19.04.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на деветнадесети март две хиляди и двадесет и първа година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№99 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.107, ал. от
Закон за автомобилните превози и е образувано по жалба от М.М.Д.
*** против Заповед №РД-14-172/13.01.2021г. на Директор на РД АА Стара Загора
към ИА АА.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на
процесуалните правила и несъответстваща на разпоредбите и целта на закона.
Органът дължал мотивирано произнасяне относно определения срок за двете принудителни
административни мерки. В случая липсвало посочване на конкретен срок, а и за
двете било посочено – „но не за повече от 12 месеца“ и „за не повече от една
година“. Нямало мотиви защо е определен максимален срок, а това съставлявало
нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, водещо до невъзможност да се прецени
изпълнено ли е изискването за съответствие на индивидуалния административен акт
с целта на закона по чл.22 от ЗАНН. Определеният максимален срок не
съответствал на изискването за съразмерност, поради което противоречал на
закона. Видът и обема на ПАМ следвало да бъде определена така, че да не
ограничава правата на субектите в степен, която надхвърля преследваната от
закона цел да се преустанови извършването на нарушение и да се превъзпита
нарушителя. Описанието на обстоятелствата не можело да се възприеме като мотив,
тъй като те били задължителен елемент от съдържанието на акта. Било посочено,
че заповедта се издава въз основа на АУАН, а не били установени по безспорен
начин предпоставките за налагане на ПАМ, тъй като АУАН не се ползвал с
обвързваща доказателствена сила. Липсвала положителна предпоставка, въведена с
чл.106а от ЗАП, а именно: с определеното МПС не се извършвал обществен превоз
на пътници. Извършеният превоз не представлявал обществен такъв. Качените от
жалбоподателя лица в автомобила били там, защото им казал, че пътува за
кв.Изгрев, а и те пътували за там. Нямало уговорка и постигнато съгласие да ги
закара до там срещу заплащане. Административният орган направил грешен извод,
че били налице предпоставките за налагане на ПАМ. Иска се оспорената заповед да бъде
отменена като незаконосъобразна, като бъдат заплатени направените в настоящото
производство разноски.
Ответната страна – Директор РД Автомобилна администрация Стара Загора при
ИА АА - МТИТС, взема
становище по оспорването и счита оспорената заповед за законосъобразна.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 13.01.2021г. при извършване на проверка
за спазване разпоредбите на ЗАП и ЗДвП в гр.Д., бул.Д.Б, , посока към Изток,
инспектор М.М. – Отдел Контрол към РД АА Стара Загора, установил, че
жалбоподателят като водач на лек автомобил Опел Вектра с ДК №***, негова лична
собственост, извършва обществен превоз на пътници, които в момента на
проверката били трима /М.К. А., А. Т. Т. и Р. Х.О./, като от същите били снети
сведения по реда на чл.44, ал.2, изр.2 от АПК, и момента на проверката бил без
издадено Удостоверение за обществен превоз на пътници на територията на РБ,
копие на лиценз на Общността или Удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници. При направената справка в информационната
система на ИА АА се установило, че автомобилът не бил вписан в регистъра на моторните превозни средства и
за него нямало издадено заверено копие от лиценз на Общността, удостоверение за
обществен превоз на пътници на територията на РБ или удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. За посоченото бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение сер.А-2020 №284378 от
13.01.2021г. – л.17 от делото.
Видно от дадените писмени сведения от М.К.
А., А. Т. Т. и Р. Х.О. - пътуващи в
автомобила лица, на паркинга при бабешкия пазар в Димитровград на процесната
дата спрял пред тях жълт автомобил с рег.№ ***, като шофьорът предложил да ги
закара да адреса, където всеки живее, като заплатят всеки от тях по 1 лев.
Качили се в колата, но после били спрени от полиция и ги завели в районното
управление, където дали сведенията. Писмените обяснения били снети в
присъствието на инспектори от РА АА Стара Загора – В.М. и М.М., за което има
изрично отбелязване върху тях.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№РД-14-172 от 13.01.2021г., издадена от Директор на РД АА Стара Загора на
основание чл.107, ал.1 във вр. с чл.106а, ал.1, т.1, б.А и т.4, б.Б, и ал.2, т.1 и т.3 от ЗАвтП е приложена принудителна административна
мярка – временно спиране от движение за срок от 6 месеца на моторно превозно
средство – л.а.Опел Вектра, рег.№ ***, чрез сваляне и отнемане на предна
регистрационна табела и свидетелство за регистрация с №***; отнемане на
свидетелството за управление на МПС №***– до отстраняване на нарушението, но не
за повече от 1 година. От фактическа страна издаването на заповедта и
приложената с нея принудителна административна мярка се основават на констатациите,
съдържащи се в АУАН сер.А-2020 №284378 от 13.01.2021г. и обяснения, снети по
реда на чл.43, ал.2 от АПК, които са представени по делото – л.19-21. Като
установил от посочените че на 13.01.2021г. М.М.Д. управлява собствения си автомобил
марка Опел Вектра, рег.№ ***, и извършва обществен превоз на пътници без
издадено Удостоверение за обществен превоз на пътници на територията на РБ,
копие на лиценз на Общността или Удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници, както и че автомобилът не бил вписан в регистъра на моторните превозни средства и
за него нямало издадено заверено копие от лиценз на Общността, удостоверение за
обществен превоз на пътници на територията на РБ или удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, административният
орган наложил посочените принудителни административни мерки, тъй като направил
извод, че е изпълнено материалноправното основание по чл.106а, ал.1, т.1, б.А и т.4, б.Б от ЗАвтП за прилагане на
принудителната административна мярка – извършване на обществен превоз на
пътници без удостоверение за дейността.
Като доказателство са приети АУАН
№328767/13.01.2021г. относно нарушения по ЗДвП /л.26/, генерирани справки по
рег.№ на процесния автомобил /л.23-25/, сведение от жалбоподателя, че е
извършил превоз с автомобила – л.26.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес /собственик на МПС, спрямо което е приложена обжалваната
ПАМ/, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл.106 и
чл.106а се прилагат с мотивирана заповед на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция Автомобилна администрация или от упълномощени от него
лица. Със Заповед №РД-01-43 от 23.01.2020г. – л.4, на основание чл.107, ал.1 от ЗАвтП и чл.7, т.5 от Устройствения правилник на ИА АА,
Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация е
упълномощил посочените в заповедта длъжностни лица, които да прилагат ПАМ по чл.106 и чл.106а от ЗАвтП, вкл. директорите на РД АА. От фактическа страна не е спорно, че
подписалото като издател на обжалвания административен акт лице е изпълнявало
длъжността Директор РД АА Стара Загора, поради което съдът приема, че
оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган в условията на допустима от закона делегация, при
упражняване и в рамките на надлежно делегираните му правомощия.
Обжалваният административен акт е
постановен при спазване на нормативно установените изисквания за форма и
съдържание на акта. Изрично е посочено както правното основание за налагане на
принудителната административна мярка - чл. 106а, ал.1, т.1, б.А и т.4, б.Б от ЗАвтП, така и фактическото
основание – извършване на обществен превоз на пътници с МПС, без удостоверение
за обществен превоз на пътници и без да има заверено копие от лиценз на
Общността, както и МПС не е включено в списък към удостоверение за регистрация
за извършване на таксиметров превоз на пътници. Посочени са всички релевантни
факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган
наличие на нормативно регламентираните материалноправни предпоставки, с които
законът свързва прилагането на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1 и т.4 от ЗАвтП – извършен на 13.01.2021г. от М.Д.
обществен превоз на пътници с автомобил при липсата на изискуем от закона
документ за осъществяване на дейността - удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници, както и без да е издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници и без да има заверено копие от
лиценз на Общността. Посочването на правно релевантните за наличието на
хипотезата на чл.106а, ал.1, т.1 и т.4 от ЗАвтП обстоятелства са необходимите и
достатъчни мотиви, доколкото с тях се обосновава правото на органа да упражни
предоставеното му от закона правомощие и се осигурява възможност на адресата на
акта да защити правата си. Фактическите констатации, на които се основава възприетото
административно решение, са обективирани в съставения АУАН №284378 от 13.01.2021г.
и на писмените обяснения на пътника и водача, въз основа на които е издадена и
заповедта. Доколкото описаните фактически обстоятелства за прилагането на ПАМ
по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, съставляват такива, обсъдени и в
административнонаказателно производство, и са фактически обстоятелства за
извършено административно нарушение по ЗАвтП, то не може да се изисква да бъдат
установявани единствено със съставен АУАН. В настоящия случай е изпълнено както
общото изискване на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, така и специалното такова по чл.107, ал.1 от ЗАвтП за постановяване на мотивиран административен акт,
като прилагането на принудителната административна мярка е фактически и правно
обосновано.
Разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП предвижда налагането на принудителна
административна мярка по отношение на МПС, с което се извършва обществен превоз
без съответните документи. От съдържанието на правните последици на приложената
ПАМ, свързани с възпрепятстване движението на ППС, за което е установено че с
него се осъществява обществен превоз на пътници или товари без изискуемите се
документи за извършване на дейността, следва извода, че адресат на наложената
ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП е водачът на МПС, който е и негов
собственик. Между страните не е спорно, че процесният автомобил е собствен на М.Д.,
а и това не се оспорва.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт, обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като
правно основание за неговото издаване правна норма, респективно - дали се
следват разпоредените с акта правни последици. С оглед на нормативното
предписание на посочената като правно основание за издаване на оспорената
заповед разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.1 и на т.4 от ЗАвтП, съдът приема, че заповедта е постановена
в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава и
при наличие на законовите предпоставки за налагане на принудителната
административна мярка, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от
превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари
на територията на Република България, лиценз за извършване на международен
превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за
регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за
регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи,
които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" води регистър към лицензите на Общността и лицензите за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България. Регистърът съдържа: № на лиценза, наименование и правна форма на
превозвача, ЕИК, адрес на управление на превозвача, имената на професионално компетентното
лице, брой копия или удостоверения към съответния лиценз, издадените
наказателни постановления, списък на превозните средства, с които превозвачът
извършва дейността. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници
въз основа на посочените документи, в ЗАвтП е предвидено налагането на
ограничителни мерки – принудителни административни мерки. В разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП е регламентирано, че за преустановяване
на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка -
спиране от движение за срок 12 месеца на моторно превозно средство, което не е
включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров
превоз на пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на
пътници за съответната община, която мярката се осъществява чрез сваляне на
предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа,
удостоверяващ регистрацията на превозното средство - чл.106а, ал.2, т.1 от ЗАвтП. Предвидено е и в разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.4 от ЗАвтП, че за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно
средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към
лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една
година, която мярката се осъществява чрез отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство и контролния талон към него - чл.106а, ал.2, т.3 от ЗАвтП. При тази нормативна регламентация следва
извода, че законово установената с разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.1 и т.4 от ЗАвтП принудителна административна мярка, се
прилага при кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки, а
именно: 1. да е извършен обществен превоз на пътници или товари и 2. превозът
да се извършва с МПС, за което няма издадено заверено копие от лиценз на
Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е
включено в списъка към удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници.
Според §1, т.1 от ДР на ЗАвтП, „обществен превоз" е превоз, който се извършва
с моторно превозно средство срещу заплащане, като съгласно §1, т.3 от ДР на ЗАвтП "превоз на пътници" е дейност на физическо
или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу
заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни
превозни средства независимо дали са натоварени или не. По смисъла на чл.2 от Наредба № 34/ 1999г. за таксиметров превоз на пътници, таксиметров превоз на
пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем
места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут. В контекста
на посочените легални дефиниции на понятията "обществен превоз",
"превоз на пътници" и "таксиметров превоз" следва извода,
че обществен превоз е общото, съвкупно понятие, отнасящо се до всички видове
превози, чиято основна характеристика е, че превозът с МПС се извършва срещу
заплащане - от пътника, от възложителя или организатора на конкретния превоз,
като "таксиметровият превоз" е обществен превоз по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП.
От представените по делото АУАН и от
писмените обяснения на пътниците се установява, че при извършена от контролните
органи проверка е констатирано, че на 13.01.2021г. се извършва таксиметров
превоз на трима пътници срещу уговорена цена за превоза с автомобил, за който
не е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, видно
от направена справка в информационната система на ИА АА. За оборване на така
установеното заплащане не са ангажирани доказателства от жалбоподателя, а и
съставеният АУАН е официален свидетелстващ документ, който се ползва с
материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и
обстоятелства за извършен превоз. Поради това съдът счита, че в настоящото
производство е безспорно установено, че на посочените в ЗППАМ дата, място и
обстоятелства, М.Д. извършва таксиметров превоз на пътници по смисъла на чл.2 от Наредба №34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Изпълняваният превоз,
доколкото безспорно представлява възмезден превоз на пътник по определен
маршрут, го определя като обществен превоз под формата на таксиметров превоз. С
оглед на това за извършвания с посоченото МПС обществен превоз на пътници е
следвало да има изискуемите съгласно чл.6, ал.1 от ЗАвтП документи. Не се спори по делото, че превозното
средство, с което се е осъществявал таксиметров превоз на пътници, към датата
на извършената от контролните органи проверка не е разполагало с тези
документи.
С оглед на гореизложеното в съответствие и
при правилно приложение на материалния закон административният орган е приел,
че са налице нормативно регламентираните материалноправни предпоставки, с които
законът свързва прилагането на ПАМ по чл. 106а, ал.1, т.1 и т.4 от ЗАвтП.
При издаването на оспорения
административен акт не са констатирани допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като
съществени такива и основание по смисъла на чл.146, т.3 от АПК за отмяна на заповедта. Противно на твърденията на
жалбоподателя, заповедта е постановена след като са изяснени и преценени всички
релевантни факти и обстоятелства за нормативно регламентирания фактически
състав за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП и основно тези, касаещи заплащането на
превоза. Неоснователно е и другото възражение относно несъразмерност при
определяне срока на ПАМ. Текстът
на закона предвижда временното спиране от движение да е до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца, а временното отнемане на
свидетелството за управление – до отстраняване на нарушението, но за не повече
от една година, като административният орган се е съобразил с посоченото. С
оглед начина, по който е разписано изискването за срока, ПАМ не са наложени за максимално допустимия срок, а до отстраняване
на нарушението, което ако не бъде сторено по–рано, то мярката е за не повече от
12 месеца от налагането ѝ и съответно до 1 година.
По изложените мотиви съдът приема, че не са
налице основания по чл.146 от АПК
за отмяна на оспорената заповед, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалба на М.М.Д. *** против Заповед
№РД-14-172/13.01.2021г. на Директор на РД АА Стара Загора към ИА АА.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: