Р
Е Ш Е
Н И Е
№390
гр.Перник 22.04.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишкият
районен съд,гражданско
отделение,в публично съдебно заседание на
24.03.2016
година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА
при секретаря К.С.,като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№01450/2015г.по
описа на съда и за да се произнесе,съобрази:
Производството по делото е с правно
основание чл.422 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от „Алфа Банк”АД-със седалище и адрес
на управление Република Гърция,гр.Атина,ул.”Стадиу”№40,осъществяващо дейността
си на територията на Република България чрез клон”Алфа банка–клон България”с
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н Средец,бул.”Цариградско
шосе”№99 против М.А.Т. с ЕГН:********** с адрес:г*** и Б. Г.С. с ЕГН:********** с адрес:г*** за признаване за установено по
отношение на ответниците,че същите дължат солидарно на„Алфа Банк”АД сумата от 6 190.03лева,представляваща
неиздължена главница по договор за потребителски кредит-Ваканция
№80-226/23.01.2008г.,сумата от 665.47лева просрочена лихва върху редовната главница
за периода от 21.07.2012г. до 30.09.2013г.,сумата от 56.66 лева-наказателна
лихва върху просрочената главница за периода от 21.08.2012г. до 01.10.2013г. и
сумата от 68.78 лева наказателна лихва върху просрочена лихва за периода от
21.08.2012г. до 01.10.2013г. Претендира се и заплащане на направените в заповедното
и настоящето производство разноски.
В срока за отговор е депозиран такъв от
ответницата Б.Г.С.,чрез особения й представител с който се оспорва иска по
основание.
Съдът
на основание чл.12 от ГПК във вр. с чл.235 ал.2 от ГПК след като обсъди
становището на страните, представените и приети по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.01.2008 г. в гр.
София е сключен Договор за потребителски кредит- Ваканция № 80-226/ 2008 между
кредитодателя Алфа банка-клон България и кредитополучателя М.А.Т. за сумата от
8 600 лв. и срок за издължаване на усвоената сума 96 месеца: За отпуснатия
кредит е уговорена годишна лихва в размер на 6,95 % и ГПР в размер на 7,17 %,
като банката съгласно сключения договор е запазила правото си едностранно да
променя лихвения процент. При така посочените критерии, кредитополучателят е
поел ангажимент да погасява задължението чрез равни месечни анюитетни вноски в
размер на 117,04 лв. Първата погасителна вноска е уговорена да бъде дължима
един месец след подписване на
договора и усвояване на
посочената сума, а месечните вноски следва да бъдат внасяни до последния
работен ден преди уговорената дата. При просрочие страните уговарят, че
кредитополучателят дължи на кредитодателя лихва за забава в размер на лихвата
върху редовна главница и надбавка от 10 пункта. За всички
договорени лихви се прилага база за изчисление 365 / 365 за една календарна
година.
На 21.04.2011 г. в гр. София е
подписан Анекс № 1, по силата на който е удължен срокът за погасяване на
задължението до 21.04.2021 г., като същият включва 12-месечен гратисен период.
Уговорено е задължението да се погаси на 108 равни месечни анюитетни вноски,
включващи главница и лихва. В т.3 от подписания Анекс се приема, че за
гратисния период ще бъде начислявана лихва в размер 1%, а след изтичане на
същия лихва в размер на 9,95 %. Страните запазват уговорката за начисляване на
лихва за забава при наличие на такава от страна на кредитополучателят, като е
уговорено върху лихвата за редовна главница да се добавя надбавка от 10 пункта.
По силата на същия Анекс, вземането е обезпечено от поръчителството на Б.Г.С.,
лично подписала Анекса в качеството си на поръчител.
С оглед на натрупани просрочия по кредита, на основание чл.17 във вр. с
чл. 16.1 от Договора и чл. 6 от Анекс №1 към Договора кредитът е станал
предсрочно изискуем. След като вземането е обявено за предсрочно изискуемо,
Алфа банк е депозирала заявление по чл. 417 ГПК на 07.10.2013г. пред PC Перник за снабдяване със
заповед за изпълнение и изпълнителен лист,като въз основа на същото е
образувано гр.д. 6620 / 2013 г.
От представеното по г.д. № 6620 /2013 г по описа на ПРС, Извлечение от
счетоводните книги на Алфа банк-клон България е видно, че към 02.10.2013 г.
включително, ответниците не са погасили задължението си към банката и дължат:
главница в размер на 6 190,03 лв; просрочена лихва върху редовна главница в
размер на 665,47 лв. за периода от 21.08.2012 г. до 01.10.2013 г. вкл.;
наказателна лихва върху просрочена главница в размер на 56.66 лв. за периода от
21.08.2012 г. до 01.10.2013 г. вкл. и наказателна лихва върху просрочена лихва
в размер на 68,78 лв. за периода от 21.08.2012 г. до 01.10.2013 г. вкл.
От извлечение от счетоводните книги,
издадено от „Алфа Банк”АД Гърция,чрез
клона си „Алфа Банк-клон България” се установява,че кредитополучателя М.А.Т. е
преустановила заплащането на кредитните си вноски,като просрочените вноски по
кредита до датата на обявяване на предсрочната изискуемост-02.10.2013г. са
дължими за периода от 21.08.2012г. до
21.09.2013г.
На 07.10.2013г. е подадено
заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
чл. 417 от ГПК от „Алфа Банк”АД-със седалище и адрес на управление Република
Гърция,гр.Атина,ул.”Стадиу”№40,осъществяващо дейността си на територията на
Република България чрез клон”Алфа банка–клон България”с ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление в гр.София, р-н Средец,бул.”Цариградско шосе”№99
против М.А.Т. и Б. Г.С. за сумите предмет на настящето дело.
На 10.10.2013 г. е издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК по силата, на която са осъдени
ответниците М.А.Т.
и Б. Г.С. да заплатят на „Алфа Банк”АД главница
в размер на 6 190,03 лв; просрочена лихва върху редовна главница в размер на
665,47 лв. за периода от 21.08.2012 г. до 01.10.2013 г. вкл.; наказателна лихва
върху просрочена главница в размер на 56.66 лв. за периода от 21.08.2012 г. до
01.10.2013 г. вкл. и наказателна лихва върху просрочена лихва в размер на 68,78
лв. за периода от 21.08.2012 г. до 01.10.2013 г. вкл
Заповедта е връчена на длъжниците,като
в срок същите са подали възражения срещу
заповедта за незабавно изпълнение.
С
разпореждане от 10.12.2014 г. по чгд №6620/2013
г. на РС-Перник е указано на
заявителя, че може да предяви иск по отношение на вземането си.
На
13.03.2015 г. заявителят е предявил искове по отношение на вземанията си.
Въз
основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи.
По
допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал.
1 от ГПК.
Предвид направеното възражение в
заповедното производство от ответниците ищцовото дружество има правен интерес от
предявяването на установителен иск, по силата на който да се признае за
установено спрямо ответниците, че дължат на ищцовото дружество сумата от главница
в размер на 6 190,03 лв; просрочена лихва върху редовна главница в размер на
665,47 лв. за периода от 21.08.2012 г. до 01.10.2013 г. вкл.; наказателна лихва
върху просрочена главница в размер на 56.66 лв. за периода от 21.08.2012 г. до
01.10.2013 г. вкл. и наказателна лихва върху просрочена лихва в размер на 68,78
лв. за периода от 21.08.2012 г. до 01.10.2013 г. вкл.
По
основателността на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал.
1 от ГПК:
Безспорно се установи по делото, че по
силата на сключения договор на 23.01.2008г. ищцовото дружество е предоставило
на ответницата М.А.Т. сумата от 8 600 лв. и срок за издължаване на
усвоената сума 96 месеца. На
21.04.2011 г. в гр. София е подписан Анекс № 1, по силата
на който е удължен срокът за погасяване на задължението до 21.04.2021 г., като
същият включва 12-месечен гратисен период. Уговорено е задължението да се
погаси на 108 равни месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва. Кредита е усвоен в пълен размер,което
се установява от заключението на съдебно-икономическата експертиза с вещо лице Е.Н.. Не се спори по делото, че от 21.08.2012г. ответницата е преустановила
плащанията си по договора за банков кредит и съответно на основание чл. 60, ал.
1 от Закона за кредитните институции, поради неплащане в срок на една или
повече вноски по кредита е обявен за
предсрочно изискуем. При представените и анализирани по-горе
доказателства съдът приема, че ищецът е доказал изпълнението на своите
задължения по договора.Съобразявайки,че се твърди наличие на неизпълнение на
поето от ответника задължение за заплащане на вноски по договор за кредит,което
представлява отрицателен факт,то тежестта за доказване плащане или недължимост
на претенцията на банката,е на ответника.Като становище по претенцията
длъжникът единствено е изразил несъгласие с издадената заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист,подавайки възражение по реда на чл.414 от ГПК.В
настоящето производство не се възползва и не представи и доказателства в подкрепа на
изразеното си вече становище във възражението.С оглед на това съдът приема,че
ответникът не е доказал факта на изпълнение на поетите с процесния договор
задължения за погасяване на кредита.
Предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжниците преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение от банката –кредитор по реда на чл.
418 вр. с чл. 417т.2 ГПК и чл.60 ал.2
от ЗКИ. Съгласно съдебната практика, а именно ТР №4/2013г. и
Решение №139 от 05.11.2014г- по дело №57/2012г. по описа на ВКС,постановено по реда на чл.290 от ГПК се приема,че доколкото предметът на делото по установителния иск е
вземането по представения документ по чл.417, т.2 ГПК - извлечение от
счетоводните книги, в които биха моли да се съдържат и данни за неплатените от
длъжника погасителни вноски по кредита към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед на изпълнение и които са послужили като основание на
кредитора да твърди, че е настъпила предсрочно изискуемост на кредита, то
вземането следва да се признае за съществуващо в размер на тези вноски.
Вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на
отделните вноски, които са намерили отражение в счетоводните книги на банката.
Размерът и падежите на всяка вноска са определени в договора и за настъпването
на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на обстоятелства по
чл.418, ал.3 ГПК. В тази хипотеза искът по чл.422, ал.1 ГПК следва да се уважи
в размер на изискуемите и неплатени вноски по кредита, отразени в извлечението
на счетоводните книги на банката, а за разликата до размера на неплатените, но
неизискуеми към момента на подаване на заявлението вноски, в т.ч. за остатъка
от кредита - да се отхвърли. Решението за отхвърляне на установителния иск по
чл.422, ал.1 ГПК за тези вноски с ненастъпил падеж, респ. за частта от кредита,
за която кредиторът е считал, че е настъпила предсрочна изискуемост, не
преклудира правото му да ги събере по съдебен ред. Това право може да се
упражни с осъдителен иск, включително съединен с иска по чл.422, ал.1 ГПК,
както и по реда на иницииране на ново заповедно производство.
Производството
по издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ е образувано по
заявление на за парични вземания: главница в размер на 6 190,03 лв; просрочена
лихва върху редовна главница в размер на 665,47 лв. за периода от 21.08.2012 г.
до 01.10.2013 г. вкл.; наказателна лихва върху просрочена главница в размер на
56.66 лв. за периода от 21.08.2012 г. до 01.10.2013 г. вкл. и наказателна лихва
върху просрочена лихва в размер на 68,78 лв. за периода от 21.08.2012 г. до
01.10.2013 г. Основанието за издаване на заповедта е извлечение от счетоводните
книги по договор за потребителски кредит №80-226/23.01.2008г. и Анекс №1 от
21.04.2011г. Към заявлението е приложено извлечение от
счетоводните книги на банката от 02.10.2013г. касаещо просрочени вноски по кледита за
периода от 21.08.2012г. до 21.09.2013г. в размер на главница 6
190,03 лв; просрочена лихва върху редовна главница в размер на 665,47 лв. за
периода от 21.08.2012 г. до 01.10.2013 г. вкл.; наказателна лихва върху просрочена
главница в размер на 56.66 лв. за периода от 21.08.2012 г. до 01.10.2013 г.
вкл. и наказателна лихва върху просрочена лихва в размер на 68,78 лв. за
периода от 21.08.2012 г. до 01.10.2013 г.т.е. касае се за неплатените от длъжниците погасителни вноски по кредита към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед на изпълнение и които са
послужили като основание на кредитора да твърди, че е настъпила предсрочно
изискуемост на кредита, поради което и вземането следва да се признае за съществуващо
в размер на тези вноски .В тази хипотеза искът по чл.422, ал.1 ГПК следва да се уважи в размер на изискуемите и неплатени вноски по кредита,
отразени в извлечението на счетоводните книги на банката,които са в размер,посочен в исковата молба.
С оглед изложеното, съдът намира, че
предявеният иск ще следва да бъде уважен като основателен и доказан и да се
признае за установено спрямо М.А.Т. и Б.
Г.С., че в качеството на длъжници дължат на „Алфа банк”АД сумата от
6 190.03лв, представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит от
23.01.2008г. и Анекс към него. Ще следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за признаване за установено, че
ответниците дължат и сумите от
665.47лева просрочена лихва върху редовната главница за периода от 21.07.2012г.
до 30.09.2013г.,сумата от 56.66 лева-наказателна лихва върху просрочената
главница за периода от 21.08.2012г. до 01.10.2013г. и сумата от 68.78 лева
наказателна лихва върху просрочена лихва за периода от 21.08.2012г. до
01.10.2013г.
Следва да се оставят без уважение
възраженията направени от особения представител на ответницата Б.Г.С.,че
последната не е подписвала анекс №1 от 21.04.2011г.,в качеството й на
поръчител,поради грешка в предмета, тъй като доказателства в тази насока не
бяха ангажирани.
Неоснователни са и наведените доводи,че
поръчителя Б.Г. не следва да отговаря,тъй като не е спазена разпоредбата на
чл.147 ал.1 от ЗЗД спрямо нея.Съгласно разпоредбата на чл.147 ал.1 от ЗЗД
поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение,ако кредитора
е предявил иск пратив длъжника в течение на шест месеца,като ответницата
твърди,че вземането на банката е обявено
за предсрочно изискуемо на 01.10.2013г.,а исковата молба е била подадена на
13.03.2015г.,т.е след изтичане на 6 месеца след падежа на главното
задължение.Настоящият съдебен състав счита,че настоящето производство е
заведено,считано от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изрълнение и изп. лист, а именно на 07.10.2013г. и следователно за периода от
01.10.2013г.-датата на обявяване на вземането за предсрочно изисуемо до датата
на образуване на настоящето производство- -07.10.2013г. не е изтекъл
предвидения в чл. 147 ал.1 от ЗЗД 6 месечен срок,поради,което и поръчителя Б.Г.
Сименова,следва да отговаря наред с главния длъжник М.А.Т..
Следва да се присъдят направените в заповедното
и настоящето производство разноски в размер на 139.62 лева държавна такса и 419.32 адвокатско възнаграждени
в заповедното производство и 257.98 лева държавна такса,800.00 лева адвокатско
възнаграждение,679.04 възнаграждение за особен представител,100.00 лева
възнаграждение за вещо лице в настоящето производство.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че М.А.Т. с ЕГН:**********
с адрес:г*** и Б. Г.С. с ЕГН:**********
с адрес:г*** дължат СОЛИДАРНО на „Алфа Банк”АД-със седалище и адрес на
управление Република Гърция,гр.Атина,ул.”Стадиу”№40,осъществяващо дейността си
на територията на Република България чрез клон”Алфа банка–клон България”с ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н Средец,бул.”Цариградско
шосе”№99 сумата от 6 190.03лева,представляваща неиздължена главница по
договор за потребителски кредит-Ваканция №80-226/23.01.2008г.,сумата от 665.47лева
просрочена лихва върху редовната главница за периода от 21.07.2012г. до
30.09.2013г.,сумата от 56.66 лева-наказателна лихва върху просрочената главница
за периода от 21.08.2012г. до 01.10.2013г. и сумата от 68.78 лева наказателна
лихва върху просрочена лихва за периода от 21.08.2012г. до 01.10.2013г
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М.А.Т. с ЕГН:********** с адрес:г*** и Б.
Г.С. с ЕГН:********** с адрес ***
ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „Алфа Банк”АД-със
седалище и адрес на управление
Република Гърция,гр.Атина,ул.”Стадиу”№40,осъществяващо дейността си на
територията на Република България чрез клон”Алфа банка–клон България”с ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н Средец,бул.”Цариградско
шосе”№99 направените по делото разноски в размер на 139.62 лева държавна такса и 419.32 адвокатско
възнаграждени в заповедното производство и 257.98 лева държавна такса,800.00
лева адвокатско възнаграждение,679.04 възнаграждение за особен представител,100.00
лева възнаграждение за вещо лице в настоящето производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд
в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
С