РЕШЕНИЕ
№
гр. Велинград, 28.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар М. Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 11 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от В.Х.Ц., ЕГН **********,*** и Т.Х.Д., ЕГН **********,***, против П.Ц.Г., ЕГН **********,***, Ц.П.Г..
ЕГН **********,***, и Ц.П.Т., ЕГН **********,***, кумулативно
съединени искове както следва: за
делба с правно основание чл. 34 ЗС, с искане да се допуснат
до делба следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор 10450.502.936,
с площ от 1068кв.м., находящ се в град Велинград, ул. „*********, ведно с
построената в него жилищна страда, с идентификатор 10450.502.936.1,
еднофамилна, на два етажа, със застроена площ от 98кв.м., при квоти: 6/24 за В.Х.Ц.
- по наследство, алтернативно по давност, 6/24 за Т.Х.Д. - по наследство,
алтернативно по давност, 4/24 за П.Ц.Г. - по наследство, 4/24 за Ц.П.Г. - по
наследство и 4/24 за Ц.П.Т. - по наследство, иск с правно основание чл. 30,
ал.1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството на наследодателят им
Х.Ц.Д.от наследството на В.Г.Ц.и на Ц. Х.Д., като бъдат намалени универсалните
им завещания в полза на наследодателя на ответниците М.Ц.Г., както следва: с
¼ завещателното разпореждане,
направено от В.Г.Ц.в полза на М.Ц.Г. и с 1/3 завещателното разпореждане от Ц. Х.Д.
в полза на М.Ц.Г., като имотът се допусне до делба при следните квоти: 7/48 за В.Х.Ц.,
7/48 за Т.Х.Д. и 34/48 общо за ответниците П.Ц.Г., Ц.П.Г. и Ц.П.Т., при равни
права, и положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на основание давностно владение на ½ идеална част от
поземлен имот с идентификатор 10450.502.936, с площ от 1068кв.м., находящ се в
град Велинград, ул. „*********, и на ½ идеална част от построената в него жилищна страда, с
идентификатор 10450.502.936.1, еднофамилна, на два етажа, със застроена площ от
98кв.м.. Искове с правно основание чл.42 буква „б“, във вр. с чл. 225, ал.1 ЗН
за прогласяване нищожността на саморъчно завещание на Ц. Х.Д., и на саморъчно
завещание на В.Г.Д..
Ищците
излагат, че са съсобственици
на процесните имоти, като
съсобствеността е възникнала във връзка с наследствено правоприемство от
наследодателят им Х.Ц.Д., наследник на общите на страните наследодатели В.Г.Ц.и
Ц. Х.Д.. Поддържат, че притежават 1/2 ид.част от наследството оставено от общите
на страните наследодатели В.Г.Ц.и Ц. Х.Д., а ответниците, като наследници на М.Ц.Г.,
притежават другата половина от имотЦ. Излагат, че наследодателя им - Х.Ц.Д.,
починал на 04.09.2017г., в град Велинград и М.Ц.Г., починала на 19.10.2007г., в
град Пазарджик са брат и сестра, а процесните имоти са придобити от от техните
родители В. Г.Д., починала на 17.05.1994г. и Ц. Х.Д., починал на 23.01.2007г.,
по време на бракЦ. Сочат, че дворното място е станало собственост на В.Г.Ц.и на
Ц. Х.Д., на основание договор за покупко-продажба, сключен през 1938г., а
процесното жилище е построено от тях през 1943г.. Твърдят, че в имота, до
смъртта си е живял техният наследодател, а след нея останал необитаем. Излагат,
че предприели действия по продажбата му и през ноември 2018г. се появил
потенциален купувач, насрочили среща за договаряне параметрите на сделката, за
която информирали ответниците. Сочи се, че три дни преди срещата с купувача,
ответницата Ц.П.Т. се обадила по телефона на ищцата В. Ц. и й съобщила, че срещата няма да се
състои, тъй като ищците не са собственици на имота, тъй като имотът е завещан
на техния наследодател и е само тяхна собственост. Поддържат, че няколко дни
след този разговор направили справки в имотния регистър на PC - Велинград и
установили, че на 04.12.2018г. е обявено саморъчно завещание на Ц. Х.Д., а на
26.04.2004г. е обявено саморъчно завещание на В.Г.Д., които завещания са
универсални и били направени в полза на М.Ц.Г.-наследодател на ответниците.
Направили справка и в Община Велинград, където установили, че през месец
декември 2018г. ответниците са предекларирали имота като тяхна еднолична
собственост, след представяне на завещаниятЦ. Твърдят, че завещанията не са
автентични, тъй като не са написани собственоръчно от завещателите В.Г.Ц.и Ц. Х.Д..
Поддържат, че са нищожни на това основание и ответниците не могат да се
легитимират въз основа на тях като еднолични собственици на процесните имоти.
Алтернативно, в случай, че се окаже, че завещанията са действителни твърдят, че
с тях завещателите са накърнили запазената част от наследството на
наследодателят им Х.Ц.Д.. Излагат, че запазената част на наследодателя им от
наследството на В.Г.Ц.е в размер на 1/4 ид.част, а от наследството на Ц. Х.Д. в
размер на 1/3 ид.част, затова и алтернативно, на основание чл. 30, ал.1
от ЗН молят да се възстанови запазената част на наследодателят им от
наследството на В.Г.Ц.и Ц. Х.Д. и се отменят завещателните разпореждания
съответно с 1/4 ид.част за завещаното имущество със саморъчното завещание на В.Г.Ц.и с 1/3
ид.част за завещаното имущество със саморъчното завещание на Ц. Х.Д.. Твърдят, че наследодателят им Х.Ц.Д.от раждането си до смъртта
си е живял в процесния имот. След смъртта на родителите му, и по точно след
смъртта на Ц. Х.Д. настъпила през 2007г., той единствен е останал да живее в
процесния имот, декларирал го е и е заплащал данъци за ½ ид.част от имота, а останалата 1/2 ид.част е
декларирал на сестра си - наследодетелката на ответниците. Тези действия
направени от наследодателят им са били известни на сестра му- М.Ц.Г., защото
през юли 2007г. тя е издала данъчна оценка за имота, в която е отразено това
обстоятелство. Така до декември 2018 г. ситуацията не е променяна -
наследодателят им до смъртта си, а след това те, са плащали данъци за
половината имот, а за другата половина са плащали данъци ответниците. Твърдят,
че наследодателката на ответниците нито след смъртта на първия завещател В.Г.Д.,
нито след смъртта на втория завещател Ц. Х.Д. е предприела някакви действия по
приемане на завещанато й и отблъскване на брат й от процесния имот. Точно
обратното, след смъртта на завещателите тя не се е противопоставила на
владението му, нито е коригирала подадената от него декларация за заплащане на
половината от данъците за имотЦ. Считат, че дори и да се приеме, че
наследодателят на ответниците, не е пожелал да отстрани брат си от имота,
поради емоционални подбуди, то липсват данни тя да е упражнила правата си по
завещанията, доколкото е заплащала половината от данъците за имота, а другата
половина е заплащана от техния наследодател. Поддържат, че в продължение на
повече от десет години - от 23.01.2007г. /смъртта на Ц. Х.Д./ до смъртта си /
04.09.2017г./ наследодателят им Х.Ц.Д.е владял спокойно и необезпокоявано, и е
заплащал данъци за ½ ид.част от процесния имот, като след смъртта му, те
продължили да упражняват същото владение и да заплащаме данъците за имотЦ.
Излагат, че упражняваното от наследодателя им владение е зачитало същите по
обем права на другия наследник, било е явно, а не скрито за наследодателя на
ответниците, както и за самите тях. Било е открито демонстрирано, и в
продължение на повече от десет години никой от тях не се е противопоставил, и
не е предприел действия по упражняване на правата по завещанието. Твърдят, че
това им дава основание да считат, че в случай, че завещателните разпореждания
са валидни, то ½ ид.част от процесния имот е придобит от тях по давност,
тъй като наследодателят им е владял ½ ид.част от имота в продължение на
повече от 10 години, което владение е продължено от тях и след неговата смърт.
Считат, че ответниците не могат да получат по наследство нещо, което не е
прието от наследодателят им, тъй като завещателните разпореждания не са приети
от праводателят им. Предвид изложеното молят исковете им да бъдат уважени.
Ангажират доказателствЦ.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК е
постъпил такъв от ответника Ц.П.Г. в който излага, че е наследник на М.Ц.Г.-
негова майка и дъщеря на праводателите Ц. Х.Д. и В.Г.Д.. Признава, че процесният имот е придобит от В.Г.Ц.и Ц. Х.Д.
по време на техния брак-дворно място чрез покупко-продажба през 1938 г, а
жилището е построено през 1943 годинЦ. Твърди, че бащата на ищците В.Х.Ц. и Т.Х.Д.
- Х.Д.в периода, през който е живял във имота на родителите си, нито след смъртта на майка си Вера /1994 г/,
нито след смъртта на баща си Ц. /2007 г/ се е легитимирал по някакъв начин като
собственик на 1/2 ид.ч от него и в този смисъл не е могъл да упражнява
давностно владение нито за себе си, нито по отношение на идеалните части от
съсобствеността, за която претендират неговите наследници, тъй като не е
упражнявал владение, а единствено държане или по- скоро ползване. Твърди, че не
е извършил действия, които да показват промяна на намерението за своене и
придобиване по давност на владения имот, знаейки в същото време, че е направено
завещание в полза на неговата сестрЦ. Твърди се, не е правил подобрения,
разширение, нито пък е довел до знанието на останалите наследници твърдяното
собственически право, като е бил наясно с направеното завещание в полза на
сестра му. Твърди, че плащането на данък за недвижим имот не представлява
правно и фактическо действие, което да доказва собственически правЦ. В този
смисъл оспорва правото на собственост на
Х.Д.на това основание, както и останалият предявен в условията на евентуалност
и алтернативност иск. Оспорва твърдението, че праводателят- М.Ц.Г. не е приела
завещателнителните разпореждания. Поддържа, че тя е извършила всички правни и
фактически действия по обявяване на завещателните разпореждания, последвано и
обективирано от тях като наследници в приложения по делото НА № 81 от 17.1.2019
, дв. Вх. №81 от 17.012019 г ,акт №49, том 1, дело №27/17.01.2019 г.. Твърди,
че приемането на наследството, както от наследниците по закон, така и от
лицата, в чиято полза е направено завещателно разпореждане е едностранен акт, с
който се материализира волеизявление да се придобие имуществото останало след смъртта
на наследодателя от законните наследници и волеизявление да се придобие
завещаното имущество от лицата, в чиято полза е направено завещателното
разпореждане. Този едностранен акт може да е изричен - чл. 49, ал. 1 от ЗН, но
може и да „мълчалив” по смисъла на чл. 49, ал. 2 от ЗН, посредством извършване
на действия от наследника, които несъмнено предполагат неговото намерение да
приеме наследството по завещание. От друга страна твърди, че завещанията са
автентични и изписани саморъчно. Възразява
срещу предявения иск по чл.30 ЗН относно искането за възстановяне на
запазена част на Х.Д., относно неговата запазена част от наследодателката В.Г.Ц.поради
това, че прекият наследодател Х.Ц.Д.- неин син е бил уведомен и призован да се
яви с Призовка от дата 14. 04.2004 г от СВ-Велинград за обявяване на саморъчно
завещание на 27.04.2004г от 9ч . Излага, че завещанието на В.Д.е вписано с вх.
Per 448/28.04.2004 г ,акт №92 дом 1 нот. Дело 298/2004 г на СВп Велинград , в
съответствие с разпоредбите на чл. 112 6. „и” от ЗС и чл. 4 б. „и” от
Правилника за вписванията, поради което както приживе наследникът със запазена
част Х.Д.е имал възможност в рамките на петгодишния давностен срок, считано от
момента на обявяването и вписването на завещанието в случай, че е накърнена
запазената му част да предяви чрез иск по чл.30 ЗН, но не е сторил. Поради
това, счита, че това право е преклудирано. Твърди, че облагодетелствано лице М.Ц.Г.
по процесното завещание от Вера Д., е предприело активни действия след
откриване на наследството, останало от смъртта на нейната майка, обявявайки
посоченото завещание, за което е съставен по надлежен ред протокол за обявяване
на саморъчно завещание. От този момент на обявяване на завещанието, в полза на
бащата на ищците и съгласно правото по чл. 30, ал.1 ЗН - е възникнала
възможността той да упражни това свое потестативно право и да поиска
възстановяване на запазената му част от наследството на неговата майка В.Г.Д..
За това счита, че предявеният иск с правно осн.чл.30, ал.1 ЗН от ответната
страна за намаляване на саморъчно завещание от В.Д.и възстановяване на
запазената част на Х.Д.следва да бъде отхвърлен, като неоснователен по отношение
на процесния имот. По отношение на предявения иск с правно осн. чл. 34 ЗС за
допускане до делба счита, че е допустим
и основателен с оглед направените по-горе възражения.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата Ц.П.Т. в който твърди, че
тримата ответници са единствени съсобственици на процесния имот, по силата на
законовия режим на наследяване от наследодателя си М.Ц.Г.. Поддържа се, че М.Ц.Г.
е била единствен собственик на процесния имот на основание две завещания- от
майка й В. Г.Д., която оставя саморъчно завещание от 1991г. и от
баща й Ц. Д., оставил саморъчно завещание от 1991г.. Сочи се, че завещанието на
последния е обявено на 04.12.2018г. пред Съдия по вписванията при Служба по
вписванията гр. Велинград и е вписано в Служба по вписванията гр. Велинград на
04.12.2018г. под акт №243, том I, дело 1254. Поддържа се, че и двете завещания
отговарят на изискванията на закона, написани са изцяло на ръка, съдържат
означение на датата и са подписани от двамата завещатели, като подписите са
положени след завещателните разпореждания. В този смисъл се оспорват
твърденията на ищците, че завещанията не са автентични и следователно нищожни и
се моли тези искове да бъдат отхвърлени. Моли се съдът да отхвърли предявените
от ищците исковете по член 30 от Закона за наследството за намаляване на двете
завещания, като погасени по давност. Моли се да се остави без уважение
предявения иск за придобиване право на собственост на основание давностно
владение върху ½ идеална част от
процесния имот от наследодателя на ищците, като недоказан, необоснован,
противоречащ на закона и моралЦ. Моля се да бъде отхвърлен предявеният иск за
делба, като предявен от лица, които не притежават права върху имотЦ. Ангажира
доказателствЦ. Претендира разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Между страните по делото са безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните права и обстоятелства, а именно, че
общите наследодатели на страните В.Г.Ц.и Ц. Х.Д. по време на техния брак
са придобили процесния поземлен имот-дворно място чрез покупко-продажба през
1938г, а процесното жилище е построено от тях през 1943 годинЦ.
Наследодателката на страните- В.Г.Ц.е починала на 17.05.1994 г. и е оставила за
свой наследници по закон: Ц. Х.Д.- съпруг; Х.Ц.Д.- син и М.Ц.Г.- дъщеря.
Наследодателят на страните- Ц. Х.Д. е починал на 23.01.2007г. и е оставил за
свой наследници по закон: Х.Ц.Д.- син и М.Ц.Г.- дъщеря. В.Г.Ц.е оставила
саморъчно завещание, обявено на 14.04.2004г. и вписано с вх. Per.№
448/28.04.2004г., акт №92 дом 1 нот. Дело 298/2004г на СВп Велинград. Ц. Х.Д. е
оставил саморъчно завещание от 1991г., обявено на 04.12.2018г. и вписано в Служба по вписванията гр. Велинград
на 04.12.2018г. под акт №243, том I, дело 1254. Наследодателят на ищците Х.Ц.Д.е починал на 04.09.2017г. и е
оставила за свои наследници по закон: В.Х.Ц.- дъщеря и Т.Х.Д.- дъщеря.
Наследодателят на ответниците М.Ц.Г. е починала на 19.10.2007г. и е оставила за
свой наследници по закон: П.Ц.Г.- съпруг, Ц.П.Г.- син и Ц.П.Т.- дъщеря.
Изложеното се установява и не оспорените
и приобщени по делото писмени доказателства- удостоверения за наследници №№
2806/14.12.2018г., 2563/13.11.2018г.,
изд. от Община Велинград и 4212/08.11.2018г. на Община Пазарджик, нотариален акт за покупко-продажба, том I рег.№ 611,
дело № 223 от 1938г., Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз
основа на акт № 0014 от 08.02.1935г. на община Велинград,
От саморъчни завещания на В.Г.Ц.и на Ц. Х.Д. се
установява, че приживе са завещали на М.Ц.Г. цялото си движимо и недвижимо имущество.
От Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане на данък върху недвижимите
имоти, подадена от Х.Д.на 05.03.2007г., се установява, че в нея се сочат за
собственици на процесния имот Х.Д.и М.Г.при равни квоти.
От показанията на свидетеля В.М.дългогодишен съсед на просения имот се
установява, че наследодателят–Х.Д., до смъртта си през 2017 г. живеел в
процесния имот, като стопанисвал една стая и имал изба на приземния етаж, а
сестра му- М., не живеела в гр. Велинград, нейната стая на етажа била
заключена, а избата й се ползвала общо от нея и баща й приживе. Х.Д.й казвал,
че половината от имота е негов и той стопанисвал южната част от него, а другата
половина- североизточната част на имота, на сестра му –М., като в своята част
от имота от имота Х.отглеждал пуйки, кокошки, садил го и косил тревата, а
северната част не била поддържана от никой. В югоизточната част Х.изградил, с
помощта на дъщерите си, тоалетна, подпорна стена с плочник. Когато се налагало
ремонт на къщата, той го правел в неговата част от нея. Свидетелката излага, че в
югоизточната част на къщата били претърсвали керемидите на покрива, докато наследодателят
на ищците бил жив, като когато попитала Х.защо само на половината той й
отговорил, че другата е поддържана от него и няма нужда от ремонт.
От показанията на свидетеля С.РЦ.Ц.се установява, че е посещавал
многократно имота, тъй като е в приятелски отношения с ответника Ц., а и в
годините са имали общ бизнес. Там той е присъствал на прочитането на
завещанията на В. и Ц. и от тях самите разбрал, че са съставени такива в полза
на майката на Ц.- М.. От разпита му става ясно още, че в къщата са го посрещали
дядо Ц. и съпругата му приживе, а впоследствие след смъртта им, когато е ходил
не е имало никой в нея. Ответникът Ц. я отключвал с ключ и отсядали там по 2-3
дни. Ползвали голяма стая, в която се влиза от тераса на втория етаж и спалня
пак на него, там били и банята и тоалетнатЦ. От ответника свидетелят знае, че
сметките за ток и вода се плащали от М.. В случаите, в които е посещавал имота
след смъртта на Ц., не е виждал никого там, а приживе, е виждал само дядото Ц.
и не е виждал да се отглеждат животни в двора на имотЦ. От ответника Ц. знае за
ремонт, който бил извършван на покрив.
От показанията на свидетеля Г.АТ.Ц.- съпруг на ищцата В. се установява, става
ясно, че след смъртта на Ц. Д.присъствал на разговор между неговата дъщеря М. и
брат й- Х.и в негово присъствие М. казала на Х.„ аз искам да имам брат, а ти
искаш да имаш сестра, да седнем и да си оправим нещата за имота“ и се разбрали
да си разделят имота на половина, без значение какви завещания имало преди това
в полза на М.. Свидетелят излага, че това случило в къщата, в която живеел Х.,
в стаичката долу – кухничка на първия
етаж, който е почти приземен. След това отишли в общината и си разделили имота,
подали декларации, като Х.декларирал половината, а тя другата половина,
съгласно уговорката им. Свидетелят излага, че те си разпределили и ползването,
като Х.ползвал южната страна, в която, след смъртта на Ц. садял царевица,
прокарал водопровод, направил си баня, тротоари, без помощта на М. и с нейното
знание, като тя му идвала на гости, оставала по няколко дни в имота, през което
време си спяла в дела на майка й, за която част имал вход, а Х.имал свой вход.
И двамата влизали и в приземния етаж, защото там имали избЦ. Поддържа, че никой
не възпрепятствал Х.да почиства целия двор, да коси треватЦ. Твърди, че след
смъртта на М. в къщата, от която имал ключ ходел внукът, на когото Х.е вуйчо. От
показанията му става ясно, че Х.ползвал на първия- приземен етаж една стая,
кухня, изба и тоалетна, която изградил, като там имало още една изба и коридор.
На втория етаж Х.ползвал салон и стая, които били в едната му част, а в другата
имало коридор, тоалетна и стая, която никой не ползвал преди и след смъртта на Ц.,
която била заключена и за М.. От разпита му става ясно, че Х.ползвал баня и
тоалетна на първия-приземен етаж. Излага, че след смъртта на М. никой от
наследниците й не оспорвал ползваното от страна на Х.и той живеел с мисълта, че
са си уредили всичко със сестра му. А след смъртта му се намерил човек, който
искал да купи имота и първоначално в разговор между съпругата му на ищцата В. и
ответницата Ани се разбрали да го продадат, но после ответниците променили
решението си. Твърди, че от 2007 г. наглеждат имота и в него постоянно имало
човек от тяхна страна, като в някои от случаите виждал Ц. да се качва по
стълбите, няколко пъти за последните 7-8 години. След като разбрал, че Ани
взела всичко на свое име повече не правили нищо по имота, като това станало
през 2019г ..
От изслушаната по делото съдебно –почеркова експертиза се
установява, че ръкописният текст и подписът на „Завещател“ в Саморъчно
завещание от Ц. Х.Д. с дата 05.05.1991г. са положени от завещателя и ръкописният текст и подписът на „Завещател“ в
Саморъчно завещание от В.Г.Ц.с дата 05.05.1991г. са положени от завещателя.
Установи се също, че подписът на „Декларатор“ в Декларация с
вх.228/05.03.2007г. е положена от Х.Ц.Д., както и в приходни квитанции № 474/31.01.2007 г. и № 469/09.02.2009 г.
подписите „платил“ са положени от него.
От изслушаната по делото
съдебно –ценова експертиза и допълнителна към нея се установя, че Ц. Х.Д.
е декларирал процесния имот с декларация № 92/ 10.05.1963г., а след смъртта на Ц.
Х.Д. е подадена декларация по чл.14 ЗМДТ
№ 228 от 05.03.2007г. от сина му Х.Ц.Д., с която процесният имот е
посочен като съсобствен със сестрата М. Атанасова Д. при квота ½
ид.части за дваматЦ. След смъртта на Х.Ц.Д.е подадена Дакларация по чл.14 от ЗМДТ № 1595/26.09.2007г. от дъщеря му В.Х.Ц., с която процесният имот е посочен
като съсобствен с останалите страни по делото при квота по ¼ ид.част за
ищците и по 1/6 ид.част за ответниците. За периода до 2007 г. плащания данък
недвижими имоти и ТБО са правени от и за сметка на Ц. Х.Д..
От изслушаната по делото
съдебно техническа експертиза се установява, че ищците са ползвали площ от жилищната сграда в размер
на 35.59 кв.метра, а ответниците – 66.26 км.метра, а общото ползване от
страните, включващо комуникативни площи/коридори и фоаета/- 32.35 кв.метрЦ.
дворното място е с обособени два външни самостоятелни входа към улицата-
югозападен, ползван от ищците и северозападен, ползван от ответниците. Дворното
място е разделено на две части, поради денивелация на терена- източна ниска
част и западна висока част и се ползва общо от страните поделото за достъп и
обслужване на сградата от основната застрояване.
При
така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
По исковете с
правно основание по чл.42 буква „б“, във вр. с чл. 225, ал.1 ЗН
Безспорно по делото се установи от изслушаната съдбено-
почеркова експертиза, приета без възражения от страните, че ръкописният текст и
подписът на „Завещател“ в Саморъчно завещание от Ц. Х.Д. с дата 05.05.1991г. са
положени от завещателя и ръкописният текст и подписът на „Завещател“ в
Саморъчно завещание от В.Г.Ц.с дата 05.05.1991г. са положени от завещателя. От
представените саморъчни завещания е видно, че съдържат означение на датата, когато са
съставени и подписите на завещателите са поставени след завещателните
разпореждания. Следователно при съобразяване
събраните писмени доказателства и приетата без възражения експертиза, която
съдът кредитира изяло като пълна и компетентно изготвена съдът приема, че са
налице напълно валидни завоевателни разпореждания, твърденията на ищците
останаха недоказани, поради което исковете им за прогласяване нищожността на
саморъчно завещание на Ц. Х.Д., и на саморъчно завещание на В.Г.Ц.следва да се
отхвърлят.
По исковете с правно основание по
чл. 30 ЗН
Ищците следва да докажат: 1. качеството си на
наследник на наследодателя си с право на запазена част; 2. размерът на
наследствената маса, на запазена част на наследодателя си, както и дали и с
колко тя е била накърнена с извършеното дарение (наличието на безвъзмездно разпореждане с посоченото имущество, увреждащо
размера на запазената им част от наследството).
В доктрината и практиката правилно се приема, че правото на иск по чл. 30,
ал. 1 ЗН е процесуално право, с което се бранят имуществени права, тъй като
уважаването на този иск би имало за резултат увеличаването на имуществото на
ищецЦ. Поради тази причина правото на иск по чл. 30, ал. 1 ЗН е наследимо,
поради което ищците, като законни наследници на покойния Х.Д.са активно
легитимирани по настоящия иск, доколкото разполагат с качеството „наследник“. В
този смисъл и т. 3б на Постановление № 7-73 г.
Правото на възстановяване на запазена част,
накърнена чрез съвещателни разпореждания е самостоятелно субективно
потестативно право с имуществен характер, което заинтересованият може да
упражни в определен срок, а с изтичането му се погасявЦ. В случая важи общата
пет година давност, съгласно чл. 110 ЗЗД и съобразно трайно установената съдебна
практикЦ.
Видно от събраните писмени доказателства е, че това
право не е упражнено в посочения срок от наследодателя на ищците – Х.Д., в
качеството му на наследник с право на запазена част и с каквото той разполага
като наследник който не може да получи пълния размер на тази част, предвид
извършеното от наследодателката му- В.Д.универсално завещание в полза на сестра
му М. Г.ц..
Обявяването на саморъчното завещание по
реда на чл. 27 от ЗН по искане на
ползващо се от завещателните разпореждания лице представлява израз на приемане
на наследството от негова страна и демонстрира намерението и желанието му да се
приеме завещаното имущество. Следователно началният
момент, от който е започнал да тече давностният срок за наследодателя на ищците
Х.Д.да упражни това свое субективно потестативно право по възстановяване на запазената
част от наследството, оставено от неговата майка В.Д.е датата на неговото
обявяване- 26.04.2004г. пред Съдия по вписванията при Служба по вписванията гр.
Велинград. Същото е вписано в службата по вписванията на 28.04.2004г. под акт №
92 том I, дело 298. Видно е от приложеното като доказателство завещание на В. Д.,
че Х.Д.е присъствал на неговото обявяване, което е удостоверил с подписа си и с
изписване на имената си. Константна е съдебната практика, че чрез обявяването на завещанието от
облагодетелстваното лице, то упражнява правата си. Приема се също, че погасителната давност за претенцията на наследник за
възстановяване на запазената му част от наследството започва да тече от датата
на обявяване на завещанието, с което е накърнена запазената му част. Следователно считано от 26.04.2004г. е започнал да тече по отношение на
него давностният срок, в който е могъл да упражни своето право и същият е
изтекъл на 26.04.2009 г.. Правото да се иска възстановяване на
запазената част е от категорията на т.нар. преобразуващи субективни права и
може да се упражни само по съдебен ред, какъвто не се твърди нито доказва да е
бил използван от Х.Д.. В случая
исковата молба е подадена едва на 07.01.2019 г., поради което следва да се
приеме за основателно възражението на ответниците за погасяване по давност на
това право и искът по отношение наследството оставено от В.Д.следва да се
отхвърли.
По отношение на завещателните разпореждания, с които се накърнява запазена
част, с Постановление № 7-73 г. пленумът на Върховния съд (ВС) е приел, че
срокът започва да тече от момента, в който лицето, в чиято полза е
разпореждането, “упражни своето право по завещанието”. Обявяването на завещанието от друго лице, а не
от облагодетелствания не може да има такива за правна последица начало на срока,
защото не изразява воля на бенефициерЦ. Ето защо обявяването на завещанието на Ц.
Д.от наследниците на М.Г.е ирелевантно в настоящия случай.
При откриване на наследството наследниците по закон и по завещание имат правото да приемат
наследството. Приемането на наследството може да бъде извършено изрично или по
мълчалив начин, съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 2 ЗН приемане има и когато наследникът извърши
действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството.
Завещанието създава
правна възможност за придобиване на наследственото имущество, която придобива
правен ефект в случай, че наследникът извърши приемане на наследството по завещанието. В случай, че
завещателното разпореждане е в полза на наследник по закон възниква
наследствено правоприемство, основано на две качества и съответно отделно право
на наследника да приеме или откаже наследството по завещание.
Съгласно практиката на съдилищата, упражняването на правата по завещанието изисква установяване
на активно поведение от страна на наследника, което може да се изразява в
извършването на фактически или на правни действия. Конклудентните действия трябва да са такива, че
да сочат на действителната воля на наследника да приеме наследството.
Фактическите или правни действия на
наследника следва несъмнено да изразяват намерението му да приеме наследството.
От събраните по делото гласни доказателства,
чрез разпита на всички свидетели се установява, че наследодателят на
ответниците не е живяла в процесния имот. Пак от тях става ясно, че тя е имала
собствени помещения в него, които заключвала, както и че до смъртта си Х.Д.ползвал
останалите. От показанията на св. С.Ц.става ясно, че тя плащала всички сметки
за ток и вода и всички други за него. Пак от тях и от тези на св. Ц.и св. М.се установява, че М. правила
ремонт на покривЦ. От разпита на св. Ц.става ясно, че след смъртта на
наследодателя Ц. Д., М. и Х.се разбрали последният да остане в имота и да
ползва част от помещениятЦ. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в
частта по отношение на това, че те се били разбрали да си го разделят на
половина и така отишли и го декларирали в ОбщинатЦ. Съдът намира, че в тази
част те противоречат на събраните по делото писмени доказателства и приетите
без възражения съдебно –почеркова и съдебно –ценова експертиза и допълнителна
към нея. От последните безспорно се установи, че подадената декларация по чл.14 ЗМДТ № 228 от 05.03.2007г., с която процесният имот е посочен като съсобствен
при квота по ½ ид. части е подадени и подписана от Х.Ц.Д., а не от М. Г.ц..
Съдът при съобразяване заинтересуваността на свидетеля от изхода на спора
намира, че именно тя му е попречила да изложи достоверно обстоятелства по
отношение на които е дал показания в съдебното производство. От събраните
гласни доказателства чрез разпита на всички свидетели става ясно, че М. и
наследниците й винаги са имали достъп до имота, посещавали са го, преспивали са
в него.
При съобразяване събраните по делото писмени и
гласни доказателства и приетите без възражения експертизи съдът намира, че от
обстоятелството, че М.Г.е позволила на брат си Х.Д.да остане в наследствения
имот и да ползва част от помещенията в него следва изводът, че е упражнила
правата си като бенефициер по процесното завещание на Ц. Д.от момента на
откриване на наследството му. Противния извод не следва нито от показанията на
св. М., на която Х.казвал, че половината
от имота е негов, тъй като това тя не е узнала от облагодетелстваното лице,
нито от обстоятелство, че Х.в действителност го е ползвал след като от
показанията на св. Ц.се установи, че това е станало по нейна воля, тъй като е
искала да „си оправят нещата за имота“, нито от обстоятелството, че по нейно
искане е била издадена данъчна оценка за имота, тъй като няма никакви данни тя
да е била запозната със съдържанието, още повече се намира в наследниците на Х.,
а не нейните. Нещо повече от показанията на Ц.се установи, че веднага след
смъртта на завещателя тя е отишла в имота при брат си и е водила разговор с
него, като от показанията на свидетелите безспорно се установи, че след него му
е позволила да ползва част от помещенията в израз на добрите им отношения,
поддържани до смъртта й.
Следователно съдът приема, че началният момент, от
който е започнал да тече давностният срок за Х.Д.да упражни правото си да иска
възстановяване на запазена част от наследство от наследодателя Ц. Д., е този,
от който сестра му, чрез конклудентни действия е приела завещаното й имущество след
смъртта на завещателя през 2007 г.. От
тази дата е започнал да тече давностният срок, който съответно е изтекъл през
2012г.. Не се твърди, нито доказва Х.Д.да
е упражнил това си право. Исковата молба е депозирана в съда едва през 2019 г.,
поради което съдът счита възражението на ответниците за основателно, а иска за
погасен по давност и като такъв следва да се отхвърли.
По иска
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на десет години. В случая не се твърди или
доказва наследодателят на ищците или те да са добросъвестни държатели, поради
което за тях важи общата десетгодишна давност.
Съдът намира, че ангажираните от
страна на ищците доказателства не установяват правно значими факти за владение
на имота от страна на наследодателя им в продължение на 10 години. От събраните гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите М.и Ц.се установи, че Х.Д.е живял в процесния имот,
собственост на наследодателя на ответниците- М.Г.със знанието и разрешението й,
до смъртта си през 2017г.. От показанията на всички свидетели става ясно, че до
смъртта на М., а след нея, нейните наследници са посещавали имота и винаги са
разполагали с ключ от него. Установи се, че след смъртта на Х.имотът е
посещаван единствено от наследниците на М.- синът й Ц.. Ищците през 2017 г. са
декларирали имота като съсобствен данъчно, но не са плащали данъците за него,
нито се установява да са се грижили за него и въобще да са го посещавали.
Съдът не кредитира показанията на
св. Ц.в частта, с която твърди, че от 2007 г. наглеждат имота и в него
постоянно имало човек от тяхна страна, тъй като ги намира за неубедителни,
недостоверни и не подкрепени от другите събрани доказателства по делото,
включително чрез показанията на св. М.дългогодишен съсед на просения имот,
както и тези на св. Атанасов, а и като противоречащи на твърденията в исковата
молба, че след смъртта на Х.Д.имотът останал необитаем.
При това положение съдът намира,
че Х.Д., е бил допуснат от собственика в процесния имот като обикновен
държател, доколкото упражняваната от него фактическа власт е произтичала от
уговорка помежду им да го полза в съответна, съобразно уговорката част. Следователно фактическата му власт се основава на
признаване правата на собственика, което формира извод, че не е налице
владение, а държане. Не са ангажирани доказателства, които да сочат на промяна в това поведение.
Доколкото по делото липсват
доказателства подобна уговорка той да е имал с наследниците на М. остава въпросът
за упражняваната след смъртта й фактическа власт върху него. В случая обаче
изследването й се явява безпредметно, тъй като от смъртта й на 19.10.2007 г. до
неговата смърт на 04.09.2017 г. не е изтекъл необходимия по закон десетгодишен срок
за придобиване имота по давност. Простото деклариране на имота от наследниците
му не е достатъчно да се приеме, че същите са упражнявали фактическа власт с цел
да го своят, а други действия по отношение на него и времето им на извършване,
включително плащане на данъци след декларирането му, от тяхна страна по делото
не се установяват да са били извършвани. Ето защо не може да се приеме, че ищците
след смъртта на наследодателят им са продължили неговото владение и съответно в
тяхна полза е изтекъл законоустановения давностен срок, след който биха могли
да придобият собствеността върху имотЦ. Това е било в тяхна доказателствена
тежест и като последица от неизпълнението й, следва да се приеме, че искът е
недоказан. Отделно от това стои въпросът, че реалната част от имота,
която е ползвал Х.по делото не се доказа да представлява годен обект на
собственост, нито че двете реални части
от имота, които биха се обособили отговарят на изискването за
самостоятелни жилища с оглед действащите строителни правила и норми за
необходимия брой и вид помещения. По изложените
съображения съдът намира иска за недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По иска с правно основание по чл. 34 ЗС
При
съобразяване на всичко изложено до тук, съдът приема, че не се установи
съществуването на съсобственост между страните, поради което искът за делба следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този
изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответниците следва да бъдат
присъдени направените от тях разноски по делото
в размер на 3050 лева, съобразно
представените доказателства и списък.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.Х.Ц., ЕГН **********,*** и Т.Х.Д., ЕГН
**********,***, срещу П.Ц.Г., ЕГН **********,***, Ц.П.Г.. ЕГН **********,***, и
Ц.П.Т., ЕГН **********,***, иск с правно основание по чл.42 буква „б“, във вр. с чл. 225, ал.1 ЗН за
прогласяване нищожността на саморъчно завещание на Ц. Х.Д..
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.Х.Ц., ЕГН **********,*** и Т.Х.Д., ЕГН **********,***,
срещу П.Ц.Г., ЕГН **********,***, Ц.П.Г.. ЕГН **********,***, и Ц.П.Т., ЕГН **********,***,
иск с правно основание по чл.42 буква „б“, във вр. с чл. 225, ал.1 ЗН за
прогласяване нищожността на саморъчно завещание на В.Г.Д..
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Х.Ц., ЕГН **********,*** и Т.Х.Д., ЕГН **********,***, срещу П.Ц.Г., ЕГН **********,***, Ц.П.Г.. ЕГН **********,***, и Ц.П.Т., ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН, за
възстановяване на запазената част на Х.Ц.Д.от
наследството на В. Г.Д., починала на 17.05.1994г., като се намали
универсалното й завещание в полза на М.Ц.Г., като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Х.Ц., ЕГН **********,*** и Т.Х.Д., ЕГН **********,***, против П.Ц.Г., ЕГН **********,***, Ц.П.Г.. ЕГН **********,***, и Ц.П.Т., ЕГН **********,***,
, иск с правно
основание чл.30, ал.1 от ЗН, за
възстановяване на запазената част на Х.Ц.Д.от
наследството на Ц. Х.Д., починал на 23.01.2007г., като се намали универсалното му
завещание в полза на М.Ц.Г., като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Х.Ц., ЕГН **********,*** и Т.Х.Д., ЕГН **********,***, срещу П.Ц.Г., ЕГН **********,***, Ц.П.Г.. ЕГН **********,***, и Ц.П.Т., ЕГН **********,***,
иск с правно основание 124, ал.1 от ГПК, за признаване на установено по
отношение на ответниците, че ищците са
собственици на основание давностно владение на ½ идеална част от
поземлен имот с идентификатор 10450.502.936, с площ от 1068кв.м., находящ се в
град Велинград, ул. „*********, и на ½ идеална част от построената в него жилищна страда, с
идентификатор 10450.502.936.1, еднофамилна, на два етажа, със застроена площ от
98кв.м., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Х.Ц., ЕГН **********,***
и Т.Х.Д., ЕГН **********,***, срещу П.Ц.Г., ЕГН **********,***, Ц.П.Г.. ЕГН **********,***, и Ц.П.Т., ЕГН **********,***,
иск за делба на поземлен имот с идентификатор 10450.502.936, с
площ от 1068кв.м., находящ се в град Велинград, ул. „*********, ведно с
построената в него жилищна страда, с идентификатор 10450.502.936.1,
еднофамилна, на два етажа, със застроена площ от 98кв.м., като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Х.Ц., ЕГН **********,*** и Т.Х.Д., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на П.А.Г., ЕГН **********,***, Ц.П.Г.. ЕГН **********,***, и Ц.П.Т., ЕГН **********,*** на
основание чл. 78, ал. 3 и ал.1 ГПК сумата от 3050 лв., представляваща разноски
в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА