 год. към което били обединени още три преписки по описа на РУ –
Сливен, в това число и заявление от тъжителя Г. за нарушаване от страна на
подс. Т. на режима на лични контакти на 06.04.2019 год., както и
сигналът му за 04.05.2019 год. С Постановление от 29.11.2019 год. на РП
– Сливен било спряно наказателното производство по посоченото ДП, като същото
било връчено на 04.12.2019 год. на адв. Ф., повереник на тъжителя Г., тъй като
последният не го получил по пощата и отказал да дойде до гр. Сливен за лично
връчване, а заявил, че ще ползва документите връчени на адвоката му.
С влязло в сила на 21.06.2019
год. Решение № 709/21.06.2019 год. по гр.д. № 1095/2019 год. по описа на
СлРС бил прекратен с развод сключеният граждански брак между тъжителя Г. и
подс. Т., родителските права по отношение на малолетното дете били предоставени
на подс. Т., а на тъжителя Г. бил определен режим на лични отношения с детето,
както следва: през първите
пет месеца от подписване на споразумението, всяка първа и трета събота или
неделя от месеца от 09,00 часа до 16,00 часа, без преспиване, в гр. Сливен, без
присъствието на майката, като бащата се задължавал да уведомява майката до
20,00 часа на предходния четвъртък по имейл адрес, а след изтичането на пет
месеца, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа на съботния
ден до 18,00 часа на неделния ден с преспиване при бащата, като бащата взема и
връща детето при майката в гр. Сливен, 20 дни през лятната ваканция с
преспиване при бащата от 10,00 часа на първия ден до 20,00 часа на последния
ден от периода, като периодът не съвпада с платения годишен отпуск на майката,
с начало от лятото на 2020 год., като до 01.06 на текущата година
родителите да си разменят графиците за платен годишен отпуск; през четните
години детето да бъде при бащата с преспиване за Коледните празници (от 24 до
26.12, вкл.), а при майката за Новогодишните празници (от 31.12 до 01.01.,
вкл.), през нечетните години детето да бъде при майката за Коледните празници
(от 24 до 26.12, вкл.), а при бащата с приспиване за Новогодишните празници (от
31.12 до 01.01., вкл.); през четните години детето да бъде при майката за
Великденските празници, а през нечетните години при бащата с приспиване,
рождените дни детето ще прекарва при майката, а бащата ще взема детето на деня,
следващ рождения ден на детето от 10,00 часа до 17,00 часа.
На 20.03.2020 год. тъжителят
Г. *** решението по гр.д. № 1095/2019 год. по описа на СлРС и в настоящата
тъжба бил посочен, като адрес на тъжителя
На 04.04.2020 год. (първа
събота на месеца) тъжителят Г. се обадил на подс. Т., че е пред блока. Подс. Т.
се опитала да убеди тъжителя, че било твърде рисковано детето да пътува и
възможността да се разболее е голяма, а те живеели с родителите й, който са в
рисковата група, но той държал да вземе детето. Подс. Т. била информирана, че
тъжителят Г. бил продал апартамента си и същият отказвал да й каже постоянния
си адрес, на който същата да може да го търси и да знае къде е детето й. Освен
това подс. Т. била узнала, че тъжителят Г. бил ползвал болнични, а тя не знаела
от какво бил болен, дали не е било от COVID-19. Подс. Т. отказала да предаде
детето, като го помолила да изчакат тази седмица, а друг път ще вземе детето
два дни повече. Тъжителят Г. подал сигнал за неизпълнение на съдебно решение
относно личните контакти на детето с бащата. На място били изпратени
полицейските служители свид. Н.К. и свид. И.С.. При разговора с полицейските
служители, подс. Т. казала на свид. И.С., че няма да даде детето, тъй като
имало пандемия. За констатираното на място свид. Н.К. изготвил докладна
записка, в която отразил, че при разговор с подс. Т., същата отказала да предаде
детето.
Съгласно съдебното решение по гр.д.
№ 1095/2019 год. по описа на СлРС през четните години детето трябвало да бъде
при майка си за Великденските празници, като датата 18.04.2020 год. се
падала по време на Великденските празници през 2020 год. Въпреки това тъжителят
Г. дошъл до гр. Сливен и бил пропуснат през изградените КПП от свид. Е.С. за да
се види с детето си. На излизане от гр. Сливен тъжителят Г. спрял и помолил
свид. Е.С. за съдействие да се обади на подс. Т. да остави подаръците на
детето, които носел, но не обърнал внимание, че идването му в града съвпада с
Великденските празници. Свид. Е.С. му казала да се обади на дежурния офицер,
ако желае той да му окаже съдействие да отидат до адреса да оставят нещата.
Освен това тъжителят Г. споделил на свид. Е.С., че бил в болнично заведение, но
не казал в кой град. За случилото се на 18.04.2020 год. тъжителят Г. не подал
сигнал в РУ – Сливен за неизпълнение на съдебно решение относно личните
контакти на детето с бащата.
На 02.05.2020 год. (първа
събота на месеца) тъжителят Г. дошъл до гр. Сливен за да осъществи режима на
лични контакти с детето. Подс. Т., тъй като още било по време на пандемията, с
много заболели, поставени КПП-та, помолила тъжителя да бъде компенсиран по –
късно след като се види каква е ситуацията, като междувременно да провежда
разговори с детето по телефон или видео разговори когато поиска. Тъжителят не
пожелал и подал сигнал за неизпълнение на съдебно решение относно личните
контакти на детето с бащата. На място били изпратени полицейските служители
свид. Я.З. и свид. Ж.А.. Подс. Т. отишла до патрулния автомобил, като там дошъл
и адв. С.. Свид. Я.З. я попитал защо няма да предаде детето, като подс. Т.
отговорила, че тъй като има пандемия от коронавирус, извънредно положение, няма
да предаде детето, защото се притеснявала да не се разболее. Подс. Т. казала на
свид. Я.З., че бащата си е сменил адреса, че продал апартамента и не знаела
детето на кой адрес ще бъде. За констатираното на място свид. Я.З. изготвил
докладна записка, в която отразил, че при разговор с подс. Т., която била
заедно с адв. С. и заявили, че няма да представят детето на тъжителя Г., поради
пандемията, която била в момента, иначе винаги са му осигурявали режим на лични
контакти.
На 11.05.2020 год. била
подадена тъжба от Д.Г. против подс. Т., по повод на която било образувано
настоящото НЧХД.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за доказана по безспорен и категоричен начин, въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства взети в тяхната съвкупност и поотделно.
Съдът кредитира приобщените по
делото писмени доказателства, а именно: служебна справка от РП – Сливен, с
приложено към нея заверено копие от Постановление за спиране на наказателното
производство на РП – Сливен от 29.11.2019 год. по ДП № 585/2019 год. по описа
на РУ – Сливен (л. 39 – 42 от делото); служебна справка от РП – Сливен относно
ДП № 585/2019 год. по описа на РУ –
Сливен, с приложени към нея заверени копия от два сигнала от тъжителя Г. и един
сигнал от подс. Т., както и писмени доказателства, относно връчването на
постановлението от 29.11.2019 год. на тъжителя (л. 154 – 161 от делото);
служебна справка от РУ - Сливен относно подаваните сигнали от тъжителя Г. за
неизпълнение на съдебно решение относно режима на лични контакти с детето,
както и полицейските служители, който са посетили подадените от тъжителя
сигнали на 04.04.2020 год. и на
02.05.2020 год., ведно със заверени копия от изготвените докладни записки (л.
33 – 37 от делото); заверено копие от Справка по лице от Служба вписвания –
Варна (л. 98 – 99 от делото); заверено копие от Решение № 1502/18.07.2019 год.
по адв.дело № 448/2019 год. по описа на Административен съд – Варна (л. 106 –
109 от делото); заверено копие от Служебна бележка изх. № 6/26.08.2019 год.,
издадена от Председател НЧ „Светлина 1908“ – с. Еленово (л. 126 от делото);
заверено копие от влязлото в сила на 21.06.2019 год. Решение № 709/21.06.2019
год. по гр.д. № 1095/2019 год. по описа на СлРС (л. 135 - 136 от делото);
заверено копие от протокол от съдебно заседание проведено на 29.03.2019 год. по
гр.д. № 1095/2019 год. по описа на СлРС относно определените привременни мерки
(л. 137 – 152 от делото) и служебна справка от СлРС относно образуваните
граждански дела по Закона за защита от домашно насилие, като към справката са
приложени справки за движенията на делата от деловодната програма, преписи от
молбите, преписи от Заповеди за незабавна защита, преписи от постановените
съдебни актове на СлРС и СлОС (л. 170 -238 от делото), които не бяха оспорени
от страните в процеса.
Показанията на всички разпитани по
делото свидетели са относими към предмета на доказване. От показанията на
свидетелите Т.Н., С.К. и С.Т. се установяват влошените взаимоотношения между
тъжителя Г. и подс. Т.. От показанията на свид. Т.Н. се установява още, че
подс. Т. била притеснена за здравословното състояние на детето, тъй като било
по време на пандемията, тя живеела заедно с родителите си, както и поради това,
че нямала информация на какъв адрес ще заведе детето и какво е здравословното
състояние на тъжителя; както и че имало случай, при който тъжителят взел детето
и но го е върнал и същият закъснявал с връщанията на детето. От показанията на
свид. С.К. се установява още, че е имало случай, при който тъжителят взел
детето, без знанието на подс. Т. и не го върнал почти месец, като подс. Т. не
знаела къде се намирало по това време детето; че подс. Т. възпрепятствала
контактите на тъжителя с детето по време на пандемията, тъй като се страхувала
за здравето и живота на детето си, смятала, че не е безопасно детето да пътува
извън града и да влиза в контакт с други хора; както и че преди пандемията
подс. Т. не е отказвала да даде детето на тъжителя. От показанията на свид. С.Т.
- майка на подс. Т. се установява, че на 06.04.2019 год. са приготвили детето,
но тъжителят нито се обадил по телефона, нито дошъл до го вземе; че на
04.05.2019 год. имало среща между тъжителя и детето, но тя била по - кратка,
поради заявеното участие на детето в събора в с. Еленово, като след прибирането
им за да облекат носията на детето, се обадили от полицията, че тъжителят подал
сигнал, че не му дават детето за среща; че на 04.04.2020 год. и на 02.05.2020
год. подс. Т. не е дала детето на тъжителя, тъй като било обявено извънредно
положение във връзка с пандемията от COVID-19, загрижеността й за здравето на
детето и здравето на родителите й, с който живее; както и че на 18.04.2020 год.
тъжителят дошъл да вземе детето. От показанията на разпитаните по делото
полицейски служители - свидетелите Н.К. и И.С. се установява, че на 04.04.2020
год. подс. Т. е отказала да даде детето на тъжителя, поради пандемията; от
показанията на свидетелите Я.З. и Ж.А. се установява, че на 02.05.2020 год.
подс. Т. е отказала да предаде детето на тъжителя поради пандемията, извънредното
положение, както и поради това, че бащата си бил продал апартамента и тя не
знаела детето на кой адрес ще бъде; а от показанията на свидетел Е.С. се
установява, че тъжителят на 18.04.2020 год. дошъл в гр. Сливен, но не бил
обърнал внимание, че съвпадало с Великденските празници, помолил за съдействие
да предаде подаръци на детето, както и че сподели, че бил в болнично заведение.
Показанията на всички разпитани по
делото свидетели са логични, безпротиворечиви, взаимно се допълват, относими са
към предмета на делото, подкрепят се от приобщените по делото писмени
доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Съдът кредитира и обясненията на
подс. М.Т., като безпротиворечиви и кореспондиращи с посочените кредитирани от
съда гласни доказателства и с писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира и присъединените по
делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателствата, събрани в хода на
съдебното дирене, тъй като същите са относими към предмета на делото и не бяха
оспорени от страните.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:
На подс. М.И.Т. от частния тъжител
е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26,
ал. 1 от НК за това, че в периода 06.04.2019 год. - 02.05.2020 год. в гр.
Сливен, в условията на продължавано престъпление, като родител на малолетното
дете С.Г., не изпълнила съдебно решение относно личните контакти на детето с
бащата Д.С.Г., а именно: на два пъти - на 06.04.2019 год. и на 04.05.2019 год.,
не изпълнила съдебно решение - Определение за привременни мерки от 29.03.2019
год. по гр. д. № 1095/2019 год., в частта му относно определения режим на лични
контакти на Д.С.Г. с детето, и на три пъти – на 04.04.2020 год., на 18.04.2020
год. и на 02.05.2020 год. не изпълнила съдебно решение № 709/21.06.2019 год. по
гр. дело № 1095/2019 год. по описа на СлРС, в частта му относно определения
режим на лични контакти на Д.С.Г. с детето.
Съгласно Тълкувателно решение № 22/20.04.1983 год. по н.д. № 23/1983 год., ОСНК, съдебни
решения по смисъла на чл. 182, ал. 2 от НК са и съдебните актове, постановени
по реда на чл. 261, ал. 1 от ГПК, с които се определят привременни мерки
относно упражняването на родителски права и относно личните контакти между
родители и деца. В настоящия случай инкриминираните в тъжбата дати - 06.04.2019
год. и 04.05.2019 год., касаят именно Определение за привременни мерки от
29.03.2019 год. по гр. д. № 1095/2019 год., в частта му относно определения
режим на лични контакти на тъжителя Г. с детето. По отношение на тези дати не
беше доказано от страна на частния тъжител, че е осъществен състава на
престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК от обективна и субективна страна.
Относно датата 06.04.2019 год.
видно от показанията на свид. С.Т. и обясненията на подсъдимата детето е било
приготвено за срещата с тъжителя, но същият нито се обадил по телефона, нито е
отишъл да го вземе. Обстоятелството, че тъжителят е подал заявление в РУ -
Сливен не оборва това обстоятелство, тъй като видно от материалите по делото, в
случаите, когато режима на лични контакти е бил възпрепятстван от подсъдимата,
същият веднага е сигнализирал полицейските органи, като на място са били
изпращани полицейски служители, които да вземат отношение по случая. В
конкретния случай такива действия не са били предприети от тъжителя, като
подсъдимата не е била уведомена по какъвто и да е било начин, че тъжителят е в
гр. Сливен нито от него, нито от полицейските органи.
По отношение на случилото се на
04.05.2019 год. безспорно е установено от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, че е имало среща между детето и тъжителя пред РУ - Сливен, но тя
е била с по - кратка продължителност, поради обстоятелството, че детето било
записано за участие в събор в с. Еленово, общ. Нова Загора. Това
обстоятелството било известно на тъжителя, но след като срещата приключила по -
рано за да може детето да облече носията си и да отидат на събора, същият подал
сигнал. За да е осъществен състава на чл. 182, ал. 2 от НК следва да е
възпрепятствано изцяло изпълнението на съдебното решение и среща между бащата и
детето да не се е осъществила. В настоящия случай това не е било така, напротив
среща е имало, но за по - кратко време, с оглед желанието на детето да участва
в събора, което не се е осъществило, поради подадения сигнал от тъжителя и
връщането на подс. Т. и нейните родители в РУ - Сливен за да дадат обяснения по
случая.
По отношение на инкриминираната с
тъжбата дата 18.04.2020 год. не беше доказано от страна на частния тъжител, че
е осъществен състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК от обективна и
субективна страна, а именно че подс. Т. не е изпълнила Решение № 709/21.06.2019
год. по гр.д. № 1095/2019 год. по описа на СлРС относно личните контакти на
детето с бащата. Съгласно цитираното решение през четните години детето следва да бъде при майката за
Великденските празници. В настоящия случай посочената дата 18.04.2020
год. е именно по време на Великденските празници през 2020 год. Тъжителят е бил наясно с това
обстоятелство, видно от показанията на свид. Е.С., т.е. тази дата не попада в
определения му със съдебното решение режим на лични контакти с детето.
По отношение на датите 04.04.2020
год. и 02.05.2020 год. безспорно е установено, че извършеното от подсъдимата
престъпление е в условията на продължавано престъпление, тъй като отделните
деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление по
чл. 182, ал. 2 от НК, са извършени от подсъдимата през непродължителен период
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
Деянието на подс. Т. от обективна и
субективна страна осъществява състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 вр.
чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като същата на 04.04.2020 год. и 02.05.2020 год. не е
предоставила детето на тъжителя Г., съгласно определения със съдебното решение
режим на лични отношения с детето. Подс. Т. е знаела, че това са първата събота
от месеца и от 09,00 часа до 12,00 часа тъжителят е имал право да вземе детето,
но същата не му го е предала дори след идването на полицейските служители на
адреса. В настоящия случай съдът намира, че се касае за хипотезата на чл. 9,
ал. 2 от НК. Съгласно цитираната разпоредба не е престъпно деянието, което
макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление,
поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна.
Съдът намира, че извършеното от
подс. Т. в конкретния случай е с явно незначителна обществена опасност.
Безспорно е, че съдебното решение относно определения режим на лични отношения
на детето с тъжителя трябва да бъде спазвано, но изпълнението му не следва да
поставя в риск здравето на детето. Деянието е извършено от подс. Т. на
04.04.2020 год. и на 02.05.2020 год., който дати попадат в периода, когато в
страната е било обявено извънредно положение във връзка с обявената пандемия от
COVID-19. В този период в страната с цел ограничаване на заразата и осигуряване
на социална дистанция са въведени различни ограничителни мерки. Подс. Т.
живеела с родителите си, който попадат в рисковата възрастова група,
притеснявала се е за тяхното здравословно състояние и за здравословното
състояние на детето си. Подс. Т. било притеснена от обстоятелството, че
тъжителят е ползвал болнични, а не знаела от какво бил болен, както и че същият
бил продал апартамента в гр. Варна и не знаела къде ще отведе детето. От
приетите по делото писмени доказателства, не се установява, преди този момент
подс. Т. да не е изпълнява съдебното решение относно определения режим на лични
отношения на тъжителя с детето и същият е имал постоянен контакт с детето, като
това е продължило до момента, в който подс. Т. е разбрала, че тъжителят бил
боледувал. Ето защо съдът намира, че в конкретния случай подс. Т. не е
изпълнила съдебното решение, тъй като е била загрижена за здравословното
състояние на детето и своите родители.
Твърдението на повереника на
частния тъжител, че и след датата 02.05.2020 год. имало моменти, в които на
тъжителя да му бъде отказано под някаква форма с много уговорки от негова
страна да си види детето спокойно, съдът намира за неоснователно. По делото не
бяха представени каквито и да е било писмени или гласни доказателства в
подкрепа на това твърдение, като няма данни да са подавани сигнали от тъжителя,
че подс. Т. не изпълнява съдебното решение, в частта относно определения режим
на лични контакти на детето с бащата.
Следователно неизпълнението на съдебното решение относно определения
режим на лични контакти на детето с тъжителя от страна на подс. Т. до момента е
било само, в случаите, когато е имало риск за здравословното състояние на
детето.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че повдигнатото обвинение за деяния извършени на 06.04.2019 год., на
04.05.2019 год. и на 18.04.2020 год. не е доказано да е извършено от
подсъдимата от обективна и субективна страна, а за деянията извършени на
04.04.2020 год. и на 02.05.2020 год. от подс. Т. е приложима разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от НК, поради, което същото не е престъпно, тъй като е с явно
незначителна обществена опасност, поради което я оправда по повдигнатото й
обвинение за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 2 от НК.
Съгласно правилата на процеса Д.С.Г.
беше осъден да заплати на М.И.Т. направените по делото разноски в размер на
400,00 (четиристотин) лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение.
Ръководен от изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: