ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
/ ….2022 година, гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА,
IV-ти тричленен състав, в закрито съдебно заседание на втори юни през
две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. МАРИЯНА ШИРВАНЯН
2.
НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА чКНАХД №1091 по описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 229 и сл. от АПК, вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по частна жалба, подадена от ОБДХ-Варна,
чрез процесуален представител срещу Определение №260000/27.01.22г. по НАХД №
74/20г. на РС-Девня, с което е оставена без уважение молбата на същата страна
по чл. 248 ГПК за изменение на
въззивното решение в частта за разноските.
Правят се доводи, че неправилно въззивният съд е
определил размера на адвокатското възнаграждение и се иска изменение на
обжалваното определение като се моли съдът да го измени до минимума съгласно
Наредба №1/09.07.2004г. за МРАВ.
Изтъква
се, че от представените по делото договори за правна помощ, както и
от издадени фактури и извлечение
от разплащателната сметка, дружеството безспорно извършило разноски в производство,
но те не обвързват съда, защото не е ясно каква е връзката между адв. Т. и
„Адв.дружество Т.и Д.“.
Ответникът
в представен по делото писмен отговор счита искането за неоснователно, тъй като
пред въззивната инстанция са представени договор за правна помощ и съдействие и
фактури за заплащане на адв.хонорар като е осъществено и активно
представителство.
Съдът
като съобрази доводите на молителя с характера на производството и ги съпостави
с данните по делото, намира искането за
неоснователно, а определението - правилно.
С обжалваното определение №260000/27.01.22г. по НАХД №
74/20г. на РС-Девня, е оставена без
уважение молбата на същата страна по чл.
248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
ДРС е приел, че жалбата на „Свинекомплекс Брестак“АД
срещу НП №ЗЖ-3/14.02.2020г. на ОБДХ Варна е основателна и е отменил оспореното
НП. Решението е оставено в сила от АС-Варна с Решение № 1262/11.10.21г. по
КНАХД № 1227/2021г.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от
ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а
според чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съдът правилно е преценил, че
делото се отличава с фактическа и правна сложност, че страната е била
защитавана своевременно и активно от процесуалния си представител. Чл. 18,ал.2
от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
предвижда, че по административни дела с определен материален интерес , в случая
10000лв., адв.хонорар е 830лв. Съдът е присъдил общ размер на адв.хонорар от 2046лв.
и 726,13лв. за в.л. В случая въззивният съд е присъдил по-висок размер от минималния,
изхождайки от вътрешното си убеждение и като е взел предвид посочените по-горе
обстоятелства- активно процесуално представителство, множество с.з., назначена
СМВЕ, писмени защити и др.
При основателност на жалбата и отмяна на наложената
имуществена санкция, разноските на жалбоподателя, следва да присъдят на
ответника. Относно възражението, че липсва връзка между адв.Д.Т. и Адв.дружество
„Т. и Д.“, следва да се посочи, че на л.44 от КНАХД № 1227/2021г. по описа на АС Варна е приложено адвокатско
пълномощно, с което “Свинекомплекс Брестак“АД упълномощава заедно и поотделно
адв.С. Т., адв.С. Б. и адв.Д.Т. с
пълни процесуални права по делото.
Искането
за разноски от ответната страна по частната жалба - „Свинекомплекс Брестак“АД,
в размер на 452,40лв, съдът намира за неоснователно, поради следното:
Производството по чл.248, ал.1 от ГПК вр. чл.144 АПК не е
самостоятелно съдебно производство, а е продължение на делото по повод на
дължимостта и размера на направените от страните разноски пред РС-Девня. Това е
предвидена възможност съдът, който е постановил приключващият съответната
инстанция акт да го допълни в частта касаеща разноските, като отстрани пропуска
си да се произнесе по своевременно направено искане за присъждане на такива,
респ. да го измени, когато разноските са определени неправилно, каквито са и
правомощията на настоящата инстанция при отмяна на определението по чл.248,
ал.1 от ГПК на първоинстанционния съд и произнасяне по същество. Тъй като
произнасянето на първоинстанционния съд и на касационния по направеното искане
за допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските е само допълнение
на постановения вече приключващ делото акт пред съда, нови разноски за
производството по чл.248 ГПК не следва да се присъждат, тъй като това не е
производство със самостоятелен предмет.
Предвид на горното, АС-Варна,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Определение №260000/27.01.22г. по НАХД №
74/20г. на РС-Девня.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.