Мотиви към присъда №13/13.12.2019г. по
н.о.х.д.№205/2018г. на ДОС
Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от Окръжна
прокуратура – гр.***. Същият е изготвен след запознаване с материалите от досъдебно производство № 336/2017г. по
описа на Второ РУ на МВР– гр.***. С този обвинителен акт е повдигнато обвинение
на И.К.А. с ЕГН********** за извършени от него престъпления по чл. 339, ал. 1
от НК и по чл. 118 във вр. с чл. 115 от НК.
В проведеното по делото на 10.01.2019г. разпоредително
заседание подс.А. изрази желание производството да протече по реда на
съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, както и направи
изявление, че признава всички факти и обстоятелства, описани в обвинителния акт.
Съдът счете, че не са налице предпоставките на чл. 372, ал. 4 от НПК и като
прецени, че за разкриване на обективната истина е необходимо делото да протече
по общия ред, не уважи искането на подсъдимия и защитника му за разглеждане на
делото по реда на Глава Двадесет и седма от НПК.
В проведеното
на 28.09.2018г. разпоредително заседание от пострадалите лица Г.М.Я. /лично и
чрез повереник/ и
П.М.Я. /чрез повереник/ бяха отправени искания
за конституиране като частни обвинители в процеса, като същите предявиха и
граждански искове срещу подсъдимия за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева за всеки един от тях, ведно
със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане
на сумата. При наличие на предпоставките за това, предявените граждански искове
бяха допуснати за съвместно разглеждане в процеса и двамата пострадали бяха
конституирани като граждански ищци и частни обвинители.
В съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура-гр.*** поддържа
обвинението, изложи становище за неговата доказаност.
Пледира за признаване на А. за виновен и за двете престъпления. Настоява за
престъплението по чл. 339 , ал.1 от НК да му бъде наложено наказание пет години
лишаване от свобода. За престъплението по чл. 118 във вр.
с чл. 115 от НК прокурорът пледира за наказание лишаване от свобода в размер на
шест години. Отделно от това прокурорът иска да бъде приложена и
разпоредбата на чл. 23, ал.1 от НК, като на подсъдимия бъде определено общо
най-тежко наказание от двете наложени му. Изрази становище за уважаване на
гражданските искове по справедливост.
Повереникът на частните обвинители и
граждански ищци, навеждайки доводи за неправилна квалификация на деянието по
пункт втори от обвинителния акт, настоява на подсъдимия да бъде наложено
наказание в максималния законово регламентиран размер, както и в цялост да бъдат уважени предявените гражданските искове.
Подсъдимият се признава за виновен.
Защитникът на подсъдимия пледира за
определяне на наказания не повече от четири години лишаване от свобода за всяко
от двете престъпления.
На дадената последна дума
подсъдимия изразява съжаление за случилото.
След като обсъди и прецени събрания в
хода на разследването доказателствен материал съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Подс.А. ***. Съсед на подсъдимия бил
пострадалия М.н И.Я., който живеел в къща на същата улица. На ул.“Д.“ № 15 пък живее
св.М. *** – св.Ф.Е. и семейството му .
На неустановена по делото дата, но
преди 16.11.2006г. подс.А., без да притежава съответното разрешение за
съхранение, носене или използване на огнестрелно оръжие, закупил от покойния Н.
С. Д. /починал на 16.11.2006г./ еднозарядна въздушна
пушка, калибър 5,5 мм, произведена в Китай. Пушката
била без фабричен номер, нито пък имала марка на завода-производител. Пушката
била произведена за стрелба с метални чашки /сачми/ със същия калибър, които
представляват боеприпаси за пневматично оръжие по смисъла на чл. 7, ал. 3 от Закона
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
/ЗОБВВПИ/– „Боеприпаси за пневматично оръжие са твърди метални предмети /сачми/
с различна конфигурация и калибър.“.
Преди подс.А. да придобие пушката, тя била преработена
от неизвестно лице в еднозарядно неавтоматично оръжие
за стрелба с бойни патрони, калибър 5,6 мм, които са с периферно
възпламеняване. Това преправяне характеризирало пушката като технически
неизправна, но практически годна да произведе изстрел с посочения вид патрони,
или след преправянето пушката е покривала описаните в чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ
критерии за огнестрелно оръжие „Огнестрелно оръжие е преносимо цевно оръжие,
което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде преработено, така
че да произведе, изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно
вещество….“, с условието на чл.4, ал.3 „Всеки предмет с външен вид на огнестрелно
оръжие, който има конструкция и е изработен от материал, позволяващ този
предмет да бъде така преработен, че да произведе изстрел с куршум или снаряд
чрез действието на взривно вещество, се смята за огнестрелно оръжие.“.
Пушката подс.А. съхранявал в дома си, като я е
придобил за да защитава имота и добитъка си от скитащи котки, кучета и други
животни. Подсъдимият бил закупил и патрони с калибър 5,6 мм, които съставляват
боеприпаси за огнестрелни оръжия съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ,
без да притежава надлежно разрешение по реда на чл. 50, ал. 1 от ЗОБВВПИ, което е видно от докладна записка
рег. № 255р-1223/09.02.2018г. на младши полицейски инспектор при Второ РУ на
МВР –гр.***.
На 13.11.2017г. в дома на св.Ф.Е. на почерпка
се събрали пострадалият М. Я. и св.М. З.. По-късно към тях се присъединил и
подс.А.. Четиримата употребили алкохол, като подсъдимият пил ракия, а
останалите – вино. В процеса на разговорите между Я. и подсъдимия се породил спор.
Основно двамата спорили чие вино е по-добро, а също в спора се прокраднали и
нотки за пари. Спорът прераснал в скарване, като подсъдимият и пострадалият са
си разменили обидни реплики. Спречкването между двамата преминало във физически
сблъсък, при който първоначално подс.А. се опитал да удари пострадалия, а след
това Я. нанесъл удар с юмрук върху лицето на подсъдимия. Двамата станали прави,
хванали се за дрехите /“гуша за гуша“/, повлекли се и паднали на пода, като
пострадалият се оказал върху подсъдимия. Я. хванал с едната си ръка подсъдимия,
а с другата - го удрял по лицето. Свидетелите З. и Е. се намесели и ги разтървали.
Св.З. хванал през кръста Я. и го вдигнал, Я. седнал на стола. По същото време
св.Е. вдигнал подс.А. и го извел навън от стаята и къщата, без подсъдимият да
се съпротивлява. Св.Е. придружил подс.А. до портата на двора си. Намерението му
било да го отпрати в дома му, за да преустанови конфликтната ситуация.
Излизайки от къщата на св.Е., подсъдимият на два пъти казал: “Ей сега ще му еба
майката“. След като го изпратил, св.Е. се върнал в стаята и заедно със З. се опитали да успокоят
пострадалия, който треперел, намерението на двамата свидетели било след като Я.
се успокои, да изпратят и него в дома му
.
Напускайки дома на св.Е., подс.А. се
прибрал у дома си, влязъл в стаята, в която съхранявал
гореописаната пушка и я взел, пушката обичайно била заредена с един патрон. Св.Е.А.
– съпруга на подсъдимия го видяла, когато той напуска стаята с пушката.
След не по-малко от пет и не повече от
двадесет минути, подсъдимият с пушката се върнал в дома на св.Е.. Влязъл в
стаята, където около масата все още се намирали неговите съседи, насочил
оръжието към пострадалия Я. и възпроизвел изстрел. Веднага следа това и без да
каже нищо напуснал помещението и се прибрал у дома си. Скрил пушката в
оранжерия, която се намирала зад къщата и влязъл в една от стаите, където била
съпругата му. Виждайки го, тя го попитала какво се е случило, той й
отговорил:“Стана тя, каквото стана“.
Изстреляният куршум проникнал в тялото
на Марин Я. откъм гърба, в дясно на ниво пето ребро, по задна мишнична линия. След това преминал в десния дял на белия дроб,
през гръдната му аорта, влязъл в левия дял на белия дроб и спрял под кожата в
лявата гръдна половина, без да успее да излезе от тялото. Проникването на
куршума в тялото предизвикало разкъсване на двата дяла на белия дроб и на
аортата, счупване на пета ребрена дъга вдясно и осма ребрена дъга вляво.
Разкъсването на двата дяла на белия дроб и
на аортата обусловило обилен
кръвоизлив в белия дроб и причинило бърза смърт. Разбирайки, че Я. е починал
св.Е. се свързал с дежурния оператор на тел. 112 и след известно време на място
пристигнала линейка и полицейски екип.
След произведения от подс.А. изстрел с
пушката по тялото на Я., гилзата на патрона останала в патронника на цевта на
пушката, където била открита от експертите, изготвили балистичната експертиза. Предвид
обстоятелството, че цевта е била заключена към цевната кутия на пушката, при
изстрела не се е получил реверсивен газов поток,
поради което и по ръцете на подс.А. не били останали следи от барутни частици.
От заключението по назначената и изготвена в
досъдебното производство балистична експертиза
№ 18/БАЛ-90 от 29.03.2018г. /л.118-124 от д.п./ се установява, че
представената за изследване пушка е преработена еднозарядна
пневматична пушка калибър 5,5мм, без фабричен номер. Пушката фабрично е била произведена
като пневматична, за стрелба с метални чашки /сачми/ калибър 5,5 мм. Същата е преработена в еднозарядно
неавтоматично оръжие за стрелба с бойни патрони калибър 5,6мм с периферно
възпламеняване. Поради липса на обозначения по представената за изследване
пушка, не е възможно определянето на точната марка и модел. В това състояние
представената за изследване пушка е технически неизправна, но годна да произведе
изстрел с патрони калибър 5,6 мм и съгласно чл. 4 от ЗОБВВПИ представлява
огнестрелно оръжие. Представените за изследване 34 броя патрони са калибър 5,6
мм с периферно възпламеняване, предназначени за стрелба с пистолети, револвери и
пушки калибър 5,6 мм. Същите са годни за употреба по предназначение и съгласно
чл. 7 от ЗОБВВПИ представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие. В патронника
на цевта на пушката експертите са установили наличие на един брой гилза, част
от патрон калибър 5,6 мм с периферно възпламеняване, предназначен за стрелба с
пистолети, револвери и пушки калибър 5,6 мм. Гилзата е стреляна с представената
за изследване пушка калибър 5,6 мм. В
цевта на представената за изследване преработена пневматична пушка, калибър 5,6
мм експертите са регистрирали капсулни микроследи със състав: олово, антимон, барий, което указва,
че с оръжието е произвеждан изстрел след последното му почистване с бойни
патрони калибър 5,6 мм. По гилзата, извадена от цевта на пушката са регистрирани
капсулни микроследи със състав:
олово и барий. Изследваната преработена пушка е еднозарядна,
неавтомотична и изваждането на стреляните гилзи се
осъществява ръчно. При този вид оръжия цевта е заключена към цевната кутия,
практически липсва реверсивен газов поток и по ръцете
на стрелящия е възможно да не се отложат следи от изстрела или да се отложи
много малко количество. Представеният за изследване един брой куршум, иззет при
аутопсията на Марин Я. е част от патрон калибър 5,6 мм с периферно
възпламеняване, предназначен за стрелба с пистолети, револвери и пушки калибър 5,6мм.
Куршумът най-вероятно е бил изстрелян от представената за изследване
преработена пневматична пушка калибър 5,6 мм без фабричен номер. Експертите са
уточнили, че поради слабото изразяване на характерните микроособености
и неустойчивостта на микрорелефа в следите върху куршума–обект и куршумите–
експериментални образци, те не могат да дадат категорично идентификационно
заключение. Пояснили са още, че в НСБК на Лабораторията по съдебна балистика
при НИКК – МВР не се съхраняват гилзи и куршуми – веществени доказателства от неразкрити
престъпления на територията на страната с употреба на огнестрелно оръжие,
стреляни с представената за изследване преработена пневматична пушка калибър
5,6 мм без фабричен номер.
От протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №1725/17.11.2017г.
се установява, че в кръвта, взета от подс.А. се доказва наличие на 1,24 промила
алкохол.
От протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта
№1724/17.11.2017г. се установява, че в кръвта, взета от св.З. се доказва
наличие на 1,20 промила алкохол.
От протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта
№1723/17.11.2017г. се установява, че в кръвта, взета от св.Е. се доказва
наличие на 0,63 промила алкохол.
От протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията
на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 222/30.11.2017г. се
установява, че в кръвта, взета от трупа на М. Я. се доказва наличие на 1,67
промила алкохол.
Заключението по съдебно медицинската
експертиза за аутопсия на труп №156/2017г. сочи, че при огледа и аутопсията на
трупа на М. И.Я. са установени: единично входно огнестрелно нараняване на дясната
гръдна половина; разкъсване на десен бял дроб, стената на гръдната аорта, ляв
бял дроб и междуребрени меки тъкани по хода на раневия
канал; наличие на кръв в двете гръдни половини; наличие на проектил
подкожно в лявата гръдна половина; счупване на пета ребрена дъга в дясно и осма
ребрена дъга вляво; остра кръвозагуба. Причината за смъртта на Марин Я. е
огнестрелното нараняване на гръдния кош, с разкъсване на белите дробове и
гръдната аорта, довело до вътрегръден кръвоизлив и
остра кръвозагуба. Произведен е един изстрел от към гърба в дясната половина на
гръдния кош с входно отвърстие на ниво пето ребро по задна мишнична
линия и „сляп“ раневи канал, преминаващ през гръдната
кухина, с наличие на проектил в меките тъкани, на ниво
осма ребрена линия вляво. Посоката на възпроизведения изстрел е от дясно наляво
и леко отгоре надолу при изправено положение на пострадалия. Изстрелът е
произведен най-вероятно далечно разстояние. Смъртта е била неизбежна, поради
разкъсване на аортата и последвалият вътрегръден
кръвоизлив и е настъпила бързо. Състоянието на трупа отговаря на смърт от първо
денонощие.
От съдебно медицинска експертиза на
живо лице № 70/2017г. е видно, че при прегледа на подс.А. са установени следните
травматични увреждания: разкъсно контузна
рана на дясната вежда; оток и кръвонасядане на
клепачите на дясното око, двете устни и носа. Установените увреждания са
резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат
по време и начин, както сочат данните от досъдебното производство, същите са с
давност 12-15 часа. Уврежданията са резултат най-малко на два удара, нанесени в
областта на окото и устата. В своята съвкупност уврежданията са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От съдебно медицинска експертиза по
писмени данни № 23/2018г. се установява, че подс.А. страда от хроничен
повърхностен гастрит;синдром на раздразнено дебело черво; хемороиди без усложнения;
артериална хипертония от 2010г.
Съдебно медицинската експертиза на живо
лице № 69/2017г. сочи, че при прегледа на св.Е. не са установени следи от
травматични или други увреждания по лицето, тялото и крайниците.
Съдебно медицинската експертиза на живо лице №
68/2017г. сочи, че при прегледа на св.З. не са установени следи от травматични
или други увреждания по лицето, тялото и крайниците.
Съгласно протокол за дактилоскопна
експертиза № 26 от 04.12.2017г. дактилоскопна следа №
1 от картон № 4, открита и иззета в лабораторни условия с помощта на прозрачно
желатиново фолио върху бяла подложка от ПВЦ бутилка с надпис „Фанта“
-1,5 л по д.п. № 336/2017г. по описа на Второ РУ на МВР –гр.***, произшествие –
убийство в с.С., обл.***, е годна и оставена от
лицето И.К.А.. Дактилоскопна следа № 8 от картон № 1,
открита и иззета в лабораторни условия с помощта на прозрачно желатиново фолио
върху бяла подложка от стъклена бутилка от водка с надпис „Финландия“ по д.п. № 336/2017г. по описа на Второ РУ на
МВР –гр.***, произшествие – убийство в с.С.а, обл.***,
е годна и оставена от лицето М.И. З..
В заключението си по назначената и изготвена в хода на
досъдебното производство комплексна съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза експертите са счели, че имат достатъчно основания да определят
извършеното от подс.А. на 13.11.2017г. като късосъединително
действие /състояние на силно раздразнение/, което не е нарушило психичните годности на подсъдимия да разбира свойството и значенето на
деянието и да ръководи постъпките си. Експертите не са установили признаци на
психична болест при подс.А., заявили са, че той е психично здрав, може да възприема
фактите, които имат значение за делото, да дава достоверни обяснения по тях, да
участва в наказателния процес и да носи наказателна отговорност. Към момента на
събитието подс.А. не е имал други психотравмени
изживявания, които да са емоционален фон на реакциите му. Ситуативно
възникналата емоционално поведенческа реакция е със сложен регистър и динамика
и съчетание на негативни интензивни преживявания. Първоначално преживяванията на
подсъдимия са били доминирани от обида и унижение, провокирани от засегнати
негови базови ценности, дисквалифициращо отношение и наранено честолюбие; на следващ
етап /в резултат на упражнената физическа агресия спрямо него/ емоциите варират
от уплаха, страх, яд, раздразнение; относно периода след извършване на деянието
преобладават чувството за безсилие, уплаха, вина. Според вещите лица
непосредствено преди извършване на деянието подсъдимият е бил в състояние да
контролира поведението и действията си, но в контекста на нарастващия афективен заряд. По време на извършване на деянието подс.А.
е бил в състояние на силно раздразнение, а извършеното от него е било по
механизма на късосъединителното действие –
разновидност на физиологичния афект.
От назначената в съдебно заседание съдебномедицинска
експертиза /л. 516-523 от нохд/ се установява, че при
нанасянето на ударите причинили уврежданията на подс.А., той и нанасящият
ударите са били един срещу друг – „лице в лице“. Ударите са нанесени с юмрук в
областта на десен устен ъгъл и дясната очница, със
значителна по степен сила, при което се е получила разкъсно-контузна
рана на горния ръб на дясната очница. Обичайно
подобни увреждания се получават при нанесен удар с юмрук в изправено положение
на двете лица, като макар и с по-малка степен на вероятност, тези увреждания
биха могли да бъдат причинени при легнало положение за подс.А. по гръб и
приклекнал /наведен/ над него- нанасящият ударите М. Я.. При съпоставяне на
ръстовете на подсъдимия /165см/ и пострадалия М. Я. /172см/ с категоричност вещите
лица са приели, че при възпроизвеждането на изстрела пострадалият е бил в
по-ниска позиция от възпроизвеждащия изстрела, т.е. седнал и леко „извърнат“ към него.
В хода на съдебното производство бе назначена и
изготвена техническа експертиза №6 от 29.05.2019г. От заключението й се
установява, че на 13.11.2017г. в 19,39 часа в РЦ 112-***е постъпило повикване,
идентифицирано от комуникационно –информационната система на НС 112 като телефонен номер **********, регистрирано
с №*********. Съдържанието на проведения разговор е представено на хартиен
носител.
В хода на съдебното производство бяха назначени,
изготвени и приети и две съдебно-психиатрични експертизи- тройна и петорна.
От заключението по комплексната тройна съдебна психолого-психиатрична
експертиза се установява, че подс.А. е с нормално развитие на интелекта.
Експертизата е нямала основание да приеме, че по време на деликта
подс.А. е бил в състояние на психична дезорганизация, която може да бъде
приравнена към „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“ по
смисъла на чл. 33 от НК. Подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си към момента на инкриминираното деяние-13.11.2017г.
Интелектуалното функциониране на подсъдимия е в диапазона на ниската норма,
кореспондиращо с възрастта, образователния статус и социално –трудов опит. При
подсъдимия липсват клинично значими паметови нарушения.
Не са констатирани личностови особености, които да
обхващат базови сфери на личностовата му структура и
да са изразени в степен на личностно разстройство, което значително да
разстройва социалната му адаптация. Не е установено психично заболяване в тесния
смисъл на понятието, т.е. психоза, както понастоящем, така и в минало време.
Подс.А. е клинично психично здрав. И към времето на инкриминираната проява, и
понастоящем при него липсват данни за качествени нарушения на възприятие,
мислене и паметови функции. Няма основание при подс.А.
да се коментират недоразвитие на паметовите
способности или интелектуален дефицит, който да препятства годностите
за фиксиране, ретенция и репродукция на факти и
обстоятелства, включително свързани с инкриминираното деяние. Подсъдимият е в
състояние да съхрани и възпроизведе консистентни, логически свързани описания
на ситуацията. По време на инкриминираното деяние-13.11.2017г. подс.А. е могъл правилно да възприема,
запаметява и понастоящем да възпроизвежда факти и събития от значение за водения
съдебен процес, т.е. да дава достоверни обяснения. Подс.А. е с изразени социално желателни нагласи,
с неглижиране и отричане на лични недостатъци и
неприемливи модели на поведение, които биха го конфронтирали с обществените норми
и довели до съответните негативни последици за личността. Респективно произтичаща
е склонността на подсъдимия към преекспонирано
представяне на информация с оглед на себезащита.
По време на инкриминираното деяние подс.А. и бил в
състояние на алкохолно опиване, лека към средна степен. Експертите са заявили,
че физиологичен афект може да се коментира
при лица със съдържание на алкохол в кръвта до 0,5 промила. Алкохолът
има катализиращо конфликтите въздействие и води до промяна в настроението,
самооценката и съобразителността, с лесни преходи към гневни изблици при
противоречия. Чертите на характера и темпераментовите
особености при опиване се проявяват беззадръжно като
е възможно при обичайно уравновесени и сдържани личности в ежедневието си, след
алкохолна повлияност да проявят потискани гняв,
враждебност и агресия спрямо възприети като ощетили ги лица или при
продължителни конфликтни отношения във времето, тъй като неудовлетвореността се
кумулира и при отслабване на волевите задръжки
вследствие влиянието на алкохол, се проявява директно и открито.
Опитият е по-докачлив от трезвения и по-беззадръжен в реакциите да се противопостави на тези,
които по някакъв начин са засегнали интересите му, както и е по-нетолерантен,
когато не се съобразяват с неговите претенции. Причината за това е, че алкохола
отслабва волевите задръжки и самоконтрола над импулсите и подтиците при
поведение, цензурата на съзнанието, морално-етичните норми и скрупули се
намаляват или отпадат.
Снижава се прагът на фрустрация
и е улеснено отключването на агресивни тенденции. Отреагирането
е със скъсен отговор спрямо стимулите, той е афективно
обусловен при отслабеност на рационалната компонента
в поведението и снижаване на способностите за анализ, преценка и прогнозиране
на негативни последици от постъпките, както и организацията и съобразеността им спрямо тях.
Подс.И.А. пред вещите лица споделил, че причината за
поведението му по време на инкриминираното деяние е възприето посегателство
върху престижа и авторитета му, както и този на семейството му, което е значима
фрустрация за личността.
Действията му са били повлияни от конфликт, очертаващ
се като личен с противоборство на различни позиции на участниците в него.
Конфликтите водят до негативни чувства. Трудността се състои не в самия
конфликт, а в преработването на ситуацията. Всеки конфликт води до нервна
напрегнатост в различна степен и раздразнението от неудоволетворени
стремежи или преживяване за ощетеност на значими
ценности и интереси е пусков механизъм при агресивната готовност. Агресивните
импулси могат да бъдат реализирани в поведение по различни начини: вербално,
чрез обиди и закани, а на физическо ниво - чрез действия. Не се покриват
медицинските критерии за физиологичен афект при действията на подс.А. по време
на инкриминираното деяние.
Поведението му в рамките на инкриминирания случай може
да се охарактеризира като афективно, но не и афектно обусловено.
От медицинска гледна точка експертите са заявили, че няма основание да се
приеме хипотезата, че подс.И.А. е бил в състояние на физиологичен афект при
реализиране на инкриминираното деяние на 13.11.2017г.
След прекъсване на сбиването между
пострадалия М. Я. и подс. И.А. от другите свидетели, последният уведомява
останалите за своите бъдещи действия, които осъществява в последствие.
По време на деликта подс.А..
е бил със запазена способност да долавя особеностите на ситуацията и промените
настъпващи в нея. Не е била прекъсната връзката му с действителността. Няма
основание да се приеме, че по време на инкриминираното деяние И.А. е бил с
промяна в съзнанието /стеснено съзнание/. Действията му са обмислени, планирани
и последователно осъществени.
Той е бил със съхранени психични възможности за оценка
на смисъла на своите действията и негативния резултат произтичащ от тях. Могъл
да организира поведението си в контекста на ситуацията. Анализът на данните
показва, че за времето от нараняването на честта и достойнството на подс.А. до произведения изстрел, агресивно-
деструктивните нагласи при И.А. не са
редуцирани и изчерпани, а са ескалирали и са се интензифицирали. Няма никакво
основание да се разглежда късосъединителна реакция
при действията на И.А. по време на инкриминираното деяние на 13.11.2017г. В
хода на възникнал конфликт със засягане честта и достойнството на подс. И.А. и
преживявано интензивно чувство на обида и унижение спрямо собствената личност и
значима ценност - семейството, подсъдимият е преживял смесени чувства с
първоначална обида и последвало раздразнение, гняв и яд с желание за отмъщение.
Във връзка с понесена физическа агресия споделя страхове и опасения за здравето
и живота си, които обаче преминават в противоположни афективни
състояния на гняв и раздразнение, с готовност за агресивно отреагиране.
Емоционалното състояние при И.А. във връзка с реализираното спрямо него
словесно обидно и физическо посегателство е динамично и променливо в континиума от интензивна тревожност, уплаха и безпокойство
до гняв и раздразнение с последващо агресивно отреагиране в условията на преживявана фрустрация,
вследствие застрашеност и нарушаване на значими за
личността ценности.
Отправените обиди към И.А. и семейството му и последваща физическа агресия от фрустратора
/пострадалият М. Я./ са предизвикали емоционално-поведенческа реакция с
интензивни негативни психични преживявания в динамично развитие. Първоначално
изживяванията са били доминирани от чувства на обида и унижение, поради
засягане на значима за подсъдимия ценност, свързана със собствената му личност,
чест и достойнство, и тези на семейството му, като последното възприема особено
болезнено, както и понесената от самия него физическа агресия. Обидата,
вследствие на демонстрираното от фрустратора неглижиращо и дисквалифициращо отношение е придружена от
чувства на уплаха и опасения във връзка със сигурността, здравето и живота му,
сменени от гняв и раздразнение, с последващи
деструктивно-агресивни действия. След приключване на деянието и осъзнаване
последиците от него, тези чувства са примес от вина, съжаление и самообвинения,
които произтичат не само от дълговременното познанство с потърпевшия, но и от
негативните последици за себе си и предстоящите съдебни решения.
Няма основание
да се приеме, че по време на инкриминираното деяние И.А. е бил със промяна в
съзнанието /стеснено съзнание/.
Агресивните диспозиции у личността на подсъдимия са
високи, със силно завишена склонност към кумулиране
на негативни чувства на завист и омраза, проява на агресивно недоверие в
диапазона от внимание и предпазливост по отношение мотивите на хората до
убеденост, че другите планират и нанасят вреда с проекция на собствената
враждебност към околните.
Завишена е диспозицията за екстрапунитивност
в реактивността с външна насоченост на гнева, проява на раздразнителност,
враждебност, обидчивост и агресивност. Той е с тенденция за неконформност
в поведението при фрустрация, с вероятност то да
надхвърли границите на общоприетото и социално приемливото с диспозиция за
неконвенционални реакции. Предразположен е към проява на агресия с екстрапунитивна /външна/ насоченост и свободен израз на
експанзивно-деструктивните нагласи.
Агресията при подсъдимия би била неприкрита,
неканализирана и директно изразена с нисък волеви самоконтрол над афективното състояние на гняв, обида и враждебност спрямо
възприети като ощетили го лица.
Предвид личностовата
структура, доминиращите характерови черти, обичайното
ежедневно функциониране, утвърденият стереотип на живот и ценностови
корективи в социалната среда, към която принадлежи подс.А., поведението му при
инкриминирания случай би могло да се приеме като отговор на интензивна фрустрация, резултираща в
раздразнение, предизвикано от пострадалия М. Я., тъй като са засегнати базисни
за него ценности и значими категории като чест, достойнство, лична и семейна
репутация.
След завършения деликт А.,
има целенасочени и рационални действия, реализиращи стратегия за прикриване на
извършеното и чак тогава влиза в дома си. Категорично е становището на
експертите, че тези действия не могат да бъдат отнесени към фаза на изчерпване /астения/ при физиологичен афект.
След инкриминираното деяние подсъдимият е изпитвал
безпокойство, изводимо от неяснота на перспективата, предстоящото разследване и
съдебни решения и вероятно лишаване от свобода. Изразени в актуалното му
емоционално състояние са били чувствата на несигурност, нерешителност и
неувереност.
При подсъдимия липсва критично отношение както към
извършеното деяние, така и по отношение на себе си, не преживява собствена вина
и отговорност за случилото се, а се себеоневинява
чрез защитен механизъм на проекция, екстернализирайки
и приписвайки вината върху другата страна в проблемната ситуация. Ако заяви
лична такава, тя би била формална и декларативна с оглед получаване на
съчувствие от околните.
Съжалението е ориентирано към себе си в смисъла на
самосъжаление с оглед негативните лични последици и се основава на особеностите
на личностовата му структура с егоцентризъм, неемпатийност и анестезност.
Съобразно разбиранията и ценностната си система И.А. е възприел болезнено
отправените му обиди, което интензифицира преживяването за фрустрация,
а ескалиращото раздразнение и гняв, привично за личността му и механизмите за отреагиране в ощетяващи го ситуации, са резултирали
в агресивни действия.
Агресивното си поведение И.А. възприема като свръхмерно от дистанцията на времето, но оправдано предвид
отправената му провокация, обида и на свой ред понесена агресия. Декларира
преживявано съжаление и вина, но с формален характер, без действително да
осъжда постъпката си като съжалението произтича основно от притеснения за себе
си във връзка с предстоящи съдебни решения.
Заключението по петорната комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебно психологична експертиза- /л.788-820 нохд/ сочи, че подс.
А. при извършване на деянието на 13.11.2017 г., в което е обвинен, е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
действията си. Той е психически годен правилно да възприема фактите, които имат
значение по делото, да участва пълноценно в наказателния процес и да дава
достоверни обяснения за възприетото от него, ако желае. Степента на алкохолното
опиване при подсъдимия при установен алкохол в кръвта му 1, 24 промила, на база
описанията на поведението на А., самоописанието на преживяванията и действията му, както и
предвид нивото на редуциращи летливи вещества в серума – 1,24 промила, пет часа
след инцидента, следва са се прецени като обикновено от средна степен. Няма
данни за усложнено или патологично опиянение.
Изключване на някакво действие да е или да не е
извършено по механизмите на физиологичния афект поради алкохолно повлияване от
някаква степен е неопределена област. Съобразяването на множество параметри
само позволява известни предположения без да може да се отговори категорично.
Предвид твърде сложните и динамични зависимости между поведението на индивидите
и количеството поет алкохол, видът на този алкохол, темпото на прием,
интервалът между приема и извършеното непозволено действие, приемът с храна или
без, видът приета храна, телесната маса на извършителя, липидния му коефициент,
личностовата структура, евентуалните органични
мозъчни увреждания, възрастовия преход и много други относителни и нестабилни
параметри правят такова допускане съвсем несигурно, дори спекулативно. Съвсем
условно би могло да се предположи, че с утежняването на степента на опиване е
много вероятно да се включват предимно токсично- поведенчески механизми и да
бъдат неглижирани афективно-
поведенческите.
Експертите не са намерили основания да обсъждат поведението на подс.А.
да е било по типа и механизмите на физиологичния афект. Дисфоричната
агресивност е типично явление при органични мозъчни процеси и увреждания /епилепсия,
тежка ЧМТ, слединсултно състояние и подобни,
дегенеративни процеси, а относно късните последици от алкохолна злоупотреба
това би било при психоорганичен синдром/, за каквито
при А. няма никакви данни. Вариантът
агресивността на А. да е дисфорична не може да бъде
подкрепен аргументирано.
Времевият интервал между провокация и реакция по
механизма на физиологичния афект е секунден и реакцията е непосредствена. Интервал от
5-15 минути между провокация и отговор, дори и по-кратки интервали и особено
ако има междинни действия между провокацията и ответната реакция, изключва
механизма на физиологичния афект.
Изречената от подсъдимия фраза „аз ей сега ще му еба
майката“, описана от св.Е., съдържа
съвсем конкретна оценка на реалността и свързани с тази оценка намерения,
каквито психични процеси са невъзможни при стеснение на съзнанието. Доколко последващите действия на А. са били пълноценно обмислени и
планирани, при намесата на интензивни негативни емоции, макар и различни от
физиологичния афект, на терена на алкохолното повлияване върху личността с
нейните особености и дефицити и с регистрираните отпреди поведенчески
особености, отговорът е условно негативен относно пълноценността и
адаптивността на намеренията и действията му.
Доколко късосъединителната
реакция би била разновидност на физиологичния афект е уместно да се добави, че
такива реакции се наблюдават и при пациенти с органична мозъчна патология без
да става дума за физиологичен афект. Именно отсъствието или поне минимизирането
на процеса на вземане на решение е характерно за късосъединителната
реакция.
Преживяванията и действията на А. при конфликта между
него и пострадалия са предимно психологичен проблем, а не толкова психиатричен,
след като не са регистрирани никакви болестни отклонения налични в официалната
класификация на болестите МКБ 10. Преди
реализиране на деянието, в което е обвинен, А. се е намирал в състояние на
относителна дезорганизираност и неадаптивност на действията си поради активното
влияние на преживените и преживяваните негативни емоции.
В анализираната ситуация, преживявания и действия на А.
същественият отключващ елемент е поведението на пострадалия.
Възможно е да се преценява като „кумулиране”
на ефективното напрежение развитието на проявите на пострадалия – от словесни
обиди към физически действия и на значението им за А.. Без тези прояви от
страна на пострадалия вероятно не би било извършено и деянието, в което А. е обвинен.
Терминът „атипично опиване”
не е всеприет, но близка до него е категорията
„усложнено опиване”, каквато категория не съществува в МКБ 10. Дисфоричен вариант на усложненото опиване също не е
общоприет, а е известен епилептовден вариант. Предвид
детайлите в преживяванията и поведението на подс.А. вещите лица не са намерили
аргументи да приемат усложнено опиване при него в този момент от какъвто и да е
вариант, за да се търси и взаимно повлияване. При усложненото опиване се
установява количествено абнормна клинична картина на
опиване при обичайното /незадължително/ участие на предразполагащи фактори от
типа на личностови девиации,
органични мозъчни увреди, психични разстройства, умствена непълноценност,
неуместно съчетаване на различни видове алкохол или на алкохол с някои
медикаменти. Проявите са с промяна в яснотата на съзнанието /по-дискретна или
по-изразена/ някои дискретни нарушения на възприятията /илюзии, дори
несистематизирани халюцинации/, фантастни
преживявания, повишена раздразнителност и възбуда /невинаги мотивирана/,
редуциране на контрола върху поведението, злоба, ненавист /невинаги мотивирани/
каквито елементи не са установени в такъв обем в поведението на А., а промените
в преживяванията и поведението му имат само незначително сходство с промените
при усложненото опиване.
Експертите са заявили, че качествено неадекватни
елементи при подс. А. при конфликта с пострадалия и последвалите действия не се
установяват. Предвид негативните емоции и алкохолното повлияване, в извършване
на деянието, в което е обвинен А., той е бил улеснен при социално неадаптивните
си прояви.
Относно състояние и преживяванията на А.
след извършването на деянието, в което е обвинен, са били споделени дистимни и виновностови елементи.
Те обаче не са носели белезите на психично разстройство с качествено
неадекватна същност, а са били разбираемо реактивни.
Вещите
лица сочат, че при актуалните
изследвания А. проявява дискретни дистимни
преживявания, които не могат да бъдат еднозначно обозначени като виновностово свързани с резултата от действията му при
деянието, в което е обвинен. Намесват се и разбираеми преживявания от дистимната сфера свързани със семейството, неяснотата на
перспективата и други екзистенциални области. Употребата
на оръжието като елемент от поведението му при конфликта с пострадалия
илюстрира неадаптивен способ за разрешаване на сложната ситуация на база негативни
емоции, без обаче да достига нивата на загубен контрол върху поведението. Такъв феномен - загубен
контрол - би се проявявал само при помрачение на съзнанието или при психотични разстройства от ранг на душевна болест.
Горната
фактическа обстановка се установява от гласните доказателства, от протокол за
оглед на местопроизшествието с фотоалбум, протокол за претърсване и изземване,
от експертните заключенията, от писмени доказателства и др.
Подсъдимият
е депозирал обяснения в хода на досъдебното производство, а в съдебно заседание
единствено изрази съжаление, придружено с изявление за признаване на вина. По
негово искане и със съгласие на страните бяха прочетени и приобщени обясненията
му от досъдебното производство. От тях се извлича информация относно времето,
мястото и начина на извършване престъпленията. Касателно
тези факти съдът кредитира неговите обяснения, а в останалата им част съдът намира, че са израз на защитна
позиция, представена чрез собствена на подсъдимия интерпретация на развилите се
събития.
Съдът
подложи на особено внимателен анализ и преценка показанията на св.З. и св.Е.,
явяващи се преки и непосредствени очевидци на престъплението по пункт втори от
обвинителния акт. Показанията им са депозирани обективно, безпристрастно и
добросъвестно, поради което и съдът ги кредитира с доверие и ги ползва при
формиране на изводите си относно предмета на доказване. Макар и двамата
свидетели да си били повлияни от
употребения алкохол, те пресъздават и излагат ценни факти относно между съседското събиране у дома на св.Е.,
породилия се конфликт между подсъдимия и пострадалия, прерастването му
физически сблъсък и впоследствие произведения срещу Я. смъртоносен изстрел от
страна на подсъдимия с незаконно притежаваната от него пушка. И двамата
свидетели описват зародилия се между подс.А. и пострадалия Я. спор чие вино е
по-добро, а макар и по-колебливо споделят, че предмет на спора били и парични отношения.
На въпрос на прокурора в съдебно заседание
св.З. заявява: „Аз доколкото
подразбрах за вината, но мисля че нещо друго е било.“ /л.422 нохд/. По нататък на въпрос на повереника-
адв.К., св.З. споменава, че конфликтът е за пари,
като твърди, че подсъдимият е този, който дължи пари на пострадалия/л.426 нохд/. Показанията на св.З., че в основата на спора
стоят и парични взаимоотношения, се
подкрепят и от споделеното от св.Г.Я., който пред съда заявява, че подсъдимият
е дължал пари на баща му. Аналогични са и показанията на св.Е., който в съдебно
заседание /л. 431нохд/ заявява : „… Скараха
се заради виното. Бати И. му каза на него „М. ти все
такова вино носиш, то боядисва, твоето вино не е хубаво“. Такива приказки.
Марин му каза: „Аз пак толкова нося, ти друг път не си носил вино, нали“. И
това беше. След това И. му каза :„Ти си боклук, ти не си човек, ти не носиш
нищо хубаво“. И. каза това на Марин, ей такива реплики….“. Св.Е. споделя и за
отправени обидни реплики между подсъдимия и Я., като твърди, че пръв е изрекъл
обиди пострадалия Я..
Ценна
информация свидетелите З. и Е. предоставят и относно прерастването на словесното
спречкване в физически сблъсък между пострадал и подсъдим. От депозираните от
двамата показания се извличат данни за разположението на двамата участници в
сбиването, нанесените удари, разтърваването им, причинените телесни увреди на
подсъдимия, както и последващите им действия. Св.З.
твърди, че пръв пострадалият е ударил
подсъдимия, но е имало взаимни удари между двамата./л.423/. Св.Е. казва, че първо подс.И. е понечил
да удари пострадалия, но не успял.
Показанията
на З. и Е. са взаимодопълващи и еднопосочни и относно
развоя на събитията след като подсъдимият е напуснал дома на Е., последвалото
му завръщане с огнестрелното оръжие, произведения смъртоносен изстрел по пострадалия
Я..
Според
св.З. от момента, в който подсъдимият е излязъл от дома на св.Е. до завръщането
му с пушката са минали около 15-20 минути,
като след прочитане на показанията му от
досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК, заявява, че по
негова преценка подсъдимият се е бавил между 10-20 минути. Св.З. пояснява, че подсъдимият
съвсем спокойно е влязъл в стаята в дома на св.Е., насочил оръжието срещу
пострадалия, стрелял и излязъл, без да каже абсолютно нищо /л. 427ноход/. Според
св.Е., подс.А. след като напуснал дома му, се върнал след около 5 или 10 минути. Идентични са
показанията му и относно стрелбата – „Още
с влизането в къщи веднага стреля. Аз го видях, М. не го видя въобще. Без да
каже нищо, дойде, стреля, излезе и замина.“/л.435 нохд/.
Съдът
кредитира и показанията на св. Е.А. и св.К. К., съпруга и син подсъдимия.
Същите изнасят информация относно действията на подсъдимия след напускането на
дома на св.Е. –прибирането му в собствената си къща, вземането на пушката и излизането,
както и повторното му завръщане след извършване на убийството. Техните
показания съдържат данни и за емоционалното и физическо състоянието на подсъдимия
непосредствено преди извършване на престъплението, както и след това.
Показанията
на св. И.И.- практикуващ лекар в с.Смолница и св.П.Г.-
бивш кмет в селото съдът кредитира
дотолкова, доколкото съдържат бегла информация за здравословното състояние на
подсъдимия, както и незначителни данни относно характеристични и личностови негови особености, и относно взаимоотнешенията
между пострадалия и подсъдимия.
Съдът
цени и показанията на св. Ю.Ш., син
на св.Е., тъй като в тях се описват щрихи от обстановката на
местопрестъплението.
Съдът
прие с доверие и показанията на гражданския ищец и частен обвинител – св.Г.Я. и
на св.Г. Т..
С
изключение на заключението по назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, съдът възприе като обективни, компетентни,
обосновани, пълни и ясни, както и относими към
предмета на доказване по делото заключенията по всички други експертизи. Съдът
като се абстрахира от факта, че по съществения и важен за изхода на делото въпрос-
извършил ли е подсъдимият убийство в състояние на силно раздразнение или не,
заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза с
вещи лица Б. и Т., е коренно противоположно от становищата на експертите психиатри
и психолози по останалите две експертизи, както и без ни най-малко да се
съмнява в професионалната подготовка и компетентността на вещите лица Б. и Т.,
съдът не кредитира тяхното заключение. Напълно достатъчно основание за това е,
обстоятелството /независимо дали се дължи на причини от обективен или
субективен характер/, че заключението им
е изготвено без да са обсъдени всички налични по делото доказателства. В тази
връзка следва да се отбележи, че при изслушването им в съдебно заседание,
вещото лице Т. заяви, че степента на алкохолно повлияване на подсъдимия се
определили въз основа на свидетелски показания, като твърди, че на подсъдимия
не е била извършена алкохолна проба /л. 452 от нохд/.
За максимална прецизност съдът намира за нужно да отбележи, че по делото е
извършено изследване на проба кръв, взета от подсъдимия за наличие на алкохол и
това безспорно се установява от цитирания по-горе Протокол за химическа експертиза
за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта
№1725/17.11.2017г./л.79 от д.п./ Нещо повече,
този протокол е постъпил по досъдебното производство на 21.11.2017г. с
рег. № 851000-14802 /приблизително два месеца
преди назначаване на съдебнопсихиатричната експертиза/. Постановлението
за назначаване на експертизата, с което и всички материали от досъдебното
производство са предоставени на вещите лица за изготвяне на заключение е с дата
11.01.2018г. Доколкото това постановление е било връчено на двете вещи лица /което е
удостоверено и с подписите им/, то се предполага, че те са били запознати със съдържанието
му преди изготвянето и депозирането на
експертизата. Поради това и неясно за съда остава заявеното от вещото лице Т. в
съдебно заседание /л.456 нохд/, че вторият въпрос от
задача 3 от постановлението не им е бил поставян. По тези съображения съдът не
кредитира заключението по тази експертиза.
При
така установената фактическа обстановка, след преценка на всички релевантни за
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка съгласно чл. 14 от НПК съдът прие, че подсъдимият с действията си е осъществил от обективна и
субективна страна и при условията на
реална съвкупност:
І.
Състава на престъплението по чл. 339, ал.1 от НК, тъй като в периода от 2006г.
до 13.11.2017г. в с.Смолница, общ.***ка държал
огнестрелно оръжие–еднозарядна пневматична пушка,
преработена в еднозарядно, неавтоматично оръжие за
стрелба с бойни патрони калибър 5,6 мм с периферно възпламеняване и боеприпаси
– 34 броя патрони с калибър 5,6 мм, без
да има за това надлежно разрешение. Пушката представлява преработена еднозарядна пневматична пушка калибър 5,5мм, без фабричен
номер, като фабрично е била произведена като пневматична, за стрелба с метални
чашки /сачми/ калибър 5,5 мм. Впоследствие е била е
преработена в еднозарядно неавтоматично оръжие за
стрелба с бойни патрони калибър 5,6мм с периферно възпламеняване. Пушката макар
и технически неизправна е годна да произведе изстрел с патрони калибър 5,6 мм и
съгласно чл. 4 от ЗОБВВПИ представлява огнестрелно оръжие. Патроните - 34 броя
са калибър 5,6 мм с периферно възпламеняване, предназначени за стрелба с
пистолети, револвери и пушки калибър 5,6 мм. Същите са годни за употреба по
предназначение и съгласно чл. 7 от ЗОБВВПИ представляват боеприпаси за
огнестрелно оръжие. За да е налице съставомерно
държане по отношение на оръжието е достатъчно то да се намира във фактическата
власт на дееца, като по делото са налице достатъчно доказателства, че пушката и
патроните са били във фактическа власт на подсъдимия и са били негова собственост. Нещо повече, налице са данни, че пушката е ползвана за стрелба по животни, както и
неоспорими доказателствата, че изстрелът, причинил смъртта на Марин Я. е възпроизведен от подс. А. посредством
описаната пушка. Видно от приложената по делото докладна записка рег. № 255р-1223/09.02.2018г. на младши
полицейски инспектор при Второ РУ на МВР –гр.*** е, че на подс.А.. не са били
издавани разрешителни за съхранение и носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси
не само от посочения вид, но и въобще. Или той държал въпросната пушка и боеприпаси -34 броя патрони без да има
надлежно по смисъла на чл. 50, ал. 1 от ЗОБВВПИ, разрешение, с които си действия
от обективна страна, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на чл. 339,
ал. 1 от НК.
Престъплението
е извършено при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Видно от обясненията на
подсъдимия, а и от неговите последващи действия по
боравене с пушката, с боеприпасите и възпроизвеждането на изстрела, то очевидно
той е съзнавал, че придобитото от него оръжие е огнестрелно и че за неговото
носене и съхранение е необходимо разрешително по смисъла на специалния закон.
Въпреки това, подсъдимият не предал оръжието в полицията, а го държал в дома
си, а впоследствие го използвал за извършване на престъплението по чл. 118 от НК.
ІІ. Състава на престъпление
от глава ІІ НК "Престъпления против личността", раздел І от НК
- "Убийство". Обект на това
престъпление са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на
човешкия живот, т.е. касае са за едно от най- тежките посегателства срещу
личността и най-ценното благо- човешкия живот.
От
обективна страна на 13.11.2017г. подс.А.
е причинил смъртта на своя съсед–пострадалия М. Я. и това се е случило в
дома на св.Е.. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, изразяващо се
във въздействие върху организма на пострадалия посредством възпроизвеждане на
един изстрел с огнестрелно оръжие–еднозарядна
пневматична пушка. Това действие е от естество да предизвика, съответно и е
причинило смъртта на пострадалия. Причината
за смъртта на М.Я. е огнестрелното нараняване на гръдния кош, с разкъсване на
белите дробове и гръдната аорта, довело до вътрегръден
кръвоизлив и остра кръвозагуба. Произведен е един изстрел от към гърба в
дясната половина на гръдния кош с входно отвърстие на ниво пето ребро по задна мишнична линия и „сляп“ раневи
канал, преминаващ през гръдната кухина, с наличие на проектил
в меките тъкани, на ниво осма ребрена линия вляво. Смъртта е била неизбежна,
поради разкъсване на аортата и последвалият вътрегръден
кръвоизлив и е настъпила бързо. Безусловно в случая е налице и причинно следствена
връзка между причиненото на пострадалия огнестрелно нараняване, засегнало
жизнено важни органи, разположени в гръдни кош – били дробове и гръдна аорта, и
последвалата му смърт. Между изпълнителното деяние и настъпилия престъпен
резултат е налице пряка и непосредствена причинна връзка. Деянието е довършено
с умъртвяването на пострадалия, доколкото е настъпила неговата
биологичната смърт.
От
субективна страна деянието е извършено умишлено. Този си извод съдът базира на фактическите
действия на подсъдимия като взе предвид
използваното средство на престъплението – огнестрелно оръжие, областта от
тялото на пострадалия /гръб, гръден кош/, към която е било насочено оръжието, в
която е известно, че се намират жизненоважни органи, разстоянието между пострадалия и подсъдимия
непосредствено преди изстрела - практически те са били
в непосредствена близост, доколкото са били в рамките на една на една стая и
буквално на не повече от няколко метра по между си /съгласно СМЕ за аутопсия на
труп и уточнението на вещото лице в съдебно заседание- л.484 нохд, изстрелът е възпроизведен от разстояние повече от 50
см/. Или подс.А. е съзнавал обществено опасния
характер на деянието- неговата противоправност, запретеност и наказуемост. Бил е наясно е, че възпроизвеждайки
изстрел по уязвима част от тялото на пострадалия, то неминуемо ще причини
смъртта му, т.е. подсъдимият е действал умишлено - съзнавал е обществено опасните
последици от деянието си и е сторил
всичко нужно за постигане на целения негативен резултат.
С
ясното съзнание, че неотменимо, суверенно и конституционно скрепено право на прокурора
е повдигането и поддържането на определено обвинение, респ. правното
квалифициране на дадено престъпление, съдебният състав си позволява да изрази
своето /макар и ирелавантно за изхода на делото/ несъгласие
с поддържаната от представителя на държавното обвинение квалификация на
деянието на подс.А. по привилегирования състав на чл. 118 от НК. Съдът намира
за нужно да изложи собствените си виждания по този въпрос.
За
да се квалифицира едно убийство по
привилегирования състав на чл. 118 от НК е нужно от една страна решението за извършването му да е възникнало внезапно в състояние на силно
раздразнение, което да е предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или
клевета или друго противозаконно действие, от което да са настъпили или е било
възможно да настъпят тежки последици за виновния или за неговите близки, а от
друга страна- убийството да е извършено в същото това състояние. Съгласно
трайно установеното разбиране в съдебната практика състоянието на силно
раздразнение представлява внезапно възникнало силно душевно вълнение
/физиологичен афект/, при което чувствата до такава степен завладяват съзнанието на подсъдимия, че волята му се
подчинява на тези чувства. Като при това волевата способност на дееца да
ръководи постъпките си не се изключва, а само значително отслабва. При
физиологичния афект правилната психическа и волева дейност на дееца дотолкова е
ограничена, че той, макар да запазва вменяемостта си, не може да овладява
чувствата и волята си напълно поради изпадане в силна нервна възбуда и под
тяхното въздействие взема решението си да извърши деянието. Състоянието на
силно раздразнение е краткотрайно и поради това всички обстоятелства,
предвидени в състава на престъплението по
чл. 118 НК трябва да се осъществяват за кратко време. Или силното
раздразнение е такова състояние, при което съзнанието на извършителя е овладяно
до такава степен от чувствата му, че волята се определя предимно от тях. Казаното
съотнесено към разглеждания случай не води до извод, че
състоянието, в което се е намирал подс.А. непосредствено преди и по време на
извършване на престъплението, може да се охарактеризира като състояние на силно
душевно вълнение, силно раздразнение, физиологичен афект. Съдът счита, че
подсъдимият не е извършил процесното деяние в състояние на силно раздразнение
по смисъла на чл. 118 НК.
Обстоятелството
дали е налице силно раздразнение е фактически въпрос, който подлежи на доказване
посредством всички доказателствени средства. В случая и по скромното на съда
мнение, събраните по делото доказателства в своята съвкупност не сочат
подсъдимия да е изпаднал именно в такова състояние на силно раздразнение, при
което под влияние на силни чувства да не е могъл да вземе правилно решение. Безспорни
доказателства в този смисъл са не само заключенията по двете съдбенопсихиатрични експертизи – тройна и петорна, но и
останалата приобщена по делото доказателствена маса. И двете експертни
заключения не описват субективни усещания у подсъдимия, които да са с характер на афект-бурно,
краткотрайно и внезапно настъпващо чувство на раздразнение под влияние на
значим дразнител. Напротив вещите лица обосновават едни пълноценно обмислени и
планирани действия от страна на подсъдимия, макар и тези действия да са били
повлияни от преживяваните негативни емоции, констатираното алкохолно опиване, а
също и личностовите особености на подсъдимия.
Действията му преди и по време на инцидента са били обмислени, нехаотични и при
установен ясен и съхранен спомен за случилото се, както за действията на
пострадалия, така и за собствените му действия .
Изрично
в заключението по петорната съдебнопсихиатрична експертиза вещите лица са
подчертали, че времевият интервал между провокация и реакция по механизма на физиологичен афект е секунден и реакцията е непосредствена, между впрочем трайно
установено разбиране и в съдебната практика. Базирайки се на наличните по делото
доказателства, експертите са пояснили, че интервал от 5-15 минути между провокация и отговор, дори и по-кратки
интервали и особено ако има междинни действия между провокацията и ответната
реакция, изключва механизма на физиологичния афект. /л. 29 експертиза/. Експертите
са отчели, че подс.А. е бил под влияние на негативни емоции със значителен
интензитет, тези емоции обаче не покриват критериите и не могат да бъдат охарактеризирани
като физиологичен афект. Вещите лица са пояснили още, че при подс.А. се
наблюдава една личностова незрялост, която в
конкретни сложни ситуации го кара той да се нуждае от повече време за анализ на
ситуацията и за адаптивно справяне с нея, т.е. в такива сложни и нетипични ситуации при подсъдимия е нужно
много повече време за вземане и анализиране на решение, съответно и много
по-бавно би могъл да стигне до адаптивно решение. /л. 839 нохд/.
Категорично е становището на експертите /л. 841 нохд/,
че една сложна ситуация е в състояние да изведе подсъдимия от равновесие, но
количествено, не качествено. При изслушването им, заявявайки, че макар и подс.А.
да е бил в небалансирано състояние, бил е в гневна реакция, че за възникването
на тази гневна реакция е повлиял изпития алкохол, отчетена е и непълноценността
му да се справя с лоши ситуации, безусловно
експертите подчертават, че това състояние не е физиологичен афект, който да е
бил внезапен, рязък, на момента при много смутени спомени и притеснено съзнание.
/л. 842 нохд/.
Или
да са квалифицира едно деяние като извършено в състояние на силно раздразнение
по смисъла на чл. 118 НК не е достатъчно да се докаже само предходно
неправомерно поведение на пострадалия спрямо подсъдимия, а следва и да се
установи, че в резултат на това поведение деецът да е доведен до изключително
емоционално състояние, характеризиращо се със стеснено съзнание, овладяно до
такава степен от емоциите, че да не може правилно да възприема действителността
и да реагира адекватно, като в този смисъл е и константната практика на ВКС по
наказателни дела. Казаното съотнесено към разглеждания
казус сочи на липса на данни подсъдимият
А. да се е намирал в това особено психическо състояние – състояние на силно
раздразнение. В крайна сметка и доколкото
по настоящото дело повдигнатото от прокурора обвинение, рамкирано от диспозицията на нормата на чл.
118 във вр. с чл. 115 от НК, не бе изменено по реда
на чл. 287 от НПК, то съдът призна
подсъдимия за виновен по това обвинение.
Като
причини за реализиране на двете престъпления от подс.А. съдът възприе незачитането на законоустановените правила и норми в държавата, пренебрежимото
и неглижиращо отношение към човешкия живот .
По отношение определяне на наказанията
на подсъдимия за извършените престъпления.
Подс.А. е турчин, български
гражданин, женен, с основно образование, не работи, неосъждан/реабилитиран/.
За извършеното от подсъдимия престъпление чл. 339, ал.
1 от НК предвиденото наказание лишаване от свобода от две до осем години. При
определяне наказанието на подсъдимия съдът отчете, че престъплението е
извършено от подсъдимия при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като такива бяха отчетени наличието на минало осъждане, за което макар и да е настъпила
реабилитация, то същото характеризира негативно подсъдимия. Като отегчаващо обстоятелство
съдът отчете и недобрите характеристични данни. В изготвената справка се сочи,
че подсъдимият не се ползва с добро име в селото и срещу него има криминалистически регистрации. Като отегчаващо обстоятелството
съдът прецени и факта, че незаконното
държане на оръжието е продължило значително във времето – повече от десет години,
а не без значение, че оръжието не само е държано, но е и използвано – за стрелба
по животни, а на инкриминираната дата – и за извършване на убийство. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете липсата на други водени
срещу подсъдимия наказателни производства, както депозираните в хода на
досъдебното производство обяснения, допринесли за установяване на обективната
истина по делото. С оглед на изложеното наказанието на подс.А. за извършеното
по чл. 339, ал.1 от НК престъпление съдът определи съобразно правилото на чл.
54 от НК и намери, че отмереното наказание от пет години лишаване от свобода се
явява справедливо. На основание чл. 57, ал.1,
т.2 от ЗИНЗС съдът постанови така индивидуализираното наказание да се търпи при
първоначален строг режим.
За
извършеното престъпление по чл. 118 във вр. с чл. 115
от НК законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода от една до осем години. И това престъпление съдът
прецени , че е осъществено от подс.А. при значителен превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства. Освен гореизложените релевантни за наказването
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства при индивидуализиране на наказанието
съдът отчете, че извършеното от подсъдимия престъпление против личността е с
изключително висока степен на обществена опасност, която се обуславя не само с
оглед обществените отношения, които се засягат – тези свързани с
неприкосновеността на човешкия живот като висше благо, но и с оглед факта, че
се касае за внезапно и неочаквано отнемане на живота на близък познат –съсед и
съселянин. Като отегчаващо обстоятелство съдът оцени и факта, че убийството е
извършено в присъствието и буквално пред очите на още двама души, дългогодишни
съседи на подсъдимия, в дома на единия от тях, и то абсолютно изненадващо за
присъстващите и непредвидимо от тях. Като отегчаващо съдът намери и обстоятелство,
че убийството е извършено с незаконно притежавани оръжие и боеприпаси.
Съдът прецени, че подс.А. е деец с висока степен на
обществена опасност, която се извежда не само от начина на извършване на престъплението,
но и от неговите последващи постъпки– спокойното и
хладнокръвно напускане на местопроизшествието и предприетите по скриване на
оръжието действия. Изводи за високата обществена опасност на подсъдимия като
деец се извеждат и от заявеното от вещите лица по двете кредитирани от съда съдебнопсихиатричните
експертизи. Подс.А. е охарактеризиран от експертите като предразположен към проява на агресия /“Агресивното си
поведение И.А. възприема като свръхмерно от
дистанцията на времето, но оправдано предвид отправената му провокация, обида и
на свой ред понесена агресия.“, л.708 нохд/, а очевидно
и проявяващ безкритичност към постъпката си /„Декларира преживявано съжаление и
вина, но с формален характер, без действително да осъжда постъпката си като
съжалението произтича основно от притеснения за себе си във връзка с предстоящи
съдебни решения.“, л. 708 нохд/.
Отчитайки изложените релевантни за наказването
обстоятелства за това престъпление съдът определи наказание седем години
лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал.1, т.2 от ЗИНЗС постанови се
търпи при първоначален строг режим.
Доколкото
извършените от подс.А. две престъпления са реализирани в условията на реална
съвкупност по смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК, т.е. преди да е имало влязла в
сила присъда за което и да било от тях, съдът определи за изтърпяване
най-тежкото наказание от двете, а именно наказанието лишаване от свобода за срок
от седем, което съобразно правилото на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС постанови да бъде търпяно при
първоначален строг режим. От изтърпяването на наказанието и на основание чл.
59, ал. 1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан,
считано от 13.11.2017г. до влизане на присъдата в сила.
По гражданския иск:
Гражданските ищци Г.М.Я. и П.М.Я. са синове на пострадалия. Съдът намери, че предявените
от тези лица граждански искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за претърпени
от тях неимуществени вреди са доказани. Налице са предпоставките на цитираната
разпоредба за ангажиране отговорността на подс.А. – виновно и противоправно
поведение, причинени вреди и причинна връзка между тях. При определяне размера
на обезщетението и с оглед принципа за справедливост, прокламиран в чл. 52 от ЗЗД, съдът взе предвид, че в резултат на извършеното от подсъдимия деяние Г.Я.
и П.Я. са загубили безвъзвратно своя баща. Съобразявайки се с болките и страданията,
които тя са претърпели, а и ще продължават да търпят до края на дните си,
обстоятелството, че са загубили родител, с когото са били в прекрасни и топли отношения,
както и че макар и в зряла възраст са лишени близостта и моралната опора на своя баща, съдът определи
обезщетение на всеки от тях в размер на 100 000/сто хиляди/лв за причинените неимуществени вреди, дължимо от подс.А.
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането.
В тежест на подсъдимия и съобразно правилото на чл.
189, ал. 3 от НПК се възложи да заплати сторените по делото разноски: сумата от
8000 лева по сметка на Окръжен съд – гр.***, представляваща държавна такса
върху уважените размери на гражданските искове на Г.М.Я. и П.М.Я., както и
сторените по делото разноски – сумата от 2119,09 лв
по сметка на ОД на МВР по ДП №336/2017г. по описа на Второ РУ - *** и сумата от
9188,46 лв по
сметка на ОС –гр.***.
Веществените доказателства: бял хартиен плик с 11
картона със следи; биологичен материал от ложата на пушката; картон с 4 броя
следи от лабораторно изследване на оръжието и дактилоскопни
следи, кашон, с намиращи се в него 1бр. пуловер в бежов
цвят; 1 бр. пуловер в тъмно червен цвят; 1 бр. потник в сив цвят; 1 бр. кръв на
марля /запечатана самостоятелно/; 1 бр. стъклена бутилка с вместимост 1 литър с
надпис „Финландия“; 1 бр. ПВЦ бутилка с вместимост 1,25 литра; 1 бр. хартиена
салфетка, напоена с червена течност; 1 бр. обтривка
от дървен кухненски стол ; 1 бр. изрезка от ръкав на пуловер до лакетната част от облеклото на умъртвения; 1 бр. обтривка от петно от асфалта пред домовете с номера 17 и 19
по ул. „Дванадесета“ ; 1 бр. обтривка от червена
течност пред входната врата на дома по ул. „Д.а“ №17 в контейнер; 1 бр. обтривка от петно в тъмно червен цвят от каменна плоча от
пътека след входната порта, вътре в имота на ул. „Д.а“ №19 в с. С.; 1 бр. обтривка от пръстите и дланта на лява ръка на обв. И.К.А. и 1 бр. обтривка от
пръстите и дланта на дясна ръка на обв. И.К.А. – съдът постанови да се унищожат след влизане на
присъдата в сила.
На основание чл. 53, ал.2, б.“а“ от НК съдът постанови
отнемане в полза на държавата един брой
преработена еднозарядна пушка калибър 5,5 мм без фабричен номер, 1 бр. гилза и 1бр. куршум калибър 5,6 мм , 26 броя патрони
и 3 бр. гилзи калибър 5,6 мм.
Воден от изложените фактически констатации и правни
изводи съдът постанови присъдата си.
Председател: