№ 188
гр. Велико Търново, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАЯ ПЕЕВА
Членове:АНЕТА ИЛИНСКА
ЖЕНЯ И.
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от ЖЕНЯ И. Въззивно гражданско дело №
20254000500249 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2/02.01.2025г. по гр. д. № 244/2023 г. по описа на ОС -
Велико Търново е осъдено Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ да заплати на И. М. Б. сумата от 24 000 лв.
/двадесет и четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, вследствие настъпило на 27.06.2022 год.
ПТП, причинено от водач на влекач Волво 420 с рег. № 68D****, с прикачено
ремарке „SCHMITZ CARGOBULL“ с рег. № 68E****, ведно със законната
лихва считано от 08.12.2022 г. до окончателното плащане, като искът е
отхвърлен в останалата му част до пълния претендиран размер от 40 000 лв.
/четиридесет хиляди лева/ или за разликата от 16 000 лв. /двадесет и две
хиляди лева/, като неоснователен и поради заплащане в хода на делото на
сумата от 1 000 лв..
С решението е отхвърлен изцяло искът за заплащане на сумата в размер
от 216,11 лв. /двеста и шестнадесет лева и единадесет стотинки/ - обезщетение
за претърпени от гореописаното ПТП имуществени вреди, като погасен
поради извършено плащане в хода на делото.
С решението са присъдени разноски, както следва:
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ е осъдено да заплати на И. М. Б., сумата от 1521,78 лв.
/хиляда петстотин двадесет и един лева и седемдесет и осем стотинки/,
1
представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част
от иска.
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ е осъдено да заплати на адв. М. М. М., сумата от 2290,00 лв.
/две хиляди двеста и деветдесет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство,
съразмерно с уважената част от исковете.
И. М. Б. е осъден да заплати на Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ сумата от 1948 лв. /хиляда
деветстотин четиридесет и осем лева/, представляваща направени по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, от които 1848 лв. -
адвокатско възнаграждение и 100 лв. - разноски за вещо лице.
С определение № 177/03.02.2025 г. по гр. д. № 244/2023 г. по описа на ОС
- Велико Търново, предвид настъпилата на 03.11.2024 г. смърт на ищеца И. М.
Б., след приключване на съдебното дирене по първоинстанционното
производство, окръжният съд, на основание чл. 227 ГПК е конституирал на
мястото на починалия ищец неговите законни наследници, а именно:
съпругата му В. П. Б., ЕГН ********** и децата М. И. Б., ЕГН **********, Я.
И. Б., ЕГН ********** и Т. И. П., ЕГН **********, като е разпоредил препис
от постановеното решение да бъде изпратено на новоконституираните ищци, с
указания за възможността и срока за обжалването му.
В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от
новоконституирания в първоинстанционното производство ищец В. П. Б., чрез
процесуалния й представител, против горепосоченото решение, като
неправилно, в частта, с която искът за заплащане на неимуществени вреди е
отхвърлен над сумата от 24 000 лева до сумата от 39 000 лева, като
неправилно. Излагат се подробни съображения за заниженост на определеното
като справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД, с оглед събраните доказателства
по делото за претърпените вреди от И. М. Б.. Цитира се съдебна практика.
Счита се, че справедливото обезщетение възлиза на 40 000 лева, от което
следвало да бъде приспадната сумата от 1 000 лева – доброволно заплатена от
ответника. Искането до въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение в
горепосочената му част и за присъждане на допълнително обезщетение за
неимуществени вреди над сумата от 24 000 лева до сумата от 39 000 лева,
ведно със законната лихва от 08.12.2022г.. Претендират се разноски.
С молба от 19.02.2025г. /л.234 от първоинстанционното дело/ другият
новоконституиран ищец Т. И. П., чрез процесуалния й представител, е
заявила, че се присъединява към подадената от В. П. Б. въззивна жалба и я
поддържа.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна -
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“,
с който се оспорва въззивната жалба и се моли да бъде оставена без уважение,
като се излагат доводи, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди
2
над размера от 14 000 лева е необосновано спрямо доказаните по делото
вреди. Претендират се разноски.
В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба и от ответника в
първоинстанционното производство - Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, чрез процесуалния му
представител, против горепосоченото решение в частта, над присъдените 14
000 лева до 24 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва се
причинно - следствената връзка между паркинсона и диабета на ищеца и
настъпилото ПТП, както и че твърденията за тези заболявания били
недопустимо въведени в първото по делото заседание. Твърди се, че
обезщетението по чл. 52 ЗЗД било завишено, като се развиват съображения за
това. Поддържа се възражението за съпричиняване по чл. 51, ал.2 ЗЗД и се
излагат подробни доводи в тази насока. Искането до въззивния съд е за отмяна
на решението в горепосочената му обжалвана част. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори от насрещните
страни по делото.
С определение № 367 / 11.03.2025г. по гр. д. № 244/2023 г. по описа на ОС
- Велико Търново е отхвърлено искането по чл.248 ГПК, направено от
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“,
за изменение на постановеното решение, с частта относно разноските, като
неоснователно.
Срещу горепосоченото определение и в законоустановения срок, е
постъпила частна жалба от Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“. Излагат се подробни съображения, че в полза
на СНББАЗ следвало да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер
на 2040 лева с вкл. ДДС, а не както неправилно бил сторил
първоинстанционният съд в размер на 1848 лева, поради което се прави
искане до въззивния съд за отмяна на обжалваното определение и за
присъждане на допълнителна сума за разноски до сумата от 2040 лева - за
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК не са постъпили отговори от другите
страни.
В срока по чл. 265, ал. 1 ГПК и останалите двама новоконституирани
съищци М. И. Б. и Я. И. Б., с нарочни молби от 08.07.2025г., депозирани пред
въззивния съд, са заявили, че се присъединяват към подадената от В. П. Б.
въззивна жалба.
Горепосоченото съдебно решение досежно предявения иск за заплащане
на имуществени вреди, както и в частта, с която e уважен искът за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди до сумата от 14 000 лева, ведно със
законната лихва от 08.12.2022г. до окончателното му изплащане, е влязло в
законна сила, поради необжалването му, поради което в тези му части е
изключено от въззивен контрол.
В открито съдебно заседание жалбоподателят В. П. Б., и присъединилите
3
се към жалбата нейни съищци М. И. Б., Я. И. Б. и Т. И. П., редовно призовани,
не се явяват и не изпращат представител. С депозираните от упълномощения
от тях адвокат молби, заявяват, че поддържат въззивната жалба.
Жалбоподателката В. Б. релевира и възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
В открито съдебно заседание Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, редовно призовано, не изпраща
представител. Процесуалният му представител е депозирал становище по
делото, че поддържа подадените от СНББАЗ въззивна и частна жалби и
оспорва въззивната жалба на наследниците на починалия И. М. Б.. Прави
възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на
някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
При извършената служебна проверка съдът намира, че
първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваните му части - и
допустимо.
Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл. 271, ал.1 ГПК на
правилността на решението в обжалваните му части съобразно правомощията
си.
Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 511, ал. 3 във връзка с ал. 1, т.2 КЗ и с правно
основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, предявени от И. М. Б. /починалият след
приключване на съдебното дирене в хода на първоинстанционното
производство наследодател на жалбоподателите/ против Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ за заплащане
на сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди /болки и страдания/ от телесни увреждания /контузия
на гръден кош и ЛРС, счупване на ключица, имобилизация на лява раменна
става и ключица, охлузна рана на главата, охлузна рана по ляв лакът,
охлузвания по дясното стъпало и пръсти, мозъчно сътресение/, имал загуба на
концентрация, виене на свят и гадене, изпитвал и психически страдания
/стрес, пристъпи на паника и страх/, развил психично разстройство,
претърпени, вследствие настъпило на 27.06.2022 год. ПТП в гр. Павликени,
причинено виновно и противоправно от Айхан Тасшч, гражданин на
Република Турция, като водач на товарен автомобил - влекач Волво 420 с рег.
№ 68D****, с прикачено ремарке „SCHMITZ CARGOBULL“ с рег. №
68E****, по отношение на който е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, „Зелена карта“,
към датата на ПТП – то, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2022 г. до
4
окончателното изплащане, както и за заплащане на сумата в размер на 216,11
лева - обезщетение за претърпени от гореописаното ПТП имуществени вреди
/разходи за лечение/, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2022 г. до
окончателното изплащане.
Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с
чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:
На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК първоинстанционният съд е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че на 27.06.2022
г., около 08.00 часа, в гр. Павликени, на ул. Атанас Хаджиславчев № 76, е
настъпило ПТП, с участници ищецът, като водач на електрически мотопед и
турският гражданин Айхан Тасшч, като водач на товарен автомобил - влекач
Волво 420 с рег. № 68D**** с прикачено ремарке „SCHMITZ CARGOBULL“ с
рег. № 68E****, по отношение на който е била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, „Зелена карта” към датата на ПТП – то.
От събраните от първоинстанционния съд доказателства – Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица и материални щети, изготвен на
30.06.2022г. за посетено произшествие на 27.06.2022г., приложена
административно – наказателна преписка № 8882/01.07.2022г. и от приетото,
като компетентно изготвено, заключение на съдебната автотехническа
експертиза /САТЕ/, се установява по безспорен начин следния механизъм на
настъпване на процесното ПТП, а именно: На 27.06.2022 г., около 08.00 часа, в
град Павликени, по улица „Атанас Хаджиславчев“ в района срещу № 76, в
ясно и слънчево време, при неограничена видимост, на прав участък на
двулентов път със суха пътна настилка, в посока север, в източната лента за
движение, се движил електрически велосипед, каран от И. М. Б., пред състав
от ППС, състоящ се от влекач Волво 420 с рег. № 68D****, с прикачено
ремарке „SCHMITZ CARGOBULL“ с рег. № 68E****, управляван от турския
гражданин Айхан Тасшч. Водачът на състава от ППС предприел маневра за
изпреварване на електрическия велосипед, като навлязъл частично или
цялостно в западната лента, след което се насочил за завръщане в източната
лента за движение, при което задната дясна част на полуремаркето влязла в
съприкосновение с лявата част на кормилото на велосипеда, което се
завъртяло рязко надясно и довело до загуба на равновесие от страна на водача
на електрическия велосипед, който паднал върху платното за движение на
лявата си страна, заедно с велосипеда.
Вещото лице - автоексперт е посочило, че на база направените снимки от
КАТ и извършените замервания на място, вероятното местоположение на
електрическия велосипед преди удара е било в дясната част на платното за
движение около 0,5 - 0,8 метра западно от източния тротоар, а след удара
електрическият велосипед е паднал на лявата си страна на около 41 метра
северно от ОР и на около 0,5 метра западно от източния тротоар. Вещото лице
е посочило още, че тъй като не са налични данни за определяне на скоростите
5
на електрическия велосипед и на състава на ППС, е взело като такива
максимално възможната скорост на велосипеда от 25 км/ч. и разрешената
такава за състава от ППС от 50 км/ч. При изслушването на заключението в
съдебно заседание, автоекспертът изключва възможността за падане на
велосипедиста само от въздушната струя, без допир, при тези ниски скорости.
Заключението на САТЕ установява като причина за настъпване на ПТП –
то, че водачът на товарния автомобил - влекач Волво при изпреварването не се
е убедил, че има видимост и свободен път на разстояние, достатъчно за
изпреварване, така че да може да заеме място в пътната лента пред
изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява
скоростта или да изменя посоката на движение. Според вещото лице водачът
на състава от ППС е имал възможност да предотврати удара с електрическия
велосипед, ако е предприел по-късно промяна на траекторията си за
завръщане в източната лента за движение, след като се е убедил в страничното
ляво огледало, че електрическият велосипед е извън габаритите по дължина на
полуремаркето. Според автоекспертът единствената възможност на водача на
електрическия велосипед да избегне ПТП - то е била да преустанови
движението си.
Въззивният съд също кредитира заключението на САТЕ, като съответно
на писмените доказателства по делото, като оспорването му от процесуалния
представител на ответника не почива на никакви обективни данни по делото и
не създава съмнения в неговата правилност. Несъгласието на ответника с
изрично посоченото от вещото лице в съдебно заседание, че в конкретния
случай се касае за „грешка изцяло на водача“ на състава от ППС, не
компрометира заключението, още повече че при изслушването на вещото лице
в съдебно заседание, същото, изхождайки от въздушната струя при толкова
ниски скорости, каквито са приети, е изключило възможността без никакво
съприкосновение водачът на велосипеда да е паднал.
От приетите от първоинстанционния съд, като писмени доказателства по
делото, медицински документи и от съдебномедицинската експертиза, се
установява, че вследствие гореописаното ПТП И. М. Б. е получил следните
телесни увреди: закрито счупване на лявата ключица /във външната й една
трета/, с остатъчна деформация от образуван калус след нейното зарастване,
осъществяваща медико- биологичните признаци на средна телесна повреда,
както и леки телесни повреди - охлузна рана в теменноилната част на главата
с размери 3/4 см; охлузни рани на лявата лакетна става /на площ от 7/8 см/;
охлузни рани по гърба на дясното ходило на крака и пръстите; кръвонасядане
по предно-горната повърхност на лявата раменна става /с размери 12/9 см/;
мозъчно сътресение- лека степен /проявено като зашеметяване и
дезориентация за време и място/. Лечението на счупената ключица е било
консервативно – бил поставен клавикуларен бандаж за 45 дни, с последвали
физиотерапевтични възстановителни процедури. Вещото лице е посочило, че
нараняванията отговарят на такива, които да са получени от и при внезапно
придаден инерционен момент на задминаващия го товарен автомобил, по
6
време на управлявания от него велосипед с последващо падане върху терена,
при който и където са настъпили тежките травматични увреждания на тялото
му. Възстановително - оздравителният процес на пострадалия е определен от
вещото лице на 3-4 месеца. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че
травмата на главата е възможно да бъде получена с вида каска, която е носил
ищецът и че ако е бил без каска, пораженията биха били по – големи – л.151,
трети абзац, от първоинстанционното дело.
Въззивният съд също, както първоинстанционният съд, кредитира и
заключението на СМЕ, като счита за неоснователно оспорването му от
процесуалния представител на ответника, направено общо и без посочване на
конкретни факти, респ. данни, които да будят съмнение в неговата правилност.
От заключението на назначената по делото съдебно-психиатрична
експертиза, неоспорено от страните, прието от първоинстанционния съд като
добросъвестно и компетентно изготвено, на което дава вяра и въззивният съд,
се установява, че стресогенното събитие /претърпяното ПТП/ при И. М. Б. е
довело до остра стресова реакция, която е преминала в разстройство в
адаптацията с изразена тревожно-депресивна симптоматика и придружено от
изживяване на интензивна болка и невъзможност за справяне с ежедневни
рутинни дейности, като към датата на прегледа /близо 2 години след ПТП -
то/ е констатирана персистираща тревожно-депресивната симптоматика,
малоценностни изживявания, породени от инвалидизацията. Вещото лице е
посочило, че разстройството в адаптацията е състоянието на субективен
дистрес и емоционално разстройство, нарушаващи социалното
функциониране и се изразява в депресивно настроение, тревожност,
безпокойство, чувство на невъзможност за справяне със ситуацията, за
планиране на бъдещето, нарушаване на извършването на рутинни ежедневни
дейности, които възникват в периода на адаптация към значими жизнени
промени. В заключението е посочено още, че в резултат на травма на мозъка е
възможно развитието на редица синдроми на хронични психични нарушения,
включително и болест на Паркинсон. В съдебно заседание вещото лице е
казало, че със сигурност не може да се каже налице ли е причинно –
следствена връзка между травмата от катастрофата и появилото се заболяване
Паркинсон, въпреки че според него има такава обусловеност.
