Решение по дело №1184/2020 на Районен съд - Свищов

                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                              № 260070

                             гр.Свищов,15.06.2021 год.

                     

                   Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 9.06.2021 г., в състав:

                                                 Председател:  ТЕОДОРА СТОЯНОВА

при секретаря Василка Лалова, като се разгледа с докладваното от съдията гр.д. 1184/2020 година, за да се произнесе взема предвид:                 

 

          ИСК с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД

 

Ищецът  „Ц.з.у.н.о.“ ЕООД, като правоприемник на "Комунално строителство и поддръжка"ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника адв. М.Р. твърди, че по силата на Договор за доставка и отвеждане на питейна вода от 11.04.2014г., сключен между „ВиК-Свищов“ ЕАД и М.С.М. , дружеството е доставяло питейна вода за битови нужди, както и отвеждане чрез канализационната система на отпадните води до имот в с.*****, общ. Свищов, ул.“*****. За периода от 27.01.2015г. до 21.05.2017г. ответникът не е заплащал доставяната услуга.

За гореописаното вземане "Комунално строителство и поддръжка"ЕООД, ЕИК ******, като правоприемник на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-СВИЩОВ"ЕАД са подали заявление по реда на чл.410 от ГПК и по ч.гр.д.426/2020г. на СвРС е издадена Заповед за изпълнение №264/20.05.2020г. против ответника за сумите 283,23 лв. (двеста осемдесет и три лева и 23ст.) - главница, 120,35лв. (сто и двадесет лева и 35ст.) - лихва от 27.02.2017 г. до 18.05.2020 г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 18.05.2020 г.  до изплащане на вземането.  Съобщението до длъжника е връчено при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което след дадени указания ищецът предявява настоящия установителен иск . Моли съда да признае за установено, че ответникът им дължи гореописаните суми , като се присъдят и направените в исковото и заповедното производство разноски.

         

          В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК особеният представител на ответника- адв.К.К.  е подал писмен отговор, в който заявява, че искът е неоснователен и оспорва  фактически и правни твърдения на ищеца Оспорва ответникът М.С.М.  с  ЕГН ********** да е страна по  Договор за доставка и отвеждане на питейна вода от 11.04.2014г., сключен между „ВиК-Свищов“ ЕАД и М.С.М., но с ЕГН **********, поради което липсва договорно основание за претенцията. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

 

 

Съдът след като обсъди основанията, изложени в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение №264/20.05.2020г.   по ч.гр.д.426/2020г. на СвРС -  М.С.М. следва да заплати на кредитора "Комунално строителство и поддръжка"ЕООД сумите 283,23 лв. (двеста осемдесет и три лева и 23ст.) - главница, 120,35лв. (сто и двадесет лева и 35ст.) - лихва от 27.02.2017 г. до 18.05.2020 г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 18.05.2020 г.  до изплащане на вземането.  

По делото е представен Договор за доставка и отвеждане на питейна вода от 11.04.2014г., сключен между „ВиК-Свищов“ ЕАД и М.С.М.  с ЕГН **********, посочен като собственик на услугите на „ВиК-Свищов“ ЕАД за обект в с.*****, общ.Свищов, ул.“*****. В договора е посочено, че абонатът М.С.М.  с ЕГН ********** е собственик въз основа на нотариален акт №11, том I, н.д.7/2013г. Самият нотариален акт не е приложен, въпреки указанията с оглед наведените възражения в отговора на исковата молба, че лицето  М.С.М.  с ЕГН **********-страна по договора и ответникът М.С.М.  с  ЕГН ********** са различни лица. Единният граждански номер е индивидуализиращ белег , поради което съдът  приема за установено, че  Договор за доставка и отвеждане на питейна вода от 11.04.2014г. с „ВиК-Свищов“ ЕАД-водоснабдител  не е сключен от ответника М.С.М.  с  ЕГН **********.

Съгласно чл.14 ал.1 от ЗЗД, договорът се смята за сключен в момент , в който приемането достигне у предложителя. Подписът на съдоговорителя е съставна част от документа, доказващ сключването на договора и има удостоверително значение за изразеното волеизявление. Поради горните съображения , съдът приема, че между страните никога не е имало валидно облигационно правоотношение. Соченият за ползвател на водоснабдителни услуги М.С.М.  с  ЕГН ********** не е страна по  Договор за доставка и отвеждане на питейна вода от 11.04.2014г. с „ВиК-Свищов“ ЕАД . Същият не е обвързан и от Общите условия, на които се позовава ищеца.В приложените карнетните листи лицето М.С.М. също не е индивидуализирано с други белези. Единствено в изходящите от ищеца справки за неплатена вода фигурира с три имена и ЕГН-М.С.М.  с  ЕГН **********.

Възраженията на ищеца в тази насока са неоснователни-т.е. че имало установена практика, договорите да се подписват на името на титуляра на правото на собственост , но от друг член на неговото домакинство.Настоящият казус не е такъв. Към този период не е доказано между страните да има валидни договорни отношения, въз основа на които ищецът да е предоставил водоснабдителни услуги, а ответникът да дължи заплащането им. Предявеният иск  е неоснователен и следва да се отхвърли.

Освен това е основателно и възражението за изтекла погасителна давност в полза на длъжника.  Видно от описаните 11 фактури, същите са за отчетен период 27.01.2015г. до 21.05.2017г. за услуги на стойност 283,23 лева, като върху същите фактури е начислена и лихва за забава от падежа на всяка от фактурите до 18.05.2020г. Първите 10 фактури са издадени в периода от 27.02.2015г. до 31.01.2017г.  за задължения за отчетен период 27.01.2015г. до 26.01.2017г., за тях 3 годишната давност е изтекла към 18.05.2020г. –датата на подаване на заявлението. Последната фактура е издадена на 31.05.2017г. и въпреки , че в нея е вписан отчетен период 24.04.2017г. до 21.05.2017г., в нея реално е вписана консумация от 27.01.2017г. до 21.05.2017г.

 При направено възражение за задължение ,погасено по давност следва да се приеме , че цялото задължение е погасено по давност. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 18.05.2020г., повече от 3 години след изискуемост на задълженията по издадени фактури в периода от 27.02.2015г. до 31.01.2017г. . За периода от 27.01.2017г. до 21.05.2017г. не е установено каква е ежемесечната консумация.

 

Претендирана е лихва за забава в размер на 120,35 лева, която претенция също следва да се отхвърли , предвид акцесорния характер на задължението за лихви и отхвърляне на основния иск.

          При този изход на делото разноските са за сметка на ищеца. Ответникът не е направил разноски поради  което такива не следва да му се присъдят.

          Водим от горното , съдът

 

                             Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ц.з.у.н.о.“ЕООД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** /като правоприемник на "Комунално строителство и поддръжка"ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.А.Т./  иск по чл.422 от ГПК за признаване за установено, че в негова полза съществува вземане против М.С.М.  с  ЕГН **********,*** за сумите 283,23 лв. (двеста осемдесет и три лева и 23ст.) - главница, 120,35лв. (сто и двадесет лева и 35ст.) - лихва от 27.02.2017 г. до 18.05.2020 г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 18.05.2020 г.  до изплащане на вземането,  за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение  по чл. 410 от ГПК №264/20.05.2020г.  по ч.гр.д. № 426/2020 г. на Свищовския районен съд, като неоснователен и недоказан.

 

Решението  подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаване на страните пред Великотърновски окръжен съд.

                  

         

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: