Решение по дело №281/2016 на Административен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 341                                              09.01.2017г.*** Загора

 

                       

                           В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, III състав, в публично съдебно заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                      

                                                                                           СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

       

 

при секретар   А.А.                                                                        

и с участието на прокурора

като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 281 по описа за 2016г.,  за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

                       

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/. 

 

            Образувано е по жалба на Г.Т.М., С.Й.Б. и Е. Йовчева Б.,***, против Заповед  № 768  от 18.05.2016г ***, с която на основание чл.129 ал.2 и чл.134 ал.2 т.1 вр.с чл.208 ал.1 от ЗУТ, вр.с пар.70 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, Решение № 15 по протокол № 6 от 24.03.2016г на ЕСУТ, и с цел урегулиране на  имоти, е одобрено изменение на плана за улична регулация и плана за регулация на част от квартал 418 по плана на гр.Казанлък, както следва: 1.премахване на улична регулация между осови точки 3105- 3104-3109-3108-2332, представляваща част от задънена улица „Зефир” и 2.заличаване на урегулирани поземлени имоти ХІХ-3186, ХVІІІ-3187, ХVІІ-3188, ХІV-3182, ХV-3183 и ХVІ-3184 и образуване на нов урегулиран поземлен имот ХVІ_{3184, 3182, 3183, 3186, 3187,3188} както се сочи показано на приложени към заповедта чертежи.

            В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради противоречието му с материалния закон. Жалбоподателите сочат, че от 1955г насам те, респективно техни праводатели, са собственици на имоти в обхвата на изменението. Г.Т.М. твърди, че е собственик на част от УПИ ХVІІІ₃₁₈₇, а С. и Е. Балтови — на УПИ ХІХ₃₁₈₆. Жалбоподателите твърдят, че към заповедта не е приложена графична част и не разбират какво е местоположението на „новия имот”, обхващащ териториално и техните имоти, но са категорично несъгласни с обединяването им. Сочат, че одобреното изменение на ПУП води до съсобственост на имотите, без да е налице необходимото съгласие на собствениците, вкл.тяхното. Считат, че е налице  и друга техническа възможност за ползване на улица „Зефир” или осигуряване  транспортен достъп, без да се обединяват имотите им, както и че е налице възможност за удовлетворяване на подаденото от Й., М. и Д. Петкови  заявление от 16.01.2013г  като отпадне предиждането на техния имот за изграждане на улица „Зефир”, без да се засягат техните имоти. Обратно на изложените в оспорения акт мотиви, че изменението е продиктувано от съдебно решение по адм.д.№202 /2015г.***, което касае обжалване на отказ на същия орган за изменение на ПУП за УПИ ХVІ₃₁₈₄, твърдят че не се установява от това съдебно решение причината за изменение на плана и в частта за техните поземлени имоти. Обосновава се на следващо място в жалбата, че с оспорената заповед не се постига сочената в мотивите цел, доколкото УПИ ХVІІ₃₁₈₈,  ХVІІІ₃₁₈₇ и ХІХ₃₁₈₆  остават без транспортен достъп.

            Искането е за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна и присъждане на направените по делото разноски.

 

            Ответникът - Кмет на Община Казанлък, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт К.Байков, оспорва жалбата като неоснователна.

 

Заинтересованите страни: Й.И.П., Д.П.М. и М.П.П. /пл.№3184/, редовно и своевременно призовани, не се явяват и несе представляват в съдебно заседание. В представен по делото писмен отговор на подадената жалбата, изразяват становище за основателност на същата /л.93/.

 

Заинтересованите страни: И.Н.Т. (пл. №3185), И.Д.И. и М.Г.П. (пл.№3187); М.Г.Ж., К.Г.З. и Г.З.Н. (№3188), Н.И.С. (пл.№3188), Я.М.В., В.М.Д.(имот №3185); К.Х.Д. (пл.№3181), И.М.М., С.Н.С. (пл.№3183), С. Недечев Коруджиев (пл.№3182),  редовно призовани, не се явяват, не се представляват в съдебно заседание и не вземат становище по основателността на жалбата.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

            Производството по издаване на оспорения акт е инициирано по заявление вх.№ 1324-2 от 20.01.2016г, подадено от заместник кмета на община Казанлък, с искане за изменение на ПУП на УПИ ХV-3184 кв.418 по плана на гр.Казанлък /л.16/. Този имот /пл.№3184/ е записан в поименния регистър на П.П.М. на основание нотариален акт № 4, т.І, д.№7/1959г. /л.17—18/.

            Служебно е била изготвена графична част /л.50/, впоследствие и одобрена, с наименование „план за регулация на част от кв.418 по плана на гр.Казанлък относно УПИ ХVІ-3184, на основание чл.134 ал.2 т.1 от ЗУТ”.  На тази графична част е зачертана улица „Зефир”, с която граничат: УПИ ХVІ-3184, ХV-3183, ХІV-3182, ХІІІ—3181, ХVІІ-3188, ХVІІІ-3187,  УПИ ХІХ-3186 и ХХ-3185, кв.418, гр.Казанлък  —на л.50

            На 22.01.2016г  администрацията е изготвила „обявление” с текст,  че на основание чл.128 ал.3 и ал.5 от ЗУТ е изработено изменение на плана за улична регулация като се премахва задънена улица между осови точки 3105- 3104-3109-3108-2332 и на плана за регулация на кв.418 при което „..се обединяват урегулирани поземлени имоти  УПИ ХVІ-3184, ХV-3183, ХІV-3182, ХVІІ-3188, ХVІІІ-3187 и  УПИ ХІХ-3186”.  Постъпили са срещу проектираното изменение следните възражения: На 01.02.2016г е постъпило възражение вх.№194Г-3138-1 от Г.М., И.И. и М.П., собственици на УПИ ХVІІІ—3187, кв.418, като заявяват, че не желаят влизане в съсобственост, а изграждане на самостоятелна инфраструктура и достъп до улица /л.34/. На 03.02.2016г е постъпило възражение вх. №194И--642-1 от 03.02.2016г от И.Т., който е поискал самостоятелен имот /макар неговия да не е засегнат/. На 03.02.2016г е постъпило възражение вх. №194И--5138-1 от 03.02.2016г от С. и Е. Балтови, в което последните двама заявяват, че желаят самостоятелен поземлен имот с излаз на улица.

 

            На 24.03.2016г е проведено заседание на ЕСУТ при Община Казанлък, като с решение по протокол №06 от същата дата, ЕСУТ е приел изменение на плана за регулация на част от кв.418 и план за част от улична регулация /част от ул.”Зефир” по плана на гр.Казанлък  /л.36/.

 

            На 08.04.2016г е изпратено е съобщение до подалите възражения лица, в което се сочи, че ЕСУТ не е приел възраженията им защото изменението било на основание съдебно решение №203 /12.11.2015г ***. В мотивите към това решение било прието, че съгласно пар.70 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е отпаднал публичният интерес и заинтересованото лице имало право на изменение на плана по начин, който не налага отчуждаване на имота му. Сочи се още, че Д.П.М., Й. и М. Петкови имали основание да поискат изменение на ПР като поставят имотните граници в съответствие с регулационните. Сочи се още, че за да се запази положението на съседните имоти с достъп до улица се налага същите да бъдат поставени в съсобствен УПИ и  че до момента лицата не били направили постъпки за прилагане на влезлия в сила план по отношение на имотите им /л.37/.

           

            С оспорената по делото Заповед № 768/18.05.2016г, издадена от изпълняващ длъжността кмет на Община Казанлък, на основание чл.129 ал.2 и чл.134 ал.2 т.1 вр.с чл.208 ал.1 от ЗУТ, вр.с пар.70 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, Решение № 15 по протокол № 6 от 24.03.2016г на ЕСУТ и с цел урегулиране на  имоти, е одобрено изменение на плана за улична регулация и плана за регулация на част от квартал 418 по плана на гр.Казанлък, както следва: 1.премахване на улична регулация между осови точки 3105-3104-3109-3108-2332, представляваща част от задънена улица „Зефир” и 2.заличаване на урегулирани поземлени имоти ХІХ₃₁₈₆, ХVІІІ₃₁₈₇, ХVІІ₃₁₈₈, ХІV₃₁₈₂, ХV₃₁₈₃ и ХVІ₃₁₈₄ и образуване на нов урегулиран поземлен имот ХVІ_{3184, 3182, 3183, 3186, 3187,3188} както се сочи показано на приложени чертежи.

            По делото е представена графична част „план за регулация на част от кв.418 по плана на гр.Казанлък относно УПИ ХVІ-3184, на основание чл.134 ал.2 т.1 от ЗУТ” на л.50. Върху същата има щемпел за одобряване от ЕСУТ с Решение №15 по Протокол №5 /24.03.2016г. Видно от тази графична част, зачертани са регулационните линии и наименованието на ул.”Зефир” и осови точки 3105- 3104-3109-3108;  и са зачертани словесните обозначения на ХІХ₃₁₈₆, ХVІІІ₃₁₈₇, ХVІІ-₃₁₈₈, ХІV₃₁₈₂, ХV₃₁₈₃ и ХVІ₃₁₈₄. Няма данни за границите и обхвата на изменението, не са зачертани вътрешните регулационни граници на тези имоти, които се сочат в текстовата част като заличени.  

 

            По делото не е спорно, че по заявление, подадено с вх.№194-Й-530-1 / 16.01.2013г ***, лицата Д.П.М., Й.И.П. и М.П.П. /собственици на УПИ ХVІ₃₁₈₄, кв.418, гр.Казанлък/, са поискали изменение на ПУП като естеството на искането е да отпадне предвиждането за улица в южната част на имот пл.№3184, поради това, че не е предприето отчуждително производство, нито улицата е реализирана. По това искане е бил постановен отказ в  писмо изх.№ 194-Й-530-1#1 от 01.02.2013г ***. Този отказ е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила решение №273 /15.01.2014г, постановено по адм.дело №75 /2013г *** и преписката е върната за ново произнасяне от органа по заявлението посочено, по—горе.

           

            С влязло в сила решение №203 от 12.11.2015г, постановено по адм.дело №202/2015г *** е обявена за нищожна Заповед № 1013/20.05.2015г ***, с която на Д.П.М.,  Й.И.П. и М.П.  П.  е отказано изработване на  проект за изменение на подробния устройствен план — план за регулация за УПИ ХVІ-3184, кв.418 гр.Казанлък.

 

            По делото са приложени и приети като доказателства документите по административната преписка, обусловили издаването на оспорената заповед, документи за собственост на жалбоподателите по отношение на имотите, засегнати от изменението на ПУП, предмет на Заповед № 768 /18.05.2016г.

 

            По делото е приложено адм.дело №75 /2013г ***.

 

            За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена, изпълнена и приета Съдебно — техническа експертиза, заключението по която като неоспорено от страните, компетентно и добросъвестно изготвено, съдът кредитира с доверие. За имотите от кв.418 гр.Казанлък, вкл.посочените в оспорената заповед е в действие застроителния, регулационен и кадастрален план, одобрен със заповед № 965 /21.07.1992г. Този план предвижда да се открие улица-тупик (част от улица „Зефир”) между о.т. 2332 до о.т.3105.

            За прокарването на улицата предвижданията на плана са да се отнемат площи от имоти пл.№№3184; пл.№ 3183; пл.№3182, пл.№ 3181, пл.№ 3186 и от имот пл.№3187. Въпросната улица-тупик цели да осигури транспортен достъп до УПИ ХVІІ-3188, ХVІІІ-3187, ХІХ-3186, намиращи се от южната й страна (видно от скица №593/10.04.2013г (лист 32 от приложеното а.д.№75/2013г).

            При оглед на място в.л., изпълнило СТЕ по настоящото дело е констатирало /т.8 от СТЕ на л.115/, че трасето на задънена улица „Зефир”, предмет на премахване с оспорения акт, не е ограничено в регулационната си рамка, не е освободено от застройка, без настилка е и в момента не изпълнява предназначението си да осигурява достъп до имотите, с които граничи. Без настилка, на земна основа, и без изпълнена регулационна рамка е и трасето на ул.”Ненко Балкански” /северно от имоти 3184, 3183, 3182, 3181/. Сочи още, че в момента достъпа до УПИ ХV₃₁₈₃ и ХІХ-₁₈₆ се осъществява на практика от пролука /комшулук/, излизащ на ул.”Тюлбенска”/южна за квартала/ с широчина 2м, а до имоти пл.№ 3182, 3187 и 3188 — „най—безконфликтно” от ул.”Ненко Балкански” през УПИ ХІІІ-₃₁₈₁ —който е без ограда от север и жилищната сграда е съборена. Вещото лице описва изпълнена канализация за някои от имотите, но не по ул.Зефир, а по полосата на комшулука към ул.”Тюлбенска”, откъдето  на практика лицата минават, описва подробно характера на терена и опасността от наводняване на имоти пл.№3188 и 3187. Вещото лице коментира в т.10, че с процесната заповед УПИ ХVІ става принудително съсобствен /включва 6 бр.имоти, които до момента и в период от над 20 години са били урегулирани, макар и без реално осигурен уличен достъп/, което „буди меко казано недоумение”, още повече че изменението не отчита обстоятелствата по т.8. Експертът, изпълнил СТЕ, сочи налични и предлага няколко варианта за осигуряване на транспортен достъп на имотите в кв.418, които почиват на специфичните условия на квартала.  В съдебно заседание експертът заключава, че поставяйки имотите в съсобственост с процесната заповед община Казанлък не удовлетворява човешките и битови условия на шестте имота, попадащи в обхвата на  ул.”Зефир” в гр.Казанлък.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

 

            Жалбата изхожда от лица, легитимиращи се като собственици на имоти, предмет на оспорената заповед за изменение на ПУП, подадена е в срок и срещу подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност акт, с оглед на което е процесуално допустима.

 

     Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

            Съгласно чл.136 ал.1 от ЗУТ, проектите за изменения на устройствените планове на основанията по чл.134 ал.1 и ал.2 се изработват, съгласуват, обявяват, одобряват и влизат в сила при условията и реда на раздел ІІІ от глава седма. Съгласно чл.129 ал.2 от ЗУТ, вр.с чл.136 ал.1 ЗУТ, измененията на подробните устройствени планове с посочения в нормата обхват, вкл.до един квартал за градовете без районно деление, се извършва от кмета на общината. В случая изменението на ПУП на гр.Казанлък е с обхват до един квартал /засяга осем имота от кв.418/ и е в материалната и териториална компетентност на кмета на община Казанлък.  Заповед № 768 /18.05.2016г е издадена и подписана от заместник кмета на общината Михаил М. в условията на заместване. В случая заместник—кмета М.М. *** да я замества за периода на отсъствието й от 17.05.2016г до 20.05.2016г, съгласно заповед № 754 от 16.05.2016г /л.41/. От изложеното следва, че оспорената заповед, като подписана от заместник кмета на община Казанлък, въз основа и при наличие на предпоставките за заместване, е издадена от материално и териториално компетентен орган.

 

            Заповедта е в изискуемата писмена форма, но съдържа неяснота на волеизявлението /текстова и графична част/, което я прави незаконосъобразна. Видно от съдържанието на заповед № 754 от 16.05.2016г,  с нея се одобрява „изменение на план за улична регулация и план за регулация на част от квартал 418 по плана на гр.Казанлък”. За процесната територия не са налице отделни регулационни планове—план за улична регулация и план за регулация, а един план  — застроителен и регулационен план, одобрен със заповед №965/21.07.1992г, като той може да е предмет на изменение в част регулация. Разпореденото в т.1 от текстовата част на оспорената заповед премахване на улична регулация между осови точки 3105-3104-3109-3108-2332, представляваща част от задънена улица „Зефир” е представено графично /л.50/ посредством зачертаване  червени регулационни линии на улица „Зефир”, оста и осовите точки. Същевременно, в графичната част не са зачертани други елементи на улица”Зефир” като  например бордюрната линия, очертаваща тротоарите.

            Не е ясно и волеизявлението в частта по т.2 от заповедта доколкото графичната част не го изобразява изобщо /л.50/. На графиката словесно посоченото „заличаване” на урегулирани поземлени имоти ХІХ-3186, ХVІІІ-3187, ХVІІ-3188, ХІV-3182, ХV-3183 и ХVІ-3184, е представено като зачертаване на номерата им. Поземлен имот е по определение част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост /§5 т.2 ДР ЗУТ/, а урегулиран имот е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени: граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство /§5 т.11 ДР ЗУТ/. В случая на представената графична част вътрешно регулационните граници на УПИ ХІХ-3186, ХVІІІ-3187, ХVІІ-3188, ХІV3182, ХV-3183 и ХVІ-3184 са запазени, т.е. те са самостоятелни урегулирани поземлени имоти по смисъла на §5 т.11 от ЗУТ. След като органът не прави промяна във вътрешните регулационни граници на УПИ ХІХ-3186, ХVІІІ-3187, ХVІІ-3188, ХІV-3182, ХV-3183 и ХVІ-3184, остава неясно в какво се състои промяната за тях. Използвано понятие «заличаване” е неясно, защото отнесено към УПИ то е мислимо при изчезване от обективната действителност на елементите, които  определят имота като самостоятелен, т.е. територията или границите му. Не се установява УПИ, предмет на оспорената заповед  да са изчезнали; границите, определящи ги като самостоятелни обекти на правото на собственост не са засегнати, освен тангиращите с улица „Зефир” /видно от графичната част/. Посоченото в т.2 от оспорената Заповед №768/18.05.2016г образуване на нов УПИ — ХVІ_{3184, 3182, 3183, 3186, 3187,3188} също не е представено графично.

                             

            Основание за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, са и допуснатите в хода на производството по издаването й съществени нарушения на процесуалните правила.  Актът е издаден въз основа служебно подадено заявление за проектиране, но при липса на  техническо задание по чл.125 от ЗУТ, в нарушение на чл.54 ал.1 и чл.55 от Наредба № 8/ 14.06.2001г за обема и съдържанието на устройствените планове. Не са били указани естеството, обхвата и целта на разработката. Няма данни да са  използвани изходни данни от визираните в чл.47 от същата наредба, вкл. данни за наличния сграден фонд, техническата инфраструктура и комуналните дейности; данни за санитарно-хигиенните условия, инженерно-геоложките и хидроложките условия (В този смисъл е изпълнената СТЕ, т.10).  В хода на производството е било пренебрегнато несъгласието на собствениците на имоти, а с това и игнориран относим към подобно изменение факт /чл.134 ал.2 т.6 ЗУТ/.  

 

            В хода на производството по издаване на оспорената заповед, не са били изяснени и фактите, относими за транспортното осигуряване на имотите от квартала, макар в мотивите да се сочи, че това е целта на изменението. Обстоятелството, че ако отпадне част от предвиждането за улица „Зефир” в обхвата на имот пл.№ 3184 /резултат от уважаване искането  на Й.И.П., Д.П.М. и М.П.П., подадено на основание чл.134 ал.2 т.1, вр.с чл.208 от ЗУТ/, източната част на улицата би се оказала без изход, действително обуславя нужда от изменение на плана за регулация като се предвиди транспортен достъп за УПИ ХV-3183, ХІV-3182,  ХVІІ-3188, ХVІІІ-3187,  УПИ ХІХ-3186, кв.418, гр.Казанлък. Този транспортен достъп може да е по старото трасе или по друго трасе. Видно от СТЕ, налице са няколко алтернативни технически решения, които почиват на специфичните условия на кв.418 гр.Казанлък, описани в т.8.4., т.8.5, т.8.6., т.8.7.

 

            Визираните като правно основание на акта правни норми са неотносими към съдържанието на разпоредените последици: Посочени са разпоредбите на чл.134 ал.2 т.1 вр.с чл.208 от ЗУТ, като първата от нормите регламентира възможност за изменение на ПУП в случаите, когато в срока по чл.208 от ЗУТ не е започнало отчуждително производство, а разпоредбата на чл.208 вр.с чл.205 от ЗУТ определя сроковете за това в зависимост от вида на обекта, публична собственост /изр.първо/ и правото на лицата да поискат изменение на плана /изр.второ/. Характерът на сроковете по чл.208 от ЗУТ се определя като преклузивен /ТР №4/02.11.2016г по тълк.дело №6/2015г на ОСС ВАС/. Изтичането на срока и непредприемането на отчуждително производство преклудира възможността за отчуждаване по реда на Закона за общинската собственост и Закона за държавната собственост. В мотивите към съдебното решение по адм.дело № 75 /2013г, съдът е приел, че предпоставките на чл.134 ал.2 т.1, вр.с чл.208 от ЗУТ, са налице по отношение на южната регулационна граница на УПИ ХVІ-3184, която съвпада с улично—регулационната линия на ул.”Зефир”. Извън собствениците на УПИ ХVІ-3184, други лица, от чиито имоти е било предвидено с плана от 1992г отнемане на площи за реализиране на улица, не са подавали искане за изменение на ПУП в частта, касаеща улично-регулационни граници на имотите им. Следователно не се установява фактическо основание за премахване на  ул.Зефир, вкл.чрез премахване на тангиращите с нейната регулация улично-регулационни граници на УПИ  ХІХ-3186, ХVІІІ-3187, ХVІІ-3188, ХІІІ-3181, ХІV-3182 и ХV-3183, така както е разпоредено в т.1 от оспорената заповед и графичната й част /л.50/. Не се установяват фактически, нито правни предпоставки да се „заличат” изброените в т.2 от заповедта УПИ при липса на съгласие и въпреки несъгласието на собствениците на тези имоти. В §5 т.2 и т.11 от ДР на ЗУТ се съдържат определения за поземлен имот, съответно за урегулиран поземлен имот, като и в двете се сочи значението на правото на собственост за дефинирането на понятието. Правото на собственост е обявено за неприкосновено /в чл.17 ал.1 и ал.3 от Конституцията на РбБългария, в редица международни актове и актове от вътрешната номативна уредба/. В случая посредством разпореденото изменение, както в т.1 и т.2 от оспорената заповед, се засяга недопустимо правото на собственост върху имотите, с които граничи ул.Зефир в посочената нейна част. Основание за подобно засягане не е налице. Създаването на ПУП, съответно изменението му  в противоречие с вещните права и волята на носителите им, е възможно само в ограничени хипотези /чл.16, чл.205 от ЗУТ/, какъвто настоящия случай не обективира.

 

            Заповедта е издадена без да са посочени факти, с каквито позитивното право да свързва упражняване на предоставеното на органа правомощие и в противоречие с целта на закона. Фактическото основание за изменението не се установява от посоченото в мотивите на оспорената заповед съдебно решение №203 от 12.11.2015г, постановено по адм.дело №202/2015г ***, с което е била прогласена за нищожна заповед №1013/20.05.2015г за отказ за изработване на проект за изменение на ПУП относно УПИ ХVІ-3184/л.15/. Соченият в оспорения акт мотив, че за да се запази положението на съседните поземлени имоти с достъп до улица, се налага  същите да бъдат поставени в съсобствен урегулиран поземлен имот, не кореспондира с материалното право и показва неразбиране изобщо на целите и естеството на устройственото планиране. Благоприятните условия за живеене, труд и отдих на хората са принципна цел на плановото устройство на територията /чл.1 от ЗУТ/. Изискването за транспортно осигуряване на един имот не е поставено за да отговаря плана на изискванията на закона, а за да отговори плана на нуждите на хората, и които нужди в случая са били игнорирани.

 

             С оглед на гореизложеното съдът намира че жалбата е основателна,  оспорената Заповед  № 768 /18.05.2016г *** се явява  незаконосъобразна поради издаването й при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

 

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателите за присъждане на направените от тях по делото разноски следва да бъде уважено, като Община Казанлък бъде осъдена да заплати на Г.Т.М., С.Й.Б. и Е. Йовчева Б. сумата от 810лв., разноски по делото, включваща: 10лв. - държавна такса, 200лв. заплатено възнаграждение за вещо лице и 600лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат /видно от списък на разноските на л.127/.

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение първо от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

            ОТМЕНЯ по жалба на Г.Т.М., С.Й.Б. и Е. Йовчева Б.  Заповед  № 768 /18.05.2016г ***, с която на основание чл.129 ал.2 и чл.134 ал.2 т.1 вр.с чл.208 ал.1 от ЗУТ, вр.с пар.70 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, Решение № 15 по протокол № 6 от 24.03.2016г на ЕСУТ и с цел урегулиране на  имоти, е одобрено изменение на плана за улична регулация и плана за регулация на част от квартал 418 по плана на гр.Казанлък, както следва: 1.премахване на улична регулация между осови точки 3105- 3104-3109-3108-2332, представляваща част от задънена улица „Зефир” и 2.заличаване на урегулирани поземлени имоти ХІХ₃₁₈₆, ХVІІІ₃₁₈₇, ХVІІ-₃₁₈₈, ХІV₃₁₈₂, ХV₃₁₈₃ и ХVІ₃₁₈₄ и образуване на нов урегулиран поземлен имот ХVІ_{3184, 3182, 3183, 3186, 3187,3188} както се сочи показано на приложени към заповедта чертежи, като незаконосъобразна. 

 

ОСЪЖДА Община Казанлък да заплати на Г.Т.М., ЕГН **********, с адрес ***, на С.Й.Б., ЕГН **********, с адрес *** и Е.С.Б. ЕГН ********** с адрес *** сумата 810лв. — разноски по делото.

 

 

            Решението е окончателно на основание чл.215, ал.7 от ЗУТ.

 

 

 

 

                                                                                     СЪДИЯ: