№ 14
гр. гр. Елена , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на двадесет и осми април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:П.И.П.
при участието на секретаря Светлана В. Пашова
като разгледа докладваното от П.И.П. Административно наказателно дело №
20204130200141 по описа за 2020 година
С Наказателно постановление № 19-0260-000045/20.02.2019 г., издадено от Началника на РУ
– Елена към ОД на МВР – Велико Търново, за извършено нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ
на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 638, ал. 3 от КЗ на А. М. М. с ЕГН ********** от с. Г., ул.
„С.К.“ № 5 е наложено административно наказание – Глоба в размер на 400.00 лв.
(четиристотин лева).
Недоволен е останал А. М. М.. Същият е подал жалба против НП. Излага, че
последното е неправилно и незаконосъобразно. Намира, че фактическите констатации,
изложени в НП, не съответстват на обективната действителност. Жалбоподателят моли съда
да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.
Жалбоподателят А. М. М., редовно призован, се явява в съдебно заседание лично и с
адв. К.П. К. от АК – Сливен. Същите поддържат подадената жалба. Молят да се отмени
наказателното постановление, за което излагат съображения. Претендират направените
разноски по делото.
Ответник-жалба РУ на МВР – Елена, редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище.
Районна прокуратура – Велико Търново, редовно призована, не се представлява в
съдебно заседание и не взема становище.
Районният съд, като провери изцяло НП и по повод направените в жалбата оплаквания,
взе предвид становището на страните, и обсъди и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
1
Жалба е допустима. Същата е подадена в 7-дневния срок, визиран в чл. 59 от ЗАНН.
Жалбата, разгледана по същество, е основателна.
От събраните по делото писмени доказателства, обясненията на жалбоподателя и
показанията на разпитаните свидетели, се установява следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят А. М. М. живее в с. Г., общ. Сливен. Същият е правоспособен водач
на МПС. Притежава КТ № 5903742 и СУМПС № *********/31.10.2016 г. В последното са
отразени категориите „В“, „С“, „DE“, „М“, „СE“, „D“, „АМ“, „ТКТ“ и „ВE“. Като водач на
МПС, А. М. М. се води на отчет в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Сливен. Жалбоподателят
управлява товарен автомобил влекач „К *** * ***“ с рег. № ** **** **, собственост на
„М.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, с. Г., общ. Сливен. За посоченото МПС имало сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, считано от 31.08.2018 г., който бил
прекратен на 18.12.2018 г.
На 20.09.2018 г. А. М. М. управлявал товарния автомобил влекач „К *** * ***“ с рег.
№ ** **** **, собственост на „М.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, с. Г., общ. Сливен. На същата
дата жалбоподателят паркирал посоченото МПС в землището на с. Костел, общ. Елена на
поляна, която била в близост до гора. А. М. М. се прибрал в с. Г., общ. Сливен. За времето от
20.09.2018 г. до 10.02.2019 г. включително товарният автомобил влекач „К *** * ***“ с рег.
№ ** **** ** останал паркиран в землището на с. Костел, общ. Елена на поляна, която била
в близост до гора и същият не бил управляван от никого.
На 10.02.2019 г. преди обед А. М. М. заедно със свидетеля П.Б.Д потеглили от с. Г.,
общ. Сливен. Същите пътували с лек автомобил „БМВ“ с рег. № СН 0009 КА, собственост
на жалбоподателя и управляван от него. В посоченото МПС М. транспортирал
акумулатори. Същите му били необходими, за да подмени акумулаторите на товарния
автомобил влекач „К *** * ***“ с рег. № ** **** **, които се били разредели, т.к.
превозното средство не се е движило дълго време. По обед А. М. М. и П.Б.Д пристигнали в
землището на с. Костел, общ. Елена на поляна, която била в близост до гора, където се
намирал паркирания товарен автомобил влекач „К *** * ***“ с рег. № ** **** **. Двамата
свалили акумулаторите на посоченото МПС, като на тяхно място сложили превозените от
тях заредени акумулатори. Жалбоподателя М. и свидетелят Димитров останали на поляната
в близост до товарния автомобил влекач „К *** * ***“ с рег. № ** **** **.
На 10.02.2019 г., във връзка с получена информация от оперативния дежурен при РУ –
Елена, че в с. Костел, общ. Елена навлизат товарни автомобили, въпреки наличие на знак,
забраняващ това, служители при посоченото полицейско управление младши
автоконтрольор Н. Х. Д. и полицай Християн Христов Й. (- тогава младши инспектор Група
„Охранителна полиция“) отишли в с. Костел, общ. Елена. Двамата служители на полицията
излезли от село. Същите, извън пътя, на поляна до гора, находяща се в землището на с.
2
Костел, общ. Елена видели товарен автомобил влекач „К *** * ***“ с рег. № ** **** **.
Посоченото МПС не било в движение, не било и с работещ двигател. До него бил
жалбоподателят А. М. М.. Служителите на полицията поискали на последния да им
представи СУМПС, КТ и СРМПС. От същите установили, че жалбоподателя е
правоспособен водач на МПС, както и че товарния автомобил влекач „К *** * ***“ с рег. №
** **** ** е собственост на „М.Е.“ ЕООД. Полицаите констатирали чрез справка в
„Гаранционен фонд“, че към 10.02.2020 г. за посоченото МПС няма валидна и действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Служителите на
РУ – Елена казали на А. М. М., че е извършил нарушение по КЗ. Последният обяснил на
полицаите, че товарният автомобил влекач „К *** * ***“ с рег. № ** **** ** не се е движил,
не се движи, двигателят му не е приведен в режим на работа, поради което не е съгласен да
му бъде съставен АУАН. Въпреки изложеното, на жалбоподателя бил съставен АУАН №
5/11.02.2019 г./бл. № 0637147/ от 10.02.2019 г. от младши автоконтрольор Н. Х. Д. за
нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, а именно: на 10.02.2019 г. около 14.20 ч. в с. Костел, като
водач на влекач „К *** * ***“ с рег. № ** **** **, собственост на фирма „М.Е.“ ЕООД, не е
изпълнил задължението си да сключи гражданска отговорност. Първият се подписал в акта и
му бил връчен препис от него. С АУАН на А. М. М. били иззети СУМПС и КТ.
На 10.02.2019 г. жалбоподателят М. и свидетелят П.Б.Д се прибрали в с. Г., общ.
Сливен
На 11.02.2020 г. „М.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, с. Г., общ. Сливен сключило
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за собствения си товарен
автомобил влекач „К *** * ***“ с рег. № ** **** **, със срок на действие от 10.20 часа на
11.02.2019 г. до 23.59 часа на 11.02.2020 г. За посоченото действие била съставена
застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите №
BG/119000472545/11.02.2019 г. на ЗК „Лев Инс“ АД гр. София. Последната била
представена в РУ – Елена и на жалбоподателя М. били върнати СУМПС и КТ.
Въз основа на АУАН 5/11.02.2019 г./бл. № 0637147/ от 10.02.2019 г. било издадено НП
№ 19-0260-000045/20.02.2019 г. от началника на РУ – Елена при ОД на МВР – Велико
Търново срещу А. М. М.. В същото било посочено, че на 10.02.2019 г. около 14.20 ч. в
Община Елена, на общински път № VTR 1074 в с. Костел, жалбоподателят, като водач на
товарен автомобил влекач „К *** * ***“ с рег. № ** **** **, собственост на фирма „М.Е.“
ЕООД, не е изпълнил задължението си да сключи гражданска отговорност. В съставения
документ като нарушена била вписана разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, т.к.
жалбоподателя е извършил следното: лице, което не е собственик и управлява МПС, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. На А. М. М. било
наложено следното административно наказание, а именно: Глоба в размер на 400.00 лв.
(четиристотин лева) на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 638, ал. 3 от КЗ за извършено нарушение
на чл. 638, ал. 3 от КЗ. НП било връчено на жалбоподателя на 23.09.2020 г.
3
Така описаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от обясненията
на жалбоподателя, показанията на свидетелите и приложените по делото писмени
доказателства.
Настоящата инстанция намира, че от доказателствата по делото не са установява
извършеното нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина. Ето защо не е
следвало да се издава НП срещу жалбоподателя. Описаната фактическа обстановка, предвид
доказателствените материали, не е от естество да обоснове извод, че е налице осъществено
деяние, а именно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, наказуемо на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл.
638, ал. 3 от КЗ, което да е извършено от жалбоподателя. От събраните по делото
доказателства не се установява по безспорен начин твърдяното нарушение. Още в хода на
адм.-наказателното производство не са събрани доказателства за извършено от страна
жалбоподателя нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Ето защо настоящата инстанция намира,
че наказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. От събраните
по делото доказателства не се установява извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ от
страна на жалбоподателя. Дори от показанията на свидетелите Д. и Й., служители на РУ –
Елена, не се установява осъществено нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ от страна на
жалбоподателя. Свидетелите П.Б.Д и С.Д.С. въобще не твърдят, че има извършено
нарушение по КЗ. Елементи на нарушение, вкл. и като място на такова не се установява и от
обясненията на жалбоподателя. С оглед на това необяснимо е как актосъставителят е
достигнал до извода, че е налице нарушение и че същото е извършено в с. Костел, при
условие, че липсват каквито и да било свидетели на нарушение по КЗ, което да е извършено
от А. М. М.. Освен това както свидетелят Д., така и свидетелят Й. не са очевидци, но и не са
установили свидетели за фактите, че жалбоподателят на 10.02.2019 г. в с. Костел е
управлявал товарен автомобил влекач „К *** * ***“ с рег. № ** **** **, собственост на
фирма „М.Е.“ ЕООД; че именно същия е управлявал МПС, във връзка с връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Всички тези непълноти по събиране на
доказателства водят до извода, че нарушението не е установено по един безспорен и
категоричен начин. Ето защо настоящата инстанция не споделя фактическите и правните
изводи на актосъставителя в АУАН и на наказващия орган в НП като неправилни, което е
недопустимо при търсене и реализиране на адм.-наказателна отговорност. Налице са
нарушения на процесуалните правила по ЗАНН при установяване на нарушението с оглед
на неизвършване на действия по събиране и проверка на доказателства, в следствие на което
са допуснати нарушения на материалния закон. Налага се извод, че липсва осъществен
състав на административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ от страна на жалбоподателя. С
оглед на изложеното съдът намира, че атакуваното постановление е незаконосъобразно и
необосновано.
Доколкото следва да става реч за административно нарушение, то би могло да се
обсъжда такова по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, но извършител на същото е „М.Е.“ ЕООД, ЕИК
4
*********, с. Г., общ. Сливен – собственик на МПС, което деяние е наказуемо по чл. 638, ал.
1, т. 2 от КЗ.
Освен изложеното по-горе, при извършената служебна проверка, съдът констатира, че
Акта и НП страдат от пороци. Актосъставителят при съставянето на АУАН е допуснал
нарушения по чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН, а наказващият орган при издаване на НП е
допуснал нарушения по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В АУАН липсва яснота къде е извършено
нарушението. Констатира се, че от така описаното с думи деяния не се установява къде е
извършено нарушението като място, като отношение на последното липсва конкретика – не
е посочена улицата в населеното място, на която е осъществено. Освен това липсва
описание на участъка на улицата. Не е посочена посока на движение на МПС. В случая
липсва надлежно констатирано нарушение. В АУАН липсва описание на нарушение с
всички негови елементи от обективна и субективна страна, което да съответства на
изискванията на нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ. В него въобще не е налице вписване, че
жалбоподателят е управлявал посоченото в акта МПС, собственост на „М.Е.“ ЕООД, без за
същото да има сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. След като актосъставителят и свидетелят по акта не са
установили, че А. М. М. е управлявал МПС, е необяснимо вписаното в АУАН по отношение
на последния „като водач на …“. При това положение АУАН не отговаря на изискванията
на ЗАНН, поради което не може да изпълни функциите си – констатираща, обвинителна и
сезираща. С оглед на посочените нарушения при съставянето на АУАН жалбоподателят е
поставен в невъзможност да научи и разбере къде е извършил нарушение и какво нарушение
е извършил, поради което е възпрепятствана възможността му пълноценно да реализира
правото си на защита. Допуснатите в АУАН нарушения са пренесени в НП. Констатира се,
че в последното е налице неяснота къде е извършено нарушението. Наказващият орган е
посочил, че нарушението е извършено в община Елена на път № VTR 1074, а малко по
надолу в НП твърди, че то е извършено в с. Костел. Освен това липсва описание на участъка
на улицата. Не е посочена посока на движение на МПС. В случая липсва надлежно
установено нарушение. В НП липсва описание на нарушение с всички негови елементи от
обективна и субективна страна, което да съответства на изискванията на нормата на чл. 638,
ал. 3 от КЗ. В него въобще не е налице вписване, че жалбоподателят е управлявал
посоченото в НП МПС, собственост на „М.Е.“ ЕООД, без за същото да има сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. След като не е установено, че А. М. М. е управлявал МПС, е необяснимо
вписаното в НП по отношение на последния „като водач на …“. С оглед нарушаване на
процесуалните правила, изразяващи се в неизпълнение на задълженията на актосъставителя
да събере относимите и необходимите доказателства, и неизпълнение на задължението на
наказващия орган по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН не може да се установи има ли нарушение и
какво е то. С оглед на посочените нарушения при издаването на НП жалбоподателят е
поставен в невъзможност да научи и разбере какво нарушение е извършил и за какво
нарушение следва да понесе наказание, поради което е възпрепятствана възможността му
5
пълноценно да реализира правото си на защита.
С оглед изложеното по-горе съдът намира, че наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и необосновано. Като такова същото следва да се отмени.
По разноските:
Жалбоподателят претендира направени разноски по делото, които са в размер на
300.00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото ОД на МВР – Велико Търново следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя М. сумата 300.00 лв., представляваща направени разноски по
делото.
Заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на наетия от него адвокат не е
прекомерно. Същото е в минимален размер. Поради това, възражението на ответник-жалба
за прекомерност на адвокатското възнаграждение не може да бъде съобразено, тъй като е
неоснователно.
Воден от изложените съображения, Районният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0260-000045/20.02.2019 г., издадено от
Началника на РУ – Елена към ОД на МВР – Велико Търново, с което за нарушение на чл.
638, ал. 3 от КЗ на осн. чл. 53 от ЗАНН и чл. 638, ал. 3 от КЗ на А. М. М. с ЕГН **********
от с. Г., ул. „С.К.“ № 5 е наложено административно наказание – Глоба в размер на 400.00
лв. (четиристотин лева), като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕОБОСНОВАНО.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВЕЛИКО ТЪРНОВО да заплати на А.
М. М. с ЕГН ********** от с. Г., ул. „С.К.“ № 5 сумата 300.00 лв. (триста лева),
представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико
Търново в 14-дневен срок, считано от съобщението до страните.
6
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
7