№ 1089
гр. Бургас, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дарина Анг. К.
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Дарина Анг. К. Гражданско дело №
20242100100031 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от О. А. К., ЕГН
**********, с. ***, общ. ***, чрез адв. Николай Димитров, с адрес за призоваване: гр.
София, площад „Позитано“ № 2, сграда „Перформ Бизнес Център“ етаж 3 против „ЗАД
ДаллБогг Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София
1124, район Изгрев, ж.к. Дианабад, Г.М.Димитров № 1, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, предявени частично от 100 000 лева,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
посочената сума съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с
извънсъдебна претенция – 24.10.2023 г. до окончателното й изплащане.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са
активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск.
Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно
разпоредбите на общото исково производство по гражданскоправни спорове.
До настоящия момент не са станали служебно известни на съда факти или
обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице
процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за
разглеждане на иска. При това положение е допустим.
С Определение № 93 от 21.02.2024 год. , постановено по ч.гр.д. №57/2024 год. по
описа на Апелативен съд – Бургас , ищецът е освободена от задължението да внася
държавни такси над размер от 400 лв. до пълния размер от 2400 лв..
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са
активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск.
1
Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно
разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.
До настоящия момент не са станали служебно известни на съда други факти или
обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице
процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за
разглеждане на иска. При това положение е допустим.
В исковата молба се твърди, че на 25.09.2023г. около 07.55 ч. в село Лозарево, община
Сунгурларе на ул. „Чаньо Димов“ № 12, е настъпило ПТП, при което л.а, марка „Опел“,
модел “Астра”, с рег.№ А8108НК, управляван от Г.Д.П. блъснал пресичащия на
необозначено място пешеходец - О. А. К., в следствие на което пешеходецът претърпял
закрита фрактура на горния край на фибията. Пострадалия бил транспортиран в “УМБАЛ
Дева Мария - град Бургас” АД и бил лекуван там в периода от 25.09.2020 год. до 01.10.2023
г., като на 26.09.2023 год. му била извършена операция. На ищеца бил издаден болничен
лист за временна наработоспособност и му бил даден отпуск в размер на 37 дни.
За инцидента бил съставен Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица УРИ 454
р- 9134/25.09.2023г. на ОД МВР Бургас Районно Управление Сунгурларе. Било образувано и
ДП № 170/2023г. по описа на РУ Сунгурларе.
Ищецът счита, че отговорността за инцидента бил виновен водача на лекия
автомобил, който се движел с несъобразена скорост с пътните условия. Заявява, че към
датата на произшествието за лекия автомобил е имало активна застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество.
На 08.11.2023 г. ищецът, чрез пълномощника си, предявил пред застрахователя
претенция по чл. 380 от КЗ, за което била образувана застрахователна щета № 0801-
007716/2023-01. Въпреки представянето на необходимия набор от документи, с писмо изх.
№ 6105 от 04.12.2023 г., ответникът уведомил ищеца, че следва да представи документи по
досъдебното производство. Ищецът счита, че по своята същност писмото представлява
отказ, който е неправилен. Позовава се и на практика на ВКС.
По – нататък се твърди, че търпените от ищеца вреди били в пряка причинно
следствена връзка с процесното ПТП. Сочи се, че вредите се изразявали във фрактура на
горния край на фибията (голям пищял), закрито. Твърди се, че и след приключване на
болничното лечение ищецът бил прикован за леглото и се нуждаел от чужда помощ при
изпълнение на ежедневните си занимания. Постепенно започнал да се придвижва с
помощни средства, но изпитвал постоянни болки, поради което пием обезболяващи. За
период от три месеца ищецът бил в болничен, поради временна нетрудоспособност.
Твърди се в исковата молба, че влошеното здравословно състояние се отразявали
тежка и на психиката на пострадалия. Той се чувствал много зле, станал подтиснат, затворил
се в себе си, изпитвал постоянно чувство на страх, тревожност, безпокойство, загубва
апетит, страдал от безсъние, кошмари, трудно се концентрирал, станал разсеян,
раздразнителен и самовглъбен. При споменът за процесното ПТП, ищецът треперел,
2
получавал сърцебиене, главоболие, световъртеж и потене. Тези състояния продължавали и
към момента.
Сочи се, че процесното събитие щяло да има за последица силно негативно влияние
върху целия бъдещ живот на ищеца, който продължавал да изпитва дискомфорт в
ежедневието си, свързан с различни по вид психологични проблеми. Излагат се подробни
доводи за основателността на иска в претендирания размер.
Прилага доказателства. Прави доказателствени искания.
В предвидения законов срок, с депозирания писмен отговор, ответникът оспорва
предявените претенции по основание и размер. Евентуално се прави искане за намаляване
на размера на обезщетението, тъй като го счита за прекомерно завишен.
На първо място, ответникът заявява, че искът бил изцяло неоснователен, тъй като
водачът на лекия автомобил не носел отговорност за настъпването на процесното ПТП,
както и за вредоносните последици от него.
На следващо място се прави възражение за съпричиняване за настъпване на
произшествието от пострадалия пешеходец. В тази връзка се навеждат твърдения, че
пешеходецът е пресичал неправилно платното за движение, като не се е бил съобразил с
преминаващите превозни средства; не бил афиширал намерението си за пресичане и не бил
подал сигнал с ръка; навлязъл внезапно на платното за движение. Заявява се, че поведението
на пострадалия било в пряка причинно – следствена връзка с инцидента.
Ответникът заявява, че ПТП било технически непредотвратимо за водача на лекия
автомобил, който не бил имал възможност да забележи пешеходеца. Последният с
предприемането на внезапно пресичане, бил поставил водача в невъзможност да реагира на
опасността. Шофьорът се бил движил със съобразена скорост за пътния участък, като не бил
длъжен да предвиди неправомерното поведение на пешеходеца. Навеждат се доводи, че в
случая било налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.
Подчертава се обстоятелството, че към настоящия момент нямало влязла в сила
присъда, поради което се заявява, че въпросът за вината не бил изяснен.
Ответникът прави възражение и за размера на претендираното обезщетение за вреди,
като твърди, че същият не бил съобразен с реално понесените от пострадалия болки и
страдания. Твърде се, че претенцията била необоснована и не кореспондирала на принципа
на чл. 52 от ЗЗД. Прави подробно изложение за това как се определя и как следва да се
определя размера на обезщетението.
Бургаският окръжен съд като прецени, че са налице процесуалните предпоставки и
липсват процесуални пречки за разглеждане на делото, приема предявените искове за
допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото,с оглед
изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
3
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация - чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.86 от ЗЗД от О. А. К., ЕГН **********, с. ***, общ.
***, чрез адв. Николай Димитров, с адрес за призоваване: гр. София, площад „Позитано“ №
2, сграда „Перформ Бизнес Център“ етаж 3 против „ЗАД ДаллБогг Живот и здраве“ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София 1124, район Изгрев, ж.к.
Дианабад, Г.М.Димитров № 1, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 60 000 лева, предявени частично от 100 000 лева, обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума съгласно чл. 429,
ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебна претенция – 24.10.2023 г. до
окончателното й изплащане.Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Безспорно е между страните, че към дата на произшествието - 25.09.2023 г., за
автомобил марка „Опел“, модел “Астра”, с рег.№ А8108НК е налице валидна застраховка
“Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество „ЗАД ДаллБогг
Живот и здраве“ АД, ЕИК *********.
С доклада по делото , съдът е указал на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1
от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тях и конкретно , че ищецът следва да
докаже наличието на следните предпоставки /юридически факти/: застрахованият виновно
да е увредил ищците, като им е причинил твърдените неимуществени вреди, които от своя
страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования, както и размера на претендираните вреди, а в тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване, както и да докаже възраженията си, включително и
възражението си за съпричиняване.
Съдът като съобрази представените от страните писмени доказателства, както и
приетите по делото съдебно автотехническа и съдебно медицинска експертизи, приема да
установено следното :
На 25.09.2023 г. около 08.00 часа в гр. Бургас, водачът на л.а. марка „Опел“, модел
„Астра“ с per. №А8108НК, Г.Д.П. се е движел по републикански път ІІ-73 с посока от гр.
Карнобат - гр. Шумен. След навлизането си в с. Лозарево, той се движи по ул. „Първи май“
(част от Републикански път II-73 преминаващ през населеното място), когато достига до
кръстовище сключено между ул. „Първи май“ и ул. „Чаньо Димов“ /гр. Сунгурларе - с.
Климаш/. При достигане на кръстовището водачът Г.Д.П. завива в посока ул. „Чаньо Димов“
/с. Климаш/, като непосредствено след завоя има магазин, пред който има паркирани в
непосредствена близост автомобили. След като Г.П. завива и се насочва в посока с. Климаш
между паркираните автомобили непосредствено пред магазина излиза пешеходецът О. А. К.,
който малко по-рано е спрял в района на магазина за да си вземе напитка от кафе машината.
Автоматът за топли напитки се намира пред входа на магазина. След като си е взел кафе О.
А. К. се насочва към автомобила си, като преминава между паркираните на пътя
автомобили. О. К. без да се съобрази с движението, навлиза върху пътното платно, където в
същия момент преминава л.а. марка „Опел“, модел „Астра“ с per. №А8108НК с водач Г.Д.П..
4
Водачът не успява да го възприеме своевременно и го блъска с предната си дясна част в
областта на ляв крак. В следствие на контакта между двамата участника в ПТП, пешеходеца
О. А. К. получава фрактура на лява подбедрица и пада напред с дясната си част, където
наранява дясната си ръка и дясната част на гръдния си кош. Приблизителното място на удара
по ширина от десния тротоар по посоката на огледа 3,55м. Към датата на инцидента ищецът
е навършил 61 години и съгласно експертизата предполагаемата му скорост на движение при
спокоен ход е около 3,9 км/ч. Към момента на сблъсъка е било светло, изгревът е настъпил
около половин час по-рано, но Слънцето е било ниско и поради посоката на движение на
лекия автомобил е заслепявало водача, което допълнително е затруднило възприемането на
внезапно излезлият на пътното платно пешеходец. Скоростта на движение на автомобила е
била около 35 км/ч, в рамките на позволеното от закона/50км/ч/. Според вещото лице инж.П.
опасната зона е приблизително 15,16 метра, която при така определената скорост се
изминава за 2,37 секунди. Според вещото лице времето за реакция е 0,6секунди. Според
вещото лице е малко вероятно водачът да е могъл да предотврати сблъсъка, защото
пешеходецът е излязъл на платното минавайки между две паркирани коли, което
допълнително е скъсило времето за забелязването му непосредствено на траекторията на
движение на автомобила и освен това, след завоя е бил внезапно заслепен от ниско
греещото Слънце, поради което нито е имал възможност да спре след забелязване на
пешеходеца , нито е могъл да се отклони - поради паркираните автомобили. От друга страна
пешеходецът е имал и време и възможност да се огледа преди за пресече пред движещия се
автомобил, а и времето му спиране е многократно по-кратко от това на автомобила.
За инцидента бил съставен Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица УРИ 454
р- 9134/25.09.2023г. на ОД МВР Бургас Районно Управление Сунгурларе. Било образувано и
ДП № 170/2023г. по описа на РУ Сунгурларе, производството по което не е приключило.
Не се спори, че в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие ищецът е
претърпял закрита фрактура на горния край на фибията. От събраните доказателства се
установява, че травмата е лекувана оперативно в МБАЛ „Дева Мария“, където ищецът е
първоначално приет от 25.09.2023 год. до 01.10.2023 год. , след което е лекувана извън
болнично заведение като според вещото лице обичайния оздравителен период е 3-4 месеца.
С Решение на ТЕЛК от 04.06.2024 год. е констатирано продължаващо и към момента
известно ограничение на движенията на лявата колянна става. Ищецът е бил принуден да се
придвижва с помощни средства през първите един-два месеца след операцията. Съдът
приема , че в резултат на травмата ищецът е търпял болки в първите няколко месеца, като е
нарушен обичайният му начин на живот и до момента има частично ограничение на
движенията на лявата колянна става , което не му пречи при придвижване, но представлява
трайна последица от катастрофата.
На 08.11.2023 г. ищецът, чрез пълномощника си, предявил пред застрахователя
претенция по чл. 380 от КЗ, за което била образувана застрахователна щета № 0801-
007716/2023-01. Въпреки представянето на необходимия набор от документи, с писмо изх.
№ 6105 от 04.12.2023 г., ответникът уведомил ищеца, че следва да представи документи по
5
досъдебното производство.
Спори се по наличието на съпричиняване от страна на пострадалия. Съдът намира, че
такова е налице със следните аргументи: Независимо, че отговорността на водача, който е
допуснал процесното ПТП при движение след завой, като не е съобразил, че при наличие на
паркирани автомобили и насрещно светещо слънце при изгрева няма достатъчно добра
видимост, съдът намира , че вина за настъпване на ПТП има и ищеца, който е излязъл
внезапно на пътното платно , на нерегламентирано място за пресичане на платното и без да
се огледа.
С оглед на горното, съдът намира за неоснователно възражението за съпричиняване,
което приема за доказано в обем от 50%..
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Страните не спорят по наличието на застраховка гражданска отговорност на
автомобила .
Размерът на дължимото обезщетение в конкретния случая следва да се определи при
съблюдаване на следните установени обстоятелства – ищецът е получил на ляв крак, но
доказателствата за връзка между тази контузия и последващото влошаване на
здравословното състояние на ищеца, твърдяно в исковата молба, са неубедителни. Съдът
приема, с оглед заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, че
последиците от получената травма са в голяма степен преодолени от предприетото лечение,
но предвид възрастта на ищеца неговото здравословно състояние е възможно да се е
влошило след датата на произшествието без да е налице причинно-следствена връзка с
последното.
Разпитаният като свидетели близки и роднини на ищеца, установяват, че ищцата е
изпитвал силни болки по време на лечението, така и по-късно, включително към настоящия
момент. Горните свидетелски показания не кореспондират със заключението на вещото лице
– д-р Стефанов, който посочва , че функцията на крака е почти напълно възстановено, но е
налице известно ограничение на движенията на лявата колянна става..
Съдът кредитира събраните свидетелските показания, защото ги намира за житейски
достоверни, последователни и логични и приема , че те установяват болките и страданията
на ищеца, неблагоприятното и емоционално състояние и негативния ефект на травмата. За
конкретния размер съдът съобрази принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, относимата
съдебната практика, отчете момента на настъпване на деликта, икономическите условия и
лимитите на застрахователя. Въз основа на изложените доводи съдът определя справедлив
размер на обезщетение от 50000лв.
Съдът намира за частично основателно направеното възражение за съпричиняване със
следните аргументи :
В приетия по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 8/2023 год.
/л.10/ е записано, че пешеходецът е пресякъл пътното платно неправилно, като не е
преминал по пешеходната пътека и не се е съобразил с преминаващите по пътя превозни
6
средства. От обсъдената по-горе съдебно автотехническа експертиза се установява , че
пострадалият е пресякъл неправилно, в близост до движещото се превозно средство и по
начин, който не дава възможност на водача да избегне сблъсъка. Действително съществува
общото задължение , въведено в чл.116, ал.1 от Закона за движение по пътищата , според
което „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците..“, но съществува и задължение за пешеходците . чл.113 от същия закон ,
според което при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават
по пешеходните пътеки, преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства, както и забраната в чл.114 от ЗДвП
пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение. В случая и двамата участника в
процесното ПТП са нарушили правилата за движение по пътищата, но при конкретните
обстоятелства водачът не е можел да предотврати сблъсъка, докато пешеходецът е имал тази
възможност, по която причина съдът приема, че е налице съпричиняване в размер на 50% от
страна на пешеходеца – ищец.
Съдът счита, че същият извод се стига при прилагане на задължителната съдебна
практика на ВКС, обективирана в т.6 б.а от Тълкувателно решение №2/22.12.2016г. по
тълк.д.№2/16г. на ОСНК на ВКС.Със същото е прието,че правото на пешеходеца при
пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана или неочертана с
маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като
това право се упражнява при спазване правилата на чл.113 и чл.114 ЗДвП и че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходец при пресичане на пътното
платно за движение на пешеходна пътека в случаите, когато не само водачът на МПС е
нарушил правилата за движение относно скоростта за движение по ЗДвП , но и ако
пешеходецът е нарушил правилата на чл.113 и чл.114 ЗДвП., като по аргумент на обратното
на чл.119, ал.5 и цитираната практика, когато пешеходецът пресича неправилно, не на
пешеходна пътека следва да се отчете съпричиняването от страна на пешеходеца. В
разглеждания случай установеното по делото поведение на ищеца към момента на ПТП
осъществява хипотезата на чл.113 ал.1 и ал.2 предл.1 ЗДвП – същият, не е пресякъл на
пешеходна пътека, преди да стъпи на пътното платно , не се е огледал, без да се съобрази с
приближаването на лекия автомобил и без да прецени дали моторното превозно средство
намалява скоростта си,за да спре, въпреки че е имал достатъчна видимост; тази преценка не
е направил поради небрежност, с което сам се е поставил в опасност.
Това води до извод,че определеното като справедливо обезщетение за претърпените
вреди в размер на 50 000 лв. следва да бъде намалено на 25000 лв. поради приетото от съда
съпричиняване.
Посочената по-горе сума следва да бъдат заплатена от ответника-застраховател, по
изложените по-горе съображения.
Върху определената стойност от 25 000 лв. за обезщетение на нематериални вреди
следва да се присъди лихва за забава от датата на уведомяване на застрахователя –
24.10.2023 год., в същия смисъл Решение № 50102 от 20.10.2022 г. по т. д. № 1428 / 2021 г. на
7
Върховен касационен съд
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да получи направените разноски,
съобразно уважената част от иска /41%/ в размер на 410 лв. от общо направени в размер на
1000 лв., както и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба №1 в размер от 2650 лв., а ответникът има право да му бъдат заплатени разноски
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 59% от направените, а именно – 213.50 лв.
от общо направени 350 лв.
Ответникът не се представлява от юрисконсулт, поради което несе дължи
юрисконсултско възнаграждение. Не е представено доказателство за заплатено адвокатско
възнаграждение , поради което не се присъжда такова.
По отношение на искането за присъждане на ДДС върху размера на
възнаграждението по чл.38 от Закона за адвокатурата, съдът с оглед на висящото
производство пред СЕС по дело C-744/23, намира, че не следва да присъжда ДДС върху
услуга с нулева стойност – безплатна услуга, поради което същото не се присъжда.
В тежест на ответника е и заплащането на дължимата държавна такса върху
уважената част от иска – 600 лв.,/ като се приспаднат платените от ищеца 400 лв. / по сметка
на Окръжен съд – Бургас.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София 1124, район Изгрев, ж.к. Дианабад, Г.М.Димитров № 1 да заплати на
О. А. К., ЕГН **********, с. ***, общ. ***, чрез адв. Николай Димитров, с адрес за
призоваване: гр. София, площад „Позитано“ № 2, сграда „Перформ Бизнес Център“ етаж 3
обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на ПТП , настъпило на
25.09.2023 год. ,в размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва върху посочената сума
съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебна претенция –
24.10.2023 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 410 лв., като
отхвърля претенциите над уважения размер, като неоснователни.
ОСЪЖДА О. А. К., ЕГН **********, с. ***, общ. ***, чрез адв. Николай Димитров, с
адрес за призоваване: гр. София, площад „Позитано“ № 2, сграда „Перформ Бизнес Център“
етаж 3 да заплати на „ЗАД ДаллБогг Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София 1124, район Изгрев, ж.к. Дианабад, Г.М.Димитров № 1
разноски по делото в размер на 213,50 лв.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София 1124, район Изгрев, ж.к. Дианабад, Г.М.Димитров № 1 да заплати на
адв. Николай Димитров, с адрес за призоваване: гр. София, площад „Позитано“ № 2, сграда
„Перформ Бизнес Център“ етаж 3 адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за
8
адвокатурата в размер на 2650 лв.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София 1124, район Изгрев, ж.к. Дианабад, Г.М.Димитров № 1 да заплати на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Бургас държавна такса в размер на 600 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред в двуседмичен срок от
съобщаването му пред Апелативен съд Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9