Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана
09.11.2009г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - МОНТАНА, първи граждански състав, в публичното заседание на двадесет и
девети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
При секретаря
Т.И. и в присъствието на прокурора…..………………, като разгледа докладваното от
съдия МИХАЙЛОВА гр. д. №180 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, обективно съединен с
искове за упражняване на родителските права, издръжка и режим на лични
отношения с децата, ползването на семейното жилище и промяна на фамилното име
на ответницата след прекратяването на брака.
Ищецът Ц.Г.Д. xxx твърди в исковата молба, че с ответницата
са сключили граждански брак на 12.05.1991г. в гр. Монтана, от който имат родени
две деца – Г. Ц. Г., родена на xxxг., към настоящия момент пълнолетна, и М. Ц. Г.,
роден на xxxг. Поддържа, че в продължение на 15 години изцяло поемал издръжката
на семейството, стремял се да създаде здраво семейство и спокойствие за децата,
но ответницата не осъзнавала това и месец март 2006г. напуснала семейното
жилище и заминала на работа в Италия. Ищецът твърди, че ответницата проявила
пълна незаинтересованост от отглеждането и възпитанието на двете деца, като в
началото изпращала парични суми и други дребни вещи, а след това дори не се и
обаждала по телефона. Поддържа, че ответницата не се интересува как са децата, не
участва с никакви средства в месечната им издръжка, или с други грижи. Ищецът, като
твърди, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, моли съдът да допусне
развод по изключителна вина на ответницата, да предостави упражняването на
родителските права по отношение на непълнолетното дете М. на него, а на
ответницата определен режим на лични контакти, както и да бъде осъдена да
заплаща ежемесечна издръжка за двете деца в размер на 100 лева за детето Г. и в
размер на 80 лева за детето М., считано от предявяването на иска, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от падежа до
окончателното й изплащане, ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Монтана,
ж. к. Младост, да се предостави на него и непълнолетното дете, след
прекратяването на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име – И., не
претендира заплащане на издръжка, както и да му бъдат присъдени направените в
производството разноски.
Ответницата Д.В.Д. xxx, в срока по чл. 131 от ГПК, чрез
назначения особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, представя
писмен отговор на исковата молба и взема становище по предявените искове. В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, адв. С.Г., заявява че
действително в брака им е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство и бракът
не може да бъде заздравен, поради което моли да бъде прекратен с развод, по
вина и на двете страни, родителските права относно непълнолетното дете не
възразява да бъдат предоставени на бащата, а на нея определен режим на лични
контакти, по въпроса за издръжката заявява, че на навършилата пълнолетие Г.
такава да бъде изплатена до датата на навършване на пълнолетие, а относно
детето М. да бъде определена месечна издръжка в разумен размер, по отношение на
ползването на семейното жилище да бъде предоставено на бащата, при когото
живеят и двете деца, както и да бъде променено фамилното й име.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът, след
като ги прецени съгласно правилото на чл. 235 от ГПК, приема за установено
следното:
Страните по делото са съпрузи, като бракът им е сключен на 12.05.1991г.
в с. В., община Брусарци, за което е съставен акт за граждански брак №2/12.05.1991г.
От брака си имат родени две деца – Г. Ц. Г., родена на xxxгxxx, понастоящем
навършила пълнолетие и М. Ц. Г. – роден на xxxгxxx. До фактическата раздяла
съпрузите живеели в самостоятелно жилище с двете си деца, като ищеца основно
осигурявал издръжката на семейството и двете деца, с помощта на родителите на
двете страни. Въпреки положените усилия от негова страна, ответницата не
осъзнавала необходимостта от здраво семейство и спокойствие за децата и така се
стигнало до фактическата раздяла през месец март 2006г. Ответницата напуснала
семейното жилище и заминала на работа в Италия, като по този начин проявила за
пореден път пълна незаинтересованост към съпруга си и най-вече към двете деца. Ищецът
продължил да полага грижи по отглеждането и възпитанието на децата. От момента
на раздялата ответницата не е търсила контакти с ищеца, в началото изпращала за
децата парични суми или други вещи, а към момента контактите им са съвсем
ограничени – по телефона. Ответницата не участва в месечната издръжка на децата
по никакъв начин.
Безспорно
е и по този факт не се спори между страните, че от датата на фактическата
раздяла и до настоящия момент съпрузите не са се събирали и не са правили опити
за помирение и заздравяване на брака, като и двамата съпрузи желаят
прекратяването му. Спорен между тях е въпроса чия е вината за дълбокото и
непоправимо разстройство в брачните отношения. Установи се, че ответницата не е
полагала необходимите грижи за децата и семейството, а през последните години
от брака напълно се е отчуждила от семейството, след което е напуснала
семейното жилище и е заминала на работа в Италия. Същата е проявила пълна
незаинтересованост от децата си, от тяхното възпитание и отглеждане. Грижите за
децата били изцяло поети от техния баща. Не се установи някакво брачно
провинение от страна на ищеца.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо
разстроен, поради което и предявения иск по чл. 49, ал. 1 СК се явява основателен.
Бракът,
създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същият не бъде
прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Съпрузите са длъжни с
общи усилия, взаимно уважение и доверие, съобразно своите възможности, имущество
и доходи, да осигуряват благополучието на семейството и на децата и да живеят
съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени. Видно от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, ответницата не е положила
необходимите усилия за заздравяването на този брак. Във взаимоотношенията между
страните липсва разбирателство, взаимно уважение и доверие, и в този й вид
брачната връзка съществува само формално, лишена от съдържанието, предписвано и
от закона и морала, тя не допринася за създаването на добра атмосфера в
семейството, както и за възпитанието и отглеждането на родените от брака деца. Отношението
на ответницата към ищеца и към децата, нейната безотговорност и пълната
дезинтересираност към семейството и грижите за децата, в крайна сметка довели
до фактическата раздяла между съпрузите. Поведението на съпругата, ответник, е
укоримо и представлява брачно провинение. Фактическата раздяла допълнително е
отчуждила съпрузите един от друг, всеки се е дезинтересирал от живота на другия
и от грижите за благополучието на семейството. При този разбор на
доказателствата у съда се формира категоричния извод, че вина за разстройството
на брака има ответницата Д.В.Д..
Децата
родени от брака Г. и М. от момента на фактическата раздяла и към настоящия
момент са при бащата, който полага и непосредствените грижи за тяхното
отглеждане и възпитание. Към настоящия момент Г. е навършила пълнолетие, поради
което съдът не следва да се произнася по въпроса за упражняване на родителските
права.
При
решаване на въпроса за предоставяне упражняването на родителските права относно
детето М., следва да се има в предвид следното - Постановление №1 от 12.11.1974г. по гр. д. №3/74г.
на Пленума на ВС, като обобщава практиката по предоставяне упражняването на
родителските права и определяне личните отношения между родителите и децата, развива
и подробни съображения относно обстоятелствата, които следва де се имат предвид
от съда, както при първоначалното определяне на мерки относно упражняване на
родителските права, така и при искане за тяхното изменяване. В Постановлението
се сочи, че решението за предоставяне упражняването на родителските права
спрямо децата на единия родител, следва да се основава на първо място на
интересите на децата, преценени с
оглед и на следните обстоятелства: родителски качества;полагане грижи и умения
за възпитание;подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици др.
;морални качества на родителя;социално обкръжение и битови условия;възраст и
пол на децата;привързаност между деца и родители;помощ на трети лица и др. Т. е.
основният критерий са именно интересите на децата, а не тези на родителите. Интересът
на децата обаче не е някакво субективно отношение, а обективна категория. Този
интерес трябва да се преценява от гледна точка на повелите на морала и правните
принципи. Той не се свежда към някакво тясно материално уреждане, а се състои в
правилното физическо и духовно развитие и социално формиране на детето.
Установява се, че бащата дори и
по времето, когато съпрузите са живеели заедно, именно той е полагал грижи за
децата си, а след фактическата раздяла изцяло ищеца поема възпитанието, отглеждането
и издръжката на децата. От страна на майката няма искане за предоставяне на родителските
права върху двете деца, още повече че същата и не се намира в България. Разпитано
при условията на чл. 59, ал. 6 от СК вр. с чл. 15 от Закона за закрила на
детето, М. изразява желание след прекратяването на брака между родителите, да
продължи да живее с баща си, при когото живее и към момента.
Като съобрази всичко изложено по-горе в мотивите, интереса,
възрастта и пола на детето, моралния облик на двамата родители, социалната
среда в която живеят последните, техните възможности, имущество и доходи, и
като обсъди всички изброени по-горе и предвидени в закона предпоставки, които
са от значение за отглеждане и възпитаване на децата, както и писменото становище
на Д “СП” гр. Монтана, съдът намира, че бащата е този, който има възможност да
полага максимално добри грижи за неговото отглеждане и възпитание. Предвид това
в съда се формира извода, че в интерес на М. е за в бъдеще да живее при баща си,
който ще полага ежедневните и непосредствени грижи по неговото отглеждане и
възпитание, като майката да има право да го вижда всеки първи и трети съботен и
неделен ден от месеца от 09.00ч. до 18.00ч., както и 30 дни през лятото, които
да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата. В тази насока е и
представения социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане” гр. Монтана. Детето
има необходимост да контактува и с двамата си родители, тъй като това са хората,
на които може да разчита безусловно във всеки един момент и същите да му
оказват необходимата подкрепа и помощ. От друга страна майката ще има
възможност да докаже своя родителски капацитет, качества, желание да участва и
тя наравно с бащата във възпитанието на своите деца, да знае за техните желания,
проблеми, занимания и нужди.
По отношение на предявения иск за издръжка на
детето Г. Ц. Г. в размер на 100 лева, съдът намира следното - към настоящия
момент Г. е навършила пълнолетие, поради което присъдената издръжка следва да
бъде от предявяването на иска до датата на която детето е навършило 18 години, т.
е. до 19.07.2009г. Ако същата продължава обучението си в средно образователно
училище, което несъмнено е налице с оглед ангажираните писмени доказателства, издръжката
след навършване на пълнолетие следва да е предмет на друг иск. По отношение на
размера, съдът съобразявайки възрастта на детето, неговите нужди от храна, облекло,
учебници и учебни пособия, както и възможностите на двамата родители, като в
тази насока е представено удостоверение за доходите на бащата – същият
реализира месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 830 лева, а за
ответницата няма писмени данни какви месечни доходи реализира, намира че за
издръжката на детето Г. са необходими 150.00 лева месечно, в който размер
следва да участват и двамата родители със съответни квоти и като съобрази че бащата
е полагал в този период и непосредствените грежи по отглеждане и възпитание, ответницата
следва да участва със сумата от 80 лева месечно, а останалата част ще се
осигурява от бащата. В останалата част до 100 лева, съдът намира иска за
прекомерно завишен и като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Съобразявайки
възрастта на детето М., който към момента е на 16 години, неговите нужди от
храна, облекло, учебници и учебни пособия, както и възможностите на двамата
родители, като в тази насока е представено удостоверение за доходите на бащата – същият реализира месечно
брутно трудово възнаграждение в размер на 830 лева, а за ответницата няма
писмени данни какви месечни доходи реализира, съдът намира, че за месечната
издръжка на М. са нужни по 150, 00 лв. месечно. Съгласно императивната
разпоредба на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си и доходите си. Определения по-горе размер, по
убеждение на съда, следва да се разпредели между двамата родители, поради и
което ответницата следва да заплаща по 80, 00 лв. месечна издръжка за детето М.,
а останалата сума до общо дължимия размер месечна издръжка следва да се осигурява
от ищеца, който реално ще полага и грижи по отглеждането и възпитанието на
децата, затова и съдът определи по-малка квота на участие на бащата. Съдът намира,
че определения по-горе месечен размер на издръжката е дължим от предявяването
на иска – 24.04.2009г. до настъпване на законоустановени причини или условия за
нейното прекратяване или изменение.
По предявения иск за ползване на семейното жилище – съдът
намира същия за основателен. Жилището е придобито по време на брака и в този
смисъл представлява СИО, на бащата се предоставят за упражняване родителските
права на непълнолетното дете М., децата и към настоящия момент живеят с баща си
в жилището и интересите на същите и най-вече на ненавършилото пълнолетие дете
налагат то да продължи да живее в него с баща си, комуто са предоставени и
родителските права. С оглед на гореизложеното, семейното жилище следва да бъде
предоставено за ползване на бащата, след прекратяването на брака между
съпрузите.
По иска за промяна на фамилното име – след прекратяването на
брака отпада и основанието, на което ответницата е носила фамилното име на своя
съпруг, още повече че последния заявява, че не е съгласен ответницата да
продължи да носи неговото фамилно име, поради което ще носи предбрачното си
фамилно име - И..
Съобразно този изход на делото ответницата следва да внесе по сметка на Районен съд-Монтана ДТ за допускане на развода в размер на 50.00лв., 230.40 лв. ДТ за присъдения размер на издръжката, 15.00 лв. държавна такса за промяната на фамилното име и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на ищеца направените разноски в производството в размер на 146.00 лева.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД между Ц.Г.Д.
xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, съдебен адрес – адв. Ц.Д.,xxx и Д.В.Д. xxx, ж. к. xxxx , ЕГН xxxxxxxxxx, съдебен адрес – адв. С.Г. xxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 12.05.1991г.
с Акт №2 от 12.05.1991г. на Кметство с. В., община Брусарци, обл. Монтана, поради
настъпило в него дълбоко и непоправимо
разстройство.
ВИНА за
настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство има ответницата Д.В.Д..
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на детето М. Ц. Г., роден на xxxг.,
ЕГН xxxxxxxxxx на бащата Ц.Г.Д., като определя РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ с майката
Д.В.Д. с детето, както следва: всеки първи и трети съботен и неделен ден от
месеца от 9 ч. до 18 ч., както и 30 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на
бащата.
ОСЪЖДА Д.В.Д.
да заплаща на Г. Ц. Г., със
съгласието на бащата Ц.Г.Д. месечна издръжка в размер на 80, 00лв., считано от
24.04.2009г. до 19.07.2009г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане, като отхвърля предявения иск за издръжка
над уважения до пълния заявен размер от 100 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.В.Д.
да заплаща на М. Ц. Г., със
съгласието на бащата Ц.Г.Д. месечна издръжка в размер на 80, 00лв., считано от
24.04.2009г. до настъпване на законоустановени причини или условия за нейното
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище в гр. Монтана, ж. к. xxxx , след
прекратяването на брака на ищеца Ц.Г.Д..
ДОПУСКА
промяна във фамилното име на ответницата, като след прекратяването на брака ще
носи предбрачното си фамилно име – И..
ОСЪЖДА Д.В.Д.
да заплати по сметка на МРС държавна такса 50.00 лв. за допускане на развода, 230.40 лв. ДТ за присъдените
размери на издръжката, 15.00 лв. държавна такса за промяната на фамилното име и 5 лв.
ДТ при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, а на ищеца Ц.Г.Д.
сумата от 146.00 лева разноски в производството.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението в частта за издръжката подлежи на предварително изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: