Р Е Ш Е Н И Е

№

 

30.12.2019г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ДАНИЕЛА ТОДОРОВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №2137 по описа за 2019 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление № 18-0938-003529/ 10.07.2019г. на *** на ***“ при ОД на ***, на В.С.Г. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:

-         на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 300 /триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП;

-         на основание чл.177 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /триста/ лева, за извършено нарушение по чл.150 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Счита, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – административнонаказващият орган не е описал доказателствата, които потвърждават извършването на процесните нарушения. Отделно от това, оспорва НП и по същество като изтъква, че в хода на административнонаказателното производство не се явяват установени техническите характеристики на управляваното от страна на жалбоподателя превозно средство, а актосъставителят и административнонаказващият орган използват понятия за неговото дефиниране, каквито отсъстват в ЗДвП. На тази основа, моли за отмяна на издаденото Наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно.

За ответната страна – ОД*** – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сериен ***. от страна на К.Ц.П. – мл.автоконтрольор при ОД***, в присъствието на свидетеля Д.Л.Д. и нарушителя – В.С.Г.. Съставен е за това, че на 01.07.2019г г. около 11:30 часа в ПЛЕВЕН, ***“, ***“ до комплекс „***“, с посока на движение бл.13, като водач на ***-***, *** на цвят, неизвестна марка и модел /по ППС няма никакви надписи и сериен номер/, извършва следното: 1. управлява горепосоченото електрическо превозно средство по път, отворен за обществено ползване, без да е регистрирано по надлежния ред – нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП; 2. управлява, без да притежава СУМПС /неправоспособен водач/ - нарушение по чл.150 ЗДвП. При съставяне на АУАН, възражения не са направени; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното НП, с което на В.С.Г. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 300 /триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП; на основание чл.177 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /триста/ лева, за извършено нарушение по чл.150 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.9 – 10 от делото/. В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място, следва да бъде напомнено, че съобразно чл.33 ал.2 ЗАНН, „При констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. Веществените доказателства и вещите по чл. 41 се пазят от административнонаказващия орган до произнасянето на прокурора.“. В настоящия случай, според приетата от страна както на актосъставителя, така и на административнонаказващия орган фактическа обстановка, касае се за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Следователно, налице са данни за извършено престъпление по смисъла на чл.345 ал.2 вр.ал.1 НК, но по административнонаказателната преписка, представена в цялост /л.18 от делото/ липсват данни ***да е била сезирана в надлежния случай. Оттук, игнорирано е императивно установеното в цитираната разпоредба на ЗАНН предимството на наказателното, пред административнонаказателното производство и е издадено незаконосъобразно НП, което подлежи на отмяна; след влизане в сила на настоящото Решение, препис от същото, следва да бъде изпратен на ***– по компетентност, предвид наличните данни за извършено престъпление от общ характер.

На второ място, както съставеният АУАН, така и издаденото НП не съдържат надлежно описание на обстоятелствата на нарушението. Твърди се управление на МПС, което е дефинирано като „***-***без яснота за марка, модел, сериен номер. От една страна, неясно е за какво превозно средство, с какви технически характеристики, става дума, доколкото ЗДвП действително не съдържа легална дефиниция на превозно средство като ***От друга страна, въпросите за марка, модел, сериен номер и разнообразните технически характеристики на процесното превозно средство, са от значение за преценка на евентуално необходимата категория за неговото управление. Тези въпроси впрочем, не намират документален отговор по настоящото дело, а биват бегло засегнати в показанията на разпитаните по делото свидетели П. и Д., без обаче да се добива необходимата яснота. И двамата свидетели посочват, че са били инструктирани от ръководството си да взимат надлежни мерки във връзка с електрическите превозни средства, тъй като последните създават разнообразни трудни пътни ситуации, в т.ч. - опасности при движението си по пътищата; твърдят, че от разговор с жалбоподателя научили, че процесното ППС би могло да развива скорост до „50-60км/ч“, както и че не са успели на място да намерят някакви идентифициращи превозното средство признаци, а и не са им били представени документи; посочват, че са направили справка в интернет, за да се опитат да дефинират превозното средство, а оттук – и възприетата формулировка ***Тук е мястото да бъде отбелязано, че макар показанията и на двамата свидетели да не оставят съмнение в добросъвестността при тяхното депозиране, същевременно, не се и ползват с необходимата убедителност. Няма как да бъде възприет подхода за дефиниране вида и техническите характеристики на дадено превозно средство единствено въз основа на разговор, търсене в интернет и известни допускания; напротив, касае се за сериозен технически и правен въпрос, който следва да бъде решен чрез приобщаване на надлежни документи, а при липсата на такива – изземване на превозното средство, оглед, експертно изследване. Въздържането от предприемане на подобни действия в хода на административнонаказателното производство е довело до липса на яснота на фактите и обстоятелствата на твърдяното административно нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП, а изводът, че се управлява МПС, без съответна правоспособност, като производен на така възприетата неясна фактическа и правна конструкция – се явява напълно произволен, без яснота на каква основа бива направен. Ето защо Съдът приема, че са допуснати нарушения на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, които са съществени, тъй като ограничават правото на защита на нарушителя и по-конкретно – правото му да научи въз основа на кои факти и обстоятелства е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Крайният извод е, че издаденото Наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова – следва да бъде отменено, без да бъде разглеждан правния спор по същество.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 18-0938-003529/ 10.07.2019г. на *** на ***“ при ОД на ***, с което на В.С.Г. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:

-         на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 300 /триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП;

-         на основание чл.177 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /триста/ лева, за извършено нарушение по чл.150 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.  След влизането му в сила, заверен препис да бъде изпратен на РП – ПЛЕВЕН, по компетентност.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: