№ 907
гр. Бургас, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИМОВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20212120204662 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на *** ЕООД, ЕИК: *********,
представлявано от управителя - Т.Д.Д., с адрес: гр.Бургас, ж.к.*** против Наказателно
постановление №РД-05-20/23.06.2021г., издадено от Г.И.П. - директор на РЗИ - Бургас, с
което на дружеството - жалбоподател за нарушение на чл.209а, ал.2 във вр. с ал.1 във вр, с
чл. 63, ал.4 от Закон за здравето във връзка с т.13 от Заповед №РД-01-677/25.11.2020г. изм. и
доп. със Заповед № РД-01-718/18.12.2020г. на Министъра на здравеопазването и Заповед №
РД-01-20/15.01.2021г. на Министъра на здравеопазването /в редакцията на заповедта към
момента на проверката и съставяне на акта/, на основание чл.209а, ал.2 във вр. с ал.1 и с чл.
209а, ал.4 от Закона за здравето (обн. ДВ бр. 70/2004г. изм. и доп. ДВ бр.21/2021г.) и чл.53 и
чл.8 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно
заседание за дружеството – жалбоподател не се явява представител. Същото депозира молба,
с която моли да се даде ход на делото и се излагат допълнителни доводи във връзка в
незаконосъобразността и неправилността на обжалваното НП.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
При извършена съвместна проверка на РЗИ-Бургас със служители на ТД на НАП-
Бургас, на 18.01.2021г. на магазин № 9 за спортни стоки-дрехи и обувки, намираш се на ет.3
в Търговски център „******“ (представляващ една сграда с отделни обособени търговски
1
обекти/магазини в нея, които имат общ покрит коридор, общ вход и изход), намиращ се в
гр.Бургас, ж.к.„*****“ се установи, че „*****“ ЕООД с управител Т.Д.Д., извършва
търговска дейност в горецитирания обект, който е част от търговския център в нарушение на
т.13 от Заповед №РД-01-677/25.11.2020г. изм. и доп. със Заповед № РД-01-718/18.12.2020г.
на Министъра на здравеопазването и Заповед № РД-01-20/15.01.2021г. на Министъра на
здравеопазването.
Констатирано е било, че в стопанисвания от „*****“ ЕООД магазин не са били
преустановени посещенията от клиенти. В момента на проверката е осъществена продажба
на стока от магазина - мъжки шорти с касов бон №0006990/18.01.2020г., 11:33:10ч. на
стойност 24лв. Като продавач-консултант в обекта е работила служителката - Р.И.Т. с ЕГН:
**********. Покупката на горепосочената стока е извършена от Г.Н.С. - инспектор по
приходите към ТД на НАП-Бургас.
АНО е приел, че с горните действия *** ЕООД е извършил нарушение по чл.209а, ал.2
във вр. с ал.1 във вр. с чл.63, ал.4 от Закон за здравето във връзка с т.13 от Заповед №РД-01-
677/25.11.2020г. изм. и доп. със Заповед № РД-01-718/18.12.2020г. на Министъра на
здравеопазването и Заповед № РД-01-20/15.01.2021г. на Министъра на здравеопазването /в
редакцията на заповедта към момента на проверката и съставяне на акта/.
Като е взел предвид процесния АУАН и събраните в преписката писмени
доказателства административно - наказващият орган е издал атакуваното наказателно
постановление. В него при идентичност на фактическата обстановка, при правна
квалификация на допуснатото нарушение по чл.209а, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.63, ал.4
от Закон за здравето във връзка с т.13 от Заповед №РД-01-677/25.11.2020г. изм. и доп. със
Заповед № РД-01-718/18.12.2020г. на Министъра на здравеопазването и Заповед № РД-01-
20/15.01.2021г. на Министъра на здравеопазването /в редакцията на заповедта към момента
на проверката и съставяне на акта/ и на основание чл.209а, ал.2 във вр. с ал.1 и с чл. 209а,
ал.4 от Закона за здравето (обн. ДВ бр. 70/2004г. изм. и доп. ДВ бр.21/2021г.) и чл.53 и чл.8
от ЗАНН, на дружеството –жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Настоящият състав
на БРС приема, че процесната жалба е депозирана в срок, тъй като АНО неправилно е приел,
че е налице редовно връчване по чл.58, ал.2 ЗАНН. Действително, разпоредбата на чл.43,
ал.1 от ЗАНН посочва, че при предявяване и подписване на АУАН, нарушителят се
задължава да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Съгласно чл.58, ал.2 от
ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се
счита за връчено от деня на отбелязването. В случая обаче, липсват данни дружеството –
нарушител да е било търсено от АНО на посочения в АУАН адрес. Действително, на същия
два пъти са изпращани писма с обратна разписка, които са се върнали с отбелязване, че
2
пратката не е потърсена. Така описаните действия на АНО обаче не могат да се приемат за
щателно издирване по смисъла на НПК. Нещо повече. видно от изпратеното по – късно по
електронна поща съобщение до дружеството, с което то се уведомява относно наличието на
влязло в сила НП /л.24 от делото/, АНО е разполагал и с други способи за връчване на НП,
от които не се е възползвал. В същото време процесната жалба е депозирана в 7-дневен срок
от изпращане на посоченото електронно съобщение от страна на РЗИ Бургас, с оглед на
което и същата следва да се приема за депозирана в срок. Тъй като в случая не са били
налице предпоставките, посочени в чл.58, ал.2 от ЗАНН, БРС намира, че процесната жалба е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съдът счита, че както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.
АУАН, въз основа, на който е постановено обжалваното НП, също е в съответствие със
законовите изисквания. Както АУАН, така и НП, съдържат установените в ЗАНН реквизити
за редовността им, а направеното в тях фактическо описание на нарушението е пълно и
ясно, и съответства на посочената като нарушена законова разпоредба, като пълно и точно е
описана нарушената противоепидемична мярка и с кои ПНА – конкретните заповеди на МЗ
е въведена. Констатираното и впоследствие санкционирано нарушение се доказва и от
обективна страна.
Съгласно чл.209а, ал.1 от Закон за здравето който наруши или не изпълни
въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно
нарушение – от 1000 до 2000 лв. В ал.1 на същата разпоредба е предвидено, че когато
нарушението е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага
имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение от 2000 до
5000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ (прил. ред., ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила
от 13.03.2020г.), при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на
отделен регион. Видно от съставения АУАН и в НП е посочена като нарушена т.13 от
Заповед №РД-01-677/25.11.2020г. изм. и доп. със Заповед № РД-01-718/18.12.2020г. на
Министъра на здравеопазването и Заповед № РД-01-20/15.01.2021г. на Министъра на
здравеопазването. Съобразно същата се преустановяват посещенията на търговски
центрове (представляващи една или повече сгради, в които са разположени магазини,
заведения и други търговски обекти) и търговски центрове тип МОЛ, с изключение на
магазините за хранителни стоки, лечебните заведения, аптеките, дрогериите, оптиките,
зоомагазините, банките, застрахователите, доставчиците на платежни услуги, офисите
на телекомуникационните оператори и други доставчици на съобщителни и комунални
услуги и услуги по химическо чистене в тях.
От събраните в хода на производството доказателства безспорно се установява, че на
18.01.2021г. в магазин № 9 за спортни стоки - дрехи и обувки, намираш се на ет.3 в
Търговски център „******“ и стопанисван от „*****“ ЕООД се е извършвала търговска
3
дейност. В тази насока са както показанията на разпитаната свидетелка – Д.К., така и
наличните по делото писмени доказателства – констативен протокол /л.12 от делото/ и касов
бон /л.14 от делото/. Действително, дружеството – жалбоподател изложи пред съда доводи в
обратната насока, във връзка с които обаче не бяха ангажирани никакви доказателства. Ето
защо, и с оглед наличието на извършена контролна покупка, няма как да се приеме, че в
обекта не е била извършвана търговска дейност към момента на проверката.
Неоснователно се явява и следващото възражение на жалбоподателя, а именно това,
че сградата, в която се намира процесният търговски обект не е търговски център или мол. В
т.13 от Заповед №РД-01-677/25.11.2020г. изм. и доп. със Заповед № РД-01-718/18.12.2020г.
на Министъра на здравеопазването и Заповед № РД-01-20/15.01.2021г. на Министъра на
здравеопазването изрично е дадена дефиниция на „търговски център“, за какъвто се
приема една или повече сгради, в които са разположени магазини, заведения и други
търговски обекти. Видно от показанията на свидетелката Д.К. Търговски център „******“ е
сграда, в която има „други малки обекти с общ вход и изход“. От показанията на тази
свидетелка става ясно, че в тази сграда се намират множество магазини, поради което и тя
попада в обхвата на понятието „търговски център“. В НП също са изложени подробни
доводи, защо АНО е приел, че в случая се касае за обект, находящ се в търговски център,
като за пълнота следва да се отбележи, че дори наименованието на самата сграда е
Търговски център „******“.
По отношение на останалите доводи, изложени в молбата до съда от 01.11.2021г., че
са били провеждани разговори в РЗИ Бургас за възстановяване на дейността на търговските
обекти в търговския център, следва да се посочи, че същите са ирелевантни за
съставомерността на вмененото във вина на дружеството – жалбоподател нарушение. Освен,
че във връзка с така изложените твърдения не се представиха каквито и да е доказателства,
дори и те да се приемат за верни, не биха довели до отпадане задълженията, въведени с
Заповед №РД-01-677/25.11.2020г. изм. и доп. със Заповед № РД-01-718/18.12.2020г. на
Министъра на здравеопазването и Заповед № РД-01-20/15.01.2021г. на Министъра на
здравеопазването.
Относно наложеното административно наказание, то е видно, че то е законосъобразно
и обосновано определено по вид и размер, като същото е определено от АНО в минимално
предвидения размер от 500лв. Ето защо, липсват и основания същото да се изменя по
размер.
Настоящият състав на БРС намира на следващо място, че не са налице предпоставки
за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“. В разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Съгласно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на ВКС, преценката на
административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на
съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното постановление
поради издаването му в противоречие със закона. За да се прецени дали един случай е
маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи
разпоредбата на чл.9, ал.2 НК.
В случая не се установява по - ниска степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид.
Нарушената заповед е издадена в условията на пандемия, застрашаваща живота и здравето
4
на хората, поради което неизпълнението на задължението за спазване въведените
противоепидемични мерки, няма основание да бъде считано за маловажно. При тези
конкретни обстоятелства, правилно наказващият орган не е приложил чл.28 от ЗАНН, а е
издал процесното наказателно постановление, с което е наложил предвиденото по вид и
размер административно наказание на дружеството - жалбоподател. /в тази насока Решение
№ 1737 от 10.11.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1991/2021 г./
Предвид гореизложеното, съдът счита, че подадената от жалбоподателя жалба е
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно и
обосновано, следва да се потвърди.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №РД-05-20/23.06.2021г., издадено от
Г.И.П. - директор на РЗИ - Бургас, с което на дружеството – жалбоподател - *** ЕООД,
ЕИК: *********, представлявано от управителя - Т.Д.Д., с адрес: гр.Бургас, ж.к.*** за
нарушение на чл. 209а, ал.2 във вр. с ал.1 във вр, с чл. 63, ал.4 от Закон за здравето във
връзка с т.13 от Заповед №РД-01-677/25.1 1.2О20Г. изм. и доп. със Заповед № РД-01 - 71
8/18.12.2020г.на Министъра на здравеопазването и Заповед № РД-01-20/15.01.2021г. на
Министъра на здравеопазването /в редакцията на заповедта към момента на проверката и
съставяне на акта/, на основание чл. 209а, ал.2 във вр. с ал.1 и с чл. 209а, ал.4 от Закона за
здравето (обн. ДВ бр.70/2004г. изм. и доп. ДВ бр.21/2021г.) и чл.53 и чл.8 от ЗАНН, е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5