За претърпените от пострадалия болки и страдания се съдържат данни и в
изслушваните от първоинстанционния съд свидетелски показания на Т. И. П. -
дъщеря на ищеца. Свидетелката разказва, че е отишла на
местопроизшествието веднага, след като й се обадили, че баща й бил блъснат
от ТИР, като описва състоянието, в което го е видяла - с травма, с кръв по
главата, охлузвания и скъсани дрехи. След това дошли линейка и служители
на полицията. Баща й бил откаран в болница, направен му бил скенер, който
не констатирал нищо, изписани му били болкоуспокояващи и бил отпратен за
домашно лечение. Тъй като болките в лявото рамо продължавали и той не
можел да става от леглото, на следващия ден му била направена рентгенова
снимка, от която се установило счупване на ключица на лявото рамо. Бил му
7
изписан колан за обездвижване, който носил за около месец. След това били
проведени физиотерапии за раздвижване. Състоянието му се влошило,
болките в рамото и в кръста продължили. Свидетелката разказва още, че баща
й не можел сам да става от леглото и да поддържа своята хигиена, като майка
й го къпела. Започнал да губи концентрация и падал. Търсили лечение за тази
замаяност – бил хоспитализиран в болница „Сърце и мозък“ гр. Плевен,
отново направили скенер и не се установило да има нещо на главата. Тогава
посетили психиатър, който им казал, че всичко е на психическа основа,
отключило се от страх, защото започнал да повръща и отслабнал 13-14
килограма. Междувременно развил и Паркинсон. Свидетелката описва баща
си преди ПТП – то като жизнен човек, пенсионер, който сам всичко си е
правил в къщата.
Въззивният съд също кредитира показанията на тази свидетелка пред
призмата на чл. 172 ГПК, отчитайки възможната й заинтересованост, като
вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи на писмените доказателства по
делото и на изслушаните заключения на съдебните експертизи, като по делото
не са събрани други доказателства, които да ги оборват или да поставят под
съмнение тяхната достоверност.
По делото не е спорно, че И. М. Б. е предявил пред ответника претенция
за щета вх. № 2-0826/25.10.2022 година за заплащане на обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди, вследствие гореописаното ПТП, като с
писмо, изх. № 1-1485/07.12.2022 год. ответникът предложил обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1000 лв., а за имуществените вреди - 216,11
лв., платени на Б. на 03.05.2023 год., т.е. след датата на подаване на исковата
молба в съда на 29.03.2023г.. След влизане в сила на първоинстанционното
решение досежно иска за неимуществени вреди до размера на 14 000 лева,
тази сума, ведно с натрупаната законна лихва, са заплатени от ответника на
новоконститирания ищец В. П. Б., видно от преводно нареждане от
22.01.2025г. за сумата от 17 898,02 лева /прието като писмено доказателство
от въззивния съд/.
Видно от приетото като писмено доказателство по делото удостоверение
за наследници, след настъпилата на 03.11.2024 г. смърт на ищеца И. М. Б.
/след приключване на съдебното дирене в хода първоинстанционното
производство/, негови законни наследници са новоконституираните от
първоинстанционния съд ищци: съпругата му В. П. Б., ЕГН ********** и
децата М. И. Б., ЕГН **********, Я. И. Б., ЕГН ********** и Т. И. П., ЕГН
**********.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 513, ал. 1 от КЗ, в случаите на съдебен иск,
произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2, и при спазване
на реда по чл. 511, ал. 3, Сдружение „Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи“ е единствено процесуално легитимирано пред
8
компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу
застрахователя на виновния водач.
За да се ангажира отговорността на Сдружение „Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи“ по чл. 511, ал. 3 във връзка с ал. 1,
т.2 КЗ, е необходимо настъпилото застрахователно събитие да е на
територията на Република България с участието на виновен водач, който
управлява моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава,
чието национално бюро членува в Съвета на бюрата и отговорността на водача
да е предмет на валидно застрахователно правоотношение по международната
система за автомобилна застраховка на „Гражданска отговорност“ – „Зелена
карта“ със застрахователно дружество без кореспондент на територията на
страната или при наличие на такъв, когато съгласно вътрешните правила на
Съвета на бюрата бюрото е приело решение да ликвидира щетата. Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо
увредения, а именно: претърпени вреди, противоправно и виновно поведение
на деликвента, причинна връзка между вредите и поведението. В тази
хипотеза отговорността на Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ е гаранционно-обезпечителна, като
сдружението на практика изпълнява функциите на съответния чуждестранен
застраховател.
Съгласно чл. 511, ал. 3 КЗ, в случаите на ал. 1 допустимостта на прекия
иск срещу СНББАЗ е обвързана с започнала процедура по доброволно
уреждане на отношенията - увреденото лице може да предяви претенцията си
за плащане пред съда, само ако кореспондентът или бюрото не са се
произнесли по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, отказано е
изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с
размера на обезщетението, като съответно се прилага чл. 380 КЗ.
В случая няма спор относно материалната легитимация на ответника, в
качеството му на представително национално бюро за Република България –
член на Съвета на бюрата от системата „Зелена карта“, обосноваваща
отговорността за компенсация на вредите и че всички особени предпоставки
за допустимост на исковете са осъществени към датата на подаване на
исковата молба – предявяване на претенция пред него за заплащане на
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, вследствие процесното
ПТП. Ответникът е разгледал претенцията на увреденото лице и е заплатил
част от претендираните суми като обезщетения, с което извънсъдебно е
признал исковете по основание, т.е. че са налице всички материални
предпоставки за ангажиране на отговорността му по чл. 511, ал.3 във връзка с
ал. 1, т. 2 КЗ. Така че неоснователно е оплакването на СНББАЗ, че частичното
доброволно плащане не следвало да се цени като извънсъдебно признание,
още повече, че видно от изложеното във въззивната жалба оплакванията му не
касаят основанието на спорното право, а присъдения размер на обезщетението
за неимуществени вреди.
9
Така правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с
въззивните жалби, се свежда до това дали първоинстанционният съд правилно
е приложил критериите за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, при определяне
размера на заместващото обезщетение за неимуществени вреди, както и
досежно приетата липса на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и
страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието
“справедливост” не е абстрактно. Според ППВС № 4/23.12.1968 г. то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата, при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Посочената задължителна за съдилищата практика е доразвита в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС - решение № 295 от
20.05.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 1394/2023 г., IV г.о, решение № 60112 от
01.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., решение № 3 от 28.01.2022
г. на ВКС по т. д. № 121/2021 г., I т. о., решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д.
№ 2908/2015 г., II т. о., решение № 95 от 24.10.2012 г. на ВКС по т. д. №
916/2011 г., I т. о., решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС,
II т. о., и други, в които е прието, че правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при
определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
резултат на деликт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застраховател, е
обусловено от съобразяването на следните общи критерии: характерът и
тежестта на увреждането, обстоятелствата, при които е получено,
интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални
болки и страдания, възрастта на пострадалия, конкретните икономически
условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за
последните – нивата на застрахователно покритие към същия момент, макар
последните да нямат самостоятелно значение, както и следва да бъдат
съобразени обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи.
Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и
обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им
оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди.
Предвид горното, като изходи от:
- обстоятелствата, при които са причинени уврежданията /ПТП, като
пострадалият е управлявал електрически велосипед и е бил блъснат от състав
от ППС при предприета от товарния автомобил маневра изпреварване/;
- характера и степента на телесните увреждания – счупване на лявата
10
ключица, с остатъчна деформация от образуван калус след нейното
зарастване, осъществяваща медико - биологичния признак на средна телесна
повреда, както и леки телесни повреди - охлузна рана в теменноилната част
на главата; охлузни рани на лявата лакетна става; охлузни рани по гърба на
дясното ходило на крака и пръстите; кръвонасядане по предно-горната
повърхност на лявата раменна става; мозъчно сътресение - лека степен
/проявено като зашеметяване и дезориентация за време и място/;
- начин на лечение и период на възстановяване на телесните увреждания –
консервативно, като по отношение на счупването на ключицата – е бил
поставен клавикуларен бандаж на пострадалия за 45 дни, с последвали
физиотерапевтични възстановителни процедури, като според вещото лице по
СМЕ оздравителният период е бил 3-4 месеца.;
- отражение на инцидента върху психическата сфера на пострадалото
лице – според заключението на СПЕ стресогенното събитие при И. М. Б. е
довело до остра стресова реакция, която е преминала в разстройство в
адаптацията с изразена тревожно-депресивна симптоматика и придружено от
изживяване на интензивна болка и невъзможност за справяне с ежедневни
рутинни дейности, като и към датата на освидетелстването му е била налична
персистираща тревожно-депресивната симптоматика, малоценностни
изживявания, породени от инвалидизацията. Междувременно същият е бил
диагностициран с болест на Паркинсон, като според казаното от вещото лице
по СПЕ в съдебно заседание не може със сигурност да каже, че е в причинно –
следствена връзка с ПТП - то;
- настъпила промяна в начина на живот на пострадалото лице вследствие
на уврежданията, вид и продължителност – пострадалият е бил зависим от
чужда грижа – основно тази на съпругата му, която го е подпомагала при
извършване на ежедневни действия – ставане от легло, къпане и др., докато е
бил с обездвижена ключица /данни в тази насока се съдържат в изслушаните
по делото свидетелски показания/;
- възрастта на пострадалия към датата на ПТП – то – на 70г. и това, че до
ПТП – то, макар да се страдал от диабет и хипертония, е бил жизнен и активен
човек;
- и като взе предвид конкретните икономически условия, а като ориентир
и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент, макар последните да не са
самостоятелен критерий за размера на обезщетението, а именно към дата -
27.06.2022 г.,
- и като съобрази обичайно присъжданите обезщетения в аналогични
случаи,
въззивният съд намира, че справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД в
случая възлиза на сумата от 30 000 лева. Оттук следва, че оплакването във
въззивната жалба на новоконституираните ищци за заниженост на
определеното от първоинстанционния съд обезщетение от 25 000 лева /от
11
което 1000 лева са приспаднати, като платени в процеса/ е частично
основателно. Окръжният съд, ръководейки се от горепосочените критерии, не
е оценил в достатъчна степен релевантния период – м.06.2022г. и
общоприетите към този момент разбирания за справедливост, намерили
отражение и в съдебната практика по сходни случаи.
Определяне на по – висок размер от горепосочения от 30 000 лева обаче
не би бил съответен на доказаните по делото болки и страдания, претърпени
от пострадалия, вследствие ПТП - то. Касае се за една средна телесна повреда
– счупване на ключица, което е било от такова естество и характер, че не е
наложило оперативна интервенция и болничен престой, а лечението е било
консервативно - само с поставяне на клавикуларен бандаж за 45 дни и с
оздравителен период от 3-4 месеца, без усложнения. Останалите травматични
увреждания са лекостепенни, включително мозъчното сътресение.
Действително пострадалият е претърпял и психични страдания - остра
стресова реакция, която е преминала в разстройство в адаптацията, които са
взети предвид от въззивния съд при определяне на обезщетението по чл. 52
ЗЗД.
Настоящият съдебен състав не приема за доказана причинно –
следствената връзка между проявилата се болест на Паркинсон при
пострадалия и травмата на главата и стреса, вследствие ПТП - то. Вещото
лице - психиатър, изготвило СПЕ, е изразило мнение, че според него е
налична такава обусловеност, но в съдебно заседание е казало, че не може с
категоричност да твърди такава, още повече, че то не разполага с
необходимата компетентност по този въпрос – относно болестта на
Паркинсон. Следователно, изхождайки от правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, И.
М. Б., чиято е доказателствената тежест, не е провел главно и пълно
доказване, че болестта на Паркинсон е отключена от ПТП – то, което ще рече
да създаде сигурност у съда за наличието на такава причинно – следствена
връзка. Диабетът, от който е страдал ищецът, е бил с давност много преди
датата на ПТП – то и свързаност с последното, нито е била претендирана,
нито е била обсъждана от първоинстанционния съд, противно на посоченото
във въззивната жалба на СНББАЗ. При преценката на психическите страдания
на Иван Б., следва да се има предвид и това, че констатираното от вещото лице
по СПЕ, че към датата на освидетелстването му, при него е била налична
персистираща тревожно-депресивната симптоматика, малоценностни
изживявания, породени от инвалидизацията, означава, че тези продължили
психически последици следва да се разглеждат и ценят и на плоскостта на
развилата се болест на Паркинсон, която е довела до влошаване на общото
здравословно състояние на лицето и качеството му на живот, за която е
отречено да е в причинна връзка с процесното произшествие.
Горното обаче не води до определяне на обезщетение в по – нисък размер,
в каквато насока е искането с въззивната жалба на ответника по делото.
Обезщетение в по – нисък размер от 30 000 лева не би бил съответен на
болките и страданията, вследствие телесните увреждания на пострадалия,
12
включително със зависимостта му от чужда помощ, докато е бил с
обездвижена ключица, както и с психическите претърпени такива и то към
дата – м.06.2022г.. Неоснователно е оплакването на ответника, че психична
травма не била претендирана с исковата молба, а недопустимо била допълнена
в първото по делото заседание. Видно от съдържанието на исковата молба,
ищецът изрично е посочил, че претендира душевни страдания, като освен
страх, стрес, посочил е и изпадане в паника, тревожност, замаяност и т.н. Това,
че същият не е посочил, че е развил психично разстройство – такова, каквото е
установено при освидетелстването му от вещо лице – психиатър (разстройство
в адаптацията) не прави недопустима претенцията за тези вреди. Няма как да
се очаква и такова посочване от починалия ищец, достатъчно е същият да
очертае рамките на процеса, излагайки твърдения за търпените от него
негативни изживявания и в какво се изразяват те, а дали те осъществяват
признака на една или друга диагноза е въпрос на доказване и медицинска
преценка, поради което и се назначава специалист със съответните специални
познания, който да изготви експертно заключение. Предвид горното, няма как
да бъде възприета тезата на ответника, че справедливият и обоснован размер
на обезщетението за вредите в случая е 14 000 лева, който е в значително
несъответствие дори само с претърпените телесни увреждания от Иван Б., и
изобщо не би могло да обхване и репарира и психическите страдания на
същия, вследствие ПТП – то.
По отношение на възражението за допринасяне за настъпване на
вредоносния резултат от пострадалия, в каквато насока се съдържа също
оплакване във въззивната жалба на ответника, настоящият съдебен състав го
намира за неоснователно, по следните съображения:
От една страна, ответникът е изплатил обезщетението за имуществени
вреди в пълния му претендиран размер, доброволно, в хода на процеса, без
претенция за намаляването му поради съпричиняване.
От друга страна, ответникът, чиято е доказателствената тежест по чл. 154,
ал.1 ГПК, не проведе главно и пълно доказване на изложените от него факти
на допринасяне на вредоносния резултат от пострадалия. Съгласно чл. 51, ал.
2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали,
ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. От значение е
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Приносът на увредения може
да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да
е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен /ППВС № 17/1963 г./. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат,
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Такива действия от
страна на пострадалия не са установени по делото – нито твърдението за
неправилно движение в пътната му лента, нито липсата на каска са доказани
13
от релевиралия ги ответник, поради което в тази част настоящият съдебен
състав споделя изводите на окръжния съд и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях. По отношение на поддържаното и с въззивната жалба
възражение, че починалият ищец се е движил в средата на пътната лента и не
спазил правилата на чл. 80а, ал, 1, т. 2 и ал.2, т. 8 ЗДвП, това се опровергава
изцяло от САТЕ, съгласно заключението по която вероятното местоположение
на електрическия велосипед преди удара е било в дясната част на платното за
движение около 0,5 - 0,8 метра западно от източния тротоар. Дори да се
приеме изложената в жалбата теза, че разстоянието е било 1 м., то пак не
следва направения от жалбоподателя – ответник извод, че Б. се е движил по
средата на пътното платно, защото пътната лента за движение на велосипеда е
4 м., което означава, че велосипедистът правилно се е движил в дясната му
част. Заключението на САТЕ изцяло оборва възраженията на ответника за
съпричиняване, като същото преценено и с казаното от вещото лице – медик
по СМЕ, че ако лицето е било без каска, то пораженията биха били по –
големи, водят до единствено възможния в случай извод за липса на принос на
пострадалия за увреждането му. Водачът на състава от ППС не е спазил
правилото на чл. 20, ал. 1 ЗДвП да контролира управляваното от него превозно
средство /за което е наказан по административно – наказателен ред/, а също и
е нарушил правилото на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като не се е убедил при
изпреварването, че има видимост и свободен път, на разстояние, достатъчно за
изпреварване и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното
пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да
изменя посоката на движение, като същият е можел да предотврати
произшествието, ако е предприел по-късно промяна на траекторията си за
завръщане в източната лента за движение, след като се е убедил в страничното
ляво огледало, че електрическият велосипед е извън габаритите по дължина на
полуремаркето. Единствената възможност на ищеца да избегне
съприкосновението е била изцяло да преустанови своето движение. Така, че
И. М. Б. не е допринесъл по никакъв начин за настъпване на вредоносния
резултат.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде
отменено, като неправилно, в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане
на неимуществени вреди над сумата от 24 000 до 29 000 лева и в полза на
новоконституираните ищци, поравно, съобразно наследствените им квоти
съгласно чл. 5, ал.1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН, бъде присъдено допълнително
обезщетение в общ размер на 5 000 лева за претърпените от техния
наследодател неимуществени вреди, вследствие процесното ПТП, ведно със
законната лихва, считано от 08.12.2022 г. до окончателното изплащане. В
останалата обжалвана част, с която е уважен искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди над размера от 14 000 лева до
присъдения размер от 24 000 лева, следва да бъде потвърдено, като правилно.
Относно определение № 367 / 11.03.2025г. по гр. д. № 244/2023 г. по
описа на ОС - Велико Търново:
14
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни направените в
частната жалба на ответника по първоинстанционното дело оплаквания, по
следните две групи съображения:
От една страна, въззивният съд споделя, като правилни, всички доводи,
изложени в обжалваното определение, които са в насока, че с оглед
разрешенията, дадени в решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С - 438/22 г.,
определение от 15.02.2024г. по т.д. №1990/2023г. на ВКС, определение от
16.02.2024г. по т.д. №1908/2022г. на ВКС, и др., Наредба № 1/2004 г. не следва
да бъде прилагана, тъй като не съответства на правото на ЕС, а посочените в
нея размери на адвокатски възнаграждения могат да служат само като
ориентир на съда.
От друга страна, заради неправилно изчисляване на разноските по
съразмерност на отхвърлената част от исковете, и неприлагане на правилото,
че плащане в хода на процеса, имащо за последица отхвърляне на иска поради
това, не е основание за присъждане на разноски в полза на ответника – по арг.
от противното на чл. 78, ал.2 ГПК /в този смисъл е трайно установената
практика още с решение № 124-1957г.-IV г.о. на ВС, определение № 605-2002
г. – II г.о. на ВКС, определение № 475-2005 г. – II о., ТК на ВКС/, окръжният
съд на практика не е изходил като база за изчисление от адвокатско
възнаграждение - 4620 лева, както е посочил в мотивите на съдебния си акт, а
от близо такова, каквото е било уговорено и платено на процесуалния
представител на ответника, а именно от сумата 4955 лева (платеното
възнаграждение е 5 100 лева) /4955 лева разноски* 15 000 лева – отхвърлена,
като неоснователна, част, върху 40 216,11 лева /цена на исковете/ =1848,13
лева/.
Предвид горното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено,
като впоследствие разноските бъдат преизчислени съобразно изхода на
въззивното производство.
Относно разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.1 във връзка с чл. 273
ГПК, Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ следва да бъде осъдено да заплати на новоконституираните
ищци В. П. Б., М. И. Б., Я. И. Б. и Т. И. П., сумата от още 390,72 лева –
разноски за първоинстанционното производство. На същото основание
СНББАЗ следва да бъде осъдено да заплати на В. П. Б. направените от нея
разноски за държавна такса за въззивно обжалване в размер на 100 лева,
съразмерно с уважената част от въззивната жалба.
С оглед горното, в полза на адв. М. следва да бъде определено
допълнително възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА за първоинстанционното
производство в размер на още 560 лева, изчислено на база определеното
такова от първоинстанционния съд, преизчислено съобразно изхода на
въззивното дело, като е отчетена фактическата и правна сложност на спора и
обема на извършената от адвоката работа в хода на първоинстанционното
15
производство, в което са събрани доказателствата по делото – изслушани
заключения на три експертизи, свидетелски показания, проведени 4 открити
заседания с множество оспорвания от ответника.
Адвокат М. – процесуален представител на В. Б., е направил искане и за
присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, и във
въззивното производство. Настоящият съдебен състав намира, че
справедливият и обоснован размер на възнаграждението на адвоката за
процесуално представителство пред въззивната инстанция следва да бъде
определен на 2 100 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото
/пренесените пред въззивната инстанция спорни въпроси/, както и с оглед
разрешенията, дадени в решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С - 438/22 г.,
определение от 15.02.2024г. по т.д. №1990/2023г. на ВКС, определение от
16.02.2024г. по т.д. №1908/2022г. на ВКС, и др., които са в насока, че Наредба
№ 1/2004 г. не следва да бъде прилагана, тъй като не съответства на правото
на ЕС, а посочените в нея размери на адвокатски възнаграждения могат да
служат само като ориентир на съда, и като отчете обема на извършената
работа от адвоката и това, че въззивното производство е приключило в едно
съдебно заседание, без събиране на доказателства и без явяване на
процесуалните представители на страните. Предвид това дължимото на
адвоката възнаграждение, съразмерно с уважената част от въззивната жалба,
възлиза на 700 лева, което следва да бъде заплатено от насрещната страна
СНББАЗ.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 във връзка с чл. 273
ГПК, следва да бъде отменено първоинстанционното решение в частта за
присъдените в полза на ответника Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ над сумата от 1301,25 лева до
присъдените от 1948 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2/02.01.2025г. по гр. д. № 244/2023 г. по описа на
ОС - Велико Търново, в обжалваната част, с която е отхвърлен, като
неоснователен, предявеният от И. М. Б. против Сдружение „Национално бюро
на българските автомобилни застрахователи“ иск за заплащане обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за сумата над 24 000 лева до сумата от
29 000 лева, както и в частта за присъдените в полза на Сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ разноски
над сумата от 1301,25 лева до присъдените от 1948 лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, Булстат *********, седалище и адрес на
управление град София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет. 2, да заплати, поравно,
16
на В. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Павликени, *********, М. И. Б.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Обеля“ 2, *********, Я. И. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. Бяла черква, ******** и Т. И. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. Бяла черква, **********, конституирани, на основание чл. 227
ГПК, като наследници на починалия в хода на делото ищец И. М. Б., ЕГН:
**********, с адрес гр. Бяла черква, общ. Павликени, ********,
допълнително сумата в общ размер на 5 000 лева /разликата над сумата от
24 000 до сумата от 29 000 лева/, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от И. М. Б., изразяващи се в болки и
страдания от телесни увреждания и психически страдания, вследствие
настъпило на 27.06.2022 год. ПТП в гр. Павликени, причинено от виновно и
противоправно от Айхан Тасшч, гражданин на Република Турция, като водач
на товарен автомобил - влекач Волво 420 с рег. № 68D****, с прикачено
ремарке „SCHMITZ CARGOBULL“ с рег. № 68E****, по отношение на който
е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“, „Зелена карта“ , към датата на ПТП – то, ведно
със законната лихва, считано от 08.12.2022 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2/02.01.2025г. по гр. д. № 244/2023 г. по
описа на ОС - Велико Търново, в останалата обжалвана част, с която
искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен над
сумата от 14 000 лева до размера от 24 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 367 / 11.03.2025г. по гр. д. № 244/2023
г. по описа на ОС - Велико Търново.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, Булстат *********, седалище и адрес на
управление град София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет. 2, да заплати на В. П.
Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Павликени, *********, М. И. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Обеля“ 2, *********, Я. И. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. Бяла черква, ******** и Т. И. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. Бяла черква, **********, сумата от още 390,72 лева – разноски за
първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, Булстат *********, седалище и адрес на
управление град София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет. 2, да заплати на В. П.
Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Павликени, *********, сумата в размер на
100 лева, представляваща направените от нея разноски за държавна такса във
въззивното производство, съразмерно с уважената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските
17
автомобилни застрахователи“, Булстат *********, седалище и адрес на
управление град София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет. 2, да заплати на
адвокат на адв. М. М. М., САК, с ЕГН **********, сумата от още 560 лева,
представляваща определено, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на
починалия ищец И. М. Б. в първоинстанционното производство,
съразмерно с уважената част от иска и сумата в размер на 700 лева,
представляваща определено, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на
В. П. Б. във въззивното производство, съразмерно с уважена част от
въззивната жалба.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при предпоставките чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18