Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. и., 11.03.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – и., пети състав, в открито заседание на 25.02.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря Н. Б. като
разгледа докладваното от съдията АНД № 701 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Т.В.П. против Наказателно постановление № 1106/25.10.2019
г. на началника на РУ на МВР – И., с което за нарушение на чл. 7, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 81, ал. 2, т. 2
от ЗДвП на жалбоподателката е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
В
жалбата се претендира отмяна на обжалвания акт при подробно изложени
съображения.
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата
е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално
легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.
Разгледана
по същество е основателна.
На 19.10.2019
г. свид. Р.С., в качеството на младши автоконтрольор при РУ на МВР – и., съставил
Акт за установяване на административно нарушение № 1106 срещу жалбоподателката за
това, че на … г. около 00.50 часа в гр. и.,
на ул. „И.В.“ след извършена полицейска проверка е установено, че документът за
самоличност на Т.В.П. – лична карта № …, е повреден, с което виновно е нарушила
разпоредбата на чл. 7 и чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД.
Жалбоподателката
отказала да подпише акта, поради което същият е съставен по реда на чл. 43, ал.
2 от ЗАНН в присъствието на един свидетел.
Въз
основа на АУАН от началника на РУ на МВР – и. е издадено обжалваното
наказателно постановление, за това, че на 19.10.2019 г. около 00.50 часа в гр. и.,
на ул. „И.В.“ след извършена полицейска проверка Т.П. заявила, че документът
ѝ за самоличност – лична карта № .., е повреден, с което виновно е
нарушила разпоредбата на чл. 7, поради което и на основание чл. 81, ал. 2, т. 2
от ЗБЛД на същата е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
Съдът
констатира, че при издаване на АУАН и НП е допуснато съществено процесуално
нарушение на чл. 42, т. 3 и 4 ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
На
първо място, съществен реквизит на акта за установяване на административно
нарушение по чл. 42, т. 3 от ЗАНН и на наказателното постановление по чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН е датата на извършване на нарушението. Това е така, защото
освен значението ѝ за безспорното индивидуализиране на деянието, законът
обвързва с нея редица други правни последици. Тази дата най-вече е отправен
момент при изчисляване на давностните срокове и без нея не може да бъде
извършена преценка за спазване на сроковете за образуване на
административнонаказателно производство по чл. 34 от ЗАНН. По настоящото дело
както в АУАН, така и в НП липсва посочена дата, на която е извършено деянието.
Нарушението по чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД бива довършено с повреждане на
документа за самоличност и от този момент започват да текат сроковете по чл. 34 ЗАНН. Същото не е продължено, т.е. не създава трайно състояние на
административно нарушение, което да съществува до преустановяването му, а е обикновено
резултатно нарушение и сроковете за административнонаказателно преследване
започват да текат от довършването му, т.е. от повреждането на документа, поради
което в АУАН и НП следва да е посочена датата на извършване на нарушението.
Поради непосочването на същата е допуснато съществено процесуално нарушение
ограничило правото на защита на наказаната.
На
второ място, съществен реквизит на акта за установяване на административно
нарушение по чл. 42, т. 4 от ЗАНН и на наказателното постановление по чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН е описанието на нарушението. В Процесните АУАН и НП такова
липсва. Административнонаказателният състав, визиран в чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД, предвижда административнонаказателна отговорност за лице, което изгуби,
повреди или унищожи български личен документ. При всяка от трите форми на
изпълнително деяние административнонаказателната отговорност на
"нарушителя" следва да бъде ангажирана, когато със своите действия
той виновно е допринесъл за унищожаването, повреждането или загубването на документа
за самоличност. В АУАН и НП обаче изпълнителното деяние не е описано. Липсва фактическо
твърдение, че жалбоподателката е повредила личната си карта. В АУАН е посочено,
че при полицейска проверка е установено, че личната карта е повредена, а в НП,
че при полицейска проверка жалбоподателката заявила, че личната ѝ карта е
повредена. Т.е. отсъстват каквито и да е твърдения, че жалбоподателката е
повредила личната си карта.
Следващ
порок при описание на нарушението е, че в АУАН и в НП не е посочено в какво се
е изразило повреждането. Видно от разпоредбата на чл. 81, ал. 2, т. 2 ЗБЛД една
от формите на изпълнителното деяние е повреждане, поради което в АУАН и НП
следва да има описание в какво се е изразило повреждането (пречупване, отчупване
и прочие), за да е в състояние жалбоподателят да упражни правото си на защита,
а съдът да има възможност да прецени дали е налице нарушение, ако да дали
представлява маловажен случай. В случая е налице едно бланкетно обвинение. Чл.
42, т. 4 и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН изискват да се посочат конкретни факти и
обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма,
осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. За
действителната фактическа обстановка съдът може да направи предположение след
запознаване със събраните доказателства. Без да е налице обаче изложена такава
в АУАН и НП и да се предполага какво е имал предвид при издаването му,
административно - наказващият орган, както и да се налага наказание въз основа
на предположения е недопустимо.
За
пълнота е необходимо да се отбележи и още нещо. Дори да не бяха допуснати
горните процесуални нарушения от събраните по делото доказателства –
показанията на свид. С., С. и обясненията на жалб. П., не се установява, че наказаната
П. е повредила личната си карта, следователно нарушението е недоказано. Разпоредбата
на чл. 81, ал. 2, т. 2 ЗБЛД изисква нарушителят умишлено да е повредил
документа си за самоличност. Ако не бъде установено, че повреждането на
документа за самоличност е извършен умишлено от наказания, отговорност на същия
не следва да бъде ангажирана за нарушение на чл. 81, ал. 2, т. 2 ЗБЛД.
В
случая е било мислимо ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката за нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗБЛД във вр. с чл. 81, ал. 2,
т. 3 ЗБЛД в случай, че се установи, че повредата на документа за самоличност е
настъпила преди повече от три дни от констатиране на същата и лицето не е декларирало
в тридневен срок повреждането.
Допуснатите съществени процесуални нарушения при
издаване на АУАН и НП налагат отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Мотивиран от изложеното, съдът
основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1106/25.10.2019 г. на
началника на РУ на МВР – И..
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: