РЕШЕНИЕ
№ 440
гр. Варна, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20233110109008 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „Ф.К - 1“, ЕИК
*******11, със седалище и адрес: гр. Русе, ул. К.П. № *****, чрез
процесуалния му представител – адв. О. Б., срещу „Е.Р.П.С.” АД, ЕИК
*******21, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. В.В. № ****,
Варна Тауърс, кула Е, иск с правно основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 4824.99 лв. /след
допуснато изменение в размера на исковата претенция по реда на чл. 214, ал.
1 ГПК вместо първоначалната за сумата 2500 лв./, представляваща
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи през
периода 20.09.2022 г. – 31.10.2022 г. – невъзможност на ищеца да произведе
електроенергия от обекта си – ФЕЦ /фотоволтаична електрическа централа/,
находяща се в с. Писанец, общ. В., обл. Р., ул. Г.Д. № **** и съответно да
продаде тази електроенергия на дружеството Р.4 -ТБ ООД, въпреки
наличието на сключен договор от 07.09.2022 г. за покупко-продажба на
електрическа енергия и участие в балансираща група, което се дължи на
допусната от ответника забава за поставяне под напрежение /за
присъединяване към електроразпределителната мрежа на ЕРП С./ на
процесната ФЕЦ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 29.03.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата си молба ищецът „Ф.К-1“ ЕООД излага, че е изградило
фотоволтаична електрическа централа /ФЕЦ/ с мощност 80 кWp, разположена
в имот, находящ се в с. Писанец, общ. В., обл. Р., ул. Г.Д. № ****. На
1
07.12.2021 г. сключили с ответника „Е.Р.П.С.“ АД предварителен договор за
присъединяване на изгражданата ФЕЦ. На 11.02.2022 г. двете дружества
сключили окончателен договор за присъединяване на ФЕЦ. В изпълнение на
разпоредбите на договора, на 08.08.2023 г. в процесната ФЕЦ е монтиран
електромер, поставени са пломби и токови трансформатори. Поставено е
началото на 72 часова проба на ФЕЦ. На 11.08.2022 г. в присъствие на
представители на двете страни ФЕЦ е изключена след извършването на тази
проба. На 15.08.2023 г. дружеството подало до ответника искане за сключване
на договор за достъп до електроразпределителната мрежа на ЕРП С.. На
26.08.2022 г. ответникът му издал удостоверение, което да му послужи за
регистриране като търговски участник на пазара на ел. енергия. На 07.09.2022
г. между страните е подписан договор, с който уговарят условията за достъп
до електроразпределителната мрежа на ЕРП С.. На 07.09.2022 г. между
дружеството и Р.4 -ТБ ООД е сключен договор за покупко-продажба на ел.
енергия и участие в балансираща група, по силата на който купувачът се
задължава да изкупува произведената от дружеството ел. енергия за периода
09.09.2022 г. – 31.07.2023 г. В чл. 3 от този договор била уговорена и цената,
по която ще се продава произведената ел. енергия. Твърди, че след
изпълнение на всички задължения по договора за присъединяване и на
основание чл. 18 от същия, на 13.09.2023 г. дружеството подало искане за
поставяне под напрежение на изградената ФЕЦ. Към него били приложени
всички изискуеми документи. Поддържа, че ответникът изпълнил
задължението си да постави под напрежение ФЕЦ едва на 01.11.2022 г., с 41
дни забава, като присъединяването е следвало да бъде извършено в срок до
20.09.2023 г. Посочва, че това неизпълнение в договорения срок му е
причинило имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи. Същите
са пряка и непосредствена последица от забавеното изпълнение и са могли да
бъдат предвидени при пораждане на задължението, доколкото към 13.09.2022
г. ответникът е знаел за сключения договор за продажба на ел. енергия между
дружеството-ищец и купувача Р.4 -ТБ ООД. В периода на забавата
дружеството не е продало на купувача ел. енергия, въпреки наличието на
сключен договор за това. По изложените съображения моли предявеният иск
да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Е.Р.П.С.” АД, чрез процесуалния му представител – юрк. Б.Н.. Поддържа
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва
същия по основание и по размер. Поддържа, че целта на обезщетението за
пропуснати ползи е поправянето на действително претърпените от кредитора
вреди, поради което пропускането на всяка конкретно твърдяна полза трябва
да се докаже. Счита, че ищецът не може да претендира пропусната полза от
нереализирана продукция, която въобще не е произведена, доколкото
настоящото производство почива именно на непроизведено и неизкупено
количество ел. енергия. Оспорва твърдението, че сключеният между ищеца и
трето лице договор за покупко-продажба на ел. енергия от 07.09.2023 г.
представлява доказателство за пропуснати ползи, доколкото сключването на
такъв договор е нормативно задължение и е част от процедурата по
присъединяване на енергиен обект, съгласно Наредба № 6/24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на ел. енергия към преносната
или към разпределителните ел. мрежи. Поддържа, че е напълно възможно
произведената от ФЕЦ енергия да не достигне обратно до мрежата по ред
причини, като част от произведената ел. енергия би била използвана от ищеца
2
за негови собствени нужди /за работа на ел. централата, технологични загуби,
такси достъп и пренос и др./. Счита, че няма как пропуснатите ползи да се
определят по осреднени стойности, тъй като слънчевите лъчи и останалите
климатични условия през различните дни на процесния период са различни.
Напълно е възможно да има неблагоприятни климатични условия и аварии,
поради което ФЕЦ да не генерира енергия. По изложените съображения моли
исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В проведено по делото на 24.01.2024 г. открито съдебно заседание
ищецът се представляват от адв. О. Б., който заявява, че поддържа подадената
искова молба и моли предявеният иск да бъде уважен. В предоставения от
съда срок представя писмена защита.
Ответната страна се представлява от юрк. Б.Н., която поддържа
становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде
отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2
ЗЗД.
За основателността на иска ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване в процеса следните обстоятелства: наличието на
валидно облигационно правоотношение с ответника по повод присъединяване
на обект /изградена от ищеца ФЕЦ/ за производство на ел. енергия; че е
изпълнил всички изисквания по договора за присъединяване, тоест, че е
изправна страна по договора; че присъединяването е изпълнено със забава; да
установи, че в случай на точно изпълнение, би реализирал полза, изразяваща
се в продажбата на непроизведеното количество ел. енергия, предвид и
сключения от него за целта договор за покупко-продажба с трето лице – Р.4 -
ТБ ООД; наличието на причинно-следствена връзка между допуснатата
забава за присъединяване на обекта от страна на ответното дружество и
пропуснатата полза, съответно да установи какъв е размерът на пропуснатата
полза – цената, която е следвало да получи ищецът при продажбата на
непроизведеното по вина на ответника количество ел. енергия.
В производството на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е обявено за
безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че между страните са
сключени следните договори: предварителен договор за присъединяване на
обект за производство на ел. енергия от 07.12.2021 г., договор за
присъединяване на обект за производство на ел. енергия от 11.02.2022 г. и
договор от 07.09.2022 г. за достъп на производител на ел. енергия до
електроразпределителната мрежа, собственост на Е.Р.П.С. АД, както и че
обектът на ищеца – ФЕЦ, находящ се в с. Писанец, е въведен в експлоатация
на 01.11.2022 г.
Съгласно уговореното между страните в чл. 5, ал. 1 от сключения между
тях окончателен договор за присъединяване на обект за производство на ел.
енергия от 11.02.2022 г., срокът за присъединяване на обекта е до 7 дни от
представянето на следните документи: документи, удостоверяващи
въвеждането в експлоатацията на присъединявания обект; разрешение за
ползване на ел. съоръженията за присъединяване; декларация на
производителя за съответствие на неговите електрически инсталации с
3
изискванията на безопасност и техническите норми; сключен договор за
достъп до разпределителната мрежа на ЕРП С. и сключен договор за
изкупуване на произведената ел. енергия.
Следва да се отбележи, че изложената от ищеца в исковата молба
фактическа обстановка не е спорна по делото, а същата се подкрепя и от
представените с исковата молба писмени доказателства, в това число
констативни протоколи от извършени проверки.
Не е спорно, а видно и от представеното удостоверение от ЕРП С.,
издадено на 26.08.2022 г., ответникът е издал удостоверение в полза на
ищеца, което да му послужи за регистрирането му като търговски участник на
пазара на ел. енергия. Към удостоверението е приложен и списък на
монтираните в процесната ФЕЦ средства за търговско измерване.
На 07.09.2022 г., както вече се посочи, между страните е сключен
договор за условията за достъп на ищеца в качеството му на производител на
ел. енергия до електроразпределителната мрежа на ЕРП С..
На същата тази дата – 07.09.2022 г. между ищеца, като продавач, и Р.4 -
ТБ ООД, като купувач, е сключен договор за покупко-продажба на ел.
енергия и участие в балансираща група, по силата на който купувачът се
задължава да изкупува произведената от тази ФЕЦ на ищеца електроенергия
за периода 09.09.2022 г. – 31.07.2023 г., при уговорена в чл. 3 от договора
цена.
Не е спорно, а и от представеното искане с вх. № 6253651/13.09.2022 г.
се установява, че на основание чл. 18 от сключения между страните договор
за присъединяване от 11.02.2022 г. ищецът е поискал да бъде поставен под
напрежения въведеният в експлоатация по реда на ЗУТ енергиен обект за
производство на ел. енергия от възобновяеми източници, а именно
собствената му ФЕЦ, находяща се в с. Писанец, общ. Ветово, обл. Р.. Не е
спорно, че към това искане са приложени всички необходими документи,
съгласно чл. 18 вр. чл. 5, ал. 1 от договора, описани по-горе в изложението.
Както вече се посочи, не е спорно, че процесният обект е поставен под
напрежение едва на 01.11.2022 г., а не в уговорения между страните 7-дневен
срок, който е изтекъл на 20.09.2022 г.
Основният спорен въпрос в производството е дали тази забава на
ответното дружество е в причинна връзка с претърпени от ищеца вреди под
формата на пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможност на ищеца да
произведе електроенергия от обекта си – ФЕЦ /фотоволтаична електрическа
централа/, находяща се в с. Писанец, общ. В., обл. Р., ул. Г.Д. № **** и
съответно да продаде тази електроенергия на дружеството Р.4 -ТБ ООД,
въпреки наличието на сключен договор от 07.09.2022 г. за покупко-продажба
на електрическа енергия и участие в балансираща група.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от страна на ищеца
бяха представени и съответно приети като доказателства издадените по
сключения между ищеца и Р.4 -ТБ ООД фактури за продажба на ел. енергия,
установяващи реалното изпълнение на сключения между тези лица договор от
07.09.2022 г. в периода м. ноември 2022 г. – м. септември 2023 г.
По делото е изслушано и прието без възражения от страните
заключението на вещото лице инж. Н. Г. по допуснатата по искане на ищеца
съдебно-техническа експертиза, съгласно което прогнозното производство на
електроенергия от ФВЦ е 11.955 МWh за процесния, зададен от ищеца
4
период 20.09.2022 г. – 30.10.2022 г. За целта вещото лице посочва, че е
извършило симулации на поведението на централата и проверовъчни
изчисления. В табличен вид са представени данни относно прогнозното
производство на ФВЦ за разглеждания период, вкл. за всеки един от дните,
включени в този период, поотделно.
Съгласно задължителните разрешения, дадени в ТР № 3/12.12.2012 г. по
тълк. дело № 3/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК, при предявен иск по чл. 82
ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи,
произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект,
трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора,
която сигурност не се предполага.
В мотивите на това тълкувателно решение се посочва, че неточното
изпълнение на договорните задължения поражда правото на кредитора да
иска от длъжника изпълнение заедно с обезщетение за забавата или да иска
обезщетение за неизпълнение (чл. 79, ал. 1 ЗЗД). Съгласно разпоредбата на
чл. 82 ЗЗД, регламентираща обема и границите на отговорността за вреди от
виновно неизпълнение на договорните задължения, обезщетението обхваща
всички причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението. Както в правната доктрина, така и в съдебната практика,
пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на
имуществото на кредитора. Установяването на пропуснатата полза се
основава на предположение за състоянието, в което имуществото на
кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно
задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на
неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не
хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на
доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да
почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.
На обезщетяване подлежат не всички пропуснати от възложителя ползи, а
само тези, които са били предвидими за страните по сделката към момента на
пораждане на задължението и са пряка и непосредствена последица от
неговото неизпълнение. Това са ползите, чието пропускане, с оглед
специфичните за случая обстоятелства и при проявена грижа на добрия
стопанин/добрия търговец, страните са могли и са били длъжни да
предположат и което е причинено именно от неизпълнението, тоест което
представлява негов необходим и закономерен резултат.
Застъпено е още виждането, че в този случай кредиторът-възложител
следва да докаже, че при точно изпълнение на задължението за изграждане на
обекта със сигурност би получил увеличаване на имуществото си, като
установи факта на създадени между него и трети лица правоотношения във
връзка с този обект по повод ползването или разпореждането с него, които са
били осуетени именно в резултат от забавата на длъжника или като установи,
че при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала
реална възможност за отдаване на обекта под наем, за получаване на доходи
чрез използването му за осъществяване на търговска дейност или за изгодно
разпореждане с него.
Аналогично е и възприетото в ТР № 3/2021 г. от 13.01.2023 г. по тълк.
дело № 3/2021 г. по описа на ВКС, ОСГТК, по въпроса относно доказването
на пропуснатите ползи, причинени от деликт. Посочено е, че понятието
5
пропусната полза е с едно и също съдържание както при договорната, така и
при деликтната отговорност. Поради това доказването на пропуснатата полза
в двата случая следва да е еднакво. Тъй като законът изисква реално
настъпила вреда, за да възникне правото на обезщетение, предположението за
наличието на пропусната полза трябва да се изгражда на доказана възможност
за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да
почива на логическото допускане за закономерно настъпване на
увеличението.
Изхождайки от така дадените разрешения на ВКС, съотнесени към
предмета на настоящия спор, съдът приема, че в случая може да бъде
направен обоснован извод, че ищецът е пропуснал да увеличи имуществото
си със стойността на енергията, която е могла да генерира собствената му
ФЕЦ, като съответно продаде тази енергия на купувача Р.4 -ТБ ООД, с който
има сключен договор за изкупуване и който реално е изкупувал
произведената ел. енергия след 01.11.2022 г. /датата на поставяне на обекта
под напрежение/, за което бяха представени доказателства, както вече се
посочи по-горе в изложението. Причината за това е именно неизпълнението в
срок на договорното задължение на ответника, уговорено между страните,
съгласно чл. 5, ал. 1 от сключения между тях на 11.02.2022 г. договор за
присъединяване: непоставяне под напрежение на процесната ФЕЦ на ищеца в
предвидения 7-дневен срок, считано от подаване на искането от 13.09.2020 г.,
тоест в срок до 20.09.2022 г. вкл. Тоест, съдът намира, че в случая е доказано
сигурното увеличаване на имуществото на увреденото лице – ищеца, което
обаче е препятствано от посоченото договорно неизпълнение от страна на
ответника.
Съдът приема, че вредата е била предвидима за ответното дружество
при пораждане на задължението по смисъла на чл. 82 ЗЗД. И това е така,
доколкото обектът на ищеца е бил готов за експлоатация, тоест да
произвежда и съответно да продава ел. енергия /успешно са преминали
всички необходими проби, което обстоятелство не е спорно между страните/.
Ответникът е бил наясно и със сключения договор за покупко-продажба на ел.
енергия от 07.09.2022 г. между ищеца и купувача Р.4 -ТБ ООД, тоест могъл е
да предвиди, че забавата в изпълнението на поетото от него договорно
задължение ще причини съответна вреда на насрещната страна.
В този смисъл съдът приема за неоснователни възраженията на
ответника, изложени в отговора на исковата му молба.
По изложените съображения съдът приема, че искът е доказан по
основание /установени са всички необходими предпоставки за основателност
на претенцията/ и следва да бъде уважен.
По отношение размера на претенцията съдът цени заключението на
вещото лице по приетата СТЕ, съгласно което крайната цена за периода
20.09.2022 г. – 30.10.2022 г., съгласно чл. 3 от договора по т. 6 от раздел III, e
4824.99 лв. без ДДС. Съдът намира обаче, че претенцията за датата 20.09.2022
г. е неоснователна, доколкото това именно е крайният срок, в който
процесният обект е следвало да бъде присъединен. Тоест, забавата е
настъпила, считано от 21.09.2022 г., предвид и разпоредбата на чл. 84, ал. 1
ЗЗД, съгласно която, когато денят за изпълнение на задължението е определен
/такъв е и настоящият случай/, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Ето защо отговорността на ответника не може да бъде ангажирана за датата
20.09.2022 г., когато реално същият още не е бил в забава на изпълнение на
6
задължението си за поставяне под напрежение /присъединяване/ на обекта
към електроразпределителната мрежа на ЕРП С..
Съгласно заключението на вещото лице, цената на прогнозното
количество ел. енергия за датата 20.09.2022 г. възлиза на 211.48 лв., съгласно
посоченото в приложение № 2 към експертизата. Тоест, предявеният иск е
основателен за сумата 4613.51 лв. /4824.99 лв. – 211.48 лв./ и за периода
21.09.2022 г. – 31.10.2022 г. За разликата над тази сума до претендираните
4824.99 лв., както и за датата 20.09.2022 г., претенцията е неоснователна и
подлежи на отхвърляне.
Основателна в тази връзка е и претенцията за присъждане на законна
лихва, като върху главницата 2500 лв. /първоначално предявения размер на
иска/ същата следва да е от датата на подаване на исковата молба в съда –
29.03.2023 г. до окончателното й изплащане, а за увеличения размер на
исковата претенция, равняваща се на сумата 2113.51 лв., считано от датата на
изменението на иска – 24.01.2024 г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора, отговорността за разноски следва да бъде
разпределена по следния начин:
Ищецът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства
за извършени такива в общ размер от 1443 лв., от които: 193 лв. – държавна
такса, 550 лв. – депозит вещо лице, както и 700 лв. – платено в брой
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
10.03.2023 г., Възражението за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК е
неоснователно, предвид размера на предявения иск, ангажирания в
производството доказателствен материал, съответно действителната правна и
фактическа сложност на делото. След направените изчисления съдът приема,
че в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски за сумата 1379.75
лв., съразмерно с уважената част от предявения иск, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК приема, че следва
да е в минималния размер от 100 лв., съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ. Предвид изхода на спора и след направените
изчисления съдът приема, че в полза на страната следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 4.38 лв., съразмерно с отхвърлената част от предявения
иск, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.Р.П.С.” АД, ЕИК *******21, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. В.В. № ****, Варна Тауърс, кула Е, да заплати на
„Ф.К - 1“ ЕООД, ЕИК *******11, със седалище и адрес: гр. Русе, ул. К.П. №
*****, сумата 4613.51 лв. /четири хиляди шестстотин и тринадесет лева и
петдесет и една стотинки/, представляваща претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи през периода 21.09.2022 г. – 31.10.2022 г. –
невъзможност на ищеца да произведе електроенергия от обекта си – ФЕЦ
/фотоволтаична електрическа централа/, находяща се в с. Писанец, общ. В.,
обл. Р., ул. Г.Д. № **** и съответно да продаде тази електроенергия на
дружеството Р.4 -ТБ ООД, въпреки наличието на сключен договор от
7
07.09.2022 г. за покупко-продажба на електрическа енергия и участие в
балансираща група, което се дължи на допусната от ответника забава за
поставяне под напрежение /за присъединяване към електроразпределителната
мрежа на ЕРП С./ на процесната ФЕЦ, ведно със законната лихва върху
сумата 2500 лв. /първоначално предявения размер на иска/, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 29.03.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението, и ведно със законната лихва върху сумата
2113.51 лв. /увеличения размер на претенцията/, считано от датата на
изменение на иска – 24.01.2024 г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 4613.51 лв. до претендираните 4824.99 лв. и за датата
20.09.2022 г.
Начин на плащане: по банков път, банкова сметка IBAN:
BG*********403, открита в „Българска банка за развитие“ АД, с титуляр:
„Ф.К - 1“ ЕООД.
ОСЪЖДА „Е.Р.П.С.” АД, ЕИК *******21, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. В.В. № ****, Варна Тауърс, кула Е, да заплати на
„Ф.К - 1“ ЕООД, ЕИК *******11, със седалище и адрес: гр. Русе, ул. К.П. №
*****, сумата 1379.75 лв. /хиляда триста седемдесет и девет лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляваща сторените в производството
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от предявения иск,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ф.К - 1“ ЕООД, ЕИК *******11, със седалище и адрес: гр.
Русе, ул. К.П. № *****, да заплати на „Е.Р.П.С.” АД, ЕИК *******21, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. В.В. № ****, Варна Тауърс,
кула Е, сумата 4.38 лв. /четири лева и тридесет и осем стотинки/ ,
представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с отхвърлената част от предявения иск, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